Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
8
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
Намерени са
13095
резултата от
1515
текста в
14
страници с корен от думите : '
мислене мисле мисли
'.
На страница
8
:
1000
резултата в
106
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
това което се намира в книгите ще стане жива мисъл на хората, тогава духовете четат в
мисли
те на хората.
Това е щекотливо, съмнително именно поради причината, че писането и печатът принадлежат към онези неща, които съществуват, за които се говори и духовните Същества не могат да четат. Книгите не могат да бъдат прочетени в духовният свят. Те могат да бъдат четени още едно кратко време след смъртта ни от спомена, обаче Съществата на висшите йерархии не могат да четат наши книги. И ако запитате, дали те не искат да усвоят това изкуство на четенето, аз мога да призная според моя опит, че за сега те нямат никакво удоволствие да сторят това, защото не се нуждаят и не считат за полезно да четат онова, което се произвежда на Земята. Четенето на Духовните Същества започва едвам тогава, когато хора на Земята четат в книги, т.е.
това което се намира в книгите ще стане жива мисъл на хората, тогава духовете четат в мислите на хората.
Обаче онова, което е написано, или напечатано, то е като тъмнина за Съществата на духовния свят, така че по отношение на самите духовни Същества имаме чувството, че когато поверим нещо на писмеността и печата, ние правим съобщения зад гърба на духовните Същества. Това е едно действително чувство, което един културен гражданин на настоящето не ще сподели напълно, обаче всеки истински окултист ще има това чувство на съпротивлението на писмеността и печата.
към текста >>
Когато християнинът на Средновековието, или също християнинът на недалечните столетия насочваше със своя молитва, възпоминателните си
мисли
към родствени, или познати не му мъртви, чувствата на едни такъв молещ се човек бяха през онова време много по-силни отколкото днес, за да стигнат нагоре до мъртвите.
Когато проникнем с ясновидски поглед в духовните светове, тогава особено в настоящето време се явява като нещо особено много важно, че започвайки от настоящето време се явява като нещо особено важно все повече и повече знание за духовния свят ще се разпространи, защото от това разпространение на Духовната наука ще зависи много нещо относно все по-необходимо ставащото изменение на човешкия душевен живот. Когато насочим нашият духовен поглед върху древните времена, ако отидем само с няколко столетия в миналото, ние ще намерим с духовен поглед нещо, което може да бъде твърде изненадващо за незнаещите. Ние ще открием именно, че отношението между живите и мъртвите става все по-трудно и все по-трудно, че още преди относително не дълго време живото взаимодействие между живите и мъртвите беше нещо много по-активно.
Когато християнинът на Средновековието, или също християнинът на недалечните столетия насочваше със своя молитва, възпоминателните си мисли към родствени, или познати не му мъртви, чувствата на едни такъв молещ се човек бяха през онова време много по-силни отколкото днес, за да стигнат нагоре до мъртвите.
В миналото душата на един умрял човек се чувствуваше много по-лесно проникната от топлото дихание на любов идващо от онези, които в молитвата си насочваха техният поглед нагоре, техните мисли към мъртвите, отколкото това става днес, когато ние се отдаваме само на външното временно образование. И отново мъртвите да много по-откъснати от живите, отколкото е било преди относително не много дълго време. Днес на мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите на останалите на Земята. Това се дължи на еволюцията на човечеството. Но самата еволюция на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и общуване между живите и мъртвите.
към текста >>
В миналото душата на един умрял човек се чувствуваше много по-лесно проникната от топлото дихание на любов идващо от онези, които в молитвата си насочваха техният поглед нагоре, техните
мисли
към мъртвите, отколкото това става днес, когато ние се отдаваме само на външното временно образование.
Когато проникнем с ясновидски поглед в духовните светове, тогава особено в настоящето време се явява като нещо особено много важно, че започвайки от настоящето време се явява като нещо особено важно все повече и повече знание за духовния свят ще се разпространи, защото от това разпространение на Духовната наука ще зависи много нещо относно все по-необходимо ставащото изменение на човешкия душевен живот. Когато насочим нашият духовен поглед върху древните времена, ако отидем само с няколко столетия в миналото, ние ще намерим с духовен поглед нещо, което може да бъде твърде изненадващо за незнаещите. Ние ще открием именно, че отношението между живите и мъртвите става все по-трудно и все по-трудно, че още преди относително не дълго време живото взаимодействие между живите и мъртвите беше нещо много по-активно. Когато християнинът на Средновековието, или също християнинът на недалечните столетия насочваше със своя молитва, възпоминателните си мисли към родствени, или познати не му мъртви, чувствата на едни такъв молещ се човек бяха през онова време много по-силни отколкото днес, за да стигнат нагоре до мъртвите.
В миналото душата на един умрял човек се чувствуваше много по-лесно проникната от топлото дихание на любов идващо от онези, които в молитвата си насочваха техният поглед нагоре, техните мисли към мъртвите, отколкото това става днес, когато ние се отдаваме само на външното временно образование.
И отново мъртвите да много по-откъснати от живите, отколкото е било преди относително не много дълго време. Днес на мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите на останалите на Земята. Това се дължи на еволюцията на човечеството. Но самата еволюция на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и общуване между живите и мъртвите. В миналите времена живата връзка и тази връзка да не беше при едно пълно ясно съзнание, защото вече от дълго време хората бяха загубили тяхното естествено ясновидство.
към текста >>
Както в миналото за душата беше нещо естествено да поддържа едно живо взаимодействие с мъртвите, така и днес благодарение на усвояването на
мисли
и идеи върху висшите духовни светове, душата може отново да намери силата да възстанови общението с мъртвите, живото взаимодействие с тях.
Днес на мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите на останалите на Земята. Това се дължи на еволюцията на човечеството. Но самата еволюция на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и общуване между живите и мъртвите. В миналите времена живата връзка и тази връзка да не беше при едно пълно ясно съзнание, защото вече от дълго време хората бяха загубили тяхното естествено ясновидство. В още по-далечни минали времена живите все още можеха да поглеждат ясновидски към мъртвите, можеха да следят живота на мъртвите.
Както в миналото за душата беше нещо естествено да поддържа едно живо взаимодействие с мъртвите, така и днес благодарение на усвояването на мисли и идеи върху висшите духовни светове, душата може отново да намери силата да възстанови общението с мъртвите, живото взаимодействие с тях.
И между практическите задачи на антропософският живот ще бъде също и тази, да бъдат отново все повече и повече изградени мостовете между живите и мъртвите чрез Духовната наука. За да се разберем добре, бих искал първо да обърна вниманието ви върху някои положения във взаимодействието между живите и мъртвите. Бих искал да изходя от едно напълно просто явление и да свържа нещата с това явление. Души, които понякога размислят малко върху себе си, могат да наблюдават следното нещо вярвам, че има много души, които са наблюдавали това при себе си. Да предположим, че някой е мразил в живота се едно друго лице, или може би е трябвало да се каже, че това друго лице му е било антипатично.
към текста >>
Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях
мисли
и идеи, които се намират в душите на спящите хора.
Нещо друго, което бихме могли да кажем, ще говори по-енергично на душите относно общението между живите и мъртвите, е това, че душите на умрелите се нуждаят по определен начин от храна, във всеки случай не от такава храна, от която хората се нуждаят на Земята, а от духовно-душевна храна. Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане. Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят.
Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора.
Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени. О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна. Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние.
към текста >>
Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите
мисли
, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества.
Нещо друго, което бихме могли да кажем, ще говори по-енергично на душите относно общението между живите и мъртвите, е това, че душите на умрелите се нуждаят по определен начин от храна, във всеки случай не от такава храна, от която хората се нуждаят на Земята, а от духовно-душевна храна. Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане. Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят. Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора.
Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества.
И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени. О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна. Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние. Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите.
към текста >>
И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и
мисли
.
Нещо друго, което бихме могли да кажем, ще говори по-енергично на душите относно общението между живите и мъртвите, е това, че душите на умрелите се нуждаят по определен начин от храна, във всеки случай не от такава храна, от която хората се нуждаят на Земята, а от духовно-душевна храна. Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане. Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят. Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора. Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества.
И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли.
Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени. О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна. Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние. Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите. Аз познавам областта в Европа, където младежите биват възпитавани във висшите училища в смисъла да заспиват така, че предварително да изпиват значително количество бира, за да заспят по-дълбоко.
към текста >>
Гледайки тези
мисли
и идеи те се чувствуват нахранени.
Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане. Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят. Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора. Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли.
Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени.
О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна. Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние. Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите. Аз познавам областта в Европа, където младежите биват възпитавани във висшите училища в смисъла да заспиват така, че предварително да изпиват значително количество бира, за да заспят по-дълбоко. По този начин техните идеи не могат да живеят в духовният свят те не занасят там заспивайки живи идеи.
към текста >>
О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с
мисли
те и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна.
Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят. Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора. Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени.
О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна.
Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние. Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите. Аз познавам областта в Европа, където младежите биват възпитавани във висшите училища в смисъла да заспиват така, че предварително да изпиват значително количество бира, за да заспят по-дълбоко. По този начин техните идеи не могат да живеят в духовният свят те не занасят там заспивайки живи идеи. И когато след това идват души, те намират така да се каже една празна градина.
към текста >>
Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни
мисли
, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите.
Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени. О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна. Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние.
Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите.
Аз познавам областта в Европа, където младежите биват възпитавани във висшите училища в смисъла да заспиват така, че предварително да изпиват значително количество бира, за да заспят по-дълбоко. По този начин техните идеи не могат да живеят в духовният свят те не занасят там заспивайки живи идеи. И когато след това идват души, те намират така да се каже една празна градина. Тогава с тези души на умрелите се случва така, както на нас ни се случва на нашето физическо поле, когато поради неплодородие на нашите ниви настъпва глад.
към текста >>
Именно в наше време може да се наблюдава много глад на душите намиращи се между смъртта и едно ново раждане, защото материалистичното чувствуване и усещане, материалистичното
мисле
не
са намерили вече голямо разпространение.
Именно в наше време може да се наблюдава много глад на душите намиращи се между смъртта и едно ново раждане, защото материалистичното чувствуване и усещане, материалистичното мислене са намерили вече голямо разпространение.
И днес има много хора, които чувствуват като нещо детинско да се занимават с мисли за духовния свят. Чрез това те отнемат на душите на умрелите храната, която тези души трябва да получат от тях, отнемат ни тази духовна храна.
към текста >>
И днес има много хора, които чувствуват като нещо детинско да се занимават с
мисли
за духовния свят.
Именно в наше време може да се наблюдава много глад на душите намиращи се между смъртта и едно ново раждане, защото материалистичното чувствуване и усещане, материалистичното мислене са намерили вече голямо разпространение.
И днес има много хора, които чувствуват като нещо детинско да се занимават с мисли за духовния свят.
Чрез това те отнемат на душите на умрелите храната, която тези души трябва да получат от тях, отнемат ни тази духовна храна.
към текста >>
Душата на умрелия не може да се храни с
мисли
те идеите на онези хора, с които тя не е имала никаква връзка на Земята.
За да бъде разбран добре този факт, трябва да споменем, че след смъртта душата може да се храни с идеите на онези души на живите с които е имала някаква връзка на Земята.
Душата на умрелия не може да се храни с мислите идеите на онези хора, с които тя не е имала никаква връзка на Земята.
Когато в нашето време ние разпространяваме Духовното наука, за да имаме отново в душите нещо живо духовно ние действително работим не само за живите, не само за това, живите да имат едно теоретично задоволяване, а се стремят да изпълним нашите сърца и души с мисли за духовния свят, защото знаем, че мъртвите, с които сме били свързани на Земята, трябва да се хранят след смъртта с тези идеи и чувства за поддържането на техния духовен живот. Днес ние се чувствуваме не само като работници за така наречените живи хора, а същевременно като работници така, че духовно научната работа, разпространението на антропософския живот служи също и на духовните светове. Когато говорим на живите за техния дневен живот, ние създаваме чрез духовното задоволяване на душите за нощният живот такива идеи, които са плодотворна храна на душите чиято Карма е била те да умрат преди нас. Ето защо нашият стремеж е да разпространяваме Духовната наука, или Антропософията в обществата в кръжците, защото от значение е онези хора, които се занимават с Духовна наука, да бъдат заедно в общества. Защото аз казах, че като е заминал за духовния свят човек може да черпи храна само от душите на онези живи хора, с които той е бил близко свързан на Земята.
към текста >>
Когато в нашето време ние разпространяваме Духовното наука, за да имаме отново в душите нещо живо духовно ние действително работим не само за живите, не само за това, живите да имат едно теоретично задоволяване, а се стремят да изпълним нашите сърца и души с
мисли
за духовния свят, защото знаем, че мъртвите, с които сме били свързани на Земята, трябва да се хранят след смъртта с тези идеи и чувства за поддържането на техния духовен живот.
За да бъде разбран добре този факт, трябва да споменем, че след смъртта душата може да се храни с идеите на онези души на живите с които е имала някаква връзка на Земята. Душата на умрелия не може да се храни с мислите идеите на онези хора, с които тя не е имала никаква връзка на Земята.
Когато в нашето време ние разпространяваме Духовното наука, за да имаме отново в душите нещо живо духовно ние действително работим не само за живите, не само за това, живите да имат едно теоретично задоволяване, а се стремят да изпълним нашите сърца и души с мисли за духовния свят, защото знаем, че мъртвите, с които сме били свързани на Земята, трябва да се хранят след смъртта с тези идеи и чувства за поддържането на техния духовен живот.
Днес ние се чувствуваме не само като работници за така наречените живи хора, а същевременно като работници така, че духовно научната работа, разпространението на антропософския живот служи също и на духовните светове. Когато говорим на живите за техния дневен живот, ние създаваме чрез духовното задоволяване на душите за нощният живот такива идеи, които са плодотворна храна на душите чиято Карма е била те да умрат преди нас. Ето защо нашият стремеж е да разпространяваме Духовната наука, или Антропософията в обществата в кръжците, защото от значение е онези хора, които се занимават с Духовна наука, да бъдат заедно в общества. Защото аз казах, че като е заминал за духовния свят човек може да черпи храна само от душите на онези живи хора, с които той е бил близко свързан на Земята.
към текста >>
И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични
мисли
, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни
мисли
.
Много хора, които днес умират, не намират никаква посята нива, защото техните семейства се състоят само от материалисти, но те намират такива посети ниви при душите на антропософите, защото са се запознали с Духовната наука. Тази е вътрешната причина, поради която ние работим в сдружение и полагаме определена грижа, че онзи, преди умирането да може да се запознае с хора, които още на Земята се занимават с духовни въпрос, защото от това той може да почерпи храна, когато тези хора се намират в спящо състояние. В древни времена на развитието на човечеството, когато определен религиозен, духовен живот още проникваше душите, религиозните общества и особено роднините по кръв бяха тези при които душите след смъртта едно прибежище. Обаче силата на кръвното родство намали и то трябва да бъде все повече заменено с култивирането на духовния живот, както ние се стремим да направим това. Така ние виждаме, че Антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез Антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите.
И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли.
Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други. След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи.
към текста >>
След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни
мисли
в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена?
В древни времена на развитието на човечеството, когато определен религиозен, духовен живот още проникваше душите, религиозните общества и особено роднините по кръв бяха тези при които душите след смъртта едно прибежище. Обаче силата на кръвното родство намали и то трябва да бъде все повече заменено с култивирането на духовния живот, както ние се стремим да направим това. Така ние виждаме, че Антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез Антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите. И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли. Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други.
След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена?
Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене. При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно.
към текста >>
Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично
мисле
не
, а не с едно плодотворно
мисле
не
.
Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други. След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи.
Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене.
При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно. И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието. Това е едно често, болезнено изживяване на мъртвите. И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
към текста >>
И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни
мисли
в съзнанието.
Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене. При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно.
И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието.
Това е едно често, болезнено изживяване на мъртвите. И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
към текста >>
И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради
мисли
те на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите
мисли
на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене. При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно. И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието. Това е едно често, болезнено изживяване на мъртвите.
И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
към текста >>
Поучително беше да се наблюдава, как действуват
мисли
те на антипатия, даже и там, където те не са били хранени с пълно съзнание.
Тези закони на духовния свят, които ясновидецът може да наблюдава със своя поглед, са фактически без условно валидни. Те са така безусловно валидни, както ни учи един случай, който често пъти успяват да наблюдавам.
Поучително беше да се наблюдава, как действуват мислите на антипатия, даже и там, където те не са били хранени с пълно съзнание.
Могат да бъдат наблюдавани училищни учители които не са могли да привлекат към себе си любовта на техните млади ученици макар и това да са, така да се каже невинни мисли на антипатия и омраза. Когато един такъв учител умира, ние виждаме, как той среща н тези мисли, които остават да съществуват пречки за своите добри намерения в духовния свят. Детето, младежът, често пъти не си дават сметка, когато учителят е умрял, че не трябва вече да го мрази, а запазва това чувство по един естествен начин в душата си, спомняйки си как учителят го е измъчвал. Чрез такива открития в духовния свят ние научаваме много нещо върху взаимното отношение между живите и мъртвите.
към текста >>
Могат да бъдат наблюдавани училищни учители които не са могли да привлекат към себе си любовта на техните млади ученици макар и това да са, така да се каже невинни
мисли
на антипатия и омраза.
Тези закони на духовния свят, които ясновидецът може да наблюдава със своя поглед, са фактически без условно валидни. Те са така безусловно валидни, както ни учи един случай, който често пъти успяват да наблюдавам. Поучително беше да се наблюдава, как действуват мислите на антипатия, даже и там, където те не са били хранени с пълно съзнание.
Могат да бъдат наблюдавани училищни учители които не са могли да привлекат към себе си любовта на техните млади ученици макар и това да са, така да се каже невинни мисли на антипатия и омраза.
Когато един такъв учител умира, ние виждаме, как той среща н тези мисли, които остават да съществуват пречки за своите добри намерения в духовния свят. Детето, младежът, често пъти не си дават сметка, когато учителят е умрял, че не трябва вече да го мрази, а запазва това чувство по един естествен начин в душата си, спомняйки си как учителят го е измъчвал. Чрез такива открития в духовния свят ние научаваме много нещо върху взаимното отношение между живите и мъртвите.
към текста >>
Когато един такъв учител умира, ние виждаме, как той среща н тези
мисли
, които остават да съществуват пречки за своите добри намерения в духовния свят.
Тези закони на духовния свят, които ясновидецът може да наблюдава със своя поглед, са фактически без условно валидни. Те са така безусловно валидни, както ни учи един случай, който често пъти успяват да наблюдавам. Поучително беше да се наблюдава, как действуват мислите на антипатия, даже и там, където те не са били хранени с пълно съзнание. Могат да бъдат наблюдавани училищни учители които не са могли да привлекат към себе си любовта на техните млади ученици макар и това да са, така да се каже невинни мисли на антипатия и омраза.
Когато един такъв учител умира, ние виждаме, как той среща н тези мисли, които остават да съществуват пречки за своите добри намерения в духовния свят.
Детето, младежът, често пъти не си дават сметка, когато учителят е умрял, че не трябва вече да го мрази, а запазва това чувство по един естествен начин в душата си, спомняйки си как учителят го е измъчвал. Чрез такива открития в духовния свят ние научаваме много нещо върху взаимното отношение между живите и мъртвите.
към текста >>
Това може да бъде направено, като
мисле
но си представим, че умрелият стои пред нас, опитваме се да си го представим такъв, какъвто си го спомняме стоящ, или седящ пред нас.
И всъщност аз не се опитах да ви / убедя/ обясня нищо друго, за да мога да ви спомена, какво може да се развие действително като един добър резултата на духовно-научният стремеж. Мисълта ми е за така нареченото четене на мъртвите. Както беше именно констатирано в нашето Антропософско движение, ние можем действително да направим извънредно големи услуги на миналите през смъртта човешки души, когато им четем за духовните неща.
Това може да бъде направено, като мислено си представим, че умрелият стои пред нас, опитваме се да си го представим такъв, какъвто си го спомняме стоящ, или седящ пред нас.
Това можем да сторим едновременно с няколко души на умрелите. След това четем, но не гласно, а следим с внимание мислите, като винаги запазваме в съзнанието си мисълта, че мъртвият е пред нас. Това е четене на мъртвите. Не е нужно да вземаме някоя книга, но не трябва да мислим по абстрактен начин, а трябва да премисляме фактически всяка своя /дума/ мисъл така можем да четем през мъртвите. Може да доведем работата даже до там макар и това да е по-трудно, че ако сме имали едно лично отношение с мъртвия и сме имали заедно с него общи мисли върху един светоглед, или върху някоя област на живота, можем да четем даже и на някого, който не ни е бил близък на Земята.
към текста >>
След това четем, но не гласно, а следим с внимание
мисли
те, като винаги запазваме в съзнанието си мисълта, че мъртвият е пред нас.
И всъщност аз не се опитах да ви / убедя/ обясня нищо друго, за да мога да ви спомена, какво може да се развие действително като един добър резултата на духовно-научният стремеж. Мисълта ми е за така нареченото четене на мъртвите. Както беше именно констатирано в нашето Антропософско движение, ние можем действително да направим извънредно големи услуги на миналите през смъртта човешки души, когато им четем за духовните неща. Това може да бъде направено, като мислено си представим, че умрелият стои пред нас, опитваме се да си го представим такъв, какъвто си го спомняме стоящ, или седящ пред нас. Това можем да сторим едновременно с няколко души на умрелите.
След това четем, но не гласно, а следим с внимание мислите, като винаги запазваме в съзнанието си мисълта, че мъртвият е пред нас.
Това е четене на мъртвите. Не е нужно да вземаме някоя книга, но не трябва да мислим по абстрактен начин, а трябва да премисляме фактически всяка своя /дума/ мисъл така можем да четем през мъртвите. Може да доведем работата даже до там макар и това да е по-трудно, че ако сме имали едно лично отношение с мъртвия и сме имали заедно с него общи мисли върху един светоглед, или върху някоя област на живота, можем да четем даже и на някого, който не ни е бил близък на Земята. Това става даже, чрез топлата мисъл, която насочваме към него, той постепенно насочва вниманието си към нея. Така може да бъде полезно дори когато четем на мъртвия, които не са ни били близки на Земята.
към текста >>
Не е нужно да вземаме някоя книга, но не трябва да
мисли
м по абстрактен начин, а трябва да премисляме фактически всяка своя /дума/ мисъл така можем да четем през мъртвите.
Както беше именно констатирано в нашето Антропософско движение, ние можем действително да направим извънредно големи услуги на миналите през смъртта човешки души, когато им четем за духовните неща. Това може да бъде направено, като мислено си представим, че умрелият стои пред нас, опитваме се да си го представим такъв, какъвто си го спомняме стоящ, или седящ пред нас. Това можем да сторим едновременно с няколко души на умрелите. След това четем, но не гласно, а следим с внимание мислите, като винаги запазваме в съзнанието си мисълта, че мъртвият е пред нас. Това е четене на мъртвите.
Не е нужно да вземаме някоя книга, но не трябва да мислим по абстрактен начин, а трябва да премисляме фактически всяка своя /дума/ мисъл така можем да четем през мъртвите.
Може да доведем работата даже до там макар и това да е по-трудно, че ако сме имали едно лично отношение с мъртвия и сме имали заедно с него общи мисли върху един светоглед, или върху някоя област на живота, можем да четем даже и на някого, който не ни е бил близък на Земята. Това става даже, чрез топлата мисъл, която насочваме към него, той постепенно насочва вниманието си към нея. Така може да бъде полезно дори когато четем на мъртвия, които не са ни били близки на Земята. Това четене може да стане по всяка време. Аз бях запитан вече, в кой час трябва да бъде направено това най-добре.
към текста >>
Може да доведем работата даже до там макар и това да е по-трудно, че ако сме имали едно лично отношение с мъртвия и сме имали заедно с него общи
мисли
върху един светоглед, или върху някоя област на живота, можем да четем даже и на някого, който не ни е бил близък на Земята.
Това може да бъде направено, като мислено си представим, че умрелият стои пред нас, опитваме се да си го представим такъв, какъвто си го спомняме стоящ, или седящ пред нас. Това можем да сторим едновременно с няколко души на умрелите. След това четем, но не гласно, а следим с внимание мислите, като винаги запазваме в съзнанието си мисълта, че мъртвият е пред нас. Това е четене на мъртвите. Не е нужно да вземаме някоя книга, но не трябва да мислим по абстрактен начин, а трябва да премисляме фактически всяка своя /дума/ мисъл така можем да четем през мъртвите.
Може да доведем работата даже до там макар и това да е по-трудно, че ако сме имали едно лично отношение с мъртвия и сме имали заедно с него общи мисли върху един светоглед, или върху някоя област на живота, можем да четем даже и на някого, който не ни е бил близък на Земята.
Това става даже, чрез топлата мисъл, която насочваме към него, той постепенно насочва вниманието си към нея. Така може да бъде полезно дори когато четем на мъртвия, които не са ни били близки на Земята. Това четене може да стане по всяка време. Аз бях запитан вече, в кой час трябва да бъде направено това най-добре. Това е напълно независимо от часа.
към текста >>
Трябва само действително да премисляме
мисли
те.
Това става даже, чрез топлата мисъл, която насочваме към него, той постепенно насочва вниманието си към нея. Така може да бъде полезно дори когато четем на мъртвия, които не са ни били близки на Земята. Това четене може да стане по всяка време. Аз бях запитан вече, в кой час трябва да бъде направено това най-добре. Това е напълно независимо от часа.
Трябва само действително да премисляме мислите.
Повърхностното четене не помага нищо. Трябва да премисляме нещата дума по дума, как трябва да се изразим вътрешно, като че казваме думите вътрешно. И не е правилно, ако някой вярва, че това четене може да бъде полезно само за онези, които в живота си са се запознали с Духовната наука не е нужно това да е станало.
към текста >>
Но когато разглеждаме един такъв факт, ние се научаваме да
мисли
м по съвършено друг начин върху душата на човека, отколкото вършим обикновено това.
Но когато разглеждаме един такъв факт, ние се научаваме да мислим по съвършено друг начин върху душата на човека, отколкото вършим обикновено това.
Човешките души са много по-сложни отколкото се мисли обикновено. Това което става съзнателно, е в действителност една малка част от човешкият душевен живот. Много неща стават в подсъзнателните дълбочини на душата, за което човек може да има най-много само едно предчувствие, но едва ли знае нещо в своето ясно дневно съзнание. И често в подсъзнателния живот може да става напълно противоположно на това, което човек вярва, или мисли в своето голямо съзнание. Един много частен случай е този, че един член на едно семейство се запознава с Духовната наука.
към текста >>
Човешките души са много по-сложни отколкото се
мисли
обикновено.
Но когато разглеждаме един такъв факт, ние се научаваме да мислим по съвършено друг начин върху душата на човека, отколкото вършим обикновено това.
Човешките души са много по-сложни отколкото се мисли обикновено.
Това което става съзнателно, е в действителност една малка част от човешкият душевен живот. Много неща стават в подсъзнателните дълбочини на душата, за което човек може да има най-много само едно предчувствие, но едва ли знае нещо в своето ясно дневно съзнание. И често в подсъзнателния живот може да става напълно противоположно на това, което човек вярва, или мисли в своето голямо съзнание. Един много частен случай е този, че един член на едно семейство се запознава с Духовната наука. Един брат, един мъж, или една жена с който съответните са свързани, се настройват все по-антипатично и все по-антипатично към Духовната наука, често пъти изпадат в истински гняв и даже беснеят, когато съпругът, или братът на съпругът са приели Духовната наука и се занимават с нея.
към текста >>
И често в подсъзнателния живот може да става напълно противоположно на това, което човек вярва, или
мисли
в своето голямо съзнание.
Но когато разглеждаме един такъв факт, ние се научаваме да мислим по съвършено друг начин върху душата на човека, отколкото вършим обикновено това. Човешките души са много по-сложни отколкото се мисли обикновено. Това което става съзнателно, е в действителност една малка част от човешкият душевен живот. Много неща стават в подсъзнателните дълбочини на душата, за което човек може да има най-много само едно предчувствие, но едва ли знае нещо в своето ясно дневно съзнание.
И често в подсъзнателния живот може да става напълно противоположно на това, което човек вярва, или мисли в своето голямо съзнание.
Един много частен случай е този, че един член на едно семейство се запознава с Духовната наука. Един брат, един мъж, или една жена с който съответните са свързани, се настройват все по-антипатично и все по-антипатично към Духовната наука, често пъти изпадат в истински гняв и даже беснеят, когато съпругът, или братът на съпругът са приели Духовната наука и се занимават с нея. Тогава в едно такова семейство се развива много антипатия против Духовната наука, така че някои хора срещат голяма трудност да развиват своите духовни познания поради тази причина, че техните добри приятели, или техните роднини са силно враждебно настроени към нея. Когато изследваме ясновидски такива души, ние често пъти констатираме, че в подсъзнателните глъбини на една такава душа се развива най-дълбокият копнеж за Духовната наука. Понякога една такава душа има по-силен копнеж към Духовната наука, отколкото онзи, който със своето горно съзнание е ревностен последовател на духовнонаучните събрания.
към текста >>
Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с
мисли
и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин.
Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша. Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите. Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат.
Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин.
Следователно при всички случаи не се изгубва нищо. Обаче практиката показва, че фактически мъртвите чуват това, което им се чете и това е нещо извънредно разпространена между тях, че се прави извънредно голяма услуга на онези, на които четем това, което днес може да се развива като духовна мъдрост.
към текста >>
Ние хората често пъти отнемаме на мъртвите четивото чрез това, че се изпълваме само с това, което действително е невидимо в духовните светове, че изпълваме нашето съзнание само с материални
мисли
.
Наистина Земята не е би ла напразно създадена в духовното мирово пространство съществувание. Тя бе извикана на живот, за да може да се роди онова, което е възможно само на Земята. И ако по-рано казах, че духовните Същества на духовните светове не могат да четат нашите книги, сега трябва да кажа: Онова, което живее в нас като Духовна наука, то е за духовните Същества, а също и за нашите собствени души след смъртта това, което за физическите хора тук на Земята са книгите, което за физическите хора е онова, чрез което те научават нещо за света. Почувствувайте тези важни думи, че ние трябва да дадем четиво на мъртвите! Нашите книги са в известно отношение по-търпеливи, нашите книги не стигат до там, че да погълнат например буквите и хартията по време когато ги четем.
Ние хората често пъти отнемаме на мъртвите четивото чрез това, че се изпълваме само с това, което действително е невидимо в духовните светове, че изпълваме нашето съзнание само с материални мисли.
Аз трябва да кажа това, защото често пъти възниква въпросът, дали мъртвите не биха могли сами да знаят това, което ние можем да им дадем. Те не могат да знаят това, защото Духовната наука може да бъде основана само на Земята и от там трябва да бъде занесена горе в духовните светове.
към текста >>
Ето защо е така извънредно трудно да бъдат изразени с човешки думи и
мисли
отношенията в духовния свят.
И когато ние самите влизаме в духовните светове и се запознаем малко с живота в тези духовни светове, ние срещаме там съвършено други отношения в сравнение с тези, които имаме тук във физическия живот на Земята.
Ето защо е така извънредно трудно да бъдат изразени с човешки думи и мисли отношенията в духовния свят.
Аз бих могъл да ви разкажа за едно Същество, за да изтъкна нещо отделно, да ви разкажа за душата на един умрял човек, заедно с когото успях да изследвам някои неща в духовния свят, защото тя беше особено добре запозната с тези неща. Въпросът се отнася за Леонардо да Винчи, а именно за онова, как е изглеждала прочутата картина от Милано. Когато човек изследва някой духовен факт заедно с една такава душа, тази душа може да му обърне внимание върху това, което той иначе може би не би могъл да намери сам в Акашовата летопис с ясновидски поглед. Но човешката душа, която се намира в духовния свят може да му посочи това. А тя не може да му посочи това само тогава, когато човек има разбиране за онова, върху което тя иска да му обърне вниманието.
към текста >>
2.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на
мисле
не
то.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето.
Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука.
към текста >>
Естествено това
мисле
не
, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да
мисли
м.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето.
Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим.
И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука. И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука".
към текста >>
И онези сили на
мисле
не
то, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим.
И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът.
Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука. И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука". На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга?
към текста >>
В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се
мисли
.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек.
В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли.
Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука. И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука". На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга? Условията за описанията от духовния свят не е всъщност така трудно да бъдат изпълнени също и от днешният човек. Бихме могли почти да кажем, човек може да се чуди, че днес вече много хора стигат от само себе си до съзирането на тези отношения и би било чудно, че тези отношения срещат една такава силна враждебност.
към текста >>
Днес едва ли може да се намери някое уединено място на Земята, където външната култура да не е проникнала надалече, че човек да не чувствува със своето
мисле
не
в тази външна култура.
Така вие виждате, че една част от това, което днес се съобщава, би могло да се постигне относително лесно. Ако наблюдавате нашата днешна култура с всичко, което тя е постигнала така учудващо, вие никак не ще се почудите, че много сили на етерното тяло се използуват за обработването на мозъка, защото тази външна структура е почти изцяло резултат на мозъчната работа, тук силите отиват напълно в обработването на мозъка. Но някой не може да каже: Да, но аз никак не съм участвувал в тази културна работа, не съм направил нищо в тази област. Някой действително може да си въобрази погрешно това, но работата съвсем не стои така.
Днес едва ли може да се намери някое уединено място на Земята, където външната култура да не е проникнала надалече, че човек да не чувствува със своето мислене в тази външна култура.
А това е вече достатъчно, той да отклони тези сили от това, което бихме нарекли ясновидско съзнание. Без съмнение някой може да каже: Но диваците не се занимават с това, което обработва по този начин мозъка и въпреки това не можем да кажем за диваците, че развиват някакви особени ясновидски сили в тази насока.
към текста >>
3.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В лицето на Рудолф Щайнер те видяха духовния изследовател и
мисли
тел, който можеше да се справи с всички изискания на съвременната естествена наука и който успя да обхване историческите закономерности, така както никой преди него, като в същото време разкритията му за природата на човешкото същество можаха да проговорят на свой собствен език и нямаха никаква прилика с каквито и да са натрапени учения.
През Коледата на 1912 в Кьолн се състоя първата официална среща на онези последователи на теософското духовно направление, които не пожелаха да се потопят в догматизиращата индийска разновидност на теософията, а съобразявайки се с постиженията на духовния живот от новото време и с решителния импулс, който Земната еволюция получи чрез Христовото Събитие, избраха като най-подходящо за западния свят единствено онова духовно обучение, което съответствува на еволюционната степен, на която се намира днешното европейско човечество.
В лицето на Рудолф Щайнер те видяха духовния изследовател и мислител, който можеше да се справи с всички изискания на съвременната естествена наука и който успя да обхване историческите закономерности, така както никой преди него, като в същото време разкритията му за природата на човешкото същество можаха да проговорят на свой собствен език и нямаха никаква прилика с каквито и да са натрапени учения.
За своето ново човекопознание, той отдавна беше избрал името „Антропософия"*1.
към текста >>
Започна епохата на рационализма, а тя неусетно потопи човечеството в сферата на материализма, който обсеби както
мисле
не
то, така и църквата, без да пощади и самия живот.
Християнството до такава степен изпълни човешките души със своето морално величие и достойнство, че последователите на Христос, които започнаха да прилагат неговото учение с всичките си сили, сметнаха за нещо напълно естествено, да се разделят с дребната източна мъдрост. Ранното християнство постигна своя най-голям разцвет именно по отношение на чувствата и тяхното задълбочаване. Но противниковите сили не можеха да останат непроявени, тъмните Същества излязоха наяве, злоупотребата с човешките сили нарасна неимоверно. Разумът и здравият усет на мнозина съвременници се възпротивиха срещу необузданите крайности на злото; интелектът и моралното чувство напомниха за своите права. Възникна Реформацията, а наред с нея и борбата за свобода на съвестта, за правото на личен избор и лично мнение.
Започна епохата на рационализма, а тя неусетно потопи човечеството в сферата на материализма, който обсеби както мисленето, така и църквата, без да пощади и самия живот.
Ето в какво се изразяваше походът на човечеството през пустинята.
към текста >>
Светът беше прекалено изостанал за научното и строго философско изложение на неговите
мисли
.
Светът беше прекалено изостанал за научното и строго философско изложение на неговите мисли.
Хората изобщо не искаха да усетят присъствието на Духа зад неговите думи.
към текста >>
Да, точно в тези условия се появи Рудолф Щайнер, който пробуди един съвършено нов живот в дълбините на християнския езотеризъм, в хармоничния синтез между източното и западното
мисле
не
, в хармоничния синтез между мъдростта на миналото и мъдростта на бъдещето.
Да, точно в тези условия се появи Рудолф Щайнер, който пробуди един съвършено нов живот в дълбините на християнския езотеризъм, в хармоничния синтез между източното и западното мислене, в хармоничния синтез между мъдростта на миналото и мъдростта на бъдещето.
към текста >>
4.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Другите писмени съчинения винаги показват източното
мисле
не
и светоусещане от тази или онази гледна точка.
Сега ние виждаме какви огромни последици може да има едно художествено произведение. Когато Европа се запозна за пръв път с чудесната поема Бхагавад Гита, някои забележителни личности се почувствуваха неудържимо привлечени и усетиха истинско възхищение пред нейните дълбоки откровения. И не бива никога да забравяме, че един възвишен дух като Вилхем фон Хумболт сподели, след като се запозна с тази поема, че тя е най-дълбокото философско произведение, което е срещал през живота си; и той можа да изкаже прекрасните думи, че наистина си заслужава човек да стигне до неговата преклонна възраст, само за да се запознае с Бхагавад Гита, великата духовна песен, която се носи към нас от прадревната, свещена източна мъдрост. И колко вълнуващо е, че през 19 век, макар и бавно, макар и в ограничени размери, Бхагавад Гита продължава да ни обогатява с най-доброто от източната мъдрост. Защото Бхагавад Гита коренно се различава от много други съчинения, които са достигнали до нас от древния Изток.
Другите писмени съчинения винаги показват източното мислене и светоусещане от тази или онази гледна точка.
Обаче в лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си нещо, за което бихме могли да заявим: Тук ние сме изправени пред едно истинско сливане на всички направления и гледни точки, характерни за източното мислене, за източните усещания и чувства. Ето кое е важното в Бхагавад Гита!
към текста >>
Обаче в лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си нещо, за което бихме могли да заявим: Тук ние сме изправени пред едно истинско сливане на всички направления и гледни точки, характерни за източното
мисле
не
, за източните усещания и чувства.
Когато Европа се запозна за пръв път с чудесната поема Бхагавад Гита, някои забележителни личности се почувствуваха неудържимо привлечени и усетиха истинско възхищение пред нейните дълбоки откровения. И не бива никога да забравяме, че един възвишен дух като Вилхем фон Хумболт сподели, след като се запозна с тази поема, че тя е най-дълбокото философско произведение, което е срещал през живота си; и той можа да изкаже прекрасните думи, че наистина си заслужава човек да стигне до неговата преклонна възраст, само за да се запознае с Бхагавад Гита, великата духовна песен, която се носи към нас от прадревната, свещена източна мъдрост. И колко вълнуващо е, че през 19 век, макар и бавно, макар и в ограничени размери, Бхагавад Гита продължава да ни обогатява с най-доброто от източната мъдрост. Защото Бхагавад Гита коренно се различава от много други съчинения, които са достигнали до нас от древния Изток. Другите писмени съчинения винаги показват източното мислене и светоусещане от тази или онази гледна точка.
Обаче в лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си нещо, за което бихме могли да заявим: Тук ние сме изправени пред едно истинско сливане на всички направления и гледни точки, характерни за източното мислене, за източните усещания и чувства.
Ето кое е важното в Бхагавад Гита!
към текста >>
Всяко познание, всяко
мисле
не
и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух.
Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „Мирово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „Мирово Себе", но и представлява едно цяло с него. Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина. Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух. Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания. Ние вдишваме „Мировото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия.
Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух.
Така в нас се проявява Атман, но това състояние не може да бъде различено от онова, което представлява вездесъщото „Мирово Себе". И както ние издишаме физически, така също може да бъде постигнато едно молитвено настроение на душата, чрез което тя насочва към „Мировото Себе" молитвено и жертвоготовно най-доброто, което тя носи в себе си. Това е като един вид духовно издишване Брахман. И така, Атман и Брахман, като процеси на вдишване и издишване, ни правят участници във вездесъщото „Мирово Себе". Една монистично-духовна философия, която е същевременно и религия: Ето какво се изправя пред нас в лицето на Ведите.
към текста >>
В следващия пасаж на Ведите се казва: Тогава най-напред се прояви Волята, която беше първият зародиш на
мисле
не
то, връзката между съществуващото и несъществуващото... И припомнете си още, как говоря аз в „Тайната наука" за Духовете на Волята*14.
А сега Ви моля да си припомните какво беше казано за Стария Сатурн, за цялостното устройство и за първичната субстанция на Сатурн, която беше описана именно като топлинна субстанция, и размислете върху съзвучието между тези съвременни описания в „Тайната наука" и онова, което е казано там, във Ведите.
В следващия пасаж на Ведите се казва: Тогава най-напред се прояви Волята, която беше първият зародиш на мисленето, връзката между съществуващото и несъществуващото... И припомнете си още, как говоря аз в „Тайната наука" за Духовете на Волята*14.
Или с други думи: нашите антропософски описания далеч не търсят някакво сходство, някакво съзвучие с древните описания; съзвучието се получава от само себе си, понеже тогава, както и сега, има хора, които търсят истината.
към текста >>
5.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско
мисле
не
и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита.
И наистина, всеки, който се задълбочи във величествената Бхагавад Гита, ще потвърди, че това изказване е напълно уместно. В хода на лекциите ние отново ще имаме възможност да изтъкнем високите художествени качества на Бхагавад Гита, но преди всичко нека да осмислим значението на тази поема като най-напред хвърлим поглед върху това, което е заложено в нейните основи, върху могъщите идеи, върху могъщото познание на света, от което тя е възникнала, и за чиято прослава е била всъщност създадена. Този поглед в познавателните основи на Бхагавад Гита е особено важен, защото е напълно сигурно, че същественото в тази поема, в тази песен, а именно всичко онова, което се отнася до мисловното съдържание, ни предлага една степен на познание, която е възникнала още преди раждането на будизма; така че бихме могли да кажем: духовният хоризонт, който заобикаля великия Буда и от който той израства, ние вече имаме пред нашия поглед чрез самото съдържание на Бхагавад Гита. Следователно, когато се оставим под въздействието на Бхагавад Гита, ние насочваме поглед към духовната същност на древноиндийската култура от времето преди възникването на будизма. Ние вече подчертахме: това мисловно съдържание е едно сливане на три отделни духовни направления и то претопява, така да се каже, тези три духовни направления в едно органическо цяло, което е не механичен конгломерат, а нещо живо, нещо жизнеспособно.
Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита.
Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало. От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност. Ако обаче човек вече е приел в себе си Духовната наука, той би застанал с удивление пред дълбочините на Бхагавад Гита и би трябвало да си признае: Да, в древни времена човешкият дух е прониквал до такива познания, до които ние сме в състояние да се доближим единствено с помощта на продължително и трудно духовно обучение. Несъмнено всичко това пробужда едно чувство на удивление пред тези прадревни разбирания, които са съществували още в онези най-стари времена. Ние наистина можем да им се удивляваме, защото сега отново ги извличаме от самото съдържание на света и ги виждаме напълно потвърдени в тяхната вечна истинност.
към текста >>
Обаче постепенно тази философия Санкхия беше преобразена в самия Изток, най-вече поради различно устроеното източно
мисле
не
, така че в началото на теософското движение, когато се говореше предимно за човешкото същество, нещата бяха представени главно с изразите, употребявани от великия реформатор на ведическото и на цялото тогавашно индийско познание от осмия век на християнското летоброене: Шанкарахария.
В областта на теософските стремежи ние се опитахме да представим нещата според данните на съвременното ясновиждащо познание, така че новата форма на древната Духовна наука представлява това, което днес духовният човек може да постигне със своята лична активност, със своите лични познавателни средства. Първоначално теософските възгледи далеч не бяха изградени с помощта на средства, непосредствено извлечени от Духовната наука, а с помощта на термини и понятия, присъщи за древната източна традиция още от времето на Бхагавад Гита; тъкмо на това се държи и обстоятелството, че по-старите форми на теософското движение, към което ние прибавихме съвременното окултно изследване, работеха с традиционните понятия от миналото, а именно с понятията на философията Санкхия.
Обаче постепенно тази философия Санкхия беше преобразена в самия Изток, най-вече поради различно устроеното източно мислене, така че в началото на теософското движение, когато се говореше предимно за човешкото същество, нещата бяха представени главно с изразите, употребявани от великия реформатор на ведическото и на цялото тогавашно индийско познание от осмия век на християнското летоброене: Шанкарахария.
Ние няма да се занимаваме кой знае колко с това, какви изрази бяха използвани в началото на теософското движение, обаче за да навлезем в основите на познанието, съдържащо се в Бхагавад Гита днес искаме да насочим поглед по-скоро към това, което представлява древноиндийското богатство на мъдростта. И тук отново срещаме това, което беше постигнато, така да се каже, чрез тази древна наука, това което беше постигнато именно чрез философията Санкхия.
към текста >>
Макар и Аристотел да не си служи точно с тези изрази, тук все още просветва начинът на
мисле
не
, който срещаме във философията Санкхия и който произлиза от едно чисто духовно вникване в мировите процеси.
При философията Санкхия също имаме този принцип на трите състояния, включващи в себе си всички явления на света; там например имаме Сатва, когато духовното преобладава над природното. Аристотел прибягва до същата характеристика, когато говори за цветовете. Естествено, той не употребява същите думи, но напълно в духа на Аристотел е, когато някой казва: Червеното и жълто-червеното представляват състоянието Сатва на светлината. При Аристотел този принцип вече не съществува, но все пак при него старият принцип на философията Санкхия е донякъде запазен. Зеленият цвят представлява състоянието Раджас по отношение на светлината и тъмнината, а синьото и виолетовото при които тъмнината преобладава представляват състоянието Тамас по отношение на светлината и тъмнината.
Макар и Аристотел да не си служи точно с тези изрази, тук все още просветва начинът на мислене, който срещаме във философията Санкхия и който произлиза от едно чисто духовно вникване в мировите процеси.
Следователно, в учението на Аристотел за цветовете ние намираме един отзвук от старата философия Санкхия. И ние усещаме едно съвсем ново проявление на тези три състояния: Сатва, Раджас, Тамас, тъкмо в онази външна област от света на цветовете, тъкмо в онази сурова борба, която Гьоте боди през целия си живот. Защото след като, бих казал, старата Аристотелова подялба на цветовете в едно състояние Сатва, в едно състояние Раджас и в едно състояние Тамас беше, така да се каже, напълно засипана от пластовете на историята, сега всичко това отново се появява при Гьоте. Макар и съвременните физици все още да се подиграват с Гьотевото учение за цветовете, трябва да кажем, че то действително е инспирирано от дребната духовна мъдрост. Съвременната физика е напълно права, когато от своя гледна точка тя отрича Гьоте; обаче така тя само показва, че в тази област е просто напълно изоставена от добрите Богове; да, всичко това се отнася за съвременната физика, и ето защо тя продължава да се подиграва с Гьотевото учение за цветовете.
към текста >>
Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги
мисле
но през твоя разум и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността.
И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него! Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили. Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен. Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога. Тя ще го намери отново като нещо, което трябва да бъде търсено зад всички възможни промени на формите.
Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги мислено през твоя разум и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността.
към текста >>
Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както
мисле
не
то така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите.
И тъкмо него виждаме ние да разговаря с водача на своята бойна колесница. Той стои от едната страна на воюващите; от другата страна стоят онези, които са негови кръвни родственици и те водят битката срещу него именно защото се намират в прехода от старите към новите времена. И водачът на бойната колесница разкрива на своя цар, който достатъчно ясно е представен като слепец, че занапред в това племе ще се наследяват само физическите качества, но не и духовните. Водачът на бойната колесница разказва на своя цар какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци. И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна.
Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите.
И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство. И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо. В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи. И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното. В това учение ние действително срещаме част от онези важни елементи, които често сме разглеждали като извънредно характерни за този решителен прелом в еволюцията на човечеството.
към текста >>
И ние сме на прав път не когато схващаме абстрактните
мисли
, а когато оставим чувственото съдържание на нещата да се намеси непосредствено в нашия душевен живот.
По един величествен и неповторим начин, подсказан от самото положение на нещата, ние научаваме, че Арджуна не бива да изпитва никаква душевна мъка, а само да служи на онзи дълг, който го зове към битката, защото той трябва да насочи поглед от преходното, което е намесено в битката, към вечното, което ще живее, независимо дали той е победител или победен. И така, ударението във величествената Бхагавад Гита се поставя по особен начин върху едно важно събитие от еволюцията на човечеството, ударението се поставя върху преходното и непреходното.
И ние сме на прав път не когато схващаме абстрактните мисли, а когато оставим чувственото съдържание на нещата да се намеси непосредствено в нашия душевен живот.
Ние сме на прав път тогава, когато разглеждаме наставленията на Кришна така, сякаш той иска да издигне душата на Арджуна от степента, на която тя стои и чрез която е вплетена в мрежата на преходното; да, той иска да я издигне до една по-висока степен, в която тя да се чувствува над всичко преходно, дори ако то застане пред очите му по един толкова мъчителен начин както в победата или поражението, както в причиняването или понасянето на смъртта.
към текста >>
6.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Защото обръщайки се към своята собствена същност, човекът трябва да възприеме казаните думи без помощта на онези усещания, чувства и
мисли
, които са присъщи на обикновения живот.
Тук ние действително сме изправени пред една мирова тайна; защото какво казва Арджуна, когато вижда пред себе си своята собствена същност? Обръщайки се към нея, тя му се явява като нещо по-висше от са мия Брахман. Да, ние сме изправени пред една мирова тайна.
Защото обръщайки се към своята собствена същност, човекът трябва да възприеме казаните думи без помощта на онези усещания, чувства и мисли, които са присъщи на обикновения живот.
За човека не съществува по-голяма опасност от тази, да свърже думите на Арджуна с едно или друго чувство от обикновения живот. И ако би постъпил така, ако би принизил тази мирова тайна до едно или друго чувство от обикновения живот, тогава лудостта и манията за величие биха изглеждали нещо съвсем невинно в сравнение с болестите, които биха се стоварили върху него.
към текста >>
7.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Характерно за тях беше, че навлизайки в по-дълбоките пластове на своето познание, там където срещаше философията Санкхия, тогавашният човек имаше съвсем други усещания, коренно различни от усещанията на днешния човек, когато например той напряга ума си и
мисли
с главата си, за да постигне някакво познание.
И какво беше характерно за тези душевни състояния?
Характерно за тях беше, че навлизайки в по-дълбоките пластове на своето познание, там където срещаше философията Санкхия, тогавашният човек имаше съвсем други усещания, коренно различни от усещанията на днешния човек, когато например той напряга ума си и мисли с главата си, за да постигне някакво познание.
Постигайки познание, тогавашният човек се усещаше като потопен в своето етерно тяло, което обаче далеч не беше локализирано в това, което днес представлява физическата глава, а се простираше далеч извън очертанията на физическото тяло. Човекът мислеше не толкова с главата си, колкото с останалите части на своето етерно тяло. В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло. Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло. Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята.
към текста >>
Човекът
мисле
ше не толкова с главата си, колкото с останалите части на своето етерно тяло.
И какво беше характерно за тези душевни състояния? Характерно за тях беше, че навлизайки в по-дълбоките пластове на своето познание, там където срещаше философията Санкхия, тогавашният човек имаше съвсем други усещания, коренно различни от усещанията на днешния човек, когато например той напряга ума си и мисли с главата си, за да постигне някакво познание. Постигайки познание, тогавашният човек се усещаше като потопен в своето етерно тяло, което обаче далеч не беше локализирано в това, което днес представлява физическата глава, а се простираше далеч извън очертанията на физическото тяло.
Човекът мислеше не толкова с главата си, колкото с останалите части на своето етерно тяло.
В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло. Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло. Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята. Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как определени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло. Човекът започна да гледа на себе си като на част от Земята.
към текста >>
Човекът смътно усещаше, че той
мисли
със своето етерно тяло, че в процеса на
мисле
не
то той напуска очертанията на своето физическо тяло.
И какво беше характерно за тези душевни състояния? Характерно за тях беше, че навлизайки в по-дълбоките пластове на своето познание, там където срещаше философията Санкхия, тогавашният човек имаше съвсем други усещания, коренно различни от усещанията на днешния човек, когато например той напряга ума си и мисли с главата си, за да постигне някакво познание. Постигайки познание, тогавашният човек се усещаше като потопен в своето етерно тяло, което обаче далеч не беше локализирано в това, което днес представлява физическата глава, а се простираше далеч извън очертанията на физическото тяло. Човекът мислеше не толкова с главата си, колкото с останалите части на своето етерно тяло. В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло.
Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло.
Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята. Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как определени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло. Човекът започна да гледа на себе си като на част от Земята. От една страна той усещаше, че мисли и разсъждава в своето етерно тяло; от друга страна че вече не е някакво отделно същество, а жива част от Земята. Той усещаше как пораства навътре в тялото на Земята.
към текста >>
Обаче в процеса на
мисле
не
то, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята.
Характерно за тях беше, че навлизайки в по-дълбоките пластове на своето познание, там където срещаше философията Санкхия, тогавашният човек имаше съвсем други усещания, коренно различни от усещанията на днешния човек, когато например той напряга ума си и мисли с главата си, за да постигне някакво познание. Постигайки познание, тогавашният човек се усещаше като потопен в своето етерно тяло, което обаче далеч не беше локализирано в това, което днес представлява физическата глава, а се простираше далеч извън очертанията на физическото тяло. Човекът мислеше не толкова с главата си, колкото с останалите части на своето етерно тяло. В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло. Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло.
Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята.
Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как определени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло. Човекът започна да гледа на себе си като на част от Земята. От една страна той усещаше, че мисли и разсъждава в своето етерно тяло; от друга страна че вече не е някакво отделно същество, а жива част от Земята. Той усещаше как пораства навътре в тялото на Земята. И така, когато човекът обличаше своето празнично, неделно тяло и пристъпваше към познанието, това изцяло променяше цялата вътрешна природа на неговите изживявания.
към текста >>
От една страна той усещаше, че
мисли
и разсъждава в своето етерно тяло; от друга страна че вече не е някакво отделно същество, а жива част от Земята.
В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло. Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло. Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята. Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как определени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло. Човекът започна да гледа на себе си като на част от Земята.
От една страна той усещаше, че мисли и разсъждава в своето етерно тяло; от друга страна че вече не е някакво отделно същество, а жива част от Земята.
Той усещаше как пораства навътре в тялото на Земята. И така, когато човекът обличаше своето празнично, неделно тяло и пристъпваше към познанието, това изцяло променяше цялата вътрешна природа на неговите изживявания. И какво трябваше да се случи по-късно, в края на Третата и началото на Четвъртата следатлантска епоха? Ако действително искаме да разберем какво трябваше да се случи тогава, ще постъпим добре, ако вникнем в стария начин на словесно изразяване.
към текста >>
И той усещаше, че тъкмо тази змийска същност е силата, която
мисли
вътре в него.
Тогавашният човек, изживявайки това, за което току що стана дума, казваше: Вътре в мен се раздвижи Змията! Сега неговото същество започваше да се удължава в посока към центъра на Земята. Той вече не свързваше своите активни действия с частите на своето физическо тяло; той усещаше себе си като един вид продължение на Змията в посока към центъра на Земята, и в този случай главата би се оказала това, което се подава над Земята.
И той усещаше, че тъкмо тази змийска същност е силата, която мисли вътре в него.
Бихме могли да изразим графично нещата, като представим неговото етерно тяло под формата на едно змийско тяло, насочено към вътрешността на Земята; като физически
към текста >>
човек, той се намираше извън очертанията на Земята, но по време на познавателния акт, той потъваше навътре в Земята и фактически
мисле
ше със своето етерно тяло.
човек, той се намираше извън очертанията на Земята, но по време на познавателния акт, той потъваше навътре в Земята и фактически мислеше със своето етерно тяло.
Сега Змията се раздвижи в мен така си казваше той. Ето какво, следователно, означаваше познанието в древните времена: Сега аз поставям в действие Змията, намираща се вътре в мен; сега аз чувствувам моята змийска същност.
към текста >>
Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на
мисле
не
то!
И какво трябваше да се случи, за да настъпи новото време, за да се утвърди новото познание? Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на Змията чрез своите долни крайници. Освен това съответното чувство трябваше да угасне и от етерното тяло да премине във физическата глава.
Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето!
Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява Змията, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност със Земята: тя го ухапва за петата!
към текста >>
8.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Съществува една огромна разлика между постиженията на източното
мисле
не
и това, на Което ние веднага се натъкваме в чудесните и ясни Послания на Павел.
След като описахме как философията Санкхия се занимава с изменението на формите, с онова, което се отнася до Пракрити, ние бихме могли да добавим: Когато Павел се обръща към римляни, коринтяни и т.н., когато им отправя своите вълнуващи Послания, той всъщност апелира към Пуруша, към душевното. При Павел ние откриваме съвсем точни и забележителни обяснения относно същността и по-нататъшната съдба на душевния елемент, относно неговото бурно и сложно развитие в хода на общочовешката еволюция.
Съществува една огромна разлика между постиженията на източното мислене и това, на Което ние веднага се натъкваме в чудесните и ясни Послания на Павел.
Още вчера ние посочихме, че при Кришна основното се свежда до това, човекът да намери пътя, тръгвайки от изменението на формите. Обаче тук Пракрити остава вън. Като нещо чуждо на душата. В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя! Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога.
към текста >>
Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае,
мисли
и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят.
Още вчера ние посочихме, че при Кришна основното се свежда до това, човекът да намери пътя, тръгвайки от изменението на формите. Обаче тук Пракрити остава вън. Като нещо чуждо на душата. В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя! Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога.
Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят.
Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят. И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят. Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.
към текста >>
Добре би било, ако вложим в душата си тези неизречени от Павел думи, но несъмнено пулсиращи дълбоко в неговата природа; защото в тях протича същинският нерв на всичко онова, което ние познаваме като откровение на западното
мисле
не
.
Добре би било, ако вложим в душата си тези неизречени от Павел думи, но несъмнено пулсиращи дълбоко в неговата природа; защото в тях протича същинският нерв на всичко онова, което ние познаваме като откровение на западното мислене.
В Павлов смисъл ние също говорим за Майя: Да, отвсякъде сме обградени от Майя! Обаче ние поставяме следващия въпрос: Нима в лицето на тази Майя пред нас не застават откровенията на Духа? И не е ли престъпление да не разбираме, че в лицето на Майя, ние сме изправени пред божествено-духовното дело? Сега идва ред на още един въпрос: Защо всичко това е Майя? Западът не се задоволява с въпроса, дали всичко това е Майя; той пита защо всичко това е Майя!
към текста >>
Една пряка линия свързва този антропософски възглед с известните думи на Гьоте: „Сетивата не лъжат, лъже съждението." Въпреки огромната омраза на филистерите и религиозните фанатици към Гьоте, към Гьотевото християнство, той се осмели да каже забележителните думи, че е един от най-християнските човеци, понеже в дълбините на душата си той
мисле
ше християнски, включително и в максимата: Сетивата не лъжат, лъже съждението!
Не! Обективният свят веднага би ни се явил в своята истинност, ако не бяхме попаднали под властта на Луцифер. Той ни се явява като Майя, само защото ние не сме в състояние да погледнем в основата на това, което се простира пред нашия поглед. Фактът, че душата е попаднала под властта на Луцифер, не е по вина на Боговете, а е по вина на нашата собствена душа. Душата е превърнала за теб обективния свят в Майя, понеже ти си по паднал под властта на Луцифер.
Една пряка линия свързва този антропософски възглед с известните думи на Гьоте: „Сетивата не лъжат, лъже съждението." Въпреки огромната омраза на филистерите и религиозните фанатици към Гьоте, към Гьотевото християнство, той се осмели да каже забележителните думи, че е един от най-християнските човеци, понеже в дълбините на душата си той мислеше християнски, включително и в максимата: Сетивата не лъжат, лъже съждението!
Именно душата е виновна, че вижда света не в неговата истинност, а през булото на Майя. Ето как всичко онова, което в източното светоусещане представлява дело на Боговете, сега се измества в дълбините на човешката душа, където бушува великата битка срещу Луцифер.
към текста >>
Този лекционен цикъл беше за
мисле
н да прозвучи именно в изходната точка на Атропософското Движение и той би трябвало да ни представи неоспоримото доказателство: тук не става дума за някакво тесногръдо учение; напротив, тъкмо чрез нашето Антропософско Движение ние можем да разширим духовния си хоризонт, като включим в него също и далечните области на източното
мисле
не
.
Откъде идва цялата суета, цялата неистинност? Те идват от липсата на себепознание. От какво покълва истината, от какво покълва молитвеният трепет пред света и мъдростта на Боговете? Те покълват единствено в атмосферата на истинско себепознание, самовъзпитание и самодисциплина. Нека за тази висша цел да послужи и всичко онова, което пулсира в нашето Антропософско Движение.
Този лекционен цикъл беше замислен да прозвучи именно в изходната точка на Атропософското Движение и той би трябвало да ни представи неоспоримото доказателство: тук не става дума за някакво тесногръдо учение; напротив, тъкмо чрез нашето Антропософско Движение ние можем да разширим духовния си хоризонт, като включим в него също и далечните области на източното мислене.
Нека да се замислим върху тези неща с подобаващо смирение, нека да ги приемем с антропософската нагласа за самовъзпитание и самодисциплина.
към текста >>
9.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на
мисли
или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
към текста >>
1. Нервно-сетивната система носител на
мисле
не
то.
1. Нервно-сетивната система носител на мисленето.
към текста >>
През древните културни епохи, още преди понятийното
мисле
не
и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
*10. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
(Виж схемата)." Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото
мисле
не
, в неговите имагинации, инспирации и интуиции".
Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили.
(Виж схемата)." Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции".
към текста >>
Воля Чувства
Мисли
Воля Чувства Мисли
към текста >>
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко
мисле
не
, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. № 9)
към текста >>
Според Рудолф Щайнер „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на
мисле
не
то и възприятието.
По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава характерния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, формулирани от Емануел Кант.
Според Рудолф Щайнер „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието.
към текста >>
10.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с
мисли
те: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива
мисли
, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва.
Това е много просто средство. Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери. Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си.
Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва.
Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина. Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет. По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне.
към текста >>
Ясната картинна образност в
мисле
не
то, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет.
Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си. Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва. Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина.
Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет.
По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне.
към текста >>
Ако на хората им стане навик да изграждат такива
мисли
при поставянето на определени предмети където и да било, то чрез такъв навик ще се предизвика засилване на човешкото етерно тяло.
Ако на хората им стане навик да изграждат такива мисли при поставянето на определени предмети където и да било, то чрез такъв навик ще се предизвика засилване на човешкото етерно тяло.
Чрез това, че се прави нещо такова, действително все повече и повече се консолидира човешкото етерно тяло и то става все по-силно и по-силно. От антропософията сме учили, че етерното или жизненото тяло по известен начин е носител на паметта. Правим ли нещо, което засилва паметта, предварително можем да проумеем, че такова засилване на паметовите сили е от полза за нашето етерно или жизнено тяло. Като антропософи не е нужно да се учудваме на това. Предположете веднъж, че препоръчате такъв метод не само на човек, който забравя, а на човек, който има нервни състояния.
към текста >>
Ако вие посъветвате един неспокоен или един нервен човек да направи това упражнение, да придружи с
мисли
, каквито бяха описани, поставянето на предметите, ще видите, че чрез сериозното упражняване той ще започне не само по-малко да забравя, но и чрез засилването на неговото етерно тяло, постепенно ще стане способен да преодолее нервните състояния.
Чрез това, че се прави нещо такова, действително все повече и повече се консолидира човешкото етерно тяло и то става все по-силно и по-силно. От антропософията сме учили, че етерното или жизненото тяло по известен начин е носител на паметта. Правим ли нещо, което засилва паметта, предварително можем да проумеем, че такова засилване на паметовите сили е от полза за нашето етерно или жизнено тяло. Като антропософи не е нужно да се учудваме на това. Предположете веднъж, че препоръчате такъв метод не само на човек, който забравя, а на човек, който има нервни състояния.
Ако вие посъветвате един неспокоен или един нервен човек да направи това упражнение, да придружи с мисли, каквито бяха описани, поставянето на предметите, ще видите, че чрез сериозното упражняване той ще започне не само по-малко да забравя, но и чрез засилването на неговото етерно тяло, постепенно ще стане способен да преодолее нервните състояния.
Така чрез живота ще получите доказателството, че нещата, които антропософията казва за етерното тяло, са верни. Когато се държим по съответния начин спрямо етерното тяло, тогава се вижда, че то приема сили. При постигането на такива успехи можем да видим доказателство, че е правилно да се допусне съществуването на етерното тяло и характеризирането му.
към текста >>
Може да се направи извънредно много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в
мисли
те ни не само в определения им ред, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад напред.
Нашето етерно тяло може съществено да се засили, когато извършваме още нещо за подобрението на нашата памет. Това може би в друга връзка вече е било споменавано и тук, но ще бъде повторено, понеже при всички болестни форми, при които участва нервността, би трябвало да се обърнем към тези съвети.
Може да се направи извънредно много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в мислите ни не само в определения им ред, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад напред.
Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години. Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад напред. Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло. Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло. Всичко, което беше описано и което е добро и допринася за засилването на етерното тяло, в днешно време не се прави, или не се изпълнява с необходимото постоянство.
към текста >>
Когато работи в някоя професия, човек вечер така е изморен, така притеснен, че и не
мисли
къде си е поставил нещата и какво е
мисли
л при това.
Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад напред. Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло. Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло. Всичко, което беше описано и което е добро и допринася за засилването на етерното тяло, в днешно време не се прави, или не се изпълнява с необходимото постоянство. Човек няма и много възможност да стигне до това вътрешно спокойствие, за да изпълни такива упражнения в съвременното, изпълнено с неспирно бързане ежедневие.
Когато работи в някоя професия, човек вечер така е изморен, така притеснен, че и не мисли къде си е поставил нещата и какво е мислил при това.
Но когато духовната наука наистина проникне в сърцата и в душите на хората, тогава ще се види, че безкрайно много от това, което днес се върши, всъщност би могло да се спести и така би се спечелило времето, през което биха могли да се правят такива засилващи упражнения, които са от полза за всеки човек. Много бързо ще се забележи особено ако в областта на възпитанието се приложат такива неща, че като следствие ще се постигнат невероятно благоприятни резултати.
към текста >>
Така виждаме как нашите
мисли
се насочват и ръководят по правилния начин чрез това, което ни се дава от духовната наука.
Така виждаме как нашите мисли се насочват и ръководят по правилния начин чрез това, което ни се дава от духовната наука.
Тогава духовната наука няма да остане само теория, а ще се превърне в жизнена мъдрост, наистина ще се превърне в нещо, което ни подкрепя и води в живота.
към текста >>
11.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В гръцката и римската култура не се е
мисле
ло толкова много, затова пък се е наблюдавало и възприемало повече, отколкото го правят днешните хора.
Ние най-добре различаваме това, което човек може да стане през различните последователни култури, ако знаем, че отделните свойства, които днес изброихме, само постепенно са се развили във външната култура. За нашата епоха е характерно, че от изброените импулси най-голяма тежест се отдава на представите. Ние живеем в една култура на представния живот. Развива се интелектът.
В гръцката и римската култура не се е мислело толкова много, затова пък се е наблюдавало и възприемало повече, отколкото го правят днешните хора.
В това, което големият драматик Хебел9 е написал в бележника си, лежи нещо комично, но същевременно и нещо величествено. Да предположим, че Платон отново се роди; един ден става гимназист и би трябвало да чете Платон на гръцки, а пък гимназиалният учител, понеже е недоволен, че той не може да разбере Платон, го набива. Това е искал Хебел да драматизира. От една страна то е твърде комично, но от друга страна наистина е разбираемо. Истина е, че днес гимназиалният учител много повече си представя, отколкото даже и големият философ Платон си е представял по неговото време.
към текста >>
Днешният селянин
мисли
повече, отколкото е
мисли
л гръцкият философ.
Да предположим, че Платон отново се роди; един ден става гимназист и би трябвало да чете Платон на гръцки, а пък гимназиалният учител, понеже е недоволен, че той не може да разбере Платон, го набива. Това е искал Хебел да драматизира. От една страна то е твърде комично, но от друга страна наистина е разбираемо. Истина е, че днес гимназиалният учител много повече си представя, отколкото даже и големият философ Платон си е представял по неговото време. В известна степен днес светът се гледа с късогледи очи.
Днешният селянин мисли повече, отколкото е мислил гръцкият философ.
Затова пък някога възприемателните способности са били по-развити. Човекът тогава е бил свързан с цялата природа. Възприятието е било това, което днес при нас е представата. Днес възприемането изобщо не се изучава, освен от тези, които преминават през специално обучение. Напълно е възможно някой да достигне далеч в това, което учи при лабораторни условия, а навън да е съвсем неопитен и да не може да различи пшеницата от ръжта.
към текста >>
Така че можем да кажем, че днес хората имат големи способности в
мисле
не
то, в представянето, някога обаче бяха обучени във възприемането.
Затова пък някога възприемателните способности са били по-развити. Човекът тогава е бил свързан с цялата природа. Възприятието е било това, което днес при нас е представата. Днес възприемането изобщо не се изучава, освен от тези, които преминават през специално обучение. Напълно е възможно някой да достигне далеч в това, което учи при лабораторни условия, а навън да е съвсем неопитен и да не може да различи пшеницата от ръжта.
Така че можем да кажем, че днес хората имат големи способности в мисленето, в представянето, някога обаче бяха обучени във възприемането.
От тук можем да различим две епохи: Едната е епоха на възприятията, а другата на мислите, на представите. Ще последва трета, чрез която ще бъдат култивирани чувствата, което днес става само между другото.
към текста >>
От тук можем да различим две епохи: Едната е епоха на възприятията, а другата на
мисли
те, на представите.
Човекът тогава е бил свързан с цялата природа. Възприятието е било това, което днес при нас е представата. Днес възприемането изобщо не се изучава, освен от тези, които преминават през специално обучение. Напълно е възможно някой да достигне далеч в това, което учи при лабораторни условия, а навън да е съвсем неопитен и да не може да различи пшеницата от ръжта. Така че можем да кажем, че днес хората имат големи способности в мисленето, в представянето, някога обаче бяха обучени във възприемането.
От тук можем да различим две епохи: Едната е епоха на възприятията, а другата на мислите, на представите.
Ще последва трета, чрез която ще бъдат култивирани чувствата, което днес става само между другото.
към текста >>
При днешния начин на
мисле
не
с представи, човекът може да стане именно такъв.
След епохата на чувствата ще последва епоха на изключителна моралност. Тогава, както показват окултните изследвания, ще се случва нещо съвсем особено. Да допуснем, че хората биха ставали все по-умни и по-умни.
При днешния начин на мислене с представи, човекът може да стане именно такъв.
Даже умствените способности може да са необходими, за да се извършват лоши дела. Но забележително за нашата по-следваща епоха ще бъде, че злонравието на волевите импулси ще действа парализиращо върху интелекта! Това ще бъде специфичното за моралната културна епоха, че аморалността ще има силата да умъртвява интелекта. Един човек от тази епоха трябва така да се развива по-нататък, че със своята моралност да може да последва своя интелект. Ние бихме могли да кажем: Гръцко-римската култура беше време на възприятието, нашата култура е време на интелекта.
към текста >>
12.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
и същевременно си създаваме картинни образи, вживявайки се в тях, ние ще изградим в душата си определени
мисли
и чувства, които са сродни с ясновиждащите сили, да, те наистина ще узреят в нашата душа.
Ясновидство той още не е постигнал, това е нещо, което трябва да се постигне бавно и с усилие. Но човек винаги има възможност да се вглъби в душата си и да си каже: Кои неща намирам за морално добри и кои са морално осъдителни? Повечето хора не постъпват морално не защото не знаят какво е моралност, а затова, че техните склонности, инстинкти, страсти и желания се противопоставят на тяхното морално познание. Когато ние изследваме себе си по този начин, можем да се спрем на нещо, което сме открили в нас като съгласие с това, което можем да наречем морално. И когато се упражняваме в тази медитация с въпроса: Как според нашите морални представи можем да преценяваме нещата в света?
и същевременно си създаваме картинни образи, вживявайки се в тях, ние ще изградим в душата си определени мисли и чувства, които са сродни с ясновиждащите сили, да, те наистина ще узреят в нашата душа.
Това, което човек може да направи, за да събуди ясновиждащите сили, е да постигне единството на моралността и действията си. Това е най-доброто обучение за развиването на ясновиждащи способности. Затова винаги ще се подчертава, че чрез нищо друго освен чрез усъвършенстване на моралния характер трябва да се дойде до ясновиждащите способности.
към текста >>
Често съм давал един преживян от мен пример с мой училищен другар13, който още като млад ученик беше изцяло материалистически
мисли
тел и казваше: „Когато
мисли
м и чувстваме, имаме само процеси в мозъка; благодарение на движенията на нашия мозък ние
мисли
м и чувстваме.
Често съм давал един преживян от мен пример с мой училищен другар13, който още като млад ученик беше изцяло материалистически мислител и казваше: „Когато мислим и чувстваме, имаме само процеси в мозъка; благодарение на движенията на нашия мозък ние мислим и чувстваме.
Той още тогава развиваше изцяло материалистически теории. Как да говорим за Аз, за същност? Мозъкът е този, който мисли, чувства и иска! “ Аз му отвърнах: Добре, но защо лъжеш, когато винаги казваш: „Аз мисля, аз чувствам, аз искам“, щом знаеш, че твоят мозък върши това? -Естествено би могло да се каже, това е евтино, тривиално възражение; но това, за което става въпрос е, че то е правилно, значително и важащо.
към текста >>
Мозъкът е този, който
мисли
, чувства и иска!
Често съм давал един преживян от мен пример с мой училищен другар13, който още като млад ученик беше изцяло материалистически мислител и казваше: „Когато мислим и чувстваме, имаме само процеси в мозъка; благодарение на движенията на нашия мозък ние мислим и чувстваме. Той още тогава развиваше изцяло материалистически теории. Как да говорим за Аз, за същност?
Мозъкът е този, който мисли, чувства и иска!
“ Аз му отвърнах: Добре, но защо лъжеш, когато винаги казваш: „Аз мисля, аз чувствам, аз искам“, щом знаеш, че твоят мозък върши това? -Естествено би могло да се каже, това е евтино, тривиално възражение; но това, за което става въпрос е, че то е правилно, значително и важащо. От събуждането до заспиването ние живеем във взаимна връзка с нашия Аз и не можем да отделим нашия Аз от нищо, което мислим, чувстваме или искаме. Но това, което изживяваме вътрешно и което е свързано с нашия Аз, е положено в астралното, етерното и физическото тяло. Тези тела ние не ги чувстваме непосредствено в нормалния живот.
към текста >>
От събуждането до заспиването ние живеем във взаимна връзка с нашия Аз и не можем да отделим нашия Аз от нищо, което
мисли
м, чувстваме или искаме.
Той още тогава развиваше изцяло материалистически теории. Как да говорим за Аз, за същност? Мозъкът е този, който мисли, чувства и иска! “ Аз му отвърнах: Добре, но защо лъжеш, когато винаги казваш: „Аз мисля, аз чувствам, аз искам“, щом знаеш, че твоят мозък върши това? -Естествено би могло да се каже, това е евтино, тривиално възражение; но това, за което става въпрос е, че то е правилно, значително и важащо.
От събуждането до заспиването ние живеем във взаимна връзка с нашия Аз и не можем да отделим нашия Аз от нищо, което мислим, чувстваме или искаме.
Но това, което изживяваме вътрешно и което е свързано с нашия Аз, е положено в астралното, етерното и физическото тяло. Тези тела ние не ги чувстваме непосредствено в нормалния живот. От астралното тяло изплуват навън всякакви скрити, необясними неща, но какво става вътре, е непознато за човека, също както за този, който наблюдава горната игра на вълните на морето, е непознато какво се разиграва в дълбочините. Човек трябва само да наблюдава живота и ще види колко непознато е това, което се случва в скритите му кътчета.
към текста >>
Това е първото, което още старите гръцки философи са подчертавали: Някой, който може само добре да
мисли
, който иска да обхване нещата само интелектуално, чрез обикновеното
мисле
не
и философстване не може да навлезе в духовните светове.
Не бива да се избира обиколния път през трите тела, а един път, който непосредствено ни поставя във взаимна връзка с духовните светове, със съществата на Йерархиите, така че тези сили да протекат в нас непосредствено от висшия свят. Ние трябва да имаме допир до тези светове, чрез които в нашите души да могат да протекат висшите сили. За това е необходимо висшето познание да влезе във връзка с нещо, по-различно от обикновеното познание. С обикновеното познание не се влиза във висшите светове. За да се влезе във висшите светове, е необходима съвсем определена, основна, душевна нагласа.
Това е първото, което още старите гръцки философи са подчертавали: Някой, който може само добре да мисли, който иска да обхване нещата само интелектуално, чрез обикновеното мислене и философстване не може да навлезе в духовните светове.
Трябва да се тръгне от нещо друго. Преди да се застане пред едно нещо с познавателни намерения, към него трябва да се подходи по друг начин.
към текста >>
Когато отново и отново се отдадем на
мисли
те, че ние така, както сме поставени в света, както сме вплетени в света на майа, на голямата илюзия, с тази майа, с тази илюзия, която има своя произход винаги в духовния свят, сме произлезли от божествените сили.
В нашето време за този, който иска да тръгне по пътя към висшето познание, е особено необходимо да наблюдава нещата, които бяха характеризирани днес; понеже ние живеем във време, когато човекът ще бъде призван от по-висшите сили да става все по-самостоятелен. Във времената, които са изминали до Мистерията на Голгота, беше така, че към човека прииждаха по известен начин ясновидски сили дори и без негова намеса; това беше един вид наследство от човешките правремена. Но от Мистерията на Голгота насам човекът живее така, че трябва да стане съзнателен за нещата. Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите добродетели, чрез четирите сили: Удивление или учудване, почитане, чувство на хармония със световния процес и себеотдаване на световния процес, и точно чрез развиването на тези добродетели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшите Йерархии. Има една възможност чрез най-фундаменталните душевни импулси човек да се постави в такова настроение спрямо света както при тези четири качества.
Когато отново и отново се отдадем на мислите, че ние така, както сме поставени в света, както сме вплетени в света на майа, на голямата илюзия, с тази майа, с тази илюзия, която има своя произход винаги в духовния свят, сме произлезли от божествените сили.
Че живеем в света на майа, на илюзията, това не ни пречи в този свят на майа, на илюзията, да се отдадем на духовните сили, от които сме произлезли.
към текста >>
13.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
При това, което човек прави а при един чувствителен човек също и когато
мисли
се пробужда нещо, което наричаме съвест.
Второто нещо, към което днес още в началото на нашите разглеждания искаме да насочим вниманието, е въпросът за съвестта.
При това, което човек прави а при един чувствителен човек също и когато мисли се пробужда нещо, което наричаме съвест.
Съвестта всъщност е съвсем независима от външните събития. Например ние бихме могли да направим нещо, което може би добре ще ни ползва и въпреки това тази постъпка би могла да бъде осъдена от нашата съвест. Когато обаче се проявява съвестта, всеки човек чувства, че в осъждането на едно действие се влива нещо, което няма нищо общо с неговата полезност. Това е като един глас, който говори в нас: Ти би трябвало да направиш това, или ти не биваше да правиш това! Тук заставаме пред факта, че съвестта съществува и сами знаем колко силен може да бъде предупреждаващият й глас, и как може да ни преследва в живота, и освен това знаем, че не може да се отрече нейното съществуване.
към текста >>
Материалистите на днешното време са тези, които вървят към едно бъдеще, където ще бъдат измъчвани от халюцинации и илюзии по ужасен начин; защото, каквото човек
мисли
през този живот, това ще изживява тогава, като илюзии и халюцинации.
Но тази епоха, която, така да се каже, някога е била позволена от космическите сили, ще приключи и то така, че хората, които нямат връзка с духовния свят, в следващия живот ще се събудят така, че светът, в който ще бъдат родени при следващото си въплъщаване, ще бъде неразбираем за тях. А когато и по нататък след смъртта напуснат неразбираемото за тях физическо съществуване, тогава след смъртта си няма да имат никакво разбиране за духовния свят, в който навлизат. Разбира се, че те ще навлязат в духовния свят, но няма да могат да го проумеят. Тогава ще се намират в обкръжение, което не разбират и ще им се струва, че то не им принадлежи, а ги измъчва, както само лошата съвест може да измъчва. Когато отново преминат в ново въплъщение, също ще е лошо, понеже там ще имат всякакви инстинкти и страсти и понеже не ще могат да развият удивление пред тях, ще живеят в тях като в илюзии и в халюцинации.
Материалистите на днешното време са тези, които вървят към едно бъдеще, където ще бъдат измъчвани от халюцинации и илюзии по ужасен начин; защото, каквото човек мисли през този живот, това ще изживява тогава, като илюзии и халюцинации.
към текста >>
Другият обаче казва или
мисли
Ах, що за безс
мисли
ци!
Човек може вече реално да си го представи. Да приемем например, че двама души днес вървят по улицата. Те са материалист и нематериалист. Последният например казва на другия нещо отнасящо се до духовния свят.
Другият обаче казва или мисли Ах, що за безсмислици!
Това са само илюзии! Да, за него са илюзии, но за този, който разказва нещо за духовния свят не са илюзии. Още след смъртта ще настъпят последиците за материалиста и още повече при следващия земен живот. Тогава за него ще бъде така, че той ще изпитва духовните светове като мъчителни, като един жив укор. В неговото Камалока-време между смъртта и новото раждане, той, така да се каже, няма да вижда разликата между Камалока и Девахана.
към текста >>
14.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И двете твърдения са еднакво „остроумни“ и точно толкова „верни“, и колкото е вярно твърдението, че огледалото създава човека, точно толкова е вярно, че мозъкът произвежда
мисли
те.
В тази област материалистическата теория е едно безсмислие. Тя не е възможна дори като хипотеза. Защото това, което материалистът твърди, може да се сравни с твърдението на някой, който казва: Понеже той вижда себе си в огледалото, значи огледалото го създава. Ако искате да се подадете на заблуждението, че огледалото ви създава, понеже вие виждате себе си, когато някой държи насреща ви огледало, тогава можете да вярвате, че мозъкът или вашите сетивни органи създават съдържанието на душевния живот.
И двете твърдения са еднакво „остроумни“ и точно толкова „верни“, и колкото е вярно твърдението, че огледалото създава човека, точно толкова е вярно, че мозъкът произвежда мислите.
Предметите на съзнанието съществуват. Само за нашата собствена организация е необходимо да можем да възприемаме тези съществуващи предмети на съзнанието. За тази цел трябва да имаме насреща ни това, което е отражение на предметното съзнание в нашето физическо тяло*. Така че в нашето физическо тяло имаме нещо, което можем да наречем огледален апарат за предметите на нашето обикновено съзнание. Предметите, фактите на нашето обикновено съзнание живеят в нашата духовно-душевна същност и ние ги възприемаме благодарение на обстоятелството, че срещу това, което се намира вътре в нас, но без да сме в състояние да го възприемем душевно също както и не можем да възприемем себе си, ако не разполагаме с огледало поставим огледалото на нашето тяло.
към текста >>
Осъзнаването от дневното ми съзнание се появява само защото това явление се оглежда във физическите органи на
мисле
не
то.
ВОЛЯ За волевия импулс се отнася същото. Преди да го осъзная той е налице.
Осъзнаването от дневното ми съзнание се появява само защото това явление се оглежда във физическите органи на мисленето.
Бел. пр./
към текста >>
Някои от тези неща предусеща поетът, артистът, този, който е истински поет, истински артист и той знае, че това, което се намира в неговата поезия, идва не по обикновения начин чрез някакво външно възприятие, или както се случва, когато
мисли
м логично.
Някои от тези неща предусеща поетът, артистът, този, който е истински поет, истински артист и той знае, че това, което се намира в неговата поезия, идва не по обикновения начин чрез някакво външно възприятие, или както се случва, когато мислим логично.
Той знае, че нещата изплуват от непознати дълбини и те са действителни, и то без да са предварително изградени от силите на обикновеното съзнание. Но и други неща изплуват от тези скрити дълбини на душевния живот. И така ние сме изправени пред някои неща, които играят роля в обикновеното съзнание, без да ни е познат техният произход.
към текста >>
Обикновено човек почти никога не е в състояние да го изнесе от скритите кътчета на душата нагоре чрез обикновеното
мисле
не
, понеже обикновеното съзнание не достига дотам.
Вчера вече видяхме, че може да се слезе също и по-надолу, там, където е областта на полусъзнанието, областта на сънищата. И ние знаем, че сънищата понякога донасят неща от скритите дълбини на душевния живот, които не можем да си спомним, даже и силно да напрягаме нашето съзнание по обикновения начин. Понякога нещо отдавна изчезнало от спомените изплува като сънищна картина пред душата.
Обикновено човек почти никога не е в състояние да го изнесе от скритите кътчета на душата нагоре чрез обикновеното мислене, понеже обикновеното съзнание не достига дотам.
Но това, което е недостижимо за обикновеното съзнание, е достижимо за подсъзнанието. И в онова полусъзнателно състояние, което е налице при съня, някои неща, които са останали, които, така да се каже, са спестени, се изваждат нагоре, избиват навън. Само тези неща избиват навън, които не са осъществили своето действие по този начин, както това, което като следствие на различните опитности е потънало навътре в скритите душевни дълбини и преобразено проявява своето действие навън*./*Под формата на различни способности например при усилията да се научим да пишем буквите. Бел пр/. Ние се разболяваме или сме здрави, имаме весело настроение или сме кисели и то не така, както се случва при обикновеното протичане на живота ни,* а това състояние се проявява като органично, понеже някои изживявания са слезли дълбоко и не могат да се достигнат от съзнанието чрез спомнянето, а работят в душевните дълбини и ни правят такива, каквито ставаме в течение на живота ни.
към текста >>
Ако постъпваме правилно, на този план можем да се научим да отличаваме истинското от фалшивото по сравнително прост начин, но не чрез
мисле
не
и представи, а чрез волево решение.
Когато останем в нашия мисловен, представен живот, там няма никаква възможност за различаване. Такава възможност лежи само в бавното окултно възпитание на душата. Когато все повече напредваме, стигаме също и дотам, действително да се научим да ги различаваме, това значи да правим на окултното равнище това, което трябва да направим, ако пред нас стояха истински дървета и такива, които са родени от фантазията. През родените от фантазията дървета бихме могли да преминем; с истинските дървета бихме се сблъскали. Нещо подобно, но сега, разбира се, като един духовен факт, трябва да изживеем и на окултния план.
Ако постъпваме правилно, на този план можем да се научим да отличаваме истинското от фалшивото по сравнително прост начин, но не чрез мислене и представи, а чрез волево решение.
Това волево решение може да се постигне по следния начин: Когато съзерцаваме живота си, намираме в него две различни групи от събития. Често виждаме, че това или онова, което ни се отдава или не ни се отдава, обикновено зависи от нашите способности. Ние разбираме, че когато в някаква област не сме особено способни, не постигаме нищо особено. Там където сме сигурни, че имаме определени способности, там естествено нещата ни се отдават. Може би не винаги ясно прозираме връзката между това, което се изпълнява чрез нас и нашите способности.
към текста >>
За други неща обаче си
мисли
м, че те стават, без да можем да открием какви са причините, за да се случат.
От друга страна той би могъл също да си каже: Не ми е напълно ясна връзката между моите неуспехи и нещата, които съм направил, но разбирам, че един лекомислен и мързелив човек не може да има успехи също както един съвестен и работлив човек. Накратко, има неща, при които разбираме, че те идват като наш личен успех или неуспех, има и други, където не можем да прозрем зависимостите и тогава си казваме: Макар че съм способен и би трябвало да имам успех, аз не успях. Дори има и даден тип успехи и неуспехи, където първоначално изобщо не можем да прозрем връзката с нашите способности. Това е едното. Другото е, че за някои неща, които външно в обективния свят ни пресрещат като удари на съдбата, можем да си кажем по-късно: Пада ми се, защото сам си го направих.
За други неща обаче си мислим, че те стават, без да можем да открием какви са причините, за да се случат.
И така, имаме два вида събития: Такива, които произтичат от самите нас и ние виждаме връзката им с нашите способности, и другият вид, който вече описахме. От друга страна, при външните изживявания има такива събития, при които не можем да си кажем, че самите ние сме причината те да се случат, и други, за които знаем, че ние сме ги причинили.
към текста >>
И така правим с всички събития, за които
мисли
м, че според нашето обикновено съзнание не са предизвикани от нас, че те даже са против нашата воля.
Освен това нека си спомним и външни събития, за които сме на мнение, че са случайност и за които не откриваме никакви мотиви. Да направим следния експеримент: Изграждаме си един изкуствен човек, който така е устроен, че всичко онова, за което не знаем защо не ни се е удало, го приписваме на него, на неговите качества. Ако сме успели в нещо, за което е нужно знание, а ние го нямаме, то приписваме познанията в тази област на този изкуствен човек. Или за някакво външно събитие си казваме: Да предположим, че ни пада керемида на главата. Ние, разбира се, не можем да разберем защо точно на нас се случва и просто си представяме един човек, който изтичва на покрива, издърпва една керемида навън, така че тя само след малко да може да падне на земята, изтичва бързо надолу и тази керемида го улучва.
И така правим с всички събития, за които мислим, че според нашето обикновено съзнание не са предизвикани от нас, че те даже са против нашата воля.
към текста >>
Но в момента, когато го изговорите, вие не разбирате не това, за което
мисли
те, че не го разбирате, а това, което всъщност е много лесно да се разбере, но вие не
мисли
те за него.
Вие може да кажете: Каквото казваш, не го разбирам напълно.
Но в момента, когато го изговорите, вие не разбирате не това, за което мислите, че не го разбирате, а това, което всъщност е много лесно да се разбере, но вие не мислите за него.
Не е възможно някой, който не е направил експеримента, да разбере тези неща; само този може да ги разбере, който е направил това, за което се говори. То е нещо, което всеки може да направи и да види какво ще се получи като резултат. Всеки достига до там да почувства, че в него живее нещо, което има връзка със собствената му карма. Ако някой по начало знае, тогава не е необходимо да му се дават съвети как може да го постигне. Напълно нормално е да не разбира този, който още не е направил експеримента.
към текста >>
Не е нужно да се учи, трябва само, разбира се, а то няма нищо общо с поезията да може само да се пише, поне още ортографски, нужно е само човек правилно да излага своите
мисли
!
В нашия свят специфичното е, че колкото повече нещата се отдалечават от душевното, толкова на хората им е по-трудно да разберат, че с простото духа-не не може да се направи нищо! По отношение на музиката едва ли някой ще допусне, че някой е станал композитор без нищо да е учил, това се разбира от само себе си. За живописта се допуска същото, макар и по-малко. За поезията още по-малко, иначе по наше време нямаше да има толкова много поети. Всъщност никое време не е така непоетично като нашето, но има много поети.
Не е нужно да се учи, трябва само, разбира се, а то няма нищо общо с поезията да може само да се пише, поне още ортографски, нужно е само човек правилно да излага своите мисли!
А пък за философстване, за него е нужно още по-малко! Та днес и без друго всеки може да изказва преценки по отношение на живота и света, това естествено, се разбира от само себе си, та нали всеки има своята гледна точка. И отново и отново се среща, че няма значение, когато някой с всички възможни усилия и с вътрешна работа достига до там да познае и изследва нещо в света. Днес е естествено, становището на този, който постоянно работи, за да може изобщо да каже поне нещо малко за световните тайни, да е равностойно на становището на този, който просто твърди, че има свое становище.
към текста >>
15.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Към областта на тези две паралелни линии принадлежи както нашето
мисле
не
, така и всяко едно възприятие.
Към областта на тези две паралелни линии принадлежи както нашето мислене, така и всяко едно възприятие.
Значи, когато чрез нашите сетива влезем в кореспонденция с външния свят и от всички възможни сетивни впечатления си изградим картина, която е във връзка с външния свят, това още принадлежи към нашето обикновено съзнание. Към него принадлежат и всички наши чувства и волеви импулси, накратко всичко това, което обхваща нашето обикновено съзнание. Човек би казал, че към тази сфера, която е изобразена чрез двете паралелни линии, принадлежи всичко, за което нормалният душевен живот в ежедневието може да даде информация.
към текста >>
А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се
мисли
за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм.
То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин. Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион. Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят. Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания. Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме.
А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм.
Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.
към текста >>
16.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така ние
мисли
м, когато днес говорим за Христос, за това, което предвиждаме, че ще бъде необходимо за хората от едно близко бъдеще.
От само себе си се разбира, че едно духовно движение, което навлиза в духовните принципи, има за задача да внесе яснота по този въпрос. Ако нещата засега стоят така, то в сравнително кратко време, наистина в съвсем кратко време, те ще стоят съвсем по друг начин! Ако ние малко по-неегоистично погледнем към това, от какво ще се нуждаят хората, наследниците на нашето време от идните епохи по отношение на Христос, тогава ще трябва да си кажем: Дори и много хора на съвремието да черпят удовлетворение от това, което е налице, то все повече души ще се чувстват несигурни и все повече ще жадуват за обяснения.
Така ние мислим, когато днес говорим за Христос, за това, което предвиждаме, че ще бъде необходимо за хората от едно близко бъдеще.
Антропософията не би изпълнила задачата си, ако с нейните познания не си постави задачата да създаде яснота относно тези въпроси, доколкото това е възможно днес.
към текста >>
Върху въпроса за външната физическа реалност, читателите на Евангелията по начало не са
мисли
ли.
Щом през изминалите столетия Евангелията не са четени така, както днешният образован човек ги чете, как тогава са четени? Да премислят по начало какво се е случило в Палестина в началото на нашата ера, за това читателите на Евангелията от предишните столетия не са и помисляли; същото се отнася и за днешните многобройни читатели на Евангелията. Тези, които започват да търсят в Евангелията, какво се е разиграло в началото на нашата ера пред очите на обитателите на Палестина, се объркват от историческия характер на събитията в Палестина. Хората от предишните столетия не са чели така. Те са чели така, че са оставяли да действа върху душите им една картина, каквато например е самаритянката при кладенеца или Христос, държащ планинската проповед пред своите ученици25.
Върху въпроса за външната физическа реалност, читателите на Евангелията по начало не са мислили.
За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини. Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини като сила, като смисъл на живота. Те са чувствали, че от тези картини в тях се влива духовна жизнена кръв и сила. Когато са оставяли тези картини да действат върху душите им, те са се чувствали силни, те са чувствали, че без тези картини са слаби. И тогава са изпитвали живо лично отношение към това, което се разказва в Евангелията, тогава пред тях не се е поставял въпросът за историческата реалност.
към текста >>
17.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е
мисли
л за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките.
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките.
Но гърците се запознават с този, който беше слязъл като цар от царството на Боговете и беше изживял своята съдба на Земята като просяк сред хората. Това беше отговорът на чувствата, изпитвани през четвъртата следатлантска епоха. Това обаче е също и онзи комплекс от чувства, от който могат да произлязат лъчите за бъдещото земно развитие. Египтянинът поглеждаше към Озирис, който за него беше Христос, за да се съедини с него след смъртта си. През четвъртата следатлантска епоха се поглеждаше към Мистерията на Голгота, като към един съвременен акт, който учеше хората, че във физическия свят се разигра едно събитие, което беше работа на Боговете.
към текста >>
18.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Той вярва, че
мисле
не
то, неговото съзнание се намира само в главата и когато през нощта е навън, той вярва, че в него няма нищо, което да
мисли
.
През лятото тези духовни същества, които са свързани с растителното царство спят, а през зимата се събуждат и изпълват планетната маса. Би могло да се каже: да, когато в едното полукълбо е зима, в другото е лято! Ритмичната дейност е такава, че духовете на Земята, когато през лятото напуснат северната половина на Земята, се преместват в южната половина. Те проникват в Земята като ритмически я обкръжават. В човека се извършва същото.
Той вярва, че мисленето, неговото съзнание се намира само в главата и когато през нощта е навън, той вярва, че в него няма нищо, което да мисли.
Но истината е, че тогава е дейна долната половина на тялото му и тогава се проявява едно мислене и съзнание от друг, нечовешки характер, така че и тук също се извършва едно ритмическо кръгово движение в тялото на човека. През пролетта бихме могли да кажем: Сега духовете на Земята заспиват; те се оттеглят от онази част на Земята, където е лято. Тогава там има вегетативен живот както при човека, когато той заспи и в тялото му започва вегетативният живот. През зимата обаче земните духове се събуждат. Тогава те са съединени със Земята, както хората през деня имат в себе си своето будно съзнание.
към текста >>
Но истината е, че тогава е дейна долната половина на тялото му и тогава се проявява едно
мисле
не
и съзнание от друг, нечовешки характер, така че и тук също се извършва едно ритмическо кръгово движение в тялото на човека.
Би могло да се каже: да, когато в едното полукълбо е зима, в другото е лято! Ритмичната дейност е такава, че духовете на Земята, когато през лятото напуснат северната половина на Земята, се преместват в южната половина. Те проникват в Земята като ритмически я обкръжават. В човека се извършва същото. Той вярва, че мисленето, неговото съзнание се намира само в главата и когато през нощта е навън, той вярва, че в него няма нищо, което да мисли.
Но истината е, че тогава е дейна долната половина на тялото му и тогава се проявява едно мислене и съзнание от друг, нечовешки характер, така че и тук също се извършва едно ритмическо кръгово движение в тялото на човека.
През пролетта бихме могли да кажем: Сега духовете на Земята заспиват; те се оттеглят от онази част на Земята, където е лято. Тогава там има вегетативен живот както при човека, когато той заспи и в тялото му започва вегетативният живот. През зимата обаче земните духове се събуждат. Тогава те са съединени със Земята, както хората през деня имат в себе си своето будно съзнание. Когато през лятото стоим върху Земята, около нас се намира физическата природа, която тържествува в своята физическа същност.
към текста >>
Ние живеем така, че в нашето
мисле
не
, чувстване и воля отново на преден план ще излезе това, което е живяло в египетската култура.
Ние живеем през петата следатлантска епоха и често е обръщано внимание, че тази епоха е повторение на третата епоха, на египетската епоха.
Ние живеем така, че в нашето мислене, чувстване и воля отново на преден план ще излезе това, което е живяло в египетската култура.
През египетско-халдейската епоха хората главно е трябвало да осъзнаят тяхната взаимна връзка със звездния свят. Астрологията е била открита и особено развита през това време. Тогава хората, непосредствено ясновиждайки, са знаели как съотношенията на звездите са във връзка с техния живот и съдба. Тогава те са виждали дълбоко в тайнствените взаимовръзки между звездното пространство и човешката съдба. В новата епоха има изключителни, велики духове, в които това продължава да действа.
към текста >>
19.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така тя насочи човешкото
мисле
не
към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него.
И само малко е нужно да се каже, за да прозвучи този тон, който се намира във всяка душа, която днес присъствува тук, за да се извикат усещания и чувства на възхищение, на благодарност към тази индивидуалност, която се прояви на Земята в личността на госпожа Блаватска и отново изостри погледа на хората за прастарите свещени мистерии на човечеството, от които за хората винаги е произтичало това, което духовното развитие изисква като сили и импулси. Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П. Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска.
Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него.
Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като един сух мислител, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи. Че този мислител, който изглежда да е дал само кристални идейни построения, в себе си е притежавал най-топли чувства и не само идеи са били дрехата за всичко излизащо от неговото сърце, ни показва едно стихотворение, в което той се обръща точно към днешните мистерии.
към текста >>
Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един
мисли
тел, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като един сух
мисли
тел, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи.
Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П. Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска. Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него.
Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като един сух мислител, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи.
Че този мислител, който изглежда да е дал само кристални идейни построения, в себе си е притежавал най-топли чувства и не само идеи са били дрехата за всичко излизащо от неговото сърце, ни показва едно стихотворение, в което той се обръща точно към днешните мистерии.
към текста >>
Че този
мисли
тел, който изглежда да е дал само кристални идейни построения, в себе си е притежавал най-топли чувства и не само идеи са били дрехата за всичко излизащо от неговото сърце, ни показва едно стихотворение, в което той се обръща точно към днешните мистерии.
Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска. Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него. Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като един сух мислител, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи.
Че този мислител, който изглежда да е дал само кристални идейни построения, в себе си е притежавал най-топли чувства и не само идеи са били дрехата за всичко излизащо от неговото сърце, ни показва едно стихотворение, в което той се обръща точно към днешните мистерии.
към текста >>
„
Мисли
телят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение.
„Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение.
Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс. С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем почитта си в памет на Е. П. Блаватска.
към текста >>
И
мисли
те потъват в съзерцание,
И мислите потъват в съзерцание,
към текста >>
каквото мое
мисле
х и наричах аз, изчезва.
каквото мое мислех и наричах аз, изчезва.
към текста >>
Затова ние я почитаме най-добре, когато насочим нашите благодарни
мисли
към нея и произнесем няколко думи, свързани с най-чистата истина.
Чувствам се в пълно съзвучие с индивидуалността на Е. П. Блаватска, когато за нея точно на този ден се изговарят думи, човек би искал да каже, на пълна, ясна истина. Беше й присъщо, когато тя беше напълно вярна на себе си, преди всичко да иска да бъде истинна.
Затова ние я почитаме най-добре, когато насочим нашите благодарни мисли към нея и произнесем няколко думи, свързани с най-чистата истина.
към текста >>
Тя споделя неща, които сама не е могла да разбере и когато се проследи пътя на
мисли
те, той е доказателство за това, че велики духовни индивидуалности са използвали тялото и личността на Е. П.
Но ако го вземе в ръцете си някой, който знае, че има една прастара, опазвана в мистериите мъдрост, която е скрита от обикновените погледи и който знае, че тя е била подготвяна не във външните човешки дела, а в тайните общества, той все пак ще намери нещо хаотично в книгата, но и нещо съвсем друго. Той за първи път ще срещне едно произведение, което смело и открито поставя пред обикновения свят някои тайни на мистериите. И който разбира тези тайни, ще види колко безкрайно правилно са изтълкуваните, така както можеха да тълкуват само посветените. Хаотичното впечатление остава и човек може да си го обясни чрез следното разумно наблюдение: Външната личност на Е. П. Блаватска, доколкото тя беше въплътена в нейното физическо тяло, с нейния интелект, също и с нейните лични качества, симпатии и антипатии, ни показва според начина, по който „Разбулената Изида“ е написана, че тя не е могла да създаде от своята личност, от своята собствена душа това, което имаше да даде на света.
Тя споделя неща, които сама не е могла да разбере и когато се проследи пътя на мислите, той е доказателство за това, че велики духовни индивидуалности са използвали тялото и личността на Е. П.
Блаватска, за да разкрият това, което е било необходимо да се влее в човечеството. Обстоятелството, че на Е. П. Блаватска не може да се припише това, което тя даде, представлява живо доказателство за това, че онези индивидуалности, които са свързани с теософското движение, учителите на мъдростта и на съзвучието на усещанията, са намерили в нея един инструмент. Тези, които виждат ясно нещата, знаят, че те не произлизат от самата нея, че са протекли през нея от страната на духовните индивидуалности. Разбира се, днес не е възможно да говорим в детайли за това.
към текста >>
Най-напред малка, грозна жена с нелогично
мисле
не
, със страстен характер, която винаги се ядосваше от нещо, която всъщност беше добра, любвеобилна и състрадателна, но не би могла да мине за надарена жена.
Точно който причислява „Дзиян-строфите“ и „Писмата от Учителите“ към най-великото, което е споделяно с човечеството, получава от тези обширни части в книгата относно теорията за масата впечатлението, като че ли те са написани от някой, който е страдал от писателска лудост, който непрекъснато е писал каквото му е хрумнало и не е могъл да остави перото от ръката си. Има и други части, в които прозира дълбока, страстна природа относно научните неща, без да е налице точно познание на предмета. Така „Тайната доктрина“ е книга, съставена от събрани неща, които би трябвало да се изключат, но също и от факти на най-висша мъдрост. Това става понятно, когато се узнае обяснението на един дълбок познавач и добър познат на госпожа Блаватска37. Той казва: „Госпожа Блаватска беше една тройственост.
Най-напред малка, грозна жена с нелогично мислене, със страстен характер, която винаги се ядосваше от нещо, която всъщност беше добра, любвеобилна и състрадателна, но не би могла да мине за надарена жена.
Освен това, когато от нея излизаха най-велики истини тя беше ученичка на Великите Учители. Тогава се променяха нейните черти, жестове, тогава тя беше друга, тогава духовните светове говореха от нея. И имаше една трета страна, това беше едно царствено явление, надвишаващо всичко и предизвикващо страхопочитание. Това ставаше в редките моменти, когато самите Учители говореха от нея и се възвестяваха в нейните думи и писания. „ Тези, които са одушевени с чувството за истината, винаги грижливо ще различават, също и в произведенията на госпожа Блаватска, за какво става въпрос.
към текста >>
С такива
мисли
исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да въздействат и да се разпространят навън в света.
С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да въздействат и да се разпространят навън в света.
Когато в сърцата живеят такива чувства, те ще станат извор на топлина, която ще се влее в цялото човечество. И онези, които вярват в това, ще повярват и в действието на своите прекрасни усещания, ще повярват, че всяка една душа чувства така дори и когато кармата не я принуждава да дава външен израз и чрез това тя ще може да поражда невидими въздействия, които наистина ще внесат в света това, което трябва да навлезе в него чрез духовната наука.
към текста >>
20.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
С нашите по-нататъшни занимания, с нашето все по-задълбочено
мисле
не
, обхващащо истините за духовния свят, дадени ни от духовно-научния изследовател, се разширява понятието създадено от нас за определения момент, а едва когато постигнем самостоятелното изживяване в духовните светове и възприемането на живите духовни същности, чак тогава ще узнаем какво представлява Луцифер Бел пр/.
Значи, ние поглеждаме към нещо, което засяга Боговете. И тогава чуваме от християнина, който наистина разбира своето християнство, че уравновесяването на това засягащо Боговете събитие, което се е разиграло между прогресивните Богове и Луцифер, трябваше да настъпи чрез това, което ние наричаме Мистерията на Голгота. Но защо? /*това, което се нарича Луцифер. То се отличава от същността на самия Луцифер, защото то е само нашата представа, само създаденото от нас понятие в един определен момент.
С нашите по-нататъшни занимания, с нашето все по-задълбочено мислене, обхващащо истините за духовния свят, дадени ни от духовно-научния изследовател, се разширява понятието създадено от нас за определения момент, а едва когато постигнем самостоятелното изживяване в духовните светове и възприемането на живите духовни същности, чак тогава ще узнаем какво представлява Луцифер Бел пр/.
към текста >>
Проследим ли повече ориенталския начин на
мисле
не
, именно онзи, който има най-много последователи, будизма, ще видим една характерна черта.
Проследим ли повече ориенталския начин на мислене, именно онзи, който има най-много последователи, будизма, ще видим една характерна черта.
Там главният интерес на хората се обръща към това, което се нарича преминаване през различните инкарнации. Там се говори за един Бодисатва; но един Бодисатва не е някой, който живее от годината на раждането до годината на смъртта, а е един, който отново и отново идва и тогава се издига до Буда; говори се за Бодисатви, как те са се появявали в човешкото развитие по различно време. Повече се генерализира, повече се обхващат индивидуалностите, които остават. А как изглежда досегашният западен мироглед? Точната противоположност.
към текста >>
Той казва: „Променете
мисле
не
то, не поглеждайте назад към времената на старото ясновидство, а потърсете в собствената си човешка душа Царствата небесни!
Да обърнем поглед към един друг образ, също като към отделна личност, към Йоан Кръстител. Ние виждаме как той предхожда Христовия импулс, как Йоан Кръстител се представя наистина за онзи, който с думи характеризира Христовия импулс.
Той казва: „Променете мисленето, не поглеждайте назад към времената на старото ясновидство, а потърсете в собствената си човешка душа Царствата небесни!
“ Йоан Кръстител характеризира това, което реално е Христовият импулс. Той е превъзходен вестител на християнството. Като вид усъвършенстване на развитието, като вътрешно спиритуално усъвършенстване ни изглежда това, което живее в сърцето на Йоан Кръстител в сравнение с това, което живееше в пророк Илия.
към текста >>
Така че с това е дадено нещо, което е израснало от нашия начин на
мисле
не
и което може да се ползва от всеки, за да може чрез ползването му той да се придвижи с една крачка по-бързо по пътя на духовното, отколкото може да бъде постигнато това с други средства.
Така че с това е дадено нещо, което е израснало от нашия начин на мислене и което може да се ползва от всеки, за да може чрез ползването му той да се придвижи с една крачка по-бързо по пътя на духовното, отколкото може да бъде постигнато това с други средства.
към текста >>
21.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим
мисли
те си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
Хубаво е, мои мили приятели, че условията позволяват да се съберем днес вечерта на този празник. Между нас има много приятели, които на този ден в известно отношение са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света. Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от участие в празника на любовта и мира. Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното? Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55.
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
към текста >>
Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да
мисли
, това е единият полюс.
И как детето очаква всичко това? То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят! Ето едно по-друго разбиране на духовния свят, когато очаквайки Исус, детето се изравнява с възрастните. Защото те знаят същото, което знае и детето: Христовият импулс навлиза в земното развитие, идвайки от висшите светове! И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съединявайки детското разбиране с разбирането на възрастните.
Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс.
А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество. Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като един импулс. И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал. И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал. Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер.
към текста >>
22.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че
мисле
не
то, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност.
Така той долавяше нещо от духовния смисъл на онзи монотеистичен светоглед, който просветва и звучи в старите предания на Ведите; и ако сега човек иска да възприеме тези неща, той може да чуе прекрасното съзвучие между Гьотевите думи като един обновяващ се свят на Ведите, и горещото въодушевление на Новалис, с което той проникна в мировите тайни на Христос. Светлина се излива към нас от Ведическите61 думи на Гьоте, любов и топлина се вливат в светлината, когато усещаме как предвещаващите Христос думи на Новалис се вливат в изпълнените със светлина думи на Гьоте. И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното единно познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63. Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце. И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление.
От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност.
Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис. О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията. И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи един носен от Духа идеализъм. И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до един друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос. Колко дълбоко говори на душата ни това, което наричаме „да си добър“, това най-интимно западноевропейско Новалисово „да си добър“, когато той възторжено пише за Шилер65.
към текста >>
Такива са обновените
мисли
на Фихте, подобни по смисъл на
мисли
те от Ведите; редом с това увереността на Новалис.
Светлина се излива към нас от Ведическите61 думи на Гьоте, любов и топлина се вливат в светлината, когато усещаме как предвещаващите Христос думи на Новалис се вливат в изпълнените със светлина думи на Гьоте. И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното единно познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63. Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце. И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление. От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност.
Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис.
О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията. И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи един носен от Духа идеализъм. И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до един друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос. Колко дълбоко говори на душата ни това, което наричаме „да си добър“, това най-интимно западноевропейско Новалисово „да си добър“, когато той възторжено пише за Шилер65. Там виждаме да се отразява цялата доброта на една човешка душа, цялата способност на една човешка душа да обича, виждаме всичко това, когато оставим да ни действат думите на Новалис, както Новалис ги произнася, за да възхвали Шилер за това, което този Шилер представляваше за него и за цялото човечество.
към текста >>
О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън,
мисле
не
то - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията.
И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното единно познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63. Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце. И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление. От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност. Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис.
О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията.
И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи един носен от Духа идеализъм. И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до един друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос. Колко дълбоко говори на душата ни това, което наричаме „да си добър“, това най-интимно западноевропейско Новалисово „да си добър“, когато той възторжено пише за Шилер65. Там виждаме да се отразява цялата доброта на една човешка душа, цялата способност на една човешка душа да обича, виждаме всичко това, когато оставим да ни действат думите на Новалис, както Новалис ги произнася, за да възхвали Шилер за това, което този Шилер представляваше за него и за цялото човечество. За да изрази тази възхвала, Новалис казва приблизително следното:
към текста >>
23.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на
мисле
не
.
60. Спиноза проповяда опиращ се на неоплатонизма на Декрат една пантеистическа философия на необходимостта. Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието.
Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене.
След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят. (...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател. Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности. „ (трета част на 14 том)“Аз се отдадох на това четиво и вярвах, като сам поглеждах навътре в себе си, че никога не съм могъл така ясно да видя света.
към текста >>
Възприятието е сън;
мисле
не
то изворът на всяко съществуване и всяка реалност, която аз си въобразявам, моето битие, моята сила, моите цели са сън за онзи сън.“
64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си.
Възприятието е сън; мисленето изворът на всяко съществуване и всяка реалност, която аз си въобразявам, моето битие, моята сила, моите цели са сън за онзи сън.“
към текста >>
24.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Подтискане на сетивното възприятие, след това на абстрактното
мисле
не
при езотеричното развитие.
В средната част на етерното тяло едно плуване заедно с времето, чувство като между флегматичното и сангвиничното настроение. Докато концентрирането върху етерното тяло на главата с едно меланхолично настроение. Една трета част на етерното тяло човек я чувствува като изчезваща в Земята, като разширяваща се в Земята. Една четвърта част на етерното тяло бива изживявана като впечатление на една външна форма, като форма на яйце, която след това се оцветява. Действието на Духовете на течението на годината в течението на деня донася нови диференцирания в изживяването на етерното тяло, както иначе по годишните времена така също и по часове на деня.
Подтискане на сетивното възприятие, след това на абстрактното мислене при езотеричното развитие.
Подарената от Бога Мъдрост се влива в изчезващото собствено мислене; в плуващото с течението на времето етерното тяло се влива нещо като едно идващо насреща течение на бъдещето. Предварително условие за това е развитието на спокойствие.
към текста >>
Подарената от Бога Мъдрост се влива в изчезващото собствено
мисле
не
; в плуващото с течението на времето етерното тяло се влива нещо като едно идващо насреща течение на бъдещето.
Докато концентрирането върху етерното тяло на главата с едно меланхолично настроение. Една трета част на етерното тяло човек я чувствува като изчезваща в Земята, като разширяваща се в Земята. Една четвърта част на етерното тяло бива изживявана като впечатление на една външна форма, като форма на яйце, която след това се оцветява. Действието на Духовете на течението на годината в течението на деня донася нови диференцирания в изживяването на етерното тяло, както иначе по годишните времена така също и по часове на деня. Подтискане на сетивното възприятие, след това на абстрактното мислене при езотеричното развитие.
Подарената от Бога Мъдрост се влива в изчезващото собствено мислене; в плуващото с течението на времето етерното тяло се влива нещо като едно идващо насреща течение на бъдещето.
Предварително условие за това е развитието на спокойствие.
към текста >>
Остроумието е заменено с Мъдрост:
мисли
те се мислят (сами) в човека; те изгарят онова, което човекът сам е изработил като
мисли
.
Превръщането на здравата разсъдъчна сила в здраво виждане на едно вътрешно понятие на времето.
Остроумието е заменено с Мъдрост: мислите се мислят (сами) в човека; те изгарят онова, което човекът сам е изработил като мисли.
Той чувствува, че мислите имат собствени сили. Чувството и волята се сродяват помежду си. Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят. Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята.
към текста >>
Той чувствува, че
мисли
те имат собствени сили.
Превръщането на здравата разсъдъчна сила в здраво виждане на едно вътрешно понятие на времето. Остроумието е заменено с Мъдрост: мислите се мислят (сами) в човека; те изгарят онова, което човекът сам е изработил като мисли.
Той чувствува, че мислите имат собствени сили.
Чувството и волята се сродяват помежду си. Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят. Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята. Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на мислите.
към текста >>
Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на
мисли
те.
Той чувствува, че мислите имат собствени сили. Чувството и волята се сродяват помежду си. Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят. Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята.
Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на мислите.
В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят. В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява Архаите (Духовете на Личността). По-нататъшните вътрешни изживявания чрез измененото етерно тяло.
към текста >>
25.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Изнасянето на цикъла на цикъла от сказки в Хага беше предшествувано от официалното основаване на Антропософското Общество, а преди бе създаден един съюз на Коледа в 1912 година, когато в Кьолн бяха изнесени блестящите сказки върху "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", които могат да дадат доказателство колко много по-дълбоко беше проникнал Рудолф Щайнер в тайните на пра древната Мъдрост в сравнение с онези, които даваха само една разпалена източна мъдрост на един проникнат от материалистични
мисли
телни форми език и имаха твърде малко разбиране за историческото развитие.
Изнасянето на цикъла на цикъла от сказки в Хага беше предшествувано от официалното основаване на Антропософското Общество, а преди бе създаден един съюз на Коледа в 1912 година, когато в Кьолн бяха изнесени блестящите сказки върху "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", които могат да дадат доказателство колко много по-дълбоко беше проникнал Рудолф Щайнер в тайните на пра древната Мъдрост в сравнение с онези, които даваха само една разпалена източна мъдрост на един проникнат от материалистични мислителни форми език и имаха твърде малко разбиране за историческото развитие.
към текста >>
Този пълен със значение факт, наред с някои други неща, които бяха засегнати в предговора към цикъла "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", направиха коренното отделяне от Теософското Общество да бъде една необходимост, тъй като само благодарение на това може да бъде създадена възможността за едно плодотворно по-нататъшно развитие на изградената върху основата на християнския езотеризъм и на естественонаучното
мисле
не
Антропософия.
Непознаването на такива неща беше до голяма степен причината на сериозни обърквания в Теософското Общество, които искаха да наложат на европееца източни методи за развитието на вътрешното виждане, до като този европеец трябваше да мине в изработването на своята личност през едно съвършено друго развитие на неговото душевно същество. Както чрез превръщането на сънищните душевни сили в заострена умствена дейност, така също чрез затвърдяването на физическия организъм, се налага едно съобразно с времето изменение и обновяване на онези методи, които водят до духовно познание: към това духовно познание трябва да се стремим днес по бавния път на будното съзнание и на вътрешната дейност. Днес не трябва да се посяга в сферата на несъзнателните душевни сили.
Този пълен със значение факт, наред с някои други неща, които бяха засегнати в предговора към цикъла "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", направиха коренното отделяне от Теософското Общество да бъде една необходимост, тъй като само благодарение на това може да бъде създадена възможността за едно плодотворно по-нататъшно развитие на изградената върху основата на християнския езотеризъм и на естественонаучното мислене Антропософия.
към текста >>
"Ние имаме работа с едно освобождение, имаме работа с това, да изхвърлим от нашите редове сега спъващите ни по-рано
мисли
, да ги изхвърлим истински;
мисли
, които по-рано действуваха в нашата работа не искам да кажа как.
Сказчикът нарича този цикъл едно свещено, сериозно мероприятие; това беше първият цикъл от сказки, който можа да бъде изнесен след освобождението от това, което беше поставило по определен начин вериги на свободното духовно развитие. "Вериги" казва той които, когато искаме действително да напредваме с изискванията на духовното развитие на човечеството, които би трябвало да ги чувствуваме като нещо все по-непоносимо и по-непоносимо. . .
"Ние имаме работа с едно освобождение, имаме работа с това, да изхвърлим от нашите редове сега спъващите ни по-рано мисли, да ги изхвърлим истински; мисли, които по-рано действуваха в нашата работа не искам да кажа как.
" "Даже трябва да бъдат разбрани някои неща. Обични приятели, (продължава той по-нататък), защото начинът, по който нашите противници в германия постъпиха което доведе до необходимата защита показа навсякъде, във всяка точка, противоположното на това, към което трябва да се стреми едно действително окултно движение, показа навсякъде едно излято в обективни неистини тиранизиране. Има нещо общо с онези, за които знае, че не могат да принадлежат към него: т.е. да не иска да ги има в своите редове. този е единственият принцип, който трябва да царува в едно окултно движение: положителната работа и правото да не иска да знае за други, които работят върху друга почва. "
към текста >>
26.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Не само за истинския езотерик, а за всеки, който иска да приеме антропософските
мисли
в своите душевни сили, ще бъде важно да научи нещо върху изменението на цялото човешко същество чрез това, че или той изпълнява такива упражнения каквито са дадени в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове?
Ще Ви говоря, обични приятели, върху една тема, имаща голямо значение за много хора в настоящето, които се стремят по някакъв начин така, че правят от Духовната Наука не само една теория, а приемат Духовната Наука в сърцето си и душата си така, че тя стана за тях едно действително съдържание на живота Духовната Наука става за тях нещо, което се влива в цялото им човешко съществувание като хора.
Не само за истинския езотерик, а за всеки, който иска да приеме антропософските мисли в своите душевни сили, ще бъде важно да научи нещо върху изменението на цялото човешко същество чрез това, че или той изпълнява такива упражнения каквито са дадени в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове?
" или както те са накратко предадени във втората част на книгата "Тайната Наука", или пък също, че усвоява от сърце и душа антропософски мисли. Антропософията, изучавана езотерично или екзотерично обаче изучавана сериозно, произвежда просто определени промени в целия организъм на човека. Чрез Антропософията можем смело да твърдим това човек става съвършено друг, той преобразява цялото свое човешко устройство. Както физическото тяло, така също етерното тяло, астралното тяло и същинският Аз на човека биват преобразени по някакъв начин чрез това, че човек действително приема Антропософията в своята вътрешност.
към текста >>
" или както те са накратко предадени във втората част на книгата "Тайната Наука", или пък също, че усвоява от сърце и душа антропософски
мисли
.
Ще Ви говоря, обични приятели, върху една тема, имаща голямо значение за много хора в настоящето, които се стремят по някакъв начин така, че правят от Духовната Наука не само една теория, а приемат Духовната Наука в сърцето си и душата си така, че тя стана за тях едно действително съдържание на живота Духовната Наука става за тях нещо, което се влива в цялото им човешко съществувание като хора. Не само за истинския езотерик, а за всеки, който иска да приеме антропософските мисли в своите душевни сили, ще бъде важно да научи нещо върху изменението на цялото човешко същество чрез това, че или той изпълнява такива упражнения каквито са дадени в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове?
" или както те са накратко предадени във втората част на книгата "Тайната Наука", или пък също, че усвоява от сърце и душа антропософски мисли.
Антропософията, изучавана езотерично или екзотерично обаче изучавана сериозно, произвежда просто определени промени в целия организъм на човека. Чрез Антропософията можем смело да твърдим това човек става съвършено друг, той преобразява цялото свое човешко устройство. Както физическото тяло, така също етерното тяло, астралното тяло и същинският Аз на човека биват преобразени по някакъв начин чрез това, че човек действително приема Антропософията в своята вътрешност.
към текста >>
Онзи, който е направил по посочения начин Антропософията за съдържание на своята душа, чувствуване само разликата на температурата, а отделно от това има още едно особено изживяване в своята нервна система, така щото например на него му е по-лесно да схваща определени
мисли
, които са свързани с неговия физически мозък, през лятото отколкото през зимата.
Онзи, който е направил по посочения начин Антропософията за съдържание на своята душа, чувствуване само разликата на температурата, а отделно от това има още едно особено изживяване в своята нервна система, така щото например на него му е по-лесно да схваща определени мисли, които са свързани с неговия физически мозък, през лятото отколкото през зимата.
Не че би било невъзможно да схваща през зимата тази или онази мисъл; но човек може ясно да констатира, че през лятото е по-лесно отколкото през зимата, че през лятото мислите текат по-лесно отколкото през зимата. Той може да забележи също, че през зимата мислите стават по-лесно абстрактни, а през лятото по-лесно образни, нагледни. Това иде от там, че инструментът на физическото поле, нервната система сътрепти по един тънък начин с промяната на годишните времена, сътрепти вътрешно по-независимо от общия организъм отколкото това става иначе. Обаче една основна промяна в човешкото физическо тяло е тази, че човек започва да чувствува по-силно своето физическо тяло отколкото по-рано нещо, което може да приеме наистина опасни форми; той става, така да се каже, по-чувствителен към душевното съществува не, става по-трудно поносим. Извънредно трудно е човек да си изясни напълно това, когато то трябва да бъде обосновано; но застанете пред една чаша, в която има вода и в която е разтворена сол така че да се получи една мътна течност.
към текста >>
Не че би било невъзможно да схваща през зимата тази или онази мисъл; но човек може ясно да констатира, че през лятото е по-лесно отколкото през зимата, че през лятото
мисли
те текат по-лесно отколкото през зимата.
Онзи, който е направил по посочения начин Антропософията за съдържание на своята душа, чувствуване само разликата на температурата, а отделно от това има още едно особено изживяване в своята нервна система, така щото например на него му е по-лесно да схваща определени мисли, които са свързани с неговия физически мозък, през лятото отколкото през зимата.
Не че би било невъзможно да схваща през зимата тази или онази мисъл; но човек може ясно да констатира, че през лятото е по-лесно отколкото през зимата, че през лятото мислите текат по-лесно отколкото през зимата.
Той може да забележи също, че през зимата мислите стават по-лесно абстрактни, а през лятото по-лесно образни, нагледни. Това иде от там, че инструментът на физическото поле, нервната система сътрепти по един тънък начин с промяната на годишните времена, сътрепти вътрешно по-независимо от общия организъм отколкото това става иначе. Обаче една основна промяна в човешкото физическо тяло е тази, че човек започва да чувствува по-силно своето физическо тяло отколкото по-рано нещо, което може да приеме наистина опасни форми; той става, така да се каже, по-чувствителен към душевното съществува не, става по-трудно поносим. Извънредно трудно е човек да си изясни напълно това, когато то трябва да бъде обосновано; но застанете пред една чаша, в която има вода и в която е разтворена сол така че да се получи една мътна течност.
към текста >>
Той може да забележи също, че през зимата
мисли
те стават по-лесно абстрактни, а през лятото по-лесно образни, нагледни.
Онзи, който е направил по посочения начин Антропософията за съдържание на своята душа, чувствуване само разликата на температурата, а отделно от това има още едно особено изживяване в своята нервна система, така щото например на него му е по-лесно да схваща определени мисли, които са свързани с неговия физически мозък, през лятото отколкото през зимата. Не че би било невъзможно да схваща през зимата тази или онази мисъл; но човек може ясно да констатира, че през лятото е по-лесно отколкото през зимата, че през лятото мислите текат по-лесно отколкото през зимата.
Той може да забележи също, че през зимата мислите стават по-лесно абстрактни, а през лятото по-лесно образни, нагледни.
Това иде от там, че инструментът на физическото поле, нервната система сътрепти по един тънък начин с промяната на годишните времена, сътрепти вътрешно по-независимо от общия организъм отколкото това става иначе. Обаче една основна промяна в човешкото физическо тяло е тази, че човек започва да чувствува по-силно своето физическо тяло отколкото по-рано нещо, което може да приеме наистина опасни форми; той става, така да се каже, по-чувствителен към душевното съществува не, става по-трудно поносим. Извънредно трудно е човек да си изясни напълно това, когато то трябва да бъде обосновано; но застанете пред една чаша, в която има вода и в която е разтворена сол така че да се получи една мътна течност.
към текста >>
Това се проявява чрез факта, че за езотиката или за действителния антропософ абстрактното
мисле
не
става по-трудно, отколкото е било по-рано, човек постепенно започва да чувствува една съпротива в мозъка.
А именно вътрешните части на мозъка стават по-самостоятелни спрямо външно разположените части, до като в нормалния живот тези последните работят повече във връзка с вътрешните части.
Това се проявява чрез факта, че за езотиката или за действителния антропософ абстрактното мислене става по-трудно, отколкото е било по-рано, човек постепенно започва да чувствува една съпротива в мозъка.
При развиващия се антропософ става по-лесно да мисли образно, да мисли така да се каже имагинативно, отколкото да мисли абстрактно.
към текста >>
При развиващия се антропософ става по-лесно да
мисли
образно, да
мисли
така да се каже имагинативно, отколкото да
мисли
абстрактно.
А именно вътрешните части на мозъка стават по-самостоятелни спрямо външно разположените части, до като в нормалния живот тези последните работят повече във връзка с вътрешните части. Това се проявява чрез факта, че за езотиката или за действителния антропософ абстрактното мислене става по-трудно, отколкото е било по-рано, човек постепенно започва да чувствува една съпротива в мозъка.
При развиващия се антропософ става по-лесно да мисли образно, да мисли така да се каже имагинативно, отколкото да мисли абстрактно.
към текста >>
Тъй като, доколкото се касае за физическото поле, това
мисле
не
ангажира средните части на мозъка, докато абстрактното
мисле
не
ангажира външните части на мозъка, от това се получава при някои ревностни антропософи едно отбягване на абстрактното
мисле
не
, на абстрактната наука.
Това е нещо, което много скоро може да се забележи при някои ревностни антропософи. Констатира се едно предпочитание само за антропософска дейност, хората започват да предпочитат да четат и мислят повече нещо от Духовната Наука, не само поради това, че са ревностни антропософи, а защото за тях става по-лесно да се занимават с тези духовни представи.
Тъй като, доколкото се касае за физическото поле, това мислене ангажира средните части на мозъка, докато абстрактното мислене ангажира външните части на мозъка, от това се получава при някои ревностни антропософи едно отбягване на абстрактното мислене, на абстрактната наука.
От това се получава също, че някои от антропософите забелязват с тъга, как по-рано са можели добре да мислят абстрактно и как сега абстрактното мислене при тях започва да става по-трудно.
към текста >>
От това се получава също, че някои от антропософите забелязват с тъга, как по-рано са можели добре да мислят абстрактно и как сега абстрактното
мисле
не
при тях започва да става по-трудно.
Това е нещо, което много скоро може да се забележи при някои ревностни антропософи. Констатира се едно предпочитание само за антропософска дейност, хората започват да предпочитат да четат и мислят повече нещо от Духовната Наука, не само поради това, че са ревностни антропософи, а защото за тях става по-лесно да се занимават с тези духовни представи. Тъй като, доколкото се касае за физическото поле, това мислене ангажира средните части на мозъка, докато абстрактното мислене ангажира външните части на мозъка, от това се получава при някои ревностни антропософи едно отбягване на абстрактното мислене, на абстрактната наука.
От това се получава също, че някои от антропософите забелязват с тъга, как по-рано са можели добре да мислят абстрактно и как сега абстрактното мислене при тях започва да става по-трудно.
към текста >>
" Аз трябваше да казвам: тази книга не можеше да бъде по-лесна за изучаване, защото, ако бих я написал в една по-лесна форма, хората във всеки случай биха приели в себе си определени теософски истини тези истини биха действували също за осамостоятелствуване на отделните части на мозъка но тази книга е построена в една изискана
мисли
телна структура, за да бъде постоянно принудена също и другата част на мозъка да се упражнява, да не остане така да се каже назад.
Сега тези органи стават по-самостоятелни, идват в едно по-независимо отношение едни към други. Сега той трябва да притежава от вътре силата да доведе органите отново в хармония. Това възстановяване на хармонията на органите и на органичните части се постига чрез това, че при всяко правилно изучаване на антропософията се подчертава това, което повишава властта на човека върху неговите органи, които са станали самостоятелни. Ето защо спомнете си, обични приятели, колко често се подчертава, защо в същност в нашата литература играе такава голяма роля нещо, за което някой хора казват: о, но това е ужасно трудно! Аз много често съм давал един своеобразен отговор, когато са ми казвали: "за начинаещи книгата "Теософия" е всъщност много трудна.
" Аз трябваше да казвам: тази книга не можеше да бъде по-лесна за изучаване, защото, ако бих я написал в една по-лесна форма, хората във всеки случай биха приели в себе си определени теософски истини тези истини биха действували също за осамостоятелствуване на отделните части на мозъка но тази книга е построена в една изискана мислителна структура, за да бъде постоянно принудена също и другата част на мозъка да се упражнява, да не остане така да се каже назад.
Тази е особеността, която при едно такова движение почиващо на окултни основи прави необходимото да се обръща внимание не само на това, което е правилно в абстрактния смисъл и което трябва да се проповядва както и да е; а необходимо е то да бъде предадено по едни здрав начин и най-често да се обръща внимание върху това, заради популярност нещата да не се предават така, че тяхното предаване да се отрази вредно върху човека.
към текста >>
27.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Но понеже логическото, свързано
мисле
не
зависи именно много от структурата, от формата на физическото тяло, чрез своеобразното действие на кафето, което нюансира по-остро структурата на физическото тяло, логическото свързване на
мисли
те бива подпомагано.
Но понеже логическото, свързано мислене зависи именно много от структурата, от формата на физическото тяло, чрез своеобразното действие на кафето, което нюансира по-остро структурата на физическото тяло, логическото свързване на мислите бива подпомагано.
Чрез консумирането на кафе човекът е подпомогнат да мисли логически по физически път. И можем да кажем, че макар и това да крие известна опасност за здравето, когато човек консумира много кафе, то именно за онези хора, които искат да се издигнат във висшите области на духовния живот, може да бъде много добре те да си помагат в логическото мислене с кафето. Бихме могли да кажем, че изглежда много естествено, щото онзи, който е по професия писател и труд но намира логическата връзка от едно изречение до друго и би искал да изтръгне всичко от перото, когато такъв човек се възбужда чрез кафето.
към текста >>
Чрез консумирането на кафе човекът е подпомогнат да
мисли
логически по физически път.
Но понеже логическото, свързано мислене зависи именно много от структурата, от формата на физическото тяло, чрез своеобразното действие на кафето, което нюансира по-остро структурата на физическото тяло, логическото свързване на мислите бива подпомагано.
Чрез консумирането на кафе човекът е подпомогнат да мисли логически по физически път.
И можем да кажем, че макар и това да крие известна опасност за здравето, когато човек консумира много кафе, то именно за онези хора, които искат да се издигнат във висшите области на духовния живот, може да бъде много добре те да си помагат в логическото мислене с кафето. Бихме могли да кажем, че изглежда много естествено, щото онзи, който е по професия писател и труд но намира логическата връзка от едно изречение до друго и би искал да изтръгне всичко от перото, когато такъв човек се възбужда чрез кафето.
към текста >>
И можем да кажем, че макар и това да крие известна опасност за здравето, когато човек консумира много кафе, то именно за онези хора, които искат да се издигнат във висшите области на духовния живот, може да бъде много добре те да си помагат в логическото
мисле
не
с кафето.
Но понеже логическото, свързано мислене зависи именно много от структурата, от формата на физическото тяло, чрез своеобразното действие на кафето, което нюансира по-остро структурата на физическото тяло, логическото свързване на мислите бива подпомагано. Чрез консумирането на кафе човекът е подпомогнат да мисли логически по физически път.
И можем да кажем, че макар и това да крие известна опасност за здравето, когато човек консумира много кафе, то именно за онези хора, които искат да се издигнат във висшите области на духовния живот, може да бъде много добре те да си помагат в логическото мислене с кафето.
Бихме могли да кажем, че изглежда много естествено, щото онзи, който е по професия писател и труд но намира логическата връзка от едно изречение до друго и би искал да изтръгне всичко от перото, когато такъв човек се възбужда чрез кафето.
към текста >>
Макар такова консумиране на кафе да е понякога необходимо според личните индивидуални отношения, тъй като сме граждани на Земята, трябва именно да подчертаем, че въпреки вредите, които може да причини, консумирането на кафе може да допринесе за повишение солидарността на
мисле
не
то.
Това е напълно разбираемо за този, който разбира да наблюдава тези неща до тяхната окултна и пълна с тайнственост природа.
Макар такова консумиране на кафе да е понякога необходимо според личните индивидуални отношения, тъй като сме граждани на Земята, трябва именно да подчертаем, че въпреки вредите, които може да причини, консумирането на кафе може да допринесе за повишение солидарността на мисленето.
Не бих искал да го препоръчвам като средство за добиване на солидарност в мисленето, а трябва да кажа, че то може да повиши тази здравина на мисълта и че например при онзи, който се развива антропософски, ако има склонност да изгубва своята правилна мисъл, не трябва да считаме като нещо лошо, ако той прибягва до помощта на кафето.
към текста >>
Не бих искал да го препоръчвам като средство за добиване на солидарност в
мисле
не
то, а трябва да кажа, че то може да повиши тази здравина на мисълта и че например при онзи, който се развива антропософски, ако има склонност да изгубва своята правилна мисъл, не трябва да считаме като нещо лошо, ако той прибягва до помощта на кафето.
Това е напълно разбираемо за този, който разбира да наблюдава тези неща до тяхната окултна и пълна с тайнственост природа. Макар такова консумиране на кафе да е понякога необходимо според личните индивидуални отношения, тъй като сме граждани на Земята, трябва именно да подчертаем, че въпреки вредите, които може да причини, консумирането на кафе може да допринесе за повишение солидарността на мисленето.
Не бих искал да го препоръчвам като средство за добиване на солидарност в мисленето, а трябва да кажа, че то може да повиши тази здравина на мисълта и че например при онзи, който се развива антропософски, ако има склонност да изгубва своята правилна мисъл, не трябва да считаме като нещо лошо, ако той прибягва до помощта на кафето.
към текста >>
Ето защо чрез консумирането на чая
мисли
те се откъсват едни от други, те стават по-малко годни да се свързват с нещата.
Различно стоят нещата например при чая. Чаят произвежда едно подобно действие, един вид диференцира не на физическата природа и на етерната природа. Но чрез неговото действие физическата природа е един вид заличена. Етерното тяло изпъква повече в неговите колебаещи права.
Ето защо чрез консумирането на чая мислите се откъсват едни от други, те стават по-малко годни да се свързват с нещата.
към текста >>
Ето защо можем да кажем че е разбираемо, когато в общества, в които участвуващите искат да направят да проблясват
мисли
те, да развият искряща духовност, се прибягва до консумирането на чая; е от друга страна е също разбираемо, че когато консумирането на чай взема надмощие, то произвежда по определен начин едно безразличие към изискванията, които могат да се проявят в хората чрез здравата структура на тяхното физическо земно тяло.
Вярно е, че с консумирането на чая фантазията бива понякога възбудено в един не симпатичен смисъл, но не се възбужда нагаждането към истината и нагаждането към здравината на отношенията.
Ето защо можем да кажем че е разбираемо, когато в общества, в които участвуващите искат да направят да проблясват мислите, да развият искряща духовност, се прибягва до консумирането на чая; е от друга страна е също разбираемо, че когато консумирането на чай взема надмощие, то произвежда по определен начин едно безразличие към изискванията, които могат да се проявят в хората чрез здравата структура на тяхното физическо земно тяло.
Така щото чрез консумирането на чай лесно може да бъде поощрена една мечтателна фантастичност и определено безгрижие определено нехайство, едно състояние, което на драго сърце не обръща внимание на изискванията на външния солиден живот. И при тази душа, която се развива в антропософски смисъл, не е добре тя да консумира много чай, за щото консумирането на чай води по-лесно до шарлатанство отколкото консумирането на кафе. Консумирането на кафе прави човека по-солиден, а консумирането на чай го прави по-склонен към шарлатанство, макар и думите за тези неща са казани много силно.
към текста >>
Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски
мисли
, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък.
Обаче в антропософското развитие това външно възприятие бива именно преодоляно. Антропософското развитие превъзмогва външния сетивен свят. Ето защо мозъкът е разгънат в един такъв вътрешен живот, кой то е толкова космичен, че самото Слънце е нещо твърде специално, за да може да стане нещо вътре в мозъка от него. Когато човек е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система.
Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък.
Тази опозиция се изразява в това, че човек се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този човек, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно внимание върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето внимание по отделно върху двата.
към текста >>
При будното състояние
мисли
телните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план.
Чрез това, което човек получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Космоса. Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането. През време на съня става също и това, че храносмилателната дейност се простира чак до мозъка, прониква в мозъка.
При будното състояние мислителните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план.
Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа. О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка. Всичко това се изживява по най-тънък начин от антропософски развиващата се душа.
към текста >>
Когато при съня престава
мисле
не
то, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа.
Чрез това, което човек получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Космоса. Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането. През време на съня става също и това, че храносмилателната дейност се простира чак до мозъка, прониква в мозъка. При будното състояние мислителните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план.
Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа.
О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка. Всичко това се изживява по най-тънък начин от антропософски развиващата се душа.
към текста >>
28.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не
мисли
м за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм.
В замяна на това, че като физически сетивни органи те са изключени, настъпва нещо друго: първо едно постепенно осъзнаване на отделните сетивни органи, като особени светове, които проникват в човека. Човек се научава да чувствува очите, ушите, даже сетивото на топлината, като промушени в него. Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи. Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно.
Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм.
Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото. Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от действие окото, ние се научаваме да познаваме чрез него силите на светлината. Всички теории на физиката не представляват нищо с онова познание на вътрешната природа на светлината и на нейното действие, която узнаваме, когато се упражняваме известно време да заличим физическата зрителна сила на окото и постепенно успеем вместо физическото използуване на окото да възприемаме вътрешната природа на етерните сили на светлината.
към текста >>
Обаче когато с една книга постъпваме така, че при четенето тя става много ценна за нас, когато след прочитането непосредствено повтаряме в себе си нейното съдържание, но го повтаряме не както това се прави обикновено, а я прекарваме през съзнанието си отзад напред, като си повторим първо последните неща, а последно първите, когато положим усилия да прекарваме през съзнанието си втори път особени подробности, когато се срастваме по този начин с нещата, когато даже вземаме парче хартия и си запишем кратки
мисли
, и когато се опитаме да си зададем въпроса: от коя страна можеш да се интересуваш особено много от този предмет?
Окултният ученик може да има следната опитност: да предположим, че има една личност, която в нейната младост, когато не е била още запозната с антропософията, че след прочитането на някой роман тази личност не можела да забрави този роман, че тя винаги можела да го разкаже отново. . По-късно, когато е влязла в антропософското развитие, тя прочита отново един роман.
Обаче когато с една книга постъпваме така, че при четенето тя става много ценна за нас, когато след прочитането непосредствено повтаряме в себе си нейното съдържание, но го повтаряме не както това се прави обикновено, а я прекарваме през съзнанието си отзад напред, като си повторим първо последните неща, а последно първите, когато положим усилия да прекарваме през съзнанието си втори път особени подробности, когато се срастваме по този начин с нещата, когато даже вземаме парче хартия и си запишем кратки мисли, и когато се опитаме да си зададем въпроса: от коя страна можеш да се интересуваш особено много от този предмет?
Тогава ще видим, че по този начин развиваме в себе си един друг вид памет.
към текста >>
29.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да
мисли
, трябва да се изработва
мисли
те.
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята. Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе. През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата. Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло. През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността.
Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите.
Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си. Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално. Така че, когато един човек има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат.
към текста >>
Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с
мисли
отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото
мисле
не
действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото
мисле
не
става лесно, то идва в известно отношение от само себе си.
През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата. Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло. През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността. Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите. Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло.
Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си.
Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално. Така че, когато един човек има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат. Чрез това, че през време на лятото е възможно да бъдат произведени по-лесно мислите насочени към свръхсетивното, може да настъпи точно обратното. Но за изживяването на етерното тяло важи това, което сега току-що казах.
към текста >>
Така че, когато един човек има повече заложбата да развива
мисли
, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат.
Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите. Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си. Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално.
Така че, когато един човек има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат.
Чрез това, че през време на лятото е възможно да бъдат произведени по-лесно мислите насочени към свръхсетивното, може да настъпи точно обратното. Но за изживяването на етерното тяло важи това, което сега току-що казах.
към текста >>
Чрез това, че през време на лятото е възможно да бъдат произведени по-лесно
мисли
те насочени към свръхсетивното, може да настъпи точно обратното.
Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си. Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално. Така че, когато един човек има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат.
Чрез това, че през време на лятото е възможно да бъдат произведени по-лесно мислите насочени към свръхсетивното, може да настъпи точно обратното.
Но за изживяването на етерното тяло важи това, което сега току-що казах.
към текста >>
И когато човек иска въобще да развие по съответния начин своето етерно тяло, той трябва както трябва първо да потисне сетивното възприятие той трябва постепенно да изключи
мисле
не
то; той трябва да изключи именно абстрактното
мисле
не
и постепенно да премине към конкретното, към образното
мисле
не
; той трябва да премине от
мисле
не
то към мисълта и след това също да остави да отпадне мисълта.
Именно това съизживяване с вътрешния етер става по-чувствително колкото човек напредва повече в своето езотерично развитие.
И когато човек иска въобще да развие по съответния начин своето етерно тяло, той трябва както трябва първо да потисне сетивното възприятие той трябва постепенно да изключи мисленето; той трябва да изключи именно абстрактното мислене и постепенно да премине към конкретното, към образното мислене; той трябва да премине от мисленето към мисълта и след това също да остави да отпадне мисълта.
Обаче тогава, когато човек създаде своето празно съзнание, когато оставя мислите да отпаднат, както намирате това описано в моята книга "Тайната Наука", тогава той чувствува, как живеещото в него мислене изчезват надолу, как един вид се стопява това, което до сега е произвеждал като свое мислене чрез своите собствени усилия. В замяна на това обаче той се чувствува особено оживен от мисли, които се вливат в него като от непознати светове, които съществуват за него.
към текста >>
Обаче тогава, когато човек създаде своето празно съзнание, когато оставя
мисли
те да отпаднат, както намирате това описано в моята книга "Тайната Наука", тогава той чувствува, как живеещото в него
мисле
не
изчезват надолу, как един вид се стопява това, което до сега е произвеждал като свое
мисле
не
чрез своите собствени усилия.
Именно това съизживяване с вътрешния етер става по-чувствително колкото човек напредва повече в своето езотерично развитие. И когато човек иска въобще да развие по съответния начин своето етерно тяло, той трябва както трябва първо да потисне сетивното възприятие той трябва постепенно да изключи мисленето; той трябва да изключи именно абстрактното мислене и постепенно да премине към конкретното, към образното мислене; той трябва да премине от мисленето към мисълта и след това също да остави да отпадне мисълта.
Обаче тогава, когато човек създаде своето празно съзнание, когато оставя мислите да отпаднат, както намирате това описано в моята книга "Тайната Наука", тогава той чувствува, как живеещото в него мислене изчезват надолу, как един вид се стопява това, което до сега е произвеждал като свое мислене чрез своите собствени усилия.
В замяна на това обаче той се чувствува особено оживен от мисли, които се вливат в него като от непознати светове, които съществуват за него.
към текста >>
В замяна на това обаче той се чувствува особено оживен от
мисли
, които се вливат в него като от непознати светове, които съществуват за него.
Именно това съизживяване с вътрешния етер става по-чувствително колкото човек напредва повече в своето езотерично развитие. И когато човек иска въобще да развие по съответния начин своето етерно тяло, той трябва както трябва първо да потисне сетивното възприятие той трябва постепенно да изключи мисленето; той трябва да изключи именно абстрактното мислене и постепенно да премине към конкретното, към образното мислене; той трябва да премине от мисленето към мисълта и след това също да остави да отпадне мисълта. Обаче тогава, когато човек създаде своето празно съзнание, когато оставя мислите да отпаднат, както намирате това описано в моята книга "Тайната Наука", тогава той чувствува, как живеещото в него мислене изчезват надолу, как един вид се стопява това, което до сега е произвеждал като свое мислене чрез своите собствени усилия.
В замяна на това обаче той се чувствува особено оживен от мисли, които се вливат в него като от непознати светове, които съществуват за него.
към текста >>
30.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Да се чувствуваме изпълнени от
мисли
, противоположно на това, което сме вършили по-рано, когато сме живели в съзнанието, че ние създаваме
мисли
те, това свидетелствува за нашия напредък.
Да се чувствуваме изпълнени от мисли, противоположно на това, което сме вършили по-рано, когато сме живели в съзнанието, че ние създаваме мислите, това свидетелствува за нашия напредък.
Когато се научим все повече и повече да чувствуваме: ние не създаваме мислите, а мислите се мислят в нас когато имаме това чувство, това е един признак, че етерното тяло постепенно е развило в себе си чувствуването на времето, необходимото вътрешно чувствуване на времето. Всичко по-предишно ще има привкуса на нещо направено егоистично; всичко, което е добито чрез узряването, ще има привкуса, че то изгаря онова, което сами сме направили, че изяжда онова, което сами сме направили. И така ние превръщаме нашата вътрешност в едно забележително изживяване: ние все повече и повече добиваме съзнанието за това, че нашето собствено мислене, нашето собствено създаване на мислите, трябва да бъде потисната, защото то е нещо малоценно, и че самоотдаването на мислите, които текат срещу нас от космоса, има всъщност пълното значение, че то е ценното.
към текста >>
Когато се научим все повече и повече да чувствуваме: ние не създаваме
мисли
те, а
мисли
те се мислят в нас когато имаме това чувство, това е един признак, че етерното тяло постепенно е развило в себе си чувствуването на времето, необходимото вътрешно чувствуване на времето.
Да се чувствуваме изпълнени от мисли, противоположно на това, което сме вършили по-рано, когато сме живели в съзнанието, че ние създаваме мислите, това свидетелствува за нашия напредък.
Когато се научим все повече и повече да чувствуваме: ние не създаваме мислите, а мислите се мислят в нас когато имаме това чувство, това е един признак, че етерното тяло постепенно е развило в себе си чувствуването на времето, необходимото вътрешно чувствуване на времето.
Всичко по-предишно ще има привкуса на нещо направено егоистично; всичко, което е добито чрез узряването, ще има привкуса, че то изгаря онова, което сами сме направили, че изяжда онова, което сами сме направили. И така ние превръщаме нашата вътрешност в едно забележително изживяване: ние все повече и повече добиваме съзнанието за това, че нашето собствено мислене, нашето собствено създаване на мислите, трябва да бъде потисната, защото то е нещо малоценно, и че самоотдаването на мислите, които текат срещу нас от космоса, има всъщност пълното значение, че то е ценното.
към текста >>
И така ние превръщаме нашата вътрешност в едно забележително изживяване: ние все повече и повече добиваме съзнанието за това, че нашето собствено
мисле
не
, нашето собствено създаване на
мисли
те, трябва да бъде потисната, защото то е нещо малоценно, и че самоотдаването на
мисли
те, които текат срещу нас от космоса, има всъщност пълното значение, че то е ценното.
Да се чувствуваме изпълнени от мисли, противоположно на това, което сме вършили по-рано, когато сме живели в съзнанието, че ние създаваме мислите, това свидетелствува за нашия напредък. Когато се научим все повече и повече да чувствуваме: ние не създаваме мислите, а мислите се мислят в нас когато имаме това чувство, това е един признак, че етерното тяло постепенно е развило в себе си чувствуването на времето, необходимото вътрешно чувствуване на времето. Всичко по-предишно ще има привкуса на нещо направено егоистично; всичко, което е добито чрез узряването, ще има привкуса, че то изгаря онова, което сами сме направили, че изяжда онова, което сами сме направили.
И така ние превръщаме нашата вътрешност в едно забележително изживяване: ние все повече и повече добиваме съзнанието за това, че нашето собствено мислене, нашето собствено създаване на мислите, трябва да бъде потисната, защото то е нещо малоценно, и че самоотдаването на мислите, които текат срещу нас от космоса, има всъщност пълното значение, че то е ценното.
към текста >>
Собствения живот изгубва така да се каже една от неговите части това е извънредно важно -, той изгубва онази част, която ние наричаме предимно нашето собствено
мисле
не
, и остава само нашето собствено чувство, нашето собствено усещане и нашата собствена воля.
Собствения живот изгубва така да се каже една от неговите части това е извънредно важно -, той изгубва онази част, която ние наричаме предимно нашето собствено мислене, и остава само нашето собствено чувство, нашето собствено усещане и нашата собствена воля.
Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето. Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата. С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята. Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна. Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле.
към текста >>
Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с
мисле
не
то.
Собствения живот изгубва така да се каже една от неговите части това е извънредно важно -, той изгубва онази част, която ние наричаме предимно нашето собствено мислене, и остава само нашето собствено чувство, нашето собствено усещане и нашата собствена воля.
Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето.
Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата. С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята. Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна. Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле. Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно чувство.
към текста >>
Ние вече не създаваме
мисли
те, а те сами си мислят вътре в душата.
Собствения живот изгубва така да се каже една от неговите части това е извънредно важно -, той изгубва онази част, която ние наричаме предимно нашето собствено мислене, и остава само нашето собствено чувство, нашето собствено усещане и нашата собствена воля. Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето.
Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата.
С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята. Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна. Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле. Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно чувство. Някои от нещата, които вършим, произвеждат в нас едно горчиво чувство, други произвеждат едно възвишено чувство.
към текста >>
С чувство то, че
мисли
те имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята.
Собствения живот изгубва така да се каже една от неговите части това е извънредно важно -, той изгубва онази част, която ние наричаме предимно нашето собствено мислене, и остава само нашето собствено чувство, нашето собствено усещане и нашата собствена воля. Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето. Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата.
С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята.
Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна. Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле. Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно чувство. Някои от нещата, които вършим, произвеждат в нас едно горчиво чувство, други произвеждат едно възвишено чувство.
към текста >>
Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото
мисле
не
като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се
мисли
те, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго.
Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено.
към текста >>
Постепенно ние започваме да чувствуваме така също и по отношение на нашето собствено
мисле
не
.
Постепенно ние започваме да чувствуваме така също и по отношение на нашето собствено мислене.
По-рано ние казвахме: трябва да останем един човек на физическото поле; следователно на ред с това, че не отдаваме много голяма стойност на мислите, които сами изработваме, ние все пак трябва да изработваме тези мисли, обаче това собствено мислене също се изменя сега, а именно така, че ние го поставяме именно под току-що охарактеризирания себеконтрол. По отношение на една мисъл, за която можем да си кажем: ти роди тази мисъл и тя отговаря на мъдростта, по отношение на тази мисъл ние развиваме едно чувство на благодарност спрямо мъдростта; една мисъл, която възниква в нас като погрешна, като некрасива, като неморална мисъл, една такава мисъл води до едно вътрешно чувство на срам и ние добиваме усещането: нима можеш да бъдеш още такъв! Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да мислиш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост! Това е извънредно важно, да чувствуваме един такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност. Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни.
към текста >>
По-рано ние казвахме: трябва да останем един човек на физическото поле; следователно на ред с това, че не отдаваме много голяма стойност на
мисли
те, които сами изработваме, ние все пак трябва да изработваме тези
мисли
, обаче това собствено
мисле
не
също се изменя сега, а именно така, че ние го поставяме именно под току-що охарактеризирания себеконтрол.
Постепенно ние започваме да чувствуваме така също и по отношение на нашето собствено мислене.
По-рано ние казвахме: трябва да останем един човек на физическото поле; следователно на ред с това, че не отдаваме много голяма стойност на мислите, които сами изработваме, ние все пак трябва да изработваме тези мисли, обаче това собствено мислене също се изменя сега, а именно така, че ние го поставяме именно под току-що охарактеризирания себеконтрол.
По отношение на една мисъл, за която можем да си кажем: ти роди тази мисъл и тя отговаря на мъдростта, по отношение на тази мисъл ние развиваме едно чувство на благодарност спрямо мъдростта; една мисъл, която възниква в нас като погрешна, като некрасива, като неморална мисъл, една такава мисъл води до едно вътрешно чувство на срам и ние добиваме усещането: нима можеш да бъдеш още такъв! Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да мислиш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост! Това е извънредно важно, да чувствуваме един такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност. Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни. Трябва добре да внимаваме, обични приятели, относно това: онзи, който е умен, който има само разсъдъчна способност по отношение на външния живот, който е критичен, никога не може да стигне до това, за което става дума; защото това трябва да се роди в чувстването.
към текста >>
Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да
мисли
ш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост!
Постепенно ние започваме да чувствуваме така също и по отношение на нашето собствено мислене. По-рано ние казвахме: трябва да останем един човек на физическото поле; следователно на ред с това, че не отдаваме много голяма стойност на мислите, които сами изработваме, ние все пак трябва да изработваме тези мисли, обаче това собствено мислене също се изменя сега, а именно така, че ние го поставяме именно под току-що охарактеризирания себеконтрол. По отношение на една мисъл, за която можем да си кажем: ти роди тази мисъл и тя отговаря на мъдростта, по отношение на тази мисъл ние развиваме едно чувство на благодарност спрямо мъдростта; една мисъл, която възниква в нас като погрешна, като некрасива, като неморална мисъл, една такава мисъл води до едно вътрешно чувство на срам и ние добиваме усещането: нима можеш да бъдеш още такъв!
Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да мислиш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост!
Това е извънредно важно, да чувствуваме един такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност. Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни. Трябва добре да внимаваме, обични приятели, относно това: онзи, който е умен, който има само разсъдъчна способност по отношение на външния живот, който е критичен, никога не може да стигне до това, за което става дума; защото това трябва да се роди в чувстването. Когато то възниква в чувството, когато сме постигнали това чувство, то е едно чувство, което изплува като от нашата собствена вътрешност. Тогава ние се отъждествяваме с това чувство на срам или на благодарност и усещаме нашето Себе свързано с това чувство.
към текста >>
Ние изживяваме, как нахлуват
мисли
те вътре от външния етерен свят защото това е Мъдростта, която се влива срещу нас от външния етерен свят, която нахлува и бива усещана чрез двете чувства.
Тази област, където и двете се срещат, ние можем да изживеем вътрешно. Когато чувствуваме тази среща, тогава това е правилното изживяване на етерния свят.
Ние изживяваме, как нахлуват мислите вътре от външния етерен свят защото това е Мъдростта, която се влива срещу нас от външния етерен свят, която нахлува и бива усещана чрез двете чувства.
Това е правилно усещане на етерния свят. И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло. Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин. Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес. Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло.
към текста >>
Етерният свят бива правилно изживян между
мисле
не
то и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес.
Когато чувствуваме тази среща, тогава това е правилното изживяване на етерния свят. Ние изживяваме, как нахлуват мислите вътре от външния етерен свят защото това е Мъдростта, която се влива срещу нас от външния етерен свят, която нахлува и бива усещана чрез двете чувства. Това е правилно усещане на етерния свят. И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло. Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин.
Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес.
Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло. Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането. С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане.
към текста >>
Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между
мисле
не
то и чувствуването.
Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин.
Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването.
И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то. Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят. Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят. Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях.
към текста >>
31.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
А сега спомнете си, че казахме: собственото
мисле
не
трябва да бъде заличено.
Ние делим това творение на Земята, като говорим за едно минерално царство, за едно растително царство, за едно животинско царство и за едно човешко царство, и виждаме всички предимства, които са разлети върху различните животински групи, един вид съединени в този физически венец на творението, в човешкото тяло. Ние ще видим вече, че за външното физическо разглеждане това е до известна степен оправдано; чрез днешната сказка не трябва също да накараме хората да вярват, като че с това, което може да се предложи първо за ретроспективното разглеждане насочено върху физическото и етерното тяло, когато човек внезапно добива ясновидство посред съня следователно не искаме да събудим вярата, като не с това би било дадено едно окончателно разглеждане върху физическото тяло. Трябва само да задържим така да се каже само един мигновен ясновидски поглед насочен към физическото тяло. За един такъв момент може да се получи следното: ние насочваме първо погледа обратно, гледаме нашето етерно тяло, което ни се явява като едно разчленено, организирано в себе си мъгливо образувание; едно мъгливо образуване, една мъглива форма с всякакъв вид течения, които по-късно ще опишем по-точно една изкусна форма, която обаче се намира в непрестанно движение, която няма почивка на никое място; и след това насочваме поглед към това, което е положено в това етерно тяло, към нашето физическо тяло.
А сега спомнете си, че казахме: собственото мислене трябва да бъде заличено.
към текста >>
Следователно, ние не си образуваме собствени
мисли
върху това, което виждаме.
Следователно, ние не си образуваме собствени мисли върху това, което виждаме.
Това е преди всичко едно основно изискване за този ясновидски поглед, да се оставим напълно да бъдем вдъхновени от мировите мисли, които се вливат в нас. Следователно това, което виждаме тогава, него ние гледаме, обаче то действува преди всичко върху нашето чувство; то действува върху нашето чувство и върху нашата воля. Нашето мислене ни се явява така, когато действително сме постигнали това, за което бе говорено, като че сме го изгубили, искам да кажа нашето собствено мислене.
към текста >>
Това е преди всичко едно основно изискване за този ясновидски поглед, да се оставим напълно да бъдем вдъхновени от мировите
мисли
, които се вливат в нас.
Следователно, ние не си образуваме собствени мисли върху това, което виждаме.
Това е преди всичко едно основно изискване за този ясновидски поглед, да се оставим напълно да бъдем вдъхновени от мировите мисли, които се вливат в нас.
Следователно това, което виждаме тогава, него ние гледаме, обаче то действува преди всичко върху нашето чувство; то действува върху нашето чувство и върху нашата воля. Нашето мислене ни се явява така, когато действително сме постигнали това, за което бе говорено, като че сме го изгубили, искам да кажа нашето собствено мислене.
към текста >>
Нашето
мисле
не
ни се явява така, когато действително сме постигнали това, за което бе говорено, като че сме го изгубили, искам да кажа нашето собствено
мисле
не
.
Следователно, ние не си образуваме собствени мисли върху това, което виждаме. Това е преди всичко едно основно изискване за този ясновидски поглед, да се оставим напълно да бъдем вдъхновени от мировите мисли, които се вливат в нас. Следователно това, което виждаме тогава, него ние гледаме, обаче то действува преди всичко върху нашето чувство; то действува върху нашето чувство и върху нашата воля.
Нашето мислене ни се явява така, когато действително сме постигнали това, за което бе говорено, като че сме го изгубили, искам да кажа нашето собствено мислене.
към текста >>
Неизмерима тъга, едно напълно меланхолично настроение ни завладява, когато гледаме сега към мировите
мисли
, които се вливат в нас.
И трябва да кажем обични приятели, това настроение на душата, тази ужасна тъга не е зависима от една или друга човешка индивидуалност, а тя е нещо всеобщо. Не може да съществува такъв човек, който гледайки, както бе описано, отвън обратно към своето физическо тяло, както то е положено в етерното тяло, който да не бъде проникнат напълно от неизмерима тъга. Всичко, което сега описвам като впечатления, се отпечатва първо в чувството, а не в мисълта.
Неизмерима тъга, едно напълно меланхолично настроение ни завладява, когато гледаме сега към мировите мисли, които се вливат в нас.
към текста >>
Тези
мисли
, които не са наши собствени, а са творчески тъчащи и действуващи през света
мисли
, осветляват това, ни казват, що е всъщност това, което виждаме.
Тези мисли, които не са наши собствени, а са творчески тъчащи и действуващи през света мисли, осветляват това, ни казват, що е всъщност това, което виждаме.
Те ни казват: всичко това, което виждаме тук, е последният отпадъчен продукт на едно съществуващо някога великолепие. И чрез това, което тези мисли ни казват, ние получаваме впечатлението: това, което имаме пред нас като наше физическо тялото е нещо, което някога е било нещо мощно и величествено, а сега е изсъхнало и се е свило, спарушело се е в себе си и сега ни показва в една малка, спарушена форма едно някогашно разпростряно великолепие. Като един последен втвърден във физическото спомен на едно прадревно великолепие ни се явява това, което е положено в нашето етерно тяло. Тогава ни се явяват нашите физически органи, които днес принадлежат на нашата храносмилателна система, на нашата кръвообръщателна и на нашата дихателна система; ние гледаме от вън, съзерцаваме ги духовно и ето те ни се явяват така, че ние си казваме: всичко това, което имаме пред нас във физическото тяло, това са продукти на свиването и спарушването, изсъхнали продукти на някога съществуващи живи същества; на такива живи същества, които са живели в един величествен заобикалящ свят и които сега са се спарушели и са изсъхнали. И в животът, който те имат днес в себе си, тези бели дробове, това сърце, този черен дроб и другите органи, в тях е само последния отпадъчен живот на един първоначален мощен вътрешен живот.
към текста >>
И чрез това, което тези
мисли
ни казват, ние получаваме впечатлението: това, което имаме пред нас като наше физическо тялото е нещо, което някога е било нещо мощно и величествено, а сега е изсъхнало и се е свило, спарушело се е в себе си и сега ни показва в една малка, спарушена форма едно някогашно разпростряно великолепие.
Тези мисли, които не са наши собствени, а са творчески тъчащи и действуващи през света мисли, осветляват това, ни казват, що е всъщност това, което виждаме. Те ни казват: всичко това, което виждаме тук, е последният отпадъчен продукт на едно съществуващо някога великолепие.
И чрез това, което тези мисли ни казват, ние получаваме впечатлението: това, което имаме пред нас като наше физическо тялото е нещо, което някога е било нещо мощно и величествено, а сега е изсъхнало и се е свило, спарушело се е в себе си и сега ни показва в една малка, спарушена форма едно някогашно разпростряно великолепие.
Като един последен втвърден във физическото спомен на едно прадревно великолепие ни се явява това, което е положено в нашето етерно тяло. Тогава ни се явяват нашите физически органи, които днес принадлежат на нашата храносмилателна система, на нашата кръвообръщателна и на нашата дихателна система; ние гледаме от вън, съзерцаваме ги духовно и ето те ни се явяват така, че ние си казваме: всичко това, което имаме пред нас във физическото тяло, това са продукти на свиването и спарушването, изсъхнали продукти на някога съществуващи живи същества; на такива живи същества, които са живели в един величествен заобикалящ свят и които сега са се спарушели и са изсъхнали. И в животът, който те имат днес в себе си, тези бели дробове, това сърце, този черен дроб и другите органи, в тях е само последния отпадъчен живот на един първоначален мощен вътрешен живот.
към текста >>
Тук ние поглеждаме в една част на човека, където пред нас се извършва това, как
мисле
не
то на човека при готвя чрез служащата на астралното тяло нервна система меча за човешката сила на Земята; тук ние се запознаваме с това, което е примесено с кръвта и което допринася така да се каже за убиването именно на най-благородната част на мозъка.
Тук ние поглеждаме в една част на човека, където пред нас се извършва това, как мисленето на човека при готвя чрез служащата на астралното тяло нервна система меча за човешката сила на Земята; тук ние се запознаваме с това, което е примесено с кръвта и което допринася така да се каже за убиването именно на най-благородната част на мозъка.
И постоянно тази най-благородна част на мозъка е подържана от сливането на най-тънките сетивни усещания с най-благородните произведения на минералното царство. И след това през време на съня, когато мисленето не е заето с мозъка, към мозъка се стичат продуктите, които са се образували по-нататък долу във вътрешността от растителното и минерално царство.
към текста >>
И след това през време на съня, когато
мисле
не
то не е заето с мозъка, към мозъка се стичат продуктите, които са се образували по-нататък долу във вътрешността от растителното и минерално царство.
Тук ние поглеждаме в една част на човека, където пред нас се извършва това, как мисленето на човека при готвя чрез служащата на астралното тяло нервна система меча за човешката сила на Земята; тук ние се запознаваме с това, което е примесено с кръвта и което допринася така да се каже за убиването именно на най-благородната част на мозъка. И постоянно тази най-благородна част на мозъка е подържана от сливането на най-тънките сетивни усещания с най-благородните произведения на минералното царство.
И след това през време на съня, когато мисленето не е заето с мозъка, към мозъка се стичат продуктите, които са се образували по-нататък долу във вътрешността от растителното и минерално царство.
към текста >>
Този Аз и астралното тяло, този духовен човек се потопява в замъка, който е образуван от това, което е предоставено само символично в черепната кутия, където лежи спящ, ранен от кръвта, човекът, по който се вижда, как
мисли
те са неговата сила, това, което трябва да се остави да бъде хранено от всичко, което прониква нагоре от царствата на природата, което в неговите най-благородни части трябва да бъде обслужвано от онази най-тънка храна, за която говорихме.
И така когато човек проникне в своето собствено етерно тяло това е така, като че той стига до една пропаст и вижда през тази пропаст в своето етерно тяло това, което то върши там. И всичко това се явява в мощни образи, които представят процеси на духовния човек през време на съня.
Този Аз и астралното тяло, този духовен човек се потопява в замъка, който е образуван от това, което е предоставено само символично в черепната кутия, където лежи спящ, ранен от кръвта, човекът, по който се вижда, как мислите са неговата сила, това, което трябва да се остави да бъде хранено от всичко, което прониква нагоре от царствата на природата, което в неговите най-благородни части трябва да бъде обслужвано от онази най-тънка храна, за която говорихме.
Всичко това приведено в образи даде Легендата на Граала. И легендата на Граала ни съобщава за онази чудесна храна, която е приготвена от най-тънките действия на минералните екстракти, които са призвани да хранят най-благородната част на човека през неговия живот, който той прекарва физически на Земята; защото всичко друго би причинило неговата смърт.
към текста >>
32.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Следователно ние виждаме, че егоизмът престава да развива своите сянкови страни, когато самото същество се разширява, когато това същество пренася своето чувствуване и
мисле
не
в едно друго същество и го счита като принадлежащо към него.
Следователно ние виждаме, че егоизмът престава да развива своите сянкови страни, когато самото същество се разширява, когато това същество пренася своето чувствуване и мислене в едно друго същество и го счита като принадлежащо към него.
Чрез това, че от една страна майките разширяват техния егоизъм върху детето, те проявяват чрез това претенцията, че детето е тяхна собственост; те го считат като нещо напълно съпринадлежащо, като част от самите себе си, правят това така, както го прави астралното тяло; всичко, което стои във връзка с мене, чрез мене, към мене, с мене. Можем да видим нещо подобно даже в по-тривиални случаи отколкото при майчината любов. Да вземе един човек, който има дом, двор, ниви и работи на тях; да предположим, че този човек има странната прищявка да обича своя дом, своя двор, своите ниви и своите работници така както обича своето собствено тяло, че той би считал тези неща като едно продължение на неговото тяло и че би обичал двора, дома, нивите и своите хора заедно така, както някоя дама обича, при определени предпоставки, своята дреха като нещо, което принадлежи на нейното собствено тяло. В такъв случай собственото тяло се разпростира така да се каже върху заобикалящата среда.
към текста >>
И когато алтруизмът става така, че иска да ощастливи целия свят само с това което на него му харесва, кога то иска да натрапи на целия свят с пълна сила своите
мисли
и чувства и иска да премине към принципа: "щом не искаш да бъдеш мой брат, тогава ще ти счупя черепа", тогава алтруизмът може за бъде твърде егоистичен.
то може да защищава това, което му принадлежи, и да се грижи за него извънредно много. Именно при един такъв случай можем да се поучим, че животът не се оставя да бъде закован в понятия. Ние говорим за егоизъм и алтруизъм и можем да съставим много красиви системи с такива понятия като егоизъм и алтруизъм. Обаче фактите опровергават такива системи, сгромолясват ги. Защото когато егоизмът разпростира своите интереси върху заобикалящия свят така, че счита този заобикалящ свят като принадлежащ на самия него и полага големи грижи за него, тогава егоизмът се превръща в безкористие.
И когато алтруизмът става така, че иска да ощастливи целия свят само с това което на него му харесва, кога то иска да натрапи на целия свят с пълна сила своите мисли и чувства и иска да премине към принципа: "щом не искаш да бъдеш мой брат, тогава ще ти счупя черепа", тогава алтруизмът може за бъде твърде егоистичен.
Действителността, която живее в сили и факти, не може да бъде прикована и оградена с понятия, и една голяма част от онова, което се изпречва на прогреса на човечеството, се крие в това, че в незрелите глави и незрелите духове постоянно и постоянно се ражда вярата, че действителността може да бъде затворена в понятия.
към текста >>
В разказа за рая се крие
мисли
мо най-великата легенда на възпитанието,
мисли
мо най-големият проблем на възпитанието.
Когато в нашето астрално тяло имаме интерес за всички работи и дела на Земята, когато всички работи на Земята са наши собствени работи, тогава можем да се изоставим на егоистичността на нашето астрално тяло. Това е необходимо обаче: интересите на човечеството на Земята да станат наши интереси. Разгледайте от тази гледна точка двете легенди, за които аз говорих вчера! Когато тези легенди са дадени на едно човечество, те са дадени при вземането предвид, че човекът трябва да бъде издигнат над всеки личен интерес до общия земен интерес. Легендата за рая води човека непосредствено до онази изходна точка на развитието на Земята, когато човекът не беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени гърди всички интереси на човечеството.
В разказа за рая се крие мислимо най-великата легенда на възпитанието, мислимо най-големият проблем на възпитанието.
Този разказ издига човека до гледната точка на цялото човечество, което отпечатва във всяко човешко сърце един интерес, който може да говори на всяко човешко сърце. Когато образите на легендата за рая, така както ние се опитахме да ги разберем, проникват в човешката душа, това действува така, че астралното тяло се прониква от тях и под влиянието на това човешко същество разширило своя кръгозор на цялата Земя астралното тяло може да превърне в свой интерес всичко това, което сега влиза в неговата сфера. То се е възпитавало за това, да може да счита интересите на цялата Земя като свои собствени интереси. Опитайте се, обични приятели, да разгледате с цялата сериозност и с цялото достойнство това, което се крие в една такава легенда като универсална педагогическа сила, какъв духовен импулс се крие в една такава легенда.
към текста >>
33.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И тук, когато проследите този ход на
мисли
те, Вие стигате всъщност до една действителна представа върху това, което е черната магия.
Следователно човек трябва да се възпитава първо за интересите на света и след това за интереси, които отиват още по-далече, така че другите същества да имат за него по-голямо значение отколкото самият той за себе си. В момента, в който човек се стреми да доведе своето Себе по-нататък в окултните изживявания и въпреки това собственото Себе остава за него по-ценно отколкото другите същества, които той иска да познае, в този момент е налице заблуждението.
И тук, когато проследите този ход на мислите, Вие стигате всъщност до една действителна представа върху това, което е черната магия.
Защото черната магия започва там, където окултната дейност е внесена в света, без съотвения човек да е в състояние да разшири първо своите интереси до интересите на света, без той да може да цени интересите на другите повече от своите собствени интереси.
към текста >>
34.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
те са имагинации
мисле
ни в едно съзнание.
И действително природните царства се изменят твърде много. Видите ли, аз Ви казах преди, че за ясновидеца физическото тяло се явява още при обикновената личност като сбор от картини, които стават вътрешно все по-лъчезарни, колкото повече личността напредва в нейното развитие. Но какво е положението при животните? Да, когато гледаме животните с ясновиждащ поглед, тогава тяхното физическо тяло също се превръща в имагинации и тогава ние знаем: тези животни не са това, което те изглеждат в майа , а те са имагинации, т. е.
те са имагинации мислени в едно съзнание.
Кой мисли, кой ги представя следователно животните като имагинации? Животните, също растенията в техните външни форми растенията обаче по-малко отколкото животните и най-малко минералите са имагинации на Ариман.
към текста >>
Кой
мисли
, кой ги представя следователно животните като имагинации?
И действително природните царства се изменят твърде много. Видите ли, аз Ви казах преди, че за ясновидеца физическото тяло се явява още при обикновената личност като сбор от картини, които стават вътрешно все по-лъчезарни, колкото повече личността напредва в нейното развитие. Но какво е положението при животните? Да, когато гледаме животните с ясновиждащ поглед, тогава тяхното физическо тяло също се превръща в имагинации и тогава ние знаем: тези животни не са това, което те изглеждат в майа , а те са имагинации, т. е. те са имагинации мислени в едно съзнание.
Кой мисли, кой ги представя следователно животните като имагинации?
Животните, също растенията в техните външни форми растенията обаче по-малко отколкото животните и най-малко минералите са имагинации на Ариман.
към текста >>
Сега, за да можете да изведете
мисли
те нагоре като една стълба,
мисли
, които се разкриха в течение на този цикъл от сказки, искам да Ви дам още една схема, една схематична рисунка.
Сега, за да можете да изведете мислите нагоре като една стълба, мисли, които се разкриха в течение на този цикъл от сказки, искам да Ви дам още една схема, една схематична рисунка.
Първо искам да начертая тук в ляво това, което можем да наречем разчленението на обикновения човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Сетивна душа, Чувствуваща или Разсъдъчна душа, съзнателна душа, Духовно-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух. Така познаваме ние разчленението на човека. Вътрешността на човека е Сетивната душа, после Чувствуващата или Разсъдъчната душа, после Съзнателната душа, след това Духовно Себе. Аз не записвам по-висшите членове, понеже сега не се нуждаем за случая от тях, можем само да си ги представим.
към текста >>
В нашето време този Аз е подчертаван вече в областта на
мисле
не
то.
В нашето време този Аз е подчертаван вече в областта на мисленето.
Ние не можем да чуем нещо по-често, освен: това е моето становище, аз мисля това или онова. Като че важното е това, което този или онзи човек мисли като че важното не е повече това, що е истината. . . Вярно е, че сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса и е безразлично, какво становище заема човекът към това Вярно е, че йерархиите се делят на три пъти по три нагоре от човека и е безразлично, какво становище заема човекът относно това. Следователно това, което е подчертаване на Аза, отстъпва назад; В замяна на това Съзнателната душа, която по-рано служеше предимно за културата на Аза, се изпълва постепенно с това, което наричаме имагинация.
към текста >>
Като че важното е това, което този или онзи човек
мисли
като че важното не е повече това, що е истината.
В нашето време този Аз е подчертаван вече в областта на мисленето. Ние не можем да чуем нещо по-често, освен: това е моето становище, аз мисля това или онова.
Като че важното е това, което този или онзи човек мисли като че важното не е повече това, що е истината.
. . Вярно е, че сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса и е безразлично, какво становище заема човекът към това Вярно е, че йерархиите се делят на три пъти по три нагоре от човека и е безразлично, какво становище заема човекът относно това. Следователно това, което е подчертаване на Аза, отстъпва назад; В замяна на това Съзнателната душа, която по-рано служеше предимно за културата на Аза, се изпълва постепенно с това, което наричаме имагинация.
към текста >>
След това от изложенията дадени през миналите дни знаем, че трябва да бъде изменено, преобразено самото
мисле
не
, което се развива предимно в Разсъдъчната или Чувствуващата душа.
След това от изложенията дадени през миналите дни знаем, че трябва да бъде изменено, преобразено самото мислене, което се развива предимно в Разсъдъчната или Чувствуващата душа.
Ние чухме, как мисленето трябва все повече и повече да се откаже да развива собствените мисли, как то трябва все повече и повече да подтисне собственото мислене, как човешката личност трябва да подтисне собственото мислене. Когато човек успее да подтисне това, което в обикновения живот е направил от своята Разсъдъчна или Чувствува ща душа, тогава на мястото на това, което живее като обикновено мислене, като разсъдливост и също като обикновен чувствен живот в човека на физическото поле, идва Инспирацията, тогава Разсъдъчната или Чувствуващата душа се превръща в инспиративна или в инспирирана душа (Вдъхновена душа). Вдъхновените произведения на културата са били инспирирани, вдъхновени в преобразената Разсъдъчна душа.
към текста >>
Ние чухме, как
мисле
не
то трябва все повече и повече да се откаже да развива собствените
мисли
, как то трябва все повече и повече да подтисне собственото
мисле
не
, как човешката личност трябва да подтисне собственото
мисле
не
.
След това от изложенията дадени през миналите дни знаем, че трябва да бъде изменено, преобразено самото мислене, което се развива предимно в Разсъдъчната или Чувствуващата душа.
Ние чухме, как мисленето трябва все повече и повече да се откаже да развива собствените мисли, как то трябва все повече и повече да подтисне собственото мислене, как човешката личност трябва да подтисне собственото мислене.
Когато човек успее да подтисне това, което в обикновения живот е направил от своята Разсъдъчна или Чувствува ща душа, тогава на мястото на това, което живее като обикновено мислене, като разсъдливост и също като обикновен чувствен живот в човека на физическото поле, идва Инспирацията, тогава Разсъдъчната или Чувствуващата душа се превръща в инспиративна или в инспирирана душа (Вдъхновена душа). Вдъхновените произведения на културата са били инспирирани, вдъхновени в преобразената Разсъдъчна душа.
към текста >>
Когато човек успее да подтисне това, което в обикновения живот е направил от своята Разсъдъчна или Чувствува ща душа, тогава на мястото на това, което живее като обикновено
мисле
не
, като разсъдливост и също като обикновен чувствен живот в човека на физическото поле, идва Инспирацията, тогава Разсъдъчната или Чувствуващата душа се превръща в инспиративна или в инспирирана душа (Вдъхновена душа).
След това от изложенията дадени през миналите дни знаем, че трябва да бъде изменено, преобразено самото мислене, което се развива предимно в Разсъдъчната или Чувствуващата душа. Ние чухме, как мисленето трябва все повече и повече да се откаже да развива собствените мисли, как то трябва все повече и повече да подтисне собственото мислене, как човешката личност трябва да подтисне собственото мислене.
Когато човек успее да подтисне това, което в обикновения живот е направил от своята Разсъдъчна или Чувствува ща душа, тогава на мястото на това, което живее като обикновено мислене, като разсъдливост и също като обикновен чувствен живот в човека на физическото поле, идва Инспирацията, тогава Разсъдъчната или Чувствуващата душа се превръща в инспиративна или в инспирирана душа (Вдъхновена душа).
Вдъхновените произведения на културата са били инспирирани, вдъхновени в преобразената Разсъдъчна душа.
към текста >>
силно напрежение на
мисли
те, концентрирано обхващане на
мисли
те; развитие на определена инициатива на волята, определена равномерност, определена симетрия на удоволствието и страданието, определена положителност в отношението към света, определено безпристрастие.
Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни упражнения" концентрацията на мисълта, т. е.
силно напрежение на мислите, концентрирано обхващане на мислите; развитие на определена инициатива на волята, определена равномерност, определена симетрия на удоволствието и страданието, определена положителност в отношението към света, определено безпристрастие.
. . Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните упражнения, при него се развива от една страна един вид стремеж на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е. стремежът тези тела да приемат с окултното развитие зародиши на смъртта; обаче този стремеж бива в еднакъв размер отстранен, така че той никога не се осъществява, когато човек развива тези качества или пък чрез своето морално развитие е добил достатъчно качества, които се равняват на тези гореизброени шест качества. Аз се стремях да Ви дам нещо повече от едно описание, а именно да събудя във Вашите сърца едно чувство за това, което е окултното развитие, и да Ви покажа, колко разнообразно действува окултното развитие в човешкото същество и изменя това човешко същество.
към текста >>
35.
Съдържание
GA_147 Тайните на прага
Медитирането като средно състояние между
мисле
не
и възприятие.
Душевният път на Капезий: борба за идеализъм и атомизъм. Разказ на приказка от г-жа Балде. Разбиране на учението на Бенедикт за управлението на троичността в мировите явления: уравновесяване на ариманическата и луциферическата полярност по мяра и брой. Мисъл, писмо, слово. Развитие на езика.
Медитирането като средно състояние между мислене и възприятие.
към текста >>
36.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
В известен смисъл е поразително колко малко всъщност западноевропейското разсъдъчно
мисле
не
мисли
за това да доведе по-дълбоките основи на тези разтърсващи събития до разбиране със сърцето, с душата.
За по-дълбокото размишление действително е очебийно, че най-значителното, така да се каже, разтърсва душите на народите в европейския Изток, че там се случват някои неща, които могат да се обяснят само когато се вземе под внимание това, което се случва в живота на народите като бурни вълнения под повърхността на физическо-сетивния свят.
В известен смисъл е поразително колко малко всъщност западноевропейското разсъдъчно мислене мисли за това да доведе по-дълбоките основи на тези разтърсващи събития до разбиране със сърцето, с душата.
И затова чрез непосредствените впечатления на нашето време, така да се каже, може да изглежда като кармична повеля да видим пред душевния си поглед как протича една драма, която изнася на повърхността противоречията в душите на народите.
към текста >>
И ако, както вече казах, не съществуваше гореспоменатото обстоятелство, можехме да
мисли
м за поставяне и на тази трета драма.
За отлагането на това представление решаващо значение имаше обстоятелството, което, от друга страна, е истински радващо, че имаше толкова много желаещи да присъстват на нашите представления, така че ако искахме да изпълним първоначалната си програма, щеше да се наложи да лишим мнозина от нашите приятели от възможността да присъстват на драмите „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“, както днес е заглавието на последната ни драма. Ако не съществуваше това обстоятелство, може би все пак щяхме да успеем да проведем първоначалната програма. Всичко вече беше приготвено до такава степен, че например всички декорации са напълно готови, а също и всички костюми.
И ако, както вече казах, не съществуваше гореспоменатото обстоятелство, можехме да мислим за поставяне и на тази трета драма.
Само че тогава щяхме да сме принудени да изключим една част от нашите приятели от участие в празненствата тази година. И, разбира се, по-справедливо е постановката на една от драмите да бъде отложена, отколкото да се отнеме възможността на наши приятели да присъстват на представленията, в които желаят да участват.
към текста >>
Не без връзка с горното бяха свързани затрудненията, които изпитахме по време на и без това нелеките мюнхенски постановки, възникнали поради натрапената ни борба, която няма повече да разискваме тук, но която ни струваше толкова много труд и
мисли
и която всъщност наистина беше ненужна и ще си остане ненужна и по-нататък.
Във висша степен е характерно, скъпи мои приятели, че след продължително време решиха до известна степен да оттеглят глупавото обвинение в йезуитство, като при това обаче не може да не се забележи вътрешното съпротивление и желанието да се скрие това признание. Характерно е, от друга страна, че това отстъпление в известен смисъл се свързва същевременно с едно, така да се нарече, поругаване на всичко, което Едуард Шуре е изложил в своето отворено писмо, изхождайки от дълбока правдивост.
Не без връзка с горното бяха свързани затрудненията, които изпитахме по време на и без това нелеките мюнхенски постановки, възникнали поради натрапената ни борба, която няма повече да разискваме тук, но която ни струваше толкова много труд и мисли и която всъщност наистина беше ненужна и ще си остане ненужна и по-нататък.
към текста >>
Следователно не следва да се
мисли
, че е било облекчено нещо от основния товар на подготвителните работи поради факта, че една от драмите е отпаднала.
И ако говоря за тази работа, както бих искал да направя и тази година, е необходимо да се спомене, че за хората, които трябваше, така да се каже, да свършат тежката и изтощителна работа за мюнхенските представления зад кулисите, тази работа не беше облекчена от отпадането на една от драмите. Вследствие на това се наложи всичко да бъде променено и по този начин работата не само че не намаля, а даже се увеличи и усложни.
Следователно не следва да се мисли, че е било облекчено нещо от основния товар на подготвителните работи поради факта, че една от драмите е отпаднала.
Обратното, тази работа, която вършат преди всичко г-ца Щинде и графиня Калкройт и техните помощници, значително се увеличи. И тази година на сърцето ми е нужно да обърна внимание върху факта колко самоотвержено и отдадено голяма част от нашите приятели се посветиха отново на осъществяването на нашите мюнхенски празненства. Те могат да се реализират само благодарение на факта, че у голяма част от приятелите ни има такава готовност за саможертва. Още през юни трябваше да се започне с подготовката и така беше и тази година. Нашите уважавани художници г-н Линде, г-н Хас и г-н Фолкерт отново трябваше да се посветят на продължителен труд, и, както казах, тези работи са изцяло завършени.
към текста >>
Съществува известна потребност нещата, дадени по този начин, да се оставят да говорят сами за себе си и да не ги нагласяме, така да се каже, към разводнени представи, които никога не могат да бъдат нещо друго освен разсъдъчно
мисле
не
и теоретизиране.
Ако си спомняте за случилото се на сцената през последните дни, ще видите, че то предлага много неща, които могат да се свържат с обсъжданията от този лекционен цикъл. Смея да кажа, че след различни запитвания всяка година правех опит не само с перо, но до известна степен разработих и нещо като обяснение, като своего рода коментар към нашите Мистерийни драми, но все отново отлагах тази работа поради основанията, които отчасти очертах в предварителните бележки към „Пробуждането на душите“. Неохотно ми е със задна дата да коментирам разсъдъчно това, което наистина няма теоретичен, разсъдъчен произход, това, което стои пред нас в своите образи като вдъхновение от духовния свят и за което така и не мога да говоря разсъдъчно другояче, освен по начина, по който може да говори и някой друг, който е вникнал в нещата.
Съществува известна потребност нещата, дадени по този начин, да се оставят да говорят сами за себе си и да не ги нагласяме, така да се каже, към разводнени представи, които никога не могат да бъдат нещо друго освен разсъдъчно мислене и теоретизиране.
Все пак в този цикъл лекции може би е възможно да се опрем на някои неща. И днес бих искал преди всичко да насоча вашето внимание към това, което ви беше представено в Девета, Десета и Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“. Именно в тези картини имаме пред себе си нещо, което би могло да се нарече прости образни впечатления, докато вероятно мнозина биха могли да очакват, че след сценичните действия, отнасящи се до духовната област и египетското посвещение, пред душевния взор ще бъде представено нещо по-бурно, по-трагично, би могло да се каже нещо по-гръмогласно, а не протичащо в тишината на душата. И въпреки това всичко, което би могло да бъде различно в Девета, Десета и Тринадесета картина, щеше да изглежда невярно за окултния поглед. Пред нас е развитието на душите.
към текста >>
Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на
мисли
те за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина:
Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо. И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията. Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата. Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее. Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение.
Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина:
към текста >>
те с
мисле
не
то мое приближават.
те с мисленето мое приближават.
към текста >>
Тук човек трябва да е почувствал как собственият му Аз се изтръгва от това, което обикновено се нарича вътрешен живот; как
мисле
не
то, с което се чувстваме толкова свързани и изпълнени с доверие към него, се откъсва от вътрешността, как той се отправя към далечни, далечни далнини на полезрението.
Споменът за това, което се изживява и може да се изрази с подобни думи, може да се предаде в посочените слова на Мария в началото на Девета картина. Но това, което душата трябва да изживее, за да има такъв спомен за мировата среднощ, трябва да се състои и в земния живот, и то така, че човешката душа да е преминала през изживявания, които да са ѝ донесли преживяването на настроения на вътрешен трагизъм, вътрешна сериозност, вътрешен ужас, които могат да се изразят само с такива думи, каквито са вложени в устата на Мария в края на Четвърта картина.
Тук човек трябва да е почувствал как собственият му Аз се изтръгва от това, което обикновено се нарича вътрешен живот; как мисленето, с което се чувстваме толкова свързани и изпълнени с доверие към него, се откъсва от вътрешността, как той се отправя към далечни, далечни далнини на полезрението.
И човек трябва да е намерил в себе си като живо настояще на душата това, което е изразено в такива думи, които, разбира се, се струват пълна безсмислица и сума от противоречия на външното сетивно разбиране и на свързания с физическия мозък разсъдък. Човек трябва първо да е преживял това настроение на излизането на собствения Аз, на собственото мислене от вътрешното битие, ако иска да изживее в пълен покой спомена за мировата среднощ. За да настъпи нещо подобно на това, което се стреми да бъде изразено в Девета картина, споменът в земния живот трябва да е предшестван от изживяването на мировата среднощ. Но за да бъде възможно това, то отново трябва да се предхожда от душевното настроение, изразено в края на Четвърта картина. Пламъците действително бягат; те не влизат по-рано в земното съзнание, не се приближават до покоя в медитацията, не и преди да са отлетели, преди това душевно настроение да стане истина:
към текста >>
Човек трябва първо да е преживял това настроение на излизането на собствения Аз, на собственото
мисле
не
от вътрешното битие, ако иска да изживее в пълен покой спомена за мировата среднощ.
Споменът за това, което се изживява и може да се изрази с подобни думи, може да се предаде в посочените слова на Мария в началото на Девета картина. Но това, което душата трябва да изживее, за да има такъв спомен за мировата среднощ, трябва да се състои и в земния живот, и то така, че човешката душа да е преминала през изживявания, които да са ѝ донесли преживяването на настроения на вътрешен трагизъм, вътрешна сериозност, вътрешен ужас, които могат да се изразят само с такива думи, каквито са вложени в устата на Мария в края на Четвърта картина. Тук човек трябва да е почувствал как собственият му Аз се изтръгва от това, което обикновено се нарича вътрешен живот; как мисленето, с което се чувстваме толкова свързани и изпълнени с доверие към него, се откъсва от вътрешността, как той се отправя към далечни, далечни далнини на полезрението. И човек трябва да е намерил в себе си като живо настояще на душата това, което е изразено в такива думи, които, разбира се, се струват пълна безсмислица и сума от противоречия на външното сетивно разбиране и на свързания с физическия мозък разсъдък.
Човек трябва първо да е преживял това настроение на излизането на собствения Аз, на собственото мислене от вътрешното битие, ако иска да изживее в пълен покой спомена за мировата среднощ.
За да настъпи нещо подобно на това, което се стреми да бъде изразено в Девета картина, споменът в земния живот трябва да е предшестван от изживяването на мировата среднощ. Но за да бъде възможно това, то отново трябва да се предхожда от душевното настроение, изразено в края на Четвърта картина. Пламъците действително бягат; те не влизат по-рано в земното съзнание, не се приближават до покоя в медитацията, не и преди да са отлетели, преди това душевно настроение да стане истина:
към текста >>
със
мисле
не
то ми… А там, далеч,
със мисленето ми… А там, далеч,
към текста >>
Отстъпва
мисле
не
то ми сега.
Отстъпва мисленето ми сега.
към текста >>
С това се хвърля светлина върху нещо, което подобно на ариманическо влияние господства тъкмо в цялото разсъдъчно
мисле
не
, в цялата разсъдъчна култура на настоящето.
Тук думите на обръщението са различни от тези във Втора картина от „Пробуждането на душите“. Така това, което възниква като разговор между Луцифер и Бенедикт в края на тази Десета картина от „Пробуждането на душите“: „Аз ще се боря.“ – „И така в борбата ще служиш ти на боговете само.“ е нещо съвсем различно от това, което е било в края на Трета картина от „Пазачът на прага“.
С това се хвърля светлина върху нещо, което подобно на ариманическо влияние господства тъкмо в цялото разсъдъчно мислене, в цялата разсъдъчна култура на настоящето.
към текста >>
За някои вероятно може да се окаже особено полезно да обърнат известно внимание именно в „Пробуждането на душите“ върху това, че този, който не е съвсем ненаясно с ариманическия елемент в света, може да си
мисли
някои неща, които може би си
мисли
и някой друг, изхождайки от несъзнателни ариманически импулси, но го
мисли
в друго настроение.
Вземете под внимание, скъпи мои приятели, сред многото, което се разкрива за тези Мистерийни драми, как своеобразната фигура на Ариман се прокрадва тихо най-напред в „Пробуждането на душите“, как, така да се каже, се промъква сред действащите лица, придобивайки все по-голямо значение към края на „Пробуждането на душите“. Аз ще се опитам да изложа също и неща, които касаят създаването на образите на Ариман и на Луцифер и на много друго, в отделно съчинение, което ще можете да получите още по време на този цикъл лекции, може би до средата на седмицата, което ще се казва „Прагът на духовния свят“, тъй като ми се струва особено нужно в това време на нашите приятели да им се изяснят някои области. Не е толкова лесно човек да си изясни образи, подобни на Луцифер и Ариман.
За някои вероятно може да се окаже особено полезно да обърнат известно внимание именно в „Пробуждането на душите“ върху това, че този, който не е съвсем ненаясно с ариманическия елемент в света, може да си мисли някои неща, които може би си мисли и някой друг, изхождайки от несъзнателни ариманически импулси, но го мисли в друго настроение.
Вероятно, скъпи мои приятели, сред вас има много души, които могат да почувстват всички отношения, вливащи се в такива думи, които произнася Ариман, докато, така да се каже, все още се промъква сред персонажите:
към текста >>
Вече е частично пробуждане на душата, когато човек е достигнал до разбиране на това, което е възприел под формата на
мисли
, разбрал го е наистина добре, и може би дори ще съумее да изнася лекции за него, но когато все пак за него то не се е превърнало в живо разбиране на живота.
Що за думи казва Романий? Той казва думите, които Хиларий отново и отново е можел да чуе от мястото в храма, на което стои Романий, думите, които Романий често е произнасял на това място, но които до това изживяване са минавали покрай душевния взор на Хиларий без онова по-дълбоко разбиране, което може да се нарече разбиране на живота.
Вече е частично пробуждане на душата, когато човек е достигнал до разбиране на това, което е възприел под формата на мисли, разбрал го е наистина добре, и може би дори ще съумее да изнася лекции за него, но когато все пак за него то не се е превърнало в живо разбиране на живота.
Човек може да е възприел в себе си всичко, което се оповестява в антропософията, това, което съдържат книгите, лекциите и циклите, може дори да ги съобщава на други, вероятно за тяхна голяма полза, и все пак може да стигне до следното: да разбира така, както Хиларий разбира думите на Романий, той ще може едва след определено преживяване, което трябва спокойно да очаква до известна степен на пробуждането на душата.
към текста >>
И ето, скъпи мои приятели, представете си някой философ от съвременността или от миналото, който е създал своего рода правдоподобна и ясна философия, който се отнася към тази своя философия, която все пак е в известен смисъл резултат от човешкото
мисле
не
, така, че да каже: „Обикновено намирах това за разбираемо.
И ето, скъпи мои приятели, представете си някой философ от съвременността или от миналото, който е създал своего рода правдоподобна и ясна философия, който се отнася към тази своя философия, която все пак е в известен смисъл резултат от човешкото мислене, така, че да каже: „Обикновено намирах това за разбираемо.
Всичко, което съм написал, приемах за мъдрост. И все пак сега не мога да разбера нито дума от тези редове, дори от тези, които сам съм написал, сега някои неща са ми непонятни. Тези изказвания крият неясен смисъл в ясни думи.“ Трудно можем да си представим някой философ от настоящето или от недалечното минало, който би направил подобно признание, или пък някой от свръхинтелигентните хора в нашата материалистическа или, изразявайки се по-благородно, монистическа епоха, нали? И въпреки това щеше да е благословия за нашата съвременна култура, ако хората можеха да се отнасят към мислите и към други културни постижения така, както Щрадер се отнася тук към Татко Феликс и Капезий, ако тези хора станеха все по-многобройни и по-многобройни и ако антропософията би могла действително да способства за това себепознание.
към текста >>
И въпреки това щеше да е благословия за нашата съвременна култура, ако хората можеха да се отнасят към
мисли
те и към други културни постижения така, както Щрадер се отнася тук към Татко Феликс и Капезий, ако тези хора станеха все по-многобройни и по-многобройни и ако антропософията би могла действително да способства за това себепознание.
И ето, скъпи мои приятели, представете си някой философ от съвременността или от миналото, който е създал своего рода правдоподобна и ясна философия, който се отнася към тази своя философия, която все пак е в известен смисъл резултат от човешкото мислене, така, че да каже: „Обикновено намирах това за разбираемо. Всичко, което съм написал, приемах за мъдрост. И все пак сега не мога да разбера нито дума от тези редове, дори от тези, които сам съм написал, сега някои неща са ми непонятни. Тези изказвания крият неясен смисъл в ясни думи.“ Трудно можем да си представим някой философ от настоящето или от недалечното минало, който би направил подобно признание, или пък някой от свръхинтелигентните хора в нашата материалистическа или, изразявайки се по-благородно, монистическа епоха, нали?
И въпреки това щеше да е благословия за нашата съвременна култура, ако хората можеха да се отнасят към мислите и към други културни постижения така, както Щрадер се отнася тук към Татко Феликс и Капезий, ако тези хора станеха все по-многобройни и по-многобройни и ако антропософията би могла действително да способства за това себепознание.
към текста >>
37.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Но Ариман може да престъпи своята област, той може преди всичко да я престъпи така, че да се домогва до човешкото
мисле
не
.
Но Ариман може да престъпи своята област, той може преди всичко да я престъпи така, че да се домогва до човешкото мислене.
Човекът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се домогва до човешкото мислене. Той се домогва до него! Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта.
към текста >>
Човекът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се домогва до човешкото
мисле
не
.
Но Ариман може да престъпи своята област, той може преди всичко да я престъпи така, че да се домогва до човешкото мислене.
Човекът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се домогва до човешкото мислене.
Той се домогва до него! Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта. Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението.
към текста >>
Доколкото това човешко
мисле
не
живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък.
Но Ариман може да престъпи своята област, той може преди всичко да я престъпи така, че да се домогва до човешкото мислене. Човекът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се домогва до човешкото мислене. Той се домогва до него!
Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък.
И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта. Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението. Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва човека така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението. Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък.
към текста >>
Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели
мисле
не
то от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото
мисле
не
,
мисле
не
то, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това
мисле
не
, когато човекът премине през портата на смъртта.
Но Ариман може да престъпи своята област, той може преди всичко да я престъпи така, че да се домогва до човешкото мислене. Човекът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се домогва до човешкото мислене. Той се домогва до него! Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението.
Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта.
Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението. Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва човека така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението. Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък. И това създава материалистическо настроение, вследствие на което хората искат да прилагат мисленето само по отношение на сетивния свят. От Ариман са обсебени наймного тези хора, които не желаят да вярват в никакъв духовен свят, защото Ариман е този, който изкушава и съблазнява мисленето им да остане в сетивния свят.
към текста >>
Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели
мисле
не
то от този поток на унищожението.
Човекът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се домогва до човешкото мислене. Той се домогва до него! Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта.
Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението.
Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва човека така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението. Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък. И това създава материалистическо настроение, вследствие на което хората искат да прилагат мисленето само по отношение на сетивния свят. От Ариман са обсебени наймного тези хора, които не желаят да вярват в никакъв духовен свят, защото Ариман е този, който изкушава и съблазнява мисленето им да остане в сетивния свят.
към текста >>
Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това
мисле
не
и обработва човека така, че
мисле
не
то да се стреми да се откъсне от унищожението.
Той се домогва до него! Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта. Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението.
Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва човека така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението.
Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък. И това създава материалистическо настроение, вследствие на което хората искат да прилагат мисленето само по отношение на сетивния свят. От Ариман са обсебени наймного тези хора, които не желаят да вярват в никакъв духовен свят, защото Ариман е този, който изкушава и съблазнява мисленето им да остане в сетивния свят.
към текста >>
Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото
мисле
не
, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат
мисле
не
то от неговата включеност във великия мирови порядък.
Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта. Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението. Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва човека така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението.
Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък.
И това създава материалистическо настроение, вследствие на което хората искат да прилагат мисленето само по отношение на сетивния свят. От Ариман са обсебени наймного тези хора, които не желаят да вярват в никакъв духовен свят, защото Ариман е този, който изкушава и съблазнява мисленето им да остане в сетивния свят.
към текста >>
И това създава материалистическо настроение, вследствие на което хората искат да прилагат
мисле
не
то само по отношение на сетивния свят.
И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта. Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението. Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва човека така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението. Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък.
И това създава материалистическо настроение, вследствие на което хората искат да прилагат мисленето само по отношение на сетивния свят.
От Ариман са обсебени наймного тези хора, които не желаят да вярват в никакъв духовен свят, защото Ариман е този, който изкушава и съблазнява мисленето им да остане в сетивния свят.
към текста >>
От Ариман са обсебени наймного тези хора, които не желаят да вярват в никакъв духовен свят, защото Ариман е този, който изкушава и съблазнява
мисле
не
то им да остане в сетивния свят.
Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта. Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението. Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва човека така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението. Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък. И това създава материалистическо настроение, вследствие на което хората искат да прилагат мисленето само по отношение на сетивния свят.
От Ариман са обсебени наймного тези хора, които не желаят да вярват в никакъв духовен свят, защото Ариман е този, който изкушава и съблазнява мисленето им да остане в сетивния свят.
към текста >>
За Ариман обаче нещата стоят така, че ако му се удаде да откъсне това
мисле
не
от неговата основа, свързана с мозъка като физическо
мисле
не
, с това
мисле
не
Ариман поражда във физическия свят сенки и схеми, които пронизват физическия свят.
За душевното настроение на човека, който не е станал практически окултист, това има главно единствено последствието, че той става груб материалист и не иска да знае нищо за духовния свят. За това тъкмо го съблазнява Ариман, когото той просто не забелязва.
За Ариман обаче нещата стоят така, че ако му се удаде да откъсне това мислене от неговата основа, свързана с мозъка като физическо мислене, с това мислене Ариман поражда във физическия свят сенки и схеми, които пронизват физическия свят.
С тези сенки и схеми Ариман през цялото време желае да основе своето особено ариманическо царство. Когато човешкото мислене иска да влезе в потока, в който влиза човекът, когато премине през портата на смъртта, Ариман винаги стои в засада, за да може, доколкото е възможно, да откъсне и задържи назад това мислене и да насели физическия свят със сенки и схеми, образувани от откъснатото от родната му почва физическо човешко мислене. Разгледано окултно, тези сенки и схеми се носят бързо и безшумно във физическия свят, нарушавайки мировия порядък. Това са продуктите, които създава Ариман по гореописания начин. Скъпи мои приятели, ние ще имаме вярното настроение по отношение на Ариман, ако го ценим по такъв начин, че да имаме правилно отношение към сетивния свят, когато той пуска своите правомерни импулси да навлязат в нашите души.
към текста >>
Когато човешкото
мисле
не
иска да влезе в потока, в който влиза човекът, когато премине през портата на смъртта, Ариман винаги стои в засада, за да може, доколкото е възможно, да откъсне и задържи назад това
мисле
не
и да насели физическия свят със сенки и схеми, образувани от откъснатото от родната му почва физическо човешко
мисле
не
.
За душевното настроение на човека, който не е станал практически окултист, това има главно единствено последствието, че той става груб материалист и не иска да знае нищо за духовния свят. За това тъкмо го съблазнява Ариман, когото той просто не забелязва. За Ариман обаче нещата стоят така, че ако му се удаде да откъсне това мислене от неговата основа, свързана с мозъка като физическо мислене, с това мислене Ариман поражда във физическия свят сенки и схеми, които пронизват физическия свят. С тези сенки и схеми Ариман през цялото време желае да основе своето особено ариманическо царство.
Когато човешкото мислене иска да влезе в потока, в който влиза човекът, когато премине през портата на смъртта, Ариман винаги стои в засада, за да може, доколкото е възможно, да откъсне и задържи назад това мислене и да насели физическия свят със сенки и схеми, образувани от откъснатото от родната му почва физическо човешко мислене.
Разгледано окултно, тези сенки и схеми се носят бързо и безшумно във физическия свят, нарушавайки мировия порядък. Това са продуктите, които създава Ариман по гореописания начин. Скъпи мои приятели, ние ще имаме вярното настроение по отношение на Ариман, ако го ценим по такъв начин, че да имаме правилно отношение към сетивния свят, когато той пуска своите правомерни импулси да навлязат в нашите души. Но ние трябва да сме на стража, така че той да не ни съблазнява така, както бе очертано. По-удобно, разбира се, е средството, което избират хората, които казват: „Ами тогава да изтръгнем всички ариманически импулси от нашата душа!
към текста >>
Благодарение на факта, че съществуват луциферически сили, човекът е в състояние да не остане привързан с
мисле
не
то си към простото портретно възпроизвеждане на физическо-сетивния свят; той може в свободно
мисле
не
да се издигне над последния.
Но съществуват импулси, които наистина не искат да откъснат тези души от сетивния свят, доколкото те са временно свързани с този сетивен свят, които обаче желаят да издигнат душите така, че те да могат по различен начин да преживяват, чувстват и да се радват не само на това, което може да им предложи този сетивен свят. Нужно е само да си помислим за това, което е търсело човечеството в художественото развитие. Навсякъде, където човекът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят. Голяма част от това, което живее в художественото развитие на човека като издигащо и освобождаващо, е внушение на Луцифер. И още нещо друго можем да обозначим като внушения на Луцифер.
Благодарение на факта, че съществуват луциферически сили, човекът е в състояние да не остане привързан с мисленето си към простото портретно възпроизвеждане на физическо-сетивния свят; той може в свободно мислене да се издигне над последния.
Това той прави например в своето философстване. От тази гледна точка всяко философстване е вдъхновение от Луцифер. Би могло да се напише история на философското развитие на човечеството, доколкото то не се явява чист позитивизъм, т.е. не се придържа към външно материалното, и да се каже: историята на развитието на философията е непрекъснато доказателство за вдъхновението от Луцифер. Защото всяко творчество, което се издига над сетивния свят, се дължи на правомерните сили и деятелности на Луцифер.
към текста >>
Докато Ариман си има работа повече с
мисле
не
то, Луцифер има повече общо с чувствата, с живота на афектите, страстите, влеченията и силните желания.
Но, от друга страна, Луцифер може да престъпи своята област. Въставането срещу мировия порядък винаги се дължи на това, че тези същества престъпват своята област. Той я престъпва и у него винаги е налице тенденцията да я престъпва, заразявайки душевно чувстващия елемент.
Докато Ариман си има работа повече с мисленето, Луцифер има повече общо с чувствата, с живота на афектите, страстите, влеченията и силните желания.
Всичко душевно чувствително във физическо-сетивния свят е това, над което господства Луцифер. И у него има тенденцията да освободи, да отдели този душевно чувстващ елемент от физическо-сетивния свят, да го одухотвори и да си изгради луциферическо царство на свой специален, може да се каже, изолиран остров на духовното битие, от всичко, което може да улови, да заграби от душевно чувствителното в сетивния свят. Докато Ариман иска да задържи мисленето във физическо-сетивния свят и да го внедри като сенки и схеми в сетивния свят, така че за елементарното ясновидство то да се вижда като мержелеещи се сенки, Луцифер прави друго: той взема душевно чувствителното във физическо-сетивния свят, откъсва го оттам и го вкарва в едно особено луциферическо царство, което устройва в противоположност на всеобщия мирови порядък като изолирано царство, подобно на собствената му природа.
към текста >>
Докато Ариман иска да задържи
мисле
не
то във физическо-сетивния свят и да го внедри като сенки и схеми в сетивния свят, така че за елементарното ясновидство то да се вижда като мержелеещи се сенки, Луцифер прави друго: той взема душевно чувствителното във физическо-сетивния свят, откъсва го оттам и го вкарва в едно особено луциферическо царство, което устройва в противоположност на всеобщия мирови порядък като изолирано царство, подобно на собствената му природа.
Въставането срещу мировия порядък винаги се дължи на това, че тези същества престъпват своята област. Той я престъпва и у него винаги е налице тенденцията да я престъпва, заразявайки душевно чувстващия елемент. Докато Ариман си има работа повече с мисленето, Луцифер има повече общо с чувствата, с живота на афектите, страстите, влеченията и силните желания. Всичко душевно чувствително във физическо-сетивния свят е това, над което господства Луцифер. И у него има тенденцията да освободи, да отдели този душевно чувстващ елемент от физическо-сетивния свят, да го одухотвори и да си изгради луциферическо царство на свой специален, може да се каже, изолиран остров на духовното битие, от всичко, което може да улови, да заграби от душевно чувствителното в сетивния свят.
Докато Ариман иска да задържи мисленето във физическо-сетивния свят и да го внедри като сенки и схеми в сетивния свят, така че за елементарното ясновидство то да се вижда като мержелеещи се сенки, Луцифер прави друго: той взема душевно чувствителното във физическо-сетивния свят, откъсва го оттам и го вкарва в едно особено луциферическо царство, което устройва в противоположност на всеобщия мирови порядък като изолирано царство, подобно на собствената му природа.
към текста >>
Те се влюбват в собствените си мнения, не уравновесяват луциферическия елемент чрез ариманическия, който винаги е длъжен да пита дали това, което се придобива по пътя на
мисле
не
то във физическо-сетивния свят, е също така и съвместимо със законите на физическо-сетивния свят.
Но има и сенчеста страна на луциферическата деятелност. Луцифер навсякъде се стреми да откъсне чувстваното душевно от сетивното, да го направи самостоятелно, да го проникне с егоизъм и себичност. Тогава в чувстваното душевно се появява елементът на своенравието, така че човекът в свободно творчество си създава всевъзможни идеи за света – може да се каже по свободна воля. Колко хора философстват, така да се каже, като на шега, без да се интересуват дали философстването им се вписва във всеобщия необходим ход на мировия порядък! Философстващите особняци са наистина много разпространени в света.
Те се влюбват в собствените си мнения, не уравновесяват луциферическия елемент чрез ариманическия, който винаги е длъжен да пита дали това, което се придобива по пътя на мисленето във физическо-сетивния свят, е също така и съвместимо със законите на физическо-сетивния свят.
И така виждаме как тези хора се шляят по света с техните мнения, които не представляват нищо друго освен фантасмагории, които не се вписват във всеобщия мирови порядък. Всички фантасмагории, всички неразбории на своеволните мнения, всички особняшки мнения, всеки лъжлив, фантасмагоричен идеализъм произхождат от сенчестата страна на луциферическите импулси. Обаче луциферическият и ариманическият елемент застават пред нас особено ясно в тяхното значение за граничната област или за прага между сетивното и свръхсетивното, ако насочим поглед към ясновиждащото съзнание.
към текста >>
Не е ли така, щраусовата политика се заключава в това, че тази птица си крие главата в пясъка, като същевременно си
мисли
, че това, което не вижда, въобще не съществува.
Той трябва да има предвид себе си, когато развива любов към духовния свят. Ако пренесе в сетивното същия този вид подбуди, които в духовния свят могат да го доведат до найвъзвишеното, това би могло да доведе до най-отвратителното. Има хора, които във външното физическо преживяване, в това, което правят през целия ден, не се интересуват особено от духовния свят. В наше време, така казват, такива хора не се срещат рядко. Но природата не позволява спрямо нея да се провежда политиката на щрауса.
Не е ли така, щраусовата политика се заключава в това, че тази птица си крие главата в пясъка, като същевременно си мисли, че това, което не вижда, въобще не съществува.
Материалистически настроените хора смятат, че духовният свят не съществува, защото не го виждат. Те са същински щрауси. Но в собствената им душа, в глъбините на собствената им душа не отсъства стремежът към духовния свят в следствие на това, че хората го отричат, че го заглушават в себе си. Той съществува. Във всяка човешка душа има жив подтик, жива любов към духовния свят, даже в материалистическите души.
към текста >>
Така че един такъв ясновидец, който не се държи съгласно законите на всеобщия мирови порядък, се връща във физическо-сетивния свят и носи със себе си сгъстените образи и впечатления от свръхсетивните светове, но не само
мисли
и съзерцава във физическо-сетивния свят, а, живеейки във физическото си тяло, има пред себе си отгласите от духовния свят в образи, които имат вид, абсолютно подобен на този на сетивните образи, само че те не съответстват на реалността, а представляват илюзии, халюцинации, мечти.
Тогава такава душа може да вижда явсновиждащо в свръхсетивните светове, а също и да има възприятия в тях, но когато се върне обратно във физическо-сетивния свят, след като всъщност не е пребивавала по правилния начин в духовния свят, може да ѝ се случи да се е „полакомила“ в духовния свят. Има много такива лакомници за духовния свят и наистина може да се каже, че да ламтиш в свръхсетивния свят е много по-опасно, отколкото във физическо-чувствения. И така, в духовния свят човек може да се полакоми. Тогава много често се случва, че в сетивния свят се пренася това, което е преживяно там. Но тогава то се сгъстява, стяга се.
Така че един такъв ясновидец, който не се държи съгласно законите на всеобщия мирови порядък, се връща във физическо-сетивния свят и носи със себе си сгъстените образи и впечатления от свръхсетивните светове, но не само мисли и съзерцава във физическо-сетивния свят, а, живеейки във физическото си тяло, има пред себе си отгласите от духовния свят в образи, които имат вид, абсолютно подобен на този на сетивните образи, само че те не съответстват на реалността, а представляват илюзии, халюцинации, мечти.
към текста >>
доказателства за Божието битие, че сто
мисле
ни талера имат същата стойност като сто реални, се опровергава от живота.
Там наистина нещата стоят така, че философията на Шопенхауер, доколкото прави грешка, сама се опровергава. Тя се опровергава също и в сетивния свят по отношение на своите основни грешки, а именно че цялото ни обкръжение представлява наша представа. Ако тълкуваме буквално това основно положение, то се опровергава, тъй като самият живот ни заставя да различаваме желязо, нагорещено до 900 градуса, което е действително възприятие, от представимо желязо, нагорещено до 900 градуса, което изобщо не пари. Ако човек живее в реалния свят със съответните способности, животът сам му показва разликата между реалност и фантазии. Също и основното положение на Кант, с което той пристъпва към т.нар.
доказателства за Божието битие, че сто мислени талера имат същата стойност като сто реални, се опровергава от живота.
Положително сто мислени талера съдържат също толкова пфениги като сто истински, но между двете все пак има разлика, която се проявява много силно в живота. И бих искал да посъветвам всеки, който смята това основно положение за вярно, да плати тези сто талера, които дължи, с мислени талери, тогава ще разбере разликата. И както това е вярно за физическо-сетивния свят, ако човек действително се намира в него и зачита неговите закони, така стоят нещата и за свръхсетивните светове. Ако човек само ламти, той не е неуязвим да не обърка заблудата с действителност, тогава образите се сгъстяват и това, което трябва да е само образ, се взема за реалност. А това, което човек носи по този начин в себе си като лакомство от духовния свят, съвсем ясно се явява плячка, върху която може да се нахвърли Ариман.
към текста >>
Положително сто
мисле
ни талера съдържат също толкова пфениги като сто истински, но между двете все пак има разлика, която се проявява много силно в живота.
Тя се опровергава също и в сетивния свят по отношение на своите основни грешки, а именно че цялото ни обкръжение представлява наша представа. Ако тълкуваме буквално това основно положение, то се опровергава, тъй като самият живот ни заставя да различаваме желязо, нагорещено до 900 градуса, което е действително възприятие, от представимо желязо, нагорещено до 900 градуса, което изобщо не пари. Ако човек живее в реалния свят със съответните способности, животът сам му показва разликата между реалност и фантазии. Също и основното положение на Кант, с което той пристъпва към т.нар. доказателства за Божието битие, че сто мислени талера имат същата стойност като сто реални, се опровергава от живота.
Положително сто мислени талера съдържат също толкова пфениги като сто истински, но между двете все пак има разлика, която се проявява много силно в живота.
И бих искал да посъветвам всеки, който смята това основно положение за вярно, да плати тези сто талера, които дължи, с мислени талери, тогава ще разбере разликата. И както това е вярно за физическо-сетивния свят, ако човек действително се намира в него и зачита неговите закони, така стоят нещата и за свръхсетивните светове. Ако човек само ламти, той не е неуязвим да не обърка заблудата с действителност, тогава образите се сгъстяват и това, което трябва да е само образ, се взема за реалност. А това, което човек носи по този начин в себе си като лакомство от духовния свят, съвсем ясно се явява плячка, върху която може да се нахвърли Ариман. От това, което взема от обикновеното човешко мислене, той получава само въздушни сенки, но Ариман добива, тривиално казано, доста тлъсти сенки и схеми, когато с изнудване извлича от човешките телесни индивидуалности толкова, колкото му е възможно – лъжливите химери, възникнали вследствие на лакомията в духовния свят.
към текста >>
И бих искал да посъветвам всеки, който смята това основно положение за вярно, да плати тези сто талера, които дължи, с
мисле
ни талери, тогава ще разбере разликата.
Ако тълкуваме буквално това основно положение, то се опровергава, тъй като самият живот ни заставя да различаваме желязо, нагорещено до 900 градуса, което е действително възприятие, от представимо желязо, нагорещено до 900 градуса, което изобщо не пари. Ако човек живее в реалния свят със съответните способности, животът сам му показва разликата между реалност и фантазии. Също и основното положение на Кант, с което той пристъпва към т.нар. доказателства за Божието битие, че сто мислени талера имат същата стойност като сто реални, се опровергава от живота. Положително сто мислени талера съдържат също толкова пфениги като сто истински, но между двете все пак има разлика, която се проявява много силно в живота.
И бих искал да посъветвам всеки, който смята това основно положение за вярно, да плати тези сто талера, които дължи, с мислени талери, тогава ще разбере разликата.
И както това е вярно за физическо-сетивния свят, ако човек действително се намира в него и зачита неговите закони, така стоят нещата и за свръхсетивните светове. Ако човек само ламти, той не е неуязвим да не обърка заблудата с действителност, тогава образите се сгъстяват и това, което трябва да е само образ, се взема за реалност. А това, което човек носи по този начин в себе си като лакомство от духовния свят, съвсем ясно се явява плячка, върху която може да се нахвърли Ариман. От това, което взема от обикновеното човешко мислене, той получава само въздушни сенки, но Ариман добива, тривиално казано, доста тлъсти сенки и схеми, когато с изнудване извлича от човешките телесни индивидуалности толкова, колкото му е възможно – лъжливите химери, възникнали вследствие на лакомията в духовния свят. Така по ариманически начин физическо-сетивният свят бива пронизан от духовни сенки и схеми, които в много лош смисъл противодействат на всеобщия мирови порядък.
към текста >>
От това, което взема от обикновеното човешко
мисле
не
, той получава само въздушни сенки, но Ариман добива, тривиално казано, доста тлъсти сенки и схеми, когато с изнудване извлича от човешките телесни индивидуалности толкова, колкото му е възможно – лъжливите химери, възникнали вследствие на лакомията в духовния свят.
Положително сто мислени талера съдържат също толкова пфениги като сто истински, но между двете все пак има разлика, която се проявява много силно в живота. И бих искал да посъветвам всеки, който смята това основно положение за вярно, да плати тези сто талера, които дължи, с мислени талери, тогава ще разбере разликата. И както това е вярно за физическо-сетивния свят, ако човек действително се намира в него и зачита неговите закони, така стоят нещата и за свръхсетивните светове. Ако човек само ламти, той не е неуязвим да не обърка заблудата с действителност, тогава образите се сгъстяват и това, което трябва да е само образ, се взема за реалност. А това, което човек носи по този начин в себе си като лакомство от духовния свят, съвсем ясно се явява плячка, върху която може да се нахвърли Ариман.
От това, което взема от обикновеното човешко мислене, той получава само въздушни сенки, но Ариман добива, тривиално казано, доста тлъсти сенки и схеми, когато с изнудване извлича от човешките телесни индивидуалности толкова, колкото му е възможно – лъжливите химери, възникнали вследствие на лакомията в духовния свят.
Така по ариманически начин физическо-сетивният свят бива пронизан от духовни сенки и схеми, които в много лош смисъл противодействат на всеобщия мирови порядък.
към текста >>
38.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Това, което прави човека способен на превръщане в духовния свят, е неговият живот на представите, способността представите и
мисле
не
то да се направят подвижни, така че с помощта на станалото подвижно
мисле
не
човек да може да се потапя в съществата и явленията.
Когато спи, той не го възприема. Въпреки това човекът трябва да редува будното състояние със състояние на сън. Нещо подобно е необходимо и в елементарния свят. Точно така, както във физическия свят не върви непрекъснато да бодърстваме, както животът във физическия свят, подобно на ритъма на махалото, трябва да протича между бодърстване и сън, така нещо подобно е необходимо и в живота на етерното тяло в елементарния свят. Трябва да съществува противоположен полюс, противодействие на способността за превръщане, която води до възприемане в духовния свят.
Това, което прави човека способен на превръщане в духовния свят, е неговият живот на представите, способността представите и мисленето да се направят подвижни, така че с помощта на станалото подвижно мислене човек да може да се потапя в съществата и явленията.
За другото състояние, което може да се сравни със съня в сетивния свят, трябва да бъде развита и укрепена човешката воля. И така, за способността за превръщане – мисленето или представите, а за другото състояние – волята.
към текста >>
И така, за способността за превръщане –
мисле
не
то или представите, а за другото състояние – волята.
Нещо подобно е необходимо и в елементарния свят. Точно така, както във физическия свят не върви непрекъснато да бодърстваме, както животът във физическия свят, подобно на ритъма на махалото, трябва да протича между бодърстване и сън, така нещо подобно е необходимо и в живота на етерното тяло в елементарния свят. Трябва да съществува противоположен полюс, противодействие на способността за превръщане, която води до възприемане в духовния свят. Това, което прави човека способен на превръщане в духовния свят, е неговият живот на представите, способността представите и мисленето да се направят подвижни, така че с помощта на станалото подвижно мислене човек да може да се потапя в съществата и явленията. За другото състояние, което може да се сравни със съня в сетивния свят, трябва да бъде развита и укрепена човешката воля.
И така, за способността за превръщане – мисленето или представите, а за другото състояние – волята.
към текста >>
Но би било неправилна представа да се
мисли
, че редуването на способността за превръщане и укрепеното чувство за Аз в елементарния свят става по такъв начин, сякаш регулирано от природните закони, като бодърстването и съня във физическо-сетивния свят.
Но би било неправилна представа да се мисли, че редуването на способността за превръщане и укрепеното чувство за Аз в елементарния свят става по такъв начин, сякаш регулирано от природните закони, като бодърстването и съня във физическо-сетивния свят.
За ясновиждащото съзнание – а само за него това е възприемаемо – всичко тук е своеволно. Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот. Така по един много по-произволен начин от бодърстването и съня във физическо-сетивния свят се редуват способността за превръщане и животът в себе си с укрепнало самочувствие в елементарния свят. Да, съзнанието може да стигне до това, че сякаш благодарение на еластичността на това съзнание при определени предпоставки двете състояния да са налични едновременно, така че човек, от една страна, в известна степен да метаморфозира и все пак да удържа известни части от душата си и да почива в себе си. В елементарния свят, което в сетивно-физическия свят не би било от полза за душевния живот, може по едно и също време да се бодърства, и да се спи.
към текста >>
По-натам трябва да се вземе под внимание, че, когато
мисле
не
то се развие в способност за превръщане, т.е.
По-натам трябва да се вземе под внимание, че, когато мисленето се развие в способност за превръщане, т.е.
когато се вживее в елементарния свят, самото това мислене, такова, каквото се явява здраво и правилно за физическо-сетивния свят, е непригодно за елементарния свят. Какво, значи, е това мислене във физическо-сетивния свят? Да проследим какво е то. Човек изживява мисли в своята душа. Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват.
към текста >>
когато се вживее в елементарния свят, самото това
мисле
не
, такова, каквото се явява здраво и правилно за физическо-сетивния свят, е непригодно за елементарния свят.
По-натам трябва да се вземе под внимание, че, когато мисленето се развие в способност за превръщане, т.е.
когато се вживее в елементарния свят, самото това мислене, такова, каквото се явява здраво и правилно за физическо-сетивния свят, е непригодно за елементарния свят.
Какво, значи, е това мислене във физическо-сетивния свят? Да проследим какво е то. Човек изживява мисли в своята душа. Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват. Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли.
към текста >>
Какво, значи, е това
мисле
не
във физическо-сетивния свят?
По-натам трябва да се вземе под внимание, че, когато мисленето се развие в способност за превръщане, т.е. когато се вживее в елементарния свят, самото това мислене, такова, каквото се явява здраво и правилно за физическо-сетивния свят, е непригодно за елементарния свят.
Какво, значи, е това мислене във физическо-сетивния свят?
Да проследим какво е то. Човек изживява мисли в своята душа. Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват. Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли. Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани.
към текста >>
Човек изживява
мисли
в своята душа.
По-натам трябва да се вземе под внимание, че, когато мисленето се развие в способност за превръщане, т.е. когато се вживее в елементарния свят, самото това мислене, такова, каквото се явява здраво и правилно за физическо-сетивния свят, е непригодно за елементарния свят. Какво, значи, е това мислене във физическо-сетивния свят? Да проследим какво е то.
Човек изживява мисли в своята душа.
Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват. Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли. Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани. Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък. В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят.
към текста >>
Известно е, че вътрешно тези
мисли
се улавят, раждат, съединяват, разединяват.
По-натам трябва да се вземе под внимание, че, когато мисленето се развие в способност за превръщане, т.е. когато се вживее в елементарния свят, самото това мислене, такова, каквото се явява здраво и правилно за физическо-сетивния свят, е непригодно за елементарния свят. Какво, значи, е това мислене във физическо-сетивния свят? Да проследим какво е то. Човек изживява мисли в своята душа.
Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват.
Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли. Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани. Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък. В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят. Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества.
към текста >>
Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези
мисли
.
когато се вживее в елементарния свят, самото това мислене, такова, каквото се явява здраво и правилно за физическо-сетивния свят, е непригодно за елементарния свят. Какво, значи, е това мислене във физическо-сетивния свят? Да проследим какво е то. Човек изживява мисли в своята душа. Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват.
Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли.
Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани. Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък. В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят. Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества. Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание.
към текста >>
Този мисловен живот, този живот на
мисли
те в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък.
Да проследим какво е то. Човек изживява мисли в своята душа. Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват. Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли. Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани.
Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък.
В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят. Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества. Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание. Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества. Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ.
към текста >>
В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни
мисли
като във физическо-сетивния свят.
Човек изживява мисли в своята душа. Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват. Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли. Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани. Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък.
В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят.
Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества. Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание. Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества. Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ. Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят.
към текста >>
Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако
мисли
те не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества.
Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват. Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли. Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани. Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък. В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят.
Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества.
Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание. Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества. Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ. Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят. Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява.
към текста >>
Представете си, скъпи мои приятели, че вашите
мисли
не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от
мисли
те започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание.
Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли. Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани. Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък. В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят. Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества.
Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание.
Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества. Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ. Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят. Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява. Затова вместо мисли в главата си имате мравки.
към текста >>
Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива
мисли
, както във физическо-сетивния свят, а където
мисли
те са живи същества.
Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани. Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък. В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят. Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества. Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание.
Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества.
Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ. Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят. Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява. Затова вместо мисли в главата си имате мравки. Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят.
към текста >>
Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че
мисле
не
то в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят.
В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят. Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества. Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание. Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества. Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ.
Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят.
Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява. Затова вместо мисли в главата си имате мравки. Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят. Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват. Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят.
към текста >>
По
мисле
те си, че пъхате главата си в мравуняк и
мисле
не
то ви се прекратява.
Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества. Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание. Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества. Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ. Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят.
Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява.
Затова вместо мисли в главата си имате мравки. Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят. Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват. Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае.
към текста >>
Затова вместо
мисли
в главата си имате мравки.
Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание. Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества. Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ. Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят. Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява.
Затова вместо мисли в главата си имате мравки.
Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят. Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват. Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят.
към текста >>
Мисли
те стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят.
Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества. Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ. Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят. Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява. Затова вместо мисли в главата си имате мравки.
Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят.
Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват. Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят. Там мислите живеят свой самостоятелен живот.
към текста >>
Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи
мисли
-същества, отколкото пред пасивните
мисли
на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват.
Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ. Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят. Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява. Затова вместо мисли в главата си имате мравки. Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят.
Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват.
Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят. Там мислите живеят свой самостоятелен живот. Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот.
към текста >>
Много са търпеливи тези
мисли
на физическо-сетивния свят.
Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят. Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява. Затова вместо мисли в главата си имате мравки. Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят. Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват.
Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят.
Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят. Там мислите живеят свой самостоятелен живот. Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот. И е действително така, че във физическо-сетивния свят може да се мисли нещо много глупаво; от това по правило не боли.
към текста >>
Там
мисли
те живеят свой самостоятелен живот.
Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят. Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват. Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят.
Там мислите живеят свой самостоятелен живот.
Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот. И е действително така, че във физическо-сетивния свят може да се мисли нещо много глупаво; от това по правило не боли. В елементарния свят много лесно може да се случи, ако с мисленето си човек натвори глупости в него, това, което гъмжи като самостоятелни същества там, да направи човека много да го боли, да му причини силна болка.
към текста >>
Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни
мисли
, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот.
Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват. Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят. Там мислите живеят свой самостоятелен живот.
Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот.
И е действително така, че във физическо-сетивния свят може да се мисли нещо много глупаво; от това по правило не боли. В елементарния свят много лесно може да се случи, ако с мисленето си човек натвори глупости в него, това, което гъмжи като самостоятелни същества там, да направи човека много да го боли, да му причини силна болка.
към текста >>
И е действително така, че във физическо-сетивния свят може да се
мисли
нещо много глупаво; от това по правило не боли.
Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят. Там мислите живеят свой самостоятелен живот. Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот.
И е действително така, че във физическо-сетивния свят може да се мисли нещо много глупаво; от това по правило не боли.
В елементарния свят много лесно може да се случи, ако с мисленето си човек натвори глупости в него, това, което гъмжи като самостоятелни същества там, да направи човека много да го боли, да му причини силна болка.
към текста >>
В елементарния свят много лесно може да се случи, ако с
мисле
не
то си човек натвори глупости в него, това, което гъмжи като самостоятелни същества там, да направи човека много да го боли, да му причини силна болка.
Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят. Там мислите живеят свой самостоятелен живот. Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот. И е действително така, че във физическо-сетивния свят може да се мисли нещо много глупаво; от това по правило не боли.
В елементарния свят много лесно може да се случи, ако с мисленето си човек натвори глупости в него, това, което гъмжи като самостоятелни същества там, да направи човека много да го боли, да му причини силна болка.
към текста >>
Ако човек се върне във физическо-сетивния свят със своите привички, които проявява по отношение на живите мисловни същества на елементарния свят, ако престъпи с тях прага назад и след това не развие здравото
мисле
не
с пасивните
мисли
, а иска да продължи да се държи така, както в елементарния свят,
мисли
те непрекъснато ще му се изплъзват, той ще преследва
мисли
те си и ще стане роб на своите
мисли
.
Така виждаме как привичките на душевния живот трябва да станат други, когато се престъпва прагът от физическо-сетивния в свръхсетивния свят.
Ако човек се върне във физическо-сетивния свят със своите привички, които проявява по отношение на живите мисловни същества на елементарния свят, ако престъпи с тях прага назад и след това не развие здравото мислене с пасивните мисли, а иска да продължи да се държи така, както в елементарния свят, мислите непрекъснато ще му се изплъзват, той ще преследва мислите си и ще стане роб на своите мисли.
към текста >>
От моето описание бихте могли да видите, скъпи мои приятели, че това, което е познато във физическо-сетивния свят като
мисле
не
, е всъщност само външен, извикан от физическото тяло смътен израз на
мисле
не
то, което почива в окултните дълбини и което всъщност може да се нарече живо същество.
От моето описание бихте могли да видите, скъпи мои приятели, че това, което е познато във физическо-сетивния свят като мислене, е всъщност само външен, извикан от физическото тяло смътен израз на мисленето, което почива в окултните дълбини и което всъщност може да се нарече живо същество.
Веднага щом започнем да се движим в елементарния свят с нашето етерно тяло, мислите стават, бих казал, по-плътни, по-живи, по-самостоятелни, по-истинни в своята същност. Това, което човек изживява като мислене във физическо-сетивното тяло, се отнася към този по-истински елемент на мисленето както сянката на стената към предметите, които я хвърлят. То действително е сянката на елементарния живот на мислите, която във физическо-сетивния свят се хвърля от устройството на физическото тяло. Ние мислим сякаш в сянката на мисловните същества, когато мислим във физическо-сетивния свят. Свръхсетивното, ясновиждащото познание разкрива перспектива към истинската природа на мисленето.
към текста >>
Веднага щом започнем да се движим в елементарния свят с нашето етерно тяло,
мисли
те стават, бих казал, по-плътни, по-живи, по-самостоятелни, по-истинни в своята същност.
От моето описание бихте могли да видите, скъпи мои приятели, че това, което е познато във физическо-сетивния свят като мислене, е всъщност само външен, извикан от физическото тяло смътен израз на мисленето, което почива в окултните дълбини и което всъщност може да се нарече живо същество.
Веднага щом започнем да се движим в елементарния свят с нашето етерно тяло, мислите стават, бих казал, по-плътни, по-живи, по-самостоятелни, по-истинни в своята същност.
Това, което човек изживява като мислене във физическо-сетивното тяло, се отнася към този по-истински елемент на мисленето както сянката на стената към предметите, които я хвърлят. То действително е сянката на елементарния живот на мислите, която във физическо-сетивния свят се хвърля от устройството на физическото тяло. Ние мислим сякаш в сянката на мисловните същества, когато мислим във физическо-сетивния свят. Свръхсетивното, ясновиждащото познание разкрива перспектива към истинската природа на мисленето. Никоя философия, никоя външна наука, колкото и да е остроумна, не може да проучи нищо правилно за тази истинска природа на мисленето.
към текста >>
Това, което човек изживява като
мисле
не
във физическо-сетивното тяло, се отнася към този по-истински елемент на
мисле
не
то както сянката на стената към предметите, които я хвърлят.
От моето описание бихте могли да видите, скъпи мои приятели, че това, което е познато във физическо-сетивния свят като мислене, е всъщност само външен, извикан от физическото тяло смътен израз на мисленето, което почива в окултните дълбини и което всъщност може да се нарече живо същество. Веднага щом започнем да се движим в елементарния свят с нашето етерно тяло, мислите стават, бих казал, по-плътни, по-живи, по-самостоятелни, по-истинни в своята същност.
Това, което човек изживява като мислене във физическо-сетивното тяло, се отнася към този по-истински елемент на мисленето както сянката на стената към предметите, които я хвърлят.
То действително е сянката на елементарния живот на мислите, която във физическо-сетивния свят се хвърля от устройството на физическото тяло. Ние мислим сякаш в сянката на мисловните същества, когато мислим във физическо-сетивния свят. Свръхсетивното, ясновиждащото познание разкрива перспектива към истинската природа на мисленето. Никоя философия, никоя външна наука, колкото и да е остроумна, не може да проучи нищо правилно за тази истинска природа на мисленето. Само познанието, основаващо се на ясновиждащото съзнание, може да познае нещо вярно.
към текста >>
То действително е сянката на елементарния живот на
мисли
те, която във физическо-сетивния свят се хвърля от устройството на физическото тяло.
От моето описание бихте могли да видите, скъпи мои приятели, че това, което е познато във физическо-сетивния свят като мислене, е всъщност само външен, извикан от физическото тяло смътен израз на мисленето, което почива в окултните дълбини и което всъщност може да се нарече живо същество. Веднага щом започнем да се движим в елементарния свят с нашето етерно тяло, мислите стават, бих казал, по-плътни, по-живи, по-самостоятелни, по-истинни в своята същност. Това, което човек изживява като мислене във физическо-сетивното тяло, се отнася към този по-истински елемент на мисленето както сянката на стената към предметите, които я хвърлят.
То действително е сянката на елементарния живот на мислите, която във физическо-сетивния свят се хвърля от устройството на физическото тяло.
Ние мислим сякаш в сянката на мисловните същества, когато мислим във физическо-сетивния свят. Свръхсетивното, ясновиждащото познание разкрива перспектива към истинската природа на мисленето. Никоя философия, никоя външна наука, колкото и да е остроумна, не може да проучи нищо правилно за тази истинска природа на мисленето. Само познанието, основаващо се на ясновиждащото съзнание, може да познае нещо вярно.
към текста >>
Ние
мисли
м сякаш в сянката на мисловните същества, когато
мисли
м във физическо-сетивния свят.
От моето описание бихте могли да видите, скъпи мои приятели, че това, което е познато във физическо-сетивния свят като мислене, е всъщност само външен, извикан от физическото тяло смътен израз на мисленето, което почива в окултните дълбини и което всъщност може да се нарече живо същество. Веднага щом започнем да се движим в елементарния свят с нашето етерно тяло, мислите стават, бих казал, по-плътни, по-живи, по-самостоятелни, по-истинни в своята същност. Това, което човек изживява като мислене във физическо-сетивното тяло, се отнася към този по-истински елемент на мисленето както сянката на стената към предметите, които я хвърлят. То действително е сянката на елементарния живот на мислите, която във физическо-сетивния свят се хвърля от устройството на физическото тяло.
Ние мислим сякаш в сянката на мисловните същества, когато мислим във физическо-сетивния свят.
Свръхсетивното, ясновиждащото познание разкрива перспектива към истинската природа на мисленето. Никоя философия, никоя външна наука, колкото и да е остроумна, не може да проучи нищо правилно за тази истинска природа на мисленето. Само познанието, основаващо се на ясновиждащото съзнание, може да познае нещо вярно.
към текста >>
Свръхсетивното, ясновиждащото познание разкрива перспектива към истинската природа на
мисле
не
то.
От моето описание бихте могли да видите, скъпи мои приятели, че това, което е познато във физическо-сетивния свят като мислене, е всъщност само външен, извикан от физическото тяло смътен израз на мисленето, което почива в окултните дълбини и което всъщност може да се нарече живо същество. Веднага щом започнем да се движим в елементарния свят с нашето етерно тяло, мислите стават, бих казал, по-плътни, по-живи, по-самостоятелни, по-истинни в своята същност. Това, което човек изживява като мислене във физическо-сетивното тяло, се отнася към този по-истински елемент на мисленето както сянката на стената към предметите, които я хвърлят. То действително е сянката на елементарния живот на мислите, която във физическо-сетивния свят се хвърля от устройството на физическото тяло. Ние мислим сякаш в сянката на мисловните същества, когато мислим във физическо-сетивния свят.
Свръхсетивното, ясновиждащото познание разкрива перспектива към истинската природа на мисленето.
Никоя философия, никоя външна наука, колкото и да е остроумна, не може да проучи нищо правилно за тази истинска природа на мисленето. Само познанието, основаващо се на ясновиждащото съзнание, може да познае нещо вярно.
към текста >>
Никоя философия, никоя външна наука, колкото и да е остроумна, не може да проучи нищо правилно за тази истинска природа на
мисле
не
то.
Веднага щом започнем да се движим в елементарния свят с нашето етерно тяло, мислите стават, бих казал, по-плътни, по-живи, по-самостоятелни, по-истинни в своята същност. Това, което човек изживява като мислене във физическо-сетивното тяло, се отнася към този по-истински елемент на мисленето както сянката на стената към предметите, които я хвърлят. То действително е сянката на елементарния живот на мислите, която във физическо-сетивния свят се хвърля от устройството на физическото тяло. Ние мислим сякаш в сянката на мисловните същества, когато мислим във физическо-сетивния свят. Свръхсетивното, ясновиждащото познание разкрива перспектива към истинската природа на мисленето.
Никоя философия, никоя външна наука, колкото и да е остроумна, не може да проучи нищо правилно за тази истинска природа на мисленето.
Само познанието, основаващо се на ясновиждащото съзнание, може да познае нещо вярно.
към текста >>
39.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените
мисле
не
, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят.
Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее. Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете.
Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят.
За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо. Затова в споменатата книга Морис Метерлинк търси доказателства за духовния свят и неговите факти. Разбира се, напълно е оправдано да се търсят доказателства за духовния свят. Това е абсолютно правилно. Но те не трябва да се търсят по начина, по който го прави Морис Метерлинк.
към текста >>
За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него
мисле
не
, чувства и воля, вече просто не съществува нищо.
Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее. Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете. Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят.
За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо.
Затова в споменатата книга Морис Метерлинк търси доказателства за духовния свят и неговите факти. Разбира се, напълно е оправдано да се търсят доказателства за духовния свят. Това е абсолютно правилно. Но те не трябва да се търсят по начина, по който го прави Морис Метерлинк. На него му се иска да има доказателства, които да са толкова очевидни, както доказателствата за физическия план по образеца на науката.
към текста >>
Защото в тези реминисценции, в тези действителни, истински спомени на правилното ясновидство за предишни прераждания на Земята има по-скоро нещо много по-изненадващо, нещо фрапиращо, така че не би могло да се
мисли
, че душата ги внася от своите глъбини със средствата, които са възможни за хората, а когато тя се ползва не само от това, което живее в нейното съзнание, а и от живеещото в подсъзнателните дълбини.
Когато истинското ясновидство има впечатления от предишни земни животи, тези впечатления се явяват по такъв начин, носят такъв характер, че, ако има ясновиждаща и същевременно здрава душа, човек може много ясно да разпознае и това е несъмнено, че си няма работа с нещо, което може да произтича от настоящия живот между раждането и смъртта.
Защото в тези реминисценции, в тези действителни, истински спомени на правилното ясновидство за предишни прераждания на Земята има по-скоро нещо много по-изненадващо, нещо фрапиращо, така че не би могло да се мисли, че душата ги внася от своите глъбини със средствата, които са възможни за хората, а когато тя се ползва не само от това, което живее в нейното съзнание, а и от живеещото в подсъзнателните дълбини.
Като духовен изследовател човек следва да се запознае с това, до което може да стигне отвън дадена душа чрез своите преживявания. Не само желанията и въжделенията са тези, които играят голяма роля, когато от непознатите душевни потоци изплуват впечатления в преобразен вид, така че човек не ги разпознава като преживявания от настоящия живот. Тук роля играят много други фактори. Но това, което най-често представлява разтърсващи впечатления от предишни земни животи, много лесно може да се различи от такива впечатления от настоящия живот. Да приведем един пример.
към текста >>
Обикновено всичко е много по-различно, отколкото си
мисли
м.
Ако някой получи истинно впечатление от предишен земен живот, това ще стане например така, че даденият човек ще преживее вътрешно, сякаш издигащо се от душевните му потоци: в предишния си земен живот ти си бил този и този. И след това ще се окаже, че в момента, в който идва това впечатление, външно, във физическия свят, човек изобщо не знае какво да прави с това познание. То може да го придвижи напред в развитието му, но по правило се явява така, че той си казва: „В предишната си инкарнация ти си бил надарен с тези способности.“ Когато обаче човек получи такова впечатление, той е вече толкова стар, че не може да направи нищо с това, което е бил в предишния си живот. И винаги ще има такива условия, които да ни покажат, че тези впечатления могат въобще да не произхождат от това, до което човек би могъл да стигне, изхождайки от настоящия живот, защото, ако изхождахме от обикновения сън, щяхме да си приписваме съвършено различни качества за предишната инкарнация. Какви сме били в предишното въплъщение обикновено дори не ни се и присънва.
Обикновено всичко е много по-различно, отколкото си мислим.
Когато имаме впечатлението, че сме имали едно или друго отношение към някой земен човек, ако то изплува в истинското ясновидство като действително, правилно впечатление за предишен земен живот, следва, разбира се, отново да обърнем внимание на това, че в неправилното ясновидство толкова много предишни прераждания се описват така, че се отнасят до приятелите и враговете, които са в непосредственото ни обкръжение. Това е нелепост. Когато човек получи правилно впечатление, се оказва, че има отношение към някоя личност, към която не може да се приближи, когато получава впечатлението, така че е невъзможно да приложи тези неща към своя непосредствен практически живот.
към текста >>
Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с
мисле
ни талери, а не с реални.
Фердинанд Райнеке не е измислица. Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке. Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота. И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота.
Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални.
Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност. Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо. Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея.
към текста >>
И така, трябва да имаме предвид, че когато човек престъпи прага на духовния свят, той встъпва в област от света, която вече няма нищо общо с това, което могат да възприемат сетивата, и с това, което се преживява с
мисли
те, волята и чувствата във физическия свят.
И така, трябва да имаме предвид, че когато човек престъпи прага на духовния свят, той встъпва в област от света, която вече няма нищо общо с това, което могат да възприемат сетивата, и с това, което се преживява с мислите, волята и чувствата във физическия свят.
към текста >>
Там си нямаме работа с
мисли
, които понасят всичко, които се понасят пасивно, а въвеждаме съзнанието си в един свят, в един свят на
мисли
, ако искаме да го наречем така, който гъмжи и пъпли, който води свой собствен живот.
Трябва да се приближим към характерните особености на духовния свят и по пътя на следното. Следва да си кажем: това как и посредством какво познаваме и наблюдаваме във физическо-сетивния свят, всичко това сме длъжни да оставим зад себе си. При възприемането на елементарния свят използвах един образ, който привидно е много гротескен, образа на заравянето на главата в мравуняк. Така наистина стоят нещата със съзнанието в елементарния свят.
Там си нямаме работа с мисли, които понасят всичко, които се понасят пасивно, а въвеждаме съзнанието си в един свят, в един свят на мисли, ако искаме да го наречем така, който гъмжи и пъпли, който води свой собствен живот.
Затова в душата си сме длъжни силно да противостоим на движещите се сами мисли. Но в елементарния свят в това пространство на гъмжащи и пъплещи мисли все още нещо напомня на физическия свят. Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества. В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава. Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция.
към текста >>
Затова в душата си сме длъжни силно да противостоим на движещите се сами
мисли
.
Трябва да се приближим към характерните особености на духовния свят и по пътя на следното. Следва да си кажем: това как и посредством какво познаваме и наблюдаваме във физическо-сетивния свят, всичко това сме длъжни да оставим зад себе си. При възприемането на елементарния свят използвах един образ, който привидно е много гротескен, образа на заравянето на главата в мравуняк. Така наистина стоят нещата със съзнанието в елементарния свят. Там си нямаме работа с мисли, които понасят всичко, които се понасят пасивно, а въвеждаме съзнанието си в един свят, в един свят на мисли, ако искаме да го наречем така, който гъмжи и пъпли, който води свой собствен живот.
Затова в душата си сме длъжни силно да противостоим на движещите се сами мисли.
Но в елементарния свят в това пространство на гъмжащи и пъплещи мисли все още нещо напомня на физическия свят. Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества. В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава. Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция. Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества.
към текста >>
Но в елементарния свят в това пространство на гъмжащи и пъплещи
мисли
все още нещо напомня на физическия свят.
Следва да си кажем: това как и посредством какво познаваме и наблюдаваме във физическо-сетивния свят, всичко това сме длъжни да оставим зад себе си. При възприемането на елементарния свят използвах един образ, който привидно е много гротескен, образа на заравянето на главата в мравуняк. Така наистина стоят нещата със съзнанието в елементарния свят. Там си нямаме работа с мисли, които понасят всичко, които се понасят пасивно, а въвеждаме съзнанието си в един свят, в един свят на мисли, ако искаме да го наречем така, който гъмжи и пъпли, който води свой собствен живот. Затова в душата си сме длъжни силно да противостоим на движещите се сами мисли.
Но в елементарния свят в това пространство на гъмжащи и пъплещи мисли все още нещо напомня на физическия свят.
Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества. В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава. Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция. Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце.
към текста >>
В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато
мисли
м: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава.
Така наистина стоят нещата със съзнанието в елементарния свят. Там си нямаме работа с мисли, които понасят всичко, които се понасят пасивно, а въвеждаме съзнанието си в един свят, в един свят на мисли, ако искаме да го наречем така, който гъмжи и пъпли, който води свой собствен живот. Затова в душата си сме длъжни силно да противостоим на движещите се сами мисли. Но в елементарния свят в това пространство на гъмжащи и пъплещи мисли все още нещо напомня на физическия свят. Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества.
В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава.
Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция. Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове.
към текста >>
Те представляват
мисли
, само
мисли
, чисти
мисли
, но живи
мисли
с вътрешна същност, те са живи мисловни същества.
Затова в душата си сме длъжни силно да противостоим на движещите се сами мисли. Но в елементарния свят в това пространство на гъмжащи и пъплещи мисли все още нещо напомня на физическия свят. Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества. В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава. Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция.
Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества.
Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите. Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят.
към текста >>
Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на
мисли
те в говора.
Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества. В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава. Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция. Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце.
Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора.
Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите. Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят.
към текста >>
Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на
мисли
те.
Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция. Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове.
Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите.
Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят. Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася. Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
към текста >>
Но този език на
мисли
те е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят.
Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите.
Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят.
Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят. Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася. Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
към текста >>
И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който
мисли
те са същества, в който съществата са
мисли
, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят.
Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите. Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят.
И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят.
Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася. Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
към текста >>
40.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И така, този път той си тръгва, съхранил в душата си разказа за замъка, който се умножава, и след това често, почти всеки ден си
мисли
за този разказ.
Трябва да добавя, че това, което разказах сега, се случва с Капезий по времето, когато той вече познава Бенедикт и е, така да се каже, негов добър ученик. И той често е слушал от Бенедикт как стоят нещата с луциферическите и ариманическите елементи. Въпреки че професор Капезий е много умен човек, той никога не е могъл да се оправи с разясненията на Бенедикт за луциферическия и ариманическия елемент. Винаги е оставало по нещо неразбрано; той все така не можел да схване напълно обясненията на Бенедикт.
И така, този път той си тръгва, съхранил в душата си разказа за замъка, който се умножава, и след това често, почти всеки ден си мисли за този разказ.
Веднъж той отново отива при Бенедикт и ето че сега Бенедикт може да забележи, че нещо се е случило в душата на Капезий. Капезий сам е забелязал: всеки път, когато си спомни за разказа за замъка, който се умножава, душата му вътрешно странно се вълнува. Сякаш душата му е укрепнала благодарение на него. Затова той отново и отново си повтаря разказа, сякаш медитирайки. И сега той пак отива при Бенедикт, който забелязва, че неговите душевни сили са се укрепили в себе си.
към текста >>
Първо да разгледаме човешкото
мисле
не
, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща!
Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение.
Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс.
към текста >>
Да има
мисли
, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща! Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение.
Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си.
За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс. Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си
мисле
не
, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото
мисле
не
, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на
мисли
те, на представите му.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща! Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение. Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора.
Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му.
Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс. Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Напълно е не
мисли
мо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на
мисле
не
то и поради това в уединеното
мисле
не
да не навлезе луциферически импулс.
Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение. Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент.
Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс.
Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените
мисли
, които човекът
мисли
в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент.
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените мисли, които човекът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент.
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява. Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно мислене.
към текста >>
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено
мисле
не
, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено
мисле
не
, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените мисли, които човекът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент.
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно мислене.
към текста >>
Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно
мисле
не
.
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените мисли, които човекът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент. Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно мислене.
към текста >>
Вече съм посочвал как Ариман навсякъде се стреми да откъсне от потока на унищожението живеещото в човешкото
мисле
не
, да го запази във физическо-сетивния свят.
Вече съм посочвал как Ариман навсякъде се стреми да откъсне от потока на унищожението живеещото в човешкото мислене, да го запази във физическо-сетивния свят.
Това е характерният процес на възникване на всичко, което се записва. В него се фиксира, съхранява се за времето човешката мисъл, която иначе би изчезнала във времето. Именно тук Ариман прониква в човешката култура. Въпреки че професор Капезий не е назадничав човек и не желае да върви с тези, които искат например да премахнат писмото или да го забранят в народните училища, все пак той прозира, че, трупайки навсякъде книга след книга, в развитието на културата проникват ариманическите импулси. Така че сега той знае: в уединената мисъл има луциферическа съблазън, а в писмените съчинения, във всичко, което се фиксира чрез писане или отпечатване, живее ариманически елемент.
към текста >>
Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в
мисли
.
Но Бенедикт обяснява на Капезий и нещо друго. Той му казва: „Добре, сега имаме мисълта на уединения човек, от една страна. От друга страна, имаме писмото, което принадлежи на Ариман. Но между едното и другото имаме средно състояние. В луциферизма имаме нещо единно.
Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли.
В писмото имаме нещо атомическо. После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли. Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово.
към текста >>
После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите
мисли
.
От друга страна, имаме писмото, което принадлежи на Ариман. Но между едното и другото имаме средно състояние. В луциферизма имаме нещо единно. Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо.
После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли.
Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността.
към текста >>
Да се
мисли
може в отделеност, сам.
В луциферизма имаме нещо единно. Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо. После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли. Чрез словото живеем в общност.
Да се мисли може в отделеност, сам.
Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността. Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от мисълта. Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време.
към текста >>
Това има значение, когато човек
мисли
сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово.
Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо. После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли. Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам.
Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово.
Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността. Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от мисълта. Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време. А именно, ако се върнем все по-назад и по-назад в историята на езиците, ще забележим, че действително все някога – както го показва окултното наблюдение – ще стигнем до човешкия праезик, който е обхващал цялото земно кълбо и който само се е диференцирал.
към текста >>
Докато мисълта, когато се
мисли
в уединение, почти винаги е подчинена на луциферическия елемент, словото е само отчасти обхванато от луциферическия елемент така, както изложих, от една страна.
навлезли са в течението, което прави лесно за Луцифер да откъсне хората от общия мирови порядък, който е бил вече предопределен, преди Луцифер да се появи; т.е. да постави човека на изолиран остров, да го обособи от останалия вървящ напред ход на еволюцията на човечеството. Така в елемента на езика, на словото, имаме средно състояние. Ако словото бе останало това, което е трябвало да стане, ако луциферическият елемент не се беше нахвърлил на словото, то щеше да съответства на свободно от Луцифер и Ариман средно божествено състояние, в което човекът да може плавно да се стреми напред, изцяло в съответствие с напредващия божествено-духовен мирови порядък. По такъв начин словото, от една страна, е било подложено на луциферическо въздействие.
Докато мисълта, когато се мисли в уединение, почти винаги е подчинена на луциферическия елемент, словото е само отчасти обхванато от луциферическия елемент така, както изложих, от една страна.
към текста >>
Никой, който
мисли
здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното
мисле
не
.
Три неща, така показва Бенедикт, подлежат на разглеждане: уединената мисъл, словото и писмото.
Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене.
За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито. От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува. Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи.
към текста >>
Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си
мисли
и представи.
Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене. За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито. От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува. Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото.
Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи.
Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена. Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие. Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото. Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите. Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото.
към текста >>
Не да се изключва уединеното
мисле
не
, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите.
Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи. Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена. Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие. Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото.
Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите.
Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото. Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта.
към текста >>
Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи
мисле
не
то от потока на унищожението.
Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото. Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите. Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото. Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман.
Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението.
Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта. В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план. С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва. Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противоположности, тогава ще стоим на твърда почва.
към текста >>
В писмото имаме най-добрата възможност да задържим
мисле
не
то на физическия план.
Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото. Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта.
В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план.
С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва. Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противоположности, тогава ще стоим на твърда почва.
към текста >>
С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от
мисле
не
то и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва.
Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта. В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план.
С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва.
Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противоположности, тогава ще стоим на твърда почва.
към текста >>
Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените
мисли
, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото.
Когато Капезий чува тези неща от Бенедикт и го обхваща с укрепените си от г-жа Фелиция душевни сили, у него се появява съвършено различно от преди отношение към това, което му обяснява Бенедикт, когато последният вече му е разяснявал луциферическия и ариманическия елемент. Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват. Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила. В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него. Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите.
Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото.
Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди. Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония. И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>
Например Бенедикт казва на Капезий: „Същото господство на троичността, полярността или противоположността в троичността, на планомерното изравняване може да се открие и в други сфери на битието.“ Отново можем да обърнем внимание от друга гледна точка на едно нещо:
мисле
не
то, вътрешната представа.
Ние ще говорим още за всичко това при по-фините разсъждения за божествено-духовния свят. Капезий предчувства, че е проникнал в един закон, който във физическия свят обикновено е като покрит с було, и че в него той има нещо, с което може да престъпи прага. И когато премине през прага, той влиза в духовния свят, където е длъжен да остави зад себе си всичко породено от физическия опит. Числото и мярата той се е научил да усеща, чувства, преживява. Сега той разбира и когато Бенедикт привежда и други неща, засега най-прости, за да му разясни напълно принципа.
Например Бенедикт казва на Капезий: „Същото господство на троичността, полярността или противоположността в троичността, на планомерното изравняване може да се открие и в други сфери на битието.“ Отново можем да обърнем внимание от друга гледна точка на едно нещо: мисленето, вътрешната представа.
Вътрешната представа, преработването на мировите тайни в себе си, това е едното. Второто е чистото възприятие, да кажем самото възприемане на звука, слушането. Има хора, които са по-предразположени към това да обмислят всичко в себе си, прекарвайки го през ума си. Други, които мислят с неохота, навсякъде се ослушват, приемат всичко на основание на нещата, които са чули, дори и това да е авторитетът на природните явления, защото съществува също и догматика на външния опит, а именно ако се оставят да им се натрапят външните явления от природата.
към текста >>
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното
мисле
не
се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент.
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент.
Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото. Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите. Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме. Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека.
към текста >>
Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се
мисле
не
, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите.
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент. Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото.
Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите.
Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме. Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека. В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент. Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането.
към текста >>
Можем да направим и нещо друго: да направим това, което
мисли
м, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме.
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент. Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото. Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите.
Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме.
Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека. В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент. Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние.
към текста >>
Не е нито
мисле
не
, нито възприятие.
Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека. В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент. Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние.
Не е нито мислене, нито възприятие.
То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления. Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред. Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота. И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем.
към текста >>
То е
мисле
не
, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а
мисли
.
В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека. В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент. Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие.
То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли.
Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления. Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред. Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота. И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем. Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>
Медитиращият човек, който живее в своите
мисли
така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред.
Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления.
Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред.
Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота. И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем. Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>
41.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Защото видяхме, че за да се издигнем в същинската духовна област с ясновиждащо съзнание и да преминем през прага на духовния свят по съответстващия начин, е нужно да оставим зад себе си всичко, което представляват възприятията от физическия свят, и това, което може да се предприеме във физическия свят с обикновените
мисле
не
, чувства и воля.
Скъпи мои приятели теософи! Във връзка с това, което беше казано вчера, е необходимо да направим още няколко бележки.
Защото видяхме, че за да се издигнем в същинската духовна област с ясновиждащо съзнание и да преминем през прага на духовния свят по съответстващия начин, е нужно да оставим зад себе си всичко, което представляват възприятията от физическия свят, и това, което може да се предприеме във физическия свят с обикновените мислене, чувства и воля.
Човек трябва да е готов да застане пред явления и същества с признаци, които нямат нищо общо с това, което може да се наблюдава и изпита в сетивния свят. За целта обаче е необходимо първо душата да укрепне, да се усилят нейните способности. И тези усилени и укрепнали способности на душата следва да бъдат издигнати. Нужно е човек да вземе със себе си нещо, когато престъпва прага в духовната област. И ние обърнахме внимание на това, че всичко, което може да ни даде сетивният свят, – представите, чувствата, които имаме в сетивния свят, – е отражение на сетивно възприемаемото.
към текста >>
Човек се вживява в онзи свят, където в известен смисъл от същество на същество преминава разговор в
мисли
, където душата е принудена да води разговор с
мисли
, ако желае да има отношение към живите мисловни същества, които се намират в тези светове.
Но ако хората искат да минат без това, те няма да могат тук, на физическия план, да си създадат понятия, представи и усещания, с които да укрепнат душата си, така че тя да престъпи по благоприятен начин прага към духовния свят и да може да се издигне в същинската духовна област, а тогава ще трябва да останат тук, долу, във физическо-сетивния свят. Следователно, ако наистина иска да премине през прага, човек следва да усвои понятия, усещания и представи за духовната област, които, макар и породени от физическото, преминават отвъд физическо-сетивната област. Ако тогава с така укрепнала душа престъпи прага на духовния свят, той се запознава със света, в който се случва това, което бе охарактеризирано като духовен разговор на живи мисловни същества. С укрепналата си душа човек се вживява в един свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята. Както човекът на физическия план е реален от плът и кръв, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция.
Човек се вживява в онзи свят, където в известен смисъл от същество на същество преминава разговор в мисли, където душата е принудена да води разговор с мисли, ако желае да има отношение към живите мисловни същества, които се намират в тези светове.
Аз посочих това в лежащата пред мен книга „Прагът на духовния свят“. Тук мога да вмъкна няколко допълнения към казаното в нея. С цялата отговорност, с която следва да бъде направено подобно нещо, в тази книга се опитах да избегна систематичното изложение, но се постарах да кажа някои неща в афористична форма, която може да бъде полезна, дори ако вече е възприето това, което е дадено в предшестващите цикли и книги.
към текста >>
Като живо мисловно същество човек трябва да открие себе си в духовната област, за която може да се каже: „Защото думите са тук дела, пораждащи след себе си дела.“ Докато човекът във физическия свят върши делата си с движението на своите ръце,
мисли
те, живеещи в мировото слово в смисъла, в който беше охарактеризирано, са непосредствени дела.
Като живо мисловно същество човек трябва да открие себе си в духовната област, за която може да се каже: „Защото думите са тук дела, пораждащи след себе си дела.“ Докато човекът във физическия свят върши делата си с движението на своите ръце, мислите, живеещи в мировото слово в смисъла, в който беше охарактеризирано, са непосредствени дела.
Речено, сторено. За това става дума в духовния свят. В разговора между духове се заключава същевременно това, което едно същество прави на друго, което едно същество прави по отношение на намиращия се около него духовен външен свят. Произнесеното навсякъде е дело. По такъв начин е необходимо човек сам да се вживее в духовната област и тогава той се открива като живо мисловно същество сред други живи мисловни същества.
към текста >>
Този Аз, който човекът носи през физическия и елементарния свят, е сума от преживявания, които са съставени от впечатленията на физическия свят и от това, което произтича от
мисле
не
то, чувствата и волята, които душата развива на физическия план.
По такъв начин е необходимо човек сам да се вживее в духовната област и тогава той се открива като живо мисловно същество сред други живи мисловни същества. Той трябва да се държи така, т.е. да позволи на думите му да бъдат дела, както се държат останалите живи същества, ако мога да употребя такъв плосък израз. Какво откриваме там? И за нашия собствен Аз вече не откриваме това, което имаме долу, във физическия, а също и в елементарния свят.
Този Аз, който човекът носи през физическия и елементарния свят, е сума от преживявания, които са съставени от впечатленията на физическия свят и от това, което произтича от мисленето, чувствата и волята, които душата развива на физическия план.
Но нито впечатленията, нито мисленето, чувствата и волята под формата, под която ни се представят на физическия план, имат някакво значение за духовния свят. Затова в духовния свят намираме нещо различно за така наречения човешки Аз на физическия план и на елементарния свят. Там откриваме, така да се каже, тази част от себе си, която, макар и винаги да присъства в душевните ни глъбини, обикновеното съзнание на физическия план не може да познае в самия човек. Откриваме другия си Аз като второ същество. В духовния свят човек открива своя друг Аз.
към текста >>
Но нито впечатленията, нито
мисле
не
то, чувствата и волята под формата, под която ни се представят на физическия план, имат някакво значение за духовния свят.
Той трябва да се държи така, т.е. да позволи на думите му да бъдат дела, както се държат останалите живи същества, ако мога да употребя такъв плосък израз. Какво откриваме там? И за нашия собствен Аз вече не откриваме това, което имаме долу, във физическия, а също и в елементарния свят. Този Аз, който човекът носи през физическия и елементарния свят, е сума от преживявания, които са съставени от впечатленията на физическия свят и от това, което произтича от мисленето, чувствата и волята, които душата развива на физическия план.
Но нито впечатленията, нито мисленето, чувствата и волята под формата, под която ни се представят на физическия план, имат някакво значение за духовния свят.
Затова в духовния свят намираме нещо различно за така наречения човешки Аз на физическия план и на елементарния свят. Там откриваме, така да се каже, тази част от себе си, която, макар и винаги да присъства в душевните ни глъбини, обикновеното съзнание на физическия план не може да познае в самия човек. Откриваме другия си Аз като второ същество. В духовния свят човек открива своя друг Аз.
към текста >>
Тогава той престава да
мисли
за своята човешка личност само в границите, в които обикновено
мисли
.
Какви духовни същества и явления? Инспирации! Водене на разговор на духове в духовния свят. Мировото слово действа като вдъхновител на човешката съдба. Когато човек срещне своя друг Аз, това е от дълбоко значение за духовното му познание.
Тогава той престава да мисли за своята човешка личност само в границите, в които обикновено мисли.
Той разширява своя Аз, който трябва да обхване другия Аз, през цялата си съдба. И едва тогава става истински човек, когато точно така, както смята за свой палеца си и казва: „Той принадлежи на Аза на физическия план“, той казва също и това: „Той ми принадлежи, когато например получа кръвотечаща рана, или когато падна и т.н.“ Защото всичко това се инспирира от другия Аз.
към текста >>
Отново и отново трябва да поставяме пред душата си, че по пътя на това, което сме научили, наблюдавали и узнали във физическия, а също и в елементарния свят, че във всичко това няма нищо, което би могло да съответства на признаците на духовния свят, в който
мисли
те са живи същества.
Но е необходимо да се вземе под съображение по какъв начин човек се среща с този друг Аз, когато встъпи в духовната област през прага.
Отново и отново трябва да поставяме пред душата си, че по пътя на това, което сме научили, наблюдавали и узнали във физическия, а също и в елементарния свят, че във всичко това няма нищо, което би могло да съответства на признаците на духовния свят, в който мислите са живи същества.
И така, ако човек влезе в духовната област единствено с това, което може да узнае само във физическия и в елементарния свят, той ще се окаже изправен срещу нищото. Какво, значи, може да бъде внесено в тази духовна област? Да помислим за това както следва. Душата трябва да привикне към това да не възприема, мисли, чувства и желае в духовната област така, както във физическия, а също и в елементарния свят. Това тя трябва да остави зад себе си.
към текста >>
Душата трябва да привикне към това да не възприема,
мисли
, чувства и желае в духовната област така, както във физическия, а също и в елементарния свят.
Но е необходимо да се вземе под съображение по какъв начин човек се среща с този друг Аз, когато встъпи в духовната област през прага. Отново и отново трябва да поставяме пред душата си, че по пътя на това, което сме научили, наблюдавали и узнали във физическия, а също и в елементарния свят, че във всичко това няма нищо, което би могло да съответства на признаците на духовния свят, в който мислите са живи същества. И така, ако човек влезе в духовната област единствено с това, което може да узнае само във физическия и в елементарния свят, той ще се окаже изправен срещу нищото. Какво, значи, може да бъде внесено в тази духовна област? Да помислим за това както следва.
Душата трябва да привикне към това да не възприема, мисли, чувства и желае в духовната област така, както във физическия, а също и в елементарния свят.
Това тя трябва да остави зад себе си. Но е длъжна да помни това, което е узнала, мислила, чувствала и желала във физическия свят. Както в по-късни периоди от живота си пренасяме спомените от по-ранни периоди, така следва да пренесем от физическия план в духовната област това, което сме заздравили, укрепили в душата си. Следователно човек трябва да встъпи в духовния свят с душа, спомняща си за физическия свят. И след това е необходимо да изпита определено нещо.
към текста >>
Но е длъжна да помни това, което е узнала,
мисли
ла, чувствала и желала във физическия свят.
И така, ако човек влезе в духовната област единствено с това, което може да узнае само във физическия и в елементарния свят, той ще се окаже изправен срещу нищото. Какво, значи, може да бъде внесено в тази духовна област? Да помислим за това както следва. Душата трябва да привикне към това да не възприема, мисли, чувства и желае в духовната област така, както във физическия, а също и в елементарния свят. Това тя трябва да остави зад себе си.
Но е длъжна да помни това, което е узнала, мислила, чувствала и желала във физическия свят.
Както в по-късни периоди от живота си пренасяме спомените от по-ранни периоди, така следва да пренесем от физическия план в духовната област това, което сме заздравили, укрепили в душата си. Следователно човек трябва да встъпи в духовния свят с душа, спомняща си за физическия свят. И след това е необходимо да изпита определено нещо. Това, което трябва да се изпита, може да бъде описано по следния начин. Помислете си, че в даден момент във вашия обикновен земен живот би могло да стане така, че да спрат всички ваши възприятия.
към текста >>
Няма да виждате и чувате нищо повече, няма да
мисли
те, чувствате и искате нищо ново.
Както в по-късни периоди от живота си пренасяме спомените от по-ранни периоди, така следва да пренесем от физическия план в духовната област това, което сме заздравили, укрепили в душата си. Следователно човек трябва да встъпи в духовния свят с душа, спомняща си за физическия свят. И след това е необходимо да изпита определено нещо. Това, което трябва да се изпита, може да бъде описано по следния начин. Помислете си, че в даден момент във вашия обикновен земен живот би могло да стане така, че да спрат всички ваши възприятия.
Няма да виждате и чувате нищо повече, няма да мислите, чувствате и искате нищо ново.
Че целият досегашен начин на живот се прекратява и вие ще знаете само това, за което можете да си спомните. Точно в това положение се намирате, когато се издигнете в духовния свят с ясновиждащо съзнание. Там няма нищо, което в първия момент да можете да изживеете като ново. Последното разбирате само от спомените си, там вашето битие се заключава в това, което е останало у вас във вашите спомени. Душата се изживява така, че може да каже за себе си: „Сега ти си само това, което си била.
към текста >>
Собственото му минало в
мисли
и живите мисловни същества разговарят един с друг.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо. Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества. И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор.
Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг.
Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание.
към текста >>
Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в
мисли
, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо. Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества. И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг.
Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област.
Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област.
към текста >>
42.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Когато срещне своя друг Аз в духовния свят, човекът може да го изживее не така, сякаш изживява фотография на самия себе си, а така, че това, което във физическо-сетивния и в елементарния свят е субективно, което живее в душата в абстрактна субективност, което се явява душевни сили:
мисле
не
, чувства и воля, за което се казва, че се намира вътре, тогава то вече не е вътре.
Всяка душа има своя индивидуален духовен път. Това, разбира се, може да се покаже само ако чрез отделни души като Мария, Йохан Томасий, Капезий, Щрадер и т.н. бъде показано как става индивидуалното издигане при тези отделни души. Но нека първо оставим този момент настрана. Нека помислим какво щеше да бъде, ако изкачването на една душа би могло да е нормално идеално, ако, значи, са изпълнени всички най-идеални условия за преминаването през прага, за издигането в духовните светове.
Когато срещне своя друг Аз в духовния свят, човекът може да го изживее не така, сякаш изживява фотография на самия себе си, а така, че това, което във физическо-сетивния и в елементарния свят е субективно, което живее в душата в абстрактна субективност, което се явява душевни сили: мислене, чувства и воля, за което се казва, че се намира вътре, тогава то вече не е вътре.
Тези мислене, чувства и воля, които човек има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троичност. Тази троичност, която човек среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият човек. Опитах се да представя тази троичност в образите на Филия, Астрид и Луна. Тези образи са напълно реални. В духовния свят от тях съществуват толкова, колкото са и отделните човешки души.
към текста >>
Тези
мисле
не
, чувства и воля, които човек има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троичност.
Това, разбира се, може да се покаже само ако чрез отделни души като Мария, Йохан Томасий, Капезий, Щрадер и т.н. бъде показано как става индивидуалното издигане при тези отделни души. Но нека първо оставим този момент настрана. Нека помислим какво щеше да бъде, ако изкачването на една душа би могло да е нормално идеално, ако, значи, са изпълнени всички най-идеални условия за преминаването през прага, за издигането в духовните светове. Когато срещне своя друг Аз в духовния свят, човекът може да го изживее не така, сякаш изживява фотография на самия себе си, а така, че това, което във физическо-сетивния и в елементарния свят е субективно, което живее в душата в абстрактна субективност, което се явява душевни сили: мислене, чувства и воля, за което се казва, че се намира вътре, тогава то вече не е вътре.
Тези мислене, чувства и воля, които човек има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троичност.
Тази троичност, която човек среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият човек. Опитах се да представя тази троичност в образите на Филия, Астрид и Луна. Тези образи са напълно реални. В духовния свят от тях съществуват толкова, колкото са и отделните човешки души. Човек ги разпознава, ако веднъж ги е познал, както познава овесените зърна, ако се е запознал с едно овесено зърно.
към текста >>
Той трябва да има съзнание и за факта, че това, което се нарича
мисле
не
, чувства и воля, е майя, а именно образ-сянка, хвърляна в душата от тези три същества.
И това, което е нужно човек да има в укрепналата си душа, е съзнанието, че представлява единство от тези три същества.
Той трябва да има съзнание и за факта, че това, което се нарича мислене, чувства и воля, е майя, а именно образ-сянка, хвърляна в душата от тези три същества.
Болезненото в душата би могло да се състои в това, че човек или не се разпознава като тези три същества в духовния свят, че ги разглежда като три същества, нямащи нищо общо с него, или пък че не може да удържи единството, а сам се държи така, сякаш една част от душата му е Луна, другата – Астрид, а третата – Филия. Но да се види другият Аз в пълната му троичност, изисква тъкмо нормален, идеален ход на развитие на душата, какъвто едва ли може да съществува в човешката душа.
към текста >>
съзнанието се пъха в елементарния свят така, че отделните
мисли
се явяват особени живи мисловни същества, че те придобиват самостоятелен живот и човек потапя съзнанието си в този живот.
Човешката душа наистина е много сложно същество и, бидейки такова, има в себе си много неща, които си противоречат едно на друго, над които тя няма власт, които живеят в душевните дълбини, без човек да има правилно разбиране за тях в горното си съзнание. Вече споменах, че когато той встъпи в елементарния свят, това става така, че преживяването може да се сравни с гротескния образ на пъхането на главата в мравуняк, т.е.
съзнанието се пъха в елементарния свят така, че отделните мисли се явяват особени живи мисловни същества, че те придобиват самостоятелен живот и човек потапя съзнанието си в този живот.
За ясновиждащата душа се установява следното: човекът винаги има в душата си нещо, над което, така да се каже, няма пълна власт, в което проявява особени афекти. По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дейност. В човешката душа има такива части, които е възможно до известна степен да се отделят от цялото на тази човешка душа. Понеже човекът не упражнява пълна власт над такива включености, те биват овладени от Ариман. И там от него се извършва дейност, която е неправомерна и която възниква в следствие на това, че Ариман престъпва своята граница, показвайки тенденцията да оформя такива части от човешкото етерно същество, а също и от човешкото астрално същество, които имат склонността да се отделят от останалия душевен живот и да стават самостоятелни, така че той им придава човешки образ.
към текста >>
Всъщност нещата с всевъзможни намиращи се в нас самите
мисли
стоят така, че те могат да приемат човешки образ, ако човек застане пред тези
мисли
като живо мисловно същество, ако след това Ариман има възможност да направи една такава част от човешката душа самостоятелна, да .
За ясновиждащата душа се установява следното: човекът винаги има в душата си нещо, над което, така да се каже, няма пълна власт, в което проявява особени афекти. По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дейност. В човешката душа има такива части, които е възможно до известна степен да се отделят от цялото на тази човешка душа. Понеже човекът не упражнява пълна власт над такива включености, те биват овладени от Ариман. И там от него се извършва дейност, която е неправомерна и която възниква в следствие на това, че Ариман престъпва своята граница, показвайки тенденцията да оформя такива части от човешкото етерно същество, а също и от човешкото астрално същество, които имат склонността да се отделят от останалия душевен живот и да стават самостоятелни, така че той им придава човешки образ.
Всъщност нещата с всевъзможни намиращи се в нас самите мисли стоят така, че те могат да приемат човешки образ, ако човек застане пред тези мисли като живо мисловно същество, ако след това Ариман има възможност да направи една такава част от човешката душа самостоятелна, да .
даде човешка форма, и ако човек се вживее в елементарния свят, той застава пред тази станала самостоятелна част от неговото същество като пред своя Двойник. Той винаги е част от човешката душа, на която Ариман придава човешки облик. Необходимо е само да си изясним, че щом човек встъпи в елементарния свят, когато е извън физическото си тяло, в целите условия нещо се променя. Когато се намира във физическото си тяло, той не може да срещне себе си. Когато обаче встъпи в елементарния свят със своето етерно тяло, той може да се намира в него и все пак да го вижда отвън така, както се вижда Двойникът.
към текста >>
И в душата на Йохан всичко трябва да е
мисли
мо като имагинативно познание.
Той не отива по-далече от това, което може да се нарече имагинативни душевни преживявания с всичките им едностранчивости и грешки. Всичко представено там се явява субективни преживявания, с изключение на картините, които не спадат към действието – пролога и интермецото преди Осма картина. Но това, което иначе го има там, са субективни имагинативни преживявания на Йохан Томасий. Над тази степен Йохан не се издига в „Портата на посвещението“. Това е набелязано достатъчно очевидно, като е описано съвсем ясно, че при всички сцени, с изключение на двете посочени, Йохан, което е доста трудно за изпълнителя, винаги се намира на сцената.
И в душата на Йохан всичко трябва да е мислимо като имагинативно познание.
Ако и в края на „Портата на посвещението“ Йохан Томасий да казва в храма различни неща, които теоретично имат обективна стойност, трябва да бъде споменато, че в различните храмове някои хора произнасят думи, за които далеч не са съзрели, за които първо следва да узреят. Това не е ръководещото, но от цялото изложение може да се разбере: тук си имаме работа със субективни имагинации на Йохан Томасий.
към текста >>
мисле
не
, чувства и воля бяха толкова обективни, че Мария да ги усеща като единство.
Тогава обаче пред него застава и нещо трето, тъй като той не е в състояние да премине през това, през което преминава Мария. Тя преминава през сравнително нормално развитие. В Девета картина пред нея застават Астрид и Луна, наистина не в съюз с действителната Филия, но все пак пред нея застават два душевни образа. Това е сравнително близко до нормалното развитие. Съвсем нормално би било, ако Мария стоеше пред трите душевни образа и целите .
мислене, чувства и воля бяха толкова обективни, че Мария да ги усеща като единство.
Но толкова нормално развитие едва ли съществува. И аз подчертавам: това, което се опитах да охарактеризирам, представляват реални образи, така че тези условия са абсолютно нормално възможни. И така, такава душа, на която се явяват Астрид и Луна, с изключение на Филия – защото това, което се явява съзнателната душа и разсъдъчната душа, е развито у Мария по по-правилен начин, отколкото сетивната душа, – такава душа вече преминава през в голяма степен нормално развитие. При Йохан Томасий имаме развитие, много силно отклоняващо се от нормалното. Тук отначало имаме явяването на Двойника.
към текста >>
43.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
При такъв цикъл лекции като този, който скоро ще завършим, у вас лесно ще възникнат някои
мисли
относно така наречената култура на съвремието.
Скъпи мои приятели теософи!
При такъв цикъл лекции като този, който скоро ще завършим, у вас лесно ще възникнат някои мисли относно така наречената култура на съвремието.
Нямаше как да не насочим вниманието си в някои подробности към това как в тази съвременна култура по своя своеобразен начин проникват ариманическите и луциферическите сили. Този, който с непредубедено усещане и с известно разбиране за духовно-научните познания разглежда до някаква степен обективно културата на съвремието, несъмнено ще трябва да открие хаотичност, обърканост именно в тази съвременна култура. Стана, така да се каже, мой култивиран вече от години навик да посочвам възможно по-малко един или друг аспект, а вместо това да използвам нашето време по по-положителен начин, за да обърна внимание върху това какво можем да приложим за откриване на духовните светове. Въпреки че по същество не трябва да се отклонявам от този си навик, все пак е нужно отново и отново да подчертавам, че благодарение на това – наистина думата не е избрана от нескромност – самоналожено ограничение в целия ход на нашите стремления и в работата ни се промъкнаха някои недоразумения. И именно от наша гледна точка са ни необходими две неща.
към текста >>
Ако имаме правилните
мисли
и усещания за тези неща и за съответните личности, ще се справим.
Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство. Това би принесло на човечеството много повече полза от такива празни работи. Необходимо е да гледаме на такива неща с пълна обективност и да свикнем да оценяваме по действително правилен начин културата на съвремието със съставните . части.
Ако имаме правилните мисли и усещания за тези неща и за съответните личности, ще се справим.
Трябва да сме наясно с едно: че действително, от друга страна, всички тези явления от съвременността са обясними, защото виждаме, че в културното развитие на човечеството навлизат ариманически и луциферически сили.
към текста >>
Накратко, той получава халюцинации, илюзии,
мисли
си, че стои пред духовния свят, тъй като е проникнал до Пазача на прага, но не е минал покрай него, а е бил отхвърлен назад от своята жажда да се полакоми в духовния свят.
Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено лошо на тази граница. Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят. Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят. И това, за което човек се е полакомил, Ариман сгъстява и тогава в съзнанието се стреми да проникне нещо, което все пак не може да влезе. Тогава човекът преживява това, за което се е полакомил в духовния свят в сгъстено състояние, когато то застане пред него така, че изглежда изцяло според мострата на физическите впечатления.
Накратко, той получава халюцинации, илюзии, мисли си, че стои пред духовния свят, тъй като е проникнал до Пазача на прага, но не е минал покрай него, а е бил отхвърлен назад от своята жажда да се полакоми в духовния свят.
И това, за което се е полакомил там, се сгъстява до нещо, което може да съдържа напълно истинни образи на духовния свят, но което не съдържа най-важното, благодарение на което душата да може да получи ясно виждане за истината и ценността на това, което вижда.
към текста >>
Мисле
йки си, че може да се заблуди, човек да каже на себе си: „Не искам да вляза в духовните светове“, е абсолютно погрешно.
За правилното преминаване покрай Пазача на прага е много необходимо човекът да развие самопознание по съответния начин, действително, истинно самопознание, безрезервно самопознание. Да не иска да се издигне в духовните светове, когато кармата прави това възможно за него в инкарнацията му, се явява нарушаване на дълга по отношение хода на развитието.
Мислейки си, че може да се заблуди, човек да каже на себе си: „Не искам да вляза в духовните светове“, е абсолютно погрешно.
Ние сме длъжни да се стремим да влезем в духовните светове толкова интензивно, колкото изобщо ни е възможно. Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не следва да се боим от това, от което човекът е най-склонен и най-предразположен да се страхува: от действителното, истинно самопознание. По този пункт могат да се изживеят много неща. Всъщност нищо в живота на човека не е толкова трудно, колкото действителното самопознание. Много гротескни, странни неща могат да се срещнат тук.
към текста >>
А се казва, защото почти всяка година в края на Мюнхенския лекционен цикъл, в известен смисъл благодарение на всичко, свързано с него, пред душата могат да се изправят
мисли
, които да ни напомнят за това, че нашето Теософско или Антропософско движение е поставено тъкмо в настоящето.
И отново ще можем да разберем правилно последната среща между Бенедикт и Щрадер в края, а после последните думи от монолога на Бенедикт, ако обърнем внимание както следва на правомерното и неправомерното нахлуване на Ариман в света на душите и в словото на мировите царства. Тези неща действително не са замислени така, че просто да бъдат оставени да преминат покрай душата, а така, че все повече да навлизаме в тях. Не за да критикувам, а само за да представя обективни факти, следва да кажа, че чрез много симптоми се разкри, че появилите се през последните три-четири години книги и цикли не са били прочетени така, както биха могли да бъдат прочетени, така че да се достигне до всичко имано предвид и казано повече или по-малко ясно. Това наистина не е в смисъла на упрек. Много съм далече от това.
А се казва, защото почти всяка година в края на Мюнхенския лекционен цикъл, в известен смисъл благодарение на всичко, свързано с него, пред душата могат да се изправят мисли, които да ни напомнят за това, че нашето Теософско или Антропософско движение е поставено тъкмо в настоящето.
Необходимо е да се помисли за това кое е правилното място на това движение в настоящето, в това хаотично гъмжило на т.нар. съвременна култура. Ще можем да развием ясни, бдителни мисли за това място само когато обърнем внимание преди всичко на едно нещо. На това, че нашата култура със сигурност ще опустее и изсъхне, ако не получи онова освежаване, което произлиза от изворите на сериозния и истинен окултизъм. Но, от друга страна, именно един такъв цикъл лекции, който вероятно би ни дал да познаем необходимостта от обръщане към теософията, към духовната наука, ни дава да почувстваме и нещо друго, може да даде на всяка отделна душа да го почувства.
към текста >>
Ще можем да развием ясни, бдителни
мисли
за това място само когато обърнем внимание преди всичко на едно нещо.
Това наистина не е в смисъла на упрек. Много съм далече от това. А се казва, защото почти всяка година в края на Мюнхенския лекционен цикъл, в известен смисъл благодарение на всичко, свързано с него, пред душата могат да се изправят мисли, които да ни напомнят за това, че нашето Теософско или Антропософско движение е поставено тъкмо в настоящето. Необходимо е да се помисли за това кое е правилното място на това движение в настоящето, в това хаотично гъмжило на т.нар. съвременна култура.
Ще можем да развием ясни, бдителни мисли за това място само когато обърнем внимание преди всичко на едно нещо.
На това, че нашата култура със сигурност ще опустее и изсъхне, ако не получи онова освежаване, което произлиза от изворите на сериозния и истинен окултизъм. Но, от друга страна, именно един такъв цикъл лекции, който вероятно би ни дал да познаем необходимостта от обръщане към теософията, към духовната наука, ни дава да почувстваме и нещо друго, може да даде на всяка отделна душа да го почувства. Това е, което би могло да се нарече чувство за отговорност.
към текста >>
44.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Мисле
не
то и логиката на Аристотел са толкова съвършени, че дори и днес бихме могли да заявим: в областта на човешкото
мисле
не
е постигната една върхова точка и досега тя остава ненадмината.
Достатъчно е само да припомня нещо, което е добре известно на повечето от Вас. Достатъчно е само да припомня, как в древна Гърция трагедията, особено в нейната първоначална форма, представяше воюващия Бог или воюващия човек, в чиято душа спореха Боговете, като един вид непосредствено сценично присъствие. Достатъчно е само да припомня, как Омир насити своята най-важна творба с непосредственото присъствие на духовния свят, достатъчно е да припомня великите образи на Сократ, Платон, Аристотел*1. С тези имена пред нашите души се изправя един духовен живот от най-висш порядък. Ако сега се абстрахираме от всичко останало и спрем поглед само върху образа на Аристотел, който живя няколко века преди основаването на християнството, пред нас застава нещо, което в известен смисъл не е направило нито крачка напред и не е претърпяло никакво развитие.
Мисленето и логиката на Аристотел са толкова съвършени, че дори и днес бихме могли да заявим: в областта на човешкото мислене е постигната една върхова точка и досега тя остава ненадмината.
към текста >>
Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски
мисли
тел, макар и той да няма никаква представа за това.
И за онзи, който гледа не повърхностно, а в глъбините на духовния живот, се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално, но въпреки всичко, то е вярно. За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата, е невъзможно да се появи един Хекел*7, с цялата си враждебност към християнството, без самият той да е вдъхновен от християнството. Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура. И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщност рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс. Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската Духовна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията.
Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това.
Християнските импулси породиха не само това, което се нарича и се наричаше „християнско", но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството. Нещата следва да се проучват не според понятия, с които са формулирани, а според тяхната реалност. Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма"*8, има пряка връзка между Дарвиновото учение за еволюцията и повтарящите се земни животи.
към текста >>
И моралът на все още интелектуално необразованите човешки души, особено когато се проявява под формата на християнско
мисле
не
, този морал далеч не може да ни импонира.
Изглежда така, сякаш християнството се разпространява независимо от това, какво хората мислят за или против него, и дори то се проявява само че в своя противоположен образ тъкмо в съвременния материализъм. Но какво всъщност се разпространява в този случай? Това далеч не са християнските идеи. Разпространява се не друго, а моралното чувство, което съпровожда християнството. Ако насочим поглед към морала през онази епоха, ще видим, че той оправдава най-вече, ако може така да се изразя, яростта на християните срещу действителните или мними противници на християнството.
И моралът на все още интелектуално необразованите човешки души, особено когато се проявява под формата на християнско мислене, този морал далеч не може да ни импонира.
Но какво всъщност се разпространява тогава? Каква е тази странна, загадъчна сила?
към текста >>
45.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Първоначално пред ясновиждащия поглед застава нещо, което ако ми позволите този израз изглежда като един вид оскърбление за естествено-научното
мисле
не
.
Първоначално пред ясновиждащия поглед застава нещо, което ако ми позволите този израз изглежда като един вид оскърбление за естествено-научното мислене.
Въпреки това, принуден съм, доколкото е възможно, да облека в думи всичко онова, до което се докосва погледът на ясновидеца. От друга страна, не мога да сторя нищо, ако всичко, което съм длъжен да изнеса през този лекционен цикъл, би достигнало и до недостатъчно подготвени човешки души, така че не бих преувеличил нещата до степен те да не издържат пред общовалидните днес научни възгледи. Първоначално ясновиждащият поглед попада на един образ, който представлява една действителност, загатната също и в другите Евангелия, макар и в случая рязко да се отличава от онова образно богатство, на което се натъква ретроспективният поглед на ясновидеца. Сега ясновиждащият поглед действително попада в един вид затъмнение на Земята. Сега човек усеща едно повторение на онзи многозначителен момент, когато часове наред физическото Слънце сякаш угасна и затъмнението обхвана цялата Палестина.
към текста >>
46.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Накратко, възникна една жива размяна на
мисли
между Исус от Назарет и есеите.
И естествено, бяха дълбоко развълнувани, когато узнаха за мъдростта на Исус от Назарет. Няма нищо чудно в това, че есеите го приеха като външен, приходящ член в тяхната общност, без да го подлагат на предварителните изпитания, необходими за по-нисшите степени. Аз не искам да кажа, че го приеха в самия Орден, но все пак най-мъдрите есеи обградиха Исус с доверие и не криеха своите тайни от този млад човек. Всъщност младият Исус от Назарет чу от тях много по-дълбоки тайни за еврейството, отколкото от книжниците в бащиния си дом. Някои неща вече му бяха познати като един вид откровение от Батх-Кол.
Накратко, възникна една жива размяна на мисли между Исус от Назарет и есеите.
И в своите разговори с тях, протекли между неговата двадесет и пета и двадесет и осма година, а и по-късно, Исус от Назарет се запозна с почти всичко, което можеше да получи от Ордена на есеите. Защото до нещата, които не му бяха казвани с думи, той достигаше по пътя на ясновиждането. Исус от Назарет имаше ясновидски изживявания или всред самите есеи, или малко по-късно у дома си в Назарет, където се отдаваше на съзерцание и усещаше как в душата му нахлуват сили, за които есеите дори не подозираха, макар че понякога тези сили идваха само като последица от задълбочените раз говори с есеите.
към текста >>
Да, Буда се яви на Исус от Назарет като последица от размяната на
мисли
между него и есеите.
Сега трябва да изтъкнем едно от тези изживявания, едно от тези вътрешни впечатления, защото то може да хвърли светлина върху целия ход на общочовешкото развитие. И така, намирайки се в едно особено душевно състояние, при което душата му се намираше извън тялото, Исус от Назарет получи едно забележително видение, в което му се яви Буда.
Да, Буда се яви на Исус от Назарет като последица от размяната на мисли между него и есеите.
И ние бихме могли да твърдим, че в случая се стигна до един духовен разговор между Исус и Буда. Едно от моите окултни задължения е да споделя с Вас цялото съдържание на този духовен раз говор, защото днес ние сме просто длъжни да навлезем в тези тайни на общочовешката еволюция. В този забележителен духовен разговор Исус от Назарет чу думите на Буда: Ако моето учение такова, каквото го проповядвах би се изпълнило докрай, тогава всички хора би трябвало да заприличат на есеите. Това обаче не може да стане. Ето къде се намира грешката в моето учение.
към текста >>
Освен това човек скоро се убеждава, че в случая обикновените човешки
мисли
са крайно недостатъчни.
Който е изпитал подобни изживявания, добре знае, че безплодното мъдруване тук е напълно неуместно, понеже тези неща са потресаващи.
Освен това човек скоро се убеждава, че в случая обикновените човешки мисли са крайно недостатъчни.
Човешките мисли далеч не могат да се справят с тези факти. Обаче подобни впечатления не само проникват в дълбините на душата, а просто стават неотменна част от самия душевен живот. С онази част от душата си, в която е събрал такива изживявания, човек се чувствува вече свързан със самите тях и продължава да ги носи по-нататък през живота си.
към текста >>
Човешките
мисли
далеч не могат да се справят с тези факти.
Който е изпитал подобни изживявания, добре знае, че безплодното мъдруване тук е напълно неуместно, понеже тези неща са потресаващи. Освен това човек скоро се убеждава, че в случая обикновените човешки мисли са крайно недостатъчни.
Човешките мисли далеч не могат да се справят с тези факти.
Обаче подобни впечатления не само проникват в дълбините на душата, а просто стават неотменна част от самия душевен живот. С онази част от душата си, в която е събрал такива изживявания, човек се чувствува вече свързан със самите тях и продължава да ги носи по-нататък през живота си.
към текста >>
47.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Към това се прибави и нещо друго: през последните 20 години, в своето уединение той
мисле
ше върху следното.
Благодарение на обсъжданите вчера изживявания той неусетно помъдря и лицето му изразяваше една без крайна мъдрост. Но в същото време, както става винаги, когато човешката душа започне да се изпълва с мъдрост, той беше обхванат от една вътрешна тъга. Първоначално мъдростта го докара дотам, че поглеждайки хората около себе си, той веднага ставаше тъжен.
Към това се прибави и нещо друго: през последните 20 години, в своето уединение той мислеше върху следното.
Той непрекъснато си припомняше онова корен но преобразяване, онази вътрешна, душевна революция, която настъпи след преминаването на Заратустровия Аз в неговата душа. Той непрекъснато си припомняше най-вече неизмеримото богатство, с което го из пълни Заратустровия Аз.
към текста >>
Би било съвсем погрешно да се
мисли
, че до своята дванадесета година, т.е.
Когато си припомняше миналото, той си даваше сметка за безкрайната топлина, и сърдечност, които грееха в душата му. Като момче, той беше напълно откъснат от света, но имаше живото усещане за величието на природата и за всичко, което тя искаше да каже на хората. Обратно, той не беше предразположен към човешката мъдрост, към човешкото знание. Той се интересуваше твърде малко от каквито и да е учебни занимания!
Би било съвсем погрешно да се мисли, че до своята дванадесета година, т.е.
преди навлизането на Заратустра в неговата душа, това момче Исус е притежавало някакви външни дарби. Напротив, момчето беше необичайно кротко и нежно, способно да обича всички около себе си, способно да вниква в сърцата на другите, но без какъвто и да е интерес към натрупаното през вековете човешко знание. И после, в синагогата на Йерусалим дойде онзи момент, когато всичко това сякаш изхвърча от дванадесетгодишното момче, за да от стъпи място на цялата онази Заратустрова мъдрост, която нахлу в него с неудържима сила! Сега той често си мислеше, по колко различен начин беше свързан с духовната същност на света преди дванадесетата си година, когато душата му беше сякаш отворена за дълбините на света! Припомняше си как беше протекъл живота му по-късно, как откри, че душата му е готова да приеме еврейското учение, което обаче сякаш бликаше от самия него, как беше потресен от факта, че Батх-Кол не може да инспирира хората както по-рано; и как после се запозна с езическите култове, как цялото езическо знание и цялата езическа религиозност смутиха и опечалиха душата му.
към текста >>
Сега той често си
мисле
ше, по колко различен начин беше свързан с духовната същност на света преди дванадесетата си година, когато душата му беше сякаш отворена за дълбините на света!
Той се интересуваше твърде малко от каквито и да е учебни занимания! Би било съвсем погрешно да се мисли, че до своята дванадесета година, т.е. преди навлизането на Заратустра в неговата душа, това момче Исус е притежавало някакви външни дарби. Напротив, момчето беше необичайно кротко и нежно, способно да обича всички около себе си, способно да вниква в сърцата на другите, но без какъвто и да е интерес към натрупаното през вековете човешко знание. И после, в синагогата на Йерусалим дойде онзи момент, когато всичко това сякаш изхвърча от дванадесетгодишното момче, за да от стъпи място на цялата онази Заратустрова мъдрост, която нахлу в него с неудържима сила!
Сега той често си мислеше, по колко различен начин беше свързан с духовната същност на света преди дванадесетата си година, когато душата му беше сякаш отворена за дълбините на света!
Припомняше си как беше протекъл живота му по-късно, как откри, че душата му е готова да приеме еврейското учение, което обаче сякаш бликаше от самия него, как беше потресен от факта, че Батх-Кол не може да инспирира хората както по-рано; и как после се запозна с езическите култове, как цялото езическо знание и цялата езическа религиозност смутиха и опечалиха душата му. Припомняше си още, как между своята осемнадесета и двадесет и четвърта го дина се докосна до външните постижения на човечеството, и как после, приблизително двадесет и четири годишен, беше влязъл в есейската общност, запознавайки се там с едно тайно учение и с хората, които го проповядваха. Ето за какво често мислеше той. Обаче той знаеше и друго: че, общо взето, душата му беше докосната само от знанието, което хората бяха натрупали през вековете като мъдрост, култура, морални устои. Той чувствуваше, че връзката му със земното човечество датира след неговата дванадесета година.
към текста >>
Ето за какво често
мисле
ше той.
Напротив, момчето беше необичайно кротко и нежно, способно да обича всички около себе си, способно да вниква в сърцата на другите, но без какъвто и да е интерес към натрупаното през вековете човешко знание. И после, в синагогата на Йерусалим дойде онзи момент, когато всичко това сякаш изхвърча от дванадесетгодишното момче, за да от стъпи място на цялата онази Заратустрова мъдрост, която нахлу в него с неудържима сила! Сега той често си мислеше, по колко различен начин беше свързан с духовната същност на света преди дванадесетата си година, когато душата му беше сякаш отворена за дълбините на света! Припомняше си как беше протекъл живота му по-късно, как откри, че душата му е готова да приеме еврейското учение, което обаче сякаш бликаше от самия него, как беше потресен от факта, че Батх-Кол не може да инспирира хората както по-рано; и как после се запозна с езическите култове, как цялото езическо знание и цялата езическа религиозност смутиха и опечалиха душата му. Припомняше си още, как между своята осемнадесета и двадесет и четвърта го дина се докосна до външните постижения на човечеството, и как после, приблизително двадесет и четири годишен, беше влязъл в есейската общност, запознавайки се там с едно тайно учение и с хората, които го проповядваха.
Ето за какво често мислеше той.
Обаче той знаеше и друго: че, общо взето, душата му беше докосната само от знанието, което хората бяха натрупали през вековете като мъдрост, култура, морални устои. Той чувствуваше, че връзката му със земното човечество датира след неговата дванадесета година. И сега той често трябваше да се замисля какъв е бил преди тази дванадесета година, когато изглеждаше не посредствено свързан с божествените източници на съществуванието, когато всичко в него беше първично и просто бликаше от нежната му, отзивчива душа, за да се свърже по най-естествен начин с другите човешки души, докато сега той беше станал мълчалив и самотен.
към текста >>
И обобщавайки
мисли
те си, Исус от Назарет се обърна към своята майка: Откровенията на древното юдейство са вече не
мисли
ми на тази Земя, понеже древните юдеи вече не са тук, за да ги възприемат.
Това беше едно невъобразимо болезнено и разтърсващо изживяване за Исус, което го принуди да си каже: Някога евреите можеха да разбират пророците, някога еврейският народ разбираше езика на Бога, обаче днес никой не го разбира. Днес подобни думи и проповеди са неуместни; липсват ушите, които биха могли да ги разберат. Безполезно и без никаква стойност е всичко онова, което би могло да се даде на народа по стария начин.
И обобщавайки мислите си, Исус от Назарет се обърна към своята майка: Откровенията на древното юдейство са вече немислими на тази Земя, понеже древните юдеи вече не са тук, за да ги възприемат.
към текста >>
Бродейки из страната с тези
мисли
, стана така, че онези, които бяха най-дълбоко развълнувани от преобразяването на Исус от Назарет, се превърнаха в Негови ученици и Го последваха.
Бродейки из страната с тези мисли, стана така, че онези, които бяха най-дълбоко развълнувани от преобразяването на Исус от Назарет, се превърнаха в Негови ученици и Го последваха.
В тяхно лице Той видя около себе си една група от сподвижници със съвсем нова душевна нагласа, които чрез Него станаха коренно различни от повечето свои съвременници, за които Той някога беше казал на майка си, че вече не са в състояние да слушат и разбират старото откровение. И тогава у Него просветна следната земна опитност на Бога: Аз трябва да науча хората не как Боговете прокараха пътя от Духа към Земята, а как хората да намерят пътя от Земята към Духа.
към текста >>
48.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато духовните понятия за света се вливат в нашите души, те се превръщат в един вътрешно пулсиращ живот, в жизнена сила, която можем, ясно да усетим, в една сила, която бликва вътре в нас както при възвишения полет на нашите
мисли
, така и при най-незначителните грижи, свързани с ежедневието; тя се превръща в нещо, на което ние винаги можем да разчитаме, когато сме в беда или когато търсим утеха.
Когато духовните понятия за света се вливат в нашите души, те се превръщат в един вътрешно пулсиращ живот, в жизнена сила, която можем, ясно да усетим, в една сила, която бликва вътре в нас както при възвишения полет на нашите мисли, така и при най-незначителните грижи, свързани с ежедневието; тя се превръща в нещо, на което ние винаги можем да разчитаме, когато сме в беда или когато търсим утеха.
Също и истинският морал, истинската нравствена сила ще израсне за човечеството единствено тогава, когато душевният поглед потърси истинската духовност, истинския духовен живот.
към текста >>
Когато в заобикалящия го свят човекът не открива вече онова, което му се откриваше в образи, във величествени имагинации, до които стигаше, макар и несъзнателно, през Египетско-халдейската епоха, или онова, което изживяваше през Гръцко-римската епоха във величествената мисловна панорама на един Платон или Аристотел, а напротив, когато човекът без панорамата на имагинациите, без панорамата на
мисли
те е принуден да ограничи своя поглед само върху сетивната действителност, тогава Азът понеже той може да долови духовната същност единствено в самия себе си трябва да потърси силите на своето себесъзнание.
Следователно, тази по-нова епоха е предназначена главно за това, човекът да бъде принуден и да даде израз на онези енергии и сили, които са присъщи на неговия Аз. За целта особено подходящо е погледът да се ограничи само върху външните сетивни явления, едно ограничение, каквото е характерно за съвременните естествени науки.
Когато в заобикалящия го свят човекът не открива вече онова, което му се откриваше в образи, във величествени имагинации, до които стигаше, макар и несъзнателно, през Египетско-халдейската епоха, или онова, което изживяваше през Гръцко-римската епоха във величествената мисловна панорама на един Платон или Аристотел, а напротив, когато човекът без панорамата на имагинациите, без панорамата на мислите е принуден да ограничи своя поглед само върху сетивната действителност, тогава Азът понеже той може да долови духовната същност единствено в самия себе си трябва да потърси силите на своето себесъзнание.
И когато внимателно проследим всички сериозни философи от 15 век насам, ние виждаме как те се борят за утвърждаването на такъв светоглед, на такъв образ за света, който гарантира присъствието на човешкия Аз, на себесъзнателната човешка душа.
към текста >>
И тогава този автор отправя едно предложение за реформа на философското
мисле
не
, състоящо се в това, да се обособи едно главно понятие, да се постави на върха, от което да се разклоняват произлизащите от него вторични понятия; или накратко, той предлага мисловната конструкция на Спиноза да се „онагледи" с помощта на една схема, за да не става нужда човек да следи как отделните
мисли
възникват и биват формулирани в душата на Спиноза, а да ги вижда в сетивен вид като на филм.
Неотдавна едно твърде известно седмично списание*37 публикува забележителна статия, в която се твърди нещо интересно: ако проучим светогледите, застъпвани през последните столетия, ще установим, че те са прекалено много наситени с абстрактни „понятия". Или казано на наш език: По отношение на сетивния свят, те са неразбираеми. Авторът открива, че дори философ като Спиноза*38 е трудноразбираем, понеже той иска да обясни света, тръгвайки от едно-единствено понятие, понятието за божествената субстанция.
И тогава този автор отправя едно предложение за реформа на философското мислене, състоящо се в това, да се обособи едно главно понятие, да се постави на върха, от което да се разклоняват произлизащите от него вторични понятия; или накратко, той предлага мисловната конструкция на Спиноза да се „онагледи" с помощта на една схема, за да не става нужда човек да следи как отделните мисли възникват и биват формулирани в душата на Спиноза, а да ги вижда в сетивен вид като на филм.
И нищо чудно, ако тези „идеи" се отъждествят, един ден да се отправяме към киносалона, за да наблюдаваме там кинематографически мисловните и идейни постройки на знаменити личности.
към текста >>
49.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тайните бяха принизени и вместо пренасяните жертви да се издигаха към Боговете, тези жертви, както и това, което живееше като
мисли
в жреците, привличаше демони, луциферически и ариманически сили, които той сега след като беше пренесен в друго състояние на съзнанието отново видя около себе си.
Но ето че сега, както стоеше пред събраните хора, в един момент той сякаш напусна тялото си и изпадайки в едно особено душевно състояние, той видя нещо ужасно! Насочвайки поглед към олтара и към хората около него, чийто брой непрекъснато нарастваше, той видя това, което може да се нарече демони, и разбра какво означаваха те. Той разбра как езическите жертвоприношения постепенно се бяха превърнали в нещо, което магически привличаше такива демони. И така, когато Исус се доближи до олтара, там се оказаха не само хората, но и демоните, привличани от извършваните по-рано жертвоприношения. Ето какво разбра Исус: че тези езически жертвоприношения наистина произлизаха от жертвоприношенията на истинските Богове през древните езически времена, доколкото те можеха да бъдат почитани в онези епохи, но и че тези култове и жертвоприношения постепенно бяха стигнали до пълен упадък.
Тайните бяха принизени и вместо пренасяните жертви да се издигаха към Боговете, тези жертви, както и това, което живееше като мисли в жреците, привличаше демони, луциферически и ариманически сили, които той сега след като беше пренесен в друго състояние на съзнанието отново видя около себе си.
И когато събраните около него хора видяха, че той се намираше в друго състояние на съзнанието, поради което и се свлече на земята, те побягнаха. Обаче демоните останаха.
към текста >>
С подобен начин на
мисле
не
, човек лесно би стигнал до извода, че Христовото Същество, след влизането си в тялото на Исус от Назарет, вече не би могло да бъде засегнато от никакви страдания.
Аз често съм споменавал, включително и тук, че напоследък се появи една книга от Морис Метерлинк, „За смъртта", която заслужава да бъде прочетена, най-вече за да се види, до какъв абсурд може да стигне един човек, който иначе е написал и сполучливи неща от областта на духовния живот. Наред с другите абсурди, в книгата на Метерлинк срещаме и твърдението, че един дух, който няма тяло, не би могъл да страда, понеже страданието е присъщо само на физическото тяло.
С подобен начин на мислене, човек лесно би стигнал до извода, че Христовото Същество, след влизането си в тялото на Исус от Назарет, вече не би могло да бъде засегнато от никакви страдания.
Това не е така; следващия път аз ще се опитам да опиша най-мъчителните страдания на Христос именно за щото Той се намираше в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Защото веднъж аз вече споменах, и то тук, какви диви сили се надигнаха във външния духовен живот на Германия, дори и всред честно
мисле
щите хора, когато за пръв път беше публикувана тайната за двете деца Исус.
В заключение бих искал да Ви кажа следното: Моля Ви да разглеждате моите разкрития относно Петото Евангелие, доколкото можах да го опиша пред Вас, като нещо, което духовните Същества на нашата епоха изискват ,а именно отсега нататък известен брой души да знаят за тези неща. От друга страна, моля Ви да се отнасяте към тези описания с един вид преклонение.
Защото веднъж аз вече споменах, и то тук, какви диви сили се надигнаха във външния духовен живот на Германия, дори и всред честно мислещите хора, когато за пръв път беше публикувана тайната за двете деца Исус.
Такива неща, които са извлечени направо от духовния свят и идват като резултат от непосредствени духовни изследвания, такива неща засега не са по силите на онези хора, които са извън нашето Антропософско Движение. Външните хора бяха силно раздразнени и поискаха да се защитят срещу нещо, което по същество представлява едно послание от духовния свят. За тези неща не бива да се говори леко мислено и непредпазливо, за да не бъдат после подхвърлени на подигравки и присмех, както стана с история та на двете деца Исус.
към текста >>
За тези неща не бива да се говори леко
мисле
но и непредпазливо, за да не бъдат после подхвърлени на подигравки и присмех, както стана с история та на двете деца Исус.
В заключение бих искал да Ви кажа следното: Моля Ви да разглеждате моите разкрития относно Петото Евангелие, доколкото можах да го опиша пред Вас, като нещо, което духовните Същества на нашата епоха изискват ,а именно отсега нататък известен брой души да знаят за тези неща. От друга страна, моля Ви да се отнасяте към тези описания с един вид преклонение. Защото веднъж аз вече споменах, и то тук, какви диви сили се надигнаха във външния духовен живот на Германия, дори и всред честно мислещите хора, когато за пръв път беше публикувана тайната за двете деца Исус. Такива неща, които са извлечени направо от духовния свят и идват като резултат от непосредствени духовни изследвания, такива неща засега не са по силите на онези хора, които са извън нашето Антропософско Движение. Външните хора бяха силно раздразнени и поискаха да се защитят срещу нещо, което по същество представлява едно послание от духовния свят.
За тези неща не бива да се говори леко мислено и непредпазливо, за да не бъдат после подхвърлени на подигравки и присмех, както стана с история та на двете деца Исус.
към текста >>
50.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Аз искам да представя тези факти сами по себе си, според начина, по който те са записани в Хрониката Акаша и всеки може да
мисли
за тях каквото си ще.
Аз искам да представя тези факти сами по себе си, според начина, по който те са записани в Хрониката Акаша и всеки може да мисли за тях каквото си ще.
Това е важно особено сега, понеже Петото Евангелие може би ще се разкрива все повече и повече на хората, и понеже всяка теоретическа интерпретация само би могла да обърка всичко онова, което то би могло да им даде.
към текста >>
Когато виждах, как другите изоставаха в своето развитие, а аз ги изпреварвах, често си
мисле
х: Колко забележителен човек си ти, и как твоите висши добродетели те извисяват високо над другите хора.
Да, по пътя той срещна един напълно отчаян човек. Исус от Назарет каза: Докъде те доведе твоята душа? Аз те видях преди еони*41, и тогава ти беше съвсем друг. Тогава отчаяният рече: Аз бях на високи почести; издигнах се високо в живота. Минах през много, много длъжности и това стана бързо.
Когато виждах, как другите изоставаха в своето развитие, а аз ги изпреварвах, често си мислех: Колко забележителен човек си ти, и как твоите висши добродетели те извисяват високо над другите хора.
Аз живеех в щастие и му се наслаждавах докрай. Така рече отчаяният. После той продължи: След време, веднъж докато спях, ми се присъни следното. Присъни ми се, като че ли някой ми задава един въпрос, като в същото време аз ясно съзнавах, че се срамувам от този въпрос. Защото въпросът, който ми беше за даден, гласеше: Кой те направи велик?
към текста >>
Нашето духовно движение ще напредва най-вече там, където по-голяма част от хората ще съумеят да породят в себе си тази атмосфера на „питащата душа"; и обратно то ще бъде възпирано навсякъде, където хората изпитват гордост от своето повърхностно
мисле
не
.
Вътрешните опитности на човека винаги ще му напомнят за тази огромна разлика. Впрочем с тази разлика е свързано и нещо друго, което е характерно за цялата ни епоха и с което следва да се съобразяваме в нашето духовно движение. Защото това духовно движение ще устои във времето, само ако се научим да разбираме голямата разлика между личните съждения и въпросите към духовния свят. Естествено, ние следва да разсъждаваме върху външните условия на живота. Ето защо аз съвсем не казвам, че трябва да ограничаваме в една или друга степен нашите разсъдъчни способности; просто има такива дълбоки тайни, пред които можем да се изправим само в подобаващата атмосфера на трепетно очакване и преклонение.
Нашето духовно движение ще напредва най-вече там, където по-голяма част от хората ще съумеят да породят в себе си тази атмосфера на „питащата душа"; и обратно то ще бъде възпирано навсякъде, където хората изпитват гордост от своето повърхностно мислене.
И когато в действително тържествените мигове на нашия живот се опитаме да проумеем какво всъщност напира към нас от забележителната сцена, представяща Парсифал, отправен към замъка на Граал, тогава в лицето на този Парсифал, който трябва да постави своите въпроси, ние откриваме един истински символ на нашето духовно движение. Сега вече очите ни се отварят и за нещо друго.
към текста >>
51.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Кеплер застъпва подобни
мисли
и в своята книга „Harmonices Mundi".
Кеплер застъпва подобни мисли и в своята книга „Harmonices Mundi".
Тук ще си послужа с няколко цитата: „Земното кълбо ще се превърне в едно тяло, подобно на животинското тяло, и това, което за животните е душата, за Земята ще бъде Natura sublunafis, която днес при наличието на съответните аспекти предизвиква промените във времето. Това не може да се обори с твърдението, че промените във времето не винаги съвпадат с аспектите; понякога Земята изглежда ленива, друг път – напрегната, така че нейните въздействия са на лице и без аспектите. Тя съвсем не прилича на едно послушно животно, на нещо като говедото или слона: тя бавно стига до разгневяване, но веднъж раздразнена, гневът й може да вземе опустошителни размери."
към текста >>
52.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Но човекът беше застрашен и от едно трето нещастие, едно нещастие, което би засегнало неговото астрално тяло, респективно правилно взаимодействие между
мисле
не
, чувства и воля.
Но човекът беше застрашен и от едно трето нещастие, едно нещастие, което би засегнало неговото астрално тяло, респективно правилно взаимодействие между мислене, чувства и воля.
Днес човешките мисли, чувства и воля се намират в известна хармония, и когато тя бъде нарушена, веднага се нарушава и здравето на човека. Когато мислене, чувства и воля не работят задружно, човекът потъва или в прекалена хипохондрия, или в състояния на лудост. Следователно, хората биха стигнали до пълно объркване по отношение на мисленето, чувствата и волята, до пълна лудост, ако към края на Атлантската епоха не би настъпило третото Христово събитие: Христовото Същество отново изпълни с душевната си сила намиращия се в духовните светове Натанов Исус, така че душевните сили на човека, неговите мисли, чувства и воля можеха да живеят в пълна хармония.
към текста >>
Днес човешките
мисли
, чувства и воля се намират в известна хармония, и когато тя бъде нарушена, веднага се нарушава и здравето на човека.
Но човекът беше застрашен и от едно трето нещастие, едно нещастие, което би засегнало неговото астрално тяло, респективно правилно взаимодействие между мислене, чувства и воля.
Днес човешките мисли, чувства и воля се намират в известна хармония, и когато тя бъде нарушена, веднага се нарушава и здравето на човека.
Когато мислене, чувства и воля не работят задружно, човекът потъва или в прекалена хипохондрия, или в състояния на лудост. Следователно, хората биха стигнали до пълно объркване по отношение на мисленето, чувствата и волята, до пълна лудост, ако към края на Атлантската епоха не би настъпило третото Христово събитие: Христовото Същество отново изпълни с душевната си сила намиращия се в духовните светове Натанов Исус, така че душевните сили на човека, неговите мисли, чувства и воля можеха да живеят в пълна хармония.
към текста >>
Когато
мисле
не
, чувства и воля не работят задружно, човекът потъва или в прекалена хипохондрия, или в състояния на лудост.
Но човекът беше застрашен и от едно трето нещастие, едно нещастие, което би засегнало неговото астрално тяло, респективно правилно взаимодействие между мислене, чувства и воля. Днес човешките мисли, чувства и воля се намират в известна хармония, и когато тя бъде нарушена, веднага се нарушава и здравето на човека.
Когато мислене, чувства и воля не работят задружно, човекът потъва или в прекалена хипохондрия, или в състояния на лудост.
Следователно, хората биха стигнали до пълно объркване по отношение на мисленето, чувствата и волята, до пълна лудост, ако към края на Атлантската епоха не би настъпило третото Христово събитие: Христовото Същество отново изпълни с душевната си сила намиращия се в духовните светове Натанов Исус, така че душевните сили на човека, неговите мисли, чувства и воля можеха да живеят в пълна хармония.
към текста >>
Следователно, хората биха стигнали до пълно объркване по отношение на
мисле
не
то, чувствата и волята, до пълна лудост, ако към края на Атлантската епоха не би настъпило третото Христово събитие: Христовото Същество отново изпълни с душевната си сила намиращия се в духовните светове Натанов Исус, така че душевните сили на човека, неговите
мисли
, чувства и воля можеха да живеят в пълна хармония.
Но човекът беше застрашен и от едно трето нещастие, едно нещастие, което би засегнало неговото астрално тяло, респективно правилно взаимодействие между мислене, чувства и воля. Днес човешките мисли, чувства и воля се намират в известна хармония, и когато тя бъде нарушена, веднага се нарушава и здравето на човека. Когато мислене, чувства и воля не работят задружно, човекът потъва или в прекалена хипохондрия, или в състояния на лудост.
Следователно, хората биха стигнали до пълно объркване по отношение на мисленето, чувствата и волята, до пълна лудост, ако към края на Атлантската епоха не би настъпило третото Христово събитие: Христовото Същество отново изпълни с душевната си сила намиращия се в духовните светове Натанов Исус, така че душевните сили на човека, неговите мисли, чувства и воля можеха да живеят в пълна хармония.
към текста >>
Победата над Дракона означава преодоляването на онези сили в човешкото
мисле
не
, чувства и воля т.е.
Всички ние познаваме това изображение било то Архангел Михаил или Св. Георги представляващо едно свръхсетивно същество, което побеждава Дракона. Това е образното представяне на третото Христово събитие: Архангел Михаил или Св. Георги, по-късният Натанов Исус, душевно пробуден от Христос. Ето откъде идва архангелският образ в духовните светове.
Победата над Дракона означава преодоляването на онези сили в човешкото мислене, чувства и воля т.е.
самата страстна природа на човека, които биха могли да застрашат единството в мисленето, чувствата и волята. Иска се дълбок усет, за да проумеем: Ето, тези величествени образи, макар и непонятни за разума, са все пак достъпни за чувствата, и благодарение на тях, човешката душа се докосва до дълбоки, шеметно дълбоки тайни.
към текста >>
самата страстна природа на човека, които биха могли да застрашат единството в
мисле
не
то, чувствата и волята.
Георги представляващо едно свръхсетивно същество, което побеждава Дракона. Това е образното представяне на третото Христово събитие: Архангел Михаил или Св. Георги, по-късният Натанов Исус, душевно пробуден от Христос. Ето откъде идва архангелският образ в духовните светове. Победата над Дракона означава преодоляването на онези сили в човешкото мислене, чувства и воля т.е.
самата страстна природа на човека, които биха могли да застрашат единството в мисленето, чувствата и волята.
Иска се дълбок усет, за да проумеем: Ето, тези величествени образи, макар и непонятни за разума, са все пак достъпни за чувствата, и благодарение на тях, човешката душа се докосва до дълбоки, шеметно дълбоки тайни.
към текста >>
Гърците имаха онзи касталийски извор в Парнас, където от една дълбока пропаст, като от едно гърло, се издигаха въздушни изпарения.Тези змиевидни изпарения обгръщаха планината и в тяхно, лице хората виждаха образа на диво бушуващите човешки страсти, които внасяха пълен хаос в човешките
мисли
, чувства и воля.
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека. Впрочем гърците имаха ясно съзнание за третото Христово събитие, за онова Христово събитие, което иначе стои пред човешката душа само като образа на Св. Георги или Архангел Михаил, побеждаващ Дракон. Гърците изобразяваха Христос, вливащ душевните си сили в по-късния Натанов Исус, в лицето на техния Аполон. Св. Георги с Дракона е вложен много дълбоко в душите на древните гърци, вложен е, така да се каже, в самия Космос на древна Гърция.
Гърците имаха онзи касталийски извор в Парнас, където от една дълбока пропаст, като от едно гърло, се издигаха въздушни изпарения.Тези змиевидни изпарения обгръщаха планината и в тяхно, лице хората виждаха образа на диво бушуващите човешки страсти, които внасяха пълен хаос в човешките мисли, чувства и воля.
Над това земно гърло, на мястото, откъдето излизаха тези змиевидни изпарения, в които живееше Питон, беше издигнат оракулният център, посветен на Пития. Пития стоеше до своя триножник над дълбоката пропаст и чрез подвижните изпарения получаваше своите визии, и това, което тя изговаряше в тези състояния, се приемаше като предсказание, идващо от самия Аполон. Ето защо онези, които се нуждаеха от съвет и помощ, отиваха при Пития и чрез нейната уста получаваха помощ от самия Аполон.
към текста >>
И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в
мисле
не
то, чувствата и волята на древните гърци.
Следователно, гърците бяха убедени, че Аполон е едно действително Същество. Сега ние също познаваме това Същество. То е не друго, а Съществото, приело душевните сили на Христос, и родено по-късно като Натанов Исус, наричан от гърците Аполон. Той отне луциферическото влияние от всичко онова, което проникваше в душата на Пития от Земните недра.
И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето, чувствата и волята на древните гърци.
И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>
И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в
мисле
не
то, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките
мисли
, чувства и воля.
Следователно, гърците бяха убедени, че Аполон е едно действително Същество. Сега ние също познаваме това Същество. То е не друго, а Съществото, приело душевните сили на Христос, и родено по-късно като Натанов Исус, наричан от гърците Аполон. Той отне луциферическото влияние от всичко онова, което проникваше в душата на Пития от Земните недра. И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето, чувствата и волята на древните гърци.
И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>
Защото както сетивата биха се формирали в пълно безредие през Лемурийската епоха, ако не беше настъпило първото Христово събитие, както и седемте жизнени органи биха се развили по неправилен начин, ако в началото на Атлантската епоха не беше настъпило второто Христово събитие, както трите душевни способности на човека
мисле
не
, чувства и воля биха изпаднали в безпорядък и хаос, ако към края на Атлантската епоха не беше настъпило третото Христово събитие, така и човешкият Аз би израснал в безпорядък и хаос, ако през Гръцко-латинската епоха не беше настъпило четвъртото Христово събитие, а именно Мистерията на Голгота.
ние следва да сме наясно: Едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, през Гръцко-латинската епоха, човечеството стана достатъчно зряло, за да развие Аза. Най-напред за развитието на Аза узря онази част от Западния свят, която се простира между Западна Азия, Южна и Средна Европа. Азът трябваше да бъде развит именно в сблъсъка на романските и германските народи, и то там в териториите на Средна и Южна Европа. Следователно, Азът трябваше да бъде развит през Четвъртата следатлантска епоха. Обаче той би бил развит в пълно безредие.
Защото както сетивата биха се формирали в пълно безредие през Лемурийската епоха, ако не беше настъпило първото Христово събитие, както и седемте жизнени органи биха се развили по неправилен начин, ако в началото на Атлантската епоха не беше настъпило второто Христово събитие, както трите душевни способности на човека мислене, чувства и воля биха изпаднали в безпорядък и хаос, ако към края на Атлантската епоха не беше настъпило третото Христово събитие, така и човешкият Аз би израснал в безпорядък и хаос, ако през Гръцко-латинската епоха не беше настъпило четвъртото Христово събитие, а именно Мистерията на Голгота.
Защото както често пъти сме изтъквали до Аза, до съзнанието за Аза, хората се издигнаха едва през Четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>
Сибили са всички онези същества, чиито души не бяха хармонизирани от Аполон, както например Пития; напротив, техните откровения се изливаха напълно хаотично в
мисли
те, чувствата и волята им.
Азът трябваше да бъде роден всред народите от Четвъртата следатлантска епоха. Но там той би се родил в безпорядък и в хаос. Че би се родил в безпорядък това ни показва едно явление, което е твърде забележително за Четвъртата следатлантска епоха. Да, един от най-забележителните признаци за раждането на Аза, това е гръцката философия. Но като едно съпровождащо явление, от другата страна на гръцката философия, ние виждаме сибилите.
Сибили са всички онези същества, чиито души не бяха хармонизирани от Аполон, както например Пития; напротив, техните откровения се изливаха напълно хаотично в мислите, чувствата и волята им.
Чрез тези сибилински откровения, които възникнаха около 8 предхристиянски века и продължиха до Средновековието, често пъти прозвучаваха най-висши истини, обаче в объркан, хаотичен вид. В сибилинските откровения проличава особено ясно, как раждането на Азовото съзнание, на себесъзнанието, би протекло в пълен безпорядък, как Азът поради луциферическите и ариманически влияния би израснал в пълен хаос, също както дванадесетте сетива през Лемурийската епоха, жизнените органи през ранната Атлантска епоха и трите душевни способности в края на Атлантската епоха, биха се развили в безпорядък, ако не бяха настъпили трите Христови събития. Да, през Четвъртата след атлантска епоха Азът също би се развил в безпорядък, ако не беше настъпила Мистерията на Голгота.
към текста >>
Ако сме имали добри
мисли
, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали лоши, недостойни
мисли
, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло.
А когато после човек поглежда към освободеното, разпадащо се етерно тяло, той установява, че етерните процеси са твърде различни от тези на разпадащото се физическо тяло. Преди всичко, след смъртта намирайки се в духовния свят ние не можем да погледнем към етерното тяло и да го окачествим самото него, както и това, в което то се превръща като едно природно явление. Напротив, чрез своите специфични особености, това етерно тяло ни показва, как в него са втъкани онези душевни качества, които ние сме имали до смъртта си.
Ако сме имали добри мисли, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали лоши, недостойни мисли, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло.
Да, бихме могли да кажем, че в облика на етерното тяло ние виждаме цялата гама от добри и лоши душевни качества. Всички те са отпечатани в него. Ние влагаме цялата си душевна нагласа, каквато и да е тя, там, в етерното тяло. След смъртта това ясно може да се види в структурата на етерното тяло, което се разпада по един твърде сложен начин, за да бъде всмукано от етерния свят на Космоса. Ето защо, когато обръщаме поглед назад към съдбата на нашето етерно тяло, всъщност виждаме един отпечатък, едно копие на това, което самите ние сме представлявали на Земята.
към текста >>
Ако си имал лоши
мисли
и чувства и не си пожелал да се занимаваш с описанията на духовните светове, тогава ти си пренесъл в етерния Космос нещо, което предизвиква беди и разрушения в етерния свят.
Към това, което виждаме там, ние бихме могли да прибавим една важна подробност: Ако ти си имал добри чувства, ако си проявявал преданост към духовния свят, тогава ти си пренесъл във всеобщия етерен Космос нещо, което продължава да действува там като една добра сила.
Ако си имал лоши мисли и чувства и не си пожелал да се занимаваш с описанията на духовните светове, тогава ти си пренесъл в етерния Космос нещо, което предизвиква беди и разрушения в етерния свят.
към текста >>
53.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Но когато прозвучат конкретни послания от духовните светове, засягащи еволюцията на човечеството, те срещат не само добронамерени слушатели, а направо по беснели критици, какъвто беше случаят с истината за двете момчета Исус, която успя да хвърли истинска светлина в разбирането на всички обективно
мисле
щи хора.
Днес отново съм длъжен да говоря за някои неща, които се получиха в резултат на нашия антропософски живот, а именно в резултат на духовно-научните изследвания, проведени в свръхсетивната област на Акаша и отнасящи се до живота на Исус. Допълнителни факти изнесох и в други градове, а пред Вас искам да засегна още нещо, и то от строга определена гледна точка. Общо взето, налага се да подчертая: никак не е лес но да се говори за подобни неща, понеже на резултати, получени от непосредствени духовни изследвания, днес се гледа с лошо око, макар и по принцип да се допуска съществуването на някакъв „всеобщ Дух", за който обаче се говори прекалено наивно и абстрактно.
Но когато прозвучат конкретни послания от духовните светове, засягащи еволюцията на човечеството, те срещат не само добронамерени слушатели, а направо по беснели критици, какъвто беше случаят с истината за двете момчета Исус, която успя да хвърли истинска светлина в разбирането на всички обективно мислещи хора.
Ето защо аз моля съобщенията в днешната лекция да бъдат приети с истинско преклонение пред духовния свят, защото изнесени извън нашите кръгове, те лесно биха могли да останат недоразбрани и да породят явна враждебност.
към текста >>
54.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
През древните културни епохи, още преди понятийното
мисле
не
и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
*10. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството! Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случай то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в от делни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
55.
Съдържание
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Мисли
те на гностиците.
Трудности за разбиране съществото на Христа-Исуса.
Мислите на гностиците.
28 декември 1913 г.
към текста >>
56.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Нека се придържаме към
мисли
телния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене.
Едно разрешение на това противоречие се получава за нас само тогава, когато извикаме пред нашата душа цялото духовно положение, в което човечеството се намираше в онова време, от което ние започваме нашето летоброене. Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в духовното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие. Можем да се опитаме да направим първо това проникване по следния начин. Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота. Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството.
Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене.
Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят.
към текста >>
Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на
мисли
те ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света.
Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в духовното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие. Можем да се опитаме да направим първо това проникване по следния начин. Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота. Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене.
Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света.
Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време.
към текста >>
Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други
мисли
телни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството.
Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота. Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот.
Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството.
Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време. Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света. Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта.
към текста >>
Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на
мисли
, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече.
Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството.
Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече.
Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време. Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света. Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта. Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта.
към текста >>
Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на
мисле
не
то върху външния свят.
Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече.
Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят.
Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време. Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света. Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта. Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта.
към текста >>
Обаче
мисли
те, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези
мисли
и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време.
Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят.
Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време.
Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света. Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта. Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта.
към текста >>
Това, което бихме могли да наречем така едно
мисли
телно схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света.
Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време.
Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света.
Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта. Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта.
към текста >>
И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на
мисли
те, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са
мисли
ли; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са
мисли
ли, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това.
Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне.
И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това.
Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в духовните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта.
към текста >>
Когато след това поставим в действие тази ясновидска способност на душата, ние имаме впечатлението: даже когато се издигнем в следващия, в астралния свят, и там не би ни станало ясно, какъв е всъщност произхода на това, което се изразява в
мисли
телния живот на тогавашното време.
Ние вече обърнахме вниманието върху това, че зад нашия свят се намират други светове. Нека употребим обикновените изрази: астралният свят, нисшият свят на Девакана /нисшият духовен свят/, висшият свят на Девакана. Нека си припомним, че тези три свята стоят зад нашия физически свят.
Когато след това поставим в действие тази ясновидска способност на душата, ние имаме впечатлението: даже когато се издигнем в следващия, в астралния свят, и там не би ни станало ясно, какъв е всъщност произхода на това, което се изразява в мислителния живот на тогавашното време.
Даже когато насочим погледа в нисшия свят на Девакана, още не би ни станало ясно, какво всъщност е станало. И едвам когато можем да се пренесем с душата си в света на висшия Девакан, така казва ясновидската способност на душата -, тогава бихме могли да изживеем това, което пронизва със своите лъчи другите два свята и стига долу до нашия физически свят. Можем да се чувствуваме поставени вън във физическото поле и неговото разглеждане; когато се задълбочаваме в идеите, в света на идеите на тогавашното време, не е нужно да спираме вниманието си върху това, което се съобщава върху Тайната на Голгота; можем отначало да я оставим напълно настрана, можем да се запитаме: Безразлично, какво е станало отатък в Палестина, какво ни показва външната история?
към текста >>
Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на
мисли
те.
Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите.
Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле. Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея.
към текста >>
Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на
мисли
те на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на
мисли
телния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле.
Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите.
Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле.
Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно.
към текста >>
Сега обаче, когато се пренесем в този свят на
мисли
те и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта.
Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите. Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле. Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало.
Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта.
Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно. Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере. Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа.
към текста >>
Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от
мисле
не
то, непристъпването към никакво
мисле
не
.
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта. Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него.
Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене.
Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите. За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
към текста >>
Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на
мисли
те, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта.
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта. Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него. Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене.
Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта.
И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите. За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
към текста >>
Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на
мисли
те.
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта. Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него. Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене. Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо.
Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите.
За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
към текста >>
За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето
мисле
не
изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него. Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене. Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите.
За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
към текста >>
Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в
мисли
те на Гнозиса.
Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях. Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално. И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса. Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо. И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация.
Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса.
Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното. Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят. Наистина днешният човек, който живее в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, когато от него се иска да мисли: Първичните основи на света се намират при онези мирови Същества, до които нашите обикновени понятия въобще не могат да стигнат, до които не може да стигне това, което днес се използува за разбирането на света. В божествения праотец се намира това, което можем да наречем мировата основа; и един вид излизащо от Него, до Него е първо това, до което може да проникне душата, когато тя търси най-дълбока същина отвъд всички материалистични представи: мълчание, безкрайното мълчание, в което няма още време и пространство, а само мълчание. До двойката на праотеца на света и на мълчанието насочваше своя поглед гностикът, там, където няма още нито пространство нито време; и след това според него от съединяването, от свързването на Праотца с Мълчанието произлязоха други бихме могли да ги наречем също така добре светове както и същества.
към текста >>
Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да
мисли
, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят.
И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса. Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо. И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация. Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното.
Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят.
Наистина днешният човек, който живее в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, когато от него се иска да мисли: Първичните основи на света се намират при онези мирови Същества, до които нашите обикновени понятия въобще не могат да стигнат, до които не може да стигне това, което днес се използува за разбирането на света. В божествения праотец се намира това, което можем да наречем мировата основа; и един вид излизащо от Него, до Него е първо това, до което може да проникне душата, когато тя търси най-дълбока същина отвъд всички материалистични представи: мълчание, безкрайното мълчание, в което няма още време и пространство, а само мълчание. До двойката на праотеца на света и на мълчанието насочваше своя поглед гностикът, там, където няма още нито пространство нито време; и след това според него от съединяването, от свързването на Праотца с Мълчанието произлязоха други бихме могли да ги наречем също така добре светове както и същества. И от тези отново други и отново други и така през 30 степени нататък.
към текста >>
Наистина днешният човек, който живее в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, когато от него се иска да
мисли
: Първичните основи на света се намират при онези мирови Същества, до които нашите обикновени понятия въобще не могат да стигнат, до които не може да стигне това, което днес се използува за разбирането на света.
Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо. И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация. Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното. Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят.
Наистина днешният човек, който живее в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, когато от него се иска да мисли: Първичните основи на света се намират при онези мирови Същества, до които нашите обикновени понятия въобще не могат да стигнат, до които не може да стигне това, което днес се използува за разбирането на света.
В божествения праотец се намира това, което можем да наречем мировата основа; и един вид излизащо от Него, до Него е първо това, до което може да проникне душата, когато тя търси най-дълбока същина отвъд всички материалистични представи: мълчание, безкрайното мълчание, в което няма още време и пространство, а само мълчание. До двойката на праотеца на света и на мълчанието насочваше своя поглед гностикът, там, където няма още нито пространство нито време; и след това според него от съединяването, от свързването на Праотца с Мълчанието произлязоха други бихме могли да ги наречем също така добре светове както и същества. И от тези отново други и отново други и така през 30 степени нататък.
към текста >>
Ние получаваме една представа за това, което се разбира с този свят на еоните едвам тогава, когато си кажем ясно и отчетливо: Не само това, което сетивата възприемат, което ти наричаш твоя свят около тебе, принадлежи към тридесет и първия свят; а също и това, което ти произвеждаш като физически човек с твоите
мисли
като обяснения на този свят, принадлежи на тази тридесет и първа степен.
Ние получаваме една представа за това, което се разбира с този свят на еоните едвам тогава, когато си кажем ясно и отчетливо: Не само това, което сетивата възприемат, което ти наричаш твоя свят около тебе, принадлежи към тридесет и първия свят; а също и това, което ти произвеждаш като физически човек с твоите мисли като обяснения на този свят, принадлежи на тази тридесет и първа степен.
Ще бъде още лесно човек да се помири с един духовен светоглед, когато се казва: ето на, външният свят е без съмнения една майа, една илюзия, обаче чрез нашето мислене ние проникваме в духовния свят, и когато след това той има надеждата, че това мислене действително може да се издигне в духовните светове. Обаче според гностиците не беше така. Това мислене принадлежи към тридесет и първия еон, към физическия свят, така казваха гностиците. Така щото първо не само сетивно възприемащият, а също и мислещият човек беше поставен вън от тридесетте Еона, които могат да бъдат виждани степенувано нагоре чрез духовното развитие и които се представят във все по-голямо и по-голямо съвършенство.
към текста >>
Ще бъде още лесно човек да се помири с един духовен светоглед, когато се казва: ето на, външният свят е без съмнения една майа, една илюзия, обаче чрез нашето
мисле
не
ние проникваме в духовния свят, и когато след това той има надеждата, че това
мисле
не
действително може да се издигне в духовните светове.
Ние получаваме една представа за това, което се разбира с този свят на еоните едвам тогава, когато си кажем ясно и отчетливо: Не само това, което сетивата възприемат, което ти наричаш твоя свят около тебе, принадлежи към тридесет и първия свят; а също и това, което ти произвеждаш като физически човек с твоите мисли като обяснения на този свят, принадлежи на тази тридесет и първа степен.
Ще бъде още лесно човек да се помири с един духовен светоглед, когато се казва: ето на, външният свят е без съмнения една майа, една илюзия, обаче чрез нашето мислене ние проникваме в духовния свят, и когато след това той има надеждата, че това мислене действително може да се издигне в духовните светове.
Обаче според гностиците не беше така. Това мислене принадлежи към тридесет и първия еон, към физическия свят, така казваха гностиците. Така щото първо не само сетивно възприемащият, а също и мислещият човек беше поставен вън от тридесетте Еона, които могат да бъдат виждани степенувано нагоре чрез духовното развитие и които се представят във все по-голямо и по-голямо съвършенство.
към текста >>
Това
мисле
не
принадлежи към тридесет и първия еон, към физическия свят, така казваха гностиците.
Ние получаваме една представа за това, което се разбира с този свят на еоните едвам тогава, когато си кажем ясно и отчетливо: Не само това, което сетивата възприемат, което ти наричаш твоя свят около тебе, принадлежи към тридесет и първия свят; а също и това, което ти произвеждаш като физически човек с твоите мисли като обяснения на този свят, принадлежи на тази тридесет и първа степен. Ще бъде още лесно човек да се помири с един духовен светоглед, когато се казва: ето на, външният свят е без съмнения една майа, една илюзия, обаче чрез нашето мислене ние проникваме в духовния свят, и когато след това той има надеждата, че това мислене действително може да се издигне в духовните светове. Обаче според гностиците не беше така.
Това мислене принадлежи към тридесет и първия еон, към физическия свят, така казваха гностиците.
Така щото първо не само сетивно възприемащият, а също и мислещият човек беше поставен вън от тридесетте Еона, които могат да бъдат виждани степенувано нагоре чрез духовното развитие и които се представят във все по-голямо и по-голямо съвършенство.
към текста >>
Така щото първо не само сетивно възприемащият, а също и
мисле
щият човек беше поставен вън от тридесетте Еона, които могат да бъдат виждани степенувано нагоре чрез духовното развитие и които се представят във все по-голямо и по-голямо съвършенство.
Ние получаваме една представа за това, което се разбира с този свят на еоните едвам тогава, когато си кажем ясно и отчетливо: Не само това, което сетивата възприемат, което ти наричаш твоя свят около тебе, принадлежи към тридесет и първия свят; а също и това, което ти произвеждаш като физически човек с твоите мисли като обяснения на този свят, принадлежи на тази тридесет и първа степен. Ще бъде още лесно човек да се помири с един духовен светоглед, когато се казва: ето на, външният свят е без съмнения една майа, една илюзия, обаче чрез нашето мислене ние проникваме в духовния свят, и когато след това той има надеждата, че това мислене действително може да се издигне в духовните светове. Обаче според гностиците не беше така. Това мислене принадлежи към тридесет и първия еон, към физическия свят, така казваха гностиците.
Така щото първо не само сетивно възприемащият, а също и мислещият човек беше поставен вън от тридесетте Еона, които могат да бъдат виждани степенувано нагоре чрез духовното развитие и които се представят във все по-голямо и по-голямо съвършенство.
към текста >>
Действително достатъчно е само да се пренесем в усмивката, която се явява на устата на един днешен, стоящ на висотата на своето време монист, когато от него се иска да вярва, че нашият свят се предхожда от тридесет светове, в които се намира нещо съвършено различно от това, което той самият може да
мисли
.
Действително достатъчно е само да се пренесем в усмивката, която се явява на устата на един днешен, стоящ на висотата на своето време монист, когато от него се иска да вярва, че нашият свят се предхожда от тридесет светове, в които се намира нещо съвършено различно от това, което той самият може да мисли.
към текста >>
Заобикалящият ни свят, също и това, което човек може да
мисли
върху него, защо този свят е изключен от тридесетте Еона?
Искаме за момент да се абстрахираме от това, което ние самите казахме върху този свят в смисъла на началото на 20-то столетие. Това, което сега казвам, не трябва да бъде представено за нас като един убеждаващ свят на идеите. В Антропософията на 20-то столетие Гнозисът трябва да бъде самопонятно победен -, но сега искаме да се пренесем в този Гнозис.
Заобикалящият ни свят, също и това, което човек може да мисли върху него, защо този свят е изключен от тридесетте Еона?
Тогава си казваше гностикът, човек трябва да насочи поглед върху най-долния, обаче още не чисто духовен Еон. Какво съществува там? Там съществува божествената София, божествената Мъдрост. Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни Същества или Светове. Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните.
към текста >>
То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото
мисле
не
, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души.
Там съществува божествената София, божествената Мъдрост. Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни Същества или Светове. Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните. И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството.
То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души.
Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод. Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните. Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи.
към текста >>
Бихме могли без съмнение да му кажем: Да, един гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните
мисли
.
Ние трябваше да чуем, че даже богословието на апостол Павла се чувствува от днешните хора като едно равинистично умуване, като нещо, което е много щекотливо и затова то не заслужава с него да се занимава един монист, който така гордо гледа в света и обгръща този свят с простото понятие на развитието или с още по-простото понятие на енергията, като казва: Сега ние най-после сме станали мъже, добили сме понятията, с помощта на които построяваме един енергетичен светоглед и гледаме назад към тези деца, които преди столетия са построили от тяхната детинщина техния Гнозис измислили са всякакъв вид духове, тридесет Еона. Така постъпва играещата детска душа на човечеството. Възмъжалата днес душа е далече над една такава игра с нейния велик монизъм на настоящото. Ние гледаме снизходително към тези гностически, на истина очарователни детски души! Такова е именно днес настроението и това настроение не ще може да бъде лесно поучено.
Бихме могли без съмнение да му кажем: Да, един гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли.
Ти изговаряш думите развитие и енергия и вярваш, че притежаваш нещо. Ти не можеш да вникнеш с твоя поглед в онзи тънък духовен живот, който прониква до това, което се издига в тридесет степени над това, което ти имаш.
към текста >>
Тогава ние се запитваме: Да, от това, което е станало в гръцко-римското време като задълбочаване на мисълта, не е ли произлязло онова, което ние днес имаме, с което сме стигнали така блестящо далече в нашите
мисли
за развитието и за енергията?
За нас обаче, обични приятели, противоположността, контрастът, който поставих пред Вас в началото на днешното разглеждане, става чрез това още по-рязък. От една страна виждаме нашето време с неговите много груби примитивни понятия, а от друга страна виждаме този Гнозис. И ние току що обяснихме, какви безкрайно сложни понятия използува този Гнозис тридесет Еона -, за да намери в течението на тяхното развитие Сина Божи и Светия Дух и да намери в душата копнежа за божествената София, за Сина Божи и за Святия Дух.
Тогава ние се запитваме: Да, от това, което е станало в гръцко-римското време като задълбочаване на мисълта, не е ли произлязло онова, което ние днес имаме, с което сме стигнали така блестящо далече в нашите мисли за развитието и за енергията?
И не поглеждаме ли ние като към нещо фактически чуждо, към този Гнозис с неговите сложни понятия, които са така несимпатични на съвременните хора? Не са ли това огромни противоречия? Да, това са действително такива огромни противоречия. И противоречието, което идва от тук и заляга така подтикващо върху нашите души, става все по-голямо, когато сега отново размисли обратно върху това, което казахме върху ясновидски настроената душа: че тя може да се пренесе в мисловния свят на гърците и римляните и вижда тогава света със звездата, за която говорихме. И разпръснато навсякъде в това задълбочаване на гръцката мисъл ние намираме онова задълбочаване, което Гнозисът представлява.
към текста >>
57.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Ако още веднъж извикаме в съзнанието си
мисли
те на вчерашното разглеждане, ние можем да го резюмираме в думите, че епохата в началото на нашето летоброене, изхождайки от съкровището на своята мъдрост, е положила всички възможни усилия да разбере Тайната на Голгота и при това предприятие тази мъдрост е срещнала най-големите трудности.
Ако още веднъж извикаме в съзнанието си мислите на вчерашното разглеждане, ние можем да го резюмираме в думите, че епохата в началото на нашето летоброене, изхождайки от съкровището на своята мъдрост, е положила всички възможни усилия да разбере Тайната на Голгота и при това предприятие тази мъдрост е срещнала най-големите трудности.
Ние трябва да се задържим още малко върху това явление, защото без истинското разбиране на това, което е станало чрез Тайната на Голгота, без разбирането на това явление би било невъзможно да хвърлим светлина върху един важен факт на по-късните столетия: явяването на идеята за Граала, за която ще говорим с няколко думи във връзка с разгледания от нас въпрос. Именно когато насочим поглед върху най-важната, най-пълната с мъдрост насока на епохата от началото на нашето летоброене, можем да видим в смисъла на вчерашните изложения от една страна, колко дълбоко проникващи, колко величествено гениални бяха идеите на тази епоха, за да поставят в една мощна картина на света Сина Божи. Обаче когато насочим поглед само върху онова, което ни беше възможно да намерим още днес от духовната Летопис на времената върху тази Тайна на Голгота, ние трябва все пак да кажем: С понятията и идеите на гностиците не може да се направи нищо за решението на великата загадка. И това виждаме особено добре, когато насочим поглед върху някои представи, които гностиците са си образували върху явяването на Христос в Исуса от Назарет. Имаше такива гностици, които на основата на Гнозиса си казваха: Да, това Христово Същество е едно Същество издигащо се над всичко земно, коренящо се в духовните царства Същество; такова едно Същество може да се задържи само временно в едно тяло, което е едно човешко тяло, каквото е тялото на Исуса от На зарет.
към текста >>
Далече от всичко това, което може да се нарече подредено
мисле
не
както казах, като че произлизащо от хаотичните подоснови на душата от устата на сибилите излиза онова, което те казват.
Тези сибили са странни явления с техния твърде своебразен пророчески характер. Официалната наука не може да ни покаже, от кой език произхожда думата сибила. Ако първо хвърлим поглед върху това, което е познато приблизително подробно върху сибилите чрез външните документи, можем да кажем, че още в началото на живота на сибилите трябва да отбележим едно извънредно знаменателно явление. Така приблизително започвайки от 8-то столетие и след това продължавайки по-нататък ние срещаме в Еритрея в Йония първото място на сибилите, където първите сибили изпратиха в света техните най-разнообразни пророчества; пророчества, които, вече и така, както те са предадени външно, ни показват, че тези изказвания на сибилите произхождат от чудни основи на човешкото същество и на човешкия душевен живот. Тези сибили изнасят като от хаотични подоснови на душевния живот вся какви неща, които те имат да кажат върху бъдещето на земното развитие за този или онзи народ; а именно първо това, което имат да кажат като страшни събития, но понякога също и добри.
Далече от всичко това, което може да се нарече подредено мислене както казах, като че произлизащо от хаотичните подоснови на душата от устата на сибилите излиза онова, което те казват.
към текста >>
Когато разгледаме пророците, почти всички те имат повече или по-малко нещо от характера, който срещаме още при Йеремия, който обаче ни се явява особено значителен при Захария: дълбоко
мисле
щи хора, в по-голямата си част вглъбени в книги или в нещо друго, приемайки спокойно, с равномерно подредена душа това, което четат или иначе възприемат; това, което живее спокойно в душата, виждаме ние също от лицата на тези пророци.
Той съществува във великото творчество на Микеланджело, в онова негово творение, в което той изобразява не само развитието на Земята и на човечеството в пълните със значение картини в Сикстинската капела, а изобразява също пророците и Сибилите. И ние не трябва да изпускаме от поглед, именно когато разглеждаме тези картини, начина, по който Микеланджело изобразява сибилите, особено това, как той контрастира сибилите и пророците. Защото когато ги разглеждаме напълно безпристрастно, в това контрастиране ни се представя нещо от това, което отново можем да познаем чрез Духовната Наука относно някои тайни на Четвъртата следатлантска епоха, в която се пада Тайната на Голгота. В тези картини ние виждаме първо, в едно заслужаващо удивление художествено произведение, изобразени пророците: Захария, Иоел, Исайя, Езекиил, Даниил, Иеремия и Йона. И подредени в тази редица на пророците виждаме сибилите: персийската, делфийската, еритрейската, либийската, кумейската сибила.
Когато разгледаме пророците, почти всички те имат повече или по-малко нещо от характера, който срещаме още при Йеремия, който обаче ни се явява особено значителен при Захария: дълбоко мислещи хора, в по-голямата си част вглъбени в книги или в нещо друго, приемайки спокойно, с равномерно подредена душа това, което четат или иначе възприемат; това, което живее спокойно в душата, виждаме ние също от лицата на тези пророци.
Едно малко изключение прави Даниил, обаче това е само привидно. Даниил, който стои пред една книга, която е подпряна на гърба на едно момче и държи в ръката си нещо за писане, за да запише това, което чете, в една друга книга, един лек преход от мислителното приемане на мировите тайни към тяхното записване, докато другите остават постоянно потопени в размисъл и са отдадени със спокойна душа на мировите тайни. При всички тях виждаме това трябва да запомним -, че те са вглъбени в свръхземното, че тяхната душа почива в духовното и се старае да проучи и разбере основно развитието на човечеството от духовното. Ние ги виждаме, как с техните мисли те са над това, което непосредствено ги заобикаля, над това, което се съдържа в човешките страсти и във фанатизма и в екстаза, който идва от фанатизма и от човешките страсти. Ние виждаме, че те не само са над това, което човекът вижда, но и над това, което той изживява в себе си, доколкото той е човек на Земята.
към текста >>
Даниил, който стои пред една книга, която е подпряна на гърба на едно момче и държи в ръката си нещо за писане, за да запише това, което чете, в една друга книга, един лек преход от
мисли
телното приемане на мировите тайни към тяхното записване, докато другите остават постоянно потопени в размисъл и са отдадени със спокойна душа на мировите тайни.
Защото когато ги разглеждаме напълно безпристрастно, в това контрастиране ни се представя нещо от това, което отново можем да познаем чрез Духовната Наука относно някои тайни на Четвъртата следатлантска епоха, в която се пада Тайната на Голгота. В тези картини ние виждаме първо, в едно заслужаващо удивление художествено произведение, изобразени пророците: Захария, Иоел, Исайя, Езекиил, Даниил, Иеремия и Йона. И подредени в тази редица на пророците виждаме сибилите: персийската, делфийската, еритрейската, либийската, кумейската сибила. Когато разгледаме пророците, почти всички те имат повече или по-малко нещо от характера, който срещаме още при Йеремия, който обаче ни се явява особено значителен при Захария: дълбоко мислещи хора, в по-голямата си част вглъбени в книги или в нещо друго, приемайки спокойно, с равномерно подредена душа това, което четат или иначе възприемат; това, което живее спокойно в душата, виждаме ние също от лицата на тези пророци. Едно малко изключение прави Даниил, обаче това е само привидно.
Даниил, който стои пред една книга, която е подпряна на гърба на едно момче и държи в ръката си нещо за писане, за да запише това, което чете, в една друга книга, един лек преход от мислителното приемане на мировите тайни към тяхното записване, докато другите остават постоянно потопени в размисъл и са отдадени със спокойна душа на мировите тайни.
При всички тях виждаме това трябва да запомним -, че те са вглъбени в свръхземното, че тяхната душа почива в духовното и се старае да проучи и разбере основно развитието на човечеството от духовното. Ние ги виждаме, как с техните мисли те са над това, което непосредствено ги заобикаля, над това, което се съдържа в човешките страсти и във фанатизма и в екстаза, който идва от фанатизма и от човешките страсти. Ние виждаме, че те не само са над това, което човекът вижда, но и над това, което той изживява в себе си, доколкото той е човек на Земята. Това е великото в изобразяването на пророците от Микеланджело.
към текста >>
Ние ги виждаме, как с техните
мисли
те са над това, което непосредствено ги заобикаля, над това, което се съдържа в човешките страсти и във фанатизма и в екстаза, който идва от фанатизма и от човешките страсти.
И подредени в тази редица на пророците виждаме сибилите: персийската, делфийската, еритрейската, либийската, кумейската сибила. Когато разгледаме пророците, почти всички те имат повече или по-малко нещо от характера, който срещаме още при Йеремия, който обаче ни се явява особено значителен при Захария: дълбоко мислещи хора, в по-голямата си част вглъбени в книги или в нещо друго, приемайки спокойно, с равномерно подредена душа това, което четат или иначе възприемат; това, което живее спокойно в душата, виждаме ние също от лицата на тези пророци. Едно малко изключение прави Даниил, обаче това е само привидно. Даниил, който стои пред една книга, която е подпряна на гърба на едно момче и държи в ръката си нещо за писане, за да запише това, което чете, в една друга книга, един лек преход от мислителното приемане на мировите тайни към тяхното записване, докато другите остават постоянно потопени в размисъл и са отдадени със спокойна душа на мировите тайни. При всички тях виждаме това трябва да запомним -, че те са вглъбени в свръхземното, че тяхната душа почива в духовното и се старае да проучи и разбере основно развитието на човечеството от духовното.
Ние ги виждаме, как с техните мисли те са над това, което непосредствено ги заобикаля, над това, което се съдържа в човешките страсти и във фанатизма и в екстаза, който идва от фанатизма и от човешките страсти.
Ние виждаме, че те не само са над това, което човекът вижда, но и над това, което той изживява в себе си, доколкото той е човек на Земята. Това е великото в изобразяването на пророците от Микеланджело.
към текста >>
Тук имаме първо персийската сибила близо до пророк Иеремия, странно контрастираща с
мисли
телното състояние на Иеремия като че това, което е узнала, тя би искала веднага да го натрапи на човечеството, така вдига тя своята ръка; като че, по образа на лошите оратори, би искала да докаже непосредствено това, което имаше да каже, да го докаже с всичката сила; и като че, поради нейната фанатична страст, не би могла никак да постъпи по друг начин, освен да направи да се влее в доказващата ръка онова, за което би искала да убеди цялото човечество.
След това да обърнем нашия поглед към изобразяването на сибилите.
Тук имаме първо персийската сибила близо до пророк Иеремия, странно контрастираща с мислителното състояние на Иеремия като че това, което е узнала, тя би искала веднага да го натрапи на човечеството, така вдига тя своята ръка; като че, по образа на лошите оратори, би искала да докаже непосредствено това, което имаше да каже, да го докаже с всичката сила; и като че, поради нейната фанатична страст, не би могла никак да постъпи по друг начин, освен да направи да се влее в доказващата ръка онова, за което би искала да убеди цялото човечество.
След това да насочим нашия поглед към еритрейската сибила. Тук ние долавяме, как тя е свързана с това, което човек може да получи така да се каже от тайните на елемента Земя. Тя има над главата си една лампа; едно голо момче запалва лампата с един факел. Как може да се изрази по-ясно това, което човек иска да изрази, мимоходно: Тук човешката страст запалва това, което тя би искала да всади с всичката сила като пророчество на човечеството от несъзнателните душевни сили. Пророците са отдадени в тяхната душа на правечното в духа; сибилите са изтръгнати от всички земно, доколкото земното изявява духовно-душевното.
към текста >>
Само че в това отношение гръцкият философ не приличаше на по-новия философ, той още чувствуваше, че
мисли
те произхождат от духовния свят, докато по-новия философ стана по необходимост един съмняващ се човек, един скептик, защото не чувствува вече връзката между
мисли
те и мировите тайни.
И така стана тогава, че се родиха две неща. От една страна светът от понятия на Платона и на Аристотела, идейният свят, бихме могли да кажем, най-пресетият духовен свят, онзи духовен свят, който има най-малко в себе си от духа, който е обхванат и изследван непосредствено от самия Аз, а не идва вече от астралното тяло: защото това е характерното на гръцката философия, че в нея за първи път духът се проявяваше от Аза, както той може да се прояви от Аза в напълно прозрачните понятия, които обаче стоят далече от същинския духовен живот.
Само че в това отношение гръцкият философ не приличаше на по-новия философ, той още чувствуваше, че мислите произхождат от духовния свят, докато по-новия философ стана по необходимост един съмняващ се човек, един скептик, защото не чувствува вече връзката между мислите и мировите тайни.
В по-новото време намаля способността, благодарение на която човекът можеше да каже: "Това, което аз мисля, мисли го мировият Дух в мене". Както аз се опитах да изложа в моята книга "Прагът на духовния свят", човек трябва да стигне до там, да добие отново доверие в мисленето, чрез медитацията; онова доверие за изграждането на понятията и идеите, което на гръцкия философ беше дадено наивно, защото той можеше да счита своите мисли като мисли на мировия Дух. Следователно това, което застана пред човечеството в гръцката философия, беше един вид най-външната кожа на мировия Дух, но то все още беше проникнато от истинския живот на мировия Дух. Това чувствуваха хората. Второто нещо, което беше останало от древните времена, беше атавистично, беше едно наследство.
към текста >>
В по-новото време намаля способността, благодарение на която човекът можеше да каже: "Това, което аз мисля,
мисли
го мировият Дух в мене".
И така стана тогава, че се родиха две неща. От една страна светът от понятия на Платона и на Аристотела, идейният свят, бихме могли да кажем, най-пресетият духовен свят, онзи духовен свят, който има най-малко в себе си от духа, който е обхванат и изследван непосредствено от самия Аз, а не идва вече от астралното тяло: защото това е характерното на гръцката философия, че в нея за първи път духът се проявяваше от Аза, както той може да се прояви от Аза в напълно прозрачните понятия, които обаче стоят далече от същинския духовен живот. Само че в това отношение гръцкият философ не приличаше на по-новия философ, той още чувствуваше, че мислите произхождат от духовния свят, докато по-новия философ стана по необходимост един съмняващ се човек, един скептик, защото не чувствува вече връзката между мислите и мировите тайни.
В по-новото време намаля способността, благодарение на която човекът можеше да каже: "Това, което аз мисля, мисли го мировият Дух в мене".
Както аз се опитах да изложа в моята книга "Прагът на духовния свят", човек трябва да стигне до там, да добие отново доверие в мисленето, чрез медитацията; онова доверие за изграждането на понятията и идеите, което на гръцкия философ беше дадено наивно, защото той можеше да счита своите мисли като мисли на мировия Дух. Следователно това, което застана пред човечеството в гръцката философия, беше един вид най-външната кожа на мировия Дух, но то все още беше проникнато от истинския живот на мировия Дух. Това чувствуваха хората. Второто нещо, което беше останало от древните времена, беше атавистично, беше едно наследство. И то остана така да се каже в най-ясна форма в пророчеството на сибилите, които от хаоса на техния свят правеха да възкръснат силите на човешката душа, които през втората, третата следатлантска епоха бяха действували по хармоничен начин и които сега /в сибилите/ изнасяха наяве ужасите на духовния свят.
към текста >>
Както аз се опитах да изложа в моята книга "Прагът на духовния свят", човек трябва да стигне до там, да добие отново доверие в
мисле
не
то, чрез медитацията; онова доверие за изграждането на понятията и идеите, което на гръцкия философ беше дадено наивно, защото той можеше да счита своите
мисли
като
мисли
на мировия Дух.
И така стана тогава, че се родиха две неща. От една страна светът от понятия на Платона и на Аристотела, идейният свят, бихме могли да кажем, най-пресетият духовен свят, онзи духовен свят, който има най-малко в себе си от духа, който е обхванат и изследван непосредствено от самия Аз, а не идва вече от астралното тяло: защото това е характерното на гръцката философия, че в нея за първи път духът се проявяваше от Аза, както той може да се прояви от Аза в напълно прозрачните понятия, които обаче стоят далече от същинския духовен живот. Само че в това отношение гръцкият философ не приличаше на по-новия философ, той още чувствуваше, че мислите произхождат от духовния свят, докато по-новия философ стана по необходимост един съмняващ се човек, един скептик, защото не чувствува вече връзката между мислите и мировите тайни. В по-новото време намаля способността, благодарение на която човекът можеше да каже: "Това, което аз мисля, мисли го мировият Дух в мене".
Както аз се опитах да изложа в моята книга "Прагът на духовния свят", човек трябва да стигне до там, да добие отново доверие в мисленето, чрез медитацията; онова доверие за изграждането на понятията и идеите, което на гръцкия философ беше дадено наивно, защото той можеше да счита своите мисли като мисли на мировия Дух.
Следователно това, което застана пред човечеството в гръцката философия, беше един вид най-външната кожа на мировия Дух, но то все още беше проникнато от истинския живот на мировия Дух. Това чувствуваха хората. Второто нещо, което беше останало от древните времена, беше атавистично, беше едно наследство. И то остана така да се каже в най-ясна форма в пророчеството на сибилите, които от хаоса на техния свят правеха да възкръснат силите на човешката душа, които през втората, третата следатлантска епоха бяха действували по хармоничен начин и които сега /в сибилите/ изнасяха наяве ужасите на духовния свят.
към текста >>
58.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Мисълта ми е предимно за
мисле
не
то, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно
мисле
не
то, чувствуване то волението и т.н.
Можем да кажем: До това време ред беше установен главно в човешките физически тела. Чрез двете Христови дела в свръхсетивните светове сетивните органи на човеците бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото. Жизнените органи също бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото. Не бяха устроени обаче хармонични органите на душата. В душевните органи на човека би настъпило безредие, ако не би станало по-нататък нищо.
Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н.
Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението. Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано мислене. Тази беше третата опасност, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята. Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз. Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на
мисле
не
то, чувствуването и волението.
Чрез двете Христови дела в свръхсетивните светове сетивните органи на човеците бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото. Жизнените органи също бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото. Не бяха устроени обаче хармонични органите на душата. В душевните органи на човека би настъпило безредие, ако не би станало по-нататък нищо. Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н.
Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението.
Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано мислене. Тази беше третата опасност, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята. Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз. Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано
мисле
не
.
Жизнените органи също бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото. Не бяха устроени обаче хармонични органите на душата. В душевните органи на човека би настъпило безредие, ако не би станало по-нататък нищо. Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н. Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението.
Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано мислене.
Тази беше третата опасност, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята. Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз. Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
Но и това, което влага ред в тези три душевни способности
мисле
не
то, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз.
В душевните органи на човека би настъпило безредие, ако не би станало по-нататък нищо. Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н. Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението. Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано мислене. Тази беше третата опасност, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята.
Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз.
Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на
мисле
не
то, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на
Мисле
не
то, чувствуването и волението.
Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н. Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението. Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано мислене. Тази беше третата опасност, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята. Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз.
Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
То отново чуваше като отчаян вик това, което
мисле
не
то, чувствуването и волението на човеците биха станали и се стремеше да чувствува, да се проникне напълно от чувството за тази трагичност на човешкото развитие, на развитието на цялото човечество.
И по отношение на тези три душевни способности на човека трябваше да бъде създадена помощ от духовния свят. И сега онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, прие една такава космическа душевна форма, че неговият живот не беше нито на Слънцето, нито на Луната, нито на Земята, а то живееше един вид описвайки кръгове около Земята, като чувствуваше зависимо от влиянията на Слънцето, Луната и Земята. Влиянията на Земята му идваха отдолу нагоре, а тези на Слънцето и Луната отгоре надолу. Ясновидското съзнание вижда всъщност това същество ако мога да се изразя така в цветущото вре ме на неговото развитие в същата сфера, в която Луната се върти около Земята. Следователно аз не мога да кажа точно: влиянието на Луната идваше от горе, а то идваше в същност от мястото, където се намираше това същото същество, този предиземен Натанов Исус.
То отново чуваше като отчаян вик това, което мисленето, чувствуването и волението на човеците биха станали и се стремеше да чувствува, да се проникне напълно от чувството за тази трагичност на човешкото развитие, на развитието на цялото човечество.
С това обаче то отново призова при себе си висшия Слънчев Дух, който слезе сега отново при него, одухотворявайки го за трети път. Така щото в космическите висини, вън от Земята, имаме едно трето проникване на това Натаново момче Исус с висшия слънчев Дух, който наричаме Христос.
към текста >>
Както казваме за Христос: той се въплъти в Исуса от Назарет, така сега казваме за това събитие станало в духовните светове: Христос се вдушеви в едно подобно на ангелите същество, което действува така, че
мисле
не
то, чувствуването и волението протичат в ред и хармония.
Към това се прибави като трето нещо отблясъкът, отсянката на това, което съществото Исус изживя със Слънцето, Луната и Земята още като свръхземно същество в древни времена /в по-късните времена на Атлантида/. Ако искаме да охарактеризираме това, можем да кажем: Христос се вдушеви /както бихме казали "се въплъти"/ в едно ангелско същество.
Както казваме за Христос: той се въплъти в Исуса от Назарет, така сега казваме за това събитие станало в духовните светове: Христос се вдушеви в едно подобно на ангелите същество, което действува така, че мисленето, чувствуването и волението протичат в ред и хармония.
Това беше едно важно събитие, защото за развитието на човечеството то беше едно още младо събитие: то доведе в ред душевното развитие на човечеството. Докато двете по-предни Христови събития бяха довели в ред повече телесното устройство и свързаното с живота устройство на човечеството на Земята, какво трябваше да стане в свръхземните светове за този трети факт? Ние ще познаем този трети факт, когато за улеснение на Вашата представа го потърсим в неговото отражение в гръцката митология. Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хронос и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните народи. Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция.
към текста >>
Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в
мисле
не
то, чувствуването и волението.
Ние ще познаем този трети факт, когато за улеснение на Вашата представа го потърсим в неговото отражение в гръцката митология. Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хронос и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните народи. Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция. Какво стана там горе в Космоса? Трябваше да бъде изхвърлено нещо, което би ровило хаотично в човешката душа; това трябваше да бъде победено.
Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението.
В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено. И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности. Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св. Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа.
към текста >>
И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от
мисле
не
то, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности.
Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция. Какво стана там горе в Космоса? Трябваше да бъде изхвърлено нещо, което би ровило хаотично в човешката душа; това трябваше да бъде победено. Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението. В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено.
И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности.
Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св. Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа. Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество. Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония.
към текста >>
Защото чрез това, което царува в песента, в свиренето на струни, той внася ред в действуващото иначе безредие в
мисле
не
то, чувствуването и волението.
И Аполон е бог на музите, преди всичко бог на песента и на музикалното изкуство. Защо той е това?
Защото чрез това, което царува в песента, в свиренето на струни, той внася ред в действуващото иначе безредие в мисленето, чувствуването и волението.
Трябва винаги да помним, че при Аполон това е проекция на онова, което беше станало в края на Атлантската епоха. Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон. За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос. Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на
мисле
не
то, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос.
И Аполон е бог на музите, преди всичко бог на песента и на музикалното изкуство. Защо той е това? Защото чрез това, което царува в песента, в свиренето на струни, той внася ред в действуващото иначе безредие в мисленето, чувствуването и волението. Трябва винаги да помним, че при Аполон това е проекция на онова, което беше станало в края на Атлантската епоха. Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон.
За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос.
Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония.
към текста >>
Това внесе хармония в
мисле
не
то, чувствуването и волението.
Защото чрез това, което царува в песента, в свиренето на струни, той внася ред в действуващото иначе безредие в мисленето, чувствуването и волението. Трябва винаги да помним, че при Аполон това е проекция на онова, което беше станало в края на Атлантската епоха. Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон. За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос. Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите.
Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението.
И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието.
към текста >>
Защото правилното съвместно действие на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният израз за правилното действие, за хармоничното действие на
мисле
не
то, чувствуването и волението.
И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества. Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента.
Защото правилното съвместно действие на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният израз за правилното действие, за хармоничното действие на мисленето, чувствуването и волението.
Лечителят, свръхсетивният лечител е Аполон. Ние видяхме трите степени на неговото развитие и лечителят, който стои на основата на Аполон, се роди на земята и хората го наричат Исус, т.е. преведено на нашия език "Лекуващият чрез Бога". Това е Натановото момче Исус, лекуващият чрез Бога, Иехошуа - Исус.
към текста >>
Сега ние имаме четирите степени на хармонизирането: хармонизиране на живота на сетивата, хармонизирането на жизнените органи, хармонизирането на
мисле
не
то, чувствуването и волението и хармонизирането на Аза, като последното стана чрез Тайната на Голгота.
Сега той се подготвя за своята четвърта степен, узрява за тази четвърта степен, да бъде проникнат от Христовото Същество, от Аза. Това става чрез Тайната на Голгота. Защото онези човешки души, които се бяха родили преди Тайната на Голгота, не биха намерили в следващите времена тела на Земята, в които да могат да се въплътят така, че силата на Аза да може да се изрази по съответния начин, ако не би станала Тайната на Голгота, ако сега едно същество, същото същество, което проследихме през космическите времена, не би било проникнато от Христовото Същество. Азът стигна до най-високо развитие в Заратустра. Никога душите, които бяха стигнали до развитието на Аза, не биха могли да намерят от ново земни тела, които да бъдат под-ходящи за развитието, ако не беше станала Тайната на Голгота.
Сега ние имаме четирите степени на хармонизирането: хармонизиране на живота на сетивата, хармонизирането на жизнените органи, хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението и хармонизирането на Аза, като последното стана чрез Тайната на Голгота.
Сега, обични приятели, имате отношенията между съществото, което се роди като Натаново момче Исус, и Христовото Същество. Вие имате начина, по който бе подготвено това отношение. И сега е възможно чрез това, което днес може да се разкрие в истинската Антропософия, да бъде разбрана тази форма на съвместно действие на Христовото Същество с човешкото същество на Натановия Исус. Това стана възможно за нас. И от това ще зависи един здрав духовен живот в бъдещето, че все повече и повече на хората ще бъде възможно да разберат това, което мисловният и идеен живот на епохата, в която стана Тайната на Голгота, се оказа неспособен да разбере.
към текста >>
59.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И понеже това е така, понеже в това, което твори и в творенето същевременно "консумира", което приема в себе си възгледите на света или по-добре казано вижданията на света, един вид храносмилайки ги духовно и пренасяйки ги на други степени, понеже светогледът на Заратустра вижда във "Времето" нещо живо, нещо над лично, ние трябва, одухотворявайки тази дума, да наречем този светоглед "Хронология", при което трябва да
мисли
м същевременно за бога Хронос, за Регента на Времето.
Изедите са същества от по-нисш ранг и са служители на висшите Същества на Времето; те регулират дните в месеца. Съзнанието на Заратустра виждаше онази чудесна хармония, която действува в света чрез сили и която се символизира в числото чрез всички отношения и комбинации, които се получават чрез 28 до 31 към 12. Съзнанието на Заратустра виждаше всичко това, което един вид се разлива и се вълнува в света чрез това, че във великия миров оркестър инструментите съзвучат в тези числени отношения. Това светогледът на Заратустра считаше като внасящия ред и хармонизиращия принцип на мировия ред. Аз бих искал само да посоча тези отношения.
И понеже това е така, понеже в това, което твори и в творенето същевременно "консумира", което приема в себе си възгледите на света или по-добре казано вижданията на света, един вид храносмилайки ги духовно и пренасяйки ги на други степени, понеже светогледът на Заратустра вижда във "Времето" нещо живо, нещо над лично, ние трябва, одухотворявайки тази дума, да наречем този светоглед "Хронология", при което трябва да мислим същевременно за бога Хронос, за Регента на Времето.
към текста >>
Това, което е станало тогава за хармонизиране на
мисле
не
то, чувствуването и волението, то беше чествувано в празника на Адонис.
Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус. В лицето на бога Адонис хората празнуваха съдбата на Натановото момче Исус, също и в култа на Атис. И ако сега кажем: Това беше мирово-историческа Карма, може би Вие ще потърсите нещо повече зад тези думи -, че на мястото, на което Библията с право поставя раждането на момчето Исус, че по-рано в Бетлеем /Витлеем/ е бил устроен един култ на Адонис, това хвърля една още по-голяма светлина върху тези факти. Бетлеем беше едно от местата, където бяха устроени култове на Адонис. Често пъти там са били чествувани по-рано тези култове на умиращия и възкръсващия Адонис и по този начин е била подготвена аурата, в която е извикан споменът: Някога в духовните висини е имало едно Същество, което е принадлежало тогава на йерархията на Ангелите, едно Същество, което по-късно трябваше да дойде на Земята като Натаново момче Исус, едно Същество, което обаче в края на Атлантската епоха е било проникнато и изпълнено от Христа.
Това, което е станало тогава за хармонизиране на мисленето, чувствуването и волението, то беше чествувано в празника на Адонис.
И на онова място в Бетлеем, където е бил чествуван този празник на Адонис, ние имаме рожденното място също на Натановото момче Исус. И, обични антропософски приятели, думите съзвучат чудесно. Не виждаме ли ние, когато потърсихме троичното Христово Събитие, свръхземното Христово събитие, което предходи три пъти Тайната на Голгота, не виждаме ли ние, как Христос преминава от запад на изток към мястото, където трябваше да бъде изпълнена Тайната на Голгота? Не виждаме ли, как Той изпрати своя посланик пред себе си в лицето на пророк Илия и не знаем ли, как този пратеник се яви отново в своето следващо въплъщение като Йоан Кръстител? И не ни ли казва изрично този последният с едно чудесно съзвучие на думите: Той изпрати пред себе си своя Ангел, за да го възвести на хората?
към текста >>
60.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Когато се опитах да придружа
мисле
но Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък.
И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква. Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка. Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка. След това му предава някои учения.
Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък.
Тогава старият отшелник каза тези думи. Той каза /аз говоря сега с думи, които ни са привични, които предават напълно истината само по смисъл/: Спомни си, какво е станало по случай Тайната на Голгота! Насочи погледа към висящия на кръста Христос, който каза на Йоана думите: "От сега нататък това е твоята майка", и Йоан не я напусна вече. Ти обаче каза старецът на Парсифал, ти напусна твоята майка Херцелаида. Тя умря заради тебе!
към текста >>
61.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И последният резултат на духовното изследване, който може да се получи като действителност според често споменатия закон на живота, не е никакъв резултат на съчетание на идеи, както би могъл да
мисли
някой, а тези идеи са това, което като куриери води до последния резултат и което няма нищо общо с тези резултати.
Вчера аз се опитах да представя това, което имах да изнеса върху тайната на Грала и това, което е свързано с нея, така, че да стане нагледно, как нещата се получават за търсещата душа. Аз не премълчах най-различните неща, през които трябва да се мине, преди търсещата душа да намери това, което можем да наречем резултат на изследването от духовния свят. Естествено аз много добре зная, че модерната наука за душата или психологията, която остава така много на повърхността на нещата, когато прочете подобни неща, ще има да възрази всевъзможни или по-добре казано все невъзможни неща. И аз познавам дооре всичко, което може да бъде повдигнато от тази страна като съмнения зная много добре, какви странни твърдения върху всякакви закони и асоциации на идеи и подсъзнателни представи могат да бъдат изнесени. Въпреки това, съзнавайки всичко това, аз дадох това описание без украшения, защото, обични антропософски приятели, за Вас трябва да бъде важно именно да си изясните, че резултатите, до които човек може да стигне в духовното изследване, могат да бъдат постигнати едвам след преодоляването на всички неща, за които вчера казах, че те се изпречват на пътя на изследователя.
И последният резултат на духовното изследване, който може да се получи като действителност според често споменатия закон на живота, не е никакъв резултат на съчетание на идеи, както би могъл да мисли някой, а тези идеи са това, което като куриери води до последния резултат и което няма нищо общо с тези резултати.
Исках да кажа предварително тези думи, защото най-новите публикации показват, че постоянно се случва отново, че даже тези описания, когато те са напечатани по начина, както се печатат нашите цикли, достигат в ръцете на външни хора и след това тези външни хора правят най-безсмислените забележки върху подобни описания, при което усърдно се стараят да цитират нещата откъсвайки ги от тяхната връзка и тем подобни. Позволете ми да кажа и това, без да искам ни най-малко да бъда нескромен, че е дошъл вече моментът чрез нашето Антропософско Движение, когато един или друг може да вярва, че може да прави сделки водейки борба срещу това Движение. И много добре са познати някои средства, когато се касае за подобни неща.
към текста >>
И ако сте почувствували нещо от това, което аз исках да възбудя чрез моите думи не само във Вашето
мисле
не
, а във Вашето сърце, тогава ще съм постигнал това, което исках да кажа с този цикъл от сказки.
С това, обични антропософски приятели ние се опитахме да посочим в областта на историята на човечеството, доколкото тази история на човечеството е носена от духовни сили.
И ако сте почувствували нещо от това, което аз исках да възбудя чрез моите думи не само във Вашето мислене, а във Вашето сърце, тогава ще съм постигнал това, което исках да кажа с този цикъл от сказки.
Бих могъл да нарека този цикъл от сказки също така добре: "За търсенето на свещения Граал". Нека оставим на собственото съждение на всеки човек, дали с това, което тук разбираме под връзката на всички религии, действително ще се намерят някога разпространените по лицето на Земята вероизповедания. Да оставим на всеки човек, да реши това за самия себе си. И да оставим също на всяка душа да произнесе нейното съждение върху това, дали това, което наричаме единство на религиите, е по-добре сполучено с това, което се опитахме да охарактеризираме като търсене на свещения Граал, отколкото някои други съждения, които говорят върху единството на религиите, но може би казват нещо съвършено друго.
към текста >>
62.
Съдържание
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Преходът от абстрактно към подвижно
мисле
не
като преход от Духовете на Формата към Духовете на Движението.
Преходът от абстрактно към подвижно мислене като преход от Духовете на Формата към Духовете на Движението.
към текста >>
63.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „
мисли
”, и в
мисли
те човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност.
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност.
Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети. Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш. Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
към текста >>
Ето защо той е участник в целия процес на своето
мисле
не
.
Но когато някой има една мисъл, тогава самият той е този, който прави тази мисъл. Бихме искали дори да кажем, че той присъства във всяка една нишка на тази своя мисъл.
Ето защо той е участник в целия процес на своето мислене.
Той знае: - Това, което е в мисълта, сам аз съм го вложил там по такъв начин, че онова, което не съм вложил в мисълта, не може да има никакво място в нея. Аз имам обзор върху мислите. Когато си представям една мисъл, никой не може да твърди, че там би искало да има толкова и толкова в повече, отколкото в камъка или в розата, защото самият аз съм породил мисълта, следователно зная какво има в нея.
към текста >>
Аз имам обзор върху
мисли
те.
Но когато някой има една мисъл, тогава самият той е този, който прави тази мисъл. Бихме искали дори да кажем, че той присъства във всяка една нишка на тази своя мисъл. Ето защо той е участник в целия процес на своето мислене. Той знае: - Това, което е в мисълта, сам аз съм го вложил там по такъв начин, че онова, което не съм вложил в мисълта, не може да има никакво място в нея.
Аз имам обзор върху мислите.
Когато си представям една мисъл, никой не може да твърди, че там би искало да има толкова и толкова в повече, отколкото в камъка или в розата, защото самият аз съм породил мисълта, следователно зная какво има в нея.
към текста >>
И наистина,
мисли
те са нашето най-дълбоко притежание.
И наистина, мислите са нашето най-дълбоко притежание.
Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената. Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на мисълта. И така, нека да предприемем това обсъждане, защото то ще ни отведе до най-забележителните висоти на антропософския мироглед. Обаче днес ние първо ще положим основите, нещо, което някои от вас може би ще намерят за твърде абстрактно. Но в следващите дни вие ще се убедите в необходимостта от тези основи, понеже без тях ние ще напредваме твърде повърхностно към висотите, предвидени в тези четири лекции.
към текста >>
Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите
мисли
, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената. Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на мисълта. И така, нека да предприемем това обсъждане, защото то ще ни отведе до най-забележителните висоти на антропософския мироглед. Обаче днес ние първо ще положим основите, нещо, което някои от вас може би ще намерят за твърде абстрактно. Но в следващите дни вие ще се убедите в необходимостта от тези основи, понеже без тях ние ще напредваме твърде повърхностно към висотите, предвидени в тези четири лекции.
Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
към текста >>
И тази трудност се състои в следното: Дори и човекът да живее във всяка отделна нишка на мисълта, дори и да разполага с най-интимен достъп до своите представи, работата е там, че повечето хора нямат никакви
мисли
!
Само че, ако застанем на тази гледна точка, пред нас възниква една трудност, една голяма трудност. аз нямам предвид нашето обсъждане на тази тема; голямата трудност се отнася до обективното състояние на нещата.
И тази трудност се състои в следното: Дори и човекът да живее във всяка отделна нишка на мисълта, дори и да разполага с най-интимен достъп до своите представи, работата е там, че повечето хора нямат никакви мисли!
И обикновено фактът, че повечето хора нямат никакви мисли не се оценява достатъчно дълбоко, понеже за тази цел са необходими именно мисли!
към текста >>
И обикновено фактът, че повечето хора нямат никакви
мисли
не се оценява достатъчно дълбоко, понеже за тази цел са необходими именно
мисли
!
Само че, ако застанем на тази гледна точка, пред нас възниква една трудност, една голяма трудност. аз нямам предвид нашето обсъждане на тази тема; голямата трудност се отнася до обективното състояние на нещата. И тази трудност се състои в следното: Дори и човекът да живее във всяка отделна нишка на мисълта, дори и да разполага с най-интимен достъп до своите представи, работата е там, че повечето хора нямат никакви мисли!
И обикновено фактът, че повечето хора нямат никакви мисли не се оценява достатъчно дълбоко, понеже за тази цел са необходими именно мисли!
към текста >>
Това, което пречи на повечето хора да имат
мисли
, е че в ежедневния живот те изобщо нямат потребност от никакви
мисли
, защото вместо
мисли
те се задоволяват с думи.
На първо време нека да обърнем внимание върху следното.
Това, което пречи на повечето хора да имат мисли, е че в ежедневния живот те изобщо нямат потребност от никакви мисли, защото вместо мисли те се задоволяват с думи.
По-голямата част от това, което в обикновения живот наричаме „мислене”, всъщност се състои само от думи. Думите заместват мислите и това става в много поголяма степен, отколкото можем да предполагаме. Повечето хора, когато се стремят към обяснение на даден факт, се задоволяват с едни или други думи, които издават определени звуци, напомнят им за едно или друго, и тогава те се улавят за това, което усещат в тези думи, приемат го за обяснение и вярват, че са стигнали до мислите.
към текста >>
По-голямата част от това, което в обикновения живот наричаме „
мисле
не
”, всъщност се състои само от думи.
На първо време нека да обърнем внимание върху следното. Това, което пречи на повечето хора да имат мисли, е че в ежедневния живот те изобщо нямат потребност от никакви мисли, защото вместо мисли те се задоволяват с думи.
По-голямата част от това, което в обикновения живот наричаме „мислене”, всъщност се състои само от думи.
Думите заместват мислите и това става в много поголяма степен, отколкото можем да предполагаме. Повечето хора, когато се стремят към обяснение на даден факт, се задоволяват с едни или други думи, които издават определени звуци, напомнят им за едно или друго, и тогава те се улавят за това, което усещат в тези думи, приемат го за обяснение и вярват, че са стигнали до мислите.
към текста >>
Думите заместват
мисли
те и това става в много поголяма степен, отколкото можем да предполагаме.
На първо време нека да обърнем внимание върху следното. Това, което пречи на повечето хора да имат мисли, е че в ежедневния живот те изобщо нямат потребност от никакви мисли, защото вместо мисли те се задоволяват с думи. По-голямата част от това, което в обикновения живот наричаме „мислене”, всъщност се състои само от думи.
Думите заместват мислите и това става в много поголяма степен, отколкото можем да предполагаме.
Повечето хора, когато се стремят към обяснение на даден факт, се задоволяват с едни или други думи, които издават определени звуци, напомнят им за едно или друго, и тогава те се улавят за това, което усещат в тези думи, приемат го за обяснение и вярват, че са стигнали до мислите.
към текста >>
Повечето хора, когато се стремят към обяснение на даден факт, се задоволяват с едни или други думи, които издават определени звуци, напомнят им за едно или друго, и тогава те се улавят за това, което усещат в тези думи, приемат го за обяснение и вярват, че са стигнали до
мисли
те.
На първо време нека да обърнем внимание върху следното. Това, което пречи на повечето хора да имат мисли, е че в ежедневния живот те изобщо нямат потребност от никакви мисли, защото вместо мисли те се задоволяват с думи. По-голямата част от това, което в обикновения живот наричаме „мислене”, всъщност се състои само от думи. Думите заместват мислите и това става в много поголяма степен, отколкото можем да предполагаме.
Повечето хора, когато се стремят към обяснение на даден факт, се задоволяват с едни или други думи, които издават определени звуци, напомнят им за едно или друго, и тогава те се улавят за това, което усещат в тези думи, приемат го за обяснение и вярват, че са стигнали до мислите.
към текста >>
Да, в определен момент от развитието на човешкия духовен живот, това което казах, доведе до възприемането на един възглед, който днес споделят дори и мнозина от тези, които наричат себе си
мисли
тели.
Да, в определен момент от развитието на човешкия духовен живот, това което казах, доведе до възприемането на един възглед, който днес споделят дори и мнозина от тези, които наричат себе си мислители.
В новото издание на „Жизнените мирогледи на 19. столетие” аз се опитах основно да преработя текста на тази книга, като на преден план поставих еволюцията на западно-европейското мислене, започващо от 6. предхристиянско столетие до 19. век след Христа, като накрая прибавих кратък обзор на мисловния живот, характерен за нашето съвремие. Така, че първоначалното съдържание беше наистина основно преработено.
към текста >>
столетие” аз се опитах основно да преработя текста на тази книга, като на преден план поставих еволюцията на западно-европейското
мисле
не
, започващо от 6.
Да, в определен момент от развитието на човешкия духовен живот, това което казах, доведе до възприемането на един възглед, който днес споделят дори и мнозина от тези, които наричат себе си мислители. В новото издание на „Жизнените мирогледи на 19.
столетие” аз се опитах основно да преработя текста на тази книга, като на преден план поставих еволюцията на западно-европейското мислене, започващо от 6.
предхристиянско столетие до 19. век след Христа, като накрая прибавих кратък обзор на мисловния живот, характерен за нашето съвремие. Така, че първоначалното съдържание беше наистина основно преработено. Аз се постарах да посоча, как всъщност възникват мислите през отделните епохи. Бихме искали да кажем, че фактически мислите възникват за пръв път някъде между 6.
към текста >>
Аз се постарах да посоча, как всъщност възникват
мисли
те през отделните епохи.
В новото издание на „Жизнените мирогледи на 19. столетие” аз се опитах основно да преработя текста на тази книга, като на преден план поставих еволюцията на западно-европейското мислене, започващо от 6. предхристиянско столетие до 19. век след Христа, като накрая прибавих кратък обзор на мисловния живот, характерен за нашето съвремие. Така, че първоначалното съдържание беше наистина основно преработено.
Аз се постарах да посоча, как всъщност възникват мислите през отделните епохи.
Бихме искали да кажем, че фактически мислите възникват за пръв път някъде между 6. и 8. предхристиянско столетие. Преди това човешките души чисто и просто не бяха в състояние да изживяват това, което в правилния смисъл на думата можем да наречем „мисли”. Какво изживяваха човешките души преди това?
към текста >>
Бихме искали да кажем, че фактически
мисли
те възникват за пръв път някъде между 6.
столетие” аз се опитах основно да преработя текста на тази книга, като на преден план поставих еволюцията на западно-европейското мислене, започващо от 6. предхристиянско столетие до 19. век след Христа, като накрая прибавих кратък обзор на мисловния живот, характерен за нашето съвремие. Така, че първоначалното съдържание беше наистина основно преработено. Аз се постарах да посоча, как всъщност възникват мислите през отделните епохи.
Бихме искали да кажем, че фактически мислите възникват за пръв път някъде между 6.
и 8. предхристиянско столетие. Преди това човешките души чисто и просто не бяха в състояние да изживяват това, което в правилния смисъл на думата можем да наречем „мисли”. Какво изживяваха човешките души преди това? Преди това те изживяваха образи.
към текста >>
Преди това човешките души чисто и просто не бяха в състояние да изживяват това, което в правилния смисъл на думата можем да наречем „
мисли
”.
Така, че първоначалното съдържание беше наистина основно преработено. Аз се постарах да посоча, как всъщност възникват мислите през отделните епохи. Бихме искали да кажем, че фактически мислите възникват за пръв път някъде между 6. и 8. предхристиянско столетие.
Преди това човешките души чисто и просто не бяха в състояние да изживяват това, което в правилния смисъл на думата можем да наречем „мисли”.
Какво изживяваха човешките души преди това? Преди това те изживяваха образи. Цялото светоусещане се опираше върху образи. аз често съм посочвал тази важна особеност. Това изживяване в образи беше последната фаза от старото ясновидство.
към текста >>
Съмнително е, дали в света изобщо е възможно това, което наричаме всеобщи
мисли
, всеобщи понятия, лежащи в основата на т.н.
Съмнително е, дали в света изобщо е възможно това, което наричаме всеобщи мисли, всеобщи понятия, лежащи в основата на т.н.
номинализъм, или иначе казано, философския възглед, според който общоприетите понятия са само названия, накратко – само думи. Следователно, за тези общочовешки мисли съществува цял философски възглед, споделян от мнозина дори и днес: А именно, че мислите са само думи.
към текста >>
Следователно, за тези общочовешки
мисли
съществува цял философски възглед, споделян от мнозина дори и днес: А именно, че
мисли
те са само думи.
Съмнително е, дали в света изобщо е възможно това, което наричаме всеобщи мисли, всеобщи понятия, лежащи в основата на т.н. номинализъм, или иначе казано, философския възглед, според който общоприетите понятия са само названия, накратко – само думи.
Следователно, за тези общочовешки мисли съществува цял философски възглед, споделян от мнозина дори и днес: А именно, че мислите са само думи.
към текста >>
В случая ние искаме да останем в полето на
мисле
не
то, искаме да останем при това, което може да бъде постигнато чрез
мисле
не
то, и ние трябва да си кажем: - Ако искаме да останем в тази област, съвсем не би ни подхождало да се усъмняваме в „лъва като цяло”.
Сега обаче ние не искаме да продължим по пътя, очертан от духовната наука.
В случая ние искаме да останем в полето на мисленето, искаме да останем при това, което може да бъде постигнато чрез мисленето, и ние трябва да си кажем: - Ако искаме да останем в тази област, съвсем не би ни подхождало да се усъмняваме в „лъва като цяло”.
- Така не става. И тук се натъкваме на една трудност, която чисто и просто трябва да бъде посочена. Защото ако в областта на обикновеното мислене ние откажем да признаем тази трудност, тогава ние изобщо не забелязваме трудността на човешкото мислене.
към текста >>
Защото ако в областта на обикновеното
мисле
не
ние откажем да признаем тази трудност, тогава ние изобщо не забелязваме трудността на човешкото
мисле
не
.
Сега обаче ние не искаме да продължим по пътя, очертан от духовната наука. В случая ние искаме да останем в полето на мисленето, искаме да останем при това, което може да бъде постигнато чрез мисленето, и ние трябва да си кажем: - Ако искаме да останем в тази област, съвсем не би ни подхождало да се усъмняваме в „лъва като цяло”. - Така не става. И тук се натъкваме на една трудност, която чисто и просто трябва да бъде посочена.
Защото ако в областта на обикновеното мислене ние откажем да признаем тази трудност, тогава ние изобщо не забелязваме трудността на човешкото мислене.
към текста >>
И понеже това не само изглежда безнадеждно, но е и такова за обикновеното човешко
мисле
не
, тук цялата външна философия застава пред една непреодолима граница и сега нейната задача би била действително да признае, че като външна философия, тя е застанала пред една граница.
Нека да останем в примера за триъгълника, защото той е общовалиден за всички неща, независимо дали ще обясняваме някому природата на триъгълника, лъва и т.н. На пръв поглед изглежда безнадеждно, ако трябва да начертаем един всеобщ триъгълник, съдържащ качествата на всички триъгълници.
И понеже това не само изглежда безнадеждно, но е и такова за обикновеното човешко мислене, тук цялата външна философия застава пред една непреодолима граница и сега нейната задача би била действително да признае, че като външна философия, тя е застанала пред една граница.
Обаче тази гранична линия се отнася именно до външната философия. И все пак съществува една възможност да се прехвърли въпросната граница и сега ние искаме да обсъдим тъкмо тази възможност.
към текста >>
Идва някой, начертава един триъгълник и веднага всичко е готово, сега той може добре да си почине в своите
мисли
, защото е изпълнил своето намерение.
При това положение ние можем да направим, но и да изискаме две неща. Първото, което можем да изискаме, е нещо много удобно.
Идва някой, начертава един триъгълник и веднага всичко е готово, сега той може добре да си почине в своите мисли, защото е изпълнил своето намерение.
Но има и друга възможност: Триъгълникът да бъде разглеждан като изходна точка и да позволим на всяка една от неговите страни да се върти на всички посоки с различна скорост. Обаче в този случай ние не се чувстваме така удобно, понеже трябва да приведем в движение не само триъгълника, но и нашите мисли. Едва сега ние действително стигаме до общовалидната мисъл за триъгълника; тази мисъл не може да бъде постигната, ако се задоволяваме само с един триъгълник. Общовалидната мисъл за триъгълника възниква тогава, когато я приведем в непрекъснато движение, когато тя стане гъвкава и многостранна.
към текста >>
Обаче в този случай ние не се чувстваме така удобно, понеже трябва да приведем в движение не само триъгълника, но и нашите
мисли
.
При това положение ние можем да направим, но и да изискаме две неща. Първото, което можем да изискаме, е нещо много удобно. Идва някой, начертава един триъгълник и веднага всичко е готово, сега той може добре да си почине в своите мисли, защото е изпълнил своето намерение. Но има и друга възможност: Триъгълникът да бъде разглеждан като изходна точка и да позволим на всяка една от неговите страни да се върти на всички посоки с различна скорост.
Обаче в този случай ние не се чувстваме така удобно, понеже трябва да приведем в движение не само триъгълника, но и нашите мисли.
Едва сега ние действително стигаме до общовалидната мисъл за триъгълника; тази мисъл не може да бъде постигната, ако се задоволяваме само с един триъгълник. Общовалидната мисъл за триъгълника възниква тогава, когато я приведем в непрекъснато движение, когато тя стане гъвкава и многостранна.
към текста >>
Понеже философите не бяха в състояние да стигнат до това, което току-що казах, а именно да приведат
мисли
те си в движение, те по необходимост стигнаха до една граница, която не можеха да преминат, и поради тази причина из
мисли
ха номинализма.
Понеже философите не бяха в състояние да стигнат до това, което току-що казах, а именно да приведат мислите си в движение, те по необходимост стигнаха до една граница, която не можеха да преминат, и поради тази причина измислиха номинализма.
Сега нека да преведем тези думи на един познат нам език, на един отдавна познат нам език.
към текста >>
И сега вие разбирате, че философите, които споменах, никога не могат да вземат решението и да излязат извън царството на формите; ето защо в техните общи
мисли
не може да има нищо друго, освен думи, голи думи.
И така, ние виждаме как философите на номинализма, които по необходимост стигат до една гранична линия, се движат в една строго определена област и в тази област всъщност живеят Духовете на Формата. В царството, заемано от Духовете на Формата, което се намира навсякъде около нас, господствуват формите; и понеже господствуват формите, в това царство са представени главно отделните, строго завършени в себе си неща.
И сега вие разбирате, че философите, които споменах, никога не могат да вземат решението и да излязат извън царството на формите; ето защо в техните общи мисли не може да има нищо друго, освен думи, голи думи.
Ако те биха напуснали царството на отделните неща, а това означава
към текста >>
„Формите”, те биха навлезли в един представен живот, намиращ се в непрекъснато движение, или с други думи, чрез своето
мисле
не
те биха навлезли в царството на по-горната йерархия, където господстват Духовете на Движението.
„Формите”, те биха навлезли в един представен живот, намиращ се в непрекъснато движение, или с други думи, чрез своето мислене те биха навлезли в царството на по-горната йерархия, където господстват Духовете на Движението.
Обаче повечето философи не се осмеляват да направят тази крачка. И ако един западно-европейски мислител от по-новото време си позволи да разсъждава в този по-широк смисъл, той остана неразбран, въпреки че навсякъде чуваме да се говори за него. Нека да разгърнем „Метаморфозите на растението” от Гьоте и да си припомним това, което той нарече „пра-растение”, да си припомним това, което той нарече „пра-животно”, и ние веднага ще установим, че можем да се справим с тези понятия „пра-растение” и „пра-животно” само ако ги приведем в движение. Когато постигнем тази подвижност, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата еволюция на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „вълк”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества. Гьоте приведе застиналите понятия и застиналите форми в непрекъснато движение.
към текста >>
И ако един западно-европейски
мисли
тел от по-новото време си позволи да разсъждава в този по-широк смисъл, той остана неразбран, въпреки че навсякъде чуваме да се говори за него.
„Формите”, те биха навлезли в един представен живот, намиращ се в непрекъснато движение, или с други думи, чрез своето мислене те биха навлезли в царството на по-горната йерархия, където господстват Духовете на Движението. Обаче повечето философи не се осмеляват да направят тази крачка.
И ако един западно-европейски мислител от по-новото време си позволи да разсъждава в този по-широк смисъл, той остана неразбран, въпреки че навсякъде чуваме да се говори за него.
Нека да разгърнем „Метаморфозите на растението” от Гьоте и да си припомним това, което той нарече „пра-растение”, да си припомним това, което той нарече „пра-животно”, и ние веднага ще установим, че можем да се справим с тези понятия „пра-растение” и „пра-животно” само ако ги приведем в движение. Когато постигнем тази подвижност, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата еволюция на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „вълк”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества. Гьоте приведе застиналите понятия и застиналите форми в непрекъснато движение. Това беше неговото основно, велико дело. Това беше неговият най-забележителен принос в природознанието на тогавашната епоха.
към текста >>
Защото без понятията, извлечени от духовната наука, просто е невъзможно за един честен човек да стигне до друг извод, освен този, че общите, общовалидните
мисли
не са нищо друго освен празни думи.
Тук вие имате един пример за това, как духовната наука всъщност е склонна да извежда хората от една клопка, в която те неизбежно попадат, дори и да са философи.
Защото без понятията, извлечени от духовната наука, просто е невъзможно за един честен човек да стигне до друг извод, освен този, че общите, общовалидните мисли не са нищо друго освен празни думи.
Тази е причината, поради която казах: - Повечето хора изобщо нямат мисли. - И когато им се заговори за мисли, те отклоняват темата.
към текста >>
Тази е причината, поради която казах: - Повечето хора изобщо нямат
мисли
.
Тук вие имате един пример за това, как духовната наука всъщност е склонна да извежда хората от една клопка, в която те неизбежно попадат, дори и да са философи. Защото без понятията, извлечени от духовната наука, просто е невъзможно за един честен човек да стигне до друг извод, освен този, че общите, общовалидните мисли не са нищо друго освен празни думи.
Тази е причината, поради която казах: - Повечето хора изобщо нямат мисли.
- И когато им се заговори за мисли, те отклоняват темата.
към текста >>
- И когато им се заговори за
мисли
, те отклоняват темата.
Тук вие имате един пример за това, как духовната наука всъщност е склонна да извежда хората от една клопка, в която те неизбежно попадат, дори и да са философи. Защото без понятията, извлечени от духовната наука, просто е невъзможно за един честен човек да стигне до друг извод, освен този, че общите, общовалидните мисли не са нищо друго освен празни думи. Тази е причината, поради която казах: - Повечето хора изобщо нямат мисли.
- И когато им се заговори за мисли, те отклоняват темата.
към текста >>
Когато, да кажем, му споменем, че животните и растенията имат групови души, независимо дали употребяваме названията „общи
мисли
” или „Групови души” – в хода на лекциите отделно ще се спрем на техните взаимоотношения – това поставя едни и същи изисквания пред
мисле
не
то.
Кога, примерно, човекът се сблъсква с някаква мисъл.
Когато, да кажем, му споменем, че животните и растенията имат групови души, независимо дали употребяваме названията „общи мисли” или „Групови души” – в хода на лекциите отделно ще се спрем на техните взаимоотношения – това поставя едни и същи изисквания пред мисленето.
Ние не можем да схванем груповата душа по друг начин, освен като я приведем в движение, в едно непрекъснато външно и вътрешно движение; в противен случай ние не стигаме до никаква групова душа. Обаче повечето хора избягват подобни усилия. Ето защо те отблъскват от себе си т.н. Групови души, следователно, остблъскват също и общовалидните мисли.
към текста >>
Групови души, следователно, остблъскват също и общовалидните
мисли
.
Кога, примерно, човекът се сблъсква с някаква мисъл. Когато, да кажем, му споменем, че животните и растенията имат групови души, независимо дали употребяваме названията „общи мисли” или „Групови души” – в хода на лекциите отделно ще се спрем на техните взаимоотношения – това поставя едни и същи изисквания пред мисленето. Ние не можем да схванем груповата душа по друг начин, освен като я приведем в движение, в едно непрекъснато външно и вътрешно движение; в противен случай ние не стигаме до никаква групова душа. Обаче повечето хора избягват подобни усилия. Ето защо те отблъскват от себе си т.н.
Групови души, следователно, остблъскват също и общовалидните мисли.
към текста >>
Обаче познанието за видимия свят не се нуждае толкова от
мисли
, колкото от спомени, от припомняне на всичко, което вече е станало в царството на формата.
Обаче познанието за видимия свят не се нуждае толкова от мисли, колкото от спомени, от припомняне на всичко, което вече е станало в царството на формата.
И точно това е същественото, че повечето хора не искат да знаят за друго, освен за нещата в царството на формата. В този случай общите, общовалидните мисли остават само думи. Ето защо аз се изразих така: - Повечето хора изобщо нямат мисли. Защото за повечето хора общите мисли остават само думи. И ако всред Духовете на по-висшите йерархии не съществуваше „Геният на езика”, който извайва нужните думи за съответните понятия, очевидно е, че самите хора не биха могли да сторят това.
към текста >>
В този случай общите, общовалидните
мисли
остават само думи.
Обаче познанието за видимия свят не се нуждае толкова от мисли, колкото от спомени, от припомняне на всичко, което вече е станало в царството на формата. И точно това е същественото, че повечето хора не искат да знаят за друго, освен за нещата в царството на формата.
В този случай общите, общовалидните мисли остават само думи.
Ето защо аз се изразих така: - Повечето хора изобщо нямат мисли. Защото за повечето хора общите мисли остават само думи. И ако всред Духовете на по-висшите йерархии не съществуваше „Геният на езика”, който извайва нужните думи за съответните понятия, очевидно е, че самите хора не биха могли да сторят това. Следователно, засега хората извличат своите общовалидни мисли именно от езика, и фактически те не разполагат с нищо друго, освен с думите, съхранени в лоното на езика.
към текста >>
Ето защо аз се изразих така: - Повечето хора изобщо нямат
мисли
.
Обаче познанието за видимия свят не се нуждае толкова от мисли, колкото от спомени, от припомняне на всичко, което вече е станало в царството на формата. И точно това е същественото, че повечето хора не искат да знаят за друго, освен за нещата в царството на формата. В този случай общите, общовалидните мисли остават само думи.
Ето защо аз се изразих така: - Повечето хора изобщо нямат мисли.
Защото за повечето хора общите мисли остават само думи. И ако всред Духовете на по-висшите йерархии не съществуваше „Геният на езика”, който извайва нужните думи за съответните понятия, очевидно е, че самите хора не биха могли да сторят това. Следователно, засега хората извличат своите общовалидни мисли именно от езика, и фактически те не разполагат с нищо друго, освен с думите, съхранени в лоното на езика.
към текста >>
Защото за повечето хора общите
мисли
остават само думи.
Обаче познанието за видимия свят не се нуждае толкова от мисли, колкото от спомени, от припомняне на всичко, което вече е станало в царството на формата. И точно това е същественото, че повечето хора не искат да знаят за друго, освен за нещата в царството на формата. В този случай общите, общовалидните мисли остават само думи. Ето защо аз се изразих така: - Повечето хора изобщо нямат мисли.
Защото за повечето хора общите мисли остават само думи.
И ако всред Духовете на по-висшите йерархии не съществуваше „Геният на езика”, който извайва нужните думи за съответните понятия, очевидно е, че самите хора не биха могли да сторят това. Следователно, засега хората извличат своите общовалидни мисли именно от езика, и фактически те не разполагат с нищо друго, освен с думите, съхранени в лоното на езика.
към текста >>
Следователно, засега хората извличат своите общовалидни
мисли
именно от езика, и фактически те не разполагат с нищо друго, освен с думите, съхранени в лоното на езика.
И точно това е същественото, че повечето хора не искат да знаят за друго, освен за нещата в царството на формата. В този случай общите, общовалидните мисли остават само думи. Ето защо аз се изразих така: - Повечето хора изобщо нямат мисли. Защото за повечето хора общите мисли остават само думи. И ако всред Духовете на по-висшите йерархии не съществуваше „Геният на езика”, който извайва нужните думи за съответните понятия, очевидно е, че самите хора не биха могли да сторят това.
Следователно, засега хората извличат своите общовалидни мисли именно от езика, и фактически те не разполагат с нищо друго, освен с думите, съхранени в лоното на езика.
към текста >>
От всичко това ние заключаваме, че все пак на боравенето с истинските
мисли
е присъщо нещо своеобразно.
От всичко това ние заключаваме, че все пак на боравенето с истинските мисли е присъщо нещо своеобразно.
И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яснота в областта на мисленето. В ежедневието може би често се твърди, особено ако някой поиска да се похвали, че мисленето е нещо лесно. Обаче то съвсем не е лесно. Защото действителното мислене винаги изисква да си плътно, но в известно отношение и несъзнателно докоснат от един полъх, от едно дихание, идващо от царството на Духовете на Движението. Ако мисленето беше толкова лесно, тогава нямаше да ги има тези колосални грешки в областта на мисленето, и хората нямаше да се измъчват от всевъзможните проблеми и заблуждения в тази област.
към текста >>
И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яснота в областта на
мисле
не
то.
От всичко това ние заключаваме, че все пак на боравенето с истинските мисли е присъщо нещо своеобразно.
И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яснота в областта на мисленето.
В ежедневието може би често се твърди, особено ако някой поиска да се похвали, че мисленето е нещо лесно. Обаче то съвсем не е лесно. Защото действителното мислене винаги изисква да си плътно, но в известно отношение и несъзнателно докоснат от един полъх, от едно дихание, идващо от царството на Духовете на Движението. Ако мисленето беше толкова лесно, тогава нямаше да ги има тези колосални грешки в областта на мисленето, и хората нямаше да се измъчват от всевъзможните проблеми и заблуждения в тази област. Например и сега, повече от едно столетие, философите се измъчват с едно разсъждение, което често съм посочвал, и което беше изказано от Кант.
към текста >>
В ежедневието може би често се твърди, особено ако някой поиска да се похвали, че
мисле
не
то е нещо лесно.
От всичко това ние заключаваме, че все пак на боравенето с истинските мисли е присъщо нещо своеобразно. И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яснота в областта на мисленето.
В ежедневието може би често се твърди, особено ако някой поиска да се похвали, че мисленето е нещо лесно.
Обаче то съвсем не е лесно. Защото действителното мислене винаги изисква да си плътно, но в известно отношение и несъзнателно докоснат от един полъх, от едно дихание, идващо от царството на Духовете на Движението. Ако мисленето беше толкова лесно, тогава нямаше да ги има тези колосални грешки в областта на мисленето, и хората нямаше да се измъчват от всевъзможните проблеми и заблуждения в тази област. Например и сега, повече от едно столетие, философите се измъчват с едно разсъждение, което често съм посочвал, и което беше изказано от Кант.
към текста >>
Защото действителното
мисле
не
винаги изисква да си плътно, но в известно отношение и несъзнателно докоснат от един полъх, от едно дихание, идващо от царството на Духовете на Движението.
От всичко това ние заключаваме, че все пак на боравенето с истинските мисли е присъщо нещо своеобразно. И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яснота в областта на мисленето. В ежедневието може би често се твърди, особено ако някой поиска да се похвали, че мисленето е нещо лесно. Обаче то съвсем не е лесно.
Защото действителното мислене винаги изисква да си плътно, но в известно отношение и несъзнателно докоснат от един полъх, от едно дихание, идващо от царството на Духовете на Движението.
Ако мисленето беше толкова лесно, тогава нямаше да ги има тези колосални грешки в областта на мисленето, и хората нямаше да се измъчват от всевъзможните проблеми и заблуждения в тази област. Например и сега, повече от едно столетие, философите се измъчват с едно разсъждение, което често съм посочвал, и което беше изказано от Кант.
към текста >>
Ако
мисле
не
то беше толкова лесно, тогава нямаше да ги има тези колосални грешки в областта на
мисле
не
то, и хората нямаше да се измъчват от всевъзможните проблеми и заблуждения в тази област.
От всичко това ние заключаваме, че все пак на боравенето с истинските мисли е присъщо нещо своеобразно. И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яснота в областта на мисленето. В ежедневието може би често се твърди, особено ако някой поиска да се похвали, че мисленето е нещо лесно. Обаче то съвсем не е лесно. Защото действителното мислене винаги изисква да си плътно, но в известно отношение и несъзнателно докоснат от един полъх, от едно дихание, идващо от царството на Духовете на Движението.
Ако мисленето беше толкова лесно, тогава нямаше да ги има тези колосални грешки в областта на мисленето, и хората нямаше да се измъчват от всевъзможните проблеми и заблуждения в тази област.
Например и сега, повече от едно столетие, философите се измъчват с едно разсъждение, което често съм посочвал, и което беше изказано от Кант.
към текста >>
Това онтологично доказателство за съществуването на Бога също възникна през епохата на номинализма, когато се твърдеше, че за общите понятия са ни дадени само думи, и че не съществува нещо „общо”, което да е в съответствие с отделните
мисли
, както отделните
мисли
имат съответствие с представите.
Кант искаше да изведе т.н. онтологично доказателство за съществуването на Бога.
Това онтологично доказателство за съществуването на Бога също възникна през епохата на номинализма, когато се твърдеше, че за общите понятия са ни дадени само думи, и че не съществува нещо „общо”, което да е в съответствие с отделните мисли, както отделните мисли имат съответствие с представите.
към текста >>
На пръв поглед е ясно: Има голяма разлика в това да
мисли
м за сто възможни талера от една страна, и за сто истински талера от друга страна!
Това изглежда съвсем разумно. И от един век насам хората се измъчват от въпроса, как да решат проблема със стоте възможни и стоте истински талера. Нека сега да се спрем на една поблизка гледна точка, взета от практическия живот. Възможно ли е от тази гледна точка да кажем, че сто истински талера съдържат повече от сто възможни талера?
На пръв поглед е ясно: Има голяма разлика в това да мислим за сто възможни талера от една страна, и за сто истински талера от друга страна!
Във втория случай това са точно сто талера повече. И в практическия живот главно става дума за стоте истински талера.
към текста >>
Ако за душата няма никакъв път към истинския Бог, тогава очевидно и никакъв ход на
мисли
те – в стила на Кант – не води към Бога.
Във всеки случай това има значение. А именно, има значение това, че така, както Кант говори за Бога, можеше да се говори само в една епоха, когато до Бога вече не беше възможно да се стигне чрез душевните опитности на човека. След като Бога не можеше да бъде вече постигнат като една реалност, понятието за възможния Бог и понятието за истинския Бог се изравниха напълно, станаха едно и също, както едно и също е дали някой не притежава сто истински или сто възможни талера.
Ако за душата няма никакъв път към истинския Бог, тогава очевидно и никакъв ход на мислите – в стила на Кант – не води към Бога.
към текста >>
Привеждам този пример, само за да посоча, че когато става дума за
мисле
не
то, се налага да копаем по-навътре в нещата.
Вие виждате, че нещата имат и една по-дълбока страна.
Привеждам този пример, само за да посоча, че когато става дума за мисленето, се налага да копаем по-навътре в нещата.
Защото мисловните грешки се промъкват и чрез най-светлите духове, и хората дълго време не виждат, къде всъщност се намират главните пукнатини в едно такова мислене, каквото е мисленето на Кант, например в неговото сравняване между стоте възможни и стоте истински талера. При мисленето нещата винаги опират и до това, да обхванем ситуацията, в която се разгръща една или друга мисъл.
към текста >>
Защото мисловните грешки се промъкват и чрез най-светлите духове, и хората дълго време не виждат, къде всъщност се намират главните пукнатини в едно такова
мисле
не
, каквото е
мисле
не
то на Кант, например в неговото сравняване между стоте възможни и стоте истински талера.
Вие виждате, че нещата имат и една по-дълбока страна. Привеждам този пример, само за да посоча, че когато става дума за мисленето, се налага да копаем по-навътре в нещата.
Защото мисловните грешки се промъкват и чрез най-светлите духове, и хората дълго време не виждат, къде всъщност се намират главните пукнатини в едно такова мислене, каквото е мисленето на Кант, например в неговото сравняване между стоте възможни и стоте истински талера.
При мисленето нещата винаги опират и до това, да обхванем ситуацията, в която се разгръща една или друга мисъл.
към текста >>
При
мисле
не
то нещата винаги опират и до това, да обхванем ситуацията, в която се разгръща една или друга мисъл.
Вие виждате, че нещата имат и една по-дълбока страна. Привеждам този пример, само за да посоча, че когато става дума за мисленето, се налага да копаем по-навътре в нещата. Защото мисловните грешки се промъкват и чрез най-светлите духове, и хората дълго време не виждат, къде всъщност се намират главните пукнатини в едно такова мислене, каквото е мисленето на Кант, например в неговото сравняване между стоте възможни и стоте истински талера.
При мисленето нещата винаги опират и до това, да обхванем ситуацията, в която се разгръща една или друга мисъл.
към текста >>
Изхождайки първо от природата на общото
мисле
не
, а после и от наличието на такива мисловни грешки, каквато в частност е и тази на Кант, аз се опитах да посоча, че пътищата на
мисле
не
то не могат да бъдат разглеждани без съответното задълбочаване в нещата.
Изхождайки първо от природата на общото мислене, а после и от наличието на такива мисловни грешки, каквато в частност е и тази на Кант, аз се опитах да посоча, че пътищата на мисленето не могат да бъдат разглеждани без съответното задълбочаване в нещата.
Сега бих искал да се спра и на една трета гледна точка.
към текста >>
Но фактически на първо място възниква следната необходимост:
Мисле
не
то да се запознае със своите собствени закони и импулси.
Духовната наука, която предлага нови и здравословни принципи за разбирането на живота, може да направи твърде много в различните области на ежедневието.
Но фактически на първо място възниква следната необходимост: Мисленето да се запознае със своите собствени закони и импулси.
В противен случай всеки би бил застрашен от всевъзможни нелепости. Днес например има един човек, който напразно и безплодно се измъчва тъкмо с проблемите на мисленето и езика. Това е известният езиковед и критик Фритц Маутнер, който напоследък състави един голям философски речник.
към текста >>
Днес например има един човек, който напразно и безплодно се измъчва тъкмо с проблемите на
мисле
не
то и езика.
Духовната наука, която предлага нови и здравословни принципи за разбирането на живота, може да направи твърде много в различните области на ежедневието. Но фактически на първо място възниква следната необходимост: Мисленето да се запознае със своите собствени закони и импулси. В противен случай всеки би бил застрашен от всевъзможни нелепости.
Днес например има един човек, който напразно и безплодно се измъчва тъкмо с проблемите на мисленето и езика.
Това е известният езиковед и критик Фритц Маутнер, който напоследък състави един голям философски речник.
към текста >>
Защото според него
мисле
не
то по начало се състои само от говорене, и следователно, няма никакъв смисъл да се задълбочаваме в логиката, а трябва да се задълбочаваме само в граматиката.
Дебелият том „Критика на езика” претърпя вече второто си издание, и, следователно, стана добре известен на нашите съвременници. Там се съдържат много духовити, но и ужасни неща. Там например откриваме куриозната мисловна грешка – и човек се препъва на всеки пети ред, четейки размишленията на добрия Маутнер – а именно, че той подлага на съмнение ползата от логиката.
Защото според него мисленето по начало се състои само от говорене, и следователно, няма никакъв смисъл да се задълбочаваме в логиката, а трябва да се задълбочаваме само в граматиката.
А после той казва: - И понеже логиката е излишна, всички логици са се превърнали в глупаци. - Добре. И Маутнер продължава: - В обикновения живот от умозаключенията възникват мненията, а от мненията възникват представите. - Обикновено хората постъпват така, че от умозаключенията извеждат мненията си, а от мненията оформят представите си, тогава защо е необходима логика? Има ли логиката някакъв смисъл?
към текста >>
Има и още много други забележителни пасажи в тази чудновата книга, която – разглеждайки отношенията между
мисле
не
и говор – вместо яснота внася там пълна обърканост.
- Обикновено хората постъпват така, че от умозаключенията извеждат мненията си, а от мненията оформят представите си, тогава защо е необходима логика? Има ли логиката някакъв смисъл? – Всичко това е толкова остроумно, колкото остроумно е и разсъждението: - Защо ни е необходима ботаниката? - Миналата година, както и по-предишната година растенията са едни и същи! – Ето логиката на човека, който счита логиката за излишна.
Има и още много други забележителни пасажи в тази чудновата книга, която – разглеждайки отношенията между мислене и говор – вместо яснота внася там пълна обърканост.
към текста >>
Фактът, че стигаме до такова понятие е тясно свързан с това, дали изобщо можем да си позволим общовалидни
мисли
или само представи и понятия за отделните неща.
Аз казах, че ние се нуждаем от здрава основа за нещата, които впоследствие биха ни издигнали до висотите на духовното изследване. Една такава основа, каквато беше положена днес, би искала да изглежда някому твърде абстрактна, обаче ние се нуждаем от нея. Но все пак аз се опитах да представя нещата така, че да са лесни за разбиране. Специално бих искал да подчертая, че с помощта на такива прости размишления, ние си изградихме понятие за това, къде точно лежи границата между Духовете на Формата и Духовете на Движението.
Фактът, че стигаме до такова понятие е тясно свързан с това, дали изобщо можем да си позволим общовалидни мисли или само представи и понятия за отделните неща.
Подчертавам: Дали изобщо можем да си позволим.
към текста >>
64.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Той става и казва: -
Мисле
не
, но разбира се, това е възможно!
Те идват поради това, че дори и там, където е задължително, се употребяват твърде малко усилия и не се постига никаква прецизност в духовните занимания. В наши дни е напълно основателно всеки да претендира поне за следното.
Той става и казва: - Мислене, но разбира се, това е възможно!
Следователно, той започва да мисли. На света има най-различни мирогледи. Живеят много, много философи. Лесно е да се забележи, че един казва едно, друг казва друго. Но дори и ако бяха не чак толкова умни, хората щяха да обръщат внимание на евентуални техни противоречия, обаче по този въпрос не се разсъждава.
към текста >>
Следователно, той започва да
мисли
.
Те идват поради това, че дори и там, където е задължително, се употребяват твърде малко усилия и не се постига никаква прецизност в духовните занимания. В наши дни е напълно основателно всеки да претендира поне за следното. Той става и казва: - Мислене, но разбира се, това е възможно!
Следователно, той започва да мисли.
На света има най-различни мирогледи. Живеят много, много философи. Лесно е да се забележи, че един казва едно, друг казва друго. Но дори и ако бяха не чак толкова умни, хората щяха да обръщат внимание на евентуални техни противоречия, обаче по този въпрос не се разсъждава. Но пък всеки си доставя удоволствието, че въпреки всичко, може да „мисли”.
към текста >>
Но пък всеки си доставя удоволствието, че въпреки всичко, може да „
мисли
”.
Следователно, той започва да мисли. На света има най-различни мирогледи. Живеят много, много философи. Лесно е да се забележи, че един казва едно, друг казва друго. Но дори и ако бяха не чак толкова умни, хората щяха да обръщат внимание на евентуални техни противоречия, обаче по този въпрос не се разсъждава.
Но пък всеки си доставя удоволствието, че въпреки всичко, може да „мисли”.
Следователно, хората са убедени, че сами могат да стигнат до правилните изводи. Защото днес не може да разчитаме само на авторитета!
към текста >>
Човекът трябва да
мисли
сам.
Това влиза в противоречие с достойнството на човешката природа.
Човекът трябва да мисли сам.
В областта на мисленето не може иначе.
към текста >>
В областта на
мисле
не
то не може иначе.
Това влиза в противоречие с достойнството на човешката природа. Човекът трябва да мисли сам.
В областта на мисленето не може иначе.
към текста >>
Но по отношение на
мисле
не
то, в практическия живот изобщо не се допуска, че са необходими мирогледи и че
мисле
не
то също би трябвало да бъде изучавано.
Аз не съм сигурен дали хората са убедени, че във всички други области на живота те не спазват този принцип. Например никой не се чувства зависим от авторитета, ако той поръчва своя костюм при шивача или своите обувки при обущаря. Той съвсем не казва: - Под човешкото достойнство е да се поръчват някои неща на хора, за които знаем, че те умеят да ги правят. Дори той допуска, че тези умения би трябвало да бъдат изучавани.
Но по отношение на мисленето, в практическия живот изобщо не се допуска, че са необходими мирогледи и че мисленето също би трябвало да бъде изучавано.
Днес този факт се признава в изключително редки случаи.
към текста >>
Тук сме изправени пред нещо, което слага своя отпечатък навсякъде в нашия живот и допринася за това, че днес човешките
мисли
далеч не са някакъв разпространен „продукт”.
Тук сме изправени пред нещо, което слага своя отпечатък навсякъде в нашия живот и допринася за това, че днес човешките мисли далеч не са някакъв разпространен „продукт”.
Според мен това е лесно разбираемо. Нека да предположим, че изведнъж всички хора биха заявили: - Да се правят ботушитова вече е под човешкото достойнство; нека наведнъж да изработим всички ботуши! Аз далеч не съм сигурен, че в този случай ще бъдат произведени най-добрите ботуши на света. Обаче що се отнася до включването на правилни мисли в човешките мирогледи, днес се постъпва тъкмо по този начин. Това е едното обстоятелство, което подчертава възможността на казаното от мен вчера: - Мислите представляват нещо, в което човекът е изцяло потопен и което той може да обозре открай докрай, и все пак мислите не са чак толкова разпространени по света, както бихме очаквали.
към текста >>
Обаче що се отнася до включването на правилни
мисли
в човешките мирогледи, днес се постъпва тъкмо по този начин.
Тук сме изправени пред нещо, което слага своя отпечатък навсякъде в нашия живот и допринася за това, че днес човешките мисли далеч не са някакъв разпространен „продукт”. Според мен това е лесно разбираемо. Нека да предположим, че изведнъж всички хора биха заявили: - Да се правят ботушитова вече е под човешкото достойнство; нека наведнъж да изработим всички ботуши! Аз далеч не съм сигурен, че в този случай ще бъдат произведени най-добрите ботуши на света.
Обаче що се отнася до включването на правилни мисли в човешките мирогледи, днес се постъпва тъкмо по този начин.
Това е едното обстоятелство, което подчертава възможността на казаното от мен вчера: - Мислите представляват нещо, в което човекът е изцяло потопен и което той може да обозре открай докрай, и все пак мислите не са чак толкова разпространени по света, както бихме очаквали. Впрочем в наши дни се очертава и една друга особена тенденция, която непрекъснато нараства: Всяка яснота в мислите да се заглушава напълно! С това също трябва да се занимаем, или поне да хвърлим бегъл поглед в тази област.
към текста >>
Това е едното обстоятелство, което подчертава възможността на казаното от мен вчера: -
Мисли
те представляват нещо, в което човекът е изцяло потопен и което той може да обозре открай докрай, и все пак
мисли
те не са чак толкова разпространени по света, както бихме очаквали.
Тук сме изправени пред нещо, което слага своя отпечатък навсякъде в нашия живот и допринася за това, че днес човешките мисли далеч не са някакъв разпространен „продукт”. Според мен това е лесно разбираемо. Нека да предположим, че изведнъж всички хора биха заявили: - Да се правят ботушитова вече е под човешкото достойнство; нека наведнъж да изработим всички ботуши! Аз далеч не съм сигурен, че в този случай ще бъдат произведени най-добрите ботуши на света. Обаче що се отнася до включването на правилни мисли в човешките мирогледи, днес се постъпва тъкмо по този начин.
Това е едното обстоятелство, което подчертава възможността на казаното от мен вчера: - Мислите представляват нещо, в което човекът е изцяло потопен и което той може да обозре открай докрай, и все пак мислите не са чак толкова разпространени по света, както бихме очаквали.
Впрочем в наши дни се очертава и една друга особена тенденция, която непрекъснато нараства: Всяка яснота в мислите да се заглушава напълно! С това също трябва да се занимаем, или поне да хвърлим бегъл поглед в тази област.
към текста >>
Впрочем в наши дни се очертава и една друга особена тенденция, която непрекъснато нараства: Всяка яснота в
мисли
те да се заглушава напълно!
Според мен това е лесно разбираемо. Нека да предположим, че изведнъж всички хора биха заявили: - Да се правят ботушитова вече е под човешкото достойнство; нека наведнъж да изработим всички ботуши! Аз далеч не съм сигурен, че в този случай ще бъдат произведени най-добрите ботуши на света. Обаче що се отнася до включването на правилни мисли в човешките мирогледи, днес се постъпва тъкмо по този начин. Това е едното обстоятелство, което подчертава възможността на казаното от мен вчера: - Мислите представляват нещо, в което човекът е изцяло потопен и което той може да обозре открай докрай, и все пак мислите не са чак толкова разпространени по света, както бихме очаквали.
Впрочем в наши дни се очертава и една друга особена тенденция, която непрекъснато нараства: Всяка яснота в мислите да се заглушава напълно!
С това също трябва да се занимаем, или поне да хвърлим бегъл поглед в тази област.
към текста >>
Той разгърна своите грандиозни
мисли
, с чиято помощ поиска да изгради един мироглед.
Нека да предположим, че Якоб Бьоме би казал подобно нещо. Да, вие се смеете, понеже Якоб Бьоме никога не го е казвал, а само е изработвал прилични обувки за гражданите на Гьорлиц, като за тази цел е използвал своето обущарско изкуство. Обаче той направи и нещо друго.
Той разгърна своите грандиозни мисли, с чиято помощ поиска да изгради един мироглед.
Той си каза: - За да постигна тази цел моите обущарски мисли не са достатъчни; ако искам да имам мирови мисли, аз не бива да прилагам към мирозданието онези мисли, които ми служат да правя обувки на хората. И така той се издига до своите величествени мисли за устройството на света. Или с други думи: Онзи Якоб Бьоме, който първоначално описах в моята хипотеза, не е съществувал в Гьорлиц; съществувал е другият Якоб Бьоме, който е знаел как да постъпи.
към текста >>
Той си каза: - За да постигна тази цел моите обущарски
мисли
не са достатъчни; ако искам да имам мирови
мисли
, аз не бива да прилагам към мирозданието онези
мисли
, които ми служат да правя обувки на хората.
Нека да предположим, че Якоб Бьоме би казал подобно нещо. Да, вие се смеете, понеже Якоб Бьоме никога не го е казвал, а само е изработвал прилични обувки за гражданите на Гьорлиц, като за тази цел е използвал своето обущарско изкуство. Обаче той направи и нещо друго. Той разгърна своите грандиозни мисли, с чиято помощ поиска да изгради един мироглед.
Той си каза: - За да постигна тази цел моите обущарски мисли не са достатъчни; ако искам да имам мирови мисли, аз не бива да прилагам към мирозданието онези мисли, които ми служат да правя обувки на хората.
И така той се издига до своите величествени мисли за устройството на света. Или с други думи: Онзи Якоб Бьоме, който първоначално описах в моята хипотеза, не е съществувал в Гьорлиц; съществувал е другият Якоб Бьоме, който е знаел как да постъпи.
към текста >>
И така той се издига до своите величествени
мисли
за устройството на света.
Нека да предположим, че Якоб Бьоме би казал подобно нещо. Да, вие се смеете, понеже Якоб Бьоме никога не го е казвал, а само е изработвал прилични обувки за гражданите на Гьорлиц, като за тази цел е използвал своето обущарско изкуство. Обаче той направи и нещо друго. Той разгърна своите грандиозни мисли, с чиято помощ поиска да изгради един мироглед. Той си каза: - За да постигна тази цел моите обущарски мисли не са достатъчни; ако искам да имам мирови мисли, аз не бива да прилагам към мирозданието онези мисли, които ми служат да правя обувки на хората.
И така той се издига до своите величествени мисли за устройството на света.
Или с други думи: Онзи Якоб Бьоме, който първоначално описах в моята хипотеза, не е съществувал в Гьорлиц; съществувал е другият Якоб Бьоме, който е знаел как да постъпи.
към текста >>
И това е нещо, което може да ни насочи към заниманията с духовната наука и с практическото изучаване на
мисле
не
то, все неща, които ни подтикват да разберем как трябва да
мисли
м, особено в онези области на живота, които са недостъпни за обикновеното съзнание.
Тук става дума да вникваме в основата на нещата, като същевременно ги осветляваме чрез вглеждане в това, което все още не е напълно ясно. Следователно, ако обхванем този проблем методически и логически, не бива да се учудваме, че повечето съвременни мирогледи не са нищо друго, освен опити да се конструира Вселената според „мировия обущарски калъп”.
И това е нещо, което може да ни насочи към заниманията с духовната наука и с практическото изучаване на мисленето, все неща, които ни подтикват да разберем как трябва да мислим, особено в онези области на живота, които са недостъпни за обикновеното съзнание.
към текста >>
През Средновековието въпросът „реализъм или номинализъм” стана твърде болезнен за теолозите и той засягаше една област, която почти не вълнува днешните
мисли
тели.
През Средновековието въпросът „реализъм или номинализъм” стана твърде болезнен за теолозите и той засягаше една област, която почти не вълнува днешните мислители.
Защото по времето, когато възникна въпросът „реализъм или номинализъм”, между 11. и 13. столетие, това беше едно от най-важните неща за християнска Европа – въпросът за „трите лица”, Отец, Син и Светия Дух, образуващи едно божествено същество, което обаче включваше в себе си тези три лица. И номиналистите твърдяха: - Тези три божествени лица съществуват само изолирани едно от друго, „Отецът” сам за себе си, „Синът” сам за себе си, „Духът” сам за себе си; и когато говорим за един общ Бог, който включва в себе си „трите лица”, това е само едно име за тях трите. – Така номинализмът отхвърляше единството на Троицата, и номиналистите, за разлика от реалистите, намираше единството на Троицата не само за логически абсурдно, но и за езическо, докато реалистите настояваха, че „трите лица” са свързани в едно реално, а не въображаемо единство.
към текста >>
Защото през онези времена, когато книгопечатането все още не съществуваше, за хората беше много по-трудно да култивират в себе си едно такова
мисле
не
, беше им много трудно да участват в такива отвлечени спорове, каквито водеха номиналистите и реалистите; така че този, който тогава се намесваше в подобен спор, трябваше да бъде много по-добре подготвен, отколкото са подготвени днешните хора, които евентуално биха влезли в същия спор.
Следователно, номинализмът и реализмът бяха две големи противоположности. И наистина, ако някой се задълбочи в литературата, възникнала от средите на номинализма и реализма през съответните столетия, ще се убеди в това, което може да постигне човешкото остроумие, защото както номинализмът, така и реализмът прибягваха до възможно най-остроумните доводи в защита на своите твърдения.
Защото през онези времена, когато книгопечатането все още не съществуваше, за хората беше много по-трудно да култивират в себе си едно такова мислене, беше им много трудно да участват в такива отвлечени спорове, каквито водеха номиналистите и реалистите; така че този, който тогава се намесваше в подобен спор, трябваше да бъде много по-добре подготвен, отколкото са подготвени днешните хора, които евентуално биха влезли в същия спор.
Издигани бяха камари от остроумия, за да бъде защитен реализма, други камари от остроумия бяха издигани в подкрепа на номинализма. Как да си обясним всичко това? Все пак, печално е, че то съществува. Ако се замислим по-дълбоко, трябва да се съгласим, че то наистина е печално. Да, ако се замислим по-дълбоко ние бихме попитали: Каква е ползата за теб, от това, че си умен?
към текста >>
Сега нека да противопоставим на току що изказаните
мисли
нещо, което може би не е толкова остроумно, колкото остроумни са доводите на номиналисти и реалисти, но може би има своето предимство пред всички тях, а именно, че то направо се насочва към целта, или с други думи, то веднага намира посоката, в която следва да протича правилното
мисле
не
.
Сега нека да противопоставим на току що изказаните мисли нещо, което може би не е толкова остроумно, колкото остроумни са доводите на номиналисти и реалисти, но може би има своето предимство пред всички тях, а именно, че то направо се насочва към целта, или с други думи, то веднага намира посоката, в която следва да протича правилното мислене.
към текста >>
Също и в
мисли
те никога „едно” не преминава в „две”, нито „две” преминава в „едно”.
Числото не притежава никаква екзистенция, никакво съществувание. „Едно”, „две”, „три”, „пет”, „шест” и т.н. нямат никаква екзистенция. Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „число”. Защото числото „едно” никога не преминава в числото „две”; ние получаваме „две” само ако към „едно” прибавим още „едно”.
Също и в мислите никога „едно” не преминава в „две”, нито „две” преминава в „едно”.
Съществуват само отделните числа, а не числото изобщо. Що се отнася до това, което е налице при числата, там номинализмът е абсолютно правилен. Защото е невъзможно да съществува един елен, после още един елен и отново още един елен, без да съществува животинският вид елен. Числото „две” може да съществува само за себе си, „едно”, „седем” и т.н. също могат да съществуват сами за себе си.
към текста >>
По този начин, придавайки правилната посока на
мисли
те, ние проумяваме и нещо друго.
По този начин, придавайки правилната посока на мислите, ние проумяваме и нещо друго.
Ние започваме да разбираме защо съществуват толкова много мирогледи на този свят. Общо взето, хората не са склонни, ако те вече са разбрали нещо, да търсят разбиране и на нещо друго. Ако някога в някоя отделна област даден човек стигне до извода: „Общите понятия нямат никакво съществуване! ”, тогава той разширява този извод върху всички области на живота. Самото изречение: „Общите понятия нямат никакво съществуване” – не е погрешно; отнесено към съответната област то е правилно.
към текста >>
Когато си изграждаме представа за
мисле
не
то, същественото е да сме наясно върху това, че истината, съдържаща се в една мисъл все още не означава нищо, относно всеобщата валидност на тази мисъл.
Общо взето, хората не са склонни, ако те вече са разбрали нещо, да търсят разбиране и на нещо друго. Ако някога в някоя отделна област даден човек стигне до извода: „Общите понятия нямат никакво съществуване! ”, тогава той разширява този извод върху всички области на живота. Самото изречение: „Общите понятия нямат никакво съществуване” – не е погрешно; отнесено към съответната област то е правилно. Погрешно е само обобщението.
Когато си изграждаме представа за мисленето, същественото е да сме наясно върху това, че истината, съдържаща се в една мисъл все още не означава нищо, относно всеобщата валидност на тази мисъл.
Една мисъл може да е напълно правилна в съответната област на живота, обаче това няма никакво отношение към всеобщата валидност на мисълта. Когато доказваш това или онова, колкото и добре да го правиш, не е възможно този начин на доказване да се приложи в една такава област, където той е неизползваем. Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена. Ние сме длъжни да стоим далеч от всяка едностранчивост. Ето на какво исках да обърна внимание особено днес: Длъжни сме да избягваме всяка едностранчивост.
към текста >>
За
мисли
теля, който може да навлезе в природата на
мисле
не
то, съществува не един мироглед, а 12 равнопоставени мирогледа, спрямо всеки от които
мисле
не
то може да представи еднакво добри доводи и основания.
Съществува не един мироглед, който е правилен и следва да бъде защитаван, а съществуват дванадесет мирогледа. И тук трябва да прибавим: Колкото добри основания има за един от мирогледите, толкова добри основания има и за всички останали. Светът може да бъде разглеждан не от едностранчивото становище на един мироглед; светът се открива само на този, който знае, че трябва да го обгърне от всички страни. Както Слънцето, дори и да споделяме коперниковата система, преминава през всичките зодиакални знаци, за да осветява Земята от 12 различни точки, така и ние трябва да сме в състояние да обгръщаме света от всички страни и напълно да се вживяваме в 12-те различни гледни точки, а не да застиваме в една от тях, независимо дали тя отговаря на идеализма, сензуализма, феноменализма и т.н. От мисловна гледна точка оправдани са всичките 12 мирогледа.
За мислителя, който може да навлезе в природата на мисленето, съществува не един мироглед, а 12 равнопоставени мирогледа, спрямо всеки от които мисленето може да представи еднакво добри доводи и основания.
Изхождайки от извоюваната по този начин гледна точка, утре ние ще продължим да говорим, издигайки се от мисловното разглеждане на човека към мисловното разглеждане на Космоса.
към текста >>
65.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Това, което казах досега, следователно, се отнася до формирането на човешкото
мисле
не
от страна на Космоса, респективно от страна на 12-те основни мирогледа, чиито първообрази откриваме в духовния Зодиак, намиращ се в нашето духовно обкръжение.
Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма. Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма. Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак. В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи? И защо все пак през определените епохи е било строго необходимо да бъде следван един или друг мироглед, на този въпрос ние ще се спрем по време на утрешната лекция.
Това, което казах досега, следователно, се отнася до формирането на човешкото мислене от страна на Космоса, респективно от страна на 12-те основни мирогледа, чиито първообрази откриваме в духовния Зодиак, намиращ се в нашето духовно обкръжение.
към текста >>
Мирогледното настрение на логизма се състои главно в това, че душата може да се окаже в такова състояние, при което да изживява в себе си непосредственото присъствие на
мисли
те, понятията и идеите, и то до такава степен, че душата да извървява пътя от едно понятие до друго понятие, от една идея до друга идея по такъв начин, както например един човек разглежда човешкия организъм и последователно описва очите, носа, устата и т.н., за да ги обхване накрая като принадлежащи на едно цяло; така постъпва и Хегел, който подрежда всички понятия в един голям понятиен организъм.
Има и едно друго мирогледно настроение. Аз казвам „настроение”, макар че иначе бих предпочел да говоря за „нюанси” и „образи”. Напоследък това второ мирогледно настроение, в неговата полека разновидност – и все пак „лекото е тежко” – там, в духовно-зодиакалния знак на идеализма се застъпваше именно от Хегел. Обаче светоусещането на Хегел, особеното мирогледно настрение на Хегел няма никаква потребност от това да стои неподвижно в духовно-зодиакалния знак на идеализма, понеже то също може да преминава през целия духовен Зодиак. Става дума за мирогледното настроение на логизма.
Мирогледното настрение на логизма се състои главно в това, че душата може да се окаже в такова състояние, при което да изживява в себе си непосредственото присъствие на мислите, понятията и идеите, и то до такава степен, че душата да извървява пътя от едно понятие до друго понятие, от една идея до друга идея по такъв начин, както например един човек разглежда човешкия организъм и последователно описва очите, носа, устата и т.н., за да ги обхване накрая като принадлежащи на едно цяло; така постъпва и Хегел, който подрежда всички понятия в един голям понятиен организъм.
Така изглежда логическият понятиен организъм на Хегел. Той просто беше в състояние да издири всичко, което – като мисли – можеше да бъде намерено по света, да подреди една мисъл до друга мисъл и да ги превърне в един цялостен организъм: Логизмът! Но логизмът може да бъде изграден, както прави това Хегел, в духовно-зодиакалния знак на идеализма, може да бъде изграден, както прави това Фихте, в духовно-зодиакалния знак на психизма, както и във всички останали знаци на духовния Зодиак. Логизмът също представлява нещо, което подобно на една планета, прекосяваща Зодиака, може кръгообразно да премине всичките 12 знака на духовния Зодиак.
към текста >>
Той просто беше в състояние да издири всичко, което – като
мисли
– можеше да бъде намерено по света, да подреди една мисъл до друга мисъл и да ги превърне в един цялостен организъм: Логизмът!
Напоследък това второ мирогледно настроение, в неговата полека разновидност – и все пак „лекото е тежко” – там, в духовно-зодиакалния знак на идеализма се застъпваше именно от Хегел. Обаче светоусещането на Хегел, особеното мирогледно настрение на Хегел няма никаква потребност от това да стои неподвижно в духовно-зодиакалния знак на идеализма, понеже то също може да преминава през целия духовен Зодиак. Става дума за мирогледното настроение на логизма. Мирогледното настрение на логизма се състои главно в това, че душата може да се окаже в такова състояние, при което да изживява в себе си непосредственото присъствие на мислите, понятията и идеите, и то до такава степен, че душата да извървява пътя от едно понятие до друго понятие, от една идея до друга идея по такъв начин, както например един човек разглежда човешкия организъм и последователно описва очите, носа, устата и т.н., за да ги обхване накрая като принадлежащи на едно цяло; така постъпва и Хегел, който подрежда всички понятия в един голям понятиен организъм. Така изглежда логическият понятиен организъм на Хегел.
Той просто беше в състояние да издири всичко, което – като мисли – можеше да бъде намерено по света, да подреди една мисъл до друга мисъл и да ги превърне в един цялостен организъм: Логизмът!
Но логизмът може да бъде изграден, както прави това Хегел, в духовно-зодиакалния знак на идеализма, може да бъде изграден, както прави това Фихте, в духовно-зодиакалния знак на психизма, както и във всички останали знаци на духовния Зодиак. Логизмът също представлява нещо, което подобно на една планета, прекосяваща Зодиака, може кръгообразно да премине всичките 12 знака на духовния Зодиак.
към текста >>
Докато онзи, който продължава да размишлява върху това, което е осветено от Слънцето, а и „задържа”
мисли
те, дори и след като Слънцето е залязло, вече не е емпирист, защото той не разчита повече на Слънцето.
Тук същественото не се свежда до външните образи; тук същественото е да вникнем в най-интимните лежащи връзки в основата на този паралелизъм; но дори и да се ограничим само до външните образи, вие навсякъде ще откриете известни прилики и съответствия. Например Луната, във фазата на Новолуние, остава скрита окултна, невидима; за да стане видима, тя първо трябва да получи част от слънчевата светлина, също както и окултните неща остават окултни, преди душата – чрез медитация, концентрация и т.н. – да се издигне до такава степен, че да може да ги възприеме. Онзи, който минава през света, който възприема само това, което е осветено от Слънцето, е емпирист.
Докато онзи, който продължава да размишлява върху това, което е осветено от Слънцето, а и „задържа” мислите, дори и след като Слънцето е залязло, вече не е емпирист, защото той не разчита повече на Слънцето.
„Слънцето” е символът на емпиризма. – За всички тези неща аз бих искал да говоря и с по-големи подробности, обаче на тази важна тема сме отделили само четири часа, така че засега ще предоставим евентуалните по-точни разисквания на вас самите. вие ще установите, че след като имате схематичната рисунка, това не е толкова трудно.
към текста >>
Обикновените хора се задоволяват много по-лесно с различните гледни точки, отколкото си
мисли
м.
Често обаче става така, че даден човек остава едностранчив, т.е. остава под въздействията, идващи само от един духовно-зодиакален знак или пък остава в плен на една единствена душевна нагласа. Тъкмо големите личности в областта на човешките мирогледи често стават жертва на такава едностранчивост. Например Хамерлинг явно беше един волунтаристичен монадист или, иначе казано, един монадологичен волунтарист, Шопенхауер явно беше един волунтаристичен представител на психизма. Тъкмо големите личности, така да се каже, разполагаха душите си по такъв начин, че техните мирогледни нагласи заемаха подходящото място в един строго определен знак на духовния Зодиак.
Обикновените хора се задоволяват много по-лесно с различните гледни точки, отколкото си мислим.
Обаче може да се случи и така, че хората да бъдат насърчени от най-различни обстоятелства, за да бранят своите мирогледи. Например може да се случи така, че някой да е добър логик, докато неговата логистична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на сензуализма. В същото време някой може да е добър емпирик, докато неговата емпирична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на математизма. В подобни случаи се стига до утвърждаването на един точно определен мироглед. В наши дни един такъв мироглед, възникнал поради това, че съответната личност – казано в духовен смисъл – имаше своето Слънце в Близнаци, а своя Юпитер в Лъв, един такъв мироглед е този на Вунд.
към текста >>
66.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Грубите материалисти на нашето време смятат, че мозъкът образува
мисли
те, респективно, че централната нервна система образува
мисли
те.
Грубите материалисти на нашето време смятат, че мозъкът образува мислите, респективно, че централната нервна система образува мислите.
За този, който вниква в нещата, това е толкова вярно, колкото е вярно и твърдението, че именно огледалото, в което се оглежда едно човешко лице, „произвежда” това лице. Обаче човешкото лице съществува независимо от огледалото. Огледалото само отразява лицето. Аз често пъти съм прибягвал до това сравнение също и на моите публични лекции. То е напълно приложимо и по отношение на това, какво точно изживява човек в своите мисли.
към текста >>
То е напълно приложимо и по отношение на това, какво точно изживява човек в своите
мисли
.
Грубите материалисти на нашето време смятат, че мозъкът образува мислите, респективно, че централната нервна система образува мислите. За този, който вниква в нещата, това е толкова вярно, колкото е вярно и твърдението, че именно огледалото, в което се оглежда едно човешко лице, „произвежда” това лице. Обаче човешкото лице съществува независимо от огледалото. Огледалото само отразява лицето. Аз често пъти съм прибягвал до това сравнение също и на моите публични лекции.
То е напълно приложимо и по отношение на това, какво точно изживява човек в своите мисли.
Нека сега да погледнем нещата от друг ъгъл. Мисловното изживяване, което реално възниква в душата, докато човек изживява мислите, е също толкова резултат от мозъчната дейност, колкото образът на човешкото лице в огледалото е резултат от качествата и дейността на огледалото. Фактически мозъкът действа само като рефлекторен апарат, който „отразява” душевната дейност, така че сега тя да е в състояние да възприема самата себе си. Всъщност мозъкът има толкова малко общо с това, което човекът възприема като мисли, колкото малко общо има и огледалото с вашето лице, докато се оглеждате в него.
към текста >>
Мисловното изживяване, което реално възниква в душата, докато човек изживява
мисли
те, е също толкова резултат от мозъчната дейност, колкото образът на човешкото лице в огледалото е резултат от качествата и дейността на огледалото.
Обаче човешкото лице съществува независимо от огледалото. Огледалото само отразява лицето. Аз често пъти съм прибягвал до това сравнение също и на моите публични лекции. То е напълно приложимо и по отношение на това, какво точно изживява човек в своите мисли. Нека сега да погледнем нещата от друг ъгъл.
Мисловното изживяване, което реално възниква в душата, докато човек изживява мислите, е също толкова резултат от мозъчната дейност, колкото образът на човешкото лице в огледалото е резултат от качествата и дейността на огледалото.
Фактически мозъкът действа само като рефлекторен апарат, който „отразява” душевната дейност, така че сега тя да е в състояние да възприема самата себе си. Всъщност мозъкът има толкова малко общо с това, което човекът възприема като мисли, колкото малко общо има и огледалото с вашето лице, докато се оглеждате в него.
към текста >>
Всъщност мозъкът има толкова малко общо с това, което човекът възприема като
мисли
, колкото малко общо има и огледалото с вашето лице, докато се оглеждате в него.
Аз често пъти съм прибягвал до това сравнение също и на моите публични лекции. То е напълно приложимо и по отношение на това, какво точно изживява човек в своите мисли. Нека сега да погледнем нещата от друг ъгъл. Мисловното изживяване, което реално възниква в душата, докато човек изживява мислите, е също толкова резултат от мозъчната дейност, колкото образът на човешкото лице в огледалото е резултат от качествата и дейността на огледалото. Фактически мозъкът действа само като рефлекторен апарат, който „отразява” душевната дейност, така че сега тя да е в състояние да възприема самата себе си.
Всъщност мозъкът има толкова малко общо с това, което човекът възприема като мисли, колкото малко общо има и огледалото с вашето лице, докато се оглеждате в него.
към текста >>
Работата е там, че
мисле
йки, човекът възприема само последната фаза от своята мисловна дейност.
Обаче има и нещо друго.
Работата е там, че мислейки, човекът възприема само последната фаза от своята мисловна дейност.
За да обясня това, аз отново ще прибегна до сравнението с огледалото. Представете си, че бихте поискали да застанете пред едно огледало и да видите лицето си в него. Ако нямате огледало, вие няма да видите лицето си. Колкото и дълго да се взирате, вие няма да видите лицето си. Ако искате да го видите, вие трябва да обработите някаква материална плоскост така, че тя да заприлича на огледало.
към текста >>
А това, което накрая вие възприемате като
мисли
, това са отражения; това, което вие първо трябва да „препарирате”, за да се появи въпросното отражение, е съответната част от мозъка.
Или иначе казано, вие първо трябва да подготвите тази плоскост, и едва после тя ще може да отразява един или друг образ. След като свършите това, вие ще видите лицето си. – Душата трябва да направи с мозъка същото, което един човек би направил с огледалото. Фактически същинската мисловна дейност, свързана с възприемането на мисълта, се предхожда от една друга дейност, каквато е тази, когато вие, примерно, искате да възприемате една мисъл за „лъва”, но преди това привеждате в движение някои дълбоко скрити части на мозъка по такъв начин, че те се превръщат в „огледало” за възприемането на мисълта за „лъва”. И този, който превръща мозъка в огледало, сте самият вие.
А това, което накрая вие възприемате като мисли, това са отражения; това, което вие първо трябва да „препарирате”, за да се появи въпросното отражение, е съответната част от мозъка.
Самите вие, с вашата душевна дейност, сте този, който довежда съответните структури и функции на мозъка до там, че той да отразява като мисли това, което вие мислите. Ако искате да се приближите към дейността, лежаща в основите на мисленето, вие трябва да имате предвид именно онази дейност, която тръгва от душата и се отправя към мозъка и се разгръща в мозъка.
към текста >>
Самите вие, с вашата душевна дейност, сте този, който довежда съответните структури и функции на мозъка до там, че той да отразява като
мисли
това, което вие
мисли
те.
След като свършите това, вие ще видите лицето си. – Душата трябва да направи с мозъка същото, което един човек би направил с огледалото. Фактически същинската мисловна дейност, свързана с възприемането на мисълта, се предхожда от една друга дейност, каквато е тази, когато вие, примерно, искате да възприемате една мисъл за „лъва”, но преди това привеждате в движение някои дълбоко скрити части на мозъка по такъв начин, че те се превръщат в „огледало” за възприемането на мисълта за „лъва”. И този, който превръща мозъка в огледало, сте самият вие. А това, което накрая вие възприемате като мисли, това са отражения; това, което вие първо трябва да „препарирате”, за да се появи въпросното отражение, е съответната част от мозъка.
Самите вие, с вашата душевна дейност, сте този, който довежда съответните структури и функции на мозъка до там, че той да отразява като мисли това, което вие мислите.
Ако искате да се приближите към дейността, лежаща в основите на мисленето, вие трябва да имате предвид именно онази дейност, която тръгва от душата и се отправя към мозъка и се разгръща в мозъка.
към текста >>
Ако искате да се приближите към дейността, лежаща в основите на
мисле
не
то, вие трябва да имате предвид именно онази дейност, която тръгва от душата и се отправя към мозъка и се разгръща в мозъка.
– Душата трябва да направи с мозъка същото, което един човек би направил с огледалото. Фактически същинската мисловна дейност, свързана с възприемането на мисълта, се предхожда от една друга дейност, каквато е тази, когато вие, примерно, искате да възприемате една мисъл за „лъва”, но преди това привеждате в движение някои дълбоко скрити части на мозъка по такъв начин, че те се превръщат в „огледало” за възприемането на мисълта за „лъва”. И този, който превръща мозъка в огледало, сте самият вие. А това, което накрая вие възприемате като мисли, това са отражения; това, което вие първо трябва да „препарирате”, за да се появи въпросното отражение, е съответната част от мозъка. Самите вие, с вашата душевна дейност, сте този, който довежда съответните структури и функции на мозъка до там, че той да отразява като мисли това, което вие мислите.
Ако искате да се приближите към дейността, лежаща в основите на мисленето, вие трябва да имате предвид именно онази дейност, която тръгва от душата и се отправя към мозъка и се разгръща в мозъка.
към текста >>
Едва тогава, чрез тази духовно-душевна дейност, мозъкът се превръща в огледален апарат, позволяващ отразяването на
мисли
те.
Вие виждате, че на първо място стои един духовно-душевен елемент. Тъкмо той трябва да работи в структурите на мозъка.
Едва тогава, чрез тази духовно-душевна дейност, мозъкът се превръща в огледален апарат, позволяващ отразяването на мислите.
Този е действителният процес, който е до такава степен незабележим за повечето хора на нашето съвремие, че те изобщо нямат представа за него.
към текста >>
Той може да проследи, как – ако поиска да
мисли
– най-напред е необходимо не просто да схване мисълта, а да я подготви, или иначе казано: Да „препарира” своя мозък.
Онзи, който поне малко е напреднал в окултното възприемане на нещата, може да различава двете фази на душевната дейност.
Той може да проследи, как – ако поиска да мисли – най-напред е необходимо не просто да схване мисълта, а да я подготви, или иначе казано: Да „препарира” своя мозък.
Успее ли да го „препарира” до определена степен, позволяваща отразяването, тогава той има своите мисли. Окултното изследване ясно показва: Ако искаме да си представим нещо, първата задача е не да търсим представата, а да упражним онази дейност, която подготвя възприемането на представата. Този факт е изключително важен. И ние не бива да забравяме тези неща, понеже едва с тяхна помощ стигаме до истината за човешкото мислене. Едва сега ние разбираме как протича човешката мисловна дейност.
към текста >>
Успее ли да го „препарира” до определена степен, позволяваща отразяването, тогава той има своите
мисли
.
Онзи, който поне малко е напреднал в окултното възприемане на нещата, може да различава двете фази на душевната дейност. Той може да проследи, как – ако поиска да мисли – най-напред е необходимо не просто да схване мисълта, а да я подготви, или иначе казано: Да „препарира” своя мозък.
Успее ли да го „препарира” до определена степен, позволяваща отразяването, тогава той има своите мисли.
Окултното изследване ясно показва: Ако искаме да си представим нещо, първата задача е не да търсим представата, а да упражним онази дейност, която подготвя възприемането на представата. Този факт е изключително важен. И ние не бива да забравяме тези неща, понеже едва с тяхна помощ стигаме до истината за човешкото мислене. Едва сега ние разбираме как протича човешката мисловна дейност. Най-напред става така, че мисловната дейност се насочва към мозъка, респективно към централната нервна система и, така да се каже, „задвижва” определени анатомически структури на мозъка.
към текста >>
И ние не бива да забравяме тези неща, понеже едва с тяхна помощ стигаме до истината за човешкото
мисле
не
.
Онзи, който поне малко е напреднал в окултното възприемане на нещата, може да различава двете фази на душевната дейност. Той може да проследи, как – ако поиска да мисли – най-напред е необходимо не просто да схване мисълта, а да я подготви, или иначе казано: Да „препарира” своя мозък. Успее ли да го „препарира” до определена степен, позволяваща отразяването, тогава той има своите мисли. Окултното изследване ясно показва: Ако искаме да си представим нещо, първата задача е не да търсим представата, а да упражним онази дейност, която подготвя възприемането на представата. Този факт е изключително важен.
И ние не бива да забравяме тези неща, понеже едва с тяхна помощ стигаме до истината за човешкото мислене.
Едва сега ние разбираме как протича човешката мисловна дейност. Най-напред става така, че мисловната дейност се насочва към мозъка, респективно към централната нервна система и, така да се каже, „задвижва” определени анатомически структури на мозъка. Чрез това те се превръщат в рефлекторен апарат, който отразява мисълта по такъв начин, че сега душата я осъзнава именно като мисъл. Следователно, ние различаваме две фази: Най-напред от духовно-душевния елемент възниква определена мозъчна дейност; после – след като е приключила подготвителната работа на мозъка – идва възприемането. За обикновения човек тази мозъчна работа остава напълно неосъзната; той възприема само отражението.
към текста >>
Човекът трябва да изживее как душевната дейност се пренася в анатомичните части на мозъка и те първо трябва да бъдат подготвени, за да стане възможно възприемането на
мисли
те.
Най-напред става така, че мисловната дейност се насочва към мозъка, респективно към централната нервна система и, така да се каже, „задвижва” определени анатомически структури на мозъка. Чрез това те се превръщат в рефлекторен апарат, който отразява мисълта по такъв начин, че сега душата я осъзнава именно като мисъл. Следователно, ние различаваме две фази: Най-напред от духовно-душевния елемент възниква определена мозъчна дейност; после – след като е приключила подготвителната работа на мозъка – идва възприемането. За обикновения човек тази мозъчна работа остава напълно неосъзната; той възприема само отражението. Обаче окултното изследване показва, че най-напред трябва да бъде изживяна именно подготовката.
Човекът трябва да изживее как душевната дейност се пренася в анатомичните части на мозъка и те първо трябва да бъдат подготвени, за да стане възможно възприемането на мислите.
към текста >>
В будното съзнание мисловната дейност непрекъснато ангажира мозъка и го превръща в рефлекторен апарат за отразяване на
мисли
те.
Всичко това, което описвам, непрекъснато се разиграва в човешкия живот между пробуждането и заспиването.
В будното съзнание мисловната дейност непрекъснато ангажира мозъка и го превръща в рефлекторен апарат за отразяване на мислите.
Обаче това, което се преработва вътре в нас чрез мисловната дейност, не е достатъчно. Защото това, което протича чрез духовно-душевния елемент, бих казал, е една тясно ограничена дейност. От пробуждането сутрин до заспиването вечер духовно-душевната дейност, ангажирана с мисленето, се състои в това, че през целия ден тази дейност е съсредоточена в анатомичните структури на мозъка, в резултат на което мозъкът се превръща в рефлекторен апарат. Обаче преди всичко мозъкът трябва да е налице; едва тогава духовно-душевната дейност, ако мога така да се изразя, вписва там своите малки бележки, своите малки гравюри. Следователно, в своята главова форма, в своята главова маса, мозъкът трябва да е налице.
към текста >>
От пробуждането сутрин до заспиването вечер духовно-душевната дейност, ангажирана с
мисле
не
то, се състои в това, че през целия ден тази дейност е съсредоточена в анатомичните структури на мозъка, в резултат на което мозъкът се превръща в рефлекторен апарат.
Всичко това, което описвам, непрекъснато се разиграва в човешкия живот между пробуждането и заспиването. В будното съзнание мисловната дейност непрекъснато ангажира мозъка и го превръща в рефлекторен апарат за отразяване на мислите. Обаче това, което се преработва вътре в нас чрез мисловната дейност, не е достатъчно. Защото това, което протича чрез духовно-душевния елемент, бих казал, е една тясно ограничена дейност.
От пробуждането сутрин до заспиването вечер духовно-душевната дейност, ангажирана с мисленето, се състои в това, че през целия ден тази дейност е съсредоточена в анатомичните структури на мозъка, в резултат на което мозъкът се превръща в рефлекторен апарат.
Обаче преди всичко мозъкът трябва да е налице; едва тогава духовно-душевната дейност, ако мога така да се изразя, вписва там своите малки бележки, своите малки гравюри. Следователно, в своята главова форма, в своята главова маса, мозъкът трябва да е налице. Обаче за нашия човешки живот това не е достатъчно.
към текста >>
Както всеки ден ние, от пробуждането до заспиването, образно казано, работим за „гравирането” върху мозъка, което го превръща в рефлекторен апарат за ежедневните
мисли
, така и там, където гравираме не самите ние, трябва да ни бъдат давани съответните форми и тези форми идват от Космоса.
Нашият мозък не би искал да бъде „третиран” от ежедневната работа, ако целият ни организъм не беше така подготвен, че да служи като основа за ежедневната работа. И тази работа, която организмът подготвя за човека, се извършва от Космоса.
Както всеки ден ние, от пробуждането до заспиването, образно казано, работим за „гравирането” върху мозъка, което го превръща в рефлекторен апарат за ежедневните мисли, така и там, където гравираме не самите ние, трябва да ни бъдат давани съответните форми и тези форми идват от Космоса.
Както нашите малки мисли работят в мозъка и вписват там своите малки гравюри, така по същия образец Космосът изгражда целия ни организъм, упражнявайки върху него мисловна дейност. Защото същото, което работи в нас, вписвайки малките си гравюри, е налице и в Космоса, пронизва и протъкава като мисловна дейност целия Космос. Това, което накрая застава пред нас като идеи, което ние, например, застъпваме като идеализъм, то вече е налице като активираща дейност в духовния Космос и тя може да въздейства върху един човек по такъв начин, че да подготви целия му организъм не за друго, а за една подчертана склонност към идеализъм. По същия начин, от недрата на духовния Космос към човека се отправят и въздействията на всевъзможните други нюанси, присъщи за нагласите и знаците на духовния Зодиак.
към текста >>
Както нашите малки
мисли
работят в мозъка и вписват там своите малки гравюри, така по същия образец Космосът изгражда целия ни организъм, упражнявайки върху него мисловна дейност.
Нашият мозък не би искал да бъде „третиран” от ежедневната работа, ако целият ни организъм не беше така подготвен, че да служи като основа за ежедневната работа. И тази работа, която организмът подготвя за човека, се извършва от Космоса. Както всеки ден ние, от пробуждането до заспиването, образно казано, работим за „гравирането” върху мозъка, което го превръща в рефлекторен апарат за ежедневните мисли, така и там, където гравираме не самите ние, трябва да ни бъдат давани съответните форми и тези форми идват от Космоса.
Както нашите малки мисли работят в мозъка и вписват там своите малки гравюри, така по същия образец Космосът изгражда целия ни организъм, упражнявайки върху него мисловна дейност.
Защото същото, което работи в нас, вписвайки малките си гравюри, е налице и в Космоса, пронизва и протъкава като мисловна дейност целия Космос. Това, което накрая застава пред нас като идеи, което ние, например, застъпваме като идеализъм, то вече е налице като активираща дейност в духовния Космос и тя може да въздейства върху един човек по такъв начин, че да подготви целия му организъм не за друго, а за една подчертана склонност към идеализъм. По същия начин, от недрата на духовния Космос към човека се отправят и въздействията на всевъзможните други нюанси, присъщи за нагласите и знаците на духовния Зодиак.
към текста >>
Човекът е изграден според
мисли
те на Космоса.
Човекът е изграден според мислите на Космоса.
Космосът е големият мислител, който гравира в нас нашите форми до последната подробност, също както нашата малка мисловна работа вписва малките си гравюри в нашия мозък през периода между пробуждането и заспиването. Както нашият мозък – имам предвид само онези негови части, където е възможно „гравирането” – се намира под въздействието на мисловната работа, така и целият човек се намира под въздействието на космическата мисловна работа.
към текста >>
Космосът е големият
мисли
тел, който гравира в нас нашите форми до последната подробност, също както нашата малка мисловна работа вписва малките си гравюри в нашия мозък през периода между пробуждането и заспиването.
Човекът е изграден според мислите на Космоса.
Космосът е големият мислител, който гравира в нас нашите форми до последната подробност, също както нашата малка мисловна работа вписва малките си гравюри в нашия мозък през периода между пробуждането и заспиването.
Както нашият мозък – имам предвид само онези негови части, където е възможно „гравирането” – се намира под въздействието на мисловната работа, така и целият човек се намира под въздействието на космическата мисловна работа.
към текста >>
Ние, като човешки същества, сме обект на космическите
мисли
.
Ние, като човешки същества, сме обект на космическите мисли.
Космосът ни мисли. И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Космосът ни
мисли
.
Ние, като човешки същества, сме обект на космическите мисли.
Космосът ни мисли.
И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса.
към текста >>
И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни
мисли
, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като
мисли
на съществата от висшите йерархии.
Ние, като човешки същества, сме обект на космическите мисли. Космосът ни мисли. И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото.
И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии.
Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората. Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли. Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли. Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите.
към текста >>
Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки
мисли
, така и ние, като човешки същества отразяваме
мисли
те на Космоса.
Космосът ни мисли. И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии.
Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса.
Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората. Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли. Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли. Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите. Обаче, колкото малко ние, в духовно-душевен смисъл сме това, което е нашият мозък, толкова малко, естествено, и съществата на духовните йерархии, са „ние”.
към текста >>
Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки
мисли
, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически
мисли
.
както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората.
Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли.
Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли. Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите. Обаче, колкото малко ние, в духовно-душевен смисъл сме това, което е нашият мозък, толкова малко, естествено, и съществата на духовните йерархии, са „ние”. Ето защо спрямо съществата на висшите йерархии, ние сме самостоятелни. И още: В известен смисъл ние им служим, за да могат чрез нас да мислят; обаче в същото време ние сме самостоятелни същества, които имат личното си битие в самите себе си.
към текста >>
Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки
мисли
, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически
мисли
.
– по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората. Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли.
Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли.
Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите. Обаче, колкото малко ние, в духовно-душевен смисъл сме това, което е нашият мозък, толкова малко, естествено, и съществата на духовните йерархии, са „ние”. Ето защо спрямо съществата на висшите йерархии, ние сме самостоятелни. И още: В известен смисъл ние им служим, за да могат чрез нас да мислят; обаче в същото време ние сме самостоятелни същества, които имат личното си битие в самите себе си.
към текста >>
И понеже този регент не винаги е в състояние да насочи по един и същ начин всички свои
мисли
към нашата карма, ние трябва да бъдем изградени според неговата логика.
Ето как ние откриваме връзката между човешката мисъл и космическата мисъл. Човешката мисъл е регент на мозъка; космическата мисъл е такъв регент, който ни отвежда към една цел, на която ние вече принадлежим с цялата си същност.
И понеже този регент не винаги е в състояние да насочи по един и същ начин всички свои мисли към нашата карма, ние трябва да бъдем изградени според неговата логика.
Ние хората имаме нашата логика, според която мислим, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика. И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13). Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма. Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово.
към текста >>
Ние хората имаме нашата логика, според която
мисли
м, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика.
Ето как ние откриваме връзката между човешката мисъл и космическата мисъл. Човешката мисъл е регент на мозъка; космическата мисъл е такъв регент, който ни отвежда към една цел, на която ние вече принадлежим с цялата си същност. И понеже този регент не винаги е в състояние да насочи по един и същ начин всички свои мисли към нашата карма, ние трябва да бъдем изградени според неговата логика.
Ние хората имаме нашата логика, според която мислим, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика.
И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13). Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма. Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово. За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на един човек, в него се посажда заложбата да се утвърди като един мистичен идеалист.
към текста >>
Както когато ние
мисли
м и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии,
мисле
йки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма.
Човешката мисъл е регент на мозъка; космическата мисъл е такъв регент, който ни отвежда към една цел, на която ние вече принадлежим с цялата си същност. И понеже този регент не винаги е в състояние да насочи по един и същ начин всички свои мисли към нашата карма, ние трябва да бъдем изградени според неговата логика. Ние хората имаме нашата логика, според която мислим, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика. И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13).
Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма.
Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово. За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на един човек, в него се посажда заложбата да се утвърди като един мистичен идеалист. Обратно към йерархиите на Космоса се връща това, което ние за себе си бихме нарекли една „мисъл”, но за тях тя става израз на един човек, който е станал мистичен идеалист, който е тяхната собствена мисъл, след като те вече са подготвили своята космическа преценка, една космическа присъда: мистицизмът ще се прояви в знака на идеализма.
към текста >>
Ето как ние се опитахме да представим вътрешната същност на космическото слово, на космическото
мисле
не
.
Ето как ние се опитахме да представим вътрешната същност на космическото слово, на космическото мислене.
Това, което изобразихме на рисунката като космическа логика, застава пред нас като нещо, което ни подсказва как мислят духовните йерархии на Космоса, например: Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма! – и т.н. Нека още веднъж нагледно да си представим мисленето на Космоса. То може да изглежда примерно така: Мистицизмът се проявява в знака на идеализма! После нещата се променят!
към текста >>
Нека още веднъж нагледно да си представим
мисле
не
то на Космоса.
Ето как ние се опитахме да представим вътрешната същност на космическото слово, на космическото мислене. Това, което изобразихме на рисунката като космическа логика, застава пред нас като нещо, което ни подсказва как мислят духовните йерархии на Космоса, например: Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма! – и т.н.
Нека още веднъж нагледно да си представим мисленето на Космоса.
То може да изглежда примерно така: Мистицизмът се проявява в знака на идеализма! После нещата се променят! Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма! – Противодействие! Това, което би последвало, би се оказало една погрешна космическа преценка.
към текста >>
Мисълта ще се пренасочи – и тогава ние имаме едно коригирано „погрешно
мисле
не
”.
То може да изглежда примерно така: Мистицизмът се проявява в знака на идеализма! После нещата се променят! Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма! – Противодействие! Това, което би последвало, би се оказало една погрешна космическа преценка.
Мисълта ще се пренасочи – и тогава ние имаме едно коригирано „погрешно мислене”.
към текста >>
Защото законите, които тук онагледихме като закони, валидни за
мисле
не
то на Космоса, упражняват своето действие също и в човека.
В наши дни се налага завесата, която скрива една такава тайна, да бъде вдигната, поне до известна степен.
Защото законите, които тук онагледихме като закони, валидни за мисленето на Космоса, упражняват своето действие също и в човека.
И тяхното познаване води дотам, че ние започваме да разбираме живота и разбирайки го, започваме да разбираме и себе си, така че, ако поради една или друга причина сме едностранчиво поставени в живота, вече знаем: Всички ние принадлежим към едно голямо цяло, понеже сме частици от мисловната логика на Космоса. Духовната наука е тук, за да разгадаваме тези отношения; тя ни помага да разбираме нашата едностранчивост по отношение на нашите заложби и ние преодоляваме тази едностранчивост в същата степен, в която постигаме широта и всестранност на убежденията си чрез изучаване на духовната наука. Така ние навлизаме в онова душевно настроение, което е необходимо тъкмо за нашата епоха.
към текста >>
И така, ние виждаме, че тъкмо познанието за същността на човешкото и космическо
мисле
не
ни помага да вникнем в значението и задачите на духовната наука, да вникнем в нейните точни преценки относно другите така наречени „духовни движения” и най-вече в нейните преценки относно съвременните философски течения.
И така, ние виждаме, че тъкмо познанието за същността на човешкото и космическо мислене ни помага да вникнем в значението и задачите на духовната наука, да вникнем в нейните точни преценки относно другите така наречени „духовни движения” и най-вече в нейните преценки относно съвременните философски течения.
Колко добре се получи, че в тези лекции се опитахме да се приближим до този вид познание, че се опитахме да проникнем толкова дълбоко в сърцата и душите на нашите приятели, така че занапред антропософското духовно-научно движение да поеме в една точно определена вярна посока. И занапред ние все повече и повече ще се убеждаваме, че човекът бива формиран чрез това, което живее в него като космически мисли.
към текста >>
И занапред ние все повече и повече ще се убеждаваме, че човекът бива формиран чрез това, което живее в него като космически
мисли
.
И така, ние виждаме, че тъкмо познанието за същността на човешкото и космическо мислене ни помага да вникнем в значението и задачите на духовната наука, да вникнем в нейните точни преценки относно другите така наречени „духовни движения” и най-вече в нейните преценки относно съвременните философски течения. Колко добре се получи, че в тези лекции се опитахме да се приближим до този вид познание, че се опитахме да проникнем толкова дълбоко в сърцата и душите на нашите приятели, така че занапред антропософското духовно-научно движение да поеме в една точно определена вярна посока.
И занапред ние все повече и повече ще се убеждаваме, че човекът бива формиран чрез това, което живее в него като космически мисли.
към текста >>
колко богато беше надарена тази душа, за да могат духовните йерархии да я „преформират” така, че сега с тяхна помощ тя да
мисли
по един толкова различен начин.
Сега за нас човекът открива в много по-ясна светлина, особено ако разгледаме една мисъл на Фихте, който казва: - Що за философия има някой, зависи от това, що за човек е самият той. Да, наистина, каква е философията на един човек, зависи от това, какво представлява самият той! Фактът, че през първия период на тогавашната си инкарнация, в която живееше като Фихте, той успя да формулира основния нерв на своя мироглед с думите: „Нашият свят е онагледеният материал на нашите задължения”, показва как тези думи, изговорени и по-късно, са израз на това как душата му е променила своята констелация в духовния Космос, т.е.
колко богато беше надарена тази душа, за да могат духовните йерархии да я „преформират” така, че сега с тяхна помощ тя да мисли по един толкова различен начин.
Нещо подобно казахме и тогава, когато обсъждахме примера с Нитче.
към текста >>
Най-лошите врагове на истината са окончателно завършени мирогледи, според които мирозданието може да се построи с помощта на няколко
мисли
.
” и „Какво не можем да разберем? ” – Един сериозен търсач на истината се научава да разбира, че за да стигне до някакво разбиране за света, той трябва да обедини в себе си най-различни импулси. И тогава той напълно отвиква да застава пред света така, че да задава въпроси като тези: „Какво мога да разбера? ” и „Какво не мога да разбера? ”, а непрекъснато продължава да търси, да търси, да търси.
Най-лошите врагове на истината са окончателно завършени мирогледи, според които мирозданието може да се построи с помощта на няколко мисли.
към текста >>
И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на
мисле
не
то и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя.
Светът е безкраен, и в качествено и в количествено отношение. Ето защо сигурно е голяма благословия да срещнеш такива човешки души, които искат да имат ясен поглед върху това, което в наши дни с една ужасяваща, високомерна едностранчивост се провъзгласява за нещо цялостно и общовалидно. И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви. В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си.
И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на мисленето и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя.
Но естеството на човешкото мислене остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието. И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология. Наред с всичко останало, това ни препречва и пътя за разбиране на космическите мисли.
към текста >>
Но естеството на човешкото
мисле
не
остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието.
Ето защо сигурно е голяма благословия да срещнеш такива човешки души, които искат да имат ясен поглед върху това, което в наши дни с една ужасяваща, високомерна едностранчивост се провъзгласява за нещо цялостно и общовалидно. И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви. В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си. И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на мисленето и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя.
Но естеството на човешкото мислене остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието.
И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология. Наред с всичко останало, това ни препречва и пътя за разбиране на космическите мисли.
към текста >>
Наред с всичко останало, това ни препречва и пътя за разбиране на космическите
мисли
.
В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си. И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на мисленето и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя. Но естеството на човешкото мислене остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието. И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология.
Наред с всичко останало, това ни препречва и пътя за разбиране на космическите мисли.
към текста >>
Ние се научаваме да разбираме
мисли
те на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в
мисли
те на човека, когато се вживяваме в истинността на тези
мисли
, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка.
Ние се научаваме да разбираме мислите на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в истинността на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка.
Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли. Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н.
към текста >>
Следователно, когато познаем естеството на
мисли
те вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки
мисли
, тогава можем да почувстваме как с тези
мисли
ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките
мисли
се разширява в едно познание за истинската природа на космическите
мисли
.
Ние се научаваме да разбираме мислите на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в истинността на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка.
Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли.
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н. И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия.
към текста >>
Когато правилно се научим да разбираме как
мисли
м, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на
мисле
не
от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят.
Ние се научаваме да разбираме мислите на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в истинността на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка. Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли.
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят.
Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н. И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия. И така ние се чувстваме включени в логиката на Космоса, или казано още по-конкретно, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите мисли, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки мисли са приютени в нашия душевен живот.
към текста >>
И така ние се чувстваме включени в логиката на Космоса, или казано още по-конкретно, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите
мисли
, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки
мисли
са приютени в нашия душевен живот.
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н. И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия.
И така ние се чувстваме включени в логиката на Космоса, или казано още по-конкретно, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите мисли, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки мисли са приютени в нашия душевен живот.
към текста >>
А сега, опитайте се да медитирате върху думите: „Аз мисля моите
мисли
.
А сега, опитайте се да медитирате върху думите: „Аз мисля моите мисли.
И тогава аз ставам една мисъл, която идва от йерархиите на Космоса. Моята вечна същност се състои в това, че мисленето на йерархиите е нещо вечно. И след като съм обект на мислене от страна на йерархиите, тогава аз ще бъда предаван – както една мисъл се предава от учителя на ученика – от една йерархия на друга йерархия, за да бъда мислен от тях в моята непреходна, вечна същност. Ето как аз се чувствам поставен в мисловния свят на Космоса”.
към текста >>
Моята вечна същност се състои в това, че
мисле
не
то на йерархиите е нещо вечно.
А сега, опитайте се да медитирате върху думите: „Аз мисля моите мисли. И тогава аз ставам една мисъл, която идва от йерархиите на Космоса.
Моята вечна същност се състои в това, че мисленето на йерархиите е нещо вечно.
И след като съм обект на мислене от страна на йерархиите, тогава аз ще бъда предаван – както една мисъл се предава от учителя на ученика – от една йерархия на друга йерархия, за да бъда мислен от тях в моята непреходна, вечна същност. Ето как аз се чувствам поставен в мисловния свят на Космоса”.
към текста >>
И след като съм обект на
мисле
не
от страна на йерархиите, тогава аз ще бъда предаван – както една мисъл се предава от учителя на ученика – от една йерархия на друга йерархия, за да бъда
мисле
н от тях в моята непреходна, вечна същност.
А сега, опитайте се да медитирате върху думите: „Аз мисля моите мисли. И тогава аз ставам една мисъл, която идва от йерархиите на Космоса. Моята вечна същност се състои в това, че мисленето на йерархиите е нещо вечно.
И след като съм обект на мислене от страна на йерархиите, тогава аз ще бъда предаван – както една мисъл се предава от учителя на ученика – от една йерархия на друга йерархия, за да бъда мислен от тях в моята непреходна, вечна същност.
Ето как аз се чувствам поставен в мисловния свят на Космоса”.
към текста >>
67.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Така древните евреи са говорили за Йехова-Михаил: Йехова е Недостижимият, до когото човек не може да се приближи, както не може да стигне до
мисли
те на един човек, до страданията и грижите, криещи се зад външния му израз.
Така както човекът се изявява чрез жестовете и чрез израза на лицето си, така в митологията на древните хора Йехова можеше да бъде разбран чрез Михаил. Йехова се е разкривал на посветения по такъв начин, че да може да схване нещо, което никога по-рано не е могъл да схване, а именно, че Михаил е лицето на Йехова.
Така древните евреи са говорили за Йехова-Михаил: Йехова е Недостижимият, до когото човек не може да се приближи, както не може да стигне до мислите на един човек, до страданията и грижите, криещи се зад външния му израз.
Михаил е външната изява на Яхве или Йехова, както при човека познаваме изявата на неговия аз върху челото или върху лицето му.
към текста >>
68.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Когато разглеждаме първо по един абстрактен начин вътрешния живот на човека, той ни се явява в три форми, на които често пъти сме обръщали вниманието: във формите на
мисле
не
то, чувствуването и волята.
Когато разглеждаме първо по един абстрактен начин вътрешния живот на човека, той ни се явява в три форми, на които често пъти сме обръщали вниманието: във формите на мисленето, чувствуването и волята.
Но за да може да разгледаме изцяло този вътрешен живот, трябва да прибавим и нещо четвърто. Към вътрешния живот на човека принадлежат не само посочените три области, но към него принадлежи вече и това, което той прави от чисто сетивното усещание. Ние не оставяме цветовете и звуците, топлинните впечатления и други подобни да преминават само бегло пред нашето съзнание, но обхващаме тези впечатления, правим от тях наши възприятия. И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една роза е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази роза, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на розата, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот. Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния свят, доколкото ние овътрешняваме този външен свят в самото възприятие.
към текста >>
По-нататък към нашия вътрешен живот трябва да числим света на
мисли
те, чрез които си създаваме първо познания за най-близките до нас неща, а в науката за намиращите се по-далече от нас неща.
Но за да може да разгледаме изцяло този вътрешен живот, трябва да прибавим и нещо четвърто. Към вътрешния живот на човека принадлежат не само посочените три области, но към него принадлежи вече и това, което той прави от чисто сетивното усещание. Ние не оставяме цветовете и звуците, топлинните впечатления и други подобни да преминават само бегло пред нашето съзнание, но обхващаме тези впечатления, правим от тях наши възприятия. И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една роза е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази роза, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на розата, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот. Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния свят, доколкото ние овътрешняваме този външен свят в самото възприятие.
По-нататък към нашия вътрешен живот трябва да числим света на мислите, чрез които си създаваме първо познания за най-близките до нас неща, а в науката за намиращите се по-далече от нас неща.
Чрез тези мисли ние превръщаме външния свят в наш вътрешен свят до много по-висока степен, в много по-широк смисъл отколкото вършим това чрез възприятието. Ние не само живеем в нашите възприятия, но размишляваме върху тях и имаме съзнанието, че с помощта на размишлението можем да открием нещо от тайните на това, което възприемаме. След това към нашия вътрешен живот трябва да числим нашите чувства и с чувствата ние се намираме вече в онази област на вътрешния живот на човека, която включва, така да се каже, в себе си всичко, което ни поставя като човеци в един отговарящ на човешкото достойнство допир със света. Фактът, че можем да имаме чувства за нещата, че можем да се радваме на заобикалящия ни свят, това едва съставлява основата на нашето истинско човешко съществуване, в известно отношение то съставлява и всичко онова, което е ваше щастие и наше страдание. Всичко това се разиграва във вълнуващи се нагоре и надолу чувства: чувства се въздигат в нас или се насочват към нас, които повдигат нашия живот, укрепват го, чувства, в които се чувствуваме щастливи и доволни; чрез събитията на живота, чрез нашата съдба, също и чрез нашия вътрешен живот ни връхлитат чувства, които изразяват нашето страдание, нашата скръб.
към текста >>
Чрез тези
мисли
ние превръщаме външния свят в наш вътрешен свят до много по-висока степен, в много по-широк смисъл отколкото вършим това чрез възприятието.
Към вътрешния живот на човека принадлежат не само посочените три области, но към него принадлежи вече и това, което той прави от чисто сетивното усещание. Ние не оставяме цветовете и звуците, топлинните впечатления и други подобни да преминават само бегло пред нашето съзнание, но обхващаме тези впечатления, правим от тях наши възприятия. И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една роза е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази роза, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на розата, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот. Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния свят, доколкото ние овътрешняваме този външен свят в самото възприятие. По-нататък към нашия вътрешен живот трябва да числим света на мислите, чрез които си създаваме първо познания за най-близките до нас неща, а в науката за намиращите се по-далече от нас неща.
Чрез тези мисли ние превръщаме външния свят в наш вътрешен свят до много по-висока степен, в много по-широк смисъл отколкото вършим това чрез възприятието.
Ние не само живеем в нашите възприятия, но размишляваме върху тях и имаме съзнанието, че с помощта на размишлението можем да открием нещо от тайните на това, което възприемаме. След това към нашия вътрешен живот трябва да числим нашите чувства и с чувствата ние се намираме вече в онази област на вътрешния живот на човека, която включва, така да се каже, в себе си всичко, което ни поставя като човеци в един отговарящ на човешкото достойнство допир със света. Фактът, че можем да имаме чувства за нещата, че можем да се радваме на заобикалящия ни свят, това едва съставлява основата на нашето истинско човешко съществуване, в известно отношение то съставлява и всичко онова, което е ваше щастие и наше страдание. Всичко това се разиграва във вълнуващи се нагоре и надолу чувства: чувства се въздигат в нас или се насочват към нас, които повдигат нашия живот, укрепват го, чувства, в които се чувствуваме щастливи и доволни; чрез събитията на живота, чрез нашата съдба, също и чрез нашия вътрешен живот ни връхлитат чувства, които изразяват нашето страдание, нашата скръб. И изказвайки думата "чувство", обични мои антропософски приятели, ние сочим към онази област, която всъщност включва щастието и страданието на човешкия живот.
към текста >>
Така щото цялото царство, което човекът може да има всъщност като душевно същество, бива изразено, когато изброим тези четири области: възприятия,
мисле
не
, чувствуване, воля.
И когато посочим четвъртата област, тази на волята, касае се за нещо, което ни придава стойност за света, което така ни поставя в живота, че ние живеем не само като познаващи същества, не само като чувствуващи в нас същества, а можем да въздействуваме обратно на света. Това, което един човек иска, може да иска и което от волята се излива в делата, то образува неговата стойност за света. Следователно можем да си кажем: Посочвайки към областта на волята, ние имаме работа с онзи елемент, който ни показва човека като член на света, и нашият вътрешен живот е този, който се влива като един член в света. Дали това са егоистичните, социални враждебните ефекти и страсти на престъпните натури, които се вливат във волята и от там се превръщат в част на света внасяйки разрушение, или са висшите чисти идеали, които идеалистът извлича от своя допир с един духовен ред на света и ги прави да се влеят в неговите дела прави ги да се вливат може би само в думи, които действуват върху хората поощряващо или показващи им човешкото достойнство -: винаги ние имаме работа с това, което се намира в областта на човешката воля, което придава стойност на човека.
Така щото цялото царство, което човекът може да има всъщност като душевно същество, бива изразено, когато изброим тези четири области: възприятия, мислене, чувствуване, воля.
към текста >>
Преминавайки от възприемането към
мисле
не
то, можем да забележим, че и по отношение на
мисле
не
то имаме чувството: за нас не може да бъде достатъчно, когато това
мисле
не
рови само в себе си и се изгубва в себе си; в крайна сметка
мисли
те имат стойност само тогава когато могат да ни представят вътре в нас нещо обективно, намиращо се вън от нас, когато те могат да изразят нещо, което е вън от нас.
Преминавайки от възприемането към мисленето, можем да забележим, че и по отношение на мисленето имаме чувството: за нас не може да бъде достатъчно, когато това мислене рови само в себе си и се изгубва в себе си; в крайна сметка мислите имат стойност само тогава когато могат да ни представят вътре в нас нещо обективно, намиращо се вън от нас, когато те могат да изразят нещо, което е вън от нас.
Нашето мислене не би могло да ни задоволи, ако чрез него не бихме могли да изпитаме нещо върху външния свят. Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането. Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят. Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл. Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас.
към текста >>
Нашето
мисле
не
не би могло да ни задоволи, ако чрез него не бихме могли да изпитаме нещо върху външния свят.
Преминавайки от възприемането към мисленето, можем да забележим, че и по отношение на мисленето имаме чувството: за нас не може да бъде достатъчно, когато това мислене рови само в себе си и се изгубва в себе си; в крайна сметка мислите имат стойност само тогава когато могат да ни представят вътре в нас нещо обективно, намиращо се вън от нас, когато те могат да изразят нещо, което е вън от нас.
Нашето мислене не би могло да ни задоволи, ако чрез него не бихме могли да изпитаме нещо върху външния свят.
Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането. Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят. Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл. Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас. Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите.
към текста >>
Но когато преминем към нашето чувство и раз
мисли
м малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото
мисле
не
то и възприемането.
Преминавайки от възприемането към мисленето, можем да забележим, че и по отношение на мисленето имаме чувството: за нас не може да бъде достатъчно, когато това мислене рови само в себе си и се изгубва в себе си; в крайна сметка мислите имат стойност само тогава когато могат да ни представят вътре в нас нещо обективно, намиращо се вън от нас, когато те могат да изразят нещо, което е вън от нас. Нашето мислене не би могло да ни задоволи, ако чрез него не бихме могли да изпитаме нещо върху външния свят.
Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането.
Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят. Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл. Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас. Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите. И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот.
към текста >>
И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в
мисли
на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот.
Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането. Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят. Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл. Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас. Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите.
И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот.
Но същевременно ние знаем, че този чувствен живот е източник на едно твърде особено вътрешно царство, на едно вътрешно явление на развитието тъкмо чрез това, че той е нещо толкова субективно, щото не може да се излее непосредствено в нещо обективно така, както живее вътрешно. Нещо подобно трябва да кажем и по отношение на волята. Колко различни сме ние хората по отношение на това, което можем да искаме, по отношение на това, което може да се излее чрез волята в нашите дела! И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че единият може да иска това, другият онова. Ако при чувството можем да се радваме, че сме намерили в живота един другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето чувство така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат.
към текста >>
А по отношение на нашите
мисли
ние имаме чувството: Колкото и да се стараем, могат да съществуват винаги все по-нататъшни стъпки, чрез нашите
мисли
ние можем да проникнем все по-надалече накратко, имаме чувството: Светът стои там вън и чрез твоето възприемание, чрез твоето
мисле
не
ти завладяваш само една малка част от него.
Когато стоим пред света с нашето възприемание, ние със сигурност си казваме: Това възприемание ни дава възможност да познаем света, обаче винаги само от една единствена гледна точка. Колко малък е откъсът от света, който ние превръщаме в наш вътрешен живот чрез възприеманието! В това възприемание ние сме зависими от място и време; трябва да кажем: от това, което предчувствуваме в света, в нашия вътрешен живот прониква чрез възприятието една много малка част.
А по отношение на нашите мисли ние имаме чувството: Колкото и да се стараем, могат да съществуват винаги все по-нататъшни стъпки, чрез нашите мисли ние можем да проникнем все по-надалече накратко, имаме чувството: Светът стои там вън и чрез твоето възприемание, чрез твоето мислене ти завладяваш само една малка част от него.
Не така стои въпросът с чувствуването. С чувствуването е така, че човек си казва: О, всъщност какви необятни възможности на щастието и на страданието има в самия мене! Колко много неща бих могъл да черпя от глъбините на моята душа! И ако бих могъл да ги извлека, колко по-тънко, колко по-възвишено бих чувствувал аз за нещата на света! Докато по отношение на възприеманието и на мисленето имаме чувството: Там навън в света има много неща и чрез възприеманието и мисленето аз мога да изживея само една малка част от тях, то по отношение на чувствуването трябва да си кажем: Там долу има безкрайни дълбочини; ако бих ги извлякъл, моето чувствуване би се обогатило все повече и повече.
към текста >>
Докато по отношение на възприеманието и на
мисле
не
то имаме чувството: Там навън в света има много неща и чрез възприеманието и
мисле
не
то аз мога да изживея само една малка част от тях, то по отношение на чувствуването трябва да си кажем: Там долу има безкрайни дълбочини; ако бих ги извлякъл, моето чувствуване би се обогатило все повече и повече.
А по отношение на нашите мисли ние имаме чувството: Колкото и да се стараем, могат да съществуват винаги все по-нататъшни стъпки, чрез нашите мисли ние можем да проникнем все по-надалече накратко, имаме чувството: Светът стои там вън и чрез твоето възприемание, чрез твоето мислене ти завладяваш само една малка част от него. Не така стои въпросът с чувствуването. С чувствуването е така, че човек си казва: О, всъщност какви необятни възможности на щастието и на страданието има в самия мене! Колко много неща бих могъл да черпя от глъбините на моята душа! И ако бих могъл да ги извлека, колко по-тънко, колко по-възвишено бих чувствувал аз за нещата на света!
Докато по отношение на възприеманието и на мисленето имаме чувството: Там навън в света има много неща и чрез възприеманието и мисленето аз мога да изживея само една малка част от тях, то по отношение на чувствуването трябва да си кажем: Там долу има безкрайни дълбочини; ако бих ги извлякъл, моето чувствуване би се обогатило все повече и повече.
Но аз мога да изнеса нагоре само една много малка част и да я превърна в моето действително чувствуване.
към текста >>
Следователно, докато чрез моето възприемание и
мисле
не
мога да превърна в моя вътрешен живот само една малка част от света, чрез чувствуването аз мога да дам съществуване в сферите на действителното изживяване само на една част от това, което почива като възможност в мене.
Следователно, докато чрез моето възприемание и мислене мога да превърна в моя вътрешен живот само една малка част от света, чрез чувствуването аз мога да дам съществуване в сферите на действителното изживяване само на една част от това, което почива като възможност в мене.
А това важи до много по-висока степен за волята. Искам да посоча само едно. Колко много трябва да чувствуваме ние, че с това, което вършим, оставаме назад по отношение на това, което бихме могли да извършим, което е заложено в нас. Така ние чувствуваме, че чрез нашето възприемание и нашето мислене внасяме само една част от външния свят в нашия вътрешен живот, а от това, което лежи в глъбините на душата, можем да извлечем нагоре само една част чрез нашето чувствуване и нашата воля. Чрез това четирите кръга на нашия душевен живот се разделят на две части: от една страна възприеманието и мисленето, от друга страна чувствуването и волята.
към текста >>
Така ние чувствуваме, че чрез нашето възприемание и нашето
мисле
не
внасяме само една част от външния свят в нашия вътрешен живот, а от това, което лежи в глъбините на душата, можем да извлечем нагоре само една част чрез нашето чувствуване и нашата воля.
Следователно, докато чрез моето възприемание и мислене мога да превърна в моя вътрешен живот само една малка част от света, чрез чувствуването аз мога да дам съществуване в сферите на действителното изживяване само на една част от това, което почива като възможност в мене. А това важи до много по-висока степен за волята. Искам да посоча само едно. Колко много трябва да чувствуваме ние, че с това, което вършим, оставаме назад по отношение на това, което бихме могли да извършим, което е заложено в нас.
Така ние чувствуваме, че чрез нашето възприемание и нашето мислене внасяме само една част от външния свят в нашия вътрешен живот, а от това, което лежи в глъбините на душата, можем да извлечем нагоре само една част чрез нашето чувствуване и нашата воля.
Чрез това четирите кръга на нашия душевен живот се разделят на две части: от една страна възприеманието и мисленето, от друга страна чувствуването и волята. Съвършено друга светлина се хвърля върху тези четири кръга на нашия вътрешен живот, когато се опитаме сега да осветлим езотерично това, което човек може да си изясни така екзотерично чрез размишлението.
към текста >>
Чрез това четирите кръга на нашия душевен живот се разделят на две части: от една страна възприеманието и
мисле
не
то, от друга страна чувствуването и волята.
Следователно, докато чрез моето възприемание и мислене мога да превърна в моя вътрешен живот само една малка част от света, чрез чувствуването аз мога да дам съществуване в сферите на действителното изживяване само на една част от това, което почива като възможност в мене. А това важи до много по-висока степен за волята. Искам да посоча само едно. Колко много трябва да чувствуваме ние, че с това, което вършим, оставаме назад по отношение на това, което бихме могли да извършим, което е заложено в нас. Така ние чувствуваме, че чрез нашето възприемание и нашето мислене внасяме само една част от външния свят в нашия вътрешен живот, а от това, което лежи в глъбините на душата, можем да извлечем нагоре само една част чрез нашето чувствуване и нашата воля.
Чрез това четирите кръга на нашия душевен живот се разделят на две части: от една страна възприеманието и мисленето, от друга страна чувствуването и волята.
Съвършено друга светлина се хвърля върху тези четири кръга на нашия вътрешен живот, когато се опитаме сега да осветлим езотерично това, което човек може да си изясни така екзотерично чрез размишлението.
към текста >>
При съня тази връзка се разхлабва, тя се разхлабва така, че астралното тяло и Азът са излезли напълно от сферата на сетивата и от сферата на
мисле
не
то, следователно от цялата сфера на органите на съзнанието и поради това отначало тъмнината на нощта се простира върху нормалното съзнание: безсъзнанието.
Вие знаете, обични мои приятели, че през нощта, когато човекът спи, връзката между неговия Аз, неговото астрално тяло от една страна и неговото физическо и етерно тяло от друга страна е по определен начин различна от тази, която съществува при дневната будност. При дневната будност бихме могли да кажем физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са свързани заедно по един нормален начин.
При съня тази връзка се разхлабва, тя се разхлабва така, че астралното тяло и Азът са излезли напълно от сферата на сетивата и от сферата на мисленето, следователно от цялата сфера на органите на съзнанието и поради това отначало тъмнината на нощта се простира върху нормалното съзнание: безсъзнанието.
Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е. духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето. Този духовен околен свят, който човек може да наблюдава тогава, съвсем не е винаги същият. Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин. И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот.
към текста >>
Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и
мисле
щ, т.е.
Вие знаете, обични мои приятели, че през нощта, когато човекът спи, връзката между неговия Аз, неговото астрално тяло от една страна и неговото физическо и етерно тяло от друга страна е по определен начин различна от тази, която съществува при дневната будност. При дневната будност бихме могли да кажем физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са свързани заедно по един нормален начин. При съня тази връзка се разхлабва, тя се разхлабва така, че астралното тяло и Азът са излезли напълно от сферата на сетивата и от сферата на мисленето, следователно от цялата сфера на органите на съзнанието и поради това отначало тъмнината на нощта се простира върху нормалното съзнание: безсъзнанието.
Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е.
духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето. Този духовен околен свят, който човек може да наблюдава тогава, съвсем не е винаги същият. Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин. И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот. Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с един починал човек, с един заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия.
към текста >>
духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на
мисле
не
то.
Вие знаете, обични мои приятели, че през нощта, когато човекът спи, връзката между неговия Аз, неговото астрално тяло от една страна и неговото физическо и етерно тяло от друга страна е по определен начин различна от тази, която съществува при дневната будност. При дневната будност бихме могли да кажем физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са свързани заедно по един нормален начин. При съня тази връзка се разхлабва, тя се разхлабва така, че астралното тяло и Азът са излезли напълно от сферата на сетивата и от сферата на мисленето, следователно от цялата сфера на органите на съзнанието и поради това отначало тъмнината на нощта се простира върху нормалното съзнание: безсъзнанието. Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е.
духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето.
Този духовен околен свят, който човек може да наблюдава тогава, съвсем не е винаги същият. Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин. И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот. Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с един починал човек, с един заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия. Останалият духовен свят остава някакси незабелязан изразът е малко несръчен остава неосветлен и тогава съответният човек изживява само връзката с умрелия.
към текста >>
Днес и въобще в тези сказки аз искам да опиша онова, което ясновидското съзнание вижда, когато то прониква в духовния свят с намерението да познае вътрешния живот на човека тези четири душевни кръгове: на възприеманието, на
мисле
не
то, на чувствуването и на волята -, за да проникне зад тях и да прозре в това, което всъщност се вълнува нагоре и надолу в тази човешка душа и произвежда щастие и страдание.
Днес и въобще в тези сказки аз искам да опиша онова, което ясновидското съзнание вижда, когато то прониква в духовния свят с намерението да познае вътрешния живот на човека тези четири душевни кръгове: на възприеманието, на мисленето, на чувствуването и на волята -, за да проникне зад тях и да прозре в това, което всъщност се вълнува нагоре и надолу в тази човешка душа и произвежда щастие и страдание.
към текста >>
Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас,
мисли
м с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н.
Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото виждане на света.
Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н.
около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето. Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят.
към текста >>
Той не ни дава вече никакви
мисли
, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето.
Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото виждане на света. Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н. около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието.
Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето.
Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят. Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше. В него живееш ти. А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето външен свят. Ние сме станали за нас така да се каже светът.
към текста >>
Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти
мисле
ше.
около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето. Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят.
Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше.
В него живееш ти. А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето външен свят. Ние сме станали за нас така да се каже светът.
към текста >>
И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън от тялото -, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно от обикновеното
мисле
не
, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество.
И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън от тялото -, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно от обикновеното мислене, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество.
Ние виждаме вътре в него движещи се сили, които бихме могли да кажем – проникват, кръстосват тази светеща форма като един вид движение на сила, като силово движение. И сега знаем: Това, което виждаш там вътре като един вид включено силово движение в твоето светещо тяло, това е животът на твоите мисли виждан от вън. И това, което виждаме, можем да го наречем част от етерното тяло ние виждаме етерното тяло като тъчащ живот на мислите. Това е като един вид движение на тъмни вълни, един вид духовно кръвообращение бихме могли да кажем -, тъмни вълни в светещото тяло, които придават на цялото един особен изглед и които ни карат да познаем! Там в твоето физическо тяло се вълнува и кипи етерното тяло, което ти сега гледаш от вън, което става сега видимо за тебе.
към текста >>
И сега знаем: Това, което виждаш там вътре като един вид включено силово движение в твоето светещо тяло, това е животът на твоите
мисли
виждан от вън.
И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън от тялото -, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно от обикновеното мислене, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество. Ние виждаме вътре в него движещи се сили, които бихме могли да кажем – проникват, кръстосват тази светеща форма като един вид движение на сила, като силово движение.
И сега знаем: Това, което виждаш там вътре като един вид включено силово движение в твоето светещо тяло, това е животът на твоите мисли виждан от вън.
И това, което виждаме, можем да го наречем част от етерното тяло ние виждаме етерното тяло като тъчащ живот на мислите. Това е като един вид движение на тъмни вълни, един вид духовно кръвообращение бихме могли да кажем -, тъмни вълни в светещото тяло, които придават на цялото един особен изглед и които ни карат да познаем! Там в твоето физическо тяло се вълнува и кипи етерното тяло, което ти сега гледаш от вън, което става сега видимо за тебе.
към текста >>
И това, което виждаме, можем да го наречем част от етерното тяло ние виждаме етерното тяло като тъчащ живот на
мисли
те.
И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън от тялото -, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно от обикновеното мислене, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество. Ние виждаме вътре в него движещи се сили, които бихме могли да кажем – проникват, кръстосват тази светеща форма като един вид движение на сила, като силово движение. И сега знаем: Това, което виждаш там вътре като един вид включено силово движение в твоето светещо тяло, това е животът на твоите мисли виждан от вън.
И това, което виждаме, можем да го наречем част от етерното тяло ние виждаме етерното тяло като тъчащ живот на мислите.
Това е като един вид движение на тъмни вълни, един вид духовно кръвообращение бихме могли да кажем -, тъмни вълни в светещото тяло, които придават на цялото един особен изглед и които ни карат да познаем! Там в твоето физическо тяло се вълнува и кипи етерното тяло, което ти сега гледаш от вън, което става сега видимо за тебе.
към текста >>
Когато човек поглежда обратно към това, което по-рано е видял от самия себе си, което, така да се каже, по-рано бе описано като външен свят: това светещо тяло с тъмните движения на
мисли
те на етерното тяло вътре в него тогава в момента, когато намирайки се вън от тялото той се концентрира върху астралното, върху звездния живот на астралното тяло, това, което е напуснал, изоставеното тяло, изглежда различно.
Когато човек поглежда обратно към това, което по-рано е видял от самия себе си, което, така да се каже, по-рано бе описано като външен свят: това светещо тяло с тъмните движения на мислите на етерното тяло вътре в него тогава в момента, когато намирайки се вън от тялото той се концентрира върху астралното, върху звездния живот на астралното тяло, това, което е напуснал, изоставеното тяло, изглежда различно.
И сега той може да забележи точно разликата, която може да бъде изразена в следното. Ти можеш да се концентрираш обратно върху себе си, тогава виждаш твоето светещо тяло и твоето мисловно етерно тяло; но ако можеш да се концентрираш в самия себе си така, че един вътрешен звезден свят оживява в тебе, за който знаеш: ти го изпълваш, и го връщаш сега обратно към твоето физическо тяло, което си изоставил тогава светенето може да престане, тогава престава движението на мислите. Това трябва да бъде произведено някакси по воля. Но на негово място се явява един образ на нашето собствено същество, който и изглежда не можем да изразим това по друг начин като нашата карма приела образ на личност, като нашата персонифицирана карма. Онова от нас, което носим като човеци в нас, поради което си приготвяме тази или онази съдба, това като че е навито на руло.
към текста >>
Ти можеш да се концентрираш обратно върху себе си, тогава виждаш твоето светещо тяло и твоето мисловно етерно тяло; но ако можеш да се концентрираш в самия себе си така, че един вътрешен звезден свят оживява в тебе, за който знаеш: ти го изпълваш, и го връщаш сега обратно към твоето физическо тяло, което си изоставил тогава светенето може да престане, тогава престава движението на
мисли
те.
Когато човек поглежда обратно към това, което по-рано е видял от самия себе си, което, така да се каже, по-рано бе описано като външен свят: това светещо тяло с тъмните движения на мислите на етерното тяло вътре в него тогава в момента, когато намирайки се вън от тялото той се концентрира върху астралното, върху звездния живот на астралното тяло, това, което е напуснал, изоставеното тяло, изглежда различно. И сега той може да забележи точно разликата, която може да бъде изразена в следното.
Ти можеш да се концентрираш обратно върху себе си, тогава виждаш твоето светещо тяло и твоето мисловно етерно тяло; но ако можеш да се концентрираш в самия себе си така, че един вътрешен звезден свят оживява в тебе, за който знаеш: ти го изпълваш, и го връщаш сега обратно към твоето физическо тяло, което си изоставил тогава светенето може да престане, тогава престава движението на мислите.
Това трябва да бъде произведено някакси по воля. Но на негово място се явява един образ на нашето собствено същество, който и изглежда не можем да изразим това по друг начин като нашата карма приела образ на личност, като нашата персонифицирана карма. Онова от нас, което носим като човеци в нас, поради което си приготвяме тази или онази съдба, това като че е навито на руло. Нашата карма, нашата съдба, персонифицирана /приела образ на личност/, стои пред нас. И ние знаем, че виждаме сега това: това си ти, но такъв, какъвто си в твоето вътрешно морално същество.
към текста >>
По
мисле
те само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той
мисли
, че върши това за свое удоволствие.
Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план. Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет. Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло. И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен.
Помислете само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той мисли, че върши това за свое удоволствие.
Но за да стане това, за да има сили, чрез които можем да се движим напред с механиката на нашия скелет, за целта трябваше да съществува целият свят и целият свят да бъде изпълнен с вълни от сили, от божествено-духовни сили, за които добиваме едно познание едва тогава, когато се намираме на тази четвърта степен. Във всяка наша крачка съживее божествено-духовният Космос и докато вярваме, че ние сме тези, които движим нашите крака пристъпвайки напред, ние не бихме могли да сторим това, ако не бихме живели в духовния Космос, в божествения свят. Докато се намираме във физическото тяло ние насочваме нашия поглед около нас; тогава виждаме съществата на минералното, растителното и животинското царство, виждаме планини, реки, морета, облаци, виждаме звезди, слънцето, луната; това, което виждаме така външно, има една вътрешна страна и в тази вътрешност навлизаме ние самите, когато живеем по посочения начин вън от нашето тяло. Когато живеем в тази вътрешност на света, ние знаем: това, което е духовно във външните неща, което се крие зад лъчезарещото слънце, зад блестящите звезди, зад планините, реките, моретата, езерата, облаците, то живее в механиката на нашия скелет, когато го движим и за целта всичко това трябва да съществува, да бъде налице. Тогава ние добиваме повече разбиране за това, което разгледахме по-рано.
към текста >>
Това, което можем да кажем по съответен начин върху
мисли
те и сетивните усещания, ще разгледаме в следващите сказки.
Тогава ние добиваме повече разбиране за това, което разгледахме по-рано. Както нашата воля стои във вътрешна връзка с механиката на нашия скелет, така и нашите чувства стоят във вътрешна връзка с нашата мускулна система. Тази мускулна система е един символичен израз за системата на нашите чувства. Както са изградени нашите мускули, както те позволяват да ги свиваме и удължаваме, за да предизвикаме чрез това механиката на скелета, за целта е необходима нашата планетна система, с която се запознаваме, когато се намираме в нашето астрално тяло. В нашата мускулна система живее цялата планетарна система, както целият космос живее в механиката на нашата костна система.
Това, което можем да кажем по съответен начин върху мислите и сетивните усещания, ще разгледаме в следващите сказки.
към текста >>
От тук ние виждаме, че наистина това познание не е само нещо, което ни дава
мисли
и идеи, но нещо, което може да ни проникне в цялата душа.
Такива неща доставя духовното познание.
От тук ние виждаме, че наистина това познание не е само нещо, което ни дава мисли и идеи, но нещо, което може да ни проникне в цялата душа.
Така щото чрез това действително се научаваме да се познаваме, ставаме съвършено друг човек в цялото наше чувствуване и мислене. Защото когато оставим да действува на нашата душа това, което току-що бе обяснено като опитност на ясновиждащото съзнание и което /както ми се струва/ е лесно разбираемо когато оставим това да действува но нашата душа и го съберем в едно основно чувство на живота в душата, как може да се изрази това основно чувствуване на живота в душата? Как можем да кажем, когато искаме да назовем с малко думи това, което се запалва в нас като вътрешно чувство на живота чрез едно такова знание на ясновидското изследване?
към текста >>
Така щото чрез това действително се научаваме да се познаваме, ставаме съвършено друг човек в цялото наше чувствуване и
мисле
не
.
Такива неща доставя духовното познание. От тук ние виждаме, че наистина това познание не е само нещо, което ни дава мисли и идеи, но нещо, което може да ни проникне в цялата душа.
Така щото чрез това действително се научаваме да се познаваме, ставаме съвършено друг човек в цялото наше чувствуване и мислене.
Защото когато оставим да действува на нашата душа това, което току-що бе обяснено като опитност на ясновиждащото съзнание и което /както ми се струва/ е лесно разбираемо когато оставим това да действува но нашата душа и го съберем в едно основно чувство на живота в душата, как може да се изрази това основно чувствуване на живота в душата? Как можем да кажем, когато искаме да назовем с малко думи това, което се запалва в нас като вътрешно чувство на живота чрез едно такова знание на ясновидското изследване?
към текста >>
Ние съзерцаваме това, което е най-обикновеното нещо на всекидневието, което е израз на нашето всекидневно настроение и добиваме нещо като едно впечатление от това, което намирате предадено чрез устата на Капезиус и на Бенедиктус в първите изречения на моята драма "Изпитания на душата": как в човека се сливат така да се каже целите, които са си поставили божествено-духовните Същества; как в това, което е човешка природа, се влива онова, което божествено-духовни Същества са
мисли
ли през световете.
Ние съзерцаваме това, което е най-обикновеното нещо на всекидневието, което е израз на нашето всекидневно настроение и добиваме нещо като едно впечатление от това, което намирате предадено чрез устата на Капезиус и на Бенедиктус в първите изречения на моята драма "Изпитания на душата": как в човека се сливат така да се каже целите, които са си поставили божествено-духовните Същества; как в това, което е човешка природа, се влива онова, което божествено-духовни Същества са мислили през световете.
И сега искаме да резюмираме това в едно чувство на живота сега гледаме на цялата човешка природа различно от по-рано, сега знаем, че тази човешка природа е проникната от божествения Космос, а не както по-рано. И съзнанието за всичко това се запалва, укрепва, засилва се и казва с вътрешно разбиране на душата и на чувството: Ако искаме да разберем човека, ние не можем да сторим това по друг начин освен като познаем: от божествено-духовното е роден целият този човек!
към текста >>
69.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Вчера моята задача беше да предам във връзка с едно разглеждане на
мисле
не
то, чувствуването, волята и възприемането някои езотерични опитности, които се разкриват на човешката душа, когато тя живее вън от тялото, за да прави духовни изследвания с намерение да узнае нещо върху вътрешността на душата и нейната същност.
Вчера моята задача беше да предам във връзка с едно разглеждане на мисленето, чувствуването, волята и възприемането някои езотерични опитности, които се разкриват на човешката душа, когато тя живее вън от тялото, за да прави духовни изследвания с намерение да узнае нещо върху вътрешността на душата и нейната същност.
Днес моята задача ще бъде да Ви запозная с подобни изживявания от една друга страна, защото само когато разглеждаме живота от най-различни страни и от най-различни гледища, можем да добием едно действително познание за този живот.
към текста >>
Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да
мисли
м, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим
мисли
те и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно.
Това именно е важното при един действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни. И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото. Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото. Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин. За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет.
Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да мислим, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим мислите и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно.
И в моите публични сказки аз обърнах вниманието на това, че френският философ Бергсон е установил вече: това, което съществува в човешката душа като съкровище на паметта, не трябва да се разглежда като нещо непосредствено свързано с тялото; напротив, то трябва да се разглежда като една душевна вътрешност, като нещо, което душата развива, което съществува в чисто духовно-душевна форма.
към текста >>
Какво иска този живот, който в
мисли
, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи?
Така върви всекидневният живот, доколкото принадлежим на физическото поле. Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот. Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували. В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот. Какво иска този по-висш живот?
Какво иска този живот, който в мисли, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи?
Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
към текста >>
Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде
мисле
но с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот. Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували. В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот. Какво иска този по-висш живот? Какво иска този живот, който в мисли, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи?
Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
към текста >>
Боговете са имали добри
мисли
с нас; те са ни дали всичко, което можеха първо да ни дадат; те са ни направили толкова силни, колкото е било възможно според силата, която сме добили в досегашния си живот.
Боговете са имали добри мисли с нас; те са ни дали всичко, което можеха първо да ни дадат; те са ни направили толкова силни, колкото е било възможно според силата, която сме добили в досегашния си живот.
Така в нас се намира тази дадена ни от Боговете крепкост и към нас пристъпва изкушението, което ни казва: Да, ти можеш сега да следваш тези Богове, ти можеш сега да влееш всичко, което си ти самият, в това, което боговете са ти дали като сили, можеш да отидеш в духовните светове. Защото боговете са ти дали много, много сега човек може да се одухотвори, тази перспектива стои пред него. Но той може да стори това само, като отклони своя път от посоката към великия идеал на човечеството, като напусне този път. С други думи бихме могли да кажем: човек хваща пътя за духовните светове, като взема със себе си в тези духовни светове всички негови несъвършенства; там те ще се превърнат в съвършенства. И това би станало действително, човек би могъл да влезе в духовните светове със своите несъвършенства.
към текста >>
Между раждането и смъртта в нас царува една Мъдрост, която съществува зад света, който ние виждаме с нашите сетива и върху който
мисли
м с нашия свързан с мозъка ум.
А сега, обични приятели, нека се запитаме: Колко много неща стават с нас между раждането и смъртта в подсъзнателните глъбини на душата, колко много неща стават с нас, без ние да знаем за тях? Ако би трябвало да се ръководим така, че да извършваме всичко съзнателно, ние не бихме могли да завършим земното съществуване. Аз обърнах вече вниманието върху това в моята книга "Духовното ръководство на човека и на човечеството"; влизайки във физическото въплъщение, човекът трябва сам да работи пластично върху своята мозъчна и своята нервна система. Той работи, но работи несъзнателно върху това. Всичко това е израз на една много по-велики мъдрост, отколкото онази, която човек може да разбере със своя сетивен ум.
Между раждането и смъртта в нас царува една Мъдрост, която съществува зад света, който ние виждаме с нашите сетива и върху който мислим с нашия свързан с мозъка ум.
Там зад този свят съществува тя, тази Мъдрост; тя е забулена пред нас между раждането и смъртта; но тя царува, тъче, действува в нас в подсъзнателните глъбини на душата и в тези подсъзнателни глъбини на душата трябва да поеме в своите ръце работите на човека, защото за известно време човекът трябва да бъде отклонен от една гледка, която би била изкушаваща за него. Цялото време, през което живеем в нашето физическо тяло, ако пазачът на прага не би ни закривал виждането в духовните светове, през целия наш живот ние бихме били изкушавани стъпка по стъпка да изоставим нашите още несъвършени, нашите неразвити още човешки заложби и да следваме полета в духовните светове, обаче с нашите несъвършенства. Ние бихме могли да проникнем без опасност в тези духовни светове само чрез едно грижливо обучение. Иначе нужно ни е цялото време на нашия земен живот, за да бъдем изтръгнати през това време от изкушението на Луцифер.
към текста >>
Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането,
мисле
не
то, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото.
Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог. И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание.
Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото.
Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание. Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени! Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това! От Бога сме родени Ex Deo nascimur.
към текста >>
70.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Да вземем другият случай, когато не само възприемаме, но и
мисли
м.
И сега всичко, което падне върху него, се отразява, но само така, както го имаме в сетивните възприятия. Чрез това се раждат сетивните възприятия. Трупът, който постоянно носим в себе си, той е огледалната настилка на цялото наше тяло и благодарение на това ние виждаме себе си във физическия свят. Благодарение на това ние съществуваме като такова отделно физическо същество във физическия свят. Така сложно изглежда човешкото същество.
Да вземем другият случай, когато не само възприемаме, но и мислим.
Когато мислим, това не са сетивни възприятия. Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко. Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно.
към текста >>
Когато
мисли
м, това не са сетивни възприятия.
Чрез това се раждат сетивните възприятия. Трупът, който постоянно носим в себе си, той е огледалната настилка на цялото наше тяло и благодарение на това ние виждаме себе си във физическия свят. Благодарение на това ние съществуваме като такова отделно физическо същество във физическия свят. Така сложно изглежда човешкото същество. Да вземем другият случай, когато не само възприемаме, но и мислим.
Когато мислим, това не са сетивни възприятия.
Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко. Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот.
към текста >>
Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето
мисле
не
, но същинското
мисле
не
не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко.
Трупът, който постоянно носим в себе си, той е огледалната настилка на цялото наше тяло и благодарение на това ние виждаме себе си във физическия свят. Благодарение на това ние съществуваме като такова отделно физическо същество във физическия свят. Така сложно изглежда човешкото същество. Да вземем другият случай, когато не само възприемаме, но и мислим. Когато мислим, това не са сетивни възприятия.
Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко.
Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене.
към текста >>
Когато
мисли
м ние не правим с нашето
мисле
не
никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло.
Благодарение на това ние съществуваме като такова отделно физическо същество във физическия свят. Така сложно изглежда човешкото същество. Да вземем другият случай, когато не само възприемаме, но и мислим. Когато мислим, това не са сетивни възприятия. Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко.
Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло.
Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло.
към текста >>
Но когато
мисли
м, отново не всичко това, което се намира в
мисли
те, прониква в нас.
Така сложно изглежда човешкото същество. Да вземем другият случай, когато не само възприемаме, но и мислим. Когато мислим, това не са сетивни възприятия. Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко. Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло.
Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас.
Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества.
към текста >>
Ако всичко, което се намира в
мисли
те, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото
мисли
м, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно.
Да вземем другият случай, когато не само възприемаме, но и мислим. Когато мислим, това не са сетивни възприятия. Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко. Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас.
Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно.
Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества. И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества.
към текста >>
Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял
мисли
те такива, каквито те са, той би се чувствувал в
мисли
те в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот.
Когато мислим, това не са сетивни възприятия. Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко. Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно.
Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот.
Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества. И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества. Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист.
към текста >>
Ние не възприемаме този живот в нашето човешко
мисле
не
, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на
мисли
те, които възникват в нас като наше
мисле
не
.
Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко. Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот.
Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене.
Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества. И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества. Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист. Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина.
към текста >>
Напротив онова, което прониква
мисли
те като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло.
Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене.
Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло.
Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества. И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества. Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист. Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина. Това, което пропива така нашето етерно тяло, е съкровището на нашата памет.
към текста >>
Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в
мисли
те ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества.
Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло.
Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества.
И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества. Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист. Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина. Това, което пропива така нашето етерно тяло, е съкровището на нашата памет.
към текста >>
И изразът на тази борба е, че
мисли
те не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества.
Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества.
И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества.
Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист. Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина. Това, което пропива така нашето етерно тяло, е съкровището на нашата памет.
към текста >>
Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-
мисли
, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист.
Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества. И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества.
Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист.
Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина. Това, което пропива така нашето етерно тяло, е съкровището на нашата памет.
към текста >>
Съкровището на паметта се ражда благодарение на това, че поради на гореспоменатите процеси
мисли
те някакси се отразяват в нашето етерно тяло, но сега това отражение става във времето; те се отразяват до онази точка, до която именно ние си спомняме във физическия живот.
Съкровището на паметта се ражда благодарение на това, че поради на гореспоменатите процеси мислите някакси се отразяват в нашето етерно тяло, но сега това отражение става във времето; те се отразяват до онази точка, до която именно ние си спомняме във физическия живот.
Това са отразените мисли, които ние имаме в паметта, отразените из времето навън мисли. Обаче там дълбоко в нашето етерно тяло, зад паметта, там работят добрите божествено-духовни Същества, чийто противник е Ариман, и там те творят, градят онези сили, които могат отново да оживят това, което е умряло чрез описаните по-рано процеси. Следователно, докато в нашето физическо тяло е създаден един труп, който трябва да бъде създаден, защото иначе бихме се подали на стремежа да се одухотворим с всички недостатъци, които носим в нас, от етерното тяло излиза нещо като една разпалваща жизнена сила, така щото в бъдеще отново ще може да бъде оживено това, което е било убито, умъртвено.
към текста >>
Това са отразените
мисли
, които ние имаме в паметта, отразените из времето навън
мисли
.
Съкровището на паметта се ражда благодарение на това, че поради на гореспоменатите процеси мислите някакси се отразяват в нашето етерно тяло, но сега това отражение става във времето; те се отразяват до онази точка, до която именно ние си спомняме във физическия живот.
Това са отразените мисли, които ние имаме в паметта, отразените из времето навън мисли.
Обаче там дълбоко в нашето етерно тяло, зад паметта, там работят добрите божествено-духовни Същества, чийто противник е Ариман, и там те творят, градят онези сили, които могат отново да оживят това, което е умряло чрез описаните по-рано процеси. Следователно, докато в нашето физическо тяло е създаден един труп, който трябва да бъде създаден, защото иначе бихме се подали на стремежа да се одухотворим с всички недостатъци, които носим в нас, от етерното тяло излиза нещо като една разпалваща жизнена сила, така щото в бъдеще отново ще може да бъде оживено това, което е било убито, умъртвено.
към текста >>
Така е с нашето
мисле
не
.
Но едва сега ние виждаме, какво значение има това, което наричаме "преди", и това, което наричаме "после". Ако бихме изживели в нашето непосредствено настояще Интуициите, Инспирациите и т.н., които проникват в нас, ние бихме се одухотворили; обаче благодарение на това, че те са отхвърлени в бъдещето от Ариман, че не се проявяват сега, че се запазват като семена за бъдещето, те отново добиват тяхната истинска същност. Това, с което бихме злоупотребили в настоящето, в бъдеще, когато ще преминем вратата на смъртта, ние ще го употребим, за да изградим от духовния свят един нов живот. Това, което би ни довело до там, да се одухотворим с всички наши недостатъци, ако бихме го употребили във физическия свят, след смъртта то ни напътва като сили да се върнем отново в един физически земен живот. Толкова противоположно действуват нещата в различните светове.
Така е с нашето мислене.
А сега да разгледаме нашето чувствуване. Това, което носим в себе си като вътрешно чувство, то също не е такова, каквото би могло да бъде всъщност според цялата негова вътрешна същност. Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност. И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях. Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание.
към текста >>
Както трябваше да кажем: Възприеманието и
мисле
не
то раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при
мисле
не
то във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване.
Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност. И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях. Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание. Що значи това всъщност: другото остава вън от нашето съзнание? Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща.
Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване.
Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в чувството, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад чувството. Това, което прави от чувството едно живо същество, едно живо същество, което е хранено от цялата планетна система, не се проявява непосредствено. Чувството също се явява в нас като една сянка на онова, което то е в действителност. Тази е причината, че когато вникнем по-дълбоко в нашите чувства, във всяко чувство ние намираме, всъщност нещо незадоволяващо. По отношение на всяко чувство ние чувствуваме, че то би могло да бъде повишено, че би могло да се прояви по-силно.
към текста >>
Ние
мисли
м върху тях, като една част от този външен свят остана затворен за нас, част, която действува умъртвяващо и затъмняващо върху нас; но ние можем да оживим това, което бива умъртвено и затъмнено, чрез Духовната наука.
Трябва да бъде създаден един заместител. Ние стоим срещу външния свят с нашите възприятия.
Ние мислим върху тях, като една част от този външен свят остана затворен за нас, част, която действува умъртвяващо и затъмняващо върху нас; но ние можем да оживим това, което бива умъртвено и затъмнено, чрез Духовната наука.
И именно чрез оживяването на това, което иначе бива умъртвено и затъмнено, се ражда такава наука, каквато бе изложена в развитието през Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция в "Тайната наука". Това знание за Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция го има всеки човек, само че то се намира в подосновите на нашето съзнание. Той не би искал да бъде земен човек, ако би гледал това знание направо, без достатъчно подготовка; той би искал Земята никак да не го засяга и да би могъл да приключи с Лунната еволюция. Всичко, което можем да добием като познания чрез Духовната наука, ни осветлява това, което остава скрито за нас от развитието на миналото, като прониква в нас; защото това, което живее вън като Имагинации, Инспирации и Интуиции в усещанията на сетивата и не влива в нашето знание, когато го разгледаме прозирайки през булото на сетивните усещания то е всъщност онова, което сме преживяли като минало. Различно стои въпросът с това, което живее в нашето чувствуване и в нашата воля.
към текста >>
Бог
мисли
в човека.
Отвън идва оживлението на Имагинациите; отвътре се надигат образи на извънчовешкия духовен свят. Какво представляват тези образи, които се надигат така в човека? Както знаем, в древни времена това беше възможно при понижено състояние на човешкото съзнание. Онези, които познаваха тези неща, които като посветени можеха в древни времена да гледат в човешката душа и виждаха, как в нея живееше това събиране, съединяване на оживлените отвън Имагинации, а отвътре виждането, те казваха: Това вижда само човекът. Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи.
Бог мисли в човека.
Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли! "Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас. Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли. Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
към текста >>
Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме
мисли
!
Какво представляват тези образи, които се надигат така в човека? Както знаем, в древни времена това беше възможно при понижено състояние на човешкото съзнание. Онези, които познаваха тези неща, които като посветени можеха в древни времена да гледат в човешката душа и виждаха, как в нея живееше това събиране, съединяване на оживлените отвън Имагинации, а отвътре виждането, те казваха: Това вижда само човекът. Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи. Бог мисли в човека.
Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли!
"Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас. Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли. Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
към текста >>
Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве
мисли
в човека; човекът е арена на божествените
мисли
.
Онези, които познаваха тези неща, които като посветени можеха в древни времена да гледат в човешката душа и виждаха, как в нея живееше това събиране, съединяване на оживлените отвън Имагинации, а отвътре виждането, те казваха: Това вижда само човекът. Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи. Бог мисли в човека. Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли! "Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас.
Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли.
Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
към текста >>
Хората знаеха, че са изпълнени /с
мисли
те на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи. Бог мисли в човека. Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли! "Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас. Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли.
Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
към текста >>
Обаче в човешкото развитие съществуваше необходимостта това да стане все по-невъзможно, бихме могли да кажем в човешката природа срещу
мисли
те на Боговете се изправяше все повече и повече тъмнина и закриваше тяхното виждане.
Обаче в човешкото развитие съществуваше необходимостта това да стане все по-невъзможно, бихме могли да кажем в човешката природа срещу мислите на Боговете се изправяше все повече и повече тъмнина и закриваше тяхното виждане.
Вътрешният труп-призрак стана все по-силен, все по-значителен. Дойде времето, когато от човешката природа срещу боговете не възникваха никакви мисли. Тогава онова божествено Същество, за което можем да кажем, то мислеше в човешкото същество, почувствува, че неговото съзнание защото това съзнание се състои в неговите мисли това Същество почувствува, че неговото съзнание става все по-заглушено, все по-сумрачно. Тогава в него се роди копнежът да събуди една нова форма на съзнанието. Човеците идват до една друга форма на съзнанието; Боговете, когато създават едно ново съзнание, те създават с това нещо съществено, с това за тях се ражда нещо съществено, една същност.
към текста >>
Дойде времето, когато от човешката природа срещу боговете не възникваха никакви
мисли
.
Обаче в човешкото развитие съществуваше необходимостта това да стане все по-невъзможно, бихме могли да кажем в човешката природа срещу мислите на Боговете се изправяше все повече и повече тъмнина и закриваше тяхното виждане. Вътрешният труп-призрак стана все по-силен, все по-значителен.
Дойде времето, когато от човешката природа срещу боговете не възникваха никакви мисли.
Тогава онова божествено Същество, за което можем да кажем, то мислеше в човешкото същество, почувствува, че неговото съзнание защото това съзнание се състои в неговите мисли това Същество почувствува, че неговото съзнание става все по-заглушено, все по-сумрачно. Тогава в него се роди копнежът да събуди една нова форма на съзнанието. Човеците идват до една друга форма на съзнанието; Боговете, когато създават едно ново съзнание, те създават с това нещо съществено, с това за тях се ражда нещо съществено, една същност. И това съществено, тази същност, която се роди, за споменатото божествено Същество, което чувствуваше, че неговото съзнание се смрачава, беше Христос. Христос е дете на Божеството, което отново възстановява, произвежда съзнанието на Божеството в човешката дейност.
към текста >>
Тогава онова божествено Същество, за което можем да кажем, то
мисле
ше в човешкото същество, почувствува, че неговото съзнание защото това съзнание се състои в неговите
мисли
това Същество почувствува, че неговото съзнание става все по-заглушено, все по-сумрачно.
Обаче в човешкото развитие съществуваше необходимостта това да стане все по-невъзможно, бихме могли да кажем в човешката природа срещу мислите на Боговете се изправяше все повече и повече тъмнина и закриваше тяхното виждане. Вътрешният труп-призрак стана все по-силен, все по-значителен. Дойде времето, когато от човешката природа срещу боговете не възникваха никакви мисли.
Тогава онова божествено Същество, за което можем да кажем, то мислеше в човешкото същество, почувствува, че неговото съзнание защото това съзнание се състои в неговите мисли това Същество почувствува, че неговото съзнание става все по-заглушено, все по-сумрачно.
Тогава в него се роди копнежът да събуди една нова форма на съзнанието. Човеците идват до една друга форма на съзнанието; Боговете, когато създават едно ново съзнание, те създават с това нещо съществено, с това за тях се ражда нещо съществено, една същност. И това съществено, тази същност, която се роди, за споменатото божествено Същество, което чувствуваше, че неговото съзнание се смрачава, беше Христос. Христос е дете на Божеството, което отново възстановява, произвежда съзнанието на Божеството в човешката дейност. Така в човешкото същество трябваше да се включи Христовото Същество.
към текста >>
И, обични мои приятели, ние трябва да приемем в нас съзнанието: когато възприемаме сетивния свят, ние непрестанно вливаме в нас едно умиране; и тъмнина и затъмнение вливаме ние в нас, когато
мисли
м върху този свят, а нещо неродено оставяме, когато чувствуваме и проявяваме воля.
И, обични мои приятели, ние трябва да приемем в нас съзнанието: когато възприемаме сетивния свят, ние непрестанно вливаме в нас едно умиране; и тъмнина и затъмнение вливаме ние в нас, когато мислим върху този свят, а нещо неродено оставяме, когато чувствуваме и проявяваме воля.
Така оставяме ние да се влива в нас нашето умиране и това, което е още неродено, от което ще се нуждаем, след като ще сме узрели. Всичко това лежи в подосновите на нашето съзнание. Но всичко това би останало парализирано, ако не бихме могли да го потопим в Съществото, което Божеството е родило като едно ново съзнание за себе си, ако ние не бихме могли да го влеем в Христовото Същество.
към текста >>
В Светлината, в духовната слънчева Светлина на Христа изпращаме ние нашите затъмнени
мисли
.
Христос живее в нас, откакто той е преминал през Тайната на Голгота. В Христа потопяваме ние умирането, което съществува с всяко възприя-ие, и в Христовото Същество потопяваме ние затъмнението в мисълта.
В Светлината, в духовната слънчева Светлина на Христа изпращаме ние нашите затъмнени мисли.
И когато минем през вратата на смъртта, тогава нашите неродени чувства и нашата неродена воля се потопяват в Христовата Субстанция. Когато правилно разбираме развитието, ние трябва да кажем към това развитие: ние умираме в Христа Jn Christo morimur.
към текста >>
71.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Другата наука може да се изучава теоретически; можем да усвоим това, което тя дава, само в
мисли
, в понятия.
Да предположим, че един човек се прониква с Духовната наука, че сериозно прави усилия да приеме действително в себе си Духовната наука, не така, както се приема една друга наука.
Другата наука може да се изучава теоретически; можем да усвоим това, което тя дава, само в мисли, в понятия.
Но никога не трябва да приемаме така Духовната наука. Тя трябва да стане в нас като една духовна кръв на живота. Духовната наука трябва да тъче и живее в нас, във всички понятия, които ни дава. Духовната наука трябва да събуди в нас чувства. За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни.
към текста >>
Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да
мисли
за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин.
За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни. Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с мисълта, но и с определени чувства. Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят. Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука. Но постепенно у човека, който прониква в Духовната наука, се оказва нещо особено.
Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин.
Някога той ще може това, но може би това ще бъде за него един далечен идеал. Обаче който оставя Духовната наука да действува върху неговата душа действително в посочения смисъл, ще види, че в неговата душа инстинктите на живота, повече несъзнателните пружини на живота се изменят. Неговата душа действително става друга. Човек не може да се отдаде на Духовната наука, без тази Духовна наука да повлияе инстинктивно на неговата душа, да я направи друга, да създаде в нея други симпатии и антипатии, да я залее така да се каже с една светлина, така щото душата се чувствува по-сигурно отколкото е чувствувала по-рано. Това можем да забележим във всяка област на живота; във всяка област на живота Духовната наука се проявява по описания начин.
към текста >>
Естествено това, което сега ще кажа, трябва винаги да се разглежда така, че да се
мисли
във връзка с човешката карма.
Естествено това, което сега ще кажа, трябва винаги да се разглежда така, че да се мисли във връзка с човешката карма.
При всички обстоятелства човекът е подчинен на кармата; това постоянно трябва да се има предвид. Но сега, взимайки под внимание кармата, случва се следното: Да предположим, че определен вид заболяване сполетява някого, който е проникнал в Духовната наука по описания начин и в неговата карма е определено, че може да бъде излекуван. Естествено в кармата може да бъде определено, че той не може да бъде излекуван. Обаче, когато имаме пред нас една болест, кармата никога не говори така, че при всички обстоятелства болестта трябва да има едно развитие във фаталистичен смисъл. Тя може да бъде излекувана или не може да бъде излекувана.
към текста >>
И колкото повече хора намираме, които стоят още на първобитни елементарни степени на душевното развитие, толкова повече откриваме, че тяхното
мисле
не
и чувствуване е по-сродно с първоначалното ясновидство.
Аз често съм споменавал, че колкото по-надалече отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече съзираме, как хората не са имали настоящето устройство на духа, а са притежавали на физическото поле един вид ясновиждане; нашият настоящ възглед за нещата се е развил от едно смътно, съноподобно ясновиждане.
И колкото повече хора намираме, които стоят още на първобитни елементарни степени на душевното развитие, толкова повече откриваме, че тяхното мислене и чувствуване е по-сродно с първоначалното ясновидство.
Въпреки че действителното ясновидство искам да кажа първобитно, атавистично ясновиждане става нещо все по-рядко, все пак, ако отидем в елементарните селски условия, ще намерим винаги хора, които са запазили нещо от предишните времена, така че намираме отзвуци от времената на предишното ясновидство. Това ясновидство ни показва, макар и в една смътна, съновидна форма, понеже то е едно виждане в духовните светове, това ясновидство ни показва особености, които отново се явяват при развитото ясновидство, само че при това последното ясновидство тези особености не се явяват в смътна, съноподобна форма, а застават ясно пред нас. Духовната наука ни показва, че човекът, такъв ,какъвто е той в настоящия цикъл на развитието, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно и все повече и повече трябва да дава отговор пред питащите го същества в подходящото време, защото от това, дали може да даде отговор, зависи неговото правилно развитие по-нататък, неговото приближаване до идеала на боговете за съвършения човек. Както казахме, по-рано хората са изживявали това като на сън и от него е останал един остатък в мотивите на приказките и сказанията. Такива хора се намират все по-малко между народа.
към текста >>
Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за
мисле
не
то, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила.
Следователно, когато обгърнем с поглед посочените изброени случаи, ние виждаме, че при поведението в духовния свят се касае за нещо съвсем определено. В духовния свят съвсем не става дума да събира човек познание, както на физическото поле; напротив там се касае той да намали това познание, а именно да превърне познавателната сила в жизнена сила. Ние не можем да бъдем изследователи в духовния свят, както сме такива във физическия свят; това би било там твърде не на място. Защото там ние можем да знаем всичко, всичко се намира пред нас. Това, за което се касае, е да развием, да можем да развием спрямо знанието, спрямо познанието волята и чувството така, че в отделния случай да изнесем от цялото съкровище на волята именно това, чрез което можем да приложим мъдростта, иначе ние се задушаваме, удавяме се в мъдростта.
Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за мисленето, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила.
Там ние имаме духа, както тук имаме природата; но нашата задача е да превърнем духа в природа. От теософската литература на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е. на души, които не са на физическото поле. Той е написал знаменателното изречение, което е много хубаво и много правилно: Природата и нейните форми са краят на духовната творческа сила. Това, което аз сега развих из самия духовен свят, се крие в това изречение.
към текста >>
Сега въпросът се касае за това, че за добиването на тази възможност трябва да развием чувствуването и
мисле
не
то така, както отговаря на съвременния цикъл на развитие, като се подготвим още тук на физическото поле.
Така следователно ние виждаме, че се касае за пропито от воля чувствуване, за пропита от чувство воля, които се превръщат в творческа сила, която там в духовния свят трябва да прилагаме така, както тук във физическия свят трябва да напрягаме нашата изследваща мисъл, за да стигнем до мъдрост в този физически свят.
Сега въпросът се касае за това, че за добиването на тази възможност трябва да развием чувствуването и мисленето така, както отговаря на съвременния цикъл на развитие, като се подготвим още тук на физическото поле.
Защото всичко, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане, е последствие от това, което става във физическия свят между раждането и смъртта. Наистина това, което се намира в духовния свят е от такова естество, че ако искаме да разберем този духовен свят, трябва първо да усвоим нови представи и понятия: но въпреки това: събитията и процесите от двата свята са свързани помежду си както причина и следствие. Ние разбираме връзките между духовното и физическото само тогава, когато ги познаем действително като връзки на причина и следствие. Ние трябва да се подготвим във физическия свят. Ето защо сега бих искал да разгледам малко въпроса: Как трябва да се подготвим по един правилен начин в настоящия цикъл на развитието на физическото поле, за да имаме достатъчно вътрешни импулси в духовния свят било че проникваме там чрез посвещение, било през вратата на смъртта за да имаме достатъчно духовна тласкаща сила да извлечем от дадената мъдрост това, от което се нуждаем, за да можем да създаваме действителности от струящата се и вълнуваща мъдрост?
към текста >>
През времената, когато хората
мисле
ха така, че се образуваха първите праизточници на споменатите мотиви в сказанията, въпросът не стоеше така; но от къде може да ни дойде такава душевна сила в съвременния цикъл на развитие?
Ние разбираме връзките между духовното и физическото само тогава, когато ги познаем действително като връзки на причина и следствие. Ние трябва да се подготвим във физическия свят. Ето защо сега бих искал да разгледам малко въпроса: Как трябва да се подготвим по един правилен начин в настоящия цикъл на развитието на физическото поле, за да имаме достатъчно вътрешни импулси в духовния свят било че проникваме там чрез посвещение, било през вратата на смъртта за да имаме достатъчно духовна тласкаща сила да извлечем от дадената мъдрост това, от което се нуждаем, за да можем да създаваме действителности от струящата се и вълнуваща мъдрост? От къде може да ни дойде тази сила? И навсякъде става дума, че не подобни неща трябва да отговорим за настоящия цикъл на развитие на човечеството.
През времената, когато хората мислеха така, че се образуваха първите праизточници на споменатите мотиви в сказанията, въпросът не стоеше така; но от къде може да ни дойде такава душевна сила в съвременния цикъл на развитие?
За да можем да се приближим до един отговор на този въпрос, бих искал да изтъкна следното: Можем да разгледаме различните философии и да потърсим при различните философи, по какъв начин стигат до понятието за Бога. Самопонятно е, че това трябва да бъдат такива философи, които имат достатъчно духовна дълбочина, за да се убедят разглеждайки света, че може да се говори за нещо Божествено, което прониква света. В 19-ия век достатъчно е да вземем само философа Лотце, който се опита да създаде в своята философия на религията нещо, което е в съзвучие с неговата останала философия. Но бихме могли да вземем и други философи, които действително са имали достатъчно дълбочина, за да имат така да се каже и една философия на религията. У всички тези философи ще намерим една особеност, една съвсем определена особеност.
към текста >>
Когато проследим философите, можем да покажем съвсем точно, че чистата философия като
мисле
ща философия не може въобще да доведе до нещо друго, освен до един монотеистичен Бог-Отец.
Бог-Отец. До това може да стигне философията; тя може да разглежда природата и да бъде достатъчно дълбока, за да не отрича всичко божествено, както правят това материалистите. Тя може да стигне до божественото, но Божественото, до което стига, е Бог-Отец.
Когато проследим философите, можем да покажем съвсем точно, че чистата философия като мислеща философия не може въобще да доведе до нещо друго, освен до един монотеистичен Бог-Отец.
Когато при отделните философи, например при Хегел, се явява Христос, той не е намерен чрез философски разсъждения,това може да се докаже а е зает от положителната религия. Хората са знаели, че в положителната религия се намира Христос и затова могат да говорят за него. Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез мислително съзерцание с никаква философия. Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него.
към текста >>
Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез
мисли
телно съзерцание с никаква философия.
Бог-Отец. До това може да стигне философията; тя може да разглежда природата и да бъде достатъчно дълбока, за да не отрича всичко божествено, както правят това материалистите. Тя може да стигне до божественото, но Божественото, до което стига, е Бог-Отец. Когато проследим философите, можем да покажем съвсем точно, че чистата философия като мислеща философия не може въобще да доведе до нещо друго, освен до един монотеистичен Бог-Отец. Когато при отделните философи, например при Хегел, се явява Христос, той не е намерен чрез философски разсъждения,това може да се докаже а е зает от положителната религия. Хората са знаели, че в положителната религия се намира Христос и затова могат да говорят за него.
Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез мислително съзерцание с никаква философия.
Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него. Когато бъде правилно разбрано, то води до много важни дълбочини на човешкото изследване и на стремежа на душата. Обаче то е свързано с нещо, което в християнската религия е изразено много хубаво символично, образно: именно чрез това, че отношението на този друг Бог, на Христа, към Бога-Отец се схваща като отношение на Сина към Бащата; това е много важно, въпреки че то е само един символ. И интересно е, че например Лотце не може да направи, не може да започне нищо с това.
към текста >>
Че този символ не може да се вземе буквално, това се разбира от само себе си, казва Лотце; защото единият Бог не може да бъде Син на другия Бог,
мисли
той.
Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него. Когато бъде правилно разбрано, то води до много важни дълбочини на човешкото изследване и на стремежа на душата. Обаче то е свързано с нещо, което в християнската религия е изразено много хубаво символично, образно: именно чрез това, че отношението на този друг Бог, на Христа, към Бога-Отец се схваща като отношение на Сина към Бащата; това е много важно, въпреки че то е само един символ. И интересно е, че например Лотце не може да направи, не може да започне нищо с това.
Че този символ не може да се вземе буквално, това се разбира от само себе си, казва Лотце; защото единият Бог не може да бъде Син на другия Бог, мисли той.
Обаче в този символ има нещо твърде забележително. Между бащата и сина съществува нещо като отношението между причина и следствие; защото в известно отношение можем да търсим причината на сина в бащата. Синът не би съществувал, ако не би съществувал бащата. Но трябва да вземем под внимание нещо особено: че именно онзи човек, който евентуално може да има един син, напълно може да има възможността и да няма никакъв син; той може да бъде без син. Тогава той би бил същият човек.
към текста >>
Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на
мисли
те, развива един член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото.
Синът не би съществувал, ако не би съществувал бащата. Но трябва да вземем под внимание нещо особено: че именно онзи човек, който евентуално може да има един син, напълно може да има възможността и да няма никакъв син; той може да бъде без син. Тогава той би бил същият човек. Причината е човекът А, следствието е човекът Б, синът; но не е необходимо следствието да се яви, следствието е един свободен акт, следствието идва от причината като един свободен акт. Ето защо, когато изучаваме една причина и я схващаме с нейното следствие, ние не трябва да питаме само за същността на причината; защото с това не сме направили още нищо; ние трябва да питаме, дали причината действително причинява, а това е важното.
Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на мислите, развива един член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото.
Така те са прави като философии; но при това никога не се стига до онова отношение което се получава, когато се вземе предвид, че съвсем не е необходима причината да причинява. По своята същност, в своята същност причината може да бъде същата, независимо дали като причина причинява или не. Това не изменя с нищо същността на причината. Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение. Ето защо никога не можем да стигнем чрез същия вид истина и до Бога-Син, чрез която както философите стигаме до Бога-Отец.
към текста >>
Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в
мисле
не
то и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен.
Ето защо трябва да кажем: Така, както от съществуващия в природата ред доказваме, че съществува един Бог въобще, никога не можем да докажем по същия начин външно по веригата от причини и следствие съществува един Христос. Христос е съществувал и може да мине покрай човешките души, ако те из само себе си не чувствуват силата да кажат: Да, това е Христос! За импулса на истината е необходим един активен подем, за да можем да познаем Христа в този, който е бил Христос.
Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в мисленето и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен.
Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето. Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина.
към текста >>
Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез
мисле
не
то.
Ето защо трябва да кажем: Така, както от съществуващия в природата ред доказваме, че съществува един Бог въобще, никога не можем да докажем по същия начин външно по веригата от причини и следствие съществува един Христос. Христос е съществувал и може да мине покрай човешките души, ако те из само себе си не чувствуват силата да кажат: Да, това е Христос! За импулса на истината е необходим един активен подем, за да можем да познаем Христа в този, който е бил Христос. Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в мисленето и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен.
Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето.
Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина. Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата.
към текста >>
72.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
сега ДУХОВНО външния процес на представите, на
мисле
не
то, с който започва така да се каже жизненият път, който протича между смъртта и едно ново раждане, бихме могли да кажем: Първо преминалият вратата на смъртта има чувството: Сега ти се намираш в едно съвършено друго отношение към света в сравнение с по-рано и цялото предишно отношение, което имаше към света, всъщност се е обърнало, коренно се е обърнало.
Извънредно трудно е от гледището на физическото поле бих могъл да кажа да се опише действително обективно това, което става там в душата на човека, защото това е един вътрешен процес, който съдържа в себе си нещо неимоверно обширно, нещо неимоверно важно. Това е един вътрешен процес, който общо взето трае кратко, но има универсално значение за целия човешки живот. Ако бихме искали да опишем съдържанието от представи на това, което става с душата, това съдържание от представи, което естествено днес не можем да засегнем в една публична сказка /защото това би фрапирало твърде много публиката; но може би и за това ще дойде време/; ако бихме искали да опишем външния, т.е.
сега ДУХОВНО външния процес на представите, на мисленето, с който започва така да се каже жизненият път, който протича между смъртта и едно ново раждане, бихме могли да кажем: Първо преминалият вратата на смъртта има чувството: Сега ти се намираш в едно съвършено друго отношение към света в сравнение с по-рано и цялото предишно отношение, което имаше към света, всъщност се е обърнало, коренно се е обърнало.
Когато искаме да опишем това, което душата изживява като представи след смъртта, ние трябва да описваме всъщност по следния начин. Би трябвало да кажем: До своята смърт човекът е живял на Земята, през това време той е свикнал да стои върху твърдата материална земя, да вижда върху тази материална Земя планините, реките, облаците, звездите, Слънцето и Луната и е свикнал да си представя всичко това от своята собствена гледна точка и чрез съществуващите във физическото тяло способности, както си го представят хората, въпреки да знаят днес благодарение на Коперниковата система, че всичко това е само един илюзорен образ: Там горе е синият небесен свод като една небесна черупка, върху този свод са звездите, върху него се движи Слънцето, Луната, звездите и т.н., ние самите се намираме в тази черупка, в тази празна сфера там вътре в средата върху Земята заедно с това, което Земята показва на нашето възприятие.
към текста >>
Нашите
мисли
, които през време на земния живот са се превърнали в наши спомени, се разгръщат така да се каже в тази картина от спомени, те още веднъж се явяват пред нашата душа.
Защото тази звезда, тази звезда от воля, която сега съставлява задния план, това е духовната страна на твоето физическо тяло; тази звезда от воля е духът, който пропива и изпълва със сила твоето физическо тяло. Това, което лъчезари към тебе като мъдрост, е дейността, подвижността, движението на твоето етерно тяло. И минава времето, това бе описано също и в публичната сказка минава времето, което трае само няколко дни и през което имаме впечатлението: Животът протича като една картина от спомени.
Нашите мисли, които през време на земния живот са се превърнали в наши спомени, се разгръщат така да се каже в тази картина от спомени, те още веднъж се явяват пред нашата душа.
И ние можем да поддържаме това състояние толкова време, колкото имаме силата при нормални условия да се задържим будни във физическото тяло през време на земния живот. Тук не се касае за това, колко време сме останали някога будни в живота при ненормални условия, а за това, какви сили имаме в себе си, за да се задържим будни. У едни хора тези сили са толкова, че той едва може да бодърствува една нощ, без да го надделее умората, у други пък те са повече и им позволяват да останат будни по-дълго време. Обаче от количеството на тези сили зависи, от колко време се нуждае човек, за да завърши преживяването на тази картина на спомените. Но заминалият има също ясното съзнание; благодарение на това, че на задния план се намира звездата от воля, и тази картина от спомени се намира онова, което сме постигнали през последния земен живот; че в нея се намира това, което показва с колко сме узрели повече, придобивката в повече в сравнение с това, което сме имали при нашето навлизане в раждането, която придобивка сега отнасяме през смъртта.
към текста >>
Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните
мисли
.
Когато картината от спомени постепенно се отлива и угасва, това става благодарение на факта, че през време на тези дни ние вече развиваме онези сили, които наистина стоят на основата на паметната способност, но нямаме съзнание за тях през време на физическия живот. Ние нямаме съзнание за тях затова, защото през време на този физически живот трябва да ги преобразуваме, за да можем да образуваме спомените. Последният голям спомен, който имаме след смъртта под формата на картина, трябва първо да се отлее, да угасне постепенно; тогава от неговото угасване се образува това, което не трябваше да имаме съзнателно преди смъртта. Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта. Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта.
Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли.
Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот. И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад мислите, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на мислите има нещо живо и тъчащо. Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите. Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества. Вие бихте могли да запитате, обични мои приятели.
към текста >>
И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад
мисли
те, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на
мисли
те има нещо живо и тъчащо.
Последният голям спомен, който имаме след смъртта под формата на картина, трябва първо да се отлее, да угасне постепенно; тогава от неговото угасване се образува това, което не трябваше да имаме съзнателно преди смъртта. Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта. Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта. Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли. Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот.
И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад мислите, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на мислите има нещо живо и тъчащо.
Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите. Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества. Вие бихте могли да запитате, обични мои приятели. Не се ли лишаваме ние след смъртта от това, че именно надмогваме паметната способност и след това имаме нещо друго? Не, не се лишаваме; защото след смъртта ние имаме в изобилие негов заместител.
към текста >>
Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите
мисли
, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите.
Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта. Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта. Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли. Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот. И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад мислите, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на мислите има нещо живо и тъчащо.
Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите.
Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества. Вие бихте могли да запитате, обични мои приятели. Не се ли лишаваме ние след смъртта от това, че именно надмогваме паметната способност и след това имаме нещо друго? Не, не се лишаваме; защото след смъртта ние имаме в изобилие негов заместител. Вместо, както в земния живот, да си спомняме за нашите мисли, след смъртта забелязваме, че тези мисли, които през земния живот сме имали като мисли на паметта, само ни изглеждат като спомени.
към текста >>
Вместо, както в земния живот, да си спомняме за нашите
мисли
, след смъртта забелязваме, че тези
мисли
, които през земния живот сме имали като
мисли
на паметта, само ни изглеждат като спомени.
Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите. Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества. Вие бихте могли да запитате, обични мои приятели. Не се ли лишаваме ние след смъртта от това, че именно надмогваме паметната способност и след това имаме нещо друго? Не, не се лишаваме; защото след смъртта ние имаме в изобилие негов заместител.
Вместо, както в земния живот, да си спомняме за нашите мисли, след смъртта забелязваме, че тези мисли, които през земния живот сме имали като мисли на паметта, само ни изглеждат като спомени.
О, това съкровище от спомени през време на земния живот никак не е само едно съкровище от спомени, а нещо съвършено друго. Когато се намираме вън от физическото тяло, тогава виждаме цялото това съкровище от спомени като едно живо настояще, то стои пред нас. Всяка мисъл живее като едно същество. Сега ние знаем: ти си мислил през време на твоя физически живот, твоите мисли са се явили в твоето съзнание; но докато ти се намираше в самоизмамата, че сам образуваш своите мисли, ти си създал елементални същества. Това е новото, което ти си прибавил към целия Космос.
към текста >>
Сега ние знаем: ти си
мисли
л през време на твоя физически живот, твоите
мисли
са се явили в твоето съзнание; но докато ти се намираше в самоизмамата, че сам образуваш своите
мисли
, ти си създал елементални същества.
Не, не се лишаваме; защото след смъртта ние имаме в изобилие негов заместител. Вместо, както в земния живот, да си спомняме за нашите мисли, след смъртта забелязваме, че тези мисли, които през земния живот сме имали като мисли на паметта, само ни изглеждат като спомени. О, това съкровище от спомени през време на земния живот никак не е само едно съкровище от спомени, а нещо съвършено друго. Когато се намираме вън от физическото тяло, тогава виждаме цялото това съкровище от спомени като едно живо настояще, то стои пред нас. Всяка мисъл живее като едно същество.
Сега ние знаем: ти си мислил през време на твоя физически живот, твоите мисли са се явили в твоето съзнание; но докато ти се намираше в самоизмамата, че сам образуваш своите мисли, ти си създал елементални същества.
Това е новото, което ти си прибавил към целия Космос. Сега съществува нещо, което е било родено в духа от тебе; сега пред тебе изниква това, което твоите мисли са били в действителност. И душата на заминалия се научава да познава чрез непосредствено виждане, що са съществата на елементите /елементални същества/, защото първо се запознава с онези елементални същества, които сама е създала. Това е пълното със значение впечатление на първото време след смъртта, че заминалият има пред себе си картината от спомени; но тази картина започва да живее, да живее истински, и започвайки да живее тя се превръща в елементални същества. Сега тя показва своя истински образ и в това се състои именно нейното изчезване, че тя става нещо съвършено друго.
към текста >>
Сега съществува нещо, което е било родено в духа от тебе; сега пред тебе изниква това, което твоите
мисли
са били в действителност.
О, това съкровище от спомени през време на земния живот никак не е само едно съкровище от спомени, а нещо съвършено друго. Когато се намираме вън от физическото тяло, тогава виждаме цялото това съкровище от спомени като едно живо настояще, то стои пред нас. Всяка мисъл живее като едно същество. Сега ние знаем: ти си мислил през време на твоя физически живот, твоите мисли са се явили в твоето съзнание; но докато ти се намираше в самоизмамата, че сам образуваш своите мисли, ти си създал елементални същества. Това е новото, което ти си прибавил към целия Космос.
Сега съществува нещо, което е било родено в духа от тебе; сега пред тебе изниква това, което твоите мисли са били в действителност.
И душата на заминалия се научава да познава чрез непосредствено виждане, що са съществата на елементите /елементални същества/, защото първо се запознава с онези елементални същества, които сама е създала. Това е пълното със значение впечатление на първото време след смъртта, че заминалият има пред себе си картината от спомени; но тази картина започва да живее, да живее истински, и започвайки да живее тя се превръща в елементални същества. Сега тя показва своя истински образ и в това се състои именно нейното изчезване, че тя става нещо съвършено друго. Когато сме умрели, например, на 60 години, или на 80 години, сега не се нуждаем да си спомняме някоя мисъл, която сме имали в 20-та година на нашия живот; защото тази мисъл стои пред нас като живо елементално същество; тя е чакала и не е нужно да си спомняме за нея. Защото ако бихме умрели, например, на 40 години, мисълта би била стара едва 20 години и това ясно проличава в самата нея.
към текста >>
Така е с нашите
мисли
и с това, което става от
мисли
те със спомена, със съкровището на паметта.
Това, което изживява като съвсем малко дете, изживяват го другите с него; той се е родил, а другите, неговите родители, гледат това родено. След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил. Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият. Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил. Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света.
Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта.
Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля. В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята.
към текста >>
Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той
мисли
, това, което живее като
мисли
в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа.
Да предположим, че сме оставили един човек на Земята и ние самите сме преминали през вратата на смъртта. Следователно намираме се в периода, през който сме усвоили способността да виждаме в света на елементалните същества и да чувствуваме самите себе си, така щото знаем: плодовете на нашия земен живот са се отдалечили; но ние още сме свързани с нашия последен земен живот. Да предположим, че когато сме пристъпили през вратата на смъртта, сме оставили на Земята един човек, когото много сме обичали. Сега след смъртта, когато сме привикнали да познаваме нашите собствена елементални творения, ние постепенно преминаваме към познаването, към виждането на елементалните същества на другите. Това ние научаваме постепенно от нашите собствени елементални същества.
Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той мисли, това, което живее като мисли в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа.
Следователно сега можем да имаме много по-дълбока връзка с вътрешността на съответния човек, отколкото когато бяхме заедно на Земята. Защото когато сами се намирахме във физическото тяло, ние не можехме да виждаме мислите на другия, а сега можем това. Обаче ние се нуждаем от спомена на чувството моля Ви обърнете внимание на тази дума ние се нуждаем от чувствения спомен, от чувствената връзка с нашия собствен последен земен живот. Ние трябва някакси да чувствуваме така, както сме чувствували в тялото и това чувство трябва да отеква в нас. Тогава се оживява връзката, която иначе бихме имали само като един образ, в който ни се явяват мислите на другия.
към текста >>
Защото когато сами се намирахме във физическото тяло, ние не можехме да виждаме
мисли
те на другия, а сега можем това.
Да предположим, че когато сме пристъпили през вратата на смъртта, сме оставили на Земята един човек, когото много сме обичали. Сега след смъртта, когато сме привикнали да познаваме нашите собствена елементални творения, ние постепенно преминаваме към познаването, към виждането на елементалните същества на другите. Това ние научаваме постепенно от нашите собствени елементални същества. Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той мисли, това, което живее като мисли в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа. Следователно сега можем да имаме много по-дълбока връзка с вътрешността на съответния човек, отколкото когато бяхме заедно на Земята.
Защото когато сами се намирахме във физическото тяло, ние не можехме да виждаме мислите на другия, а сега можем това.
Обаче ние се нуждаем от спомена на чувството моля Ви обърнете внимание на тази дума ние се нуждаем от чувствения спомен, от чувствената връзка с нашия собствен последен земен живот. Ние трябва някакси да чувствуваме така, както сме чувствували в тялото и това чувство трябва да отеква в нас. Тогава се оживява връзката, която иначе бихме имали само като един образ, в който ни се явяват мислите на другия. Следователно ние добиваме една жива връзка по околния път чрез нашите чувства. И така е общо взето с всичко.
към текста >>
Тогава се оживява връзката, която иначе бихме имали само като един образ, в който ни се явяват
мисли
те на другия.
Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той мисли, това, което живее като мисли в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа. Следователно сега можем да имаме много по-дълбока връзка с вътрешността на съответния човек, отколкото когато бяхме заедно на Земята. Защото когато сами се намирахме във физическото тяло, ние не можехме да виждаме мислите на другия, а сега можем това. Обаче ние се нуждаем от спомена на чувството моля Ви обърнете внимание на тази дума ние се нуждаем от чувствения спомен, от чувствената връзка с нашия собствен последен земен живот. Ние трябва някакси да чувствуваме така, както сме чувствували в тялото и това чувство трябва да отеква в нас.
Тогава се оживява връзката, която иначе бихме имали само като един образ, в който ни се явяват мислите на другия.
Следователно ние добиваме една жива връзка по околния път чрез нашите чувства. И така е общо взето с всичко.
към текста >>
Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като
мисли
, като елементални същества.
Вие виждате, това е едно освобождаване чрез усилия от едно състояние, което можем да охарактеризираме, като кажем: Това е един период, през който трябва да черпим силите още от нашия последен земен живот, за да стигнем до живи отношения със заобикалящия ни духовен свят.
Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като мисли, като елементални същества.
Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот. Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас. Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят. Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето. Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме.
към текста >>
Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на
мисли
те земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас.
Вие виждате, това е едно освобождаване чрез усилия от едно състояние, което можем да охарактеризираме, като кажем: Това е един период, през който трябва да черпим силите още от нашия последен земен живот, за да стигнем до живи отношения със заобикалящия ни духовен свят. Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като мисли, като елементални същества. Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот.
Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас.
Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят. Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето. Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме. Ние още сме свързани с нашия земен живот, доколкото той е изпълнен от чувство и воля, и, както Ви описах, от това изживяване във вътрешността на нашата душа трябва да се роди нещо, което сега не е непосредствено чувство и воля; защото душевните сили, които развиваме тук на Земята във физическия свят, също и силата на чувствуването, както я имаме именно във физическия свят като сила, като способност на чувството, а също и силата на волята, каквато я имаме във физическия свят като сила на волята, ние ги имаме в тази форма благодарение на това, че живеем във физическото тяло. Когато душата не живее вече във физическото тяло, тя трябва да развие други способности, които през време на физическия живот са се намирали в спящо състояние в нас.
към текста >>
Нашите
мисли
живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън.
Обаче през време на това загасване и заглъхване от чувството и волята трябва да се развие нещо, от което ние притежаваме нещо след смъртта.
Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън.
Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли. Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас. На вълните на волята плува чувството. Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството. А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля.
към текста >>
Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи
мисли
.
Обаче през време на това загасване и заглъхване от чувството и волята трябва да се развие нещо, от което ние притежаваме нещо след смъртта. Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън.
Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли.
Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас. На вълните на волята плува чувството. Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството. А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля. Искам да кажа така: Да предположим, че във външния духовен свят има едно елементално същество.
към текста >>
Тя прониква тези
мисли
, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас.
Обаче през време на това загасване и заглъхване от чувството и волята трябва да се развие нещо, от което ние притежаваме нещо след смъртта. Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън. Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли.
Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас.
На вълните на волята плува чувството. Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството. А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля. Искам да кажа така: Да предположим, че във външния духовен свят има едно елементално същество. Когато сме се освободили чрез усилия от състоянието, през което трябваше първо да минем, тогава нашата воля напира на вълни, воля, която сега се излива от нас и се насочва към елементалното същество.
към текста >>
А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с
мисли
те-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля.
Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън. Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли. Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас. На вълните на волята плува чувството. Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството.
А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля.
Искам да кажа така: Да предположим, че във външния духовен свят има едно елементално същество. Когато сме се освободили чрез усилия от състоянието, през което трябваше първо да минем, тогава нашата воля напира на вълни, воля, която сега се излива от нас и се насочва към елементалното същество. Там, където се сблъсква с елементалното същество, тя бива отразена. Сега тя се връща не като воля, а като чувство, което идва на вълни обратно към нас в това море на волята. Като чувство, което се връща към нас във вълните на волята, като такова живее нашето собствено същество разлято в Космоса.
към текста >>
Но от нас трябва да излезе още една душевна сила, която лежи в още по-дълбоки слоеве на душата, която дреме в още по-дълбоки слоеве на душата отколкото чувствуващата воля или волящото чувство: творческата сила, творческата способност на душата, която е като една вътрешна душевна светлина, която трябва да осветлява духовния свят, за да можем не само да виждаме живо тъчащите обективни същества-
мисли
, които се връщат към нас върху вълните на чувството в морето на нашата воля, но също и да осветяваме с духовна светлина този духовен свят.
Но от нас трябва да излезе още една душевна сила, която лежи в още по-дълбоки слоеве на душата, която дреме в още по-дълбоки слоеве на душата отколкото чувствуващата воля или волящото чувство: творческата сила, творческата способност на душата, която е като една вътрешна душевна светлина, която трябва да осветлява духовния свят, за да можем не само да виждаме живо тъчащите обективни същества-мисли, които се връщат към нас върху вълните на чувството в морето на нашата воля, но също и да осветяваме с духовна светлина този духовен свят.
Творческа духовна светеща сила трябва да излиза от нашата душа в духовния свят. Тази сила постепенно се пробужда. Видите ли, обични мои приятели, през време когато живеем във физическото тяло ние имаме от чувствуващата воля и от волящото чувство бих могъл да кажа поне братската двойка чувство и воля в нас, но ги имаме диференцирани; ние ги имаме като двойка, докато те са едно единство, когато сме преминали вратата на смъртта. Тази творческа душевна сила, която излъчваме навън в духовното пространство /ако мога да употребя тук думата "пространство", понеже всъщност това не е никакво пространство, но ние все пак трябва да направим разбираеми тези неща, като ги изразим образно/, тази душевна светлина спи дълбоко в нас, защото тя е свързана с това, за което в живота не трябва и не можем да знаем нищо. Много дълбоко в нас дреме през време на земния живот това, което след това се освобождава като светлина и осветлява и прояснява духовния свят.
към текста >>
73.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Но за да се получи това, то е свързано с предишната карма на съответния човек и би било най-голямата глупост да се
мисли
, че някой би могъл да постигне същия резултат, ако сам сложи преждевременно край на живота си.
Ще изтъкна случая, когато у един човек смъртта настъпва по-рано да речем чрез една болест. Тогава този човек, който е бил доведен преждевременно до смъртта чрез една болест, минава през вратата на смъртта така, че той носи още в себе определени сили, които би изразходвал на Земята, ако би достигнал тук една нормална възраст. Тези сили, които по този начин останат така да се каже като остатък в човека, които той още би могъл да използува, ако не би починал по-рано, те остават и духовният изследовател констатира, когато изследва живота след смъртта, че тези сили се вливат в силите на волята и на чувството на съответния човек и ги укрепват, подсилват ги. Така щото един такъв човек е в състояние да използува това, което е било влято в него чрез тези сили преди мировия среднощен час, да го използува след мировия среднощен час така, че при следващото въплъщение на Земята той влиза в земния живот като един по-силен човек, като един човек със солидна воля, със здрава воля, каквато не би имал, ако не беше починал по-рано.
Но за да се получи това, то е свързано с предишната карма на съответния човек и би било най-голямата глупост да се мисли, че някой би могъл да постигне същия резултат, ако сам сложи преждевременно край на живота си.
В такъв случай той не би постигнал това. Какво може да се постигне чрез едно такова изкуствено причиняване на преждевременната смърт, Вие ще намерите това описано в моята книга "Теософия", доколкото е необходимо този въпрос да бъде осветлен. Аз загатнах също и за случая, при който един човек намира своята преждевременна смърт чрез нещастен случай. Когато един нещастен случай изтръгва от живота на физическото поле един човек, който би имал достатъчно сили да живее до дълбока старост, у него също остава един остатък от тези сили. По същия начин, когато е преминал мировия среднощен час на съществуването между смъртта и едно ново раждане, тези остатъчни сили от земния живот се вливат в него и укрепват, подсилват неговите интелектуални сили, неговите познавателни сили нарастват.
към текста >>
74.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Вцепененият душевен живот и мъртвото
мисле
не
не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят.
Предлаганият цикъл от лекции също възникна от нуждите на все по-широкия кръг трогателно търсещи души от Западния свят, устремени към разбирането на християнството и Христос. Обстоятелството, че църквите не са в състояние да дадат задоволителен отговор, доказва победоносното надмощие на материалистичния мироглед, както и появата на атеистичните движения с техния дълбок вътрешен цинизъм. Това, което се разигра в Съветска Русия, намери вече своето отражение в Берлин, отправи се към Азия и разлага голяма част от пролетарската младеж. Защо става така пита боязливата душа че това, което може да помогне из основи, което дава нова проницателност и въвежда спасителни възгледи, е яростно отхвърлено от представителите на официалната религия и наука? Защо се развива същият фанатизъм в борбата, както някога в Църквата, чийто догми бяха заплашени от разчупване?
Вцепененият душевен живот и мъртвото мислене не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят.
Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид. Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена. Към една такава книга, каквато е издаваната понастоящем, човек би могъл да отправя само думи на благочестие и възхищение. Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди. Тази инспирирана от омраза борба сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления.
към текста >>
Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на
мисле
не
срещу духовния начин на
мисле
не
, принуждава думите да бъдат твърди.
Защо се развива същият фанатизъм в борбата, както някога в Църквата, чийто догми бяха заплашени от разчупване? Вцепененият душевен живот и мъртвото мислене не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят. Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид. Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена. Към една такава книга, каквато е издаваната понастоящем, човек би могъл да отправя само думи на благочестие и възхищение.
Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди.
Тази инспирирана от омраза борба сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления. Тя не се бои и не се спира дори пред най-външните средства на престъпната клевета, само за да постигне целта, която е да направи омразен ужасения и уплашен противник, който няма никаква друга защита освен своето духовно оръжие. Тази инспирирана от омраза борба търси да бичува с камшик и с „Разпни Го, разпни Го! " народните страдания този вик ехти и днес. И средството за сегашното разпъване на Кръста е оклеветяването, което не се плаши от нищо.
към текста >>
75.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Скъпи мои приятели, има едно място в Стария Завет,което, както вярвам, може да създаде огромни трудности за едно по-задълбочено
мисле
не
.Това е едно място за този, които чете Стария Завет не без да
мисли
,а който чете Стария Завет в неговите взаимовръзки и постоянно се обръща и се връща към него.
Скъпи мои приятели, има едно място в Стария Завет,което, както вярвам, може да създаде огромни трудности за едно по-задълбочено мислене.Това е едно място за този, които чете Стария Завет не без да мисли ,а който чете Стария Завет в неговите взаимовръзки и постоянно се обръща и се връща към него.
„Какво би могло да означава това място? "си казва той. Това място е следното:
към текста >>
76.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Когато живеем през деня, ние знаем например, какво дължим в този ден на Слънцето, как задачата на нашия живот е свързана със слънчевата светлина, но ние не
мисли
м върху това, че така да се каже, през цялото това наслаждение от слънцето, от задоволството, което имаме от слънчевата светлина, несъзнателно знаем и друго: ние знаем съвсем сигурно, че на следващото утро, след като сме почивали през нощта, Слънцето отново ще изгрее за нас.
Когато живеем през деня, ние знаем например, какво дължим в този ден на Слънцето, как задачата на нашия живот е свързана със слънчевата светлина, но ние не мислим върху това, че така да се каже, през цялото това наслаждение от слънцето, от задоволството, което имаме от слънчевата светлина, несъзнателно знаем и друго: ние знаем съвсем сигурно, че на следващото утро, след като сме почивали през нощта, Слънцето отново ще изгрее за нас.
В нашата душа живее една вяра в трайната действителност на мировия ред. Може би ние не винаги си изясняваме това, но ако бъдем запитани, ще отговорим сигурно в смисъла, който се разбира тук. Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че плодовете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и плодовете на работата ще могат да узреят. Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от плодовете на Земята; ние знаем, че има основания в реалността на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и плодове в следващата година. И отново, ако бихме били запитани защо продължаваме да живеем с такава сигурност, ще дадем отговора по съответния начин: „На нас ни изглежда да е гарантирана действителността на мировия ред, на нас ни се явява гарантирано, че онова, което е узряло като семе в старите посеви, ще се появи отново в царството на действителността".
към текста >>
Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато
мисли
м за гарантирането на действителността.
В нашата душа живее една вяра в трайната действителност на мировия ред. Може би ние не винаги си изясняваме това, но ако бъдем запитани, ще отговорим сигурно в смисъла, който се разбира тук. Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че плодовете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и плодовете на работата ще могат да узреят. Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от плодовете на Земята; ние знаем, че има основания в реалността на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и плодове в следващата година. И отново, ако бихме били запитани защо продължаваме да живеем с такава сигурност, ще дадем отговора по съответния начин: „На нас ни изглежда да е гарантирана действителността на мировия ред, на нас ни се явява гарантирано, че онова, което е узряло като семе в старите посеви, ще се появи отново в царството на действителността".
Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато мислим за гарантирането на действителността.
А това е нещо, което е от особено голямо значение за нашия вътрешен душевен живот. И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително мислещ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция. Това е думата „нашите идеали". Какво ли не съдържат в себе си, скъпи мои приятели, тези думи: нашите идеали! Нашите идеали, те принадлежат към това, което е по-важно за нашата душа от външната действителност, когато ние мислим и чувствуваме в един по-висш смисъл.
към текста >>
И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително
мисле
щ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция.
Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че плодовете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и плодовете на работата ще могат да узреят. Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от плодовете на Земята; ние знаем, че има основания в реалността на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и плодове в следващата година. И отново, ако бихме били запитани защо продължаваме да живеем с такава сигурност, ще дадем отговора по съответния начин: „На нас ни изглежда да е гарантирана действителността на мировия ред, на нас ни се явява гарантирано, че онова, което е узряло като семе в старите посеви, ще се появи отново в царството на действителността". Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато мислим за гарантирането на действителността. А това е нещо, което е от особено голямо значение за нашия вътрешен душевен живот.
И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително мислещ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция.
Това е думата „нашите идеали". Какво ли не съдържат в себе си, скъпи мои приятели, тези думи: нашите идеали! Нашите идеали, те принадлежат към това, което е по-важно за нашата душа от външната действителност, когато ние мислим и чувствуваме в един по-висш смисъл. Нашите идеали са онова, което вътрешно запалва нашата душа, което прави живота по-ценен за нашата душа в много отношения.
към текста >>
Нашите идеали, те принадлежат към това, което е по-важно за нашата душа от външната действителност, когато ние
мисли
м и чувствуваме в един по-висш смисъл.
Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато мислим за гарантирането на действителността. А това е нещо, което е от особено голямо значение за нашия вътрешен душевен живот. И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително мислещ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция. Това е думата „нашите идеали". Какво ли не съдържат в себе си, скъпи мои приятели, тези думи: нашите идеали!
Нашите идеали, те принадлежат към това, което е по-важно за нашата душа от външната действителност, когато ние мислим и чувствуваме в един по-висш смисъл.
Нашите идеали са онова, което вътрешно запалва нашата душа, което прави живота по-ценен за нашата душа в много отношения.
към текста >>
Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа, това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно
мисле
но благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността.
Защото онзи, които действително е проникнат от Христовия Импулс, чувствува как в завоеванията на неговата душа, колкото и несъвършените да изглеждат по отношение на земния живот, вътре в тези завоевания стои Христовият Импулс като една защита и гаранция за постигането им. Ето защо Христос е една такава утеха в съмненията на живота, една такава подкрепа за душата. Колко много неща остават неизпълнени за душата в живота на Земята, скъпи мои приятели, колко много неща изглеждат много ценни, без тя да може да гледа на тях по друг начин относно външния физически свят, освен като на разрушени пролетни надежди.
Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа, това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно мислено благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността.
Не е нужно човек винаги да знае това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би иска ла да го осъществи, би искала да го осъществи по справедлив начин. Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен". Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят.
към текста >>
Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и
мисли
, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен".
Защото онзи, които действително е проникнат от Христовия Импулс, чувствува как в завоеванията на неговата душа, колкото и несъвършените да изглеждат по отношение на земния живот, вътре в тези завоевания стои Христовият Импулс като една защита и гаранция за постигането им. Ето защо Христос е една такава утеха в съмненията на живота, една такава подкрепа за душата. Колко много неща остават неизпълнени за душата в живота на Земята, скъпи мои приятели, колко много неща изглеждат много ценни, без тя да може да гледа на тях по друг начин относно външния физически свят, освен като на разрушени пролетни надежди. Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа, това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно мислено благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността. Не е нужно човек винаги да знае това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би иска ла да го осъществи, би искала да го осъществи по справедлив начин.
Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен".
Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят. Вижте за това на съответното място. Но действителност може да стане и нещо друго, действителност може да стане по един човешки и пълен с извънредно значение начин това, за което тази човешка душа, която се чувствува проникната от Христос, може да си каже в този земен живот думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен".
към текста >>
Ако човек знае да
мисли
тези думи „Не аз, а Христос в мен" като една вътрешна истина, тогава те стават една реалност след смъртта по един мощен и пълен със значение начин.
Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят. Вижте за това на съответното място. Но действителност може да стане и нещо друго, действителност може да стане по един човешки и пълен с извънредно значение начин това, за което тази човешка душа, която се чувствува проникната от Христос, може да си каже в този земен живот думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен".
Ако човек знае да мисли тези думи „Не аз, а Христос в мен" като една вътрешна истина, тогава те стават една реалност след смъртта по един мощен и пълен със значение начин.
Защото това, което приемаме в този свят от тази жизнена гледна точка, от жизнената гледна точка на „Не аз, а Христос в мен", това става наше притежание, това става наша вътрешна природа между смъртта и едно ново раждане, така щото чрез това, което е станало по този начин наша вътрешна природа, ние бихме могли да го предадем като плод на цялото човечество. Това, което приемаме от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен", това същото Христос превръща в общо притежание на цялото човечество. Това, което аз приемам от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен" за него бих могъл да кажа и чувствувам след смъртта: „Не само за мен, а и за всичките мои братя човеци"! И само тогава бих могъл да изговоря думите: „Да, аз го обичах повече от всичко, повече и от мен самия, затова изпълних заповедта „Обичаи Господа Бога твоего повече от всичко! "
към текста >>
77.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Ето защо материалистично
мисле
щите хора на съвремието така трудно разбират Антропософията, въпреки че всичко в нея може да бъде разбрано, те я разбират трудно, защото не искат да разширят своето съждение, а искат да останат при съждението, което важи за физическото поле.
", Откъде идва всичко това? Скъпи мои приятели, когато се говори за Луцифер и Ариман, тогава от начина, по който се говори, трябва да става ясно, че се говори за тях като за Същества, които всъщност с цялата си характеристика не принадлежат на физическото поле, които, така да се каже, имат своята мисия и задача в света, намиращ се извън физическото поле,те имат своята мисия и задача в духовните светове. Аз подчертах особено последния път при лекциите, изнесени в Мюнхен, лятото на 1913 година, че същността на този въпрос се състои в това, че Луцифер и Ариман имат определена роля в духовните светове, която им е поставена от напредналите Богове, и че се явява едно разногласие, една дисхармония само тогава, когато те пренесат своята роля на физическото поле и си присвоят права, които всъщност не им са разрешени. Но ние трябва да се съгласим с нещо, скъпи мои приятели, с което човешката душа не се съгласява така на драго сърце трябва да се съгласим именно с това, че нашата преценка, нашето човешко съждение, така както ние го формулираме, важи всъщност действително само за физическото поле и че това съждение, така както то е правилно за физическото поле, не може просто да бъде пренесено в духовните светове. Ето защо ние трябва бавно и постепенно да се доверим до Антропософията, за да разширим нашето съждение и да разширим целия наш понятиен и идеен свят.
Ето защо материалистично мислещите хора на съвремието така трудно разбират Антропософията, въпреки че всичко в нея може да бъде разбрано, те я разбират трудно, защото не искат да разширят своето съждение, а искат да останат при съждението, което важи за физическото поле.
към текста >>
Човекът би бил едно чисто луциферическо същество, ако би
мисли
л само за себе си.
И сега ние разбираме, защо някои теософи съвсем не разбират, че християнството стои в пълно съзвучие с идеята за Кармата. Това са теософите, които внасят в Теософията най-пълния егоизъм, един по-висш егоизъм; те наистина не го изговарят, но всъщност го мислят и чувствуват; „Когато аз спасявам самия себе си в моята Карма, какво ме интересува тогава целият свят; нека той прави каквото си иска! ". И тези теософи са доволни, когато могат да говорят само за кармическото изправяне. Но с това нищо не е направено.
Човекът би бил едно чисто луциферическо същество, ако би мислил само за себе си.
Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят. Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос. И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз. Но за какво трябва да мислим?
към текста >>
Човекът е член на целия свят и той трябва да
мисли
всеотдайно по отношение на целия свят.
И сега ние разбираме, защо някои теософи съвсем не разбират, че християнството стои в пълно съзвучие с идеята за Кармата. Това са теософите, които внасят в Теософията най-пълния егоизъм, един по-висш егоизъм; те наистина не го изговарят, но всъщност го мислят и чувствуват; „Когато аз спасявам самия себе си в моята Карма, какво ме интересува тогава целият свят; нека той прави каквото си иска! ". И тези теософи са доволни, когато могат да говорят само за кармическото изправяне. Но с това нищо не е направено. Човекът би бил едно чисто луциферическо същество, ако би мислил само за себе си.
Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят.
Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос. И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз. Но за какво трябва да мислим? Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел.
към текста >>
Така той трябва да
мисли
върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие.
Това са теософите, които внасят в Теософията най-пълния егоизъм, един по-висш егоизъм; те наистина не го изговарят, но всъщност го мислят и чувствуват; „Когато аз спасявам самия себе си в моята Карма, какво ме интересува тогава целият свят; нека той прави каквото си иска! ". И тези теософи са доволни, когато могат да говорят само за кармическото изправяне. Но с това нищо не е направено. Човекът би бил едно чисто луциферическо същество, ако би мислил само за себе си. Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят.
Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие.
Тогава встъпва Христос. И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз. Но за какво трябва да мислим? Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел. Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не мислим за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята".
към текста >>
И в момента, когато сме решили да не
мисли
м само за нашия Аз, ние трябва да
мисли
м и за още нещо друго освен за нашия Аз.
Но с това нищо не е направено. Човекът би бил едно чисто луциферическо същество, ако би мислил само за себе си. Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят. Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос.
И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз.
Но за какво трябва да мислим? Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел. Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не мислим за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята".
към текста >>
Но за какво трябва да
мисли
м?
Човекът би бил едно чисто луциферическо същество, ако би мислил само за себе си. Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят. Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос. И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз.
Но за какво трябва да мислим?
Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел. Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не мислим за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята".
към текста >>
Трябва да
мисли
м за „Христос в мен", както казва апостол Павел.
Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят. Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос. И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз. Но за какво трябва да мислим?
Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел.
Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не мислим за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята".
към текста >>
Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не
мисли
м за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята".
Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос. И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз. Но за какво трябва да мислим? Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел.
Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не мислим за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята".
към текста >>
Може би, би бил позволен въпросът: действително ли е християнски да се
мисли
, че аз бих могъл да си позволя да правя всичко и че Христос е дошъл в света всъщност само за да снеме всичко от мен и да ми прости греховете, така че аз да нямам вече никаква работа с моята Карма, с моите грехове?
Скъпи мои приятели! Човек трябва наистина да има малко християнско чувство, когато тълкува християнството така, както правят това мнозина, които вярват, че биха могли да се наричат истински християни, а да обявяват другите, например антропософските християни за еретици. Такъв човек трябва да има малко християнско чувство.
Може би, би бил позволен въпросът: действително ли е християнски да се мисли, че аз бих могъл да си позволя да правя всичко и че Христос е дошъл в света всъщност само за да снеме всичко от мен и да ми прости греховете, така че аз да нямам вече никаква работа с моята Карма, с моите грехове?
Скъпи мои приятели, аз вярвам, че за такъв начин на мислене е приложима една друга дума, а не думата „християнски"; може би думата „удобно" би била по-добра отколкото думата „християнски". Удобно би било във всеки случай, ако човек само се разкае и с това да се заличи от цялата негова бъдеща Карма това, което този човек е престъпил в света. Не, то не се заличава от Кармата, обаче може да бъде заличено от това, до което ние не можем да проникнем, поради човешката слабост, настъпила чрез изкушението на Луцифер: това може да бъде заличено от Земното развитие. И това именно прави Христос. Това страдание ще бъде снето от нас с прощаването на греховете, страданието, че сме внесли за вечни времена един обективен грях за цялото Земно развитие.
към текста >>
Скъпи мои приятели, аз вярвам, че за такъв начин на
мисле
не
е приложима една друга дума, а не думата „християнски"; може би думата „удобно" би била по-добра отколкото думата „християнски".
Скъпи мои приятели! Човек трябва наистина да има малко християнско чувство, когато тълкува християнството така, както правят това мнозина, които вярват, че биха могли да се наричат истински християни, а да обявяват другите, например антропософските християни за еретици. Такъв човек трябва да има малко християнско чувство. Може би, би бил позволен въпросът: действително ли е християнски да се мисли, че аз бих могъл да си позволя да правя всичко и че Христос е дошъл в света всъщност само за да снеме всичко от мен и да ми прости греховете, така че аз да нямам вече никаква работа с моята Карма, с моите грехове?
Скъпи мои приятели, аз вярвам, че за такъв начин на мислене е приложима една друга дума, а не думата „християнски"; може би думата „удобно" би била по-добра отколкото думата „християнски".
Удобно би било във всеки случай, ако човек само се разкае и с това да се заличи от цялата негова бъдеща Карма това, което този човек е престъпил в света. Не, то не се заличава от Кармата, обаче може да бъде заличено от това, до което ние не можем да проникнем, поради човешката слабост, настъпила чрез изкушението на Луцифер: това може да бъде заличено от Земното развитие. И това именно прави Христос. Това страдание ще бъде снето от нас с прощаването на греховете, страданието, че сме внесли за вечни времена един обективен грях за цялото Земно развитие. За това естествено ние трябва да имаме само интерес.
към текста >>
". Къде обаче Христос е казал, че е възможно някой човек в своето разбиране да
мисли
това или онова, без нещо да знае и да го крещи в света или да го записва в света?
Много неща ще се променят, когато в света дойде истинското схващане за Христос. Всички тези безброй много хора, кои то днес пишат или изпълват хартия с мръсно печатарско мастило, при което бързо питат неща, които не знаят, всичките ще бъдат наясно върху това, че с тези работи те оскверняват Христос в човешката душа. И ще престане извинението: „Да, аз така го вярвах, аз съм го казал с добра вяра". Христос иска не само „добрата вяра", Христос иска да води хората в истината. Самият Той е казал: „Истината ще ви направи свободни!
". Къде обаче Христос е казал, че е възможно някой човек в своето разбиране да мисли това или онова, без нещо да знае и да го крещи в света или да го записва в света?
към текста >>
78.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Би било ужасно да
мисли
м, че Христос трябва да бъде разбиран така, щото думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" да поощря ват само един по-висш егоизъм.
Аз ви говорих за онова побеждаване на човешкия егоизъм и за онези неща, разбирането на които ни дава преди всичко едно правилно схващане на Кармата. Аз ви говорих за човека, доколкото той е не само едно Азово същество, а принадлежи на цялото Земно съществувание и призван да помага за постигането на божествената цел на Земята. Христос не е дошъл само за това в света и не е преминал през Мистерията на Голгота за да представлява нещо за всеки един от нас в нашия егоизъм.
Би било ужасно да мислим, че Христос трябва да бъде разбиран така, щото думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" да поощря ват само един по-висш егоизъм.
Христос е понесъл смъртта за цялото човечество, за земното човечество. Христос е станал централният Дух на Земята, който трябва да спаси всичко духовно на Земята, което произхожда от човека и да го спаси за Земята.
към текста >>
79.
Съдържание
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Хекел и неговите „
Мисли
за вечността".
Фатализмът като крайна степен на детерминизма. „Доказателствата" като дело на Ари- ман. Историята с часовника в стара Прага. За съотношенията между Луцифер и Ариман. Светът на елементарните Същества: Гноми и Сил- фи.
Хекел и неговите „Мисли за вечността".
Мистерията на Голгота в кон текста на необходимостта и свободата.
към текста >>
80.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Когато разглеждаме световните събития и нашата лична активност, нашите чувства,
мисли
и воля като елементи от световните събития и преди всичко като свързани с божественото, преизпълнено с мъдрост ръководство на света, ние си казваме: Да, това преизпълнено с мъдрост ръководство на света властва навсякъде и във всичко.
Общо взето, едва ли има човек, който да не се занимава малко или много с тези въпроси, а в условията на физическия план едва ли има други въпроси, които да вълнуват европейското човечество с такава сила.
Когато разглеждаме световните събития и нашата лична активност, нашите чувства, мисли и воля като елементи от световните събития и преди всичко като свързани с божественото, преизпълнено с мъдрост ръководство на света, ние си казваме: Да, това преизпълнено с мъдрост ръководство на света властва навсякъде и във всичко.
И когато отправяме поглед към нещо, което се е случило и в което може би сме поставени самите ние, тогава у нас възниква въпросът: Нима това, което се случи и в което бяхме поставени самите ние, действително е в съгласие с мъдрото ръководство на света, така че да сме сигурни: Да, то беше наистина необходимо и не можеше да протече по някакъв друг начин, нито пък ние можехме да участвуваме в това събитие по някакъв друг начин? Или бихме могли насочвайки поглед към бъдещето да заявим: Рано или късно неизбежно ще се случи това или онова събитие, за което вярваме, че бихме могли да се превърнем в негови основни действуващи лица! Не трябва ли относно посоченото мъдро ръководство на света да приемем, че онова, което ще се случи в бъдеще, е също необходимо, или казано по друг начин вече предвидено? Но при това положение къде остава нашата свобода? Да предположим ли, че сме в състояние да се намесим по някакъв начин в това, което става примерно с нашите идеи, с нашето поведение така че да променим oбликa на въпросното събитие, и то да не изглежда така, както би изглеждало, ако не бихме се намесили?
към текста >>
Трябва само да ме следвате в един може би малко странен за Вас ход на
мисли
те.
Мога да си послужа с един много прост пример. Ако човек иска да пристъпи към безкрайността с оглед на своите понятия, явява се нещо, което можем да наречем: едно пълно объркване в понятията. Искам да Ви разясня това с един прост пример.
Трябва само да ме следвате в един може би малко странен за Вас ход на мислите.
Представете си, че написвам на дъската едно след друго числата:
към текста >>
Няма никакво съмнение, че щом навлезем в безкрайното, ние се объркваме в
мисле
не
то: въпросът, който възниква тук, не може да бъде решен сега.
Няма никакво съмнение, че щом навлезем в безкрайното, ние се объркваме в мисленето: въпросът, който възниква тук, не може да бъде решен сега.
Защото, както е вярно това, че вдясно имаме наполовина толкова числа, колкото вляво, така е вярно, че вдясно имаме също толкова числа, колкото вляво.
към текста >>
Не си
мисле
те, че не можете да използувате тези понятия само за неограничената безкрайност, понеже Вие не сте в състояние да ги използувате също и за ограничената безкрайност, тъй кaтo в ограничената безкрайност също се получава едно объркване.
Не си мислете, че не можете да използувате тези понятия само за неограничената безкрайност, понеже Вие не сте в състояние да ги използувате също и за ограничената безкрайност, тъй кaтo в ограничената безкрайност също се получава едно объркване.
към текста >>
Следователно днес можем да поставим пред нас въпроса и всички следващи размишления следва да отговорят тъкмо на този въпрос: Как се получава така, че когато излезем извън сетивния свят, нашето
мисле
не
се обърква напълно?
Сетивният свят стига да не приличаме на въпросния пастор често ни подсказва, че накъдето да обърнем нашия поглед, веднага след това ние трябва да го обърнем и към другата страна, така че да коригираме едната страна чрез другата. По отношение на онова, което се намира извън сетивния свят, не съществува обаче никаква непосредствена корекция чрез сетивния свят: там съвсем не можем веднага да покажем другия куплет.И поради тази причина тогава се получава следното: човекът философствува съвсем свободно върху нещо и го смята за вярно, понеже то може да бъде доказано строго логически. Но противоположното също може да бъде доказано строго логически.
Следователно днес можем да поставим пред нас въпроса и всички следващи размишления следва да отговорят тъкмо на този въпрос: Как се получава така, че когато излезем извън сетивния свят, нашето мислене се обърква напълно?
На какво се дължи въобще това, че можем да докажем дадено нещо, а също и неговата противоположност? Ние ще открием как това е свързано с факта, че човешкият живот е поставен в средата, в един вид равновесие между две противоположни сили, между ариманическите и луциферическите сили*3.
към текста >>
Или бихме могли да
мисли
м, че ако кочияшът би бил точен, пътниците нямаше да бъдат засегнати от падналата скала, понеже в този случай те щяха да изпреварят момента на срутването, макар и с няколко секунди?
Да, виждате ли, тук сме изправени пред един точно такъв случай. Сега Вие ще попитате: Има ли кочияшът някаква вина за трагедията, или тук е в сила една абсолютна необходимост? Беше ли абсолютно необходимо тези хора да бъдат сполетени от нещастието? И дали мудността на кочияша беше само донякъде вплетена в тази необходимост?
Или бихме могли да мислим, че ако кочияшът би бил точен, пътниците нямаше да бъдат засегнати от падналата скала, понеже в този случай те щяха да изпреварят момента на срутването, макар и с няколко секунди?
към текста >>
Но сега, виждате ли, когато проследяваме събитията на физическото поле, ние стигаме дотам, че обгръщаме тези събития в едни или други
мисли
.
Но сега, виждате ли, когато проследяваме събитията на физическото поле, ние стигаме дотам, че обгръщаме тези събития в едни или други мисли.
И когато проследяваме събитията на физическото поле, ние действително стигаме дотам, че за всяко събитие търсим определена причина, съобразявайки се с причинно-следствените закони. И това не може да става по друг начин. Навсякъде за едно следствие ние търсим съответната причина. Когато нещо е станало, ние винаги търсим причината.Но това означава: ние търсим необходимостта. Нали така, при простия пример, които избрах ако постъпите с нужната педантичност.
към текста >>
Или, с други думи, аз трябва само да напрегна моите
мисли
и тогава ще мога да докажа например дали някога е съществувала, или не Мистерията на Голгота.
Това, което посочвам тук, отива още по-далеч, скъпи мои приятели. Обаче хората не обръщат внимание на тези неща. Представете си само как някой вярва, че може да докаже всичко и че е валидно само доказаното твърдение този човек може да изпадне в следното положение. Той може да си каже: Ето, всичко трябва да бъде доказано, а това, което не е доказано, то няма никаква валидност. Следователно в хода на историята всичко трябва да бъде доказвано.
Или, с други думи, аз трябва само да напрегна моите мисли и тогава ще мога да докажа например дали някога е съществувала, или не Мистерията на Голгота.
И много близко до ума на днешните хора е да заявят: Щом не може да се докаже, че е съществувала Мистерията на Голгота, тогава тази Мистерия на Голгота е направо една безсмислица, тя въобще не е съществувала!
към текста >>
По време на Коледните лекции, скъпи мои приятели, аз обърнах вниманието Ви върху това, как именно днес възникват такива противоположни неща, при които човешкото
мисле
не
се обърква напълно.
По време на Коледните лекции, скъпи мои приятели, аз обърнах вниманието Ви върху това, как именно днес възникват такива противоположни неща, при които човешкото мислене се обърква напълно.
Помислете само, че наскоро излезе една Книга от големия природоизследовател Ернст Хекел: „Мисли за вечността“. Аз вече посочих редица важни особености, до които днес достигат и много други хора, водени от една дълбока загриженост за днешните трагични събития. Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане. Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване.
към текста >>
По
мисле
те само, че наскоро излезе една Книга от големия природоизследовател Ернст Хекел: „
Мисли
за вечността“.
По време на Коледните лекции, скъпи мои приятели, аз обърнах вниманието Ви върху това, как именно днес възникват такива противоположни неща, при които човешкото мислене се обърква напълно.
Помислете само, че наскоро излезе една Книга от големия природоизследовател Ернст Хекел: „Мисли за вечността“.
Аз вече посочих редица важни особености, до които днес достигат и много други хора, водени от една дълбока загриженост за днешните трагични събития. Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане. Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки.
към текста >>
Не е нужно да Ви излагам хода на техните
мисли
, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки.
Помислете само, че наскоро излезе една Книга от големия природоизследовател Ернст Хекел: „Мисли за вечността“. Аз вече посочих редица важни особености, до които днес достигат и много други хора, водени от една дълбока загриженост за днешните трагични събития. Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане. Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване.
Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки.
Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе. Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата. Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност. Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата? Как може да цари тук някакъв по-висш ред?
към текста >>
Хекел обаче стига до един друг ход на
мисли
те и изразява това в своята книга „
Мисли
за вечността“, която току-що излезе.
Аз вече посочих редица важни особености, до които днес достигат и много други хора, водени от една дълбока загриженост за днешните трагични събития. Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане. Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки.
Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе.
Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата. Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност. Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата? Как може да цари тук някакъв по-висш ред?
към текста >>
81.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Последния път аз напомних, че не бива да пристъпваме прибързано и с помощта на нашето обикновено
мисле
не
да се заемаме с една такава загадка, като вярваме, че можем да я решим.
Последния път аз напомних, че не бива да пристъпваме прибързано и с помощта на нашето обикновено мислене да се заемаме с една такава загадка, като вярваме, че можем да я решим.
Обърнах вниманието Ви и върху това, как човешкото мислене, което ние засега прилагаме само с оглед на физическото поле, е свикнало да се съобразява единствено с условията на физическия свят и както се обърква напълно, когато в една или друга степен се окаже извън физическия свят. Днес бих искал да продължа по-нататък и отново да говоря върху важността на тази загадка. Защото едва по време на следващата лекция, която ще изнеса тук в неделя, ние ще се приближим до един вид решение на целия този проблем: а именно когато го обгърнем с поглед в цялото му значение и с оглед на човешкото познание: когато например обгърнем с поглед как по отношение на най-трудните житейски проблеми бихме могли да навлезем в едно напразно мъдрува не, в едно объркване на мислите, така сякаш попадаме в една гъста гора, където смятаме, че вървим в правилната посока, докато всъщност се въртим в един кръг. Едва когато видим, че отново сме стигнали до изходната точка, ние разбираме нашата грешка.
към текста >>
Обърнах вниманието Ви и върху това, как човешкото
мисле
не
, което ние засега прилагаме само с оглед на физическото поле, е свикнало да се съобразява единствено с условията на физическия свят и както се обърква напълно, когато в една или друга степен се окаже извън физическия свят.
Последния път аз напомних, че не бива да пристъпваме прибързано и с помощта на нашето обикновено мислене да се заемаме с една такава загадка, като вярваме, че можем да я решим.
Обърнах вниманието Ви и върху това, как човешкото мислене, което ние засега прилагаме само с оглед на физическото поле, е свикнало да се съобразява единствено с условията на физическия свят и както се обърква напълно, когато в една или друга степен се окаже извън физическия свят.
Днес бих искал да продължа по-нататък и отново да говоря върху важността на тази загадка. Защото едва по време на следващата лекция, която ще изнеса тук в неделя, ние ще се приближим до един вид решение на целия този проблем: а именно когато го обгърнем с поглед в цялото му значение и с оглед на човешкото познание: когато например обгърнем с поглед как по отношение на най-трудните житейски проблеми бихме могли да навлезем в едно напразно мъдрува не, в едно объркване на мислите, така сякаш попадаме в една гъста гора, където смятаме, че вървим в правилната посока, докато всъщност се въртим в един кръг. Едва когато видим, че отново сме стигнали до изходната точка, ние разбираме нашата грешка.
към текста >>
Защото едва по време на следващата лекция, която ще изнеса тук в неделя, ние ще се приближим до един вид решение на целия този проблем: а именно когато го обгърнем с поглед в цялото му значение и с оглед на човешкото познание: когато например обгърнем с поглед как по отношение на най-трудните житейски проблеми бихме могли да навлезем в едно напразно мъдрува не, в едно объркване на
мисли
те, така сякаш попадаме в една гъста гора, където смятаме, че вървим в правилната посока, докато всъщност се въртим в един кръг.
Последния път аз напомних, че не бива да пристъпваме прибързано и с помощта на нашето обикновено мислене да се заемаме с една такава загадка, като вярваме, че можем да я решим. Обърнах вниманието Ви и върху това, как човешкото мислене, което ние засега прилагаме само с оглед на физическото поле, е свикнало да се съобразява единствено с условията на физическия свят и както се обърква напълно, когато в една или друга степен се окаже извън физическия свят. Днес бих искал да продължа по-нататък и отново да говоря върху важността на тази загадка.
Защото едва по време на следващата лекция, която ще изнеса тук в неделя, ние ще се приближим до един вид решение на целия този проблем: а именно когато го обгърнем с поглед в цялото му значение и с оглед на човешкото познание: когато например обгърнем с поглед как по отношение на най-трудните житейски проблеми бихме могли да навлезем в едно напразно мъдрува не, в едно объркване на мислите, така сякаш попадаме в една гъста гора, където смятаме, че вървим в правилната посока, докато всъщност се въртим в един кръг.
Едва когато видим, че отново сме стигнали до изходната точка, ние разбираме нашата грешка.
към текста >>
Аз посочих, че този важен проблем е свързан с това, което наричаме сили на Ариман и Луцифер в мировите процеси, и с това, което човек открива в своите действия, в своите
мисли
, чувства и воля.
Аз посочих, че този важен проблем е свързан с това, което наричаме сили на Ариман и Луцифер в мировите процеси, и с това, което човек открива в своите действия, в своите мисли, чувства и воля.
Отбелязах също, че все още може да се види, как до 15 век хората все пак имаха едно чувство за това, че както в при родните процеси действуват положителното и отрицателното електричество, така и тогавашните хора виждаха ариманическите и луциферическите сили, макар и да не изговаряха точно тези имена. По този повод аз обърнах вниманието Ви върху един привидно отвлечен, абстрактен пример: часовникът върху сградата на кметството в стара Прага, който бил така изкусно замислен, че функционирал не само като часовник, а и като един вид календар, така че върху него можело да се прочете като в отворена книга всяко важно събитие: върху него се виждало например движението на планетите, виждали се Слънчевите и Лунните затъмнения, виждало се кога точно настъпват и кога точно свършват. Накратко казано, един майстор с голям художествен усет създал велико произведение на изкуството. После аз посочих, че някои документи потвърждават следното: въпросното произведение на изкуството било създадено от известен университетски професор, но този факт в случая не ни бърши работа, понеже става дума за процеси, които са станали на физическото поле. Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение.
към текста >>
Тук виждате предпоставките за едно такова
мисле
не
, което лесно може да се обърка.
Тук виждате предпоставките за едно такова мислене, което лесно може да се обърка.
Човекът иска да знае: Как мога да насоча аз моите действия, за да бликне от тях един такъв поток от добри дела? Пълен абсурд е, нали така, ако искаме да превърнем това в един принцип на живота. Някой би могъл да заяви: Един такъв поток от добри дела извира от това, което този човек е постигнал. Тогава може да дойде някой друг и да каже: Не, аз лично проследих донякъде историята с този часовник и не открих нищо за подобни въздействия. Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е лоша.
към текста >>
Обаче както човек навлиза в един вид спекулиране, когато проверява, както в посочения от мен пример, дали двойните числа от дясната страна са също толкова, колкото числата от лявата страна, или пък са само половината от тях както тук човек наблиза в едно объркване на
мисле
не
то, така, скъпи мои приятели, той безусловно навлиза в едно пълно объркване на
мисле
не
то, когато, разглеждайки това, което вече е извършил, би искал да приложи критериите, които идват от въпроса: Какви ще са крайните последици за моята Карма?
Така, скъпи мои приятели, нашето внимание, бих могъл да кажа, се насочва към нещо безкрайно примамливо, безкрайно подвеждащо за цялото човешко познание и за човешките духовни способности. Защото достатъчно е само да насочим поглед върху самите себе си нищо друго не е толкова примамливо за човека, колкото желанието по един или друг повод да се запита „Какво се получи, Какво произлезе от това? “ и чак после да преценява стойността на извършеното от него според „Крайния резултат“.
Обаче както човек навлиза в един вид спекулиране, когато проверява, както в посочения от мен пример, дали двойните числа от дясната страна са също толкова, колкото числата от лявата страна, или пък са само половината от тях както тук човек наблиза в едно объркване на мисленето, така, скъпи мои приятели, той безусловно навлиза в едно пълно объркване на мисленето, когато, разглеждайки това, което вече е извършил, би искал да приложи критериите, които идват от въпроса: Какви ще са крайните последици за моята Карма?
към текста >>
Всички минали опитности се вливат в душата Ви и се съединяват с цялата субстанция на Вашите
мисли
, миналите опитности винаги разсъждава заедно с Вас.
Всички минали опитности се вливат в душата Ви и се съединяват с цялата субстанция на Вашите мисли, миналите опитности винаги разсъждава заедно с Вас.
към текста >>
Нали така: ако си
мисли
те, че то зависи от едно или друго обстоятелство, ще попречи ли това на факта, че аз трябва да осъществя намерението си да стана в точно определеното време?
Това е съвсем ясно. Вие не сте в състояние да заличите своето минало. Въпреки това, ако поискате да станете рано сутрин, Вие ще забележите: За тази цел винаги е необходимо едно твърдо решение. Обаче това твърдо решение действително зависи от миналите опитности, които се проявяват в сегашната инкарнация. Разбира се, то зависи и от много други неща.
Нали така: ако си мислите, че то зависи от едно или друго обстоятелство, ще попречи ли това на факта, че аз трябва да осъществя намерението си да стана в точно определеното време?
Вероятно това „намерение да стана“ може да се осъществи толкова лесно, че човек изобщо да не го забележи; обаче все пак необходимо е да има макар и едно едва загатнато „намерение“ за ставане. Познавах един човек, който известно време се движеше из нашите среди и който много добре илюстрира ситуацията: той всъщност никога не искаше да става от леглото. Той казваше: Да, аз просто не съм в състояние да стана сутрин, ако не бъда принуден от някаква външна необходимост: само тя може да ме вдигне от леглото, иначе непрекъснато бих лежал. Този човек признаваше своя недостатък и ужасно страдаше от него.
към текста >>
Ако бихте могли да проверите какво е било състоянието на Сатурн, Вие щяхте да се убедите: там всичко е протъкано от
мисли
.
На този въпрос не можем да отговорим без помощта на антропософската Духовна наука. Сега ние живеем в Земната епоха*9. Както знаем, Земната епоха беше предхождана от Лунната, от Слънчевата епоха. При Сатурновата епоха прочетете това в „Тайната наука“ планетата не изглеждаше така, както изглежда сега Земята: тази епоха беше съвършено различна.
Ако бихте могли да проверите какво е било състоянието на Сатурн, Вие щяхте да се убедите: там всичко е протъкано от мисли.
На Стария Сатурн няма почва, няма физическа материя. Там всичко се свежда до топлинни състояния, до топлинни действия. Там всичко напомня за процесите, които се разиграват дълбоко вътре в човешкия организъм. Това са душевни действия, мисли, които божествените Духове са оставили там. Да, тези мисли са останали там.
към текста >>
Това са душевни действия,
мисли
, които божествените Духове са оставили там.
При Сатурновата епоха прочетете това в „Тайната наука“ планетата не изглеждаше така, както изглежда сега Земята: тази епоха беше съвършено различна. Ако бихте могли да проверите какво е било състоянието на Сатурн, Вие щяхте да се убедите: там всичко е протъкано от мисли. На Стария Сатурн няма почва, няма физическа материя. Там всичко се свежда до топлинни състояния, до топлинни действия. Там всичко напомня за процесите, които се разиграват дълбоко вътре в човешкия организъм.
Това са душевни действия, мисли, които божествените Духове са оставили там.
Да, тези мисли са останали там. И цялата днешна природа, която Вие обгръщате с поглед в нейната необходимост, цялата тази природа някога е съществувала в свобода, тя е била едно свободно деяние на Боговете. Това, което се разби на Сатурн, Слънцето и Луната, стигна до нас по приблизително същия начин, както и нашите мисли след като сме били деца продължават да действуват в нас и по-нататък ето как и мислите на Боговете от времето на Сатурн, Слънцето и Луната продължават по-нататък в Земната епоха и понеже са „минали“ мисли, те ни се явяват под формата на една или друга необходимост.
към текста >>
Да, тези
мисли
са останали там.
Ако бихте могли да проверите какво е било състоянието на Сатурн, Вие щяхте да се убедите: там всичко е протъкано от мисли. На Стария Сатурн няма почва, няма физическа материя. Там всичко се свежда до топлинни състояния, до топлинни действия. Там всичко напомня за процесите, които се разиграват дълбоко вътре в човешкия организъм. Това са душевни действия, мисли, които божествените Духове са оставили там.
Да, тези мисли са останали там.
И цялата днешна природа, която Вие обгръщате с поглед в нейната необходимост, цялата тази природа някога е съществувала в свобода, тя е била едно свободно деяние на Боговете. Това, което се разби на Сатурн, Слънцето и Луната, стигна до нас по приблизително същия начин, както и нашите мисли след като сме били деца продължават да действуват в нас и по-нататък ето как и мислите на Боговете от времето на Сатурн, Слънцето и Луната продължават по-нататък в Земната епоха и понеже са „минали“ мисли, те ни се явяват под формата на една или друга необходимост.
към текста >>
Това, което се разби на Сатурн, Слънцето и Луната, стигна до нас по приблизително същия начин, както и нашите
мисли
след като сме били деца продължават да действуват в нас и по-нататък ето как и
мисли
те на Боговете от времето на Сатурн, Слънцето и Луната продължават по-нататък в Земната епоха и понеже са „минали“
мисли
, те ни се явяват под формата на една или друга необходимост.
Там всичко се свежда до топлинни състояния, до топлинни действия. Там всичко напомня за процесите, които се разиграват дълбоко вътре в човешкия организъм. Това са душевни действия, мисли, които божествените Духове са оставили там. Да, тези мисли са останали там. И цялата днешна природа, която Вие обгръщате с поглед в нейната необходимост, цялата тази природа някога е съществувала в свобода, тя е била едно свободно деяние на Боговете.
Това, което се разби на Сатурн, Слънцето и Луната, стигна до нас по приблизително същия начин, както и нашите мисли след като сме били деца продължават да действуват в нас и по-нататък ето как и мислите на Боговете от времето на Сатурн, Слънцето и Луната продължават по-нататък в Земната епоха и понеже са „минали“ мисли, те ни се явяват под формата на една или друга необходимост.
към текста >>
Това не означава нищо друго, освен следното: Всичко, което е там, вътре в твърдия предмет, някога е било „обект на
мисле
не
“, в продължителни периоди от време... също както
мисли
те от Вашето детство могат да бъдат открити и в сегашния Ви душевен живот.
Да, скъпи мои приятели, когато сложите ръката си върху един твърд предмет какво означава това всъщност.
Това не означава нищо друго, освен следното: Всичко, което е там, вътре в твърдия предмет, някога е било „обект на мислене“, в продължителни периоди от време... също както мислите от Вашето детство могат да бъдат открити и в сегашния Ви душевен живот.
Ако насочите поглед върху Вашето минало и се отнесете към него като към нещо живо, Вие виждате в себе си пробуждането на природата, развитието на природата. Както това, което сега мислите и говорите, днес не е никаква необходимост, а една свобода, така и онова, което представлява днес Земната епоха, е било свобода в миналите планетарни въплъщения на Земята.*9 Свободата се разгръща все по-нататък във времето и доколкото остава в рамките на общочовешкото и планетарното развитие, тя се превръща в необходимост. Ако се вгледаме в това, което сега става в природата, никога не би ни хрумнало да търсим там някаква необходимост. Ние виждаме в природата само онова, което е останало от миналите епохи. А онова, което става в момента, то е нещо духовно.
към текста >>
Както това, което сега
мисли
те и говорите, днес не е никаква необходимост, а една свобода, така и онова, което представлява днес Земната епоха, е било свобода в миналите планетарни въплъщения на Земята.*9 Свободата се разгръща все по-нататък във времето и доколкото остава в рамките на общочовешкото и планетарното развитие, тя се превръща в необходимост.
Да, скъпи мои приятели, когато сложите ръката си върху един твърд предмет какво означава това всъщност. Това не означава нищо друго, освен следното: Всичко, което е там, вътре в твърдия предмет, някога е било „обект на мислене“, в продължителни периоди от време... също както мислите от Вашето детство могат да бъдат открити и в сегашния Ви душевен живот. Ако насочите поглед върху Вашето минало и се отнесете към него като към нещо живо, Вие виждате в себе си пробуждането на природата, развитието на природата.
Както това, което сега мислите и говорите, днес не е никаква необходимост, а една свобода, така и онова, което представлява днес Земната епоха, е било свобода в миналите планетарни въплъщения на Земята.*9 Свободата се разгръща все по-нататък във времето и доколкото остава в рамките на общочовешкото и планетарното развитие, тя се превръща в необходимост.
Ако се вгледаме в това, което сега става в природата, никога не би ни хрумнало да търсим там някаква необходимост. Ние виждаме в природата само онова, което е останало от миналите епохи. А онова, което става в момента, то е нещо духовно. С нашите физически очи ние не бихме могли да видим. По този начин човешкото себепознание се изпълва с едно особено, космическо значение.
към текста >>
Несъмнено, ние бихме могли и да не се спираме на нея, да не я
мисли
м.
А онова, което става в момента, то е нещо духовно. С нашите физически очи ние не бихме могли да видим. По този начин човешкото себепознание се изпълва с едно особено, космическо значение. Ето сега ние се спираме на една определена мисъл. Сега тази мисъл е вътре в нас.
Несъмнено, ние бихме могли и да не се спираме на нея, да не я мислим.
Но щом я мислим, тя остава в нашата душа. Сега вече тя става част от миналото. В този случай тя започва да действува като една необходимост, като една фина необходимост, естествено, без да представлява онази сгъстена материя, която виждаме навън в природата, понеже ние сме човеци, а не Богове. Ние довеждаме нещата само до там, да съзрем вътре в себе си онази вътрешна природа, която остава там като наша памет, като наши спомени и се проявява под формата на една или друга необходимост. Обаче това, което сега представляват в нас мислите, през следващата Юпитерова, Венерина епоха ще се превърне във външна природа във външен природен свят.
към текста >>
Но щом я
мисли
м, тя остава в нашата душа.
С нашите физически очи ние не бихме могли да видим. По този начин човешкото себепознание се изпълва с едно особено, космическо значение. Ето сега ние се спираме на една определена мисъл. Сега тази мисъл е вътре в нас. Несъмнено, ние бихме могли и да не се спираме на нея, да не я мислим.
Но щом я мислим, тя остава в нашата душа.
Сега вече тя става част от миналото. В този случай тя започва да действува като една необходимост, като една фина необходимост, естествено, без да представлява онази сгъстена материя, която виждаме навън в природата, понеже ние сме човеци, а не Богове. Ние довеждаме нещата само до там, да съзрем вътре в себе си онази вътрешна природа, която остава там като наша памет, като наши спомени и се проявява под формата на една или друга необходимост. Обаче това, което сега представляват в нас мислите, през следващата Юпитерова, Венерина епоха ще се превърне във външна природа във външен природен свят. А онова, което днес възприемаме като външна природа, някога е било не друго, а мислите на Боговете.
към текста >>
Обаче това, което сега представляват в нас
мисли
те, през следващата Юпитерова, Венерина епоха ще се превърне във външна природа във външен природен свят.
Несъмнено, ние бихме могли и да не се спираме на нея, да не я мислим. Но щом я мислим, тя остава в нашата душа. Сега вече тя става част от миналото. В този случай тя започва да действува като една необходимост, като една фина необходимост, естествено, без да представлява онази сгъстена материя, която виждаме навън в природата, понеже ние сме човеци, а не Богове. Ние довеждаме нещата само до там, да съзрем вътре в себе си онази вътрешна природа, която остава там като наша памет, като наши спомени и се проявява под формата на една или друга необходимост.
Обаче това, което сега представляват в нас мислите, през следващата Юпитерова, Венерина епоха ще се превърне във външна природа във външен природен свят.
А онова, което днес възприемаме като външна природа, някога е било не друго, а мислите на Боговете.
към текста >>
А онова, което днес възприемаме като външна природа, някога е било не друго, а
мисли
те на Боговете.
Но щом я мислим, тя остава в нашата душа. Сега вече тя става част от миналото. В този случай тя започва да действува като една необходимост, като една фина необходимост, естествено, без да представлява онази сгъстена материя, която виждаме навън в природата, понеже ние сме човеци, а не Богове. Ние довеждаме нещата само до там, да съзрем вътре в себе си онази вътрешна природа, която остава там като наша памет, като наши спомени и се проявява под формата на една или друга необходимост. Обаче това, което сега представляват в нас мислите, през следващата Юпитерова, Венерина епоха ще се превърне във външна природа във външен природен свят.
А онова, което днес възприемаме като външна природа, някога е било не друго, а мислите на Боговете.
към текста >>
В миналото те са
мисле
ли така, както ние
мисли
м днес.
Днес ние говорим за Архаи, Архангели, Ангели*10 и т.н.
В миналото те са мислели така, както ние мислим днес.
И онова, което те са мислили, е останало като тяхна памет и тази тяхна памет ние откриваме във видимия природен свят. Ние можем вътрешно да видим в себе си само това, за което си спомняме през време на Земната епоха. Това, което Боговете са мислили през миналите планетарни състояния, се е превърнало в нещо външно и сега ние го виждаме като външен природен свят.
към текста >>
И онова, което те са
мисли
ли, е останало като тяхна памет и тази тяхна памет ние откриваме във видимия природен свят.
Днес ние говорим за Архаи, Архангели, Ангели*10 и т.н. В миналото те са мислели така, както ние мислим днес.
И онова, което те са мислили, е останало като тяхна памет и тази тяхна памет ние откриваме във видимия природен свят.
Ние можем вътрешно да видим в себе си само това, за което си спомняме през време на Земната епоха. Това, което Боговете са мислили през миналите планетарни състояния, се е превърнало в нещо външно и сега ние го виждаме като външен природен свят.
към текста >>
Това, което Боговете са
мисли
ли през миналите планетарни състояния, се е превърнало в нещо външно и сега ние го виждаме като външен природен свят.
Днес ние говорим за Архаи, Архангели, Ангели*10 и т.н. В миналото те са мислели така, както ние мислим днес. И онова, което те са мислили, е останало като тяхна памет и тази тяхна памет ние откриваме във видимия природен свят. Ние можем вътрешно да видим в себе си само това, за което си спомняме през време на Земната епоха.
Това, което Боговете са мислили през миналите планетарни състояния, се е превърнало в нещо външно и сега ние го виждаме като външен природен свят.
към текста >>
Тук ние сме изправени пред една дълбока истина: докато сме земни човеци, ние имаме нашите
мисли
; ние смъкваме един вид
мисли
те долу, в нашия душевен живот.
Тук ние сме изправени пред една дълбока истина: докато сме земни човеци, ние имаме нашите мисли; ние смъкваме един вид мислите долу, в нашия душевен живот.
Там обаче те постепенно се превръщат в началото на един или друг природен процес. Но въпреки това те остават вътре в нас. Но когато настъпи епохата на Бъдещия Юпитер, те ще излязат вън от нас. И онова, което днес ние мислим, което въобще изживяваме вътре в себе си, тогава то ще се превърне във външен свят. И тогава, намирайки се на една по-висша степен, ние ще гледаме надолу към онова, което днес съществува като наш вътрешен живот, като към един външен свят.
към текста >>
И онова, което днес ние
мисли
м, което въобще изживяваме вътре в себе си, тогава то ще се превърне във външен свят.
Тук ние сме изправени пред една дълбока истина: докато сме земни човеци, ние имаме нашите мисли; ние смъкваме един вид мислите долу, в нашия душевен живот. Там обаче те постепенно се превръщат в началото на един или друг природен процес. Но въпреки това те остават вътре в нас. Но когато настъпи епохата на Бъдещия Юпитер, те ще излязат вън от нас.
И онова, което днес ние мислим, което въобще изживяваме вътре в себе си, тогава то ще се превърне във външен свят.
И тогава, намирайки се на една по-висша степен, ние ще гледаме надолу към онова, което днес съществува като наш вътрешен живот, като към един външен свят. Онова, което някога е изживяно в свобода, след време се превръща в необходимост.
към текста >>
И когато живеем по-нататък с други
мисли
, ние задължително се съобразяваме и с предишните наши
мисли
.
Веднага щом излезем извън настоящето и изтласкаме субективното надолу в душевния живот, там то до бива едно самостоятелно битие; естествено, първоначално то остава само там, вътре в нас. Но то получава едно самостоятелно битие.
И когато живеем по-нататък с други мисли, ние задължително се съобразяваме и с предишните наши мисли.
Ние все още им предлагаме, така да се каже, една бременна обвивка, обаче един ден тази обвивка ще се разкъса. Защото в духовния свят нейната стоят различно. Ето защо едно такова събитие, каквото аз разгледах съвсем хипотетично, Вие трябва да го разглеждате и от тази гледна точка. Външно погледнато, скалата се срутва и затрупва една група хора: обаче това е само външният израз на нещо, което става в духовния свят, това е другата част на събитието, която съществува също така обективно, както първото, видимото събитие.
към текста >>
Днес аз се постарах да насоча Вашите
мисли
, Вашите идеи в онази посока, която ще Ви открие, че пра вилните понятия за свободата и необходимостта, за прегрешението и изкуплението са възможни единствено тогава, когато наред с физическия свят ние се съобразяваме и с духовния свят.
Нека тук да прекъснем нашите размишления, скъпи мои приятели, за да ги продължим следващата неделя.
Днес аз се постарах да насоча Вашите мисли, Вашите идеи в онази посока, която ще Ви открие, че пра вилните понятия за свободата и необходимостта, за прегрешението и изкуплението са възможни единствено тогава, когато наред с физическия свят ние се съобразяваме и с духовния свят.
Ето как изглеждат неща та, за които ще продължим да говорим следващата неделя.
към текста >>
82.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Когато човек
мисли
подвижно и живо, той стига до извода: ако вторият би размишлявал върху грешките на първия, това би било само едно на празно усилие на ума.
Вие не бихте отрекли, че ако вторият човек, който придружава първия, върши неговите служебни задължения в продължение на доста време, той също може да стане един добър пощенски раздавач. Той ще може да се справя с тези задължения, понеже години наред е придружавал истинския пощенски раздавач. И вероятно ще може да го върши дори по-добре, понеже ще избягва някои грешки. Но ако първият не би допускал тези грешки, нали така, вторият изобщо не би ги забелязал. Човек съвсем не може да си представи нещата така, сякаш за втория би било полезно, ако той размишлява върху грешките на първия.
Когато човек мисли подвижно и живо, той стига до извода: ако вторият би размишлявал върху грешките на първия, това би било само едно на празно усилие на ума.
Именно ако не размишлява върху грешките, а се потопи в активно и живо сътрудничество, следвайки всички действия на пощенския раздавач, той ще съумее както се казва, от само себе си да не допуска тези грешки.
към текста >>
83.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Сега, бих казал, някой може, без много да
мисли
, да заяви: Добре, нека да се опитаме да разберем, че поради определени политически причини в дребния Рим тези римляни се усещаха принудени да започнат своите военни походи срещу Севера забележете, срещу техния Север, срещу всичко онова, което представлява днес Средна Европа.
Когато виждаме бурните процеси и важните събития, които се разиграват днес, ние сме доста склонни веднага да търсим техните причини в най-близо стоящите факти и да очакваме последиците им в най-скоро време. Но чрез едно такова разглеждане ние постъпваме неправилно по отношение на самите факти. Кога то преди време споменах това, аз обърнах внимание върху обстоятелството, че някога, още в началото на Средновековието, римската цивилизация се противопостави на тогавашната Средна Европа.
Сега, бих казал, някой може, без много да мисли, да заяви: Добре, нека да се опитаме да разберем, че поради определени политически причини в дребния Рим тези римляни се усещаха принудени да започнат своите военни походи срещу Севера забележете, срещу техния Север, срещу всичко онова, което представлява днес Средна Европа.
И чак после бихме могли да търсим последствията в лицето на онези събития, които възникнаха в резултат от военните походи.
към текста >>
Ако би имала съзнание, тя щеше да вярва (така
мисли
Спиноза, както можете да си спомните от моята „Философия на свободата“), че се движи свободно и доброволно по своя път.“ Така
мисли
Спиноза.
Но, скъпи мои приятели, тук отново възниква една трудност, една такава трудност, която може да се окаже източник на безкрайни недоразумения. Ние вече трябва, бих казал, да навлезем в центъра на проблема за свободата, ако наистина искаме да се справим с тази трудност. Виждате ли, Спиноза, великият Спиноза е казал: „Всъщност в света може да се говори само за необходимост. Свободата общо взето е една илюзия. Защото когато ударим една топка, тя по необходимост тръгва в определена посока.
Ако би имала съзнание, тя щеше да вярва (така мисли Спиноза, както можете да си спомните от моята „Философия на свободата“), че се движи свободно и доброволно по своя път.“ Така мисли Спиноза.
„И става така, че човекът е вплетен в необходимостта и понеже има съзнание за това, което става, той смята, че е свободен.“
към текста >>
Но, виждате ли, ние можем да сторим това и по друг начин: Можем да проследим например развитието, цялото духовно развитие на 18 век; вземете отделните подробности от това развитие, вземете например обстоятелството, че преди Гьоте да е
мисли
л за някакъв „Фауст“, Лесинг вече е проектирал един Фауст, един Фауст вече е съществувал.
Разгледайте още веднъж една толкова забележителна фигура като например Гьоте, който влезе в световната история и за когото бихме казали: Ето, ако проследим възпитанието на един такъв човек като Гьоте, ще установим как Гьоте се издигна до висините на своето творчество благодарение на импулсите, които го на сочиха да напише своя „Фауст“ и другите си съчинения, като всичко това, което Гьоте създаде, малко или много е резултат от неговото възпитание. А сега да насочим поглед именно върху Гьотевия гений. Разбира се, ние можем да си позволим това. Тук ние, така да се каже, оставаме заедно със самия Гьоте.
Но, виждате ли, ние можем да сторим това и по друг начин: Можем да проследим например развитието, цялото духовно развитие на 18 век; вземете отделните подробности от това развитие, вземете например обстоятелството, че преди Гьоте да е мислил за някакъв „Фауст“, Лесинг вече е проектирал един Фауст, един Фауст вече е съществувал.
Или с други думи: Мисълта за Фауст е възникнала от духовните проблеми, които са занимавали човечеството, идеята за Фауст е възникнала от самите духовни импулси. Нека добавим, че когато разглеждаме Лесинговия Фауст а има и много други поетични творби върху Фауст, когато разглеждаме всички тях, бихме могли да обобщим: Всички те ни отвеждат до Фауст. Сега ние бихме могли, така да се каже, да оставим Гьоте встрани и въпреки това пак ще стигнем до Фауст като до един вид необходимост. Фауст е възникнал от нещо, което е съществувало и преди него. Да, ние бихме могли да оставим Гьоте встрани.
към текста >>
Но все пак рано или късно човек трябва да се за
мисли
върху подобни въпроси, върху подобни предположения, за да види реалния образ на нещата.
Можем да отхвърлим Гьоте, можем да го поставим пред погледа си по-скоро от еволюционна гледна точка; но можем и друго: Да го оставим напълно встрани, да проследим до най-големи подробности как на пример в Европа се появява едно такова съчинение като Нибелунгите, как после то се сгъстява до поетичната творба, описваща Парсифал, и как Парсифал застава пред нас като един търсещ човек и как още от определен момент на развитието възниква друга еволюционна степен, в рамките на която идеята за Парсифал ще бъде напълно забравена, като на нейно място ще възникне онази забележителна идея, която е представена в народната легенда за Фауст и която после, нали така, предизвика литературната поява на един Фауст, на един Парсифал, макар и в доста по-късна епоха. В този случай ние оставяме Гьоте напълно встрани... Естествено, когато говорим за една или друга епоха, ние не бива да бъдем педантични, понеже 50 години са един съвсем кратък период от време; изобщо времето е нещо еластично, то може да се разширява както в посока напред, така и в посока назад; следователно важното е друго; ако настояваме, че времето играе решителна роля, ние опираме до някои ариманически подробности, които съществуват в света; но това, което произлиза от добрите Богове, то наистина може да се разширява както напред, така и назад във времето. Нека да се изразя по друг начин: Дори ако франкфуртският съветник Каспар Гьоте и съпругата му не бяха родили сина си Волфганг или ако синът Волфганг би умрял веднага след раждането както знаете, той се е родил много трудно, напълно посинял и без малко щял да умре след раждането, все пак няма никакво съмнение, че поетична творба, подобна на „Фауст“, така или иначе щеше да възникне, макар и от друг автор. Или ако Гьоте би живял в 14 век, нали така, той положително не би написал никакъв „Фауст“. Всички тези предположения са нереални.
Но все пак рано или късно човек трябва да се за мисли върху подобни въпроси, върху подобни предположения, за да види реалния образ на нещата.
към текста >>
И тогава ние продължаваме: Не е нужно да
мисли
м сега, че нещата трябва да протекат по този или онзи начин, за да стане това или онова; тогава си казваме: Днес ние живеем в онзи период на човечеството, живеем в онази епоха, в която по-нататъшното планетарно развитие на Земята ще може да напредва само чрез това, че занапред хората непосредствено ще извличат духовните импулси, идващи от духовния свят.
Сега отново ще се върнем към нашата изходна точка. Виждате ли, ако само бихме умували върху това какви ще са последиците от такива важни събития, каквито са настоящите аз по-рано ги сравних с римско-германските войни, когато умуваме с обикновеното съзнание, ние не стигаме доникъде. Обаче в момента, в който можем да си кажем: Искаме да стигнем до правилното разбиране не чрез умуване, а като се доберем на духовните импулси тогава изобщо не е нужно да умуваме. Тогава ние знаем: тези духовни импулси ще ни доведат до правилното разбиране, стига само да им се доверим, и те ще ни доведат до онези исторически течения, които се простират върху цели столетия, върху цели хилядолетия. Ето кое е важното.
И тогава ние продължаваме: Не е нужно да мислим сега, че нещата трябва да протекат по този или онзи начин, за да стане това или онова; тогава си казваме: Днес ние живеем в онзи период на човечеството, живеем в онази епоха, в която по-нататъшното планетарно развитие на Земята ще може да напредва само чрез това, че занапред хората непосредствено ще извличат духовните импулси, идващи от духовния свят.
Следователно тези импулси трябва да бъдат уловени. И всичко онова, което се разразява по чисто външен начин в условията на физическия свят, сега по необходимост трябва да се свърже с тези духовни импулси. Едва тогава ще стигнем до истинската същност на нещата. Едва тогава ще знаем и то без да умуваме, без да си блъскаме главите какво ще бъде утре и в другиден, едва тогава ще знаем с пълна сигурност, че души те, които днес минават през Портата на смъртта стига те да се свържат с мислите на онези, които след време ще населяват напоените с кръв земи на Европа, ще станат извънредно активни в своето етерно тяло и как от всичко това ще възникне нещо, чиито въздействия ще се окажат решаващи за бъдещите векове. Обаче ние трябва да имаме непосредственото съзнание за това, както и често сме го изразявали с думите:
към текста >>
Едва тогава ще знаем и то без да умуваме, без да си блъскаме главите какво ще бъде утре и в другиден, едва тогава ще знаем с пълна сигурност, че души те, които днес минават през Портата на смъртта стига те да се свържат с
мисли
те на онези, които след време ще населяват напоените с кръв земи на Европа, ще станат извънредно активни в своето етерно тяло и как от всичко това ще възникне нещо, чиито въздействия ще се окажат решаващи за бъдещите векове.
Ето кое е важното. И тогава ние продължаваме: Не е нужно да мислим сега, че нещата трябва да протекат по този или онзи начин, за да стане това или онова; тогава си казваме: Днес ние живеем в онзи период на човечеството, живеем в онази епоха, в която по-нататъшното планетарно развитие на Земята ще може да напредва само чрез това, че занапред хората непосредствено ще извличат духовните импулси, идващи от духовния свят. Следователно тези импулси трябва да бъдат уловени. И всичко онова, което се разразява по чисто външен начин в условията на физическия свят, сега по необходимост трябва да се свърже с тези духовни импулси. Едва тогава ще стигнем до истинската същност на нещата.
Едва тогава ще знаем и то без да умуваме, без да си блъскаме главите какво ще бъде утре и в другиден, едва тогава ще знаем с пълна сигурност, че души те, които днес минават през Портата на смъртта стига те да се свържат с мислите на онези, които след време ще населяват напоените с кръв земи на Европа, ще станат извънредно активни в своето етерно тяло и как от всичко това ще възникне нещо, чиито въздействия ще се окажат решаващи за бъдещите векове.
Обаче ние трябва да имаме непосредственото съзнание за това, както и често сме го изразявали с думите:
към текста >>
А как да вникнем в тях по духовен път, може да ни помогне само едно
мисле
не
, изградено върху истините на антропософията.
Но за да изпълни себе си с тази мисъл, човекът се нуждае от онова истинско, безгранично доверие, какво то притежават Съществата от Йерархията на Ангелои. Защото действията на Ангелои се ръководят именно от такова доверие. Те добре знаят, че когато имат правилните намерения, тогава от тези правилни намерения възникват правилните действия. Обаче далеч не поради това, че Ангелои ясно си представят формата на бъдещите събития, а именно поради факта, че имат правилните намерения. Само че в тези правилни намерения можем да вникнем единствено по духовен път.
А как да вникнем в тях по духовен път, може да ни помогне само едно мислене, изградено върху истините на антропософията.
към текста >>
84.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Но, скъпи мои приятели, всеки, който
мисли
нормално и здраво, веднага ще възрази срещу подобно философско заключение: Колкото и да не доказваш, че този Аз не може да бъде разтворен, следователно не може да се разпадне достатъчно е само да напомним, че след смъртта Азът прекарва известно време в състоянието, в което иначе той се намира от запиването до пробуждането.
Сега за нас възниква въпросът: как стои всъщност работата с това, че ние все пак знаем нещо за този Аз, че изобщо стигаме дотам да го назоваваме? Виждате ли, философите често пъти казват: Азът е даден на човека като една непосредствена сигурност. Човекът непосредствено знае, че Азът съществува. Да, съществуват философи, които сънуват, мечтаят, че биха могли да научат нещо за Аза единствено от своята философия, а именно, че Азът е една проста даденост, следователно не може да бъде разтворен, не може и да изчезне, да умре.
Но, скъпи мои приятели, всеки, който мисли нормално и здраво, веднага ще възрази срещу подобно философско заключение: Колкото и да не доказваш, че този Аз не може да бъде разтворен, следователно не може да се разпадне достатъчно е само да напомним, че след смъртта Азът прекарва известно време в състоянието, в което иначе той се намира от запиването до пробуждането.
Тогава, естествено, не би могло да се говори за такъв Аз. Философите дълбоко се заблуждават, като мислят, че в Аза, за който те говорят, съществува нещо действително. Когато се говори за нещо действително съществуващо, тогава се има предвид нещо съвсем друго.
към текста >>
Според тях ще бъде пълно суеверие да се
мисли
, че световете съществуват вън от нас и че просто обагрят външните пред мети.
Днес само физиците твърдят, че извън нас по въздуха се носят някакви трептения и че тъкмо тези трептения предизвикат примерно червения цвят. Обаче това, което днес физиците си въобразяват, един ден ще стане реалност. Днес то е някакво бълнуване, утре ще стане истина! Занапред хората няма да различават както досега едно силно зачервено лице от едно по-слабо зачервено лице, едно бледо лице от едно силно бледо лице. Те ще знаят, че всичко това е предизвикано чрез техния собствен организъм.
Според тях ще бъде пълно суеверие да се мисли, че световете съществуват вън от нас и че просто обагрят външните пред мети.
Външният свят ще бъде възприеман ако мога така да се изразя „сиво в сиво“ и човекът ясно ще съзнава, че самият той поражда световете във външния свят. Както днес хората често казват „Ах, вие, объркани антропософи, вие говорите, че съществува някакво етерно тяло, но това не е вярно; вие само си въобразявате, че то съществува! “, така по-късно онези, които сега виждат само външната действителност, ще казват на другите, които все още виждат световете съвсем ясно: „Ах, вие, мечтатели, вие вярвате, че навън, в природата, съществуват някакви светове? Нима не знаете, че самите бие внасяте тези светове в природата? “
към текста >>
Тази воля се поражда поради обстоятелството, че хората идват все по-близо до правилното
мисле
не
, което е необходимо, за да се разберат антропософските истини.
А по-нататък хората ще се извисят до едно съзнание за това, че човекът отново ще улавя импулсите, напиращи от неговия вътрешен свят. Обаче той ще трябва да ги улавя много по-здраво, отколкото прави това днес. Защото естествената тенденция е тази, че волята все повече ще изгубва своята импулсираща сила. Ето защо тази воля трябва да бъде уловена по-здраво, по-силно.
Тази воля се поражда поради обстоятелството, че хората идват все по-близо до правилното мислене, което е необходимо, за да се разберат антропософските истини.
Онези, които разбират антропософските истини, ще влеят повече сила в своята воля и благодарение на това ще стигнат дотам, че няма да разчитат на една притъпена, на една парализирана воля, а на една действена воля, която свободно разгръща своите действия според решенията на Аза.
към текста >>
И тъкмо когато
мисли
, че е най-буден по отношение на природата, той потъва най-дълбоко в сънуването.
Те няма да стигнат доникъде другаде, освен до сънища и фантазии относно физическото тяло. Че във физическото тяло съществува още нещо, за това естествените науки нямат никакво предчувствие; иначе те задължително би трябвало да говорят за етерното тяло, за астралното тяло и за Аза. Обаче те не искат да обхванат действителния свят; те искат да обхванат само това, което самата природа предлага на сетивата. Днешният физик, днешният физиолог наистина изглежда като някакъв сомнамбул, който се движи в спящо състояние, и когато някой го пробуди с рязък глас а този рязък глас прозвучава тогава, когато се заговори за антропософия, той рухва на земята и в главата му прозвучава мъчителната мисъл: Сега аз се намирам в нищото! Засега той не може да продължи по друг начин, освен като продължи своя сън.
И тъкмо когато мисли, че е най-буден по отношение на природата, той потъва най-дълбоко в сънуването.
И какво ще възникне от всичко това? От това ще възникне следната ситуация: постепенно той ще изгуби всяка възможност да намира във външния свят нещо друго, освен това, което сам може да си представи за него. Постепенно той ще изгуби всяка възможност да си представя не само това, което му предлага видимият физически свят, но също и това, което се крие зад физическия свят. И какво се получава, когато той предостави, така да се каже, човешкото тяло на природоизследователя? Ето, той има пред себе си човека, наблюдава го съвсем точно или пък се оставя на университетските клиники да му внушават какви промени на стъпват, когато това или онова не върви както трябва.
към текста >>
Но това, за което говоря сега, съвсем не е моя из
мисли
ца, то е една необходимост на
мисле
не
то, която е валидна за днешния етап на естествената наука.
Но това, за което говоря сега, съвсем не е моя измислица, то е една необходимост на мисленето, която е валидна за днешния етап на естествената наука.
Вие виждате, че когато един природоизследовател стига до крайните си умозаключения, фактически той потвърждава това, за което стана дума току-що. Днес взех със себе си известното „Ръководство по физиологична психология в 15 лекции“, които известният професор д-р Циен е изнесъл в Йена „физиологична психология“, т.е. той се опитва да обясни душевно-телесна та същност на човека. В отделни лекции те са петнадесет той говори върху усещането, нервната възбуда, обонятелните, вкусовите, слуховите усещания и т.н. и тук аз не искам да Ви обременявам с друго, освен да цитирам само няколко места, които срещаме в неговата 15 лекция върху волята.
към текста >>
в една такава епоха желателно е следното: човекът не бива да се стреми да вижда ясно онова, което той приема като волев импулс, този импулс трябва да действува вътре в него и тук ние бихме прибягнали до следното сравнение: както виното действува върху пияния човек и го лишава от ясно
мисле
не
, така трябва да действува и този импулс, след като човекът не стига до чисто и ясно
мисле
не
.
Да, скъпи мои приятели, когато хората не забелязват Аза, Когато не допускат неговото съществуване и не се съобразяват с него, те пак стигат до тези неща, но по друг начин. Когато хората все още допускат както това прави Циен „социални или религиозни закони“, тогава те трябва да бъдат вложени в човека, но по някакъв друг начин; или, с други думи, когато човек сънува външния свят, тогава по отношение на това, което вижда, волята трябва да бъде пробудена по някакъв друг начин. И този начин се свежда до нещо, което е противоположно на сънуването: опиянението! Следователно онова, което живее във волята, трябва да се вложи в нея, и то така, че тя да не го осъзнава напълно, като във волев импулс; т.е.
в една такава епоха желателно е следното: човекът не бива да се стреми да вижда ясно онова, което той приема като волев импулс, този импулс трябва да действува вътре в него и тук ние бихме прибягнали до следното сравнение: както виното действува върху пияния човек и го лишава от ясно мислене, така трябва да действува и този импулс, след като човекът не стига до чисто и ясно мислене.
А това означава: ние живеем в една епоха, когато трябва да се откажем от пълното изследване на волевите импулси. Религиозните изповедания искат да ни гарантират подобни импулси, само че те не ни позволяват да ги проучим под каквато и да е форма. Те изобщо не искат да подлагаме на каквато и да е обективно проучване онези понятия, които импулсират нашата воля. Всичко това трябва да бъде внесено в човека като нещо външно, като опиянение.
към текста >>
Когато слушате лекция, подобна на тази, която изнесох последния петък, Вие ще установите, че, от една страна, обръщам вниманието Ви върху развитието на
мисле
не
то, а от друга страна върху развитието на волята да обърна вниманието Ви как от една страна
мисле
не
то продължава по-нататък, нали, докато открием волята там, в
мисле
не
то, докато чрез
мисле
не
то излезем вън от себе си, а от другата страна откриваме него вътрешния наблюдател.
От казаното дотук Вие сигурно се досещате за онази вътрешна необходимост, на която са подчинени моите лекции.
Когато слушате лекция, подобна на тази, която изнесох последния петък, Вие ще установите, че, от една страна, обръщам вниманието Ви върху развитието на мисленето, а от друга страна върху развитието на волята да обърна вниманието Ви как от една страна мисленето продължава по-нататък, нали, докато открием волята там, в мисленето, докато чрез мисленето излезем вън от себе си, а от другата страна откриваме него вътрешния наблюдател.
И тогава, когато издигаме мисленето до толкова висока степен, ние позволяваме на човека да излезе вън от себе си и му даваме сили, за да не рухне, щом чуе за истините на антропософията. Защото той рухва, понеже вече не проумява външните събития и няма никаква опора, на която да се задържи, когато изведнъж бива пробуден от своя дълбок сън. Това, на което трябва да се опрем, за да не изпаднем в онова объркано състояние, което нарекохме махмурлук, се постига с развитието на мисленето. И това, за което става дума, е възможно само поради факта, че вътрешният наблюдател, за когото споменах, действително може напълно чист! да излезе вън от себе си.
към текста >>
И тогава, когато издигаме
мисле
не
то до толкова висока степен, ние позволяваме на човека да излезе вън от себе си и му даваме сили, за да не рухне, щом чуе за истините на антропософията.
От казаното дотук Вие сигурно се досещате за онази вътрешна необходимост, на която са подчинени моите лекции. Когато слушате лекция, подобна на тази, която изнесох последния петък, Вие ще установите, че, от една страна, обръщам вниманието Ви върху развитието на мисленето, а от друга страна върху развитието на волята да обърна вниманието Ви как от една страна мисленето продължава по-нататък, нали, докато открием волята там, в мисленето, докато чрез мисленето излезем вън от себе си, а от другата страна откриваме него вътрешния наблюдател.
И тогава, когато издигаме мисленето до толкова висока степен, ние позволяваме на човека да излезе вън от себе си и му даваме сили, за да не рухне, щом чуе за истините на антропософията.
Защото той рухва, понеже вече не проумява външните събития и няма никаква опора, на която да се задържи, когато изведнъж бива пробуден от своя дълбок сън. Това, на което трябва да се опрем, за да не изпаднем в онова объркано състояние, което нарекохме махмурлук, се постига с развитието на мисленето. И това, за което става дума, е възможно само поради факта, че вътрешният наблюдател, за когото споменах, действително може напълно чист! да излезе вън от себе си. Ето как онова, което трябва преди всичко да оповестим на човечеството, е интимно свързано с вътрешните закони на общо човешката еволюция.
към текста >>
Това, на което трябва да се опрем, за да не изпаднем в онова объркано състояние, което нарекохме махмурлук, се постига с развитието на
мисле
не
то.
От казаното дотук Вие сигурно се досещате за онази вътрешна необходимост, на която са подчинени моите лекции. Когато слушате лекция, подобна на тази, която изнесох последния петък, Вие ще установите, че, от една страна, обръщам вниманието Ви върху развитието на мисленето, а от друга страна върху развитието на волята да обърна вниманието Ви как от една страна мисленето продължава по-нататък, нали, докато открием волята там, в мисленето, докато чрез мисленето излезем вън от себе си, а от другата страна откриваме него вътрешния наблюдател. И тогава, когато издигаме мисленето до толкова висока степен, ние позволяваме на човека да излезе вън от себе си и му даваме сили, за да не рухне, щом чуе за истините на антропософията. Защото той рухва, понеже вече не проумява външните събития и няма никаква опора, на която да се задържи, когато изведнъж бива пробуден от своя дълбок сън.
Това, на което трябва да се опрем, за да не изпаднем в онова объркано състояние, което нарекохме махмурлук, се постига с развитието на мисленето.
И това, за което става дума, е възможно само поради факта, че вътрешният наблюдател, за когото споменах, действително може напълно чист! да излезе вън от себе си. Ето как онова, което трябва преди всичко да оповестим на човечеството, е интимно свързано с вътрешните закони на общо човешката еволюция.
към текста >>
Този начин на
мисле
не
е крайно погрешен.
И само ако Вие, скъпи мои приятели, се задълбочите в нещата, които днес прозвучаха тук, и вникнете в техните логични връзки, няма да изпаднете в определени грешки, които иначе ще Ви дебнат на всяка крачка. Естествено, ще бъде извънредно трудно да бъдат избегнати някои грешки. Виждате ли, всред нас не прекъснато се срещат отделни хора, които казват: Ето, на света има последователи на това или онова вероизповедание; да предположим, следователно, че даден човек израства всред едно малко или много католическо население и в непосредствена близост до един католически свещеник. Много често нашите приятели вярват, че когато се застъпваме за Христос, когато не отричаме Христос и Мистерията на Голгота, ние бихме могли да спечелим приятелството на този свещеник.
Този начин на мислене е крайно погрешен.
Не възможно е да спечелим такива хора, като ги убеждаваме: ние съвсем не отричаме това, което вие сте длъжни да утвърждавате. Подобен ход на събитията е напълно изключен! Ние бихме могли да се разберем с тези хора, ако например сме в състояние да заявим: Ние отричаме Христос! Тогава те биха отвърнали: Ето, това са хора, които отричат Христос; те не принадлежат към нас; ние оставаме при нашата общност, при нашата църква, която търси Христос по пътя на опиянението! Разбира се, те не казват това, но го вършат.
към текста >>
Ясното и точно
мисле
не
признава само един отговор: Не!
Нека сега да си представим продължението на нещата: Човекът, когото съм изобразил, умира и след тридесет години ние отново заставаме пред неговия портрет. Нима след тридесет години портретът вече не съдържа прилики, понеже не съвпада с външната действителност? Човекът не е вече тук. Да предположим, че той отдавна е кремиран. Нима за „приликата“ е важно това, дали външната действителност съществува, или не?
Ясното и точно мислене признава само един отговор: Не!
Единствено сънуващото мислене изисква нещата да бъдат доказвани чрез външната действителност. Това е изискване към сънуващото мислене, на сънуващата логика. Ако човекът е умрял, ако е преминал от „съществуване“ в „несъществуване“, неговият портрет не губи своята валидност и не преминава от „прилика“ в „неприлика“.
към текста >>
Единствено сънуващото
мисле
не
изисква нещата да бъдат доказвани чрез външната действителност.
Нима след тридесет години портретът вече не съдържа прилики, понеже не съвпада с външната действителност? Човекът не е вече тук. Да предположим, че той отдавна е кремиран. Нима за „приликата“ е важно това, дали външната действителност съществува, или не? Ясното и точно мислене признава само един отговор: Не!
Единствено сънуващото мислене изисква нещата да бъдат доказвани чрез външната действителност.
Това е изискване към сънуващото мислене, на сънуващата логика. Ако човекът е умрял, ако е преминал от „съществуване“ в „несъществуване“, неговият портрет не губи своята валидност и не преминава от „прилика“ в „неприлика“.
към текста >>
Това е изискване към сънуващото
мисле
не
, на сънуващата логика.
Човекът не е вече тук. Да предположим, че той отдавна е кремиран. Нима за „приликата“ е важно това, дали външната действителност съществува, или не? Ясното и точно мислене признава само един отговор: Не! Единствено сънуващото мислене изисква нещата да бъдат доказвани чрез външната действителност.
Това е изискване към сънуващото мислене, на сънуващата логика.
Ако човекът е умрял, ако е преминал от „съществуване“ в „несъществуване“, неговият портрет не губи своята валидност и не преминава от „прилика“ в „неприлика“.
към текста >>
Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето
мисле
не
не навлизат навътре в нещата, които разглеждат.
Ако разгърнем днешните така наречени „научни трудове“ нима е вредно, че те остават в своите измислени описания, в своето сънуване? Не, разбира се. Онзи, който не претендира да гради един или друг светоглед, спокойно може да си остане в своето сънуване. Обаче който претендира за това, той ни заплашва с един фалшив светоглед! Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия.
Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето мислене не навлизат навътре в нещата, които разглеждат.
От лекциите на професор Циен, и по-точно от стр. 208, аз преписах едно изречение, с което той обръща внимание на това, че ние не можем да стигнем до волята, която стои в основата на едно действие. Той се изразява така: „Мисленето се състои от една поредица от представи и психичната съставна част (т.е. душевната) на едно действие също представлява поредица от представи, чиято главна особеност е тази, че нейното последно звено е една двигателна представа.“
към текста >>
Той се изразява така: „
Мисле
не
то се състои от една поредица от представи и психичната съставна част (т.е.
Обаче който претендира за това, той ни заплашва с един фалшив светоглед! Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия. Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето мислене не навлизат навътре в нещата, които разглеждат. От лекциите на професор Циен, и по-точно от стр. 208, аз преписах едно изречение, с което той обръща внимание на това, че ние не можем да стигнем до волята, която стои в основата на едно действие.
Той се изразява така: „Мисленето се състои от една поредица от представи и психичната съставна част (т.е.
душевната) на едно действие също представлява поредица от представи, чиято главна особеност е тази, че нейното последно звено е една двигателна представа.“
към текста >>
Аз имам само една поредица от представи, казва той,
мисле
не
то се състои от поредица от представи, а психическата съставна част на едно действие е също поредица от представи.
Да вземем например този часовник. Тук волята е изключена, нали? Аз гледам часовника, но преди това имам представата за него. Този часовник оказва някакво въздействие върху мен, в резултат на което възбудата се пренася в мозъчната кора, респективно в зоната на двигателните нерви, както твърди физиология та. Първоначално аз имам една представа за часовника, а представата за движение се присъединява към нея не чрез някаква воля, а чрез двигателната представа.
Аз имам само една поредица от представи, казва той, мисленето се състои от поредица от представи, а психическата съставна част на едно действие е също поредица от представи.
Тук волята е напълно изключена. Тя не се намира там вътре; ето, първоначално аз наблюдавам часовника, а после наблюдавам движението на моята ръка. С това се изчерпва всичко. Скъпи мои приятели, скритата тук логика Вие бихте могли да откриете, Като трансформирате това изречение в едно друго изречение. Бихте могли например да кажете следното: Добре, мисленето се състои в една поредица от представи.
към текста >>
Бихте могли например да кажете следното: Добре,
мисле
не
то се състои в една поредица от представи.
Аз имам само една поредица от представи, казва той, мисленето се състои от поредица от представи, а психическата съставна част на едно действие е също поредица от представи. Тук волята е напълно изключена. Тя не се намира там вътре; ето, първоначално аз наблюдавам часовника, а после наблюдавам движението на моята ръка. С това се изчерпва всичко. Скъпи мои приятели, скритата тук логика Вие бихте могли да откриете, Като трансформирате това изречение в едно друго изречение.
Бихте могли например да кажете следното: Добре, мисленето се състои в една поредица от представи.
Така, аз съм все още тук. А психичният елемент от наблюдаването на една машина също се свежда до една представа, чиято особеност е, че нейното последно звено е представата за една движеща се машина. Тук Вие имате същото положение на нещата. Вие само сте изключили двигателната сила на машината. Вие само сте прибавили представата за движещата се машина към всичко онова, което е било обект на Вашето мислене до този момент.
към текста >>
Вие само сте прибавили представата за движещата се машина към всичко онова, което е било обект на Вашето
мисле
не
до този момент.
Бихте могли например да кажете следното: Добре, мисленето се състои в една поредица от представи. Така, аз съм все още тук. А психичният елемент от наблюдаването на една машина също се свежда до една представа, чиято особеност е, че нейното последно звено е представата за една движеща се машина. Тук Вие имате същото положение на нещата. Вие само сте изключили двигателната сила на машината.
Вие само сте прибавили представата за движещата се машина към всичко онова, което е било обект на Вашето мислене до този момент.
към текста >>
Да, ние сме изправени пред тази мъчителна гледка на неизразими душевни бедствия и те са много по-разпространени в нашия свят, отколкото обикновено си
мисли
м.
Следователно за мнозина това се превръща в идеал: Азът да бъде премахнат, заличен! Но в действителност в този си вид Азът ще бъде премахнат едва през Шестата следатлантска епоха, и то само тогава, когато човечеството започне да се осланя единствено на природата; защото, ако липсват волевите импулси, идващи от средищния център на личността, тогава за Аза ще се говори все по-малко и по-малко. През Петата следатлантска епоха хората все пак имаха задачата да се издигнат до развитието на един Аз; но този Аз би могъл да им се изплъзне, ако те не го търсят с цената на непрекъснати вътрешни усилия. И за съжаление колко много хора срещаме днес, които споделят усещането за едно безсилие на техния Аз; да, нека да не забравяме, че от друга страна, има и хора, които са наясно с тези неща. Колко много човешки същества има днес, които са направо безпомощни и не могат да подхванат нищо, понеже не са в състояние да изпълнят душите си с едни или други конкретни импулси от духовния свят!
Да, ние сме изправени пред тази мъчителна гледка на неизразими душевни бедствия и те са много по-разпространени в нашия свят, отколкото обикновено си мислим.
Защото броят на хората, които бих казал стоят безпомощни пред видимия свят и не съумяват да открият в своята душевна организация необходимите духовни импулси, за да напредват с този Аз през света на явленията, броят на тези хора става все по-голям и по-голям.
към текста >>
Нима човек може да си спомни нещо, което никога не си е представял и за което никога не е
мисли
л?
Когато обсъждаме подобна тема, налага се да говорим за съвсем конкретни неща. За да си спомним за Аза в нашите следващи инкарнации, необходимо е преди това действително да сме проникнали в истинската природа на Аза именно с помощта на антропософията.
Нима човек може да си спомни нещо, което никога не си е представял и за което никога не е мислил?
Ето защо не бива да се учудваме, че днес хората все още не могат да си спомнят за Аза, тъй като в предишните си инкарнациите нито са си представяли Аза, нито са мислили върху него. И напълно естествено е, че сънуващата логика на така наречения монизъм винаги ще настръхва срещу всичко онова, което би могло да възникне от истинската логика на антропософията.
към текста >>
Ето защо не бива да се учудваме, че днес хората все още не могат да си спомнят за Аза, тъй като в предишните си инкарнациите нито са си представяли Аза, нито са
мисли
ли върху него.
Когато обсъждаме подобна тема, налага се да говорим за съвсем конкретни неща. За да си спомним за Аза в нашите следващи инкарнации, необходимо е преди това действително да сме проникнали в истинската природа на Аза именно с помощта на антропософията. Нима човек може да си спомни нещо, което никога не си е представял и за което никога не е мислил?
Ето защо не бива да се учудваме, че днес хората все още не могат да си спомнят за Аза, тъй като в предишните си инкарнациите нито са си представяли Аза, нито са мислили върху него.
И напълно естествено е, че сънуващата логика на така наречения монизъм винаги ще настръхва срещу всичко онова, което би могло да възникне от истинската логика на антропософията.
към текста >>
85.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото
мисле
не
, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“
Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата).
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“
към текста >>
Воля Чувства
Мисли
Воля Чувства Мисли
към текста >>
1. Нервно-сетивната система носител на
мисле
не
то.
1. Нервно-сетивната система носител на мисленето.
към текста >>
През древните културни епохи, още преди понятието
мисле
не
и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
*6. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятието мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
86.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Мъртвият трябва да пресъздава
мисли
те на духовния свят.
Разтварянето на етерното тяло във външния етерен свят. Душевни упражнения посредством усещания за цветовете: възможността за възприемане на етерния свят между сетивно впечатление и представа. Живописта на Дорнахската сграда. Външният свят става за мъртвия мисловен; чувство и воля остават свързани в него. Общуване между живите и мъртвите.
Мъртвият трябва да пресъздава мислите на духовния свят.
Мислите на обичащите го хора извисяват неговото битие. Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава). Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси. Какво е истинно понятие? Независимостта на понятието от битието.
към текста >>
Мисли
те на обичащите го хора извисяват неговото битие.
Душевни упражнения посредством усещания за цветовете: възможността за възприемане на етерния свят между сетивно впечатление и представа. Живописта на Дорнахската сграда. Външният свят става за мъртвия мисловен; чувство и воля остават свързани в него. Общуване между живите и мъртвите. Мъртвият трябва да пресъздава мислите на духовния свят.
Мислите на обичащите го хора извисяват неговото битие.
Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава). Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси. Какво е истинно понятие? Независимостта на понятието от битието. Днешната липса на истинно понятие например в една вестникарска статия [за Рудолф Щайнер].
към текста >>
За книгата на Ернст Хекел „
Мисли
за вечността“.
Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава). Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси. Какво е истинно понятие? Независимостта на понятието от битието. Днешната липса на истинно понятие например в една вестникарска статия [за Рудолф Щайнер].
За книгата на Ернст Хекел „Мисли за вечността“.
Значението на саможертвената смърт и съзнанието на хората за това. Мантра: „От смелостта на бойците...“
към текста >>
Възгледи на съвременната наука за
мисле
не
то, чувствата и волята.
Продължаващото действие на неизразходваните етерни тела при ранна смърт в примера с Тео Файс и сградата на Гьотеанума. Протичащият в обратен ред живот, направляван от духа-себесъщност в света на последствията (камалока). „Прегледът“ на изминалия земен живот посредством духа-живот и посаждане на сили за новия земен живот. За наследяването в случая с Гьоте: действието на индивидуалността в поколението. „Философията на като-че-ли“ и Фриц Маутнер.
Възгледи на съвременната наука за мисленето, чувствата и волята.
„Разцветът“ на материализма през 1840 г. За изследванията на взаимовръзките на мозъчната структура и престъпността; допълнения чрез духовната наука. Развитие на материализма в материалистически спиритизъм. Старото ясновидство в примера с грехопадението на Майстер Бертрам (Луцифер като змия с човешка глава). Идеалът на духовната наука.
към текста >>
Отдалечаването на Христос от сферите на Ангелои; тяхното спасение чрез Христовите
мисли
на хората.
Опасностите на възникналата от йезуитството вяра в авторитета в примера с медицината. Развитието на съзнателната душа в преодоляването на трудности. Опасността от душевна нищета. Изисквания: „История на индивидуалното човешко развитие“, способност за преценка, мисловна независимост. 3. Духовно познание: знания за духовните същества.
Отдалечаването на Христос от сферите на Ангелои; тяхното спасение чрез Христовите мисли на хората.
Способността за преценка срещу авторитета чрез помощта на по-висши същества. Пример за правилно познание без издигане към духовното познание: брошурата на Ф. Малинг „Мисловният свят на интелигенцията“. Значението на едно ново разбиране на Мистерията на Голгота за съзнателната душа.
към текста >>
Изживяването на изоставения (болка, загуба) и на мъртвия (сърдечно съпреживяване с
мисли
те на изоставения).
Значението на духовната наука за нашата епоха. За заниманието с житейски загадки. Въпроси за съдбата в пример с ранната смърт на близък човек.
Изживяването на изоставения (болка, загуба) и на мъртвия (сърдечно съпреживяване с мислите на изоставения).
Укрепване на азовото съзнание чрез ранна насилствена смърт (поради нещастен случай). Обикновените действия на подсъзнанието. Необходимостта от духовно изследване на връзката между човека и духовния свят. Възприетите в живота духовно-научни представи като прозорец към смъртта в земния живот. Мисловното четене като „животворна храна“ за мъртвите.
към текста >>
Оживяването на
мисли
те, чувствата и волевите импулси чрез разглеждането на духовните взаимовръзки.
Обикновените действия на подсъзнанието. Необходимостта от духовно изследване на връзката между човека и духовния свят. Възприетите в живота духовно-научни представи като прозорец към смъртта в земния живот. Мисловното четене като „животворна храна“ за мъртвите. Въздействието на възприетото от духовната наука познание върху земята след смъртта.
Оживяването на мислите, чувствата и волевите импулси чрез разглеждането на духовните взаимовръзки.
Съвременната липса на взаимовръзка на мислите например в брошурата на един теолог (А. В. Хунцингер): етично обоснован песимизъм; конфликт между морал и нагон; опити за решение на конфликта чрез отрицание: на битието (будист), на материята (платоник), на индивидуалността (мистик). Безсмислието на предложеното в книгата „решение“ (освобождаване на човека от съзнателност чрез любовта).
към текста >>
Съвременната липса на взаимовръзка на
мисли
те например в брошурата на един теолог (А. В.
Необходимостта от духовно изследване на връзката между човека и духовния свят. Възприетите в живота духовно-научни представи като прозорец към смъртта в земния живот. Мисловното четене като „животворна храна“ за мъртвите. Въздействието на възприетото от духовната наука познание върху земята след смъртта. Оживяването на мислите, чувствата и волевите импулси чрез разглеждането на духовните взаимовръзки.
Съвременната липса на взаимовръзка на мислите например в брошурата на един теолог (А. В.
Хунцингер): етично обоснован песимизъм; конфликт между морал и нагон; опити за решение на конфликта чрез отрицание: на битието (будист), на материята (платоник), на индивидуалността (мистик). Безсмислието на предложеното в книгата „решение“ (освобождаване на човека от съзнателност чрез любовта).
към текста >>
Необходимостта от радикални
мисли
в действителността и признаване на духовния свят за изграждането на нов житейски ред.
Дискредитиране на окултния изследовател чрез машинации. Трудностите на значими личности при признаването на духовния свят, например в книгата на Жорес „Социализъм и патриотизъм“ (житейските лъжи на Жорес при признаването на Жана д‘Арк) и в „Мисловният свят на интелигенцията“ на Ф. Малинг. Материализмът в медицината и възможностите на духовната наука в тази област. Днешното объркване на естественонаучното и теологичното понятие за душата например при един теолог (А. В. Хунцингер).
Необходимостта от радикални мисли в действителността и признаване на духовния свят за изграждането на нов житейски ред.
към текста >>
87.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В хода на годините сме свикнали да
мисли
м, че в живота, в който е ограничен в своето физическо тяло, човекът се намира в един свят, който представлява само маловажна част от целокупния действителен свят.
Наш стремеж е, доколкото е възможно, опитвайки се да достигнем до познание, да проникнем в онези светове, които са заключени за обикновеното сетивно-разсъдъчно познание, свързано с физическия план.
В хода на годините сме свикнали да мислим, че в живота, в който е ограничен в своето физическо тяло, човекът се намира в един свят, който представлява само маловажна част от целокупния действителен свят.
Тъй като се събираме толкова рядко, на тези срещи не е възможно да обяснявам всичко в най-големи подробности. При следващи събирания – които можем да провеждаме на редки интервали, – както и от нашите книги трябва да се разбере, че нещата, които ще бъдат изнасяни, са добре обосновани. Защото наша потребност трябва да е тъкмо при подобни срещи да се учим да разпознаваме важното и същественото за току-що споменатия по-голям действителен свят, който обхваща физическия и духовния свят.
към текста >>
Безкрайно величествено е това, което човекът изживява, което изобщо му дава възможността да вижда,
мисли
и разбира между смъртта и раждането: как оставя тялото си, как го предава на планетата, която напуска.
Какво е това преживяване? За това можем да си изградим представа, ако вземем под внимание опита си на физическия план. Преживяване е, казваме, когато изживяваме някакво усещане, каквото досега не сме имали, и се учим да го разбираме. Така даваме на душата си нещо, което тя досега не е имала, едно ново понятие, една нова представа. Сега си представете едно малко преживяване да прерасне в голямо такова.
Безкрайно величествено е това, което човекът изживява, което изобщо му дава възможността да вижда, мисли и разбира между смъртта и раждането: как оставя тялото си, как го предава на планетата, която напуска.
Това е величествено изживяване, което не може да се сравни с никое изживяване в земното битие. Стойността на дадено преживяване се състои в това, че в душата си имаме нещо, което остава като резултат, като последица от преживяването. Така че можем да попитаме: какво остава като резултат, като последица от преживяването на напускането на физическото тяло от цялото ни човешко същество?
към текста >>
Докато носим етерното си тяло, след като сме се отделили от физическото тяло, все още можем да
мисли
м всичко, което можем да
мисли
м по време на физическото си битие.
Докато носим етерното си тяло, след като сме се отделили от физическото тяло, все още можем да мислим всичко, което можем да мислим по време на физическото си битие.
Така че можем да виждаме всичките си мисли, които носим в себе си, като на едно голямо табло. Нашите мисли, които сме изработили по време на физическия живот, можем да съзерцаваме на огромното табло, което често съм Ви описвал. Имаме целия си живот като една панорама пред себе си в дните, когато все още носим със себе си етерното си тяло, и го имаме пред нас едновременно, което значи, че виждаме всичко наведнъж. Защото това, което тук, във физическия свят, наричаме памет, възниква от етерното тяло, но е свързано с физическото тяло. Това физическо тяло сме отхвърлили.
към текста >>
Така че можем да виждаме всичките си
мисли
, които носим в себе си, като на едно голямо табло.
Докато носим етерното си тяло, след като сме се отделили от физическото тяло, все още можем да мислим всичко, което можем да мислим по време на физическото си битие.
Така че можем да виждаме всичките си мисли, които носим в себе си, като на едно голямо табло.
Нашите мисли, които сме изработили по време на физическия живот, можем да съзерцаваме на огромното табло, което често съм Ви описвал. Имаме целия си живот като една панорама пред себе си в дните, когато все още носим със себе си етерното си тяло, и го имаме пред нас едновременно, което значи, че виждаме всичко наведнъж. Защото това, което тук, във физическия свят, наричаме памет, възниква от етерното тяло, но е свързано с физическото тяло. Това физическо тяло сме отхвърлили. Ние виждаме мислите.
към текста >>
Нашите
мисли
, които сме изработили по време на физическия живот, можем да съзерцаваме на огромното табло, което често съм Ви описвал.
Докато носим етерното си тяло, след като сме се отделили от физическото тяло, все още можем да мислим всичко, което можем да мислим по време на физическото си битие. Така че можем да виждаме всичките си мисли, които носим в себе си, като на едно голямо табло.
Нашите мисли, които сме изработили по време на физическия живот, можем да съзерцаваме на огромното табло, което често съм Ви описвал.
Имаме целия си живот като една панорама пред себе си в дните, когато все още носим със себе си етерното си тяло, и го имаме пред нас едновременно, което значи, че виждаме всичко наведнъж. Защото това, което тук, във физическия свят, наричаме памет, възниква от етерното тяло, но е свързано с физическото тяло. Това физическо тяло сме отхвърлили. Ние виждаме мислите. Не ги изваждаме от основите, свързани с физическото тяло, а ги виждаме и разглеждаме като панорама на живота, който сме изживели.
към текста >>
Ние виждаме
мисли
те.
Така че можем да виждаме всичките си мисли, които носим в себе си, като на едно голямо табло. Нашите мисли, които сме изработили по време на физическия живот, можем да съзерцаваме на огромното табло, което често съм Ви описвал. Имаме целия си живот като една панорама пред себе си в дните, когато все още носим със себе си етерното си тяло, и го имаме пред нас едновременно, което значи, че виждаме всичко наведнъж. Защото това, което тук, във физическия свят, наричаме памет, възниква от етерното тяло, но е свързано с физическото тяло. Това физическо тяло сме отхвърлили.
Ние виждаме мислите.
Не ги изваждаме от основите, свързани с физическото тяло, а ги виждаме и разглеждаме като панорама на живота, който сме изживели.
към текста >>
Една от тайните на смъртта е, че това, което сме имали като
мисли
, когато сме живели, го виждаме в панорама, докато носим етерното си тяло, че го свързваме извън себе си със света, наблюдаваме го, така да се каже, втъкано в света, че след смъртта то принадлежи на нашия свят, не на нашия Аз.
После отделяме етерното тяло. Но това етерно тяло, от което се освобождаваме, остава видимо в по-нататъшния ни живот след смъртта. То се съединява с целия Универсум, но това, което се случва с него, остава видимо за нас, ние го виждаме.
Една от тайните на смъртта е, че това, което сме имали като мисли, когато сме живели, го виждаме в панорама, докато носим етерното си тяло, че го свързваме извън себе си със света, наблюдаваме го, така да се каже, втъкано в света, че след смъртта то принадлежи на нашия свят, не на нашия Аз.
Наистина преживяването е такова, сякаш това, което действа и живее като етерно тяло по време на живота, просто заживява навън в етерния свят.
към текста >>
Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с
мисле
не
то.
Мъртвите не се намират в този свят, в него са само техните оставени етерни тела. По такъв лесен начин не можем да открием мъртвите, въпреки че този лесен начин всъщност е достатъчно труден. Мъртвите продължават да живеят, след като са оставили етерните си тела, мъртвите продължават да живеят в своето астрално тяло и в своя Аз.
Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето.
След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло. Мисловното се превръща във външен свят. След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си. Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света. Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта.
към текста >>
След смъртта губим всичко, свързано с нашето
мисле
не
, което сме събрали във физическото си тяло.
Мъртвите не се намират в този свят, в него са само техните оставени етерни тела. По такъв лесен начин не можем да открием мъртвите, въпреки че този лесен начин всъщност е достатъчно труден. Мъртвите продължават да живеят, след като са оставили етерните си тела, мъртвите продължават да живеят в своето астрално тяло и в своя Аз. Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето.
След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло.
Мисловното се превръща във външен свят. След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си. Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света. Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта. Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни.
към текста >>
След смъртта мъртвият вижда своите
мисли
не по начина, по който вижда
мисли
те, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си.
По такъв лесен начин не можем да открием мъртвите, въпреки че този лесен начин всъщност е достатъчно труден. Мъртвите продължават да живеят, след като са оставили етерните си тела, мъртвите продължават да живеят в своето астрално тяло и в своя Аз. Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето. След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло. Мисловното се превръща във външен свят.
След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си.
Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света. Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта. Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни. Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта.
към текста >>
Мъртвият вижда
мисли
те си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света.
Мъртвите продължават да живеят, след като са оставили етерните си тела, мъртвите продължават да живеят в своето астрално тяло и в своя Аз. Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето. След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло. Мисловното се превръща във външен свят. След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си.
Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света.
Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта. Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни. Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта. Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че мислите застават пред нас в картината и навлизат в него.
към текста >>
Мисли
те са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта.
Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето. След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло. Мисловното се превръща във външен свят. След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си. Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света.
Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта.
Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни. Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта. Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че мислите застават пред нас в картината и навлизат в него. Ние ги изживяваме по този начин в нашето астрално тяло.
към текста >>
Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че
мисли
те застават пред нас в картината и навлизат в него.
Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света. Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта. Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни. Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта.
Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че мислите застават пред нас в картината и навлизат в него.
Ние ги изживяваме по този начин в нашето астрално тяло. Тук, във физическия свят, изживяваме мислите така, че ги вземаме от нас самите. След смъртта изживяваме мислите така, че ги виждаме като звезди, като светове или върхове, които ни въздействат. Това въздействие възприемаме и го изживяваме в нашето астрално тяло и в нашия Аз. Точно обратното се случва във физическия живот.
към текста >>
Тук, във физическия свят, изживяваме
мисли
те така, че ги вземаме от нас самите.
Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни. Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта. Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че мислите застават пред нас в картината и навлизат в него. Ние ги изживяваме по този начин в нашето астрално тяло.
Тук, във физическия свят, изживяваме мислите така, че ги вземаме от нас самите.
След смъртта изживяваме мислите така, че ги виждаме като звезди, като светове или върхове, които ни въздействат. Това въздействие възприемаме и го изживяваме в нашето астрално тяло и в нашия Аз. Точно обратното се случва във физическия живот. Докато смятаме мислите за нещо вътрешно, след смъртта трябва да ги приемем за нещо външно. Ние живеем разтворени в света, разлети в света.
към текста >>
След смъртта изживяваме
мисли
те така, че ги виждаме като звезди, като светове или върхове, които ни въздействат.
Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта. Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че мислите застават пред нас в картината и навлизат в него. Ние ги изживяваме по този начин в нашето астрално тяло. Тук, във физическия свят, изживяваме мислите така, че ги вземаме от нас самите.
След смъртта изживяваме мислите така, че ги виждаме като звезди, като светове или върхове, които ни въздействат.
Това въздействие възприемаме и го изживяваме в нашето астрално тяло и в нашия Аз. Точно обратното се случва във физическия живот. Докато смятаме мислите за нещо вътрешно, след смъртта трябва да ги приемем за нещо външно. Ние живеем разтворени в света, разлети в света. Важно е да схванем, че е погрешна представата, че сякаш след смъртта светът е подобен на някакво по-фино повторение на физическия свят тук, както често се приема в спиритичните кръгове.
към текста >>
Докато смятаме
мисли
те за нещо вътрешно, след смъртта трябва да ги приемем за нещо външно.
Ние ги изживяваме по този начин в нашето астрално тяло. Тук, във физическия свят, изживяваме мислите така, че ги вземаме от нас самите. След смъртта изживяваме мислите така, че ги виждаме като звезди, като светове или върхове, които ни въздействат. Това въздействие възприемаме и го изживяваме в нашето астрално тяло и в нашия Аз. Точно обратното се случва във физическия живот.
Докато смятаме мислите за нещо вътрешно, след смъртта трябва да ги приемем за нещо външно.
Ние живеем разтворени в света, разлети в света. Важно е да схванем, че е погрешна представата, че сякаш след смъртта светът е подобен на някакво по-фино повторение на физическия свят тук, както често се приема в спиритичните кръгове. Той е нещо съвсем друго. Той е нещо напълно различно затова, защото нашите мисли представляват същества извън нас самите.
към текста >>
Той е нещо напълно различно затова, защото нашите
мисли
представляват същества извън нас самите.
Точно обратното се случва във физическия живот. Докато смятаме мислите за нещо вътрешно, след смъртта трябва да ги приемем за нещо външно. Ние живеем разтворени в света, разлети в света. Важно е да схванем, че е погрешна представата, че сякаш след смъртта светът е подобен на някакво по-фино повторение на физическия свят тук, както често се приема в спиритичните кръгове. Той е нещо съвсем друго.
Той е нещо напълно различно затова, защото нашите мисли представляват същества извън нас самите.
към текста >>
Следователно мъртвият има способността свръхсетивно да изживява
мисли
те, които ние тук изживяваме само вътрешно, невидимо.
Но всичко това е бърз процес.
Следователно мъртвият има способността свръхсетивно да изживява мислите, които ние тук изживяваме само вътрешно, невидимо.
Само когато човек усвои способността да вижда мислите заедно с него, само тогава той ще може да споделя неговия опит. Поради това той, като мъртвец, като така наречен мъртвец, притежава специфичната способност да съизживява също и нашите мисли.
към текста >>
Само когато човек усвои способността да вижда
мисли
те заедно с него, само тогава той ще може да споделя неговия опит.
Но всичко това е бърз процес. Следователно мъртвият има способността свръхсетивно да изживява мислите, които ние тук изживяваме само вътрешно, невидимо.
Само когато човек усвои способността да вижда мислите заедно с него, само тогава той ще може да споделя неговия опит.
Поради това той, като мъртвец, като така наречен мъртвец, притежава специфичната способност да съизживява също и нашите мисли.
към текста >>
Поради това той, като мъртвец, като така наречен мъртвец, притежава специфичната способност да съизживява също и нашите
мисли
.
Но всичко това е бърз процес. Следователно мъртвият има способността свръхсетивно да изживява мислите, които ние тук изживяваме само вътрешно, невидимо. Само когато човек усвои способността да вижда мислите заедно с него, само тогава той ще може да споделя неговия опит.
Поради това той, като мъртвец, като така наречен мъртвец, притежава специфичната способност да съизживява също и нашите мисли.
към текста >>
Когато някой, когото сме обичали, ни е напуснал, в душата си ние продължаваме да носим
мисли
те за него.
Това се получава в частност при един случай, за който също бих искал да спомена.
Когато някой, когото сме обичали, ни е напуснал, в душата си ние продължаваме да носим мислите за него.
Ние мислим за това, което сме преживели заедно, което сме чувствали заедно и т.н. Мъртвият, както казах, вижда мислите. Той вижда също така нашите мисли, а също така може много бързо да различи мислите, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези мисли, които човек мисли в душата, която се намира в тяло. Той може да различи това. Той го различава чрез своето вътрешно изживяване.
към текста >>
Ние
мисли
м за това, което сме преживели заедно, което сме чувствали заедно и т.н.
Това се получава в частност при един случай, за който също бих искал да спомена. Когато някой, когото сме обичали, ни е напуснал, в душата си ние продължаваме да носим мислите за него.
Ние мислим за това, което сме преживели заедно, което сме чувствали заедно и т.н.
Мъртвият, както казах, вижда мислите. Той вижда също така нашите мисли, а също така може много бързо да различи мислите, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези мисли, които човек мисли в душата, която се намира в тяло. Той може да различи това. Той го различава чрез своето вътрешно изживяване. Разликата е огромна.
към текста >>
Мъртвият, както казах, вижда
мисли
те.
Това се получава в частност при един случай, за който също бих искал да спомена. Когато някой, когото сме обичали, ни е напуснал, в душата си ние продължаваме да носим мислите за него. Ние мислим за това, което сме преживели заедно, което сме чувствали заедно и т.н.
Мъртвият, както казах, вижда мислите.
Той вижда също така нашите мисли, а също така може много бързо да различи мислите, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези мисли, които човек мисли в душата, която се намира в тяло. Той може да различи това. Той го различава чрез своето вътрешно изживяване. Разликата е огромна. Когато мъртвият – при посветения е същото – трябва да изживее мисли за нещо, което се намира само в духовния свят, той трябва да изживее активно тези мисли.
към текста >>
Той вижда също така нашите
мисли
, а също така може много бързо да различи
мисли
те, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези
мисли
, които човек
мисли
в душата, която се намира в тяло.
Това се получава в частност при един случай, за който също бих искал да спомена. Когато някой, когото сме обичали, ни е напуснал, в душата си ние продължаваме да носим мислите за него. Ние мислим за това, което сме преживели заедно, което сме чувствали заедно и т.н. Мъртвият, както казах, вижда мислите.
Той вижда също така нашите мисли, а също така може много бързо да различи мислите, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези мисли, които човек мисли в душата, която се намира в тяло.
Той може да различи това. Той го различава чрез своето вътрешно изживяване. Разликата е огромна. Когато мъртвият – при посветения е същото – трябва да изживее мисли за нещо, което се намира само в духовния свят, той трябва да изживее активно тези мисли. Той трябва първо да проследи всяка част от мисълта, която изживява.
към текста >>
Когато мъртвият – при посветения е същото – трябва да изживее
мисли
за нещо, което се намира само в духовния свят, той трябва да изживее активно тези
мисли
.
Мъртвият, както казах, вижда мислите. Той вижда също така нашите мисли, а също така може много бързо да различи мислите, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези мисли, които човек мисли в душата, която се намира в тяло. Той може да различи това. Той го различава чрез своето вътрешно изживяване. Разликата е огромна.
Когато мъртвият – при посветения е същото – трябва да изживее мисли за нещо, което се намира само в духовния свят, той трябва да изживее активно тези мисли.
Той трябва първо да проследи всяка част от мисълта, която изживява. Да, трудно е да се обясни. Да предположим, че тук има картина, но тази картина Вие ще я виждате само ако проследите всеки неин детайл. Това прави мъртвият. Всички мисли, които вижда, той ги проследява, пресъздава ги и изживява това пресъздаване.
към текста >>
Всички
мисли
, които вижда, той ги проследява, пресъздава ги и изживява това пресъздаване.
Когато мъртвият – при посветения е същото – трябва да изживее мисли за нещо, което се намира само в духовния свят, той трябва да изживее активно тези мисли. Той трябва първо да проследи всяка част от мисълта, която изживява. Да, трудно е да се обясни. Да предположим, че тук има картина, но тази картина Вие ще я виждате само ако проследите всеки неин детайл. Това прави мъртвият.
Всички мисли, които вижда, той ги проследява, пресъздава ги и изживява това пресъздаване.
Всъщност една огромна част от живота между смъртта и ново раждане се състои във факта, че това, което в духовния свят е налично като мисловна форма, се пресъздава. То се пресъздава. Тогава се знае, че имаме работа с мисловни образи, принадлежащи на духовния свят. Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят. Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях.
към текста >>
Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават
мисли
те, които живеят при хората, останали във физическия свят.
Това прави мъртвият. Всички мисли, които вижда, той ги проследява, пресъздава ги и изживява това пресъздаване. Всъщност една огромна част от живота между смъртта и ново раждане се състои във факта, че това, което в духовния свят е налично като мисловна форма, се пресъздава. То се пресъздава. Тогава се знае, че имаме работа с мисловни образи, принадлежащи на духовния свят.
Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят.
Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях. Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и мислите на живите. Те действително възникват по начин, подобен на този, по който възникват впечатленията тук, във физическия свят. И това е точно нещото, което в мислите на живите, които са ги обичали, въздига, възрадва и стопля мъртвите. Така че това представлява една особена област за мъртвите, които наблюдават мислите на обичащите ги живеещи, останали на физическия план.
към текста >>
Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и
мисли
те на живите.
Всъщност една огромна част от живота между смъртта и ново раждане се състои във факта, че това, което в духовния свят е налично като мисловна форма, се пресъздава. То се пресъздава. Тогава се знае, че имаме работа с мисловни образи, принадлежащи на духовния свят. Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят. Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях.
Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и мислите на живите.
Те действително възникват по начин, подобен на този, по който възникват впечатленията тук, във физическия свят. И това е точно нещото, което в мислите на живите, които са ги обичали, въздига, възрадва и стопля мъртвите. Така че това представлява една особена област за мъртвите, които наблюдават мислите на обичащите ги живеещи, останали на физическия план. За тях това е един особен свят. Тук физическият свят би могъл да се изживее така, че там да остане само това, което възниква в минералното, животинското, растителното и в човешкото царство.
към текста >>
И това е точно нещото, което в
мисли
те на живите, които са ги обичали, въздига, възрадва и стопля мъртвите.
Тогава се знае, че имаме работа с мисловни образи, принадлежащи на духовния свят. Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят. Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях. Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и мислите на живите. Те действително възникват по начин, подобен на този, по който възникват впечатленията тук, във физическия свят.
И това е точно нещото, което в мислите на живите, които са ги обичали, въздига, възрадва и стопля мъртвите.
Така че това представлява една особена област за мъртвите, които наблюдават мислите на обичащите ги живеещи, останали на физическия план. За тях това е един особен свят. Тук физическият свят би могъл да се изживее така, че там да остане само това, което възниква в минералното, животинското, растителното и в човешкото царство. Тогава например нямаше да има никакво изкуство. Изкуството ще трябва да се добави към всичко това, от което всъщност се нуждаем.
към текста >>
Така че това представлява една особена област за мъртвите, които наблюдават
мисли
те на обичащите ги живеещи, останали на физическия план.
Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят. Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях. Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и мислите на живите. Те действително възникват по начин, подобен на този, по който възникват впечатленията тук, във физическия свят. И това е точно нещото, което в мислите на живите, които са ги обичали, въздига, възрадва и стопля мъртвите.
Така че това представлява една особена област за мъртвите, които наблюдават мислите на обичащите ги живеещи, останали на физическия план.
За тях това е един особен свят. Тук физическият свят би могъл да се изживее така, че там да остане само това, което възниква в минералното, животинското, растителното и в човешкото царство. Тогава например нямаше да има никакво изкуство. Изкуството ще трябва да се добави към всичко това, от което всъщност се нуждаем. То е обаче това, за което човекът – който изобщо вижда душевно развитието на човечеството – знае, че то не трябва да отсъства от света, въпреки че природата щеше да бъде съвършена, както всъщност е, дори ако не съществуваше изкуство.
към текста >>
Онова, което се вижда като
мисли
, които остават в душите на тези, които обичат мъртвите, е нещо, което навлиза в света, съдържащ непосредствено необходимото за мъртвия.
Тогава например нямаше да има никакво изкуство. Изкуството ще трябва да се добави към всичко това, от което всъщност се нуждаем. То е обаче това, за което човекът – който изобщо вижда душевно развитието на човечеството – знае, че то не трябва да отсъства от света, въпреки че природата щеше да бъде съвършена, както всъщност е, дори ако не съществуваше изкуство. Мъртвият би могъл да живее така, както и човекът би могъл да живее в празния и мъртъв природен свят, в един свят без изкуство. Така би могъл да живее мъртвият, ако се случи така, че след смъртта си всеки мъртъв бива забравен от любимите си хора.
Онова, което се вижда като мисли, които остават в душите на тези, които обичат мъртвите, е нещо, което навлиза в света, съдържащ непосредствено необходимото за мъртвия.
То обаче е това, което въздига и украсява битието на мъртвия. То може да се сравни с изкуството във физическия свят, но сравнението не е съвсем точно, защото за мъртвите това, в един много по-висш смисъл, представлява много по-голямо въздигане и украсяване, отколкото въздигането и украсяването на физическия свят чрез изкуството.
към текста >>
Ето защо за цялото мирово битие има много дълбок смисъл, когато свързваме
мисли
те си с
мисли
те на мъртвите тъкмо по начина, за който често сме говорили тук.
Ето защо за цялото мирово битие има много дълбок смисъл, когато свързваме мислите си с мислите на мъртвите тъкмо по начина, за който често сме говорили тук.
Преди всичко трябва да подхождаме към мъртвите с мисли, които са облечени в понятийния език, общ както за живите, така и за мъртвите. Това е езикът, който се говори тук, в духовната наука. Защото това, което е съдържание на духовната наука, се разбира от мъртвите толкова добре, колкото и от живите. Тъкмо това никога няма да бъде чуждо на мъртвите.
към текста >>
Преди всичко трябва да подхождаме към мъртвите с
мисли
, които са облечени в понятийния език, общ както за живите, така и за мъртвите.
Ето защо за цялото мирово битие има много дълбок смисъл, когато свързваме мислите си с мислите на мъртвите тъкмо по начина, за който често сме говорили тук.
Преди всичко трябва да подхождаме към мъртвите с мисли, които са облечени в понятийния език, общ както за живите, така и за мъртвите.
Това е езикът, който се говори тук, в духовната наука. Защото това, което е съдържание на духовната наука, се разбира от мъртвите толкова добре, колкото и от живите. Тъкмо това никога няма да бъде чуждо на мъртвите.
към текста >>
Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие формира своите понятия и представи за света, той
мисли
, че тези представи и понятия са общочовешки.
По отношение на тези явления трябва да сме наясно – във всеки случай по основателен начин, защото това принадлежи към мировия план, – че съвременното човечество е късогледо по отношение на разглеждането на света, но всъщност по-късогледо, отколкото би трябвало да бъде.
Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие формира своите понятия и представи за света, той мисли, че тези представи и понятия са общочовешки.
Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се мисли и по-различно от него. Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не мисли като него, е глупак. Не съществува по-голяма нетолерантност от тази на един материалистически настроен човек. Такъв човек всъщност мисли винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в живота, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат. Всичко това обаче е празно фантазьорство.
към текста >>
Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се
мисли
и по-различно от него.
По отношение на тези явления трябва да сме наясно – във всеки случай по основателен начин, защото това принадлежи към мировия план, – че съвременното човечество е късогледо по отношение на разглеждането на света, но всъщност по-късогледо, отколкото би трябвало да бъде. Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие формира своите понятия и представи за света, той мисли, че тези представи и понятия са общочовешки.
Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се мисли и по-различно от него.
Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не мисли като него, е глупак. Не съществува по-голяма нетолерантност от тази на един материалистически настроен човек. Такъв човек всъщност мисли винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в живота, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат. Всичко това обаче е празно фантазьорство. Сега най-накрая човечеството е напреднало достатъчно, за да изостави подобни детинщини.“ И все пак хората на всяка крачка биха могли да забележат колко безсмислена е тъкмо една такава представа.
към текста >>
Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не
мисли
като него, е глупак.
По отношение на тези явления трябва да сме наясно – във всеки случай по основателен начин, защото това принадлежи към мировия план, – че съвременното човечество е късогледо по отношение на разглеждането на света, но всъщност по-късогледо, отколкото би трябвало да бъде. Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие формира своите понятия и представи за света, той мисли, че тези представи и понятия са общочовешки. Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се мисли и по-различно от него.
Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не мисли като него, е глупак.
Не съществува по-голяма нетолерантност от тази на един материалистически настроен човек. Такъв човек всъщност мисли винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в живота, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат. Всичко това обаче е празно фантазьорство. Сега най-накрая човечеството е напреднало достатъчно, за да изостави подобни детинщини.“ И все пак хората на всяка крачка биха могли да забележат колко безсмислена е тъкмо една такава представа.
към текста >>
Такъв човек всъщност
мисли
винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в живота, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат.
По отношение на тези явления трябва да сме наясно – във всеки случай по основателен начин, защото това принадлежи към мировия план, – че съвременното човечество е късогледо по отношение на разглеждането на света, но всъщност по-късогледо, отколкото би трябвало да бъде. Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие формира своите понятия и представи за света, той мисли, че тези представи и понятия са общочовешки. Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се мисли и по-различно от него. Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не мисли като него, е глупак. Не съществува по-голяма нетолерантност от тази на един материалистически настроен човек.
Такъв човек всъщност мисли винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в живота, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат.
Всичко това обаче е празно фантазьорство. Сега най-накрая човечеството е напреднало достатъчно, за да изостави подобни детинщини.“ И все пак хората на всяка крачка биха могли да забележат колко безсмислена е тъкмо една такава представа.
към текста >>
Когато днес
мисли
телят от напълно естественонаучна позиция говори за нещо, всъщност той говори за душевния апарат, за телесния инструмент на душевния живот.
Днес може да покаже научно колко много полза може да донесе на света естествознанието.
Когато днес мислителят от напълно естественонаучна позиция говори за нещо, всъщност той говори за душевния апарат, за телесния инструмент на душевния живот.
Сега, ако се опитате да изследвате описанията, които са налични днес – това е в сферата на психофизиологията, – дори и тези, написани от най-значимите мислители от съвремието, ако изследвате описанията им за душевното, тоест за душевния апарат, навсякъде по един във висша степен забележителен начин ще откриете, че тези хора казват: „Когато разглеждаме живота на усещанията и представите, навсякъде се има предвид душевният апарат“. И те описват какво се усеща и какви представи има в мозъка, в нервната система, когато даден човек усеща или си изгражда представи. Навсякъде се открива телесният, материалният паралелен процес. Когато тези изследователи стигнат до чувствата и волята, те не откриват нищо от някакъв паралелен телесен процес.
към текста >>
Сега, ако се опитате да изследвате описанията, които са налични днес – това е в сферата на психофизиологията, – дори и тези, написани от най-значимите
мисли
тели от съвремието, ако изследвате описанията им за душевното, тоест за душевния апарат, навсякъде по един във висша степен забележителен начин ще откриете, че тези хора казват: „Когато разглеждаме живота на усещанията и представите, навсякъде се има предвид душевният апарат“.
Днес може да покаже научно колко много полза може да донесе на света естествознанието. Когато днес мислителят от напълно естественонаучна позиция говори за нещо, всъщност той говори за душевния апарат, за телесния инструмент на душевния живот.
Сега, ако се опитате да изследвате описанията, които са налични днес – това е в сферата на психофизиологията, – дори и тези, написани от най-значимите мислители от съвремието, ако изследвате описанията им за душевното, тоест за душевния апарат, навсякъде по един във висша степен забележителен начин ще откриете, че тези хора казват: „Когато разглеждаме живота на усещанията и представите, навсякъде се има предвид душевният апарат“.
И те описват какво се усеща и какви представи има в мозъка, в нервната система, когато даден човек усеща или си изгражда представи. Навсякъде се открива телесният, материалният паралелен процес. Когато тези изследователи стигнат до чувствата и волята, те не откриват нищо от някакъв паралелен телесен процес.
към текста >>
Причината, че това не се забелязва, се дължи единствено на факта, че естествената наука и нейният ариергард – ариергард всъщност не може да се каже, защото ариергардът е полезен, монистическият ариергард на естествената наука обаче е напълно излишен, – и така, това се дължи на факта, че монистите само крещят, че за всеки процес на
мисле
не
и усещане е налице даден физически процес и че
мисле
не
то и усещането са свързани с мозъка.
Причината, че това не се забелязва, се дължи единствено на факта, че естествената наука и нейният ариергард – ариергард всъщност не може да се каже, защото ариергардът е полезен, монистическият ариергард на естествената наука обаче е напълно излишен, – и така, това се дължи на факта, че монистите само крещят, че за всеки процес на мислене и усещане е налице даден физически процес и че мисленето и усещането са свързани с мозъка.
Но те не говорят за чувства и воля. Най-много да говорят за нюанси на чувството, което значи, за определен нюанс на представата. Но те не стигат до чувствата и волята. И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега. Това може да се потвърди във всички области на науката.
към текста >>
Той показва отделните процеси, които отговарят на
мисле
не
то и усещанията.
Най-много да говорят за нюанси на чувството, което значи, за определен нюанс на представата. Но те не стигат до чувствата и волята. И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега. Това може да се потвърди във всички области на науката. Например при д-р Теодор Циен5, съвременния известен психиатър и психолог, най-лесно можете да откриете това, което Ви казвам сега.
Той показва отделните процеси, които отговарят на мисленето и усещанията.
Той достига също и до нюансите на чувствата, но до същинските чувства и воля не достига. Така той отрича чувствата и волята. Те изобщо не съществуват, казва той. Могат ли да се намерят по-ясни научни доказателства от това, което е плод на факта, че естествената наука обхваща просто времевото, това, което приключва със смъртта, и че онова, което живее, както посочих, в чувствата и волята, принадлежи на тялото толкова малко, че естествоизпитателят не го открива, че той дори го отхвърля и отрича? Поради тази причина и хората крещят: „Чувства и воля не съществуват, защото не могат да се докажат с помощта на официалната наука.
към текста >>
Естествената наука доказва, че чувствата и волята не са свързани с тялото като такова така, както
мисли
те и усещанията!
Той достига също и до нюансите на чувствата, но до същинските чувства и воля не достига. Така той отрича чувствата и волята. Те изобщо не съществуват, казва той. Могат ли да се намерят по-ясни научни доказателства от това, което е плод на факта, че естествената наука обхваща просто времевото, това, което приключва със смъртта, и че онова, което живее, както посочих, в чувствата и волята, принадлежи на тялото толкова малко, че естествоизпитателят не го открива, че той дори го отхвърля и отрича? Поради тази причина и хората крещят: „Чувства и воля не съществуват, защото не могат да се докажат с помощта на официалната наука.
Естествената наука доказва, че чувствата и волята не са свързани с тялото като такова така, както мислите и усещанията!
“
към текста >>
Това е свързано с факта, че
мисли
те се излъчват от нас, след смъртта те се разпростират навън.
Това е свързано с факта, че мислите се излъчват от нас, след смъртта те се разпростират навън.
Чувствата и волята остават с нас. И от чувствата и волята избликва силата да се формира мисловната картина. Който иска днес, може да покаже по научен начин, че чувствата и волята не са свързани с това, което се нарича природа, че те се излъчват след смъртта като астрално тяло и Аз и остават свързани с човешката индивидуалност, за да се разпалят в едно ново съзнание по начина, който описах – благодарение на факта, че това, което се разпростира, е етерно, отразява се в астралното тяло, а след това и в Аза, когато се отхвърли и астралното тяло.
към текста >>
Защото само чрез чувствата и волята се обединяваме със света, който не е лишен от
мисли
.
Духовната наука, както виждате, е нещо, което в нашето време трябва да започне да навлиза в развитието на човечеството, тъй като в противен случай то ще стигне дотам, че да схваща единствено времевото, а за вечното, което живее в нас, няма да знае нищо. Ще дойде време, когато хората ще прозрат това и тогава също така ще започнат да се занимават повече с развитието на своя волеви живот, с развитието на своя живот на чувствата.
Защото само чрез чувствата и волята се обединяваме със света, който не е лишен от мисли.
към текста >>
“ Не, тъкмо чрез чувствата и волята ние сме свързани с обективния мисловен свят, с
мисли
те, които живеят, които не просто
мисли
м.
Разбира се, тогава може да се възрази: „Добре, сега чувстваш духовния свят, но изобщо не го искаш!
“ Не, тъкмо чрез чувствата и волята ние сме свързани с обективния мисловен свят, с мислите, които живеят, които не просто мислим.
Точно както по-рано хората са можели да виждат в духовния свят, така и в бъдеще те отново ще трябва да си спечелят това виждане в духовния свят. Те обаче ще го постигнат, когато се решат да мислят за духовния свят, отхвърлен от нашето време.
към текста >>
Но нашето
мисле
не
е твърде ограничено, за да разглеждаме настоящето наистина по този начин, и сме твърде зависими от личните си интереси, за да можем реално да виждаме как неистината се разпространява във всички области на живота.
Разбира се, това не може да се докаже непосредствено. Но какво би могло да бъде по-невероятно от обвиняването на някого във фантазьорство и после измислянето на невероятни фантастични неща за него! Когато разгледате съвременния живот по-внимателно, ще видите, че е разпространена една много голяма липса на чувство за отговорност към това, че всичко, което казваме, съответства на реалността. Без да сме усвоили това чувство по най-интензивен начин, не можем да открием достъп до духовния свят. Също така не можем да разберем защо трябва да е вярно нещо, което духовната наука ни представя като истина от духовния свят.
Но нашето мислене е твърде ограничено, за да разглеждаме настоящето наистина по този начин, и сме твърде зависими от личните си интереси, за да можем реално да виждаме как неистината се разпространява във всички области на живота.
към текста >>
И
мисли
като тези трябва да бъдат, бих казал, един вид съзнателна подготовка за онова, което трябва да бъде бъдещото човечество.
Да се размишлява за нещо с вярно чувство, с верни представи, представлява първоначални стъпки към духовната наука.
И мисли като тези трябва да бъдат, бих казал, един вид съзнателна подготовка за онова, което трябва да бъде бъдещото човечество.
Защото само в повторното обединение на нашата душа с духовното може да има бъдещо благополучие за човешкия род. Духовната наука не е нещо, което търсим като някаква сензация, а тя трябва да бъде това, за което знаем, че трябва да се прояви в нашето съвремие, защото човечеството се нуждае от тази духовна наука. И ние трябва да се чувстваме като задължени към нея, когато можем ясно да проследяваме хода на човешкото развитие. Какво безкрайно душевно обогатяване изживяваме, обогатяване, което ни се дава от духовната наука чрез това, че светът малко по малко се разширява за нас, като към физическата действителност на човешкото развитие се прибавя и духовната действителност! Все повече хората в материалистическата епоха се отдалечават от света, в който пребивава човекът между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Той я нарича „
Мисли
за вечността“.
Наистина може да е тежко на душата, когато тъкмо в настоящите тежки времена видим книга като тази на Ернст Хекел7, която се появи наскоро.
Той я нарича „Мисли за вечността“.
Ернст Хекел е един от забележителните духове на настоящето. Тези „Мисли за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна война. Какво е главното съдържание на книгата? Главното съдържание на тази най-нова Хекелова книга се съдържа в думите: „Какво може да ни покаже тази война? Хиляди и хиляди души умират от външното насилие, без никаква необходимост от това.
към текста >>
Тези „
Мисли
за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна война.
Наистина може да е тежко на душата, когато тъкмо в настоящите тежки времена видим книга като тази на Ернст Хекел7, която се появи наскоро. Той я нарича „Мисли за вечността“. Ернст Хекел е един от забележителните духове на настоящето.
Тези „Мисли за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна война.
Какво е главното съдържание на книгата? Главното съдържание на тази най-нова Хекелова книга се съдържа в думите: „Какво може да ни покаже тази война? Хиляди и хиляди души умират от външното насилие, без никаква необходимост от това. Не трябва ли да видим в тази война доказателство за това“ – смята Хекел, – „че мислите за вечност и безкрайност представляват един абсурд? Не трябва ли да ни убеди в това тъкмо тази война, която унищожава човешкия живот чрез външните случайности, като куршуми и т.н., не трябва ли тази война да ни покаже“ – така смята Хекел – „как няма нищо, което надхвърля обикновения физически живот?
към текста >>
Не трябва ли да видим в тази война доказателство за това“ – смята Хекел, – „че
мисли
те за вечност и безкрайност представляват един абсурд?
Ернст Хекел е един от забележителните духове на настоящето. Тези „Мисли за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна война. Какво е главното съдържание на книгата? Главното съдържание на тази най-нова Хекелова книга се съдържа в думите: „Какво може да ни покаже тази война? Хиляди и хиляди души умират от външното насилие, без никаква необходимост от това.
Не трябва ли да видим в тази война доказателство за това“ – смята Хекел, – „че мислите за вечност и безкрайност представляват един абсурд?
Не трябва ли да ни убеди в това тъкмо тази война, която унищожава човешкия живот чрез външните случайности, като куршуми и т.н., не трябва ли тази война да ни покаже“ – така смята Хекел – „как няма нищо, което надхвърля обикновения физически живот? “
към текста >>
Разбира се, други хора от нашето съвремие чрез това, което представляват тези тежки събития, ще стигнат до
мисли
за вечността от съвсем друг вид, до противоположни
мисли
за вечността, до
мисли
за вечността, към които най-малко ги води чувството, че тези, които преминават през портата на смъртта в такива времена, продължават своите задачи в други светове и че тъкмо това, което те принасят като жертва, представлява в продължаващия им живот отправна точка за това, което имат да извършат, когато вече не носят физическото тяло със себе си.
Разбира се, други хора от нашето съвремие чрез това, което представляват тези тежки събития, ще стигнат до мисли за вечността от съвсем друг вид, до противоположни мисли за вечността, до мисли за вечността, към които най-малко ги води чувството, че тези, които преминават през портата на смъртта в такива времена, продължават своите задачи в други светове и че тъкмо това, което те принасят като жертва, представлява в продължаващия им живот отправна точка за това, което имат да извършат, когато вече не носят физическото тяло със себе си.
С обикновените науки може да се докаже едно или друго. С помощта на обикновените науки може да се конструира отлична апаратура, която повишава жизнения стандарт и допринася за напредъка на човешката култура, но също така и най-ужасяваща апаратура за унищожение. Благодарение на нея може да се докаже както дадено нещо, така и нещо съвсем противоположно. Но за да се проникне действително в света, в който живее вечното, е необходима духовната наука.
към текста >>
88.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
С оглед на факта, че наблюдаваме полетата, върху които портата на смъртта се отваря за безбройни жертви, и с оглед на
мисли
те, че твърде много наши приятели изоставят физическия план, днес може би ще направим добре, ако обърнем внимание на това, което се казва за света, в който човек навлиза, когато прекрачи портата на смъртта.
С оглед на факта, че наблюдаваме полетата, върху които портата на смъртта се отваря за безбройни жертви, и с оглед на мислите, че твърде много наши приятели изоставят физическия план, днес може би ще направим добре, ако обърнем внимание на това, което се казва за света, в който човек навлиза, когато прекрачи портата на смъртта.
От тази гледна точка – знаете, че има много, много гледни точки, от които можем да подходим при нашите разглеждания – ще разгледаме живота между смъртта и ново раждане.
към текста >>
След като знаем, че
мисли
те се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, формира мисловния апарат и когато той е оформен, идва
мисле
не
то с помощта на оформения от мисълта мисловен апарат.
Така че естествоизпитателят просто се спира пред чувствата и волята.
След като знаем, че мислите се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, формира мисловния апарат и когато той е оформен, идва мисленето с помощта на оформения от мисълта мисловен апарат.
Чувствата и волята остават в астралното тяло и Аза. Ние ги носим в духовния свят. Науката не води до материализъм, напротив, истинската съвременна наука оправдава навсякъде нашата духовна наука. Днешният материализъм е зависим от това, че хората нямат потребност за духовен живот, че те не искат да знаят за духовния живот. Също и разбирането не трябва да липсва.
към текста >>
Като при това
мисли
, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети.
Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука. Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате? Ние не можем да го видим. Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16. Защото човек казва: аз искам преди всичко да видя нещо практично.
Като при това мисли, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети.
Тъй като това е твърде удобно, но то всъщност представлява една напълно егоистична гледна точка. И когато днес материализмът се свързва с егоизма – да, той представлява светоглед, – по този начин материалистическият спиритизъм е всъщност много по-егоистичен. Защото материализмът приема само физическия свят и свежда всичко само до него. Спиритизмът обаче желае, първо, да си изгради един сетивен възглед за духовния свят, и, второ, да постигне постоянно удовлетворение, но по напълно физически начин. Но в своята неяснота той представя този физически начин като духовност, накратко, иска да остане във физическия свят и при това да има духовното!
към текста >>
Той се намира в главата и изпълва нервната система чак до гръбначния мозък – една човешка глава, продължаваща със змийско тяло, но това трябва да се
мисли
само етерно.
Земната змия се вижда чрез сетивните органи. Луцифер, разбира се, не може да се види сетивно, той трябва да се наблюдава вътрешно. Когато се наблюдава вътрешно, е налице едно вътрешно възприемане. И се усеща: аха, това е този, който в горните си части има нещо подобно на човешка глава. Той е подбудител на виждането: „Вашите очи ще се отворят18, Вие ще станете зрящи“.
Той се намира в главата и изпълва нервната система чак до гръбначния мозък – една човешка глава, продължаваща със змийско тяло, но това трябва да се мисли само етерно.
Той трябва да се възприема отвътре. Когато се рисува Луцифер, ако се рисува според Библията, би трябвало да се рисува етерното за гръбначния мозък, а горе нещо, което също е етерно, а не физическо, а именно човешка глава. Това, изразено в картината, би могло да бъде учението за нещата, които имаме днес.
към текста >>
Като германци не сме ли длъжни, при тези европейски обстоятелства, да
мисли
м за реализирането на един такъв идеал тъкмо сега?
Помислете, ние говорим за това, което трябва да очертае нашия път с един сериозен принцип: търсене на общото във всички човешки души20 от всички народности и раси. Ние разглеждаме с право това като един висш идеал на човечеството, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че животът на съвременна Европа формира един чудовищен контраст в сравнение с този идеал. Можем ли да кажем, че това, което европейското човечество изразява, се намира неимоверно далеч от този идеал? Колко далеч се намира то от него! И можем ли – можем ли, казвам – да разглеждаме този идеал като нещо, което днес да приложим така непосредствено?
Като германци не сме ли длъжни, при тези европейски обстоятелства, да мислим за реализирането на един такъв идеал тъкмо сега?
Като германци бихме изпълнили много лошо възложената ни специфична мисия, ако днес просто се включим към всеобщи неясни идеали. Времето ни задължава да разгърнем специфичното на нашата средноевропейска същност. И вече свързани с него, ние трябва да разглеждаме кармата, която, бих казал, ни е отредена.
към текста >>
89.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Също така обаче във връзка с физическото тяло трябва да се научим да
мисли
м различно, ако искаме да разберем правилно какво ни очаква след преминаването през портата на смъртта.
Когато стигнем до етерното тяло, то вече изобщо не е достъпно за физическото сетивно наблюдение. Но това тяло става особено важно, когато човекът премине през портата на смъртта. Това се случва през първите дни след прекрачването на прага. Тогава етерното тяло е от особено значение.
Също така обаче във връзка с физическото тяло трябва да се научим да мислим различно, ако искаме да разберем правилно какво ни очаква след преминаването през портата на смъртта.
Тъй като това може да се наблюдава още във физическия свят, знаете, че при преминаването през портата на смъртта човекът отхвърля, както се казва, своето физическо тяло. То се отдава посредством гниене или изгаряне – двата процеса се различават само по своето времетраене – на земния елемент. Може да Ви се струва, че физическото тяло повече не съществува за този, който е преминал през портата на смъртта. Но това не е така. Ние можем да отдадем на земята от нашето физическо тяло само това, което произхожда от земята.
към текста >>
И когато всичко, което можете да си представите в обкръжението на земята, включително и планетите и неподвижните звезди, когато всичко това го
мисли
те във възможно най-духовна форма, по този начин, в тази духовна мисъл ще имате мястото, където се намира духовната част от нас.
И къде отиват тези свръхсетивни сили, които проникват нашето физическо тяло и от които за сетивното наблюдение, както току-що описах, е достъпна само външната страна, къде отиват тези свръхсетивни сили, след като преминем през портата на смъртта? От нашето физическо тяло, от това най-прекрасно творение, което изобщо съществува в света като такова, от нашето физическо тяло, както казах, на земята се отдава само това, което земята му е дала. Останалото – къде е то, когато преминем през портата на смъртта? Другата част се оттегля от това, което потъва в земята чрез гниене или изгаряне. Тази част се приема от цялата Вселена.
И когато всичко, което можете да си представите в обкръжението на земята, включително и планетите и неподвижните звезди, когато всичко това го мислите във възможно най-духовна форма, по този начин, в тази духовна мисъл ще имате мястото, където се намира духовната част от нас.
Защото от това духовно се отделя само една част, която живее в топлината, и тя остава в земята. Топлината, нашата вътрешна топлина, личната ни топлина се отделя и остава в земята. Но всичко онова, което е духовно във физическото тяло, се понася навън в цялото мирово пространство, в целия Космос.
към текста >>
Виждате ли, в този случай трябва да ни стане ясно, че за един действително духовен свят трябва да се
мисли
по съвсем различен начин от този, по който се
мисли
тук, във физическо-сетивния свят.
Виждате ли, в този случай трябва да ни стане ясно, че за един действително духовен свят трябва да се мисли по съвсем различен начин от този, по който се мисли тук, във физическо-сетивния свят.
Ако човек иска да остане по удобен начин сам с понятията, които има тук за физическо-сетивния свят, тогава няма как да разбере духовното по правилен начин. Защото най-важното след смъртта е да се види моментът на умирането от другата страна. По този начин се разпалва нашето азово съзнание от другата страна. Тук, във физическия свят, имаме едната страна на азовото съзнание. След смъртта имаме другата страна на азовото съзнание.
към текста >>
Докато сме
мисли
ли за него!
Когато се изследва какво всъщност представлява тази житейска картина, трябва да се каже: в нея е вплетено всичко, което сме преживели в живота. Но преживяно как?
Докато сме мислили за него!
Така че всичко, което, мислейки и изграждайки си представи, сме преживели, образува тази картина. Да разгледаме конкретна ситуация. В живота си сме живели заедно с даден човек, разговаряли сме с него. Докато сме разговаряли, сме обменяли мисли. Усещали сме любовта му, цялото му душевно въздействие върху нас.
към текста >>
Така че всичко, което,
мисле
йки и изграждайки си представи, сме преживели, образува тази картина.
Когато се изследва какво всъщност представлява тази житейска картина, трябва да се каже: в нея е вплетено всичко, което сме преживели в живота. Но преживяно как? Докато сме мислили за него!
Така че всичко, което, мислейки и изграждайки си представи, сме преживели, образува тази картина.
Да разгледаме конкретна ситуация. В живота си сме живели заедно с даден човек, разговаряли сме с него. Докато сме разговаряли, сме обменяли мисли. Усещали сме любовта му, цялото му душевно въздействие върху нас. Изживявали сме всичко това вътрешно.
към текста >>
Докато сме разговаряли, сме обменяли
мисли
.
Но преживяно как? Докато сме мислили за него! Така че всичко, което, мислейки и изграждайки си представи, сме преживели, образува тази картина. Да разгледаме конкретна ситуация. В живота си сме живели заедно с даден човек, разговаряли сме с него.
Докато сме разговаряли, сме обменяли мисли.
Усещали сме любовта му, цялото му душевно въздействие върху нас. Изживявали сме всичко това вътрешно. Така съпреживяваме всичко това, когато живеем с друг човек. Той живее и ние живеем. И така изживяваме нещо, свързано с него.
към текста >>
Ние имаме
мисли
и чувства, които боговете поемат и споделят със своя свят.
Защото докато изживяваме нещо, докато си формираме представи, докато нашите чувства оживяват в това изживяване, в този процес на изживяване действа целият свят на йерархиите. Той живее и действа в него. Когато срещнете даден човек и погледнете в очите му, във Вашия поглед и в това, което неговият поглед излъчва, живеят духовете на йерархиите, живеят йерархиите, проявява се действието на йерархиите. В това, което изживяваме, се показва само външната страна, защото в самото изживяване действат боговете. И докато вярваме, че живеем само заради самите себе си, чрез нашите преживявания боговете изработват нещо, което вплитат в света.
Ние имаме мисли и чувства, които боговете поемат и споделят със своя свят.
И след като умрем, знаем, че сме живели за това, за да могат боговете да изплетат тази мрежа, която произлиза от етерното ни тяло и се разпростира в целия Всемир. Боговете са ни дали шанса да живеем, за да могат да изплетат от живота ни нещо за себе си, нещо, което да обогати техния свят. Това е разтърсваща мисъл! Всяка наша крачка през света представлява крачка на външния израз на събитие, свързано с боговете, и е част от мрежата, която боговете употребяват в своя миров план, която те са ни оставили, докато преминем през портата на смъртта, за да я изтеглят после от нас и да я включат във Вселената. Тези наши човешки съдби са същевременно божествени дела, и начинът, по който се явяват на нас, хората, носи само външен характер.
към текста >>
На кого принадлежи всъщност сега – след като сме умрели – това, което сме спечелили вътрешно в живота поради факта, че можем да
мисли
м, че можем да чувстваме?
На кого принадлежи всъщност сега – след като сме умрели – това, което сме спечелили вътрешно в живота поради факта, че можем да мислим, че можем да чувстваме?
След нашата смърт то принадлежи на света! Но така, както виждаме нашата смърт, така наблюдаваме с оставащото ни, с нашето астрално тяло и с нашия Аз, вплетеното във Вселената, в света. Докато по време на живота си носим това, което после се вплита във Всемира, в нас като астрално тяло. Сега то е втъкано в света. Ние го наблюдаваме.
към текста >>
Казвате на някого – при добрите
мисли
и постъпки е същото, както и при лошите, но да вземем пример с една лоша постъпка, – казвате на някого нещо лошо, което го наранява.
То ни остава затова, защото е проникнато от всичко, което е само земно-човешко и което то не може да премахне от себе си веднага. Ние преживяваме известно време, в което постепенно отхвърляме това, което земният живот е направил от нашето астрално тяло. Тук, на земята, по отношение на астралното тяло ние изживяваме всъщност най-много половината от това, през което преминаваме. От случващото се по някакъв начин с нас изживяваме действително само половината. Да вземем един пример.
Казвате на някого – при добрите мисли и постъпки е същото, както и при лошите, но да вземем пример с една лоша постъпка, – казвате на някого нещо лошо, което го наранява.
От нещата, които сме казали, ни е останало само това, което ни засяга нас самите, само чувството защо сме казали нещо лошо. Това е впечатлението върху душата ни, когато сме казали нещо лошо. Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има чувството на нараненост. В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна.
към текста >>
Действията на нашите
мисли
, на нашите дела изживяваме в обратен ред.
Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има чувството на нараненост. В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна. А онова, което изживява другият човек, е другата страна. Сега помислете: всичко изживяно чрез нас, но извън нас, след смъртта, когато изживяваме живота си в обратен ред, трябва да го изживеем отново.
Действията на нашите мисли, на нашите дела изживяваме в обратен ред.
Така че между смъртта и ново раждане ние изживяваме живота си в обратен ред. В отхвърлянето на етерното тяло имаме една картина, на която имаме целия живот едновременно. Това представлява действително изживяване на всичко, което сме причинили в обратен ред. И когато така достигнем до своето раждане, вече сме узрели да отхвърлим от астралното тяло също и това, което е проникнато от земното. Тогава то отпада от нас и с това отпадане на астралното тяло за нас настъпва едно ново състояние.
към текста >>
Това те правят чрез своите
мисли
за него, чрез своята продължаваща любов към него, чрез спомена за него или – както знаем като представители на духовната наука – чрез четене.
Другояче е с душите, които са все още тук, във физическия свят, следователно тези, които все още живеят, след като сме умрели. Те вече имат образа за нас тук, на земята. Ние ги виждаме отгоре и няма нужда първо да изграждаме образ; те ни виждат като образ. И в образа тези души могат да втъкат това, което после може да бъде като стопляща духовна храна за мъртвия.
Това те правят чрез своите мисли за него, чрез своята продължаваща любов към него, чрез спомена за него или – както знаем като представители на духовната наука – чрез четене.
към текста >>
90.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Хората са нямали нужда да обменят дълго време
мисли
и чувства, запознанствата ставали бързо, доколкото са от полза за двама души или също така за повече хора, които се обединявали в общност, доколкото това е необходимо.
век и съвременните хора. Хората от по-ранните столетия не са подхождали едни към други с такава липса на интерес, както често това се случва днес. Днес се нуждаем от известно време, когато срещнем някого, за да се сприятелим. Трябва да знаем повече неща за другия, за да можем да му се доверим. Това, което днес се постига след дълъг период от време, а често и не се постига, когато се срещат хора, се е получавало мигновено в по-ранните столетия, а именно в гръцко-римската културна епоха.
Хората са нямали нужда да обменят дълго време мисли и чувства, запознанствата ставали бързо, доколкото са от полза за двама души или също така за повече хора, които се обединявали в общност, доколкото това е необходимо.
Душевността на единия човек е действала много по-духовно в душевността на другия човек. Така, както днес човекът чрез своите сетива може правилно да възприеме цветовете на растенията – в седмата следатлантска културна епоха това няма да бъде възможно да става спонтанно, а ще са нужни специфични условия, за да се разпознае дори природата, – и така, както днес човек все още мигновено разпознава растенията, без да е необходимо по-близко общуване – чрез което да се опознае вътрешната същност, но това, което обикновеният човек познава в растенията, той го получава при първото си впечатление, – същото се е случвало между хората и тогава. Трябва да знаем, че този вид душевни връзки между хората от четвъртия следатлантски културен период е бил характерен за времето си. Но днес светът изплита много по-различна мрежа от душевни връзки, отколкото тогава. Помислете как повечето връзки между хората от четвъртата следатлантска културна епоха са се осъществявали благодарение на личните срещи и как това, което хората са осъществявали помежду си, се е случвало благодарение на личните срещи.
към текста >>
Групите е трябвало да имат общи догми, общи религиозни закони, всеобщи
мисли
.
Още нещо трябва да настъпи в тази пета следатлантска епоха, когато съзнателната душа истински се разгърне. Докато индивидуализмът в хората се развива все повече и повече, в тях трябва да настъпи определено опустяване, едно правилно опустяване на религиозния живот, когато този религиозен живот няма да се съгласува с петата следатлантска епоха, а ще остане такъв, какъвто е бил правилен за четвъртата следатлантска епоха. В четвъртата следатлантска епоха, понеже хората са били ориентирани към груповия живот, е трябвало да възникнат груповите религии.
Групите е трябвало да имат общи догми, общи религиозни закони, всеобщи мисли.
Но тъй като индивидуализирането чрез съзнателната душа през петата следатлантска епоха нараства все повече, става така, че това, което произхожда от груповите религии, вече няма да намира достъп до сърцето, до индивидуалната същност на отделните души. И хората просто няма да разбират това, което произлиза от груповите религии. В четвъртата следатлантска епоха хората още са можели да изучават Христос в група, но в петата следатлантска епоха Христос вече действително навлиза в отделната душа. В несъзнаваното или в подсъзнанието ние всички вече носим Христос в себе си. Но трябва да намерим начин да го разберем.
към текста >>
Защото тази духовна наука не само разкрива взаимовръзките в развитието на човека, а чрез начина на
мисле
не
, който притежава, тя развива в нас истинско разбиране, което днес трябва да се изведе от по-дълбоки глъбини, отколкото е било през гръцко-римския период.
Духовната наука трябва да бъде центърът на познанието.
Защото тази духовна наука не само разкрива взаимовръзките в развитието на човека, а чрез начина на мислене, който притежава, тя развива в нас истинско разбиране, което днес трябва да се изведе от по-дълбоки глъбини, отколкото е било през гръцко-римския период.
Изграждането на понятия и представи, необходими за духовната наука, не ни прави специалисти в една или друга област, но развива в нас силата за преценка. И защо това е така, ще става все по-ясно, защото в човешката душа възникват тайни сили и тези тайни сили, тези мистерийни сили ще свързват човешката душа с духовния свят чрез връзката, която се осъществява между човешката душа и духовния свят поради факта, че навлизаме в духовната наука. И така, когато в отделни случаи застанем пред даден авторитет, ще можем да проявяваме силата за правилна преценка. Ние не трябва да имаме експертни знания, но когато авторитетът знае нещо и в отделни случаи прави това или онова, ще сме способни на правилна преценка.
към текста >>
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че духовната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно
мисле
не
, мисловна независимост.
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че духовната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно мислене, мисловна независимост.
Духовната наука не ни прави експерти по медицина, но тя ни прави способни да преценяваме нещата, които чрез медицината навлизат в обществения живот, разбира се, само ако правилно навлизаме в духовната наука. Разбере ли се това, което имам предвид сега с тези думи, тогава ще се проумеят много от лечебните сили на петия следатлантски период. Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото мислене, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа. И по този начин той действително ще е в състояние да разгърне свободното си мислене.
към текста >>
Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото
мисле
не
, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа.
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че духовната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно мислене, мисловна независимост. Духовната наука не ни прави експерти по медицина, но тя ни прави способни да преценяваме нещата, които чрез медицината навлизат в обществения живот, разбира се, само ако правилно навлизаме в духовната наука. Разбере ли се това, което имам предвид сега с тези думи, тогава ще се проумеят много от лечебните сили на петия следатлантски период.
Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото мислене, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа.
И по този начин той действително ще е в състояние да разгърне свободното си мислене.
към текста >>
И по този начин той действително ще е в състояние да разгърне свободното си
мисле
не
.
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че духовната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно мислене, мисловна независимост. Духовната наука не ни прави експерти по медицина, но тя ни прави способни да преценяваме нещата, които чрез медицината навлизат в обществения живот, разбира се, само ако правилно навлизаме в духовната наука. Разбере ли се това, което имам предвид сега с тези думи, тогава ще се проумеят много от лечебните сили на петия следатлантски период. Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото мислене, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа.
И по този начин той действително ще е в състояние да разгърне свободното си мислене.
към текста >>
Ако ми позволите, бих искал да Ви представя следните
мисли
в образна, в имагинативна форма.
Ако ми позволите, бих искал да Ви представя следните мисли в образна, в имагинативна форма.
В духовната наука ние слушаме за действителния духовен свят, за конкретния духовен свят, за елементарните същества, които ни заобикалят. Слушаме за йерархиите, за ангели, архангели и т.н. Светът за нас е изпълнен с конкретно духовно съдържание или духовни сили и духовни същества. На тези същества, които обитават духовния свят, не им е безразлично, че знаем за тях! В четвъртия следатлантски период им е било малко или много безразлично, но в петия следатлантски период вече не им е безразлично, а това е така, сякаш някой ги лишава от духовна храна, когато хората тук, на земята, не знаят нищо за тях.
към текста >>
И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение
мисли
те, които можем да имаме за техния свят.
Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях. Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите. За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят.
И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят.
Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ. Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат. И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях. Те ни правят способни за правилна преценка, когато се изправим пред авторитета.
към текста >>
Те могат да ни помагат само тогава, когато
мисли
м за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях.
Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите. За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят.
Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях.
Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ. Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат. И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях. Те ни правят способни за правилна преценка, когато се изправим пред авторитета. Духовният свят ни помага.
към текста >>
Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и
мисле
йки за тях, те ни помагат.
Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ.
Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат.
И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях. Те ни правят способни за правилна преценка, когато се изправим пред авторитета. Духовният свят ни помага. Ние се нуждаем от него, трябва да знаем за него, да го възприемаме чрез знанието. Това е третото, което трябва да настъпи за петия следатлантски период.
към текста >>
Христовият импулс ще стане наша реална връзка с духовния свят под влиянието на
мисли
те, които струят от него към земното битие, защото в земното битие след Мистерията на Голгота в човешките души могат да просияят
мисли
, утешаващи като ярки звезди, както го описах, нагоре към света на ангелите, които са загубили Христос от своите сфери, и така те отново могат да го видят да блести от сферите на човешките
мисли
.
В този смисъл тези три конкретни социални идеали и идеали на познанието представляват също и това, което ще даде на съзнателната душа способността да разбира по нов начин Мистерията на Голгота в петата следатлантска епоха, да приема по нов начин Христос. Защото ние изграждаме реална връзка с духовните светове, като се учим да разбираме как тези светове се отнасят към централния импулс на земното развитие, към Христовия импулс.
Христовият импулс ще стане наша реална връзка с духовния свят под влиянието на мислите, които струят от него към земното битие, защото в земното битие след Мистерията на Голгота в човешките души могат да просияят мисли, утешаващи като ярки звезди, както го описах, нагоре към света на ангелите, които са загубили Христос от своите сфери, и така те отново могат да го видят да блести от сферите на човешките мисли.
към текста >>
Надявам се, че дотогава ще можем да сме обединени в
мисли
те си и че ще продължим да работим тук в духа на нашето движение.
Не, духовното познание не е нещо, което трябва да се описва като фантастика. Духовното познание е нещо, което трябва да импулсира всички усилия да се търси начин за въздействие върху условията, от които възниква душевната нищета, която по необходимост е обвързана с петата следатлантска епоха. Днес исках да Ви говоря за това. Вероятно ще се срещнем не след дълго отново в този град.
Надявам се, че дотогава ще можем да сме обединени в мислите си и че ще продължим да работим тук в духа на нашето движение.
към текста >>
91.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите
мисли
, прониква и протича в нея с
мисли
те си.
Да, на този, който действително е в състояние да изследва такива конкретни случаи в духовните светове, ще му стане ясно, че преминалият в духовния свят развива с този, който е останал тук, една по-интензивна и интимна връзка, отколкото е възможна във физическото тяло. Често се забелязва, че тази по-интимна връзка възниква, за да завърши по правилен начин кръга от взаимоотношения, образуван тук, във физическия свят. При действително позитивно изследване често се прави следното откритие: вижда се, че хората са се открили тук, във физическия живот. Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси. Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно.
В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите мисли, прониква и протича в нея с мислите си.
Такова задълбочаване чрез отношенията, ограничени в рамките на физическия живот, не би било възможно да се постигне. Това става възможно тъкмо благодарение на преминаването му през портата на смъртта. Това е случай на правилно изпълнение на кармата, когато, от една страна, трябва да се понася болка, от друга страна, е налице интензивният живот с мислите за останалия на земята.
към текста >>
Това е случай на правилно изпълнение на кармата, когато, от една страна, трябва да се понася болка, от друга страна, е налице интензивният живот с
мисли
те за останалия на земята.
Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси. Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно. В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите мисли, прониква и протича в нея с мислите си. Такова задълбочаване чрез отношенията, ограничени в рамките на физическия живот, не би било възможно да се постигне. Това става възможно тъкмо благодарение на преминаването му през портата на смъртта.
Това е случай на правилно изпълнение на кармата, когато, от една страна, трябва да се понася болка, от друга страна, е налице интензивният живот с мислите за останалия на земята.
към текста >>
Само в изключително малко случаи можем да знаем – но обикновено не знаем – как
мисли
подсъзнанието.
От другата страна, от духовната страна събитието не изглежда случайно. Ако си зададем въпроса, ако мога да се изразя така, въпреки че изразът се използва само за сравнение, ако си зададем въпроса от другата страна, от духовната страна: какъв е смисълът на една такава насилствена смърт в целокупния човешки земен живот? – във всеки случай ще видим, че в изминалия период от време, преживян от човека през повтарящите се земни животи и времето между смърт и ново раждане до инцидента, въпросният човек е развил през различните условия такова азово съзнание за духовния свят, което се нуждае от усилване и заздравяване. И такова заздравяване се получава чрез факта, че краят на физическия живот за човека настъпва не отвътре, а отвън. Ние трябва да сме наясно с това, че връзките, които осъществяваме с околния свят посредством мисловните сили, действащи в душата, не са единствените.
Само в изключително малко случаи можем да знаем – но обикновено не знаем – как мисли подсъзнанието.
Често съм обръщал внимание на факта, че мисловният живот не престава до прага на съзнанието, а че продължава в подсъзнанието или, би могло да се каже, в свръхсъзнанието. Само че човек не може да реализира това, което това всеобхватно съзнание може да означава за него. Бихме могли да попитаме всеки човек: „Защо тази сутрин с Вас не се е случил този или онзи инцидент? “ Никой не е застрахован от една или друга злополука. Понякога можем да направим връзка между нещата, но в повечето случаи не осъзнаваме взаимовръзките.
към текста >>
Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за духовния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от
мисли
и спомени за земния живот.
По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта. Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето. Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят. Човекът преминава през портата на смъртта и понеже чрез предчувствия, чрез атавистично ясновидство има определена връзка с духовния свят, той има нещо общо между живота си тук, във физическото тяло, и живота, в който встъпва, когато премине през портата на смъртта.
Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за духовния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от мисли и спомени за земния живот.
Характерното за настоящето е, че отсега нататък, след преминаването през портата на смъртта, човешките души ще бъдат свързани със земята само чрез спомени. Те ще си спомнят за земния живот и поради това, че ще имат този земен живот в спомените след смъртта, ще са свързани все още със земния живот. Такъв е случаят със съвременния човек, който не е възприел представи за духовния свят от духовната наука. Ако той възприеме такива представи, след смъртта те ще изградят нещо, което ще го направи способен не само да има спомени за своя живот, но и да има поглед върху този си земен живот. Това, което възприемаме като представи преди смъртта, след нея се преобразува в способности.
към текста >>
Да, в смисъла, който често споменавам, духовната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите
мисли
, – че тъкмо защото се занимаваме с духовната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия.
Така това, което възприемаме от духовната наука, не представлява просто мъртво познание, а жизнено благо, нещо, което продължава да живее, когато преминем през портата на смъртта.
Да, в смисъла, който често споменавам, духовната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите мисли, – че тъкмо защото се занимаваме с духовната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия.
Това е свързано с обясненията, които често съм давал относно четенето. Мъртвият е в нашите мисли, той вижда нашите мисли. Ако те възникват в резултат на духовно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в мисли или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или мислим за духовните светове, тогава мъртвият е с тези мисли, които тук отправяме към него чрез духовната наука. И фактът, че ги отправяме към него, образува връзката между физическия и духовния свят. Следователно благодарение на факта, че духовната наука представлява нещо живо, можем да отправим жизнена сила, която може да даде на мъртвия, който е свързан с нас, истинска животворна храна.
към текста >>
Мъртвият е в нашите
мисли
, той вижда нашите
мисли
.
Така това, което възприемаме от духовната наука, не представлява просто мъртво познание, а жизнено благо, нещо, което продължава да живее, когато преминем през портата на смъртта. Да, в смисъла, който често споменавам, духовната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите мисли, – че тъкмо защото се занимаваме с духовната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия. Това е свързано с обясненията, които често съм давал относно четенето.
Мъртвият е в нашите мисли, той вижда нашите мисли.
Ако те възникват в резултат на духовно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в мисли или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или мислим за духовните светове, тогава мъртвият е с тези мисли, които тук отправяме към него чрез духовната наука. И фактът, че ги отправяме към него, образува връзката между физическия и духовния свят. Следователно благодарение на факта, че духовната наука представлява нещо живо, можем да отправим жизнена сила, която може да даде на мъртвия, който е свързан с нас, истинска животворна храна.
към текста >>
Ако те възникват в резултат на духовно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в
мисли
или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или
мисли
м за духовните светове, тогава мъртвият е с тези
мисли
, които тук отправяме към него чрез духовната наука.
Така това, което възприемаме от духовната наука, не представлява просто мъртво познание, а жизнено благо, нещо, което продължава да живее, когато преминем през портата на смъртта. Да, в смисъла, който често споменавам, духовната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите мисли, – че тъкмо защото се занимаваме с духовната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия. Това е свързано с обясненията, които често съм давал относно четенето. Мъртвият е в нашите мисли, той вижда нашите мисли.
Ако те възникват в резултат на духовно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в мисли или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или мислим за духовните светове, тогава мъртвият е с тези мисли, които тук отправяме към него чрез духовната наука.
И фактът, че ги отправяме към него, образува връзката между физическия и духовния свят. Следователно благодарение на факта, че духовната наука представлява нещо живо, можем да отправим жизнена сила, която може да даде на мъртвия, който е свързан с нас, истинска животворна храна.
към текста >>
Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с
мисли
, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта.
Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите.
Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение. Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>
Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от
мисли
, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта. Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите.
Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение.
Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>
За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че
мисли
те на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани.
Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот. И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават.
За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани.
Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили.
към текста >>
Хората, разбира се, се гордеят със своето
мисле
не
.
Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот. И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават. За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани.
Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене.
Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли.
към текста >>
Често този или онзи гимназиален учител се
мисли
за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици!
Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот. И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават. За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани. Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене.
Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици!
Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли. Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез
мисли
те, които се пораждат от духовно-научното познание.
И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават. За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани. Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон.
Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание.
Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли. Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира
мисли
те си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили.
За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани. Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание.
Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили.
Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли. Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите
мисли
.
Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили.
Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли.
Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
С нашите чувства и волеви импулси е същото, както с
мисли
те.
С нашите чувства и волеви импулси е същото, както с мислите.
Тези волеви импулси на човечеството ще стават все по-своенравни, все по-упорити. Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на духовните взаимовръзки на физическите неща. Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще.
към текста >>
Така, от една страна, може да се действа от физическия в духовния свят, да се помага на мъртвите, като им се чете, като им се изпращат
мисли
, свързани с духовната наука.
Така, от една страна, може да се действа от физическия в духовния свят, да се помага на мъртвите, като им се чете, като им се изпращат мисли, свързани с духовната наука.
От друга страна, върху земното развитие може да се въздейства, като от духовния към физическия свят се изпраща това, което е придобито по време на живота на земята и е пренесено през портата на смъртта42. Характерен факт е, че физическият свят може да възприеме онова, което е получило променена форма поради това, че придобитото във физическия живот е пренесено през портата на смъртта и е метаморфозирало в духовния свят. И така, като метаморфоза, натрупаният житейски опит отново се спуска от духовния свят към земята.
към текста >>
Мисли
те, които споделям тук, са такива, с които човек трябва да се изпълни изцяло, бих казал: върху тях той трябва да медитира.
Ние работим над нашата карма, така че тази карма да се осъществява през повтарящите се земни животи между раждането и смъртта. Но върху общата карма на човечеството, състояща се от жизнения поток, протичащ на земята, и от жизнения поток, изливащ се от духовния свят, върху тази обща световна карма ние също работим с помощта на силите, които развиваме за своите нужди между смъртта и ново раждане. Следователно виждаме колко необходима е духовната наука, колко е необходимо, че тя се усвоява от човешки души не само за доброто на тези отделни човешки души, а и за доброто на целия човешки напредък на земята. От духовния свят ние работим за нашия бъдещ земен живот, както казах вчера в откритата лекция, за това, по какъв начин ще навлезем в наследствения поток след раждането си. Но ние също така участваме в това, което ни засяга не само лично, но се отнася и до цялото човечество.
Мислите, които споделям тук, са такива, с които човек трябва да се изпълни изцяло, бих казал: върху тях той трябва да медитира.
Защото това са такива мисли, които ни поставят в жива духовна и душевна връзка с целия свят.
към текста >>
Защото това са такива
мисли
, които ни поставят в жива духовна и душевна връзка с целия свят.
Но върху общата карма на човечеството, състояща се от жизнения поток, протичащ на земята, и от жизнения поток, изливащ се от духовния свят, върху тази обща световна карма ние също работим с помощта на силите, които развиваме за своите нужди между смъртта и ново раждане. Следователно виждаме колко необходима е духовната наука, колко е необходимо, че тя се усвоява от човешки души не само за доброто на тези отделни човешки души, а и за доброто на целия човешки напредък на земята. От духовния свят ние работим за нашия бъдещ земен живот, както казах вчера в откритата лекция, за това, по какъв начин ще навлезем в наследствения поток след раждането си. Но ние също така участваме в това, което ни засяга не само лично, но се отнася и до цялото човечество. Мислите, които споделям тук, са такива, с които човек трябва да се изпълни изцяло, бих казал: върху тях той трябва да медитира.
Защото това са такива мисли, които ни поставят в жива духовна и душевна връзка с целия свят.
към текста >>
И сега бих искал да Ви покажа как светът се отнася към нещата, които се откриват чрез духовната наука, и как той приема становището, което неизбежно ще доведе до това, което охарактеризирах като изсушаване на
мисли
те, като липса на взаимовръзка между тях.
И сега бих искал да Ви покажа как светът се отнася към нещата, които се откриват чрез духовната наука, и как той приема становището, което неизбежно ще доведе до това, което охарактеризирах като изсушаване на мислите, като липса на взаимовръзка между тях.
Съответно в други области ще се покаже друго. Особено онези, които са лидери в една или друга област, работят директно чрез високомерното си отхвърляне на връзката с духовния свят, както тя се предава от духовната наука, работят за реализиране на тази безнадеждна ситуация, ставаща вече все по-очевидна днес, именно по отношение на мисловния свят. Нека Ви посоча един пример.
към текста >>
Човек вярва, че чрез своите
мисли
ще стигне дотам да не знае нищо, стремежът към познание никога да не може да го удовлетвори.
Тези религиозни въпроси се разглеждат много своеобразно. Първо с цялата високомерна мъдрост на настоящето се посочва как човекът не може да бъде доволен от това, което му дава естествената наука, от това, че има просто натуралистична представа за света. После се показва как човекът не може да се задоволи с проста нравствена представа за света, за да може после да се издигне до това, което авторът на тази книжчица нарича своя религиозна картина на света. Обикновената представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много умен начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички времена. И този религиозен човек обръща внимание на това как песимизмът на знанието се е проявявал в различни времена.
Човек вярва, че чрез своите мисли ще стигне дотам да не знае нищо, стремежът към познание никога да не може да го удовлетвори.
Той дава за пример големи авторитети като Плиний Стари45, великия римски естествоизпитател, който казва: „Човекът е същество, изтъкано от безброй противоречия, най-нещастното от всички творения, доколкото останалите творения нямат потребности, излизащи извън рамките на природата. Но човекът е изпълнен с безкрайно много желания и потребности, които никога не могат да бъдат задоволени. Природата му представлява една лъжа, най-голямата нищожност, обединена с най-голямото високомерие. Предвид това тъй огромно зло най-доброто за него е да се самоубие.“
към текста >>
Това описание на царството Божие на църковния човек може да причини на онзи, който – не искам да поставям никакви други изисквания – може да
мисли
логически, който не е попаднал в това, което нарекох липса на взаимовръзка на
мисли
те, дълбока болка поради липсата на съдържание, поради абсурда и липсата на връзка между
мисли
те, които се намират в това описание на царството Божие.
За нашия религиозен човек всичко това са невъзможни пътища. Затова той се обръща към пътя, който, разбира се, смята като единствения християнски път. И той казва: „Човек трябва да се отвърне от земята и да се насочи към царството Божие.“ Сега следва описание на това царство Божие.
Това описание на царството Божие на църковния човек може да причини на онзи, който – не искам да поставям никакви други изисквания – може да мисли логически, който не е попаднал в това, което нарекох липса на взаимовръзка на мислите, дълбока болка поради липсата на съдържание, поради абсурда и липсата на връзка между мислите, които се намират в това описание на царството Божие.
След това този човек, както мнозина наши съвременници, отхвърля всичко „мистично“ – всичко, което той причислява към мистиката – и открива правилния начин да се понрави на хората. Защото днес човек може да си спечели най-въодушевеното одобрение, когато говори много за неща, които хората нямат нужда да разбират. Всичко останало е глупост, може да се каже на хората. И тогава те слушат как някой им „доказва“, че това е глупост и че няма смисъл да ги занимават с това. Накрая, ако човек все още е завладян от безсмислието, се казва: „Истинското битие е любовта.“ После се казва високопарно, че няма съдържание, в което думата любов, любов, любов да не се повтаря постоянно, и то по начин, че всъщност никаква любов не идва в света.
към текста >>
и ... В действителност дух и любов са едно.“ В действителност всичко може да се приеме за едно, ако човек приема
мисли
те му по този начин!
и ... В действителност дух и любов са едно.“ В действителност всичко може да се приеме за едно, ако човек приема мислите му по този начин!
„Защото любовта е най-висшата форма на духовния живот.“
към текста >>
Тук имате най-ужасяващата несвързаност на
мисле
не
то!
Сега Ви моля: в действителност дух и любов са едно, но същевременно любовта е най-висшата форма на духовния живот, следователно отново една част, но частта същевременно представлява цялото!
Тук имате най-ужасяващата несвързаност на мисленето!
Всичко се основава на това, че Бог е любов. Затова той трябва да каже: „Когато се говори за Божия гняв49 и за Божието наказание, това трябва да се разбира като израз на неговата любов.“
към текста >>
Виждаме как понятията само се премятат едно връз друго в това несвързано
мисле
не
.
Сега имаме възможността да схващаме Бог като любов, защото Божият гняв, когато той се проявява справедливо, също е любов. Бог е дух, сам Бог е любов, дух и любов са едно. Гневът също е любов, следователно гневът също трябва да е дух.
Виждаме как понятията само се премятат едно връз друго в това несвързано мислене.
Но човекът във всеки случай трябва да остане християнин, затова той трябва да продължи да пише по своя начин: „Затова Бог не може50 да бъде нищо друго освен любов, защото Той трябва да бъде най-висшата форма на духа. В това се проявява ненадмината мъдрост. Дори най-висшата философия не може да я достигне. Абсолютната свобода, анулирането на всеки конфликт, издигането към духа, любовта – това е Бог. Затова Бог е личност.“
към текста >>
Виждате докъде стигат хора, които са попаднали напълно под властта на това, което може да се нарече липса на взаимовръзки в
мисле
не
то.
И така нататък.
Виждате докъде стигат хора, които са попаднали напълно под властта на това, което може да се нарече липса на взаимовръзки в мисленето.
И това ще стане всеобщо явление, ако в своето високомерие хората се възпротивяват срещу оживяването на мисловния свят чрез приемане на духовната наука.
към текста >>
Но човекът, за когото Ви разказвам, този човек „може да
мисли
“.
Това е началото на всичко, което ще дойде още, само началото. Трябва да го имаме предвид, както и казаното преди две седмици52.
Но човекът, за когото Ви разказвам, този човек „може да мисли“.
Той упреква Буда, че желае да помогне на хората да отхвърлят битието. Упреква Платон, че желае да помогне на хората да отхвърлят материята. Упреква мистиката, че желае да помогне на хората да отхвърлят индивидуалността, тъй като по този начин личността би се унищожила, човекът би се издигнал от своето физическо тяло, в което той трябва да остане между раждането и смъртта, както смята нашият религиозен човек. Тези религии на спасението нямат стойност. Но какво поражда религията на християнството, както той я разбира, когато тя упражнява истинската любов, тоест това, което той нарича любов?
към текста >>
Но че страда от липса на взаимовръзки в
мисле
не
то, това може да се види, когато се четат болезнени изречения като тези.
И ето, понякога идват такива хора, за които може да се каже: „Тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения Си.“54 Това обаче е нещо, което може би за този религиозен човек би могло да се яви като откровение. Виждаме, че той може да разглежда живота, може да извлича опитности от живота.
Но че страда от липса на взаимовръзки в мисленето, това може да се види, когато се четат болезнени изречения като тези.
Той се възпротивява на това, че човек става мистик, защото иска да преодолее индивидуалността, докато в същото време трябва да остане в природата чрез ограничението на физическото си тяло. Не бива да не признаваме житейските ограничения: „В рамките на земния живот55 те не могат и не трябва да се отхвърлят“.
към текста >>
Това казва един човек със здрав разум, толкова далеч е стигнал с
мисле
не
то, лишено от взаимовръзки: „В рамките на земния живот те не могат и не трябва да се отхвърлят“.
Това казва един човек със здрав разум, толкова далеч е стигнал с мисленето, лишено от взаимовръзки: „В рамките на земния живот те не могат и не трябва да се отхвърлят“.
В рамките на земния живот те не могат и не трябва да се отхвърлят. Това не означава нищо друго освен: към луната ти не можеш и не бива да полетиш! – Така са съгласувани тук „можеш“ и „бива“! В такива детайли човек трябва да съзира цялата корумпираност на подобно мислене.
към текста >>
В такива детайли човек трябва да съзира цялата корумпираност на подобно
мисле
не
.
Това казва един човек със здрав разум, толкова далеч е стигнал с мисленето, лишено от взаимовръзки: „В рамките на земния живот те не могат и не трябва да се отхвърлят“. В рамките на земния живот те не могат и не трябва да се отхвърлят. Това не означава нищо друго освен: към луната ти не можеш и не бива да полетиш! – Така са съгласувани тук „можеш“ и „бива“!
В такива детайли човек трябва да съзира цялата корумпираност на подобно мислене.
към текста >>
Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за
мисле
не
, за нещастие, се разпространява по света.
Но ние не само трябва да се запознаем с определени истини за духовния свят, но и да се изпълним със съзнанието колко е необходимо живото познание, живото слово да заеме своето място в развитието на човечеството. Защото вече се вижда, че задънената улица по отношение на социалния живот, в която е попаднало човечеството, се намира далеч от духовните предпоставки, че представлява кармата на безсмислието. Безсмислието е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага. И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят. Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе.
Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света.
Тези неща трябва да се разглеждат само в правилната светлина. И когато някой действително е свързан с духовната наука, според мястото в живота, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на духовната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството. А това, че тя наистина е необходима за развитието на човечеството, може да се прозре тъкмо от описанието на такава противоположност. Такива описания биха могли да ни дадат наистина много.
към текста >>
92.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И този, който само малко по
мисли
какво иска да бъде антропософията за живота, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на
мисле
не
то, чувстването и волята под въздействието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес.
Вярната взаимовръзка на тези различни усещания, които могат да бъдат различни при всекиго, действителните взаимовръзки понякога не се схващат правилно. Трябва да се има предвид, че днес ние като хора, чувстващи се привлечени от антропософските истини, сме все още твърде малка група. Ние се намираме в центъра на житейската борба, която се води извън нашите кръгове със средства, които са напълно различни от нашите.
И този, който само малко помисли какво иска да бъде антропософията за живота, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на мисленето, чувстването и волята под въздействието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес.
И тъй като мисли и чувства са реални факти, трябва да осъзнаем, че нашата малка група, това значи всеки един от нас, като относително малка сила в повечето случаи се изправя, може да се каже, пред напълно противопоставящите се мисли и чувства от тези на останалото човечество. И когато житейските трудности, които възникват пред нас, приемат различни форми и не показват, че имат нещо общо с това, което описвам сега, въпреки че всички те имат нещо общо с него. И ние трябва да се опитваме да разберем как да се справим с такива трудности, с трудностите, които възникват поради факта, че човек е отдаден вярно на антропософското съдържание, поради което обаче той влиза в конфликти с останалия свят.
към текста >>
И тъй като
мисли
и чувства са реални факти, трябва да осъзнаем, че нашата малка група, това значи всеки един от нас, като относително малка сила в повечето случаи се изправя, може да се каже, пред напълно противопоставящите се
мисли
и чувства от тези на останалото човечество.
Вярната взаимовръзка на тези различни усещания, които могат да бъдат различни при всекиго, действителните взаимовръзки понякога не се схващат правилно. Трябва да се има предвид, че днес ние като хора, чувстващи се привлечени от антропософските истини, сме все още твърде малка група. Ние се намираме в центъра на житейската борба, която се води извън нашите кръгове със средства, които са напълно различни от нашите. И този, който само малко помисли какво иска да бъде антропософията за живота, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на мисленето, чувстването и волята под въздействието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес.
И тъй като мисли и чувства са реални факти, трябва да осъзнаем, че нашата малка група, това значи всеки един от нас, като относително малка сила в повечето случаи се изправя, може да се каже, пред напълно противопоставящите се мисли и чувства от тези на останалото човечество.
И когато житейските трудности, които възникват пред нас, приемат различни форми и не показват, че имат нещо общо с това, което описвам сега, въпреки че всички те имат нещо общо с него. И ние трябва да се опитваме да разберем как да се справим с такива трудности, с трудностите, които възникват поради факта, че човек е отдаден вярно на антропософското съдържание, поради което обаче той влиза в конфликти с останалия свят.
към текста >>
Ясни и точни
мисли
за това пречистват душата ни така, че ние можем да бъдем също така силни, когато външни враждебни сили напират към нас.
Както казах, нещата се забулват и не винаги показват своя истински облик. Това, което трябва да внесем в душата си като оздравително средство, за да откриваме все повече хармония, въпреки враждебността на външния свят, чрез което да укрепим душата си срещу това, което често я обхваща като тревога и дисхармония, е следното: ясно и вярно разглеждане на отношението на този, който е привърженик на антропософията или се интересува от нея, към останалия свят.
Ясни и точни мисли за това пречистват душата ни така, че ние можем да бъдем също така силни, когато външни враждебни сили напират към нас.
Ако човек разсъждава за нещата в рамките на своя тесен вътрешен свят, би могъл да каже: „Какво ми помага, ако съм напълно наясно с това, което отделя антропософията от останалия свят? По този начин житейските ми условия не се променят! “ Да се мисли така е погрешно. Защото житейските условия може би не се променят от днес за утре чрез ясни мисли, чрез съзнателни чувства, но онези сили, които се придобиват чрез такива ясни мисли тъкмо в посоката, която се загатна сега, тези ясни мисли ни укрепват постепенно така, че те наистина променят нашите житейски условия. Само че понякога все още не откриваме възможността да развиваме наистина ясни, точни и достатъчно силни мисли в загатнатата посока.
към текста >>
“ Да се
мисли
така е погрешно.
Както казах, нещата се забулват и не винаги показват своя истински облик. Това, което трябва да внесем в душата си като оздравително средство, за да откриваме все повече хармония, въпреки враждебността на външния свят, чрез което да укрепим душата си срещу това, което често я обхваща като тревога и дисхармония, е следното: ясно и вярно разглеждане на отношението на този, който е привърженик на антропософията или се интересува от нея, към останалия свят. Ясни и точни мисли за това пречистват душата ни така, че ние можем да бъдем също така силни, когато външни враждебни сили напират към нас. Ако човек разсъждава за нещата в рамките на своя тесен вътрешен свят, би могъл да каже: „Какво ми помага, ако съм напълно наясно с това, което отделя антропософията от останалия свят? По този начин житейските ми условия не се променят!
“ Да се мисли така е погрешно.
Защото житейските условия може би не се променят от днес за утре чрез ясни мисли, чрез съзнателни чувства, но онези сили, които се придобиват чрез такива ясни мисли тъкмо в посоката, която се загатна сега, тези ясни мисли ни укрепват постепенно така, че те наистина променят нашите житейски условия. Само че понякога все още не откриваме възможността да развиваме наистина ясни, точни и достатъчно силни мисли в загатнатата посока.
към текста >>
Защото житейските условия може би не се променят от днес за утре чрез ясни
мисли
, чрез съзнателни чувства, но онези сили, които се придобиват чрез такива ясни
мисли
тъкмо в посоката, която се загатна сега, тези ясни
мисли
ни укрепват постепенно така, че те наистина променят нашите житейски условия.
Това, което трябва да внесем в душата си като оздравително средство, за да откриваме все повече хармония, въпреки враждебността на външния свят, чрез което да укрепим душата си срещу това, което често я обхваща като тревога и дисхармония, е следното: ясно и вярно разглеждане на отношението на този, който е привърженик на антропософията или се интересува от нея, към останалия свят. Ясни и точни мисли за това пречистват душата ни така, че ние можем да бъдем също така силни, когато външни враждебни сили напират към нас. Ако човек разсъждава за нещата в рамките на своя тесен вътрешен свят, би могъл да каже: „Какво ми помага, ако съм напълно наясно с това, което отделя антропософията от останалия свят? По този начин житейските ми условия не се променят! “ Да се мисли така е погрешно.
Защото житейските условия може би не се променят от днес за утре чрез ясни мисли, чрез съзнателни чувства, но онези сили, които се придобиват чрез такива ясни мисли тъкмо в посоката, която се загатна сега, тези ясни мисли ни укрепват постепенно така, че те наистина променят нашите житейски условия.
Само че понякога все още не откриваме възможността да развиваме наистина ясни, точни и достатъчно силни мисли в загатнатата посока.
към текста >>
Само че понякога все още не откриваме възможността да развиваме наистина ясни, точни и достатъчно силни
мисли
в загатнатата посока.
Ясни и точни мисли за това пречистват душата ни така, че ние можем да бъдем също така силни, когато външни враждебни сили напират към нас. Ако човек разсъждава за нещата в рамките на своя тесен вътрешен свят, би могъл да каже: „Какво ми помага, ако съм напълно наясно с това, което отделя антропософията от останалия свят? По този начин житейските ми условия не се променят! “ Да се мисли така е погрешно. Защото житейските условия може би не се променят от днес за утре чрез ясни мисли, чрез съзнателни чувства, но онези сили, които се придобиват чрез такива ясни мисли тъкмо в посоката, която се загатна сега, тези ясни мисли ни укрепват постепенно така, че те наистина променят нашите житейски условия.
Само че понякога все още не откриваме възможността да развиваме наистина ясни, точни и достатъчно силни мисли в загатнатата посока.
към текста >>
Във връзка с това, което искаме да спечелим чрез духовната наука или антропософията и което желаем да спечелим не само за себе си, но и за света – а ние трябва да издигнем пред душата си това като една от тези ясни
мисли
, – днешното културно човечество живее в една ужасяваща, малко или много съзнателна или несъзнателна лъжа.
Във връзка с това, което искаме да спечелим чрез духовната наука или антропософията и което желаем да спечелим не само за себе си, но и за света – а ние трябва да издигнем пред душата си това като една от тези ясни мисли, – днешното културно човечество живее в една ужасяваща, малко или много съзнателна или несъзнателна лъжа.
А действието на тази лъжа в културното човечество е ужасяващо. С това се казва нещо от много голямо значение и аз бих искал да изясня малко повече тъкмо този проблем.
към текста >>
Като наистина
мисле
що същество с напълно здрав разум, човек едва ли може да разглежда това, което е налице днес като всеобща култура в така наречения култивиран свят, без да му стане ясно, че на тази култура ѝ липсва много, че на тази култура преди всичко ѝ липсват достатъчно жизнени импулси.
Като наистина мислещо същество с напълно здрав разум, човек едва ли може да разглежда това, което е налице днес като всеобща култура в така наречения култивиран свят, без да му стане ясно, че на тази култура ѝ липсва много, че на тази култура преди всичко ѝ липсват достатъчно жизнени импулси.
При това обаче тази култура е изпълнена с прекалено много идеали. Затова се основават сдружения, общества, които си изработват програми, чрез които трябва да се изразяват едни или други идеали! Всичко това се замисля изключително добре, толкова добре, че човек може да си каже: хората, които от всички кръгове и слоеве на обществото работят в малки или големи сдружения под влиянието на тези или онези идеали, от своята гледна точка се стремят към доброто и техните възгледи заслужават уважение. Но тези хора живеят най-често под възпиращото действие на определена ограниченост, произтичаща от несъзнателна нерешителност и от несъзнателна спиритуална боязливост, които им пречат да осъзнаят найважното, от което човечеството се нуждае днес. Ние казваме: най-важното!
към текста >>
Но хората, бих казал, са били свикнали само с експерименталното
мисле
не
и с външното възприятие и изживяване.
Практическият материализъм, материализмът, който навлиза в етичния и социален живот, в религиозните чувства на хората, той е този, който в хода на 19-то столетие довежда човечеството до криза. И тези от споменатите окултни общества, които са знаели нещо за това, от средата на 19. век са давали указания как човек да се справи с този материализъм. Определени кръгове, които са имали духовно-научно схващане – все още не във формата, в която ние се опитваме да се стремим в пълна скромност, – следователно онези, които са имали завещано или несвоевременно духовно знание за развитието на човечеството, са се питали: как да се справим с това, което настъпва в човечеството като зло чрез материализма? И те си казвали: ще се справим, ако дадем на човека доказателство, че в нашето обкръжение са налични също духовни факти и духовни истини така, както са налични сетивни факти.
Но хората, бих казал, са били свикнали само с експерименталното мислене и с външното възприятие и изживяване.
И така, тези хора с духовно-научни познания можели да дадат доказателства за духовния свят само по начина, по който се доказват природните процеси на външния сетивен свят. И така се опитвало всичко възможно. И в хода на 19-то столетие ние виждаме движения, стремящи се към това, да убеждават хората в битието на един духовен свят. Най-бруталното от тези движения, бих казал, е спиритизмът. Докато днес учени трудно свикват с относително лесните познавателни методи на нашата духовна наука, има наистина блестящи учени на 19-то столетие, които се занимават напълно сериозно със спиритизъм.
към текста >>
И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи,
мисли
, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58. Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера.
И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение.
Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени.
към текста >>
Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни
мисли
– не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58. Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение.
Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден.
Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени. Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука.
към текста >>
За такива хора, които са отдали
мисле
не
то, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58. Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко.
За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука.
И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени. Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука. Аз трябва да приема духовните факти, реалните духовни факти.“
към текста >>
Виждате ли, този, който не признава такива духовни факти и си изгражда всевъзможни
мисли
и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има градина с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото време полага грижи, но не постига нищо.
Виждате ли, този, който не признава такива духовни факти и си изгражда всевъзможни мисли и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има градина с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото време полага грижи, но не постига нищо.
Да, някое растение малко се подобрява, с друго нещата се влошават. Но като цяло нещата с растенията не се подобряват. Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес.
към текста >>
И когато човек се остави на въздействието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът
мисли
, че нашето време има нужда от духовно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това духовно движение.
Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание. Достатъчно е да се прочете Щайнеровата книга „Теософия“, за да се забележи с каква сериозност човекът се насочва към работата за своето нравствено пречистване и себеусъвършенстване.“ Не Ви чета тези думи поради някаква прищявка, а защото искаме ясно да видим как външният свят се отнася към нашите стремежи. Ние виждаме, че това е един добронамерен човек, който разглежда движението ни като синкретично, защото не го познава, не знае, че е ново движение затова, защото то също така се основава на нещо, което е ново в света: на едно ново естественонаучно направление, което представлява негов фундамент. Той не може да каже нищо, защото не го разбира. Но е настроен добронамерено спрямо нашето движение.
И когато човек се остави на въздействието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът мисли, че нашето време има нужда от духовно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това духовно движение.
Тогава обаче той казва, и това е характерното: „В своите насочени към свръхсетивното спекулации то представлява реакция, насочена срещу материализма. Така то лесно губи основата на действителността и се издига в хипотези – той вярва, че реалните духовни познания са хипотези, а не познания, – в ясновидски фантазии, в царство на блянове, така че изгубва своето значение за реалността на индивидуалния и социален живот.“
към текста >>
По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез
мисли
те, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия.
По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия.
И че такива хора са изправени пред тази невъзможност, че това представлява широко разпространено явление тъкмо при най-добрите хора в настоящето, този факт обуславя появата на определени, макар и несъзнателни, но поради това не и по-малко значителни житейски лъжи в нашата епоха. Такива житейски лъжи могат да се наблюдават навсякъде.
към текста >>
В нейната душа и в нейните
мисли
определено място не играе роля.
Жорес, разбира се, също вижда това. Той казва: „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия63 и се жертва за доброто на отечеството в една Франция, в която отделната жизнена сила отстъпва на заден план. Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите, парижките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите сред тях, които искат да реформират кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството. В тази модерна Франция, в тази многообразна, всестранно развита, изтънчена страна, която се вълнува живо от нежните литературни копнежи на Шарл Орлеански65, в това общество се появява Жана д‘Арк. Тя е обикновено селско момиче, което вижда болките и нуждите на селяните около нея; за нея обаче всички тези страдания означават само пример за огромната и величествена болка, която разграбеното кралство и нападнатата нация изтърпяват.
В нейната душа и в нейните мисли определено място не играе роля.
Тя гледа над полята на Лотарингия. Нейното селско сърце е по-голямо от цялото селячество. То тупти за далечни хубави градове, през които броди странникът. Животът на полето не означава по необходимост повдигане на въпроса за обработваемата земя. В шума и суматохата на градовете мечтата на Жана със сигурност е по-малко свободна, по-малко смела и голяма.
към текста >>
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на
мисле
не
на настоящето, който
мисли
само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи.
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи.
Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала? Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят. Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре. Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора.
към текста >>
И така, ние живеем в свят, спрямо който трябва да развиваме в душите си коренно различни
мисли
, след като се занимаваме с духовна наука или антропософия.
И така, ние живеем в свят, спрямо който трябва да развиваме в душите си коренно различни мисли, след като се занимаваме с духовна наука или антропософия.
Ние живеем, така да се каже, в атмосфера, която изисква силно разгръщане на сили, силно себесъхранение. И това са дълбоките причини, защо често изпадаме в отчаяние, защо един или друг човек, може би поради факта, че се задълбочава в антропософията, не се справя особено добре с живота. Но когато имаме ясното съзнание за това колко огромно е това, в което сме поставени в цялата връзка с човечеството, и как то днес се проявява като нещо съвсем малко, защото сме още в началото, можем също да намерим тези сили, тогава можем наистина да ги намерим. Всичко величествено в развитието на човечеството започва с едно малко начало.
към текста >>
Бих искал и тук, както тези дни направих и в Цюрих68, да обърна внимание на това, как в цялото
мисле
не
на нашите съвременници живеят ограничеността, нелогичното, липсата на взаимовръзка между нещата.
Бих искал и тук, както тези дни направих и в Цюрих68, да обърна внимание на това, как в цялото мислене на нашите съвременници живеят ограничеността, нелогичното, липсата на взаимовръзка между нещата.
Това произтича от факта, че в новото развитие естествената наука действа като заслепена за това ново човечество. Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за духовното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план. Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа.
към текста >>
Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в
мисле
щия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос.
Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за духовното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план. Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа. Ако в някои отношения тя се освети от духовната наука, в нея ще се открият някои основни истини.
Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос.
Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние. Те имат истини, но тези истини са неприложими в живота, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини. Теолозите имат истини за душата, но душата е отхвърлена от естествената наука. И сега теологията вероятно изрича истини, но тя не се грижи за обектите. Тя дори иска да остави обектите на естествената наука, защото в много отношения теолозите са твърде лениви, за да свързват това с естествената наука.
към текста >>
И в тази книжчица той изказва интересни
мисли
.
Един човек, считан в определени кръгове за изключителен теолог, както професор, какъвто е бил по-рано, така и пастор, написва една книжчица69, в която преразказва религиозни лекции.
И в тази книжчица той изказва интересни мисли.
Надникнем ли в душата на един значителен човек от настоящето – да, не мога да го кажа иначе, – понякога сме поразени от това, което може да се представи като мисловна форма от такъв значителен човек днес! Например още в първата лекция този известен и значим човек говори, че трябва да се захванем с естествена наука и да отхвърлим естествения човек. Само човекът на свободата трябва да се съхрани. Но в този смисъл тъкмо свободата се превръща в празна дума! Защото той казва, че цялото душевно съдържание трябва да стане предмет на естествената наука.
към текста >>
Иначе тя ще има неприятни последствия, тази наука.“ И тогава ние го виждаме в наистина забележителен блясък: „Защото тогава човек ще си проиграе вярата на
мисле
щите хора.“
Може да се улови още един забележителен принцип: помислете, той казва, че теолозите трябва да действат така, както действа той самият, дори трябва да се отиде по-нататък, казва той. „Тази природосъобразна определеност70 на човека се отнася не само до неговите телесни, но и до неговите душевни функции. Това е, което ние, теолозите, не искахме да приемем, защото сменихме естественонаучното понятие за душата с теологичното и се страхувахме от неблагоприятните последствия от това за вярата.“ Той обаче стига толкова далеч, че вече не се страхува от неблагоприятни последствия за вярата. Той казва: „Те се появяват само тогава, когато човек не приема пълните резултати на науката. Нека да отстъпим пред тази наука, иначе тя ще има неблагоприятни последствия!
Иначе тя ще има неприятни последствия, тази наука.“ И тогава ние го виждаме в наистина забележителен блясък: „Защото тогава човек ще си проиграе вярата на мислещите хора.“
към текста >>
И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива
мисли
за религиозното и духовно възпитание на човечеството.
Това е, към което се стреми великият теолог! По всички тези пътища, които днес Ви описах, хората – най-добрите – са достигнали до онези усещания, с които ни демонстрират своята вяра, когато говорим за духовното. Тя не трябва да се проиграва и така не се прилага истинската вътрешна душевна сила, която може да бъде в основата на един духовен възглед! Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание.
И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството.
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това.
към текста >>
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите
мисли
на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме
мисли
те, които могат да са плодотворни.
По всички тези пътища, които днес Ви описах, хората – най-добрите – са достигнали до онези усещания, с които ни демонстрират своята вяра, когато говорим за духовното. Тя не трябва да се проиграва и така не се прилага истинската вътрешна душевна сила, която може да бъде в основата на един духовен възглед! Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството.
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни.
И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене!
към текста >>
Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на
мисле
не
то и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на
мисле
не
!
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това.
Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене!
Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят. Той не може да мисли! Представете си, той казва: „Човешкото тяло, разбира се, предоставяме на естествената наука, това не може и да бъде другояче.
към текста >>
Мъжът обаче в действителност не може да
мисли
.
Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства.
Мъжът обаче в действителност не може да мисли.
И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят. Той не може да мисли! Представете си, той казва: „Човешкото тяло, разбира се, предоставяме на естествената наука, това не може и да бъде другояче. Защото какво трябва да правим с него ние, теолозите? Ние не можем да го изследваме.“
към текста >>
Той не може да
мисли
!
Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят.
Той не може да мисли!
Представете си, той казва: „Човешкото тяло, разбира се, предоставяме на естествената наука, това не може и да бъде другояче. Защото какво трябва да правим с него ние, теолозите? Ние не можем да го изследваме.“
към текста >>
Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на
мисли
те, която е налице днес.
Следователно човекът губи тази свобода чрез своята природа. И сега забележете какво всъщност запазва този теолог! Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече! Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази.
Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес.
Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят. В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
към текста >>
Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде
мисле
не
то за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива
мисли
, които също са насочени към духовния свят.
Следователно човекът губи тази свобода чрез своята природа. И сега забележете какво всъщност запазва този теолог! Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече! Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази. Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес.
Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят.
В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
към текста >>
В противен случай
мисли
те, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
И сега забележете какво всъщност запазва този теолог! Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече! Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази. Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес. Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят.
В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
към текста >>
Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни
мисли
, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период.
Ние знаем, че днес човечеството се намира в преходен период. Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл. Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт.
Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период.
Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората.
към текста >>
Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими
мисли
в човешкия живот.
Ние знаем, че днес човечеството се намира в преходен период. Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл. Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период.
Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот.
Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето.
към текста >>
Значими
мисли
– нашето време трябва отново да придобие
мисли
, – способни да се намесят в действителността!
Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл. Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период. Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот.
Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността!
Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето. Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава.
към текста >>
И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в
мисли
те на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в
мисле
не
то.
Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората.
И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето.
Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава. Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи. Той знае също така, че това е довело в настоящето до материализма, че нещата трябва да са други. В края на краищата той е и не малко радикален, защото говори за това, че през 19. век хората са обхванати от страстта на спорта, комформизма, мамонизма.
към текста >>
Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с
мисле
не
то, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи.
Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето. Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава.
Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи.
Той знае също така, че това е довело в настоящето до материализма, че нещата трябва да са други. В края на краищата той е и не малко радикален, защото говори за това, че през 19. век хората са обхванати от страстта на спорта, комформизма, мамонизма. За всички тези неща, които представляват определени сенчести страни на материализма, за всички тези неща говори човекът и накрая казва: спортът, комформизмът, мамонизмът, както се проявяват в 19. век, трябва да се преодоляват.
към текста >>
И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на
мисле
не
то и усещането.
Това е реформа на живота! Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност. Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече! Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят.
И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането.
Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси. И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното. Защото тези неща имат своето влияние. Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди!
към текста >>
Това е кармата на тази неефикасност на
мисле
не
то и усещането!
Това е реформа на живота! Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност. Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече! Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят. И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането.
Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането!
На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси. И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното. Защото тези неща имат своето влияние. Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди! Това трябва да се прозре.
към текста >>
93.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Те се отличават от обикновените
мисли
чрез това, че в обикновените, ежедневни
мисли
взема участие само човешката глава като инструмент за преработка, докато в имагинациите ние участваме почти с целия си организъм, но особено с нашия етерен организъм.
Така че този елементарен свят може да се нарече също и имагинативен свят. За обикновения човешки живот нещата стоят така, че при нормални условия човекът не може да осъзнае своите имагинативни възприятия от елементарния свят. Това обаче не означава, че тези имагинации не са налице или че ние в някакъв момент в спящо или будно състояние не влизаме във връзка с елементарния свят и не получаваме имагинации от него. Тези имагинации се надигат в нас наистина постоянно, но остават незабелязани. И точно така, както чрез очите или ушите възприемаме светлинни и цветови усещания, както и звукови възприятия, точно така ние постоянно имаме впечатления от елементарния свят, които пораждат имагинации в нашето етерно тяло.
Те се отличават от обикновените мисли чрез това, че в обикновените, ежедневни мисли взема участие само човешката глава като инструмент за преработка, докато в имагинациите ние участваме почти с целия си организъм, но особено с нашия етерен организъм.
В нашия етерен организъм постоянно протичат тези, можем да ги наречем, несъзнателни имагинации, които стават съзнателни само при школувано окултно обучение.
към текста >>
Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите
мисли
и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса.
И поради факта, че това взаимоотношение се състои, се формират онези сили, които влагат по правилен начин в бавния развой това, което нашето етерно тяло може да внесе в елементарния свят. Това, което често с една абстрактна дума се нарича разлагане, е по същество, бих казал, едно действие на силите, които се проявяват чрез тази оставена от нас слънчево-планетна система. Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят. То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него. Ние не живеем напразно.
Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса.
Това е нещо, което трябва да приемем в нашите чувства, в нашите усещания, ако искаме да се придържаме към истинския смисъл на духовно-научното движение. Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в духовния свят, че по един напълно определен начин се чувстваме като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
към текста >>
Не
мисле
те обаче, че поради това той не би могъл да бъде критичен, да вижда злото по правилен начин.
Ние виждаме този или онзи човек, когото трябва да преценим според един или друг критерий. Приписваме му нещо, което намираме за укорително в него. Мъртвият не му го приписва непосредствено, а наблюдава как човекът бива подведен от Ариман или Луцифер. По този начин се предизвиква това, което можем да наречем смекчаване на нашите силно диференцирани чувства във физическия земен живот, които изпитваме към един или друг човек. За мъртвия настъпва в голяма степен един вид общочовешка любов.
Не мислете обаче, че поради това той не би могъл да бъде критичен, да вижда злото по правилен начин.
Той го вижда, само че може да го проследи до неговите корени, да съзре неговите взаимовръзки.
към текста >>
Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи педагогически
мисли
имат произхода си в същността на тези, които са умрели преди известно време.
От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът. Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука. Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили. Но това, което все още е инстинктивно, трябва да стане съзнателно. Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята духовно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в средите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи определен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето.
Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи педагогически мисли имат произхода си в същността на тези, които са умрели преди известно време.
към текста >>
94.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Но не трябва да се
мисли
, че това второ тяло, което се отделя, бързо се унищожава в елементарния свят.
Този елементарен свят, както вече отбелязах, е възприемаем чрез имагинативното познание. В него се намира определен брой същества, които могат да се назоват природни духове. Първоначално всички хора се намират в него, когато преминат през портата на смъртта, но, както знаем, само за кратко време, за няколко дни. После на елементарния свят се отдава това, което наричаме етерно тяло. То се отделя като втори труп.
Но не трябва да се мисли, че това второ тяло, което се отделя, бързо се унищожава в елементарния свят.
Това не е така, а във всеки случай то се разпада в елементарния свят, но това разпадане, това постепенно изчезване не означава, че то не е възприемаемо за същества, които могат да възприемат имагинативно. Така че това елементарно тяло, това етерно тяло е постоянно възприемаемо за този, който сам е преминал през портата на смъртта. Човекът го отхвърля и продължава да живее между смъртта и ново раждане, но той остава в постоянна връзка с това отхвърлено етерно тяло. Не става така, както с физическото тяло, с което човек изгубва връзка, когато го отхвърли. При елементарното тяло е обратното: човекът запазва връзката си и тази връзка, която той има със своето елементарно тяло, със своето етерно тяло, може да продължи да действа надолу и във физическия свят.
към текста >>
И те произтичат от онези, които са били във връзка с нас и са преминали преди нас през портата на смъртта и които могат да ни предават своите дела и
мисли
по описания начин особено в първоначалния период, след като преминат през портата на смъртта.
Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света. Човек знае най-вече за представите, особено в нашето материалистическо време, които отразяват външния физически свят. Но под представите, които ние носим през света, постоянно живеят и такива, които са по-фини, така че да не се възприемат директно. На това просто не се обръща внимание. Ако човек привикне да обръща по-голямо внимание на своя душевен живот и ако не оставя постоянно да отзвучава по-финият душевен живот чрез грубите представи, които се вливат от околния физически свят, той ще види, че по-фините представи вече са налични.
И те произтичат от онези, които са били във връзка с нас и са преминали преди нас през портата на смъртта и които могат да ни предават своите дела и мисли по описания начин особено в първоначалния период, след като преминат през портата на смъртта.
към текста >>
Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите
мисли
, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме.
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си. И като влияние на мъртвите след определено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот.
Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме.
Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта. Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия. Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло. Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло. Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят.
към текста >>
И човек би трябвало да
мисли
, че тази прекрасна хармонична организация на човека в света ще подтикне грубите материалисти да надраснат своите възгледи, материалистите, които не искат да видят във Всемира нищо повече от един механизъм.
И човек би трябвало да мисли, че тази прекрасна хармонична организация на човека в света ще подтикне грубите материалисти да надраснат своите възгледи, материалистите, които не искат да видят във Всемира нищо повече от един механизъм.
Наистина той представлява чудесен механизъм, който е подредил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично числово съотношение. Също така е забележително, че когато наблюдаваме света духовно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно. В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята. Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя. Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още принадлежи на Слънчевата система.
към текста >>
За Гьоте не изказвах личното си виждане, а се опитах да изразя
мисли
те, които биха могли да идват от Гьоте.
Простете ми, ако на това място – знаете, че правя това не с удоволствие и особено рядко – включа нещо твърде лично. Който се опита да разгледа това, което започнах да пиша преди десетилетия, ще може да види, че тогава аз се бях отказал напълно от това, да изразявам личното си мнение.
За Гьоте не изказвах личното си виждане, а се опитах да изразя мислите, които биха могли да идват от Гьоте.
Аз написах „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, не моя собствена теория на познанието. По такъв начин човек може да се присъедини напълно съзнателно към отдавна починалите и да работи чрез техния дух. Това е, което, така да се каже, дава на някого удостоверение да има право да действа върху живите. Защото ужасно е удостоверението, с което особено в днешно време хората парадират: че някой, който едва си е оформил някакво мнение, бърза да го представи по възможност на по-голям брой хора. Този, който познава условията на съществуването, основните закони на битието, работещи от духовния свят, знае – макар и да звучи толкова странно и парадоксално, – че може да работи в дълбините на душите на своите ближни едва тогава, когато е умрял и когато е изминала една духовна година или тридесет земни години.
към текста >>
Там условията на
мисле
не
, на наблюдение са много по-различни!
Насочвате очи към всички посоки около Вас. В духовния свят не е така. Там се намирате навсякъде и гледате отвсякъде към вътрешността на куха сфера, но това е само сравнение. В действителност тя не е куха сфера – в нея времето има много по-голямо значение, отколкото пространството. Следователно от околното пространство гледате към всичко.
Там условията на мислене, на наблюдение са много по-различни!
И във вътрешността на мисленето условията са съвсем различни. Да вземем за пример, че даден човек е преминал през портата на смъртта преди 60, 70, 80 или повече години. Сега той има едно напълно различно вътрешно изживяване. Когато тук, във физическия свят, Вие усещате глад или болка в една или друга част от тялото, не казвате, че гладът е тук или там, а че гладът е вътре във Вас. Така, когато от обкръжаващата среда погледнете към определено място, чувствате и знаете, че там има нещо, което иска да има нещо общо с Вас.
към текста >>
И във вътрешността на
мисле
не
то условията са съвсем различни.
В духовния свят не е така. Там се намирате навсякъде и гледате отвсякъде към вътрешността на куха сфера, но това е само сравнение. В действителност тя не е куха сфера – в нея времето има много по-голямо значение, отколкото пространството. Следователно от околното пространство гледате към всичко. Там условията на мислене, на наблюдение са много по-различни!
И във вътрешността на мисленето условията са съвсем различни.
Да вземем за пример, че даден човек е преминал през портата на смъртта преди 60, 70, 80 или повече години. Сега той има едно напълно различно вътрешно изживяване. Когато тук, във физическия свят, Вие усещате глад или болка в една или друга част от тялото, не казвате, че гладът е тук или там, а че гладът е вътре във Вас. Така, когато от обкръжаващата среда погледнете към определено място, чувствате и знаете, че там има нещо, което иска да има нещо общо с Вас. Сега се опитвате да отстраните това, което се открива!
към текста >>
Душите, които са останали във физическия живот, малко или много могат без усилие да се свържат с мъртвия само тогава, когато действително отправят
мисли
към него или му прочитат нещо и т.н.
Така че можете да кажете: в себе си имаме като духовно същество една представа. Но тази представа не ми казва нищо, а първо трябва да се отстрани. И когато тя е отстранена, откриваме в себе си – да, звучи парадоксално, но е така – един ангел или архангел, който ни се открива! Ние трябва да спечелим присъствието му, като изхождаме от представата. По този начин разбирането на духовния свят е свързано с усилие, с активна работа.
Душите, които са останали във физическия живот, малко или много могат без усилие да се свържат с мъртвия само тогава, когато действително отправят мисли към него или му прочитат нещо и т.н.
към текста >>
И постепенно в света ще израства вярната невидима общност от хора, посветили се на антропософията: тази сплотеност в такива усещания и чувства, които са родени от
мисли
те на духовната наука.
Ние оставаме заедно в такива чувства, които имат силата да ни обединяват по най-интензивен начин.
И постепенно в света ще израства вярната невидима общност от хора, посветили се на антропософията: тази сплотеност в такива усещания и чувства, които са родени от мислите на духовната наука.
Светът се нуждае от тази невидима общност от души, които ще съумеят да внесат в света силите на такава сплотеност, каквато описах току-що. В този смисъл в бъдеще ние искаме да бъдем заедно духовно, когато за известно време не сме заедно физически. И наистина сред нас трябва да бъде така, че духовната съпринадлежност винаги да подкрепя физическата близост.
към текста >>
95.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
„
Мисли
за вечността“: „Вечност.
7. Ернст Хекел, 1834-1919, лекар и естествоизпитател, професор по зоология в Йена.
„Мисли за вечността“: „Вечност.
Мисли за Световната война относно живота и смъртта, религията и учението за развитието“, Берлин, 1915. (Вж. предисловието и първа глава, „Световната война и природният закон“).
към текста >>
Мисли
за Световната война относно живота и смъртта, религията и учението за развитието“, Берлин, 1915. (Вж.
7. Ернст Хекел, 1834-1919, лекар и естествоизпитател, професор по зоология в Йена. „Мисли за вечността“: „Вечност.
Мисли за Световната война относно живота и смъртта, религията и учението за развитието“, Берлин, 1915. (Вж.
предисловието и първа глава, „Световната война и природният закон“).
към текста >>
96.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Всъщност професор Шелен също
мисли
не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост.
Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост.
Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>
Ето защо не е нужно да съм особено изненадан, че се натъквам на тях; но в известен смисъл ми бе радостно да узная как продължава да
мисли
една такава личност.
Понякога се случва човек да долови звученето на едно толкова правилно усещане. Аз няма защо да съм особено изненадан от тези думи, които откривам като оазис сред пустинята на съвременния фразьорски живот. Написани са от една моя стара приятелка Роза Майредер*5, в ноемврийския брой (1916) на "Интернационале рундшау" и ми припомнят до голяма степен онова, за което сме разговаряли с нея преди много години.
Ето защо не е нужно да съм особено изненадан, че се натъквам на тях; но в известен смисъл ми бе радостно да узная как продължава да мисли една такава личност.
Макар и да не съумява да се из виси до едно духовнонаучно схващане за света и да остава при непродуктивната критика, тя все пак е принудена да каже:
към текста >>
И никак не би било лесно да убедиш един
мисле
щ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едновременно е цялото земно кълбо.
"Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия.
И никак не би било лесно да убедиш един мислещ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едновременно е цялото земно кълбо.
Няма съмнение, че правителството му е смятало погрешно, че си е правило сметката без кръчмаря. Но през 1914 г. то не желае никаква война с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг.
към текста >>
Пък и ще чета не думите за правителствата, а статията, за да покажа как Глайхен-Русвурм, който не е толкова известен, но по интелигентност почти не отстъпва на Метерлинк, действително не се бои да каже на своите хора в крепостта каквото има да каже един смел, сериозно
мисле
щ и прям човек на своите, когато целта му не е да хвърля прах в очите им.
Пък и ще чета не думите за правителствата, а статията, за да покажа как Глайхен-Русвурм, който не е толкова известен, но по интелигентност почти не отстъпва на Метерлинк, действително не се бои да каже на своите хора в крепостта каквото има да каже един смел, сериозно мислещ и прям човек на своите, когато целта му не е да хвърля прах в очите им.
От само себе си се разбира, че казваното в крепостта всъщност не засяга околността, тъй като то поначало изобщо не се отнася за нея. При малко по-тактично мислене всеки ще схване какво искам да кажа. Глайхен-Русвурм пише:
към текста >>
При малко по-тактично
мисле
не
всеки ще схване какво искам да кажа.
Пък и ще чета не думите за правителствата, а статията, за да покажа как Глайхен-Русвурм, който не е толкова известен, но по интелигентност почти не отстъпва на Метерлинк, действително не се бои да каже на своите хора в крепостта каквото има да каже един смел, сериозно мислещ и прям човек на своите, когато целта му не е да хвърля прах в очите им. От само себе си се разбира, че казваното в крепостта всъщност не засяга околността, тъй като то поначало изобщо не се отнася за нея.
При малко по-тактично мислене всеки ще схване какво искам да кажа.
Глайхен-Русвурм пише:
към текста >>
Длъжен бях да дам тези предварителни пояснения, щом скоро възнамерявам да говоря за това, което някои очакват с нетърпение и което, отбелязвам го още веднъж, съвсем не бива да се предлага в удобен вид, както някой може би си
мисли
.
Длъжен бях да дам тези предварителни пояснения, щом скоро възнамерявам да говоря за това, което някои очакват с нетърпение и което, отбелязвам го още веднъж, съвсем не бива да се предлага в удобен вид, както някой може би си мисли.
На мен не ми е необходимо да застъпвам едно или друго мнение. Окултистът свиква да вижда и да представя фактите чисти и неподправени и аз много добре знам какво днес незабавно би възразил естествено не човек от нашия кръг, а някой външен относно известни злодеяния и други неща, които именно без необходимата за целта перспектива непрестанно се подемат и разказват. Тези възражения са ми познати, но аз знам също така колко недалновидно е те да се правят и колко малко правещият ги има понятие как стоят нещата в действителност и какво място заемат въпросите за различната вината.
към текста >>
97.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"Цялостното впечатление, което ми направи император Александър III съответстваше на онова,което отдавна предполагах: неговото обкръжение умишлено подклажда у него дълбоко недоверие спрямо Германия и това недоверие е дотолкова вкоренено, че за промяна едва ли вече може да се
мисли
.
"Цялостното впечатление, което ми направи император Александър III съответстваше на онова,което отдавна предполагах: неговото обкръжение умишлено подклажда у него дълбоко недоверие спрямо Германия и това недоверие е дотолкова вкоренено, че за промяна едва ли вече може да се мисли.
Той с право беше убеден в собственото си миролюбие, ала също така вярваше на всички свои съветници и на останалите от говорни лица в Русия, много от които за разлика от него съвсем не желаеха мир."
към текста >>
По този начин ще добиете представа, че оценяването на обстоятелствата в света съвсем не е толкова лесно, както обикновено си го
мисли
м.
Виждате, тук става дума съвсем определени цели да се осъществят не точно с помощта на чародейство, но при всички случаи чрез правилно използване на обстоятелствата във физическия план. Само поради това, че се бил изнервил, онзи Войдаревич стигнал до положение да не може да изпълнява правилно задачата си; защото на него са му били внушени много неща и той е бил избран за много работи. Ето Ви един превъзходен пример за това, как се действа на света, като в същото време съзнателно се заличават следите, в които ще се прояви действието.
По този начин ще добиете представа, че оценяването на обстоятелствата в света съвсем не е толкова лесно, както обикновено си го мислим.
Защото онези, които донякъде иззад кулисите на световната история искат систематично да участват в действието, знаят много точно по кой начин се употребяват такива нишки и притежават хладнокръвието за използването им по съответния начин. А в това отношение има какво да се използва. Само стремежът към познание и волята за познание могат да доведат човека до ясно ориентиране в нещата на света.
към текста >>
Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо
мисле
не
, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо
мисле
не
.
Нека поставим сега пред душата си онова, което току-що обрисувах. Като своеобразна противоположност на току-що обрисуваното съществува духовният живот на британския народ, който в по-дълбокото си значение също така е добре познат на окултистите. Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност.
Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене.
И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене. Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене. Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското
мисле
не
.
Нека поставим сега пред душата си онова, което току-що обрисувах. Като своеобразна противоположност на току-що обрисуваното съществува духовният живот на британския народ, който в по-дълбокото си значение също така е добре познат на окултистите. Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене.
И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене.
Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене. Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене. Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало
мисли
, те са били привнесени от британското
мисле
не
.
Като своеобразна противоположност на току-що обрисуваното съществува духовният живот на британския народ, който в по-дълбокото си значение също така е добре познат на окултистите. Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене.
Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене.
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене. Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо
мисле
не
.
Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене.
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене.
Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското
мисле
не
е главният учител през по-ново време.
Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене. Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене. Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век.
На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо
мисле
не
се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят
мисли
те си напълно в духа на въпросното политическо
мисле
не
.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене.
И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения. Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности. Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена.
към текста >>
И тогава се вижда преди всичко, че това политическо
мисле
не
би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо
мисле
не
да се разгърне във външните структури на различните сдружения.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене.
И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения.
Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности. Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена. Там току-що обрисуваното от мен действително е било налице като един импулс до към деветдесетте години на XIX век и в известен смисъл представлява противоположност спрямо онова, което по-преди приведох като присъщо на славянството.
към текста >>
Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо
мисле
не
и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене. И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения.
Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности.
Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена. Там току-що обрисуваното от мен действително е било налице като един импулс до към деветдесетте години на XIX век и в известен смисъл представлява противоположност спрямо онова, което по-преди приведох като присъщо на славянството.
към текста >>
Защото този похват за изграждане на
мисли
при политическото ориентиране е заложен изцяло в характера на Петия следатлантски период.
Защото този похват за изграждане на мисли при политическото ориентиране е заложен изцяло в характера на Петия следатлантски период.
Там му е мястото, там подлежи на формиране. А от хората, за които стана дума, той е бил подет по правилен начин. Следователно в единия случай ние имаме това, което се проявява чрез разум, чрез мъдрост, чрез политически морал, а в другия онова, което не само в душите, но и в кръвта е заложено дълбоко като народностен елемент на бъдещето.
към текста >>
Защото кали това са реално съществуващи сили: от една страна талантът за такова
мисле
не
, а от друга съответен народностен елемент на бъдещето.
И трябва да бъдем наясно, че разказваното от мен тук не е просто плод на моята мъдрост през целия XIX век то е било виждано от хората, които са се интересували от тези неща, по същия начин, както Ви го изложих сега. В онези западни братства, за които специално Ви разказвах, е съществувало съвсем точно познание за описваното, както и за взаимовръзката на тези неща с еволюционното течение на Петия след атлантски период и с прехода към Шестия следатлантски период. А някои са проявявали желание ще видим доколко в добрия и доколко в лошия смисъл да използват съответните сили.
Защото кали това са реално съществуващи сили: от една страна талантът за такова мислене, а от друга съответен народностен елемент на бъдещето.
към текста >>
Бих искал да Ви посоча още едно течение, което сега върви на запад успоредно с онова, чийто продукт в известна степен е най-зрялото досега политическо
мисле
не
за Петия следатлантски период.
Но нека извършим подготовката и по по-друг начин.
Бих искал да Ви посоча още едно течение, което сега върви на запад успоредно с онова, чийто продукт в известна степен е най-зрялото досега политическо мислене за Петия следатлантски период.
Това друго течение се е ограничавало повече в окултното и само от време на време, мистифицирано в разнообразни обществени дейности, е проявявало своя окултен фундамент. Отново ще трябва да се позова на някои западни окултни братства, които се характеризират най-вече с това, че имат точни познания за обстоятелства като описваните от мен сега и обучават учениците си какво представляват Петият, Шестият следатлантски развоен период и що за сили са замесени там как единият елемент действа като мъдростен, а другият като народностен, и които в същото време показват на своите ученици как такива неща могат да се използват в една или друга насока.
към текста >>
Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера,
мисли
те им се оформят в нея.
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода духовна атмосфера.
Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея.
Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми. Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората. Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда. Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения. Тя не е неопределеното, както смятат много хора.
към текста >>
Случва се
мисли
те на най-умните хора да приемат доста особени форми.
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода духовна атмосфера. Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея.
Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми.
Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората. Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда. Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения. Тя не е неопределеното, както смятат много хора.
към текста >>
По въпроса всеки може да
мисли
каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно.
Представете си само какво прекрасно искане! Човекът упреква Бисмарк, че трябвало да бъде руснак в по-голяма степен от руските държавници, които навремето присъствали на Берлинския конгрес! Затова сънародниците на същия Бисмарк трябва да бъдат мразени!
По въпроса всеки може да мисли каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно.
И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни мисли, той може да пише и следното:
към текста >>
И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни
мисли
, той може да пише и следното:
Представете си само какво прекрасно искане! Човекът упреква Бисмарк, че трябвало да бъде руснак в по-голяма степен от руските държавници, които навремето присъствали на Берлинския конгрес! Затова сънародниците на същия Бисмарк трябва да бъдат мразени! По въпроса всеки може да мисли каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно.
И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни мисли, той може да пише и следното:
към текста >>
Ето едно здраво вкоренено мнение, в съответствие с което човек насочва целия ход на
мисли
те си в определена посока.
Ориентираните в обстановката знаят, че от известно време много неща в Румъния бяха загадъчни; това стои във връзка с факта, че навсякъде на изток се разчиташе на една определена предпоставка, която като сугестивна представа бе овладяла невероятно много хора. Тук няма да Ви я описвам въз основа на впечатления, а ще споделя с Вас само изявления, които не желая да Ви разказвам нещо неопределено министърът на вътрешните работи през 1913 г., Таке Йонеску*46, е направил пред някой си господин Редлих. Той почти дословно казал, че по негово мнение Австро-унгарската монархия щяла да просъществува до смъртта на Франц Йосиф, който пък трябвало да умре скоро. Тогава щяло да се стигне до разпадане на монархията на съставните и части.
Ето едно здраво вкоренено мнение, в съответствие с което човек насочва целия ход на мислите си в определена посока.
Това пък от своя страна представлява едно широко разпространено внушение.
към текста >>
И така, опитах се да Ви представя най-напред как, от една страна, възникват конкретни видове среда, а от друга да приведа поне няколко примера, които показват как хората са вмъкнати в отделните видове среда и как трябва да се опознае съответната среда, щом никой държи да разбере
мисли
, изказани на едно или друго място.
И така, опитах се да Ви представя най-напред как, от една страна, възникват конкретни видове среда, а от друга да приведа поне няколко примера, които показват как хората са вмъкнати в отделните видове среда и как трябва да се опознае съответната среда, щом никой държи да разбере мисли, изказани на едно или друго място.
Безспорна е необходимостта поне веднъж основно да се проникнем от изискването, което трябва да се постави към живота, какъвто ни се разкрива днес да се култивира не ентусиазмът на невниманието, а тъй да се каже ентусиазмът на вниманието.
към текста >>
98.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Такива
мисли
широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние? Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност? Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви?
Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
Напълно
мисли
мо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание.
Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече? Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени.
Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание.
Франц още на млади години бе познавал такива хора, които съвсем не са рядкост в планините. За тях го накараха да си спомни чудатите приумици на англичанина. И едва много по-късно му хрумна мисълта дали някой, комуто подобни способности не са вродени, не би могъл да ги придобие,дали човек не би бил в състояние да развие такива сили, да ги усвои чрез трениране.Но теософските упражнения скоро го бяха разочаровали и едва видът на екстатичните богомолци в тъмните църкви му бе припомнил това. Чрез упражняване тези хора се бяха научили да изпадат в състояние, при което страданието, нуждата, завистта заглъхваше; те се връщаха от молитва облекчени, утешени и окуражени."
към текста >>
За лицата, познаващи обстоятелствата и човека, било ясно, че чрез неговата душа действало нещо, което щяло да доведе до пренасяне на австрийска почва на онова, което вчера нарекох английско политическо
мисле
не
, английски мисловни форми за начина на държавното управление.
Трябва обаче да се има предвид, че от Кармата е било отредено ходът на тази Карма да бъде извънредно своеобразен. Нека да не забравяме, че никога е живял един престолонаследник ерцхерцог Рудолф*72, на когото се възлагали големи надежди най-вече в онова направление, в което се взират много от съвременните либерални и свободомислещи хора.
За лицата, познаващи обстоятелствата и човека, било ясно, че чрез неговата душа действало нещо, което щяло да доведе до пренасяне на австрийска почва на онова, което вчера нарекох английско политическо мислене, английски мисловни форми за начина на държавното управление.
Това се очаквало от него, натам клонели неговите симпатии. Но Вие знаете как е действала Кармата и как онова, което трябвало да се случи, било осуетено. Тогава станало възможно обратното значение придобил един мъж, движещ се в съвсем друга посока. И ето как наистина не е маловажно да се обърне внимание: "Тук той можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие. Едва сега то може да се случи.
към текста >>
Мисли
моли е някой да твърди: вие, християните, дължите на Юда факта, че вашата Мистерия на Голгота изобщо се е изпълнила!
Ето Ви едно страхотно, реално, едно бих казал доведено до крайност, до абсурд противоречие!
Мисли моли е някой да твърди: вие, християните, дължите на Юда факта, че вашата Мистерия на Голгота изобщо се е изпълнила!
На палачите, разпънали Христос на кръста, Вие, християните, дължите разигралата се на Голгота мистерия! Нима би било оправдано да се защитават Юда и палачите, макар да е вярно, че смисълът на Земната история се дължи на тях? Възможно ли е на един такъв въпрос да се отговори толкова просто? Човек не се ли натъква на противоречия, които съществуват и представляват ужасна орисия?
към текста >>
Действителността е по-дълбока от онова, което човек често пъти иска да обгърне с мисълта си, и съвсем не без причина от почти замъгленото съзнание на Ницше се ражда изразът: "Светът е дълбок по-дълбок, отколкото си
мисле
л денят.*74
Размислете над това, което изложих сега пред Вас! Утре ще продължим тези разсъждения. В самия край Ви разказах това само за да можете да се замислите, че не е толкова лесно да се каже: от две противоречащи си неща аз приемам едното, а другото отхвърлям.
Действителността е по-дълбока от онова, което човек често пъти иска да обгърне с мисълта си, и съвсем не без причина от почти замъгленото съзнание на Ницше се ражда изразът: "Светът е дълбок по-дълбок, отколкото си мислел денят.*74
към текста >>
99.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Знам, че хората са си по
мисли
ли какво ли не, когато вследствие на определена необходимост написах моята брошура "Раз
мисли
по време на войната"86, предназначена, както се казва в подзаглавието, "за германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят" Знам, че в нея са изразени
мисли
, на които не ме считайте за нескромен, загдето го казвам историята никой ден ще гледа като на
мисли
, които ще се вземат под внимание, пък дори и още толкова време да изтече.
В тази оценка се отразяват много неща най-вече затуй, защото е безполезно да се изтъкват едни или други доводи там, където в сила са аргументите, водещи до тази оценка. И въпреки това повдигнатият от мен тук въпрос представлява в абсолютния смисъл на думата върховен въпрос.
Знам, че хората са си помислили какво ли не, когато вследствие на определена необходимост написах моята брошура "Размисли по време на войната"86, предназначена, както се казва в подзаглавието, "за германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят" Знам, че в нея са изразени мисли, на които не ме считайте за нескромен, загдето го казвам историята никой ден ще гледа като на мисли, които ще се вземат под внимание, пък дори и още толкова време да изтече.
Знам обаче също така, че поради вътрешни духовни взаимовръзки някои неща няма да бъдат възможни, докато поне на отделни места не се появи усещане за верността на тези мисли. А онези, които не допускат да бъдат убедени чрез вътрешната важност на такива мисли, ще трябва още дълго да бъдат поучавани.
към текста >>
Знам обаче също така, че поради вътрешни духовни взаимовръзки някои неща няма да бъдат възможни, докато поне на отделни места не се появи усещане за верността на тези
мисли
.
В тази оценка се отразяват много неща най-вече затуй, защото е безполезно да се изтъкват едни или други доводи там, където в сила са аргументите, водещи до тази оценка. И въпреки това повдигнатият от мен тук въпрос представлява в абсолютния смисъл на думата върховен въпрос. Знам, че хората са си помислили какво ли не, когато вследствие на определена необходимост написах моята брошура "Размисли по време на войната"86, предназначена, както се казва в подзаглавието, "за германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят" Знам, че в нея са изразени мисли, на които не ме считайте за нескромен, загдето го казвам историята никой ден ще гледа като на мисли, които ще се вземат под внимание, пък дори и още толкова време да изтече.
Знам обаче също така, че поради вътрешни духовни взаимовръзки някои неща няма да бъдат възможни, докато поне на отделни места не се появи усещане за верността на тези мисли.
А онези, които не допускат да бъдат убедени чрез вътрешната важност на такива мисли, ще трябва още дълго да бъдат поучавани.
към текста >>
А онези, които не допускат да бъдат убедени чрез вътрешната важност на такива
мисли
, ще трябва още дълго да бъдат поучавани.
В тази оценка се отразяват много неща най-вече затуй, защото е безполезно да се изтъкват едни или други доводи там, където в сила са аргументите, водещи до тази оценка. И въпреки това повдигнатият от мен тук въпрос представлява в абсолютния смисъл на думата върховен въпрос. Знам, че хората са си помислили какво ли не, когато вследствие на определена необходимост написах моята брошура "Размисли по време на войната"86, предназначена, както се казва в подзаглавието, "за германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят" Знам, че в нея са изразени мисли, на които не ме считайте за нескромен, загдето го казвам историята никой ден ще гледа като на мисли, които ще се вземат под внимание, пък дори и още толкова време да изтече. Знам обаче също така, че поради вътрешни духовни взаимовръзки някои неща няма да бъдат възможни, докато поне на отделни места не се появи усещане за верността на тези мисли.
А онези, които не допускат да бъдат убедени чрез вътрешната важност на такива мисли, ще трябва още дълго да бъдат поучавани.
към текста >>
Точно защото от английската култура води началото си онова особено оформяне на политическите
мисли
, на което се спрях завчера, зад него може да се спотайва нещо, което преследва определени цели.
Но подобни уроци ще получат и някои лица от периферията. Доста неща биха могли да приемат друг вид, ако човек по-малко допускаше да бъде замайван от оценките, подложени от мен на разискване. Защото това, което Ви казвам, е безспорна истина. Не едно решение явно се крие в това, че на отделни места оценката бива насочвана в току-що споменатото русло. Та каква полза ще има, ако англичанинът се застъпи за един или друг човек, посредством когото действа едно или друго нещо, и ако сметне за лична обида, когато въпросната личност бъде характеризирана по обективен начин?
Точно защото от английската култура води началото си онова особено оформяне на политическите мисли, на което се спрях завчера, зад него може да се спотайва нещо, което преследва определени цели.
Защото налице е странното обстоятелство, че за някои идващи от европейския Запад импулси онова, което аз окачествих като политическо мислене на английската култура, трябва да се разглежда като най-неподходящия инструмент.
към текста >>
Защото налице е странното обстоятелство, че за някои идващи от европейския Запад импулси онова, което аз окачествих като политическо
мисле
не
на английската култура, трябва да се разглежда като най-неподходящия инструмент.
Доста неща биха могли да приемат друг вид, ако човек по-малко допускаше да бъде замайван от оценките, подложени от мен на разискване. Защото това, което Ви казвам, е безспорна истина. Не едно решение явно се крие в това, че на отделни места оценката бива насочвана в току-що споменатото русло. Та каква полза ще има, ако англичанинът се застъпи за един или друг човек, посредством когото действа едно или друго нещо, и ако сметне за лична обида, когато въпросната личност бъде характеризирана по обективен начин? Точно защото от английската култура води началото си онова особено оформяне на политическите мисли, на което се спрях завчера, зад него може да се спотайва нещо, което преследва определени цели.
Защото налице е странното обстоятелство, че за някои идващи от европейския Запад импулси онова, което аз окачествих като политическо мислене на английската култура, трябва да се разглежда като най-неподходящия инструмент.
към текста >>
100.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
С това бих искал да Ви покажа колко важно е
мисли
те да се отправят в правилна посока, издирването да става по правилен начин.
Тук не става въпрос да бъде уязвено едно лице, а обективно да се установи положението на не щата. Целта ми не е да правя оценка на взаимовръзката между него и неговия посев това си е негова работа и аз изцяло му я предоставим. За опознаване на обективността е необходимо посевът действително да се провери и да се види за какво всъщност става дума. И ако в случая се процедира обективно, тогава всичко може би ще бъде полезно и за сеяча. Той навярно ще може дори да извлече доста голяма полза, ако му бъде изяснена връзката между реколта и посев.
С това бих искал да Ви покажа колко важно е мислите да се отправят в правилна посока, издирването да става по правилен начин.
към текста >>
Единственото им умение е да обработват земята, така че те няма какво да вършат там, където не може да се
мисли
нито за сеитба, нито за жетва.
Може би ще предпочетат да продължат немотията си като просяци. Ала тогава никой няма да се поколебае да ги хвърли в затвора заради скитничество и бездомничество. И в какво все пак се крие тяхното престъпление? В нищо друго, освен дето не могат да намерят някой, който би им дал работа, колкото и усърдно да я търсят. Пък и кой би могъл да ги наеме?
Единственото им умение е да обработват земята, така че те няма какво да вършат там, където не може да се мисли нито за сеитба, нито за жетва.
Сега само един овчар или говедар е достатъчен при пасенето върху площите, чието обработване по-преди е изисквало по няколкостотин ръце.
към текста >>
Как е възможно някому да се натяква, че следвало да бъде по-деликатен, понеже англичанинът трябвало да
мисли
еди как си?
Как е възможно някому да се натяква, че следвало да бъде по-деликатен, понеже англичанинът трябвало да мисли еди как си?
Въпросът изобщо не опира до това, ами става дума, че някои неща в сегашния ни живот се дължат на определени причини и че тези причини трябва да се търсят на вярното място. Не е довод някой поради това, че е англичанин да защитава импулсите в потомците на онези, които някога са прокуждали селяните от дома, имота и земята им, за да развъждат стада овце там, наместо да оставят нивите такива, каквито са си. Въпросът е човек поне малко да се запознае с причинно-следствените закони и да се вгледа в реалните дадености на света, а не да приказва, че еди коя си нация била виновна за едно или друго.
към текста >>
Последвали обаче контрареформацията и политикана, провеждана от папска и испанска страна, и ние виждаме, че в Италия, общо взето, едва от XVIII век отново може да се
мисли
за съвземане от многовековните страдания и горчивини.
От XIII-XIV век насам виждаме как република Венеция в известен смисъл се противопоставя на всичко идващо от север. Отпърво Венеция поглъща патриаршията Аквилея*110, но венецианците се стремят най-вече да стъпят на Адриатическо море и да заемат крайбрежните области. По онова време Венеция постига големи успехи и ние виждаме как всичко проникващо от север действително бива отблъсквано именно под влияние на Венеция. Подир туй настъпва епохата, известна като Ренесанс, който донякъде под впечатление на процъфтяващите свободни градове придобива величие и в Италия.
Последвали обаче контрареформацията и политикана, провеждана от папска и испанска страна, и ние виждаме, че в Италия, общо взето, едва от XVIII век отново може да се мисли за съвземане от многовековните страдания и горчивини.
Не е необходимо да преповтарям може да се прочете във всеки исторически справочник как сетне назрява моментът, когато Италия с одобрението на цял свят постига своето обединение. И който познава обстановката, знае, че на немска земя обединението на Италия при всички случаи предизвиква не по-малко въодушевление, отколкото някъде другаде.
към текста >>
Народните страсти трябвало да се съгласуват така, че на едното или другото място никога да не произтича едностранно някакво действие, ами винаги да се чувства и
мисли
паралелно.
Задълбочи ли се в нещата, които споменаваме тук по желание на нашите приятели, човек неминуемо ще успее да вникне, така да се каже, в алхимията на тези куршуми. На този въпрос ще се върна отново. Защо то само след пет години в цялостните отношения на Тройния съюз било привнесено нещо, което може да бъде окачествено като създаване на взаимовръзка между всяко събитие, ставащо в Италия, и всяко събитие, ставащо на Балканите. Стремежът бил да не се отминава нищо случващо се на Балканите, без да се случи нещо аналогично в Италия.
Народните страсти трябвало да се съгласуват така, че на едното или другото място никога да не произтича едностранно някакво действие, ами винаги да се чувства и мисли паралелно.
Десетилетия наред съществувала тясна връзка между различните импулси на Апенинския и на Балканския полуостров. По-някога в подобно нещо откриваме невероятна символика, направо "великолепие" по отношение на теорията, точно както лекарят нарича някой особено тежък случай на заболяване "великолепен", понеже му предлага възможност за добра операция; случаят сам по себе си не е нужно да бъде великолепен.
към текста >>
101.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Те знаят, че трябва да се
мисли
за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има
мисли
, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните
мисли
, които правят възможен живота въобще и които го стимулират.
Отделен е въпросът дали те ще го използват. Какво знаят такива хора по онова време е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора? Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само измислено, кое то е само дар на разума. Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи. Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно формиралото се през петата следатлантска епоха схващане за нея.
Те знаят, че трябва да се мисли за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има мисли, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните мисли, които правят възможен живота въобще и които го стимулират.
Ето какво заслужава внимание наравно със стойността за истината на духовното.
към текста >>
Хората не трябва да чуват твърде ясно какво се
мисли
за настоящето предпочита се то да им бъде поднесено по сугестивен начин.
После следва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизало Централна Европа чак до Британия това е възпитанието под папското настойничество, чрез което продължава въздействието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха. Някъде към ХІІ век, когато папството престанало да бъде такова, както по-преди, започнало юношеството на тези раз лични народности, което се характеризира с пробуждането на собствената им интелигентност. Настойникът се оттегля. Юношеството трае до към края на XVIII век. При преподаването на подобни неща настоящето по правило се изпуска, тъй като то поради определени съображения се смята за добро.
Хората не трябва да чуват твърде ясно какво се мисли за настоящето предпочита се то да им бъде поднесено по сугестивен начин.
към текста >>
102.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че
мисле
не
то на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата.
Нека спрем вниманието си на това, че през последната третина на XIX век германският дух довежда до основаването на Германската империя. Възможно е да има хора,които оборват създаването на Германската империя от съвсем други гледища и намират, че основаването на тази империя не е било добре за развити ето на човечеството. Но хората, които застъпват становището на западните империи, нямат право да отсъждат по този начин.
Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата.
Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ. А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката. Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно. Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава. Следователно, за да не липсва основа.
към текста >>
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се
мисли
за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване.
Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития. За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава. Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години. И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава.
към текста >>
И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да
мисли
каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване. Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития. За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава. Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години.
И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава.
На тези неща просто трябва да се гледа съвсем хладно кръвно.
към текста >>
„Жадуваното от всички английски държавници напуска сферата на
мисле
не
то и става реалност..."
„Жадуваното от всички английски държавници напуска сферата на мисленето и става реалност..."
към текста >>
Силната централна власт, жадувана от всички английски държавници, напуска сферата на
мисле
не
то и става реалност."
„Сега вече пред тяхното своеволие се поставя здрава бариера.
Силната централна власт, жадувана от всички английски държавници, напуска сферата на мисленето и става реалност."
към текста >>
В дадения случай мимоходом искам да обърна внимание, че дълбочината на сър Едуард Грей проличава например от това, как веднъж, след като в неговата размиваляваща глава му внушили мисъл как се бе изразил колегата му Роузбъри: той винаги бил толкова съсредоточен, понеже никога нямал собствена мисъл от страната, откъдето му внушавали
мисли
, той заявил: Руската раса има голямо бъдеще и е предопределена за величави дела.
В дадения случай мимоходом искам да обърна внимание, че дълбочината на сър Едуард Грей проличава например от това, как веднъж, след като в неговата размиваляваща глава му внушили мисъл как се бе изразил колегата му Роузбъри: той винаги бил толкова съсредоточен, понеже никога нямал собствена мисъл от страната, откъдето му внушавали мисли, той заявил: Руската раса има голямо бъдеще и е предопределена за величави дела.
Забравил бил, че се говорело за славянството и че руска раса няма. Когато става дума за реалности, между русизъм и славянство наистина трябва да се прави разлика.
към текста >>
То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално
мисле
не
.
При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина. В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано. Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален дух е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха.
То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално мислене.
И когато споменатият Брукс Адамс*149 разви идеите, които Ви представих, това беше подемащ се от Америка пробив, който трябваше да посочи в какво въз основа на своята по-дълбока народна същност, в която, за разлика например от руската народна същност, няма следа от имагинация и агресивност, са мият английски народностен характер следва да съзре световната си мисия.
към текста >>
И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо
мисле
не
, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл. Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много.
И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа.
Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>
Във Франция например, един ум като Якоб Бьоме*156 би бил не
мисли
м; но след като Якоб Бьоме се появява изцяло като рожба на духовното
мисле
не
в Централна Европа, той се сдобива с многобройни съмишленици чрез Сен Мартен*157, така наречения philosophe inconnu непознатия философ, който бил последовател на Якоб Бьоме.
Нека да приемаме нещата такива, каквито са; днес всеки народ естествено е способен да разбира всичко; истина все пак е, че целият действително плодоносен английски спиритуализъм в най-добрия смисъл на думата е импортиран, че той произхожда от Централна Европа. Първоизточникът му е Централна Европа, тоест той е нещо заимствано от другаде. И тъй като в Англия е налице особено развита интелектуалност, там заимстваното може да бъде систематизирано, може да бъде и организирано.
Във Франция например, един ум като Якоб Бьоме*156 би бил немислим; но след като Якоб Бьоме се появява изцяло като рожба на духовното мислене в Централна Европа, той се сдобива с многобройни съмишленици чрез Сен Мартен*157, така наречения philosophe inconnu непознатия философ, който бил последовател на Якоб Бьоме.
към текста >>
Предвид голямата предразположеност именно на английския народ към спиритуалност, някои неща могат тъкмо по заобиколния път на спиритуалността да проникнат в този народностен характер, особено ако освен туй вземем под внимание, че там въз основа на народностния хара-ктер е налице максимална предразположеност за чисто логическо, тоест за неспиритуално
мисле
не
и същевременно за систематизиране.
Предвид голямата предразположеност именно на английския народ към спиритуалност, някои неща могат тъкмо по заобиколния път на спиритуалността да проникнат в този народностен характер, особено ако освен туй вземем под внимание, че там въз основа на народностния хара-ктер е налице максимална предразположеност за чисто логическо, тоест за неспиритуално мислене и същевременно за систематизиране.
Така например няма друг случай, в който да проличава сходен организаторски талант, както в съчиненията на Хърбърт Спенсър. По отношение на всичко научно английският народностен характер проявява найголям организаторски талант, поради което той с невероятна дарба систематизира всичко вредом по света. И само човек, който обича приказките, а не реалността, отново може да твърди, че германците имали особен организаторски талант, независимо че този талант е съвсем неприсъщ на истинския германски характер.
към текста >>
Трето, в недалечно бъдеще ще настъпи пълен поврат в
мисле
не
то по отношение на боледуването и здравето.
Трето, в недалечно бъдеще ще настъпи пълен поврат в мисленето по отношение на боледуването и здравето.
Медицината ще се проникне от онова, което може да бъде обхванато в Духа, защото човек ще се научи да познава болестта като резултат на духовни причини.
към текста >>
Вижда се, колко трезво
мисли
лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава.
Спиритуалната мисъл е потребна. За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение. Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока. И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161".
Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава.
Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм. Империализмът е продукт на новото време, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в английския империализъм. А това мистично изглежда странно, дето го наричам „мистично", но то действително може с право да се нарече така е намерило израз и във външните събития.
към текста >>
Понеже там е налице една абсолютно определена задача спрямо Съзнаващата Душа от Петия следатлантски период, там и някои начини на
мисле
не
имат народностен характер не е нужно те да бъдат начините на
мисле
не
на отделните хора, но имат народностен характер -, за които в Централна Европа изобщо липсва пространство.
Понеже там е налице една абсолютно определена задача спрямо Съзнаващата Душа от Петия следатлантски период, там и някои начини на мислене имат народностен характер не е нужно те да бъдат начините на мислене на отделните хора, но имат народностен характер -, за които в Централна Европа изобщо липсва пространство.
Ще Ви дам един пример за това.
към текста >>
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат
мисли
те му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими.
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими.
Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради. Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните.
към текста >>
Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са
мисли
те, които му се удава да изгради.
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими.
Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради.
Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните. Готов съм да приема този упрек.
към текста >>
103.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тъй като според мен не е маловажно изложените там
мисли
да ни станат известни, днес бих искал да представя съвсем накратко какво бе казано миналия четвъртък по една точка.
Повечето от Вас присъстваха миналия четвъртък на нашите разсъждения в Базел*179.
Тъй като според мен не е маловажно изложените там мисли да ни станат известни, днес бих искал да представя съвсем накратко какво бе казано миналия четвъртък по една точка.
към текста >>
Вие навярно си
мисли
те, че това става просто по необходимост, та човечеството чрез себе си да се научи как се стига до доброто.
Така обаче стоят нещата не само в рамките на този пример, където става дума за отклонения във физическото и душевното състояние на човека, но и по отношение на извършващото се в социалния живот. Защо то от последните разсъждения сигурно изцяло сте се убедили, че и в социалната област действат импулси добри и лоши, направлявани от онези, които разбират нещо от направляването, и често пъти направлява ни по забележителен начин.
Вие навярно си мислите, че това става просто по необходимост, та човечеството чрез себе си да се научи как се стига до доброто.
Добре ми е известно как дори в нашите редове се гледа недостатъчно сериозно на тези неща и как точно спрямо тези неща се отправят какви ли не филистерски упреци; ала в наше време явно не може да бъде другояче.
към текста >>
Ето защо аз непрекъснато подчертавам: Никога няма да си позволя да говоря другояче, освен с донякъде трудни, апелиращи към интелекта понятия, така че всеки да бъде принуден да се присъедини към
мисле
не
то, да участва с понятия в онова, за което става въпрос.
Това личи наистина съвсем ясно във външния живот на хората, но какво става, когато на хората се въздейства чрез подсъзнателното? Точно както един отделен човек може да бъде хипнотизирай и в състояние на хипноза върху него да се упражнява власт, да му бъдат възлагани неща, чието извършване в нехипнотизирано състояние навярно никога не би му хрумнало, с други думи точно както може да се променя състоянието на съзнание на индивида, като в днешното му съзнание заради постигането на някаква цел се вмъкне например някакво състояние на съзнанието, нормално за много по-стари времена, точно така могат да се хипнотизират и човешки общности. За отделния човек, представляващ в нашия физически свят по-силна същност в сравнение с една човешка маса, е необходимо и едно по-силно заглушаване на съзнанието, ако ще трябва да се действа в друго състояние на съзнанието. За една човешка общност, за една човешка група дори не е нужно да се отбелязва заглушаването на съзнанието, защото то може да настъпи много по-неусетно. При все това някои неща биха останали непостижими, ако човек винаги говореше така, както например си говорим ние.
Ето защо аз непрекъснато подчертавам: Никога няма да си позволя да говоря другояче, освен с донякъде трудни, апелиращи към интелекта понятия, така че всеки да бъде принуден да се присъедини към мисленето, да участва с понятия в онова, за което става въпрос.
И дума не може да става за смайване или за въздействие върху нещо друго освен върху интелекта, когато се гледа напълно сериозно на Петия следатлантски период и на неговите изисквания. Дори ако някои днес не знае нищо за Духовната Наука, но има неопределено съзнание за пребиваването си в Петия следатлантски период, той ще зачита вътрешното свободолюбие на хората и ще говори така, че да не надхитрява, така да се каже, чувствата и да не замайва душата.
към текста >>
104.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
А онова, което още търси да намери израз в Коледното, Великденското и Петдесетнишкото тайнство, може да бъде разбрано напълно едва тогава, когато човек не се бои да свърже нещата с
мисле
не
то, чувстването и усещането на развиващото се в потока на времето човечество.
Вчера се заехме да разгледаме мита за Балдур, който както видяхме ни връща към старите традиции и точно чрез едно такова разглеждане може да ни стане ясно как християнството е трябвало да се опре на онова, което човечеството било прозряло по-рано. Ако се спрем на трите големи празника през годината, както днес все още се отбелязват, ще видим, че тези три големи празника през годината стоят в безспорна връзка с неща, получили се бавно и постепенно по време на развоя на човечеството.
А онова, което още търси да намери израз в Коледното, Великденското и Петдесетнишкото тайнство, може да бъде разбрано напълно едва тогава, когато човек не се бои да свърже нещата с мисленето, чувстването и усещането на развиващото се в потока на времето човечество.
Ние видяхме как представата за Христос ни връща към ранни, ранни времена.
към текста >>
Вижте, става дума да се разсъждава за ставащото не само при повече или по-малко важни поводи, а да се
мисли
за взаимовръзките, само че не да се
мисли
надълго и нашироко, не да се мъдрува, а да се
мисли
прямо и истинно.
И тъй, възприемчивостта на усещането за Исус тръгнала от Ютландия, от Дания.
Вижте, става дума да се разсъждава за ставащото не само при повече или по-малко важни поводи, а да се мисли за взаимовръзките, само че не да се мисли надълго и нашироко, не да се мъдрува, а да се мисли прямо и истинно.
Мнозина обичат да мъдруват, но правилното мислене се състои в мисловното свързване на фактическите събития, след което се чака какво ще стане, какво ще произтече от това.
към текста >>
Мнозина обичат да мъдруват, но правилното
мисле
не
се състои в мисловното свързване на фактическите събития, след което се чака какво ще стане, какво ще произтече от това.
И тъй, възприемчивостта на усещането за Исус тръгнала от Ютландия, от Дания. Вижте, става дума да се разсъждава за ставащото не само при повече или по-малко важни поводи, а да се мисли за взаимовръзките, само че не да се мисли надълго и нашироко, не да се мъдрува, а да се мисли прямо и истинно.
Мнозина обичат да мъдруват, но правилното мислене се състои в мисловното свързване на фактическите събития, след което се чака какво ще стане, какво ще произтече от това.
към текста >>
Мировото слово, чието рождение празнуваме в Коледното тайнство, ние разбираме правилно само тогава, когато си го представяме възможно най-всеобхватно, когато си
мисли
м, че то действително вибрира и се носи във всичко, което става, което се случва.
През тези дни, след като изложих всичко това, човек би могъл да си постави следния въпрос и онези сред Вас, които са си поставили този въпрос, сигурно са усетили в душата си нещо вярно. А ако днес още не сте си го поставили, можете да се постараете в бъдеще да си поставите именно такива въпроси; защото те се появяват навред, щом се създаде предпоставка истината да се търси не само в това, което се казва, но и в това, което се върши.
Мировото слово, чието рождение празнуваме в Коледното тайнство, ние разбираме правилно само тогава, когато си го представяме възможно най-всеобхватно, когато си мислим, че то действително вибрира и се носи във всичко, което става, което се случва.
И ако човек има смирението и всеотдайността да се почувства втъкан в всемирния процес, той открива и съществуващите там взаимовръзки.
към текста >>
Мисле
х да ги разпродам на едно или друго място за двойно, за тройно, четворно, петорно повече, защото такъв обичай имат търговците; такава ми беше работата, професията.
Аз съм обикновен търговец, винаги съм бил обикновен търговец и един ден се стегнах за път. Отпърво пребродих николко области по суша, сетне поех с кораб, стигнах чак до Ориента и закупих множество ценни платове и ценни предмети, всевъзможни неща на добра цена.
Мислех да ги разпродам на едно или друго място за двойно, за тройно, четворно, петорно повече, защото такъв обичай имат търговците; такава ми беше работата, професията.
Подир туй по необходимост продължих пътуването с параход, ала неблагоприятен вятър ни отнесе в морето. Изобщо не знаехме къде сме, тъй че отклонен от вятъра аз се озовах в открито море ведно с не много на брой спътници и с драгоценните си предмети и платове. Стигнахме до един бряг,на който се издигаше планина. Изпратихме съгледвач да се изкачи на планината и да види какво има отвъд нея, защото бяхме просто захвърлени на брега. От планината съгледвачът видял на отвъдната страна просторно селище, явно голям търговски град.
към текста >>
105.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Има странни начини на
мисле
не
, абсолютно своенравни начини на
мисле
не
.
Да видим дали светът ще смогне да се начуди на тези неща. В това отношение беше натрупан богат опит. Защото, след като се бе оформила преценката на света за събитията през април и май 1915 г., когато пред стоеше доброволното отстъпване на една обширна територия, отхвърлено само за да може да се води война, и след като не бе открита възможност да се намери някоя що-годе подходяща преценка за това, то в такъв случай може да се очаква най-лошото. Може да се очаква най-лошото поради туй, че хората не се стремят да казват това, което е, ами казват, каквото им е изгодно.
Има странни начини на мислене, абсолютно своенравни начини на мислене.
Нещата обаче трябва да се подхващат откъм вярната страна.
към текста >>
Напразно нашите велики
мисли
тели щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство."
Ех, това красиво италианско небе, загрозено от фабрични комини; ех, този Неапол la bella Napoli, оклепан от параходи и тяхното разтоварване; а и Рим с италианските войници; каква горест по хубавите времена на папския, бурбонския и леополдинския Рим! Тези човеколюбиви чувства продължават да образуват основата на всяка англосаксонска и германска преценка за нас, а за да покажа колко дълбоки са били те, е достатъчно да припомня, че са били изразявани от люде, които в други отношения са били превъзходни, както например Грегоровиус и Бурже. Италия, която се реформира и угои, която започна да носи една или друга банкнота в портфейла си, едва в наши дни придоби вярното съзнание за себе си. И ако в отговор на това тя отива с възторзите си малко по-далеч, отколкото се полага, редно е да бъде извинена и да намери разбиране. Десет години бяха необходими и едва ли са стигнали, за да може идеята да премине от първите, предвидили бъдещето и силата на Италия, върху множеството, което сега е пропито и убедено в тях.
Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство."
към текста >>
"Напразно нашите велики
мисли
тели щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ.
Ето ги вижданията, скъпи мои приятели!
"Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ.
Този съвременен човек вече няма мира в духовното въздействие, във въздействието на духовното!
към текста >>
"Напразно нашите велики
мисли
тели щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство; народът никога нямаше да стигне до това убеждение, нито пък чужденецът поне още години наред."
"Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство; народът никога нямаше да стигне до това убеждение, нито пък чужденецът поне още години наред."
към текста >>
106.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И нека не се смята, че
мисли
те, че твърденията не са обективна сила!
Ето защо, ако човек вижда какво се твърди тъкмо през годините, когато човечеството преживява това, кое то днес наричат война, тогава той не бива да възразява, че то се твърдяло само от вестници и други подобни. От значение са последиците. Нещата оставят своята ярка следа. Погледнем ли какво се казва, по какъв начин се схващат и представят нещата, тогава в този начин виждаме властването на онова, което действително не върви в посока към истината.
И нека не се смята, че мислите, че твърденията не са обективна сила!
Те са обективна, реална сила! И те с абсолютна неизбежност оставят своите следи, дори ако не се превърнат във видими дела. За бъдещето много по-важни са мислите на хората, отколкото техните дела. Защото с течение на времето мислите се превръщат в дела. Днес ние живеем от мислите на минали времена; те се изпълняват в извършващите се в наши дни дела.
към текста >>
За бъдещето много по-важни са
мисли
те на хората, отколкото техните дела.
Нещата оставят своята ярка следа. Погледнем ли какво се казва, по какъв начин се схващат и представят нещата, тогава в този начин виждаме властването на онова, което действително не върви в посока към истината. И нека не се смята, че мислите, че твърденията не са обективна сила! Те са обективна, реална сила! И те с абсолютна неизбежност оставят своите следи, дори ако не се превърнат във видими дела.
За бъдещето много по-важни са мислите на хората, отколкото техните дела.
Защото с течение на времето мислите се превръщат в дела. Днес ние живеем от мислите на минали времена; те се изпълняват в извършващите се в наши дни дела. А нашите мисли, които обхождат света, ще се разтоварят в делата на бъдещето.
към текста >>
НАГОРЕ